РЕШЕНИЕ
№ 629
гр.Бургас, 11.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 28 май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря Илияна Георгиева, в присъствието на прокурора Христо Колев, като
разгледа докладваното от съдията докладчик Белев а.д. № 515 по описа на съда за
2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на подзаконови
нормативни актове, по реда на чл.185 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
Оспорваща страна е прокурор в Окръжна прокуратура Бургас.
Орган, издал административния акт, е Общински съвет Созопол.
По делото няма встъпили страни по реда на чл.189 ал.2 от АПК.
Предмет на оспорване е разпоредбата на чл.52, ал.1, т.4 от
Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на община
Созопол, приета с решение № 45/5/23.01.2008г., изм. с решение № 1436/31.05.2019г.
на Общински съвет Созопол.
В обстоятелствената част на протеста е посочено, че оспорената
разпоредба от Наредбата на общинския съвет е приета в противоречие с чл.61м,
т.4 от ЗМДТ, уреждащ същата материя. Според прокурора, законът регламентира
привилегия относно патентния данък за лица, които използват работно място за
обучение на чираци. Изтъква, че това облекчение важи само за лицата, които
извършват патентна дейност от посочените в т.10 на приложение №4 дейности. С
чл.52, ал.1, т.4 от Наредбата общинският съвет разрешил привилегия и на лица,
извършващи действия и по т.12 и т.13 на приложение №4 към глава втора, раздел V
от ЗМДТ. Иска се съдът да отмени оспорената разпоредба и да присъди на
прокуратурата разноските по делото. Представят се доказателства.
Органът, издал оспорения акт, представя заверено копие на
преписката по приемане на оспорения акт и такова копие на Наредбата в
актуалната й редакция. Представя писмено становище, в което твърди, че
протестът е частично основателен. Сочи, че оспореният, действащ текст от
Наредбата, противоречи на чл.61м, т.4 от ЗМДТ, но в неговата актуална редакция.
Към момента на приемане на Наредбата оспорената разпоредба изцяло
възпроизвеждала тогавашната редакция на чл.61м, т.4 от ЗМДТ.
За да се произнесе по законосъобразността на оспорената
част от наредба, съдът взе предвид следното.
Като доказателства по делото Общински съвет Созопол е представил заверени
преписи от текста на оспорената Наредба за определяне на размера на местните
данъци на територията на община Созопол, приета с решение № 45/5/23.01.2008г.,
изм. с решение № 1436/31.05.2019г. на Общински съвет Созопол, заедно с всички
материали по преписката. Тези писмени доказателства доказват пред съда
приемането на наредбата, както и реда по който това е било осъществено от
административния орган.
Съдът в изпълнение на правомощията си по чл.168 ал.1 АПК извърши цялостна
проверка относно наличието на основания за незаконосъобразност на оспорената разпоредба
по чл.146 АПК.
Във връзка с компетентността на органа да приеме посочените нормативни
правила съдът прие следното.
Оспорената наредба е издадена от материално и териториално компетентен
орган – Общински съвет Созопол, който съгласно чл.8 от ЗНА е овластен да издава
наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен
неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията
на община Созопол е била приета по инициатива на
кмета на общината, който сезирал общинския съвет с докладна записка (л.175). Предложението
било разгледано и Наредбата била приета с решение № 45 по протокол
№5/23.01.2008г. на общински съвет Созопол (л.175-182). При вземане на решението
бил налице необходимият кворум.
Съгласно чл.76,
ал.3 от АПК, чл.8
и чл.15
от ЗНА, подзаконовият нормативен акт (в случая наредба) като цяло и в
отделни текстове, следва да съответства на Конституцията и на
другите нормативни актове от по-висока
степен и да урежда обществени отношения с местно значение, неуредени от
нормативните актове от по-висока степен.
Съдебният контрол за материална законосъобразност се състои именно в проверка
на съответствието на оспорените текстове с тези изисквания.
Съдът намира че оспорването на посочените разпоредби от Наредбата е частично
основателно, поради противоречие с материалния закон.
Разпоредбата на чл.52, ал.1, т.4 е част от Наредба за определяне на размера
на местните данъци на територията на община Созопол още от нейното приемане с
решение № 45/5/23.01.2008г., последно изм. с решение № 1436/31.05.2019г. на
Общински съвет Созопол. Същата урежда случаите, в които данъчно задължените
лица, които подлежат на облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни
облекчения, както следва: лицата, които използват работно място за
обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна
дейност от посочените в т. 10, 12 и 13 на приложение № 4 към Глава втора,
раздел V от Закона за местните данъци и такси, заплащат 50 на сто от
определения патентен данък за съответното работно място; намалението се ползва,
при условие че към декларацията по чл.53 е приложено копие от удостоверението
за вписване в регистъра на чираците, издадено от съответната регионална
занаятчийска камара. Към момента на приемането на наредбата, визираните данъчни
облекчения били и законово уредени в чл.61м, т.4 от ЗМДТ (в редакцията ДВ, бр.
110 от 2007 г.), според която данъчно задължените лица, които подлежат на
облагане с патентен данък, могат да ползват данъчни облекчения в следната
поредност: лицата, които използват работно място за обучение на чираци по
смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т.10,
12 и 13 на приложение № 4, заплащат 50 на сто от определения патентен данък за
съответното работно място; намалението се ползва, при условие че към
декларацията по чл. 61н е приложено копие от удостоверението за вписване в
регистъра на чираците, издадено от съответната регионална занаятчийска камара.
Противоречие между наредбата и Закона не е било налице.
С последващо изменение на ЗМДТ (ДВ, бр.28 от 2011г.), законодателят
редуцирал лицата, които могат да ползват процесните данъчни облекчения, като от
разпоредбата били премахнати тези, които извършват патентна дейност по т.12 и
13 на приложение №4. Така данъчните облекчения останали в сила само за лицата,
които извършват патентна дейност по т.10 от приложение №4 към ЗМДТ. Законовата
разпоредба е в сила в тази редакция и към настоящия момент.
След изменението в специалния закон Общински съвет Созопол не предприел
изменение на чл.52, ал.1,
т.4 от Наредба за определяне на размера на местните данъци на територията на
община Созопол в посока същият да съответства на нормативния акт (закон) от по-висока степен. По този начин в частта, с която
актуалната редакция на чл.52, ал.1, т.4 от Наредбата допуска данъчни
облекчения за лицата, които извършват патентна дейност по т.12 и 13 на
приложение №4 от ЗМДТ
същият противоречи на закона, поради което в тази част се явява
незаконосъобразен и следва да бъде отменен. В останалата част протестът на прокурора
следва да бъде отхвърлен, тъй като се касае за данъчни облекчения на лицата,
дължащи патентен данък и извършващи дейност по т.10 на приложение №4, което е напълно в съответствие със закона, т.е. с
актуалната редакция на чл.61м, т.4 от ЗМДТ.
Предвид изхода на делото и разпоредбата на чл.143 АПК,
следва община Созопол да бъде осъдена да заплати на Окръжна прокуратура Бургас 10лв.
разноски по делото, съобразно уважената част на протеста.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.193,
ал.1 от АПК, Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ разпоредбата на чл.52, ал.1, т.4 от Наредба за определяне
на размера на местните данъци на територията на община Созопол само в частта относно
изписания текст „ , 12 и 13“.
ОТХВЪРЛЯ протеста на прокурора в останалата му част, а именно за
цялостна отмяна на чл.52, ал.1, т.4 от Наредба за определяне на размера на
местните данъци на територията на община Созопол.
ОСЪЖДА община Созопол да заплати на Окръжна прокуратура Бургас 10лв.
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок
от съобщаване на страните.
Ако няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени
от касационния съд, да се извърши обнародване на решението по начина, по който
е била обнародвана Наредбата. В последния случай решението влиза в сила от
датата на обнародването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.