РЕШЕНИЕ
№ 1363
гр. Бургас, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20222120100470 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, район Т,
бул. „, представлявано от управителя Ю. Б. Ц, чрез адв. В. Г, срещу Н. К. В.,
ЕГН:********** с адрес: гр.Б, ул.““ №, ет.
От съда се иска да постанови решение, въз основа на което да се
приеме за установено в отношенията между страните, че Н. К. В. дължи на
ищцовото дружество сумата от в размер 106.64 лв, представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 22.03.2019г. до
21.06.2019г., съгласно договор с клиентски № **********/22.04.2019г.,
**********/22.05.2019г.,**********/22.06.2019г. Претендира присъждане на
разноските в исковото и заповедното производство.
С Уведомление 1.1.1 от 24.02.2020г. към договор за цесия от
16.10.2018г. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД прехвърлила на
„С.Г. Груп“ ООД вземанията си спрямо физически и юридически лица,
подробно описани в Приложение № 1, сред които и вземането спрямо Н.В..
Последното дружество от своя страна прехвърлило процесните вземания на
ищеца с Анекс от 10.03.2020г. към договор за цесия от 01.10.2019 г.
Счита, че ответникът е уведомен за двете цесии с получаването на
1
препис от исковата молба и приложеното към нея уведомление за двете
цесии, подписано от законния представител на „С.Г. Груп“ ООД, което
дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията и
от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г. Посочва, че в чл.6 от
договора от 01.10.2019 г. е налице уговорка между страните, че цесионерът е
изрично упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне.
Ищецът инициирал производство по чл. 410 от ГПК до Районен съд -
Бургас, въз основа на което е образувано частно гражданско дело №
8235/2021 г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В месечния срок е постъпил писмен отговор с който се прави признание
на иска. Ответницата моли да бъде осъдена само за претендираната главница,
а искането за сторените разноски да бъде отхвърлено, тъй като смята, че с
поведението си не е дала повод за завеждане на делото.
Ищецът не се явява в съдебно заседание, но депозира молба, с която моли
за постановяване на решение при признание на иска на основание чл. 237 от
ГПК, както и за присъждане на сторените разноски.
Ответната страна се явява лично в съдебно заседание. Признава иска.
Съдът, след като взе предвид отправеното искане за постановяване на
решение при признание на иска, намира следното:
Налице е изрично признание на предявените искове от страна на ответника. С
молба – становище от 18.03.2022г. и от 07.04.2022г. /л. 54 и л.61 от делото/ е отправено
и искане от страна на ищеца да бъде постановено решение при признание на иска и
доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3
ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за
постановяване на решение при признание на иска, с което същият да бъде уважен.
Настоящият състав не споделя доводите на ответницата, че не е дала повод за
завеждане на делото. Ответницата е депозирала възражение по смисъла на чл. 414 ГПК
срещу издадената заповед за изпълнение, поради което за ищецът е възникнал правен
интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
С оглед своевременно отправеното искане, представените доказателства и изхода на
спора, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени направените
2
в заповедното производство съдебни разноски в размер на 165,35 лв., включващи
заплатена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение /съобразно уважената
част от претендираната в заповедното производство сума, предвид че ищецът направи
отказ от иска за сумата от 25,57 лева, представляваща мораторна лихва/, както и
направените в настоящото производство разноски в размер на 205 лв., включващи 25 лв.
– заплатена държавна такса и 180 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. К. В.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Б, ул. „“ № дължи на “УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“
ЕООД, /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.С, район Т, бул.“, представлявано от М.
А. У, чрез адв. В. Г, парично вземане в размер на сумата от 106,64 лева /сто и
шест лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода от 22.03.2019г. до 21.06.2019г. по
издадени фактури № **********/22.04.2019г., **********/22.05.2019г,
**********/22.06.2019г., съгласно договор с клиентски номер 14701525001,
сключен между Н.В. и „БТК“ ЕАД, вземането по който е прехвърлено от
„БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ЕАД съгласно Уведомление 1.1.1 от 24.02.2020г.
към договор за цесия от 16.10.2018г.,а „С.Г.Груп“ ЕАД го е прехвърлило на
ищеца с Анекс от 10.03.2020г. към договор за цесия от 01.10.2019г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение № 3384/25.11.2021г. по ч.гр. дело №
8235/2021г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА Н. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Б, ул. „ да заплати
на “УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, /с предишно наименование „ЮБЦ“
ЕООД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С, район Т,
бул.“, представлявано от М. А. У, чрез адв. В. Г, сумата от 205 лева /двеста и
пет лева/ разноски по делото в настоящото производство и сумата в размер на
165,35 лева /сто шестдесет и пет лева и тридесет и пет стотинки/ разноски
в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Бургас.
3
Вярно с оригинала: З.М.
Съдия
при
Районен /п/Евг.Узунов_______________________
съд –
Бургас:
4