Р Е Ш Е Н И Е
№ 255
гр. Плевен, 16.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Плевен, втори състав, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
при секретаря
Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков от Окръжна прокуратура -
Плевен, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 180
по описа на Административен съд - Плевен за 2019 год. и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс.
Административното дело е образувано по искова молба от
Л.О.Р., ЕГН ********** ***, подадена чрез адвокат Т.Д. ***, офис 7, с която е
предявен иск против ОД на МВР - Плевен с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл.86 ЗЗД и цена 300 /триста/ лв., представляващи
обезщетение за причинени на ищеца от ответника имуществени вреди, съставляващи
разноски за адвокатско възнаграждение, платени по АНД № 3006/2017 г. по описа
на Районен съд - Плевен, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото
обезщетение от датата на влизане в сила на отменителното решение на РС – Плевен
по НАХД № 3006/2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
деловодни разноски за настоящето производство.
В съдебно заседание процесуалният представител на
ищеца поддържа исковата молба по изложените в нея съображения.
Ответникът – ОД на МВР – Плевен редовно призован, не
се представлява и не взема становище по исковата молба.
Прокурорът дава заключение, че исковата молба е
основателна и пледира да
бъде уважен предявеният иск.
Като съобрази становищата на страните, приетите
доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е подадена от надлежна страна и срещу
надлежен ответник – ОД на МВР - Плевен, който е юридическо лице и пасивно
легитимирана страна по иска на осн. чл. 205 от АПК.
Исковата молба е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.
От приложените по делото писмени доказателства и
приобщените доказателства по приложеното НАХД № 3006/2017 г. по описа на
Районен съд – Плевен, се установява, че с решение № 1149/12.12.2017 г. на
Районен съд – Плевен е отменено като незаконосъобразно НП №
17-0938-003551/12.07.2017 г. на Н-к група към ОД на МВР – Плевен, сектор „ПП“ -
Плевен, с което на основание чл.183, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ЗДвП на Л.О.Р., ЕГН **********
е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. Съдебното решение
не е било обжалвано и е влязло в законна сила на 02.01.2018 г.
В съдебното производство пред районния съд
жалбоподателят е бил защитаван от адв. Д. ***, въз основа представено писмено
пълномощно по делото от 27.10.2017 г. срещу договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., за която сума в договора за правна защита и
съдействие е отразено, че ще бъде заплатена в брой до първото съдебно
заседание.
В производството по АД № 180/2019 г. по описа на
Административен съд – Плевен е приложена разписка, от която е видно, че ищецът Л.О.Р.
е заплатил сумата от 300.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие от 27.10.2017 г. по дело пред РС – Плевен за обжалване на НП №
17-0938-00351/12.07.2017 г. на 20.11.2017 г.
Дейността на администрацията по издаване на
наказателни постановления, електронни фишове и по налагане на административни
наказания е вид административна дейност по смисъла на чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ. В
този смисъл на и мотивите на съвместно Тълкувателно постановление № 2/2015г. на
ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, което е задължително за прилагане от
съдилищата. Според него делата по искове за вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на
административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството
по обжалване са подсъдни на административните съдилища. Счита се, че дейността
на администрацията по налагане на административни наказания също е вид
административна дейност.
Затова в случая е налице първата предпоставка на чл. 1
ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменен като
незаконосъобразен електронен фиш, което е акт на държавната администрация, в
резултат на възложената й със закон административно-наказателна дейност.
Налице е и втората предпоставка – имуществена вреда,
тъй като договореното адвокатско възнаграждение реално е било платено изцяло и
в брой преди първото съдебно заседание.
Според Тълкувателно решение № 2/2009г. на ОСК на ВАС в
производството по административно-наказателни дела разноски не се дължат,
защото в ЗАНН не е уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно
чл. 84 от ЗАНН за определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за
производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,
на касационни жалби пред административния съд се прилагат разпоредбите на
Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда присъждане на
разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по
административно-наказателни дела както пред районния съд, така и пред
касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от
изхода на правния спор. Приложимия процесуален закон – ЗАНН и НПК не предвижда
репариране на направените разноски за жалбоподателя, както и не предвижда
присъждане на разноски за процесуално представителство за
административно-наказващия орган, когато е защитаван от юрисконсулт или
адвокат. С тълкувателно решене № 1/15.03.2017г.
на ВАС е прието, че при предявени пред административните съдилища искове
по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите на тълкувателното решение е
посочено, че в тези производства съдът следва да установи дали е настъпил
правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно постановление, отменено по
съответния ред с помощта на адвокатска защита, за която ищецът е заплатил
хонорар и едва след това да установи неговия действителен размер. Институтът на
обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се превърне в средство
за неоснователно обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36 ал.2 от Закона
за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от
страните в производството.
Тълкувателните постановления и тълкувателните решения
са задължителни и обвързващи за съдилищата.
Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял
имуществени вреди, в размер на платеното адвокатско възнаграждение – 300
лв., по повод обжалването на отмененото
като незаконосъобразно наказателно постановление. Тези вреди са пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, защото именно
неговата незаконосъобразност е станала причина ищецът да направи разноски за
правна защита и съдействие, за да се защити срещу този увреждащ правата му
санкционен административен акт.
Направените от страната разноски за адвокатско
възнаграждение са пряка и непосредствена последица от увреждане по смисъла на
чл. 4 от ЗОДОВ, защото те произтичат от отмененото като незаконосъобразно
наказателно постановление.
Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 300.00
лв. е в минималния предвиден размер за защита по административнонаказателни
дела.
Затова предявеният на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ иск за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 300.00 лв. е
основателен и доказан и следва да се уважи.
Претенцията за заплащане на законна лихва върху
присъденото обезщетение на осн. чл. 86 от ЗЗД е основателна и следва да бъде
уважена. Същата се претендира считано от 02.01.2018 г. – датата на влизане в
сила на отменителното решение, до окончателното изплащане на сумата.
Следва да бъде уважена и претенцията на ищеца за
присъждане на направените деловодни разноски – платена д.т. 10 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 400.00 лв., които следва да се присъдят на осн. чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ с оглед изхода
на делото.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Плевен на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да заплати на Л.О.Р., ЕГН ********** ***, ул. ***, обезщетение в размер
на 300 /триста/ лв., ведно със законната лихва, считано от 02.01.2018 г. –
датата на влизане в сила на отменителното решение, до окончателното изплащане
на сумата, за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски
за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 3006/2017 г. по описа
на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Плевен да заплати на Л.О.Р.,
ЕГН ********** ***, ул. *** направените деловодни разноски по настоящето дело
за адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лв. и д.т. – 10 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд,
подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
С Ъ Д И Я :