№ 447
гр. Велико Търново, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодорина Д.
Членове:Любка Милкова
Явор Данаилов
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело №
20224100500646 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 297 от 20.05.2022г. по гр.д. № 1108/2021г. на ГОРС, съдът е осъдил "ЗД
"Б."" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., Р. Л., бул.“Д.Б.",
представлявано от заедно от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К. да заплати на М. Й.
М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Д., община Л., ул."К.", сумата от 2 000 лв. (две
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 04.07.2020 г., виновно причинено при
управление на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег.№ ***, за който е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
Застрахователна полица № BG/02/119002134004, ведно със законната лихва върху тази сума
от 30.10.2020 г. до окончателното заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
присъдените 2000 лв. (две хиляди лева) до претендираните 15000 лв. (петнадесет хиляди
лева) – частично от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), или за сумата от 13 000 лв.
(тринадесет хиляди лева).
Против решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск, е подадена
въззивна жалба от М. Й. М., чрез пълномощника му адвокат П. К.. Счита че съдът
неправилно приел, че е налице съпричиняване на вредата от 50% от пострадалия. Навежда
на допуснати съществени процесуални нарушения при преценката на доказателствата, като
излага подробни съображения. Счита, че съдът неправилно е присъдил и началния момент
на лихвата за забава, считано от 30.10.2020г., като същата следвало да бъде от 30.07.2020г.,
1
когато е уведомен застрахователят. Моли съда да отмети решението в обжалваната част и да
постанови друго, с което да уважи иска до размер 10000 лв., т.е. за още 8000 лв., както и да
присъди законната лихва от 30.07.2020г.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ЗД „Б.“ АД, чрез пълномощника адвокат
М. Г.. Излагайки подробни съображения счита решението за правилно и законосъобразно, а
жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли.
С решение № 425 от 20.07.2022г. по гр.д. № 1108/2021г. на ГОРС, съдът е оставил без
уважение искането на М. Й. М. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в
Решение № 297/20.05.2022 г., постановено по гр.д. № 1108/2021 г. по описа на Районен съд
– Горна Оряховица относно законната лихва за периода 30.07.2020 г. – 30.10.2020 г.; както и
е оставил без уважение искането на М. Й. М. за допълване на Решение № 297/20.05.2022 г.,
постановено по гр.д. № 1108/2021 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица с
отхвърляне на претенцията за законна лихва за периода 30.07.2020 г. – 30.10.2020 г.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от М. Й. М., чрез пълномощника
му адвокат П. К.. Счита решението за неправилно, като моли съда да го отмени, като
допусне исканата поправка на очевидна фактическа грешка или допълване на решението по
делото по отношение на иска за законна лихва.
Ответникът по тази жалба не изпраща отговор.
Въззивната жалба е допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от
ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимирана страна, имаща
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от
ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно между страните е обстоятелството, че ПТП е настъпило в момент, в който
ответникът е имал качеството на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена за марка „Ауди“, модел“ А3“ с рег № ***.
По делото е приложен – констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 114 от
04.07.2020г., в който е посочена и полицата BG/02/119002134004, със срок на валидност от
08.08.2019 год. до 07.08.2020 год., с която е застрахован автомобила на виновния водач.
Против водача на лекия автомобил „Ауди“ К.С.Д. е издаден АУАН серия GА №
217900/04.07.2020г. на водача на л.а. „Ауди А3“ за нарушение на ЗДвП.
Жалбоподателят М. М. на 30.07.2020г. е депозирал уведомление за щета с приложени
доказателства – констативен протокол за ПТП, а с допълнителна молба са приложени фиш за
спешна медицинска помощ, съдебно медицинско удостоверение, амбулаторен лист,
медицинско свидетелство, АУАН.
От допуснатата съдебномедицинска експертиза се установява, че пострадалият М. Й.
М. в резултат на ПТП е получил охлузване и разкъсно-контузна рана на дясна
предмишница, охлузване на дясна длан, хематом на дясна тазобедрена става към глутеуса и
бедрото и ограничение на обема на движение в дясна тазобедрена става, дясна колянна
2
става, дясна китка и десен лакът. Тези увреждания е възможно да бъдат получени по
описания в исковата молба начин след ПТП. Пострадалият до 25-ия ден е изпитвал болки с
изключително висок интензитет и е провеждал превръзки през ден на засегнатите участъци.
Пълно заздравяване е настъпило след 40-ия ден. През първите 65-70 дни пострадалия е бил
ограничен в извършнване на ежедневни задължения, тъй като щадял десния си крак и ръка.
Пълното възстановяване е продължило около 3 месеца, но в следващите 7-10 месеца М. е
провеждал периодично лечение на цикатриксите с фибрилнолитици с цел намаляване обема
на фиброзната тъкан.
Според заключението на първоначалната САТЕ, изготвена от вещото лице М.Р., ПТП
е настъпило в гр.Г.О., на кръстовище от ул. „С.К."“ и улица между ***. Лентите за движение
на ул. „С.К."“ в гр.Г.О. са с обща ширина 7 м. в едната посока – средните ленти са 3.6 м., а
лентите до тротоарите – 3.4 м., разделени са всяка с единична непрекъсната линия, а двете –
с двойна непрекъсната линия. На около 85 м. от мястото на реализиране на ПТП е
регулирано кръстовище, на което има две пешеходни пътеки – от там се е движил и
жалбоподателя с мотоциклета. Лекият автомобил „Ауди“ управляван от св.К.Д. се е движил
към центъра на гр.Г.О., а мотоциклета на пострадалия в посока към с.К. Лекият автомобил е
предприел маневра от ул. „С.К."“ завиване наляво в кръстовището към улицата между №
40Б и № 42, която е с ширина 4.5 м. След 9 м. предприема спиране преди да навлезе в
улицата между №40Б и № 42, тъй като по улицата са преминавали пешеходци. Пострадалият
водач на мотоциклета забелязва спрелият напречно на лентата му за движение автомобил и
предприема аварийно спиране, загубва равновесие и пада на дясната си страна и плъзгайки
се се удряв задня дясна гума на автомобила „Ауди“. Скоростта на автомобила е била 0 км.ч.
при удара, а скоростта на мотоциклета е била по ниска от 10 км.ч. предвид предприетото
авариино спиране. Според вещото лице е нямало как водачът на лекия автомобил да не
забележи мотоциклетиста, който е предприел аварийното спиране след като е възприел
спирането на лекия автомобил по повод пресичането на пешеходците. Според вещото лице
Роглев, при интензивно движение в насрещното платно и при спрени автомобили в дясната
лента за движение, мотоциклетът е преминал преди завиващият надясно от предишното
кръстовище товарен автомобил и се е движел преди него. Няма техническа възможност
мотоциклетистът да се е движил зад камиона, да го е изпреварил и да е предизвикал ПТП,
тъй като би предприел рисково изпревалване в лентата за насрещно движение и ако се е
движил с по-голяма от разрешената скорост последиците върху мотоциклетиста биха били
по-големи. Според вещото лице, както водачът на лекия автомобил е бил могъл да избегне
реализирането на ПТП, така и водачът на мотоциклета е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП ако е предвидил, че движещи се пешеходци ще предостватят
маневрата на лекия автомобил, и е бил предприел своевременно намаляване на скоростта,
спиране или заобикаляте на лекия автомобил.
Според заключението на повторната САТЕ, изготвена от вещото лице Н.Н.
причините на ПТП са: неправилната преценка на водача на лекия автомобил при
пердприемане завой наляво, както и неправилно експлоатационно поведение на
мотоциклетиста, който е възприел бавно навлизащия в пътната му лента автомобил и не е
предриел незабавно и решително спиране спиране на мотоциклета, тъй като е очаквал
автомобила да продължи в междублоковата улица и да се размине с него. Повторната
експертиза потвърждава заключението на първоначалната за скоростта на двете МПС по
време на удара, мястото на настъпване на ПТП
Свидетелят К.Д. – управлявал лекия автомибол „Ауди“ при ПТП посочва, че не е
видял моториста, а първо го чул да се плъзга, предполага, че моториста е минал покрай
камиона, който е забелязал от предишното кръстовище. След като мотористът се е удерил в
него е преминал камиона, който свидетелят е забелязал от предишното кръстовище на
улицата. Според свидетеля Д., моториста го е ударил след като е бил направил маневрата и
напуснал платното за движение.
3
Свидетлите С.С., която живее на семейни начала с жалбоподателя, и Л.Л. – негов
приятел, сочат на преживените от М. М. болки и страдания след ПТП – от ожулванията по
китката и кокалчето на крака му нямало месо, след престоя в болницата ходили цял месец на
превръзки, пиел антибиотик и обезболяващи. Болничният му бил за един месец, като след
инцидента не можел да върви, не можел да се къпе. След ПТП карал кола, но не искал да чуе
повече за мотор. След инцидента жалбоподателят бил стресиран, притеснявал се да няма
вътрешни наранявания, не можел да стои прав, но работата му изисквала, имал белези по
ръката и китката.
Предвид установените факти по делото, съдът намира, че предявените искове се
явяват основателни. По делото е установен фактическият състав на непозволено увреждане
от страна на водача на лекия автомобил „Ауди“, както и предпоставките на чл. 432 от КЗ за
ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на причинените от водача
неимуществени вреди по предявения иск, който се явява доказан по основание.
От събраните по делото доказателства се установяват в пълнота и по несъмнен начин
признаците от фактическия състав на непозволеното увреждане – фактът на настъпване на
твърдяното от жалбоподателя пътнотранспортно произшествие, предизвикано от водача на
застрахования при ответника лек автомобил, настъпилите вследствие на произшествието
имуществени вреди, както и причинността между ПТП и настъпилите вреди.
От събраните по делото доказателства – протокол за ПТП, свидетелски показания,
както и от изслушаните по делото САТЕ – първоначална и повторна, се установява, че
причина за ПТП е водача на л.а. „Ауди“, застрахован при ответника, който е управляван
лекия автомобил в нарушение на разпоредбите на чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.37, ал.1 от ЗДвП,
както и на чл.22 от ЗДвП. Така водачът на лекия автомобил на 04.07.2020г. в гр.Г.О. на ул.
„Св.К.“, на кръстовище с улица между № 40Б и № 42, е предприел маневра завиане наляво,
без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават
покрай него, както и в нарушение на задължението му да пропусне насрещно движещите се
превозни средства, какъвто е бил управлявания от пострадалия жалбоподател мотоциклет.
Освен това, водачът е нарушил и забраната да се движи с твърде ниска скорост, която да
пречи и застрашава движението на другите превозни средства. Ответникът не оспорва
извършването на тези нарушения, както и че против виновния водач има издадено НП, с
което му е наложено наказание за извършеното нарушение на ЗДвП – св.Д., управлявал
лекия автомобил, признава, че за това ПТП е платил глоба за това.
Причинно-следствената връзка между ПТП и причинените на жалбоподателя
неимуществени увреждания се установява недвусмислено от допуснатата
съдебномедицинска експертиза. Констатираните травми, получени от пострадалия
жалбоподател, отговарят да бъдат причинени при падането му от мотоциклета при ПТП на
04.07.2020г.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че са налице всички предпоставки за
ангажиране на деликтната отговорност на прекия извършител относно причинените
неимуществени вреди, а оттам и отговорността на ответното дружество, произтичаща от
действащия към момента на инцидента договор по застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен за лек автомобил „Ауди“, модел“ А3“ с рег № ***, обективирана в полица
BG/02/119002134004, със срок на валидност от 08.08.2019 год. до 07.08.2020 год., който
автомобил е управляван от виновния за настъпване на ПТП-то водач.
Касателно размера на претендираните неимуществени вреди, съдът намира следното:
За определяне размера на причинените неимуществени вреди, съдът съобрази
приетото в Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г. понятие за „справедливост”
по смисъла на чл. 52 ЗЗД и необходимостта от преценка на редица конкретни и обективно
съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението - характерът на уврежданията, обстоятелствата, при които са настъпили,
4
евентуалното допълнително влошаване здравословното състояние на пострадалото лице,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Съдът съобразява
изложеното в съдебномедицинската експертиза относно описаните претърпяни от
жалбоподателя охлузвания и разкъсно-контузна рана на дясна предмишница, охлузване на
дясна длан, хематом на дясна тазобедрена става към глутеуса и бедрото и ограничение на
обема на движение в дясна тазобедрена става, дясна колянна става, дясна китка и десен
лакът. Възстановителиня период е около 3 месеца, но през първите 25 дни жалбоподателят е
изпитвал много силни болки. Освен това, в следващите 7-10 месеца М. е провеждал
периодично лечение на цикатриксите с фибрилнолитици с цел намаляване обема на
фиброзната тъкан. Следва да се вземат се предвид и субективните оплаквания на
пострадалия, че не може да стои прав, останалите белези по ръката му, както и страх да
управлява мотоциклет. Следва да бъде съобразено и изложеното от свидетелите, че в
резултат на контузиите, в известен периода от време след ПТП жалбоподателят не е можел
да се обслужва сам, в продължение на един месец ежедневно е ходил да му сменят
превръзките, изпитвал е страх след инцидента от евентуални вътрешни увреждания.
Като се съобразят описаните увреждания и последиците от тях - претърпените
физически и емоционални болки, страдания и неудобства, респ. техния вид, интензитет и
продължителност, срокът за пълното възстановяване на жалбоподателя, като се вземат
предвид икономическите условия в страната към 2020 г. и се съобрази принципът, залегнал
в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че за обезщетяване неимуществените вреди на М.
М. адекватно обезщетение е такова в размер на 8000 лева.
Ответникът доказа възраженията си, че водачът на мотоциклета – жалбоподателя М.
М., също е допринесъл за настъпването на ПТП-то на 04.07.2020г. От своя страна, водачът
на мотоциклета е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, като не е избрал такава
скорост, съобразена с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, осигуряваща му достатъчно място и време при внезапно спиране.
Жалбоподателят е възприел завиващият на ляво и пресичащ неговата лента за движение лек
автомобил на прав участък нна разстояние поне от предишното кръстовище, което се
установява, че е на 85 м. от мястото на ПТП, а опасната зона на мотоциклета е била от 20.4
м. до 27.5 м. според заключението на първоначалната експертииза и 24.5м. – 33.5 м. – според
заключението на повторната експертиза, при скорост 40-50 км/ч. Поради това и с
поведението си водачът на мотоциклета също е допринесъл за настъпването на ПТП.
Предвид изложените мотиви, съдът приема, че водачът на мотоциклета „П.“ М. Й. М.
с дейстивята си е допринесъл за причинените му вреди в размер на 40%. За този извод съдът
е мотивиран изцяло от заключенията на САТЕ – първоначална и повторна. От двете
експертни заключения категорично се установява, че причините на ПТП са неправилната
преценка на водача на лекия автомобил при пердприемане завой наляво, както и неправилно
експлоатационно поведение на мотоциклетиста, който е възприел бавно навлизащия в
пътната му лента автомобил и не е предриел незабавно и решително спиране спиране на
мотоциклета, тъй като е очаквал автомобила да продължи в междублоковата улица и да се
размине с него. Това е заключението на повторната експертиза, като същото потвърждава
заключението на първоначалната, че както водачът на лекия автомобил е бил могъл да
избегне реализирането на ПТП, така и водачът на мотоциклета е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП ако е предвидил, че движещи се пешеходци ще
предостватят маневрата на лекия автомобил, и е бил предприел своевременно намаляване на
скоростта, спиране или заобикаляте на лекия автомобил. Поради това и съдът определя
относително големия принос на жалбоподателя, заедно с водача на лекия автомобил, за
настъпване на ПТП и причинените му неимуществени вреди, като съдът не споделя
развитите в жалбата възражения от жалбоподателя за липса на съпричиняване. От двете
безпротиворечиви и вазимно допълващи заключениета си САТЕ, Протокол за ПТП и
свидетелските показания на водача на лекия автомобил „Ауди“, съдът приема, че
5
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат в горния размер, е
установено безспорно при пълно и главно доказване. Тъй като главната предпоставка за
настъпилото ПТП е именно поведението на водача на МПС, застрахован при ответника,
който с извършените от него множество нарушения на ЗДвП е предизвикал ПТП,
съпричиняването от страна на водача жалбоподателя не може да бъде еднакво, поради което
съдът го определя на 40%.
На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, определеното на жалбоподателя обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 8000 лева, следва да се намали с 40% и остатъка в размер
на 4800 лв. лева следва да му бъде присъден. Поради това и атакуваното решение следва да
бъде отменено в частта, в която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен за
размера от 2000 лв. до 4800 лв., като застрахователят следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя и сумата от още 2800 лв. обезщетение до общия му размер от 4800 лв.
Жалбоподателят претендира и обезщетение в размер на законната лихва върху
определения размер на обезщетението от 30.07.2020г. – датата на подаване на
застрахователната претенция, до окончателното му изплащане. Съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, считано от по-ранната от двете дати: или уведомяването за застрахователното
събитие или предявяване на застрахователната претенция. Липсват данни за изисквани от
застрахователя допълнителни доказателства, поради което и разпоредбите на чл.497, ал.1 от
КЗ и чл.106, ал.3 от КЗ в случая са неприложими. Ответникът по жалбата е получил
застрахователната претенция на 30.07.2020г. и от тогава следва да тече и законната лихва
върху обезщетението.
Предвид изложинети мотиви, атакуваното решение, в частта и за присъдената
законна лихва от 30.10.2020г. следва да бъде отменено, като бъде присъдена законната лихва
върху определеното обезщетение от общо 4800 лв., считано от 30.07.2020г.
В останалата му част обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като
жалбата на жалбоподателя М. Й. М. против него е неоснователна.
Жалбата на М. Й. М. против решението № 425/20.07.2022г., с което съдът е оставил
без уважение молбата му за поправка на очевидна фактическа грешка или допълване на
решението по делото, е неоснователна.
С решението си първоинстанционният съд присъдил законна лихва върху
определеното обезщетение, считано от 30.10.2020г., съобразно чл.497, ал.1, т.2 от КЗ. В
исковата молба се съдържа искане за присъждане на законна лихва, считано от 30.07.2020 г.
За да е налице непълнота на решението т.е. да са налице предпоставките на чл. 250 от ГПК
съдът следва да е пропуснал да се произнесе по всички заявени искове от страна на ищеца
респ. по наведени възражения, посочени в чл. 298 ал.4 от ГПК. В настоящия случай се иска
допълване в частта на началния момент на присъдената законна лихва. Законната лихва
върху претендираното обезщетение няма характер на самостоятелен иск, което да налага
допълване на решението, а е законна последица от уважаването на иска. Не са налице и
предпоставките на чл. 247 от ГПК доколкото не е налице противоречие между диспозитив и
мотиви в решението, обуславящо наличие на очевидна фактическа грешка. Предвид
изложените мотиви молбата за поправка на очевидна фактическа грешка или допълване на
решението по делото, е неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
жалбоподателя разноските по делото в размер на за 361.60 лв. за разглеждане на делото в
първата инстанция и 56 лв. разноски пред въззивната инстанция, съразмерно с уважените
искове.
Ответникът по жалбата на основание чл.78, ал.3 от ГПК също има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 1305.60 лв. в
6
първоинтанционното производство и 624 лв. във въззивното производство.
От представения договор за правна защита и съдействие на ищцата в хипотезата на чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата, т.е. че албоподателят е материално затруднено лице,
се установи, че страните са се уговорили процесуалния й представител да получи
възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата в минимално
определените размери, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 за минималните
размери на адвокатските възнагаждения, действаща към момента на приключване на
устните състезания. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.
38, ал.2 от ЗА на адвоката на жалбоподателя, е основателно. Поради това и ответникът
следва да заплати на адвокат П. Д. К. адвокатско възнаграждение в размер на 376.32 лв. с
ДДС за защита пред първата инстанция и сумата 239.40 лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение пред въззиваната инстанция, определено на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 и т.4
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., действаща към момента на приключване на устните
състзания и по реда на чл.78, ал.1 от ГПК съразмерно с уважения иск.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 297 от 20.05.2022г. по гр.д. № 1108/2021г. на ГОРС, в частта, в
която е отхвърлен иска на М. Й. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Д., община Л.,
ул."К.", против "ЗД "Б."" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., Р. Л.,
бул.“Д.Б.", представлявано от заедно от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., за
разликата от присъдената сума от 2000 лв., до сумата 4800 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие,
настъпило на 04.07.2020 г., виновно причинено при управление на лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А3“, с рег.№ ***, за който е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по Застрахователна полица №
BG/02/119002134004, в частта за законната лихва върху главницата считано от
30.10.2020г., до окончателното му изплащане, както и частта за разноските, вместо
което постановява:
ОСЪЖДА "ЗД "Б."" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., Р. Л.,
бул.“Д.Б.", представлявано от заедно от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., да
заплати на М. Й. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Д., община Л., ул."К.", сумата от
още 2800 лв. (две хиляди и осемстотин лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 04.07.2020г.,
виновно причинено при управление на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с рег.№
***, за който е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по Застрахователна полица № BG/02/119002134004, ведно със законната
лихва върху общо определеното обезщетение от 30.07.2020 г. до окончателното
заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 297 от 20.05.2022г. по гр.д. № 1108/2021г. на ГОРС, в
останалата обжалвана част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. Й. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с.Д., община Л., ул."К.", против решението № 425/20.07.2022г., с което съдът е
оставил без уважение молбата му за поправка на очевидна фактическа грешка или
допълване на решението по делото на основание чл. 250 от ГПК или 247 от ГПК, като
неоснователна.
ОСЪЖДА "ЗД "Б."" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., Р. Л.,
бул.“Д.Б.", представлявано от заедно от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., да
7
заплати на М. Й. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Д., община Л., ул."К.", сумата
361.60 лв. /триста шестдесет и един лева и шестдесет стотинки/ разноски по делото в
първоинстанционното производство, както и сумата 56 лв. /петдесет и шест лева/ разноски
във въззивното производство.
ОСЪЖДА М. Й. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Д., община Л., ул."К.",
да заплати на "ЗД "Б."" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., Р. Л.,
бул.“Д.Б.", представлявано от заедно от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., сумата
1305.60 лв. /хиляда триста и пет лева и шестдесет стотинки/ за разноски в
първоинтанционното производство и 624 лв. /шестстотин двадесет и четири лева/ за
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА "ЗД "Б."" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., Р. Л.,
бул.“Д.Б.", представлявано от заедно от изпълнителните директори С.С.П. и К.Д.К., да
заплати на адвокат П. Д. К., с адрес гр. С., ул. „Лом“ № 1, ап. 9 сумата от 376.32 лв. с ДДС
/триста седемдесет и шест лева и тридесет и две стотинки/ адвокатско възнаграждение пред
първата инстанция и сумата 239.40 лв. с ДДС /двеста тридесет и девет лева и четиридесет
стотинки/ адвокатско възнаграждение пред въззиваната инстанция, на основание чл.38, ал.2
от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8