Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
гр. Велико
Търново, 18.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на осемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М. Н., изслуша докладвано от съдия Банев адм. д. № 402 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 1** и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр.
вр. с чл. 251 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/.
Образувано е по жалба от С.Х.С. с ЕГН **********, адрес ***,
срещу Заповед № ВП-4068/ 03.07.2019 г., издадена от директора на Служба „Военна
полиция“ – гр. София. С оспорената заповед на *** С.Х.С. – ***Регионална служба
„Военна полиция“ – Плевен, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“,
прекратен е договорът му за военна служба, С. е освободен от длъжност, от
военна служба и е зачислен в запаса при налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“. Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при допуснато
съществени нарушение
на административно производствените правила, в противоречие с
материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона – отменителни
основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Счита, че същата не съдържа нормативно установените реквизити по чл. 148,
ал. 1 и ал. 2 от ППЗОВСРБ, като неправилно е посочено, че подлежи на обжалване
по административен ред пред по-горестоящия административен орган (министъра на
отбраната). Изтъква и че ДНО претендирайки три тежки нарушения на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 2**, ал. 2 от ЗОВСРБ, по аргумент от чл. 1** от
ППЗОВСРБ, е следвало да изложи в мотивите си собствена оценка защо съответните
действия на наказаното лице са третирани като такива нарушения, каквато
мотивировка липсва в заповедта. Излага доводи и че в хода на дисциплинарното
производство липсват актове, които да са доведени до знанието му и чието
съдържание да служи като за мотиви на обжалвания административен акт. Счита за
нарушени и разпоредбите на чл. 247 от ЗОВСРБ и чл. 139 от ППЗОВСРБ, като от ДНО
не са съобразени липсата на други наложени му дисциплинарни наказания и
наличието на редица поощрения. Сочи, че при само формално спазване изискванията
на чл. 144, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ППЗОВС, беседата с него е била проведена в
първия работен ден след връщането му от продължителен отпуск поради временна
нетрудоспособност, без предварително уведомяване и при игнориране на искането
да му бъде дадена възможност за допълнителни обяснения, след припомняне на
фактите, с което е ограничено правото му на защита и е препятствано попълването
на дисциплинарното производство с относими доказателства. Изтъква и че е бил запознат
със заповедта за налагане на дисциплинарно наказание чрез зачитането й, но без
да му бъде връчен екземпляр от нея, с което допълнително е затруднена защитата
му. По същество оспорващият твърди, че не е извършил нито едно от действията,
описани в процесната заповед и ценени от ДНО като нарушения на служебната
дисциплина, излага подробни доводи в тази насока. С тези доводи, пространно
развити в първоначалната жалба и допълнение към нея, от съда се иска да отмени оспорената заповед на директора на Служба
„Военна полиция“ – гр. София. В съдебно
заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си по делото *** А. от ВТАК,
поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и
допълнителни аргументи, развити в хода на устните състезания, и по-подробно в
писмени бележки. Счита оплакванията си за основателни, а оспорената заповед за
незаконосъобразна на посочените в жалбата основания, като се аргументира и със
събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Претендира присъждане на
разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – директорът на
Служба „Военна полиция“ – гр. София, чрез пълномощниците си началник на сектор
„Правно осигуряване“ ***Б. и ст. инспектор сектор „Правно осигуряване“ *** П.,
лица с висше юридическо образование и правоспособност, заявява становище за
недопустимост на жалбата, алтернативно оспорва същата като неоснователна.
Твърди законосъобразност на оспорената заповед, като издадена от компетентен
орган и в съответната форма, при спазване на установените за това процедурни
правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на закона.
Подробни доводи в тази насока излага в писмен отговор на жалбата, в хода на
устните състезания и в писмена защита. Изтъква, че в оспорената заповед са
изложени мотиви за налагането на процесното дисциплинарно наказание, като
отделно от това в нея е извършно позоваване и на фактическите констатации и
изводите в Протокол от извършена служебна проверка № 4055/ 03.07.2019 г.,
изготвена от нарочно назначена комисия, в качеството й на дисциплинарноразследващ
орган. Намира, че не са налице сочените от жалбоподателя нарушения в
административното производство, вкл. преди издаването на приключващия акт са изпълнени
изискванията на чл. 144, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ППЗОВСРБ и със С. е проведена
беседа, като са приети писмените му обяснения. Същите са взети предвид при
налагането на наказанието, като в този вид производства не е предвидено даване
на допълнителни обяснения. Счита и че не е налице пертендираното от
жалбоподателя погрешно посочване на органа, пред който този акт подлежи на
оспорване, а дори да се приеме такова, то не е ограничило правото му на защита.
Развива и съображения за надлежно запознаване на дисциплинарнонаказаното лице с
процесната заповед по реда на чл. 73, ал. 5 от ППЗОВСРБ. По същество счита, че
всички посочени в заповедта дисциплинарни нарушения са установени по безспорен
начин, след изясняване на относимите факти и обстоятелства, и се изразяват в
извършване на непристойни действия /бутане и наплюване/ спрямо друг офицер,
неизпълнение на разпореждане от непосредствен началник за предоставяне на
документи и използване пред други военнослужещи на обидна квалификация по повод
компетентността на военен лекар. Намира тези изводи за неопровергани в хода на
съдебното производство, обратно – счита ги за подкрепени от събраните
доказателства. С тези съображения моли жалбата
да бъде отхвърлена, претендира присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение в минималния нормативно определен размер.
Във връзка с проверката на
допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори и от
наличните в делото доказателства се установява, че към момента на издаване на
оспорената заповед С.Х.С. е имал военно звание *** и е заемал длъжност *** в
сектор ***, отдел „***“ в Регионална служба „Военна полиция“ – Плевен. Преди
това същият е работил в системата на МО като военнослужещ от 2000 г., като поне
от 2006 г. е заемал длъжности в Служба „Сигурност – ВП и ВКР“, а от 26.06.2012
г. – в служба „Военна полиция“. Във връзка с ограничаване на достъпа му до
класифицирана информация, със заповед от 20.02.2019 г. на директора на Служба
„Военна полиция“ /СВП/, на директора на Регионална служба „Военна полиция“
/РСВП/ – Плевен е възложено да създаде комисия, която в присъствието на С. да запечати служебната каса и помещението в
което се намира, ползваната от него компютърна конфигурация. Със Заповед №
ПЛ-667/ 21.02.2019 г. на директора на РДСП – Плевен е назначена комисия от
трима служители в РДСП, със задача да връчи на *** С.С. заповедта на директора
на РДСП от 20.02.2019 г. и да извърши запечатване на ползваните от него
служебни помещения, каса и компютърна конфигурация. Членовенте на комисията /***П.Х.
А., ***Д.З.Х. и ***С.А.Р./, са били командировани за изпълнение на задачата до
гр. Велико Търново, на дата 21.02.2019 г. /л. 151 – л. 159 от делото/.
За извършеното от комисията е съставен
протокол от 22.02.2019 г., подписан от нейния председател и членове и утвърден
от директора на РДСП – Плевен /л. 160 – л. 162/. Съгласно отразеното в
протокола, На 21.02.2019 г. в 09,00 часа комисията е пристигнала в района на
териториална военнополицейска група – В. Търново, председателят на комисията е
разпоредил на назначеният за старши на района к-н Г.Г. да присъства при
връчване на С. заповедта на директора на СВП. Комисията е влязла в ползваното от С. служебно помещение и председателят
й е уведомил присъстващите, за заповедта на директора на РСВП и пристъпи към
зачитане на съдържанието на заповедта на директора на СВП от 20.02.2019 година.
След прочитане на заповедта, С. е заявил, че не е добре здравословно и отказал
да получи копие, което било отбелязано на гърба на самата заповед с подписи на
членовете не комисията и к-н Г.. Междувременно С. извадил от бюрото си две
папки с документи и ги поставил в личната си чанта, заявявайки, че са
лични документи и отказвайки да покаже съдържанието им. Комисията, в
присъствието на к-н Г., пристъпила към изпълнение на заповедта за
ограничаване на достъп до класифицирана информация, запечатвайки
на ползваните от С. служебни каси, компютърни конфигурации и помещения, като С.
направил няколко неуспешни опита да възпрепятства работата й. С подписа на Г.
бил удостоверен отказа на С. да подпише слепките. С оглед заявеното от С., че
не е добре здравословно, е бил извикан м-р доктор В.Е.П. - *** - гр. В.
Търново. След извършеният медицински преглед д-р П. е дал заключение за *** на С.,
който отказал последваща медицинска помощ и напуснал района без да поиска
разрешение за това от непосредствения си началник м-р Х., управлявайки личният
си автомобил. С цел недопускане повече С. до каласифицирана информация, със
заповедите на директора на СВП и директора на РСВП е бил запознат Т.Н. - служител
обработващ кореспонденцията за гр. Велико Търново, от служител на фирмата,
поддържаща COT е била извършена промяна на кодовете за достъп до
помещенията обособени като зона за сигурност и е бил сменен патрона на входната
врата осигуряваща достъп до тази зона. След това комисията е посетила различни
военни поделения в региона за да установи има ли предоставени от тях служебни
помещения на С. в зона за сигурност и след като установила, че няма такива,
извършила запечатване на предоставените му помещения извън съответните зони за сигурност.
В преписката е налице писмено обяснение
от дата 21.02.2019 г., снето от д-р В.Е.П. /извършил прегледа на С. при запечатването/,
в което е описано извикването му в помещенията на СВП, посрещането му там и
извършването на прегледа. Отбелязани са резултатите от този преглед и че след
извършването му П. е предложил на С. да слезе в медицинския пункт за
манипулация, но последният казал, че ще се оправи сам. След това излязъл и бил
чут от П. да обяснява, че не може продължи поради медицински проблем. Съгласно
отразеното в обяснението, /л. 122/, същото е снето от военен разследващ
полицай. С вх. № **0/ 25.02.2019 г. в РСВП – Плевен е постъпила докладна
записка от к-н Г.Ж.Г., датирана от 21.02.2019 година. В същата са преразказани
част от обстоятелствата по цитирания по-горе протокол, като освен това е
посочено, че в хода на запечатването от председателя на комисията подп. А.,
предвид поведението на С., на Г. е било разпоредено да не допуска напускането
на помещението от него. Той застанал пред вратата и след като се обадил на
военен лекар, С. поискал да отиде до тоалетна и се запътил към вратата. Тъй
като Г. продължавал да стои там, С. не го замолил да се отмести, а започнал да
кашля и да плюе върху него, и върху униформата му, въпреки че можел да се
изплюе на пода. Това се повторило няколко пъти, като личното възприятие на Г.
било, че целта на С. е той да се премести, което обаче не се случило. ***А.,
който се намирал в близост казал на С. да не плюе върху Г., а върху него. В
докладната е посочено, че с тези си действия С. се държал непристойно в
нарушение на войнската етика спрямо Г. и носената от него униформа, което Г.
възприел като действия, уронващи честта и достойнството му на офицер от БА и
по-старши, нарушаващи УВС на ВС на РБ. Посочено е също тъй, че намирайки
действията на С. за умишлени, целящи да опетнят него и униформата му, Г. се е
почувствал дълбоко засегнат. Също с дата 25.02.2019 г. в РСВП – Плевен е
постъпил сигнал и от к-н С., който също е извършил описание на събитията при
запечатването и тъй като е в болничен, е поискал да му бъде изпратена за запознаване
заповедта на директора на СВП, да бъде осигурено препятстването на
нерегламентиран достъп до класифицираната информация и да му бъде осигурен
достъп до личните му вещи, намиращи се в служебното помещение.
Последвало е отправянето от директора на
РСВП – Плевен до директора на СВП – София, на Становище рег. № Пл-742/
27.02.2019 г. /л. 165/, в което с позоваване на докладната записка от Г. е
отразено мнение, че действията на к-н С. при ограничаване на достъпа му,
представляват неизпълнение на УВСВСРБ, Етичния кодекс на служителите от СВП и
Наказателния кодекс, като е дадено предложение за назначаване на проверка за
нарушаване на военната дисциплина, сигнализиране на съответната прокуратура за
престъпление по НК и назначаване психологическо изследване относно пригодността
на С. за военна служба. На същата дата от директора на РСВП – Плевен до
директора на СВП – София е изготвена Докладна записка рег. № Пл-742/ 27.02.2019
г., в която освен изпълнението на задачата предложения във връзка с това
изпълнение, с позоваване да протокола и докладната записка от Г., са направени
изводи, че С. се е опитал да препятства действията на комисията, налице е
негово непристойно и неетично поведение, уронващо честта и достойнството на
офицер от СВП, като отново е предложено назначаване на дисциплинарна проверка и
изпращане на сигнал до прокуратурата за преценка относно наличието на
престъпление по НК.
От директора на СВП – София е издадена Заповед №
ВП-1497/ 13.03.2019 г. за назначаване на служебна проверка със задача
изясняване фактите и обстоятелствата във връзка с изпълнение на заповедта от
20.02.2019 г. и установяване евентуални нарушения на военната дисциплина от
конкретни длъжностни лица. Със същата заповед, на основание чл. 141, т. 3 от
ППЗОВСРБ е назначена комисия за извършване на служебната проверка и е определен
срок за изготвяне на доклад от същата. Със Заповед № ВП-1598/ 15.03.2019 г. на
директора на СВП е заменен председателя на назначената комисия, със Заповед №
ВП-2487/ 23.04.2019 г. на директора на СВП е удължен срока за приключване на
дисциплинарното разследване до 20.07.2019 година. В хода на дисциплинарната
процедура към преписката са били приобщени коментираните до тук документи
/протокол, докладни записки, обяснения/, на дати 18.03.2019 г. и 19.03.2019 г.
са били снети писмени обяснения от полк Ч.С. – директор на РСВП – Плевен, от
членовете на комисията, извършила ограничаването на достъп на 21.02.2019 г., от
к-н Г.Г., отново от д-р В.П., а също и ***Т. П. Т.ов, ***Т.С.Н. и ***К.Р.Т.,
служещи в териториална военнополицейска група – В. Търново.
Съгласно обясненията на С., предния ден
преди запечатването - 20.02.2019 г., той е командировал във В. Търново назначена
преди това комисия за извършване на годишна проверка на класифицирани
документи, която не установила липси на такива при к-н С.. За дата 21.02.2019
г. е била планирана командировка на к-н С., като на запитвания от последния
дали ще се осъществи, тя е била потвърдено. На следващия ден, след получаване
по факса на заповедта за ограничаване на достъпа до класифицирана информация и
извършена съответна подготовка - събиране на служителите от РСВП - Плевен в
6:00 часа, подготовка на заповед до 7:30 часа, обаждане до к-н Г. в гр. В.
Търново с цел подсигуряване присъствието на служещите в териториалната група и
предварителен инструктаж, комисията е потеглила за изпълнение на задачата.
Около 8:30 часа на 21.02.2019 г., С. научил в телефонен разговор с Х., че около
8:13 часа на последния се е обадил С. и му е съобщил, че не се чувства добре и
ще прецени дали да изпълни командировката ако няма промяна в състоянието му.
Според обясненията му, С. периодично е бил запознаван от А. за провеждането на
запечатването и поведението на С.. В останалата им част обясненията на
директора на РСВП препращат към протокола на комисията по запечатването от
22.02.2019 г. и докладната му записка от
27.03.2019 година.
В аналогичен смисъл са обясненията на
м-р Х., подп. А., м-р Р. и к-н Г. /л. 112 – л. 120 от делото/, които освен това
възпроизвеждат съдържанието на протокола на комисията от 22.02.2019 г. и
докладната записка на Г.Г. от 25.02.2019 г., с акцент върху изнасянето от С. на
две папки с документи и наплюването на Г. чрез кашляне /във вариант само
кашляне при Р./. В писмените обяснения на Х. и А. е упоменато и изразено от С.
негативно отношение към компетентността на повикания лекар от НВУ, чрез
употребата на израза „конски доктор“ /преди прегледа според Х. и след
провеждането му, според А./. В допълнителните си обяснения от 18.03.2019 г.,
д-р В. П. е заявил, че поддържа първоначално дадените такива в допълнение е
посочил, че и преди се е случвало да измерва кръвното налягане на С., но не и
през 2019 година. При измерванията през 2018 г. стойностите са били в рамките
на нормата, на датата на запечатването С. не е споделял с П. някакви
оплаквания.
В подробни писмени обяснения м-р Т. Т.ов
/служещ в териториална военнополицейска група – В. Търново/, е възпроизвел
наблюденията си върху процеса на запечатването и медицинския преглед на С., от
момента на повикването и довеждането на лекар от НВУ, което му било разпоредено
по телефона около 10:00 часа. Освен това е посочил, че на 21.02.2019 г., около
8:00 часа е видял к-н С. на територията на службата. Към него момент С. бил във
видимо добро настроение и нямал признаци на здравословни проблеми, при
разменени реплики Т.ов разбрал, че той се подготвя да ходи в командировка.
Впоследствие същия ден к-н Г. споделил на Т.ов за наплюване от С., което успял
да избегне, но попаднало върху униформения му клин, като в писмените си обяснения Т.ов е дал
негативна оценка на тази проява. Оценка за добро здравословно състояние на С.
при срещата им около 8:30 часа на 21.02.2019 г., в писмените си обяснение е дал
и Т.Н.. Той е посочил и че след 10:30 часа на същата дата е видял к-н С. да
напуска района със собствения си автомобил, а след запечатването е бил запознат
със задължението си да не му предоставя достъп до класифицирана информация. Н.
е отбелязал и разпореждане на к-н Г. от сутринта на същата дата да не бъде
напускан района, възпроизвел е впечатленията си от последващите събития, на
които е бил по-скоро страничен наблюдател, както и че е чул от подп. А. за
проблеми при проверката. Видял е на клина на к-н Г. петно като от слюнка, а А.
и Г. били възмутени от непристойни действия на С.. На последно място в
писмените обяснения на ст-на К. Т., е отбелязана среща между него, к-н Г. и к-н
С., на 21.02.2019 г. около 10-20 минути след 8:00 часа /началото на работното
време/. С. изглеждал добре, поискал от Г. бланка за командировъчна заповед, но
последният му казал да не бърза да тръгва в командировка, защото се очаквало
посещение на директора и не му дал бланка. В обясненията си Т. е посочил, че не
е разбрал за посещение на кой директор става въпрос.
В преписката от проверката се съдържат
още 7 броя болнични листове, удостоверяващи временна неработоспособност на С.Х.С.
в периода 21.02.2019 г. – 02.07.2019 г., първият от които е Болничен лист с №
Е20182917846, издаден на 21.02.2019 г., за период от 5 календарни дни.
На дата 03.07.2019 г., в 12:52 часа и в
13:13 часа, от С.С. са били дадени два броя писмени обяснения /л. 169 – л.
173/. В първото от тях е декларирал, че тъй като не е бил уведомен
предварително за целта на командировката в СВП, към момента поради изтеклия
дълъг период от време С. не може да даде конкретни обяснения за събитията на
21.02.2019 година. Посочено е и че той си е правил записки за въпросните
събития, но същите не са в него, като с цел да не подведе комисията, ще даде
подробни допълнителни обяснения с часове и детайли, но след като се запознае с
въпросните записки. Във второто обяснение, дадено по конкретни въпроси, С. е
пояснил, че е водил записките с цел
предотвратяване на спекулации и
манипулации по случая, и нa инсцениране на „постановка“ срещу него. Отрекъл е
наплюване и бутане на к-н Г., изнесъл е лични документи, не си спомня за
разпореждане да не ги изнася, не е употребявал израз „конски доктор“, не е
приел медикамент от д-р П., защото той не разполагал с такъв, не си спомня как
си е тръгнал от местоработата, не знае каква е целта на текущата командировка
до СВП.
От комисията, назначена със Заповед № ВП-1497/ 13.03.2019 г. на директора на СВП, е съставен
Протокол за извършване на служебна проверка с рег. № ВП-4055/
03.07.2019 г., в който са отразени констатациите от доклада на комисията от
22.02.2019 г. и определени обстоятелства от докладните записки на Г. и С. и
обясненията на Х. и А. /наплюване и бутане на Г., употреба на израза „конски
доктор“ по отношение на д-р П./, като комисията се е позовала и на цитираните
по-горе писмени обяснения, без тези на подп. Ч.С. и ст-на К. Т.. Счела е, че
обясненията на к-н С. са уклончиви, не оборват изложеното в обясненията на
другите длъжностни лица, а искането му за даване на допълнителни обяснения цели
отлагане на процедурата и не касае събиране на други документи, а единствено на
неговите записки. С тези мотиви комисията не е намерила основание за отлагане
приключването на служебната проверка. В протокола ДРО е дал
становище, че с действията си к-н С. е нарушил грубо военната
дисциплина и е уронил авторитета, честта и достойнството на к-н Г., както и
честта и достойнството на по-старши от него офицер от Българската армия - м-р
д-р В.П., нарушил е Устава за войскова служба на въоръжените сили на Република
България и етичните норми на поведение, включващи морални ценности, норми и
правила на лично поведение, произтичащи от военната професионална етика,
изискващи проявява на уважение към длъжността, званието и отговорностите на
командирите и колегите. Съгласно становището на ДРО, установените
дисциплинарни нарушения са следните:
1. Като е бутал и плюл к-н Г. е нарушил принципа на чл. 111, т. 5, чл. 112, т. 5, предл. едно, две и три и чл. 114, т. 4 от УВСВСРБ, вр. с чл. 242, т. 3, предл. първо от ЗОВСРБ, а именно нарушаване на правилата за военната вежливост и чл. 242, т. 9 от ЗОВСРБ - неспазване на правилата по т. 42 и т. 48, вр. с т. 7 от Етичния кодекс на служителите от служба „Военна полиция“, утвърден от министъра на отбраната със Заповед № МЗОХ-1251/ 07.12.2017 г., с който той се е запознал срещу подпис на 14.12.2017 година;
2. С отказа си да покаже съдържанието на изнесените от него папки е нарушил чл. 8, ал. 5 от УВСВСРБ, вр. с чл. 242, т. 2 от ЗОВСРБ, а именно нарушаване на правилата за подчиненост, както и т. 24 от Етичния кодекс;
3. Като е изразил негативно отношение спрямо компетенциите на м-р д- р П. в присъствието на други военнослужещи, като заявил, че е „конски лекар“, е нарушил чл. 111, т. 5 и чл. 114, т. 4 от УВСВСРБ.
Като причина за извършените нарушения са посочени несъобразяване на С. с етичните норми на поведение, ниско правно съзнание и незачитане на войсковия ред. От комисията е направено предложение, предвид тежестта на извършените нарушения, на С.Х.С. - инспектор в отдел РРП в РСВП - Плевен, да бъде наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. Второто предложение е било за предаване на материалите от преписката на компетентните органи за преценка относно извършено от С. престъпление.
От директора на СВП, в присъствието на двама от членовете на комисията за служебната проверка, е била проведена беседа, за което е съставен протокол от 03.07.2019 година. Протоколът съдържа описание на предмета на беседата: запознаване със събраните доказателства и приложенията към Протокол рег. № ВП-4055/ 03.07.2019 г. от извършената проверка, които дават основание за налагане на дисциплинарно наказание, изслушване на военнослужещия и приемане на писмените му обяснения. Освен описанието на предмета на беседата, протоколът съдържа писмени обяснения на С., дадени на 03.07.2019 г., в 17:** часа, подписи на началника на СВП, на двамата присъствали членове на комисията и на даващия обясненията. В тези си обяснения С. отново е посочил, че поради изтеклия дълъг времеви период и тъй като не е знаел за целта на текущото му командироване до София, не е подготвен да даде точни пълни и ясни обяснения за случая на 21.02.2019 г. и е поискал да му бъде дадена възможност за допълнителни такива. Отразил е и обстоятелството, че поради ранното потегляне от Велико Тръново, няколкократното даване на обяснения и продължителното чакане, към момента на запознаване на представените му доказателства, не е в състояние да ги осмисли, както и че не е съгласен да е извършвал нарушения на военната дисциплина. Освен това и вписал, че това пореден опит да бъде наказан неправомерно, считано от месец октомври 2018 г., за който период е наказан още два пъти.
Производството е приключило с издаването на Заповед № ВП-4068/ 03.07.2019 г. от директора на СВП – София. В същата, въз основа на отразеното в протокола за извършване на служебна проверка, след като е описал приетата за установена фактическа обстановка и е изложил съображения за липсата на основания за продължаване на дисциплинарното производство, директорът на СВП е приел за извършени деянията, така както са квалифинирани в Протокол рег. № ВП-4055/ 03.07.2019 година. Със заповедта, на основание чл. 242, т. 2, т. 3 и т. 9, вр. с чл. 244, т. 7 и чл. 2** от ЗОВСРБ, на *** С.Х.С. – ***Регионална служба „Военна полиция“ – Плевен, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 146, т. 2 , чл. 161, т. 2, чл. 165, ал. 1, т. 3 и чл. 170 от ЗОВСРБ, чл. 91 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ е прекратен договора му за военна служба, С. е освободен от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса при налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Съгласно отразеното на л. 14 от делото, наказаният служител е бил запознат със заповедта на дата 03.07.2019 г., в 19:00 часа. Препис от същата му е връчен заедно с препис от Заповед № ПЛ-2634/ 09.07.2019 г. на директора на РСВП – Плевен, на дата 10.07.2019 г. /л. 17 и л. 18 от делото/. Недоволен от нея той я е оспорил по съдебен ред на 11.07.2019 г., видно от дадения от деловодството на АСВТ входящ номер на жалбата.
В съдебната фаза на производството,
извън част от документите от административната преписка, от жалбоподателя са
представени копия от доказателства за връчването на оспорената заповед, негов
рапорт от 21.02.2019 г. до директора на РСВП – Плевен, касаещ събитията при
ограничаване на достъпа му до класифициана информация, два броя грамоти за
награди, лист за преглед на пациент в МОБАЛ – В. Търново от 21.02.2019 г.,
10:00 часа, амбулаторен лист на „ИППМП Д-р Банкова“ ЕООД – гр. В. Търново от
21.02.2019 г., 13:10 часа, Експертно решение № 2038/ 13.06.2019 г. на ТЕЛК Общи
заболявания при МОБАЛ – В. Търново, с което окончателно са потвърдени 3 броя
болнични листове на С.С., вкл. БЛ № Е20182917846 от 21.02.2019 г. на „ИППМП Д-р
Банкова“ ЕООД, служебен картон за поощрения и наказания, договор за
предоставяне на услуга Булбанк мобайл, решение по адм. дело № 816/ 2018 г. на
АСВТ и три броя определения на ВАС във връзка с обжалването на това решение.
По негово искане по делото е прието
веществено доказателствено средство - един брой аудио диск, като след извършен
оглед се установи, че същият съдържа аудиозапис извършен в работната канцелария
на С. при посещението на комисията за ограничаване на достъпа му и
впоследствие, до напускане помещенията на териториалната група – В. Търново.
Съдържанието на записа, така както бе установено при огледа, е отразено в
протокол от ОСЗ от 24.09.2019 година. Назначена по искане на ответника
комплексна експертиза от служители в Научноизследователски институт по
криминалистика при МВР е дала заключение, че записът е извършен с мобилно
устройство – мобилен телефон марка „Xiaomi“, модел „Redmi 5 MDG1“, собственост на С.Х.С., записът върху
предоставеният на съда компактдиск е идентичен с този на мобилното устройство,
не може да се установи по безспорен начин времето на извършване, предвид
възможността за самостоятелни времеви настройки на мобилното устройство и на
компютърната конфигурация, чрез която е извършено прехвърлянето на СD. Също според заключенията на експертизата липсват
признаци за външна/допълнителна намеса или манипулация върху записаната
информация, за извършен монтаж или изменения на фонограмата /записа/, както в
процеса на записване на звука, така и след записване му на първоначалния
носител и на предоставения по делото диск. Самото ниво на записа е изключително ниско, в много негови части участниците
говорят едновременно, налице е високата степен на компресия, поради което
експертизата не е могла да се отговори с точност на въпроса гласовете на колко
лица са записани, но е дала заключение за категорично различаващи се четири
мъжки гласове и един женски глас. Така цитираните заключения се поддържат от
експертите при изслушването им в съдебно заседание, вкл. се изразява становище,
че в конкретния случай не се установява възможност някои реплики на
разговарящите да не са били записани поради нарочно или неволно затулване на
микрофона на записващото устройство. Заключението на експертизата е прието от
съда без възражения на страните и се цени заедно с останалите доказателства по
делото. Съдът цени представения в съдебно заседание CD,
тъй като същият представлява веществено доказателствено средство по смисъла на
чл. 204 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Вярно е, че записът не е изготвен или
представен от административния орган /в случая ДРО/, но според трайно
установената съдебна практика, вкл. тази на ВАС, изготвените с технически
средства аудио и видеозаписи, представляват годни доказателствени средства,
вкл. в дисциплинарни производства. Въпросното им качество не е поставено в
зависимост от страната в административния процес, от която изхождат и след като
възможност за изготвяне и представяне на доказателствени средства от този вид е
призната на административния орган, тя не би могла да са отрича на адресата на
административния акт /чл. 8, ал. 1 от АПК, чл. 9 от ГПК/. Съдът не кредитира с
доверие развитата в писмените бележки на жалбоподателя версия относно случайния
характер на записа, доколкото същата не кореспондира с обективно установяващото
се времево съвпадение на същия, с действията по ограничаване достъпа на С. до
класифицирана информация. Същевременно записът отразява само разговори и
действия на длъжностни лица към РСВП – Плевен или МО, в качеството им на
такива, извършени изцяло в служебните помещения на териториална
военнополицейска група – В. Търново, които се охраняват и чрез COT, поддържана от частен субект /протокола от
22.02.2019 година/. Дори само последното обстоятелство предполага изготвянето и
съхраняването на записи от технически средства за видеонаблюдение на тези
помещения /чл. 56, ал. 3 и ал. 4 от ЗЧОД/, съответно със знанието на намиращите
се в тях лица. Обстоятелството, че тези записи не са приобщени към преписката
от административния орган, не лишава изначално изготвения от С. звукозапис от
неговата доказателствена стойност. От съда е извършен оглед на представеното
веществено доказателство по реда на чл. 204 от ГПК, чрез изслушване на
съдържанието му в ОСЗ на 24-09.2019 г. в присъствието на страните и
отразяването му в съдебния протокол, като на ответника е дадена възможност да
заяви становище по съдържанието му. Доколкото заключенията на техническата
експертиза изключват манипулиране на информацията от записа по време или след
извършването му, същият подлежи на преценка от съда ведно с останалите
доказателства по делото.
При запознаване със самото съдържание на
изслушания звукозапис се установява, че същият като цяло сочи разговори и
размяна на реплики между С.С., трима други мъже и една жена, съответстващи на
събитията, отразени в доклада от 22.02.2019 г. на комисията по ограничаване на
достъп, докладните записки и писмени обяснения, цитирани по-горе в решението,
вкл. категоричен отказ да се предадат някакви документи, за които мъжки глас,
за който не се спори че е на С. твърди, че са негови лични. По-късно при
запечатването /около 12 минута след началото на записа/ С. е подканен от женски
глас да си вземе каквото трябва, вкл. се чува реплика „Вземи си документите“,
както и отговор на жалбоподателя, че не може да вземе всичко, вкл. всичките си
лични документи. Освен това не се установява по време на запечатването или след
това произнасяне от С. на фразата „конски доктор“, същият един път казва „това
са фелдшери“. На записа се чува и периодично кашляне, на моменти с пристъпи на
силна кашлица, един от които последван от изпюлване и реплика от мъжки глас „Не
плюй върху него, плюй върху мен. Аз съм виновен.“ От записа се установява и
искане на С. да отиде до тоалетна, каквото първоначално след пререкание не му е
разрешено, както и извършването на медицински преглед на С., изразяващ се в
измерване на кръвно налягане и съобщаване на стойности 170/110, както и
последващото напускането от същия на
мястото и качването му в автомобил, последвано от включване на автомобилен
двигател.
Също по искане на жалбоподателя е
разпитан като свидетел Б.Б. П., заемал от 08.08.2003 г. до 23.08.2019 г.
различни длъжности в РСВП, като от 2012 г. в качеството му на началник на
сектор, а от втората половина на 2018 г. до приключване на службата му, като
началник на отдел, е бил пряк началник на С.С.. Твърди, че е запознат с
наложените дисциплинарни наказания на С., вкл. и процесното. Самият свидетел
бил в отпуск, като при явяването му на работа на 27.05.2019 г. му е възложено
да изготви служебна характеристика на *** С.. На въпрос защо толкова често се
изготвят служебни характеристики на С., подп. А. му разказал за случилото се на
21.02.2019 г., доклада на комисията и докладната записка на к-н Г. за
наплюването, което според самия А. били неволно. Когато П. се поинтересувал от
действията на комисията, А. отговорил, че предвид отношенията, които има к-н С.
с директора на службата, най-накрая трябвало да му падне главата“. При други
разговори, проведени след уволнението на С. с директора на РСВП – Плевен,
последният споделил на П., че е упрекван от директора на службата за липсата на
„отношение“ спрямо С. и че го е „сготвил“, като му е намерил цаката и го
махнал. Свидетелят твърди, че има и други налагани наказания на служители за
различни нарушения на военната служба, като най-тежкото било забележка. Според
него не е налагано дисциплинарно наказание на друг офицер от РСВП - Плевен,
вкл. „уволнение“, не знае дали срещу С. има образувано досъдебно производство.
Заявява мнение, че и предходните наложени на С. наказания не отговарят на
извършеното. Твърди, че директорът на ВСП многократно е търсел начин да бъде
наложено наказание „строго мъмрене“. Счита, че той има лично отношение към С.
от 2015 г., не се е интересувал каква е причината. Знае, че от тогава е имало
многократно проверки към *** С., посочва примери. Показанията на свидетеля Б.П.
се ценят от съда при съобразяване разпоредбите на чл. 172 от ГПК и липсата на
данни за негова заинтересованост в полза или вреда на някоя от страните.
В съдебното производство от ответника се
представиха документите от административната преписка, обсъдени по-горе, а също
Заповед № ОХ-1252/ 07.12.2017 г. на министъра на отбраната, Заповед на
директора на РДСП от 10.07.2018 г. за определяне на к-н Г.Ж.Г. за старши на
района за разполагане на структурните звена с местослужене гр. В. Търново,
Етичен кодекс на служителите от служба „Военна полиция“ и списък на
служителите, запознати с този кодекс. От ответника се представиха и два броя
писма с № 347/2019 г. от 18.09.2019 г. и № 1462/2019 г. от 17.01.2019 г. на
военен следовател във ВОП - София, с искане за спиране на настоящото
производство на основание съответно чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, което
бе отхвърлено от съда.
По искане на ответника бяха разпитани
като свидетели Д.З.Х. /двукратно/, П.Х. А., С.А.Р., Г.Ж.Г., Ч.С. Т.ов, Т. П. Т.ов,
Т.С.Н. и д-р В.Е.П.. Като цяло изброените свидетели описват от позицията на
очевидци събитията от 21.02.2019 г. по начина, изложен в протокола от
22.02.2019 г. и в писмените им обяснения, дадени в административната фаза на
производството, като не е нужно те да бъдат преповтаряни в настоящото
изложение. В отлика от писмените си обяснения, в показанията си пред съда Х. не
твърди да е чул от С. израза „Конски доктор“ и сочи, че наплюването на
униформата на Г. е станало посредством кашляне, след като С. е поискал да отиде
до тоалетната, но не му е било разрешено. Извън това сочи, че действително по
време на пътуването от гр. Плевен към гр. Велико Търново е получил обаждане от С.,
че не е добре здравословно, без уточняване на заболяването, както и че е видял
допир на С. до Г., но не и опит за избутване от вратата. Свидетелят А. поддържа
твърденията си, че С. е използвал израза „Конски доктор“, с уточнението, че не
си спомня къде, твърди и леко бутане с рамо от С. на Г.. Твърди, че няма спомен
да е провеждал с Б.П. разговор в сочения от последния смисъл, отрича да е
употребявал израза „да му падне главата”, както и да знае за някакви отношения
между жалбоподателя и директора на СВП. Изтъква, че част от събитията,
впоследствие посочени в докладни записки и писмени обяснения, не са били
отразени в протокола от извършената проверка, доколкото не са касаели пряко
изпълнението на задачите на комисията. За разлика от писмените си обяснения, в
показанията си свидетелят Р. твърди, че преди извикването на д-р П., С. е
казал, че не желае такива „конски лекари“. Не видяла физически контакт между С.
и Г., нито наплюване, видяла е секрет върху униформения клин на Г.. Самият Г.
твърди, че жалбоподателят е кашлял насила и по този начин го е наплюл по клина,
както и че е опитал чрез натиск да го отмести от вратата. Извън данните,
изнесени в писмените му обяснения, в свидетелските си показания В.П. описва
начина, по който е извикан и допуснат да прегледа С., посочва че е измерил
двукратно кръвното налягане на С., като при първото измерване стойностите са
били 180/110, както и че не му е задавал въпроси за други оплаквания. Заявява,
че преди процесния случай не е правил медицински прегледи на С., не знае дали
други лица от персонала на медицинския пункт за извършвали такива. В пункта
няма медицински специалисти със звание „фелдшер“. По въпроси на ответника дава
мнение относно възможни причини за тези стойности. Извън изложеното в
становището и в докладната си записка, свидетелят Ч.С., директор на РСВП –
Плевен твърди, че постоянно е поддържал контакти с председателя на комисията в
хода на нейната работа, че е разпоредил присъствието на к-н Г., както и да
бъдат оставени в канцеларията на всички документи. Отговорено му било, че
последното е невъзможно без едва ли не физическа разправа. Този свидетел
твърди, че след прибирането си в Плевен членовете на комисията били ядосани. Отрича
да е оказвал някакво давление за съдържанието на изготвения протокол за
дейността на комисията или докладната записка на Г., не знае за други опити за
давление. Освен изложеното в писмените му обяснения, при разпита му свидетелят Т.
Т.ов посочва, че прегледът на С. от д-р П. е бил извършен в неговата служебна
канцелария, където жалбоподателят дошъл с м-р Х., както и че именно той е
извикал лекаря по заповед на Х.. Твърди и че при идването за прегледа С. е бил
видимо много ядосан. Изслушаните в съдебно заседание показания на свидетеля Т.Н.
не разкриват съществени обстоятелства извън тези,
вече отразени в писмените му обяснения.
За преценката на гласните
доказателства в обсъжданата им част, съдът съобразява обстоятелството, че
разпитаните по искане на ответника свидетели, с изключение на д-р В.П., са в
пряка служебна зависимост от издателя на оспорената заповед и произтичащата от
това възможна тяхна заинтересованост от изхода на настоящото дело. Индикации за
такава дават и част от показанията им относно факти при запечатването, които
категорично не се установяват при изслушването на приетия по делото звукозапис
/напр. употребата на израза „конски доктор“/. Извън това, съобразно
съдържанието на докладните записки, и писмени обяснения, най-малко един от
свидетелите – Г.Г. се е почувствал пряко негативно засегнат от поведението на С.С..
Предвид позицията им на старши офицери и/или началници на С., част от чиито
разпореждания не са били изпълнени безпрекословно, е логично и определено
негативно отношение към жалбоподателя на свидетелите С., А., Х. и Р.. Същевременно съдът отчита обстоятелството, че
именно разпитаните по искане на ответника свидетели са хората, присъствали на
място при ограничаването достъпа на жалбоподателя до класифицирана информация и
съпровождалите го събития. Поради това същите са запознати от позицията на
очевидци с факти и обстоятелства, пряко относими към предмета на разглеждания
спор. Предвид горното настоящият състав кредитира с доверие свидетелските им
показания, доколкото те не влизат в пряко противоречие помежду си или със
съдържанието на приобщения към делото звукозапис.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
правоимащо лице, чиито интереси са пряко засегнати по негативен начин от
оспорения индивидуален административен акт. Оспорването е извършено преди
изтичане на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 251, ал. 1 от
ЗОВСРБ, вр. с § 3 от ПЗР на ЗВП, изчислен от датата на запознаване на военнослужещия
със заповедта за уволнение. От външна страна жалбата, с направеното към нея
допълнение, отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, приложими по
силата на цитираните норми от ЗОВСРБ и ЗВП. Неоснователно е възражението за
недопустимост на жалбата в писмения отговор на ответника, тъй като в нарушение
на чл. 152, ал. 1 от АПК, същата не е подадена чрез органа, чийто акт се
обжалва. Изискването на последно цитираната норма е въведено с цел процесуална
икономия при размяна на книжа и своевременно представяне на административната
преписка, но не е такова за допустимост на оспорването /арг. и от чл. 152, ал.
4 от АПК/. Относно доводите на ответника за наличието на образувано наказателно
производство срещу оспорващия за престъпления идентични като фактически състав
с процесните дисциплинарни нарушения, съгласно изричната разпоредба на чл. 243,
ал. 1 от ЗОВСРБ, евентуалното подвеждане на
дадено лице под наказателна отговорност за същото деяние не съставлява пречка
за реализиране на дисциплинарната му отговорност, в какъвто смисъл са и
постановените от съда определения в ОСЗ. Посочените
обстоятелства обуславят процесуалната й допустимост за разглеждане в настоящото
производство. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
След служебно извършената
проверка съдът намира, че обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание е постановена от оправомощен орган и в рамките на неговата материална
компетентност. Със същата
е наложено дисциплинарно наказание по чл. 244, т. 7 от ЗОВСРБ, като съгласно
чл. 137, ал. 4 от ППЗОВСРБ, вр. с чл. 248 от ЗОВСРБ, дисциплинарното наказание
„уволнение“ се налага от длъжностните лица, които имат право да прекратяват договора
за военна служба и да освобождават от военна служба. Както се каза, към
03.07.2019 г. С.Х.С. е бил военнослужещ с военно звание „***“ и е заемал
длъжност в Служба „Военна полиция“. Съгласно чл. 7, т. 4 от Правилника за
прилагане на ЗВП, директорът на службата упражнява правомощията на орган по
назначаването по смисъла на Закона за държавния служител, а съгласно
представената от ответника Заповед № ОХ-1252/ 07.12.2017 г. на министъра на
отбраната, директорът на СВП е оправомощен да „… освобождава от военна служба и
да прекратява договорите за военна служба на военнослужещите от службата до
военно звание „подполковник“ (*** II ранг)
включително /т. 3.1.1. от заповедта/. Оспорената заповед е издадена от
директора на Служба „Военна полиция“, в която С. е заемал длъжност,
дисциплинарното наказание е наложено от орган притежаващ необходимите за това
правомощия, което прави заповедта валиден административен акт.
Оспореният акт съдържа реквизитите по
чл. 148, ал. 1 от ППЗОВСРБ, като са посочени извършителят, мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, въз основа
на които е установено нарушението, правното основание и наказанието, което се
налага. Основателни са оплакванията на жалбоподателя, че в заповедта ДНО е
посочил и административен ред за нейното обжалване, какъвто не е предвиден в
специалния закон /чл. 251 от ЗОВСРБ/. Нарушението на изискванията на форма не е
съществено, доколкото не е препятствало адресата при осъществяването на неговата
защитата, доколкото жалбата пред АСВТ е подадена своевременно. В заповедта не
са посочени и всички доказателства, въз основа на които нарушенията са приети
за установени, но в случая това също не представлява съществено нарушение, тъй
като се компенсира от прилагането на въпросните доказателства към
административната преписка. Обратно на соченото от жалбоподателя, оспорената
заповед притежава съдържанието по чл. 148, ал. 2 от ППЗОВСРБ, определено от
закона като мотиви за налагането на дисциплинарно наказание, без посочване на
настъпилите вредни последици. Последно посоченият пропуск не е преодолян чрез
позоваването от ДНО на Протокол рег. № ВП-4055/ 03.07.2019 г. от извършената
проверка, доколкото последният на практика също не съдържа посочване на конкретни
вредни последици, а в тази му част е извършено посочване на елементи от самите
деяния и нарушените нормативни актове. Настоящият състав намира, че този
пропуск при мотивирането също не обосновава самостоятелно незаконосъобразност
на административния акт, доколкото вредоносния резултат не всякога е
съставомерен елемент на едно дисциплинарно нарушение.
Налице е обаче друго нарушение към
изискването за мотивиране на оспорената заповед, което се сочи и в жалбата на С.С..
В случая от наказващия орган не се претендират и от преписката не се
установяват хипотези от вида на лимитативно изброените в чл. 2**, ал. 1 от
ЗОВСРБ, чието наличие да представлява самостоятелно и достатъчно основание за
налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“. При това положение и
съобразно разпоредбата на чл. 247 от ЗОВСРБ, преценката относно вида и размера
на наложеното наказание е от компетентността на ДНО, същата следва да бъде
съобразена с вида и тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и с поведението на военнослужещия до извършване на
нарушението. Тази обосновка следва да бъде изложена в акта за налагане на
дисциплинарно наказание и в случаи от вида на разглеждания представлява
задължителна част от мотивите му, доколкото отразява дейността по
индивидуализиране на дисциплинарната санкция. В оспорената заповед не са
съдържа обосновка по чл. 247 от ЗОВСРБ, такава практически липсва и в протокола
от извършена служебна проверка, в който на стр. 5 е отбелязано „Като се имат
предвид събраните данни и тежестта на извършените нарушения, комисията предлага
на …….. да му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. В тази връзка
следва да се отбележи, че в случая се касае до претендирани от наказващия орган
три отделни дисциплинарни нарушения, като на жалбоподателя е наложено само едно
дисциплинарно наказание. От заповедта не става ясно за кое конкретно
дисциплинарно нарушение ДРО е наложил наказанието „уволнение“ или е приел, че
всяко от деянията представлява самостоятелно основание за налагане на това
най-тежко дисциплинарно наказание. Мотиви в тази насока не се съдържат и в
останалите намиращи се в преписката документи, вкл. протокола на комисията,
назначена да извърши служебна проверка, а в случая индикация за тежестта на
извършените нарушения не може да представлява и образуваното наказателно
производство срещу С.. Измежду посочените в писмо № 1462/2019 г. от 17.01.2019
г. на военен следовател във ВОП – София престъпни деяния, за които се води
наказателно производство срещу жалбоподателя, единствено това по чл. 274а, ал.
3, предл. първо от НК може да бъде отнесено към претендираните от ДНО
фактически установявания, но както се каза, не става ясно дали оспореното
наказание е наложено за това или за друго нарушение. Липсата на мотиви относно
тежестта на отделните дисциплинарни нарушения и останалите посочени в чл. 247
от ЗОВСРБ обстоятелства, от една страна ограничава правото на защита на
наказаното лице, а от друга осуетява възможността за съдебен контрол за
законосъобразност, на дейността по индивидуализиране на наказанието.
Нарушението е съществено и съставлява самостоятелно основание за отмяна по
смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
При постановяване на обжалваната заповед формално е спазена процедурата, предвидена в чл. 142 – чл. 147 от ППЗОВСРБ. Извършената служебна проверка по повод събитията на 21.02.2019 г. е назначена с писмена заповед на директора на Служба „Военна полиция“, от определена за тази цел комисия, като за председател на комисията е назначен военнослужещ с военно звание по-високо от това на нарушителя, в съответствие с изискването на чл. 142, ал. 3 от ППЗВОСРБ. В изпълнение на чл. 143 от правилника, за дейността си комисията е изготвила протокол, който се съдържат данни за нарушителя на военната дисциплина, описание на нарушенията, причините и условията, довели до извършването му, предложение за търсене на наказателна отговорност и вида на дисциплинарното наказание. Както се отбеляза, в протокола не са посочени евентуалните вредни последици от нарушението и обстоятелствата по чл. 247 от ЗОВСРБ – пропуски, отстраними посредством излагането на съответните съображения в приключващия дисциплинарната процедура акт. Проведена е и беседа с нарушителя в срока по чл. 144, ал. 1 от ППЗОВСРБ, като на същият са предоставени за запознаване събраните доказателства, даващи основание за налагане на дисциплинарно наказание и му е предоставена възможност да изрази своето становище. За беседата е бил съставен протокол, подписан от участвалите в нея лица.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че заверено копие от заповедта за дисциплинарно наказание не му е било връчено от ръководителя на структурата по личния състав във формированието, където служи. Безспорно се установява, че такова връчване е извършено от директора на РСВП – Плевен, на дата 10.07.2019 г. /л. 17 и 18 от делото/. Съгласно чл. 12, ал. 1 и чл. 13, ал. 1, т. 1 от ППЗВП, регионалните служби „Военна полиция“ се ръководят от директори, които са преки началници на личния състав от тези структури. Те осъществяват пряко ръководство на подчинените им структурни звена, като ръководят, организират, координират, контролират и отговарят за цялостната дейност на съответните структури. Предвид цитираните му компетентности, директорът на РСВП – Плевен разполага с правомощието да връчи на подчинения му военослужещ заповедта за неговото дисциплинарно уволнение, независимо от субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 149, ал. 1 от ППЗОВСРБ. Освен това не е спорно, че оспорващият е бил запознат със съдържанието на заповедта на датата на нейното издаване, както сам е посочил в първоначалната си жалба. Неоснователни са и оплакванията на С., че въпреки исканията му, не му е предоставена възможност да даде допълнителни обяснения, ползвайки писмените си бележки и да представи доказателствата си. В съответните разпоредби на ЗОВСРБ и на правилника за прилагането му не е предвидена изрична възможност за даване от нарушителя на допълнителни обяснения, респ. липсва задължение за ДНО да приема такива. В съдебната фаза на производството от С. не се представиха доказателства, които да не биха могли да бъдат известни на наказващия орган по силата на служебното му положение, с изключение на коментирания по-горе звукозапис. Пред ДНО нарушителят не е посочил, че желае да представи въпросния запис, при което не се установява действителна необходимост от предоставяне на допълнителна възможност на същия за ангажиране на доказателства в нея фаза на производството.
Независимо от горното съдът намира за основателни оплакванията на оспорващия за нарушаване на правото му на защита в крайната фаза на дисциплинарната процедура, макар и не по изложените в жалбата съображения. От представените по делото доказателства се установява, че 03.07.2019 г. е бил първият работен ден на С.С., след ползване на продължителен отпуск поради временна неработоспособност. На същата дата той е бил командирован в ръководството на СВП в гр. София, двукратно са му снемани писмени обяснения от комисията по чл. 142, ал. 3 от ППЗОВСРБ /в 12:52 часа и в 13:13 часа/, след което е съставен Протокол за извършване на служебна проверка рег. № ВП-4055/ 03.07.2019 година. На 03.07.2019 г., в 17:** часа е приключило провеждането на беседата между директора на СВП и С., и даването от същия на обяснения /л. 98, гръб/, на същата дата неизвестно в колко часа е издадена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, наказаното лице е запознато с нея на 03.07.2019 г., в 19:00 часа /л. 14 от делото/. Съгласно чл. 144, ал. 1, т. 1 от ППЗОВСРБ, в срок до 5 работни дни от получаване на протокола по чл. 143, ал. 1, длъжностното лице по чл. 142, ал. 1 и 2, назначило служебната проверка, или оправомощено от него лице провежда беседа с нарушителя, на която запознава военнослужещия със събраните доказателства, които дават основание за налагане на дисциплинарно наказание и изслушва военнослужещия или приема писмените му обяснения. При изложената по-горе хронология на събитията и изключително кратките срокове в които е завършено производството, съдът намира за логично нарушителят да не е успял да се запознае достатъчно добре с доказателствата даващи основание за дисциплинарното му санкциониране, поради липса на физическа възможност за това /с административната преписка са представени 75 листа такива доказателства/. Възражения в този смисъл са направени от С. още с писмените му обяснения при беседата, но очевидно те са оставени без внимание от ДНО. ЗОВСРБ и правилникът за прилагането му не вменяват задължение дадено лице да бъде уведомено за водената срещу него дисциплинарна процедура преди провеждането на заключителната беседа и в случая няма данни такова уведомяване да е извършено по отношение на С.. След като в този вид дисциплинарни производства участието на нарушителя е максимално ограничено по нормативен ред /за разлика напр. от същия вид производства по ЗМВР/, то дължимо от наказващия орган е действителното предоставяне поне на гарантираните от закона възможности за такова участие. В конкретния случай, за разлика от отказаното му представяне на допълнителни обяснения и доказателства, лишаването на жалбоподателя от възможността да се запознае достатъчно обстойно с доказателствата на които е базирано административното обвинение, реално ограничава възможността му да организира адекватно защитата си, вкл. при съдебно обжалване.
Всъщност от доказателствата по делото се
установява, че след първоначалното изискване и получаване на писмени обяснения
в периода 18-19 март 2019 г., от ДРО не са
събирани други доказателства до 02.07.2019 г. включително, след което
дисциплинарната процедура е приключена в рамките един ден. Като цяло наличните
в преписката документи сочат за известна припряност при изпълнените на етапите
от производството, регламентирани в чл. 144 – чл. 148 от ППЗОВСРБ. Изпълнението
на процедурата, в крайната й фаза разкрива по-скоро формално отношение от
страна на дисциплинарноразследващия и дисциплинарнонаказващия органи, а не
стремеж към действително изясняване на фактическата обстановка и гарантиране
правата на нарушителя в това производство. Въпросните припряност и формално
отношение са и възможната причина за допуснатите, и коментирани по-горе
процесуални и формални нарушения при издаване на финализиращия тази процедура
административен акт, вкл. необсъждане цялостното поведение на военнослужещия по време на службата.
Независимо от причината за допускането им, тези нарушения са обусловили и
материалната незаконосъобразност на оспорената заповед, като в крайна сметка по
делото остават недоказани редица относими измежду посочените в нея, основания
за налагането на процесната дисциплинарна санкция, като конкретни нарушения на
военната дисциплина от страна на С.С..
Оспорената заповед е и материално незаконосъобразна, в частта и относно нарушенията по пункт първи и трети от мотивите, доколкото от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства не се установява извършването от к-н С.С. на посочените в тези пунктове дисциплинарни нарушения.
Съгласно
мотивите на заповедта, по пункт първи жалбоподателят е наказан за нарушаване
принципите на чл. 111, т. 5, чл. 112, т. 5, предл. едно, две и три и чл. 114,
т. 4 от УВСВСРБ, вр. с чл. 242, т. 3, предл. първо от ЗОВСРБ, а именно
нарушаване на правилата за военната вежливост и чл. 242, т. 9 от ЗОВСРБ -
неспазване на правилата по т. 42 и т. 48, вр. с т. 7 от Етичния кодекс на
служителите от служба „Военна полиция“. Цитираните от ответника норми на
УВСВСРБ вменяват в задължение на военослужещия да спазва като норма на
поведение уважение и вежливост към всеки и към всички и да не допускат словесен,
психически или физически тормоз във взаимоотношенията си. Нормата на чл. 242,
т. 3 от ЗОВСРБ определя като нарушението на правилата за военната вежливост и
отдаването на чес. На последно място т. 42 и т. 48 от ЕК на служителите от СВП
изискват от военнослужещите в отношенията с колегите да си да проявяват
уважение и коректност като не допускат поведение, което накърнява достойнството
и правата на отделната личност и да се стремят да избягват в поведението си
конфликтни ситуации или скандали, а при възникването им да целят да ги
преустановят , като запазят спокойствие и контролират поведението си.
Фактическите основания на ДНО да определи като нарушени горните норми е
обстоятелството, че в хода на запечатването на касата и канцеларията му,
жалбоподателят е бутнал намиращият се пред вратата на помещението к-н Г. и
наплюл униформата му.
Настоящият състав намира, че наличните в делото доказателства не установяват по категоричен начин виновното извършване от к-н С. на посочените действия. Становището на органа се базира основно на докладната записка на к-н Г.Г. и дадените в хода на дисциплинарното производство писмени обяснения на част от присъствалите при запечатването лица – подп. А., м-р Х., м-р Р., както и на становището, докладната записка и обясненията на директора на РСВП – Плевен. На първо място следва да се отбележи, че в протокола от 22.02.2019 г. на комисията по ограничаване на достъпа и в докладната записка на к-н Г. /датирана от 21.02.2019 г.и входирана на 25.02.2019 г./, както и в документите с дата 27.03.3019 г., изхождащи от подп. С., не е отразено т.нар. „бутане“ на Г. от С.. Твърдения за такова „бутане рамо в рамо“ се появяват за пръв път в писмените обяснения на С., А. и Г. от дати 18 и 19.03.2019 г., т.е. след назначаването на служебната проверка и близо месец след самите събития. Същевременно другите двама присъствали – Р. и Х. в писмените си обяснения не споменават за такова бутане, при все че Х. твърди да е пряк очевидец на сцената с наплюването на Г.. При разпита им като свидетели в съдебната фаза на производството за наличието на „бутане“ отново твърдят А. и Г. /С. не е очевидец на събитията/, докато Х. при първоначалния му разпит сочи за „допир между телата“, а при повторния твърди максимално доближаване между двамата от около 20 сантиметра. Свидетелят Р. категорично заявява, че не е виждала коментираното бутане, индикации за него /напр. като разменени реплики, няма и в изслушания звукозапис/. Освен това самият механизъм на действията на С., така както е описан от посочените по-горе лица е до голяма степен алогичен – сочи се, че същият е бил седнал отдясно на Г., след това станал и кашляйки го бутнал го от лявата страна рамо в рамо. При липсата на твърдения за това в първоначално създадените документи отразяващи случая, и взаимно противоречащите си в тази насока свидетелски показания, съдът намира за недоказан факта че в процеса на запечатването С.С. по някакъв начин се е осъществил физически контакт с к-н Г., целейки да го отстрани от вратата на канцеларията си.
Недоказано по категоричен начин е и твърдяното съзнателно наплюване на Г.,
извършено от жалбоподателя. По отношение на него показанията на присъстващите,
дадени в административната и в съдебната фаза на производството до голяма
степен съвпадат помежду си. Същите обаче, извън показанията на самия Г., не
описват съзнателни действия на С. целящи наплюването, а по-скоро случайно
извършване на такова, като слюнкоотделяне вследствие от пристъп на силна
кашлица. Освен това за няколкократно наплюване твърдят отново Г. и Х., при
повторния му разпит /при първоначалния същият сочи едно наплюване, което определя
като неволно/, свидетелят А. заявява, че е видял едно наплюване, след което е
отправил репликата „Не плюй върху него, а плюй върху мен“, а свидетелят Р.
заявява, че не е видяла самото наплюване, а единствено слюнка върху униформения
клин на Г.. Съдът не кредитира с доверие повторните показания на Х. за
обсъжданите обстоятелства, доколкото същите са дадени близо година след
събитията и около 5 месеца след първоначалните такива, на които противоречат в
конкретната си част. Самата реплика на А. съставлява реакция на неговото
оценъчно възприятие относно ситуацията, но предвид емоционалното състояние на
участниците в събитията, тя не може да бъде безкритично възприета като
обективна. Впрочем обстоятелството, че въпреки почти постоянно чуващата се
кашлица по време на запечатването /всички твърдят, че е кашлял С./, има само
едно изплюване и то след силен пристъп на кашлица, се установява и при
изслушването на приетия по делото звукозапис. Що се отнася до това дали кашлицата
е била естествена или престорена /според Г. и А./, съдът отчита както
възможността за известно пресилване от страна на С., така и естествените
подозрения в това отношение на част от присъстващите, предвид желанието на
последния да напусне канцеларията. Не следва да се игнорират и индикациите за
наличието на заболяване на С.С. към датата на запечатването – извършеното
уведомяване на м-р Х. доста време преди пристигането на комисията, резултатите
от извършения от д-р П. преглед и най-вече резултатите от последвалите на същия
ден прегледи на жалбоподателя в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД и от личния му
лекар. И докато повишеното кръвно налягане и учестен пулс могат да бъдат
разглеждани като евентуална последица от събитията при запечатването, това не
важи за наличието на вирусна инфекция,
обективно установено с БЛ № Е20182917846/ 21.02.2019 г., окончателно
потвърден след обжалване от директора на РДСП – Плевен с Експертно решение №
2038/ 13.06.2019 г. на ТЕЛК Общи заболявания при МОБАЛ – В. Търново. В тази
връзка съдът намира за неотносими изслушаните свидетелски показания на Г.Г., Т.
Т.ов и Т.Н. относно здравословното състояние на С. около 8:00 – 8:15 часа на
същия ден, доколкото тези лица заявяват, че не притежават познания в областта
на медицината, а и ноторно известно е бързото развитие във времето на
симптоматиката на този вид заболявания. Съобразно горното съдът намира за
естествено съобразно по-късно поставената му диагноза, честото, на моменти
почти постоянно кашляне на С. с различен интензитет, по време на посещението на
комисията. Самото наплюване на униформата на к-н Г. /според повечето свидетели
върху униформения клин/ е именно след силен пристъп на такава кашлица, при
което съдът намира за правдива тезата на жалбоподателя, че то е извършено
неволно. Като краен извод съдът намира, че от събраните по делото писмени,
устни и веществени доказателства не се установява по безспорен начин виновно
поведение на С., вкл. непредпазливо такова в хипотезата на небрежност, при
наплюването униформата на Г. по време на запечатването. Разпоредбата на чл. 241
от ЗОВСРБ дефинира като нарушение на военната дисциплина виновното неизпълнение
на служебните задължения от военнослужещите,
т.е. наличието на субективния елемент от изпълнителния състав е задължително
за квалифицирането на дадено деяние като
дисциплинарно нарушение, а в случая наличието на този елемент не е доказано.
Действително, установено е попадането на слюнка върху униформения клин на друг
офицер при пристъп на кашлица на С., но това обстоятелство не
може да се разглежда като виновно нарушение на военната дисциплина, а
останалите коментирани от ДНО като безспорни факти, вкл. физически контакт
между двамата с цел отстраняване на Г. от мястото му, не се установяват по
категоричен начин от наличните в делото доказателства.
По аналогични съображения съдът намира за недоказано и друго от посочените в оспорената заповед, дисциплинарно нарушение по чл. 111, т. 5 и чл. 114, т. 4 от УВСВСРБ. Съгласно сочените разпоредби военнослужещите са длъжни да спазват като норма на поведение уважение и вежливост към всеки и към всички и опазване честта на пагона. Като конкретно деяние, нарушаващо цитираните правила е посочено изразено от С. негативно отношение спрямо компетентността на м-р д- р П. в присъствието на други военнослужещи, чрез употребата по отношение на него на израза „конски лекар“. От изслушания звукозапис категорично се установява, че при запечатването С. не е употребил такъв израз преди, по време или след извършването на прегледа от д-р П.. Писмените обяснения и свидетелските показания в тази насока също са разнопосочни, като Г.Г. не е описал и категорично заявява, че не е чул такава реплика, С.Р. без да упоменава подобно поведение в писмените си обяснения, за пръв път твърди за него в показанията си пред съда, Х. и А. сочат в обясненията си различни моменти в която тя е произнесена /преди и след прегледа/, а при разпита им твърдят, че са я чули, но не си спомнят кога и къде. При преценката на тези писмени и гласни доказателства съдът държи сметка и за момента, в който са наведени твърденията за това нарушение - за пръв път в писмените обяснения на Х. и А., дадени след образуването на дисциплинарното производство, както и за показанията на свидетеля Б.П. относно споделени от негов колега обстоятелства свързани с това производство. Действително Б.П. не е очевидец на спорните събития, но заявените от него данни за определен негативизъм в отношенията на С. с ръководството на СВП, намират потвърждение в сочения от жалбоподателя безспорен факт на провеждане срещу него в период от около една година, на три дисциплинарни производства, като санкциите по първите две от тях са отменени след съдебно обжалване /адм.д. № 816 от 2018 г на АСВТ и адм. д. № ** от 2019 г. на АСВТ/. В крайна сметка от доказателствения материал по делото не се установява употребата на С. на посочения от ДНО израз, дал основание да бъде прието наличието на нарушението по т. 3 от в оспорената заповед. Изводът за липсата на такова нарушение не се опровергава и от факта, че когато му съобщават, че ще бъде извикано да го прегледа медицинско лице от медицинския пункт на НВУ „Васил Левски“, С. казва „Това са фелдшери“. Употребата на този израз се установява по безспорен начин от приетия като доказателство звукозапис, но тя не сочи а приори на някакво негативно отношение или пренебрежение към професионализма на тези медицински лица, а по-скоро на констатация относно притежаваната от тях образователно-квалификационна степен /поне според познанията на жалбоподателя/. Следва да се има предвид, че към момента на произнасяне на въпросната фраза на С. не е съобщено, че прегледът му ще бъде извършен от лекар, а съгласно показанията на д-р П., освен него в медицинския пункт не работят други лекари, а единствено медицински специалисти, което прави коментираната констатация в голяма степен отразяваща обективната действителност. Действително, свидетелят П. сочи, че въпросните медицински специалисти са с образователна степен, съответстваща на популярното наименование „медицински сестри“, която към релевантния момент е по-висока от тази на бившите „фелдшери“. Последното обаче не може да бъде вменено като известно на жалбоподателя, още повече, че също според показанията на П., преди процесните събития С. не е бил чест посетител на медицинския пункт, ходил е в същия веднъж по служба, т.е. той не е подробно запознат със званията и образователните степени на персонала. Изброените обстоятелства не сочат на извод за изразено негативно отношение спрямо компетентността на д-р П. или на други медицински специалисти от пункта чрез употребата на израза „Това са фелдшери“, каквото негативно отношение към края на съдебното следствие се домогваше да докаже ответникът. Съобразно последното и липсата на надлежни доказателства за употребата на посочената в заповедта конкретна фраза „конски лекар“, съдът намира за изцяло недоказано извършването от жалбоподателя на дисциплинарното нарушение по т. 3 от оспорената заповед.
По
отношение третото претендирано от ДНО неизпълнение на разпореждане да покаже
съдържанието на изнесените от него две папки с документи, дадено му от м-р Х.,
в нарушение на чл. 8, ал. 5 от УВСВСРБ, вр. с чл. 242, т. 2 от ЗОВСРБ, както и
т. 24 от Етичния кодекс. Съгласно чл. 8, ал. 5 от УВСВСРБ, директивите,
заповедите или разпорежданията са задължителни за подчинените и се изпълняват
безпрекословно, точно и в срок. Те не могат да накърняват личното достойнство
на военнослужещите, както и да им налагат извършване на очевидно престъпление.
Нормата на чл. 242, т. 2 от ЗОВСРБ определя като нарушаване на военната
дисциплина нарушаването на правилата за подчиненост. Това нарушение съдът
намира за установено от наличните в делото доказателства, вкл. съставения от
комисията по ограничаване на право за достъп протокол от 22.02.2019 г.,
писмените обяснения на членовете на комисията и Г.Г., и показанията на същите в
качеството свидетели-очевидци. В тази си част обясненията и свидетелските
показания са еднопосочни и безпротиворечиви, и сочат за неизпълнение на
нееднократно дадено разпореждането въпросните документи да бъдат показани на
комисията, преди изнасянето им от С. от служебните помещения. Издаването на
такова устно разпореждане заедно с изричния отказ на военнослужещия да го
изпълни, явстват и от изслушания звукозапис. Разпореждането на висшестоящия
офицер и пряк началник на жалбоподателя не е от характер да засегне личното му
достойнство или да му налага извършване на престъпление, като в задължение на
комисията е било да се убеди, че от ползваното от жалбоподателя помещение не се
изнася служебна документация, особено такава съдържаща класифицирана
информация. Фактът на неизпълнението не се променя от обстоятелството, че С. е
бил подканен от членове на комисията преди запечатването на помещението да си
вземе лични вещи, вкл. документи. Конкретното разпореждане на м-р Х. не е за
постоянно или продължително предоставяне на документи, а само краткотрайно
такова, единствено с цел запознаване със съдържанието им. Поради това не могат
да бъдат споделени и възраженията на жалбоподателя, че се касае за документи с
изцяло личен характер, съдържащи лични данни и не е било редно запознаването с
тях на широк кръг лица. Както се посочи, не е ставало въпрос за предаване на
документите, а единствено за запознаването със съдържанието им, което е могло
да бъде извършено от един член на комисията, без изследване в подробности
личните данни на военнослужещия. За защитния характер на тази версия сочи и
фактът, че С. е държал въпросните документи в служебната си канцелария а не в
дома си /независимо от риска съдържащите се в тях данни да станат достояние на трети
лица/, както и че не ги е изнесъл преди пристигането на старши офицери от РДСП,
за което под една или друга форма е бил предупреден от Г. значително по-рано
същия ден /вж. писмените обяснения на ст-на К. Т./. С описаното си поведение, което
е меко казано неуместно, к-н С. безспорно е нарушил правилата за подчиненост,
както е посочено в т. 2 оспорената заповед, което представлява основание за
ангажиране на дисциплинарната му отговорност.
Същевременно в оспорената заповед липсват мотиви относно това по какъв начин нарушаването на чл. 8, ал. 5 от УВСВСРБ самостоятелно обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, при предвидени в закона още 6 вида такива наказания. Обсъжданото нарушение не попада сред хипотезите на чл. 2**, ал. 1 от ЗОВСРБ, при които налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ е задължително. Извън тези хипотези законодателят е предоставил на ДНО възможността и задължението да прецени дали да наложи именно такова наказание, вкл. в случаите, когато се касае за тежки нарушения на военната дисциплина. В такъв случай, съгласно чл. 139, ал. 1 от ППЗОВСРБ, при определяне на дисциплинарното наказание наказващият орган е длъжен да вземе предвид освен тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, и поведението на военнослужещия до извършване на нарушението. Безспорно, военната служба се характеризира със спазване на дисциплина и строга субординация, но това не означава, че определянето на дисциплинарното наказване на военнослужещите може да бъде произволно, без изпълнение от ДНО на изброените по-горе задължения. Следва да се отбележи и че конкретното нарушение /неизпълнение на едно разпореждане/, по характера и тежестта си е такова, че целите на дисциплинарнонаказателната отговорност са постижими и с налагане на някое от останалите изброени в чл. 242 от ЗОВСРБ. Освен това няма данни за предишни влезли в сила дисциплинарни наказания на С. към момента на извършването на това нарушение и към момента на налагане на наказанието. Липсата на мотиви относно тежестта на нарушението по т. 2 от заповедта и необсъждането поведението на наказваното лице до извършването му, налагат извод за необоснованост от гледна точка на съразмерност при ангажиране на дисциплинарната отговорност на С. за това нарушение. Последното от своя страна обуславя материалноправна незаконосъобразност на обжалваната заповед и в тази й част.
Предвид изложеното
несъответствие с материалноправните разпоредби на закона и при обсъдените
по-горе в решението съществени нарушения на процесуални правила, оспорената
заповед на директора на СВП – гр. София се явява незаконосъобразна в нейната
цялост. Като такава същата подлежи на отмяна, вкл. в частите й с които е
прекратен е договорът на С. за военна служба, същият е освободен от длъжност,
от военна служба и е зачислен в запаса при налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“. Посочените части от заповедта са издадени в изпълнение на
нормативно предвидените /чл. 165, ал. 1, т. 3 от ЗОВСРБ/ последици при наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и нямат самостоятелно правно значение при
установена незаконосъобразност на това наказание.
При този изход на делото, разноски на
ответника не следва да се заплащат. На жалбоподателя следва да се заплатят
претендираните от него разноски, съгласно приложен списък, в размер общо на 210,00 лв., от които държавна такса 10,00 лв. и
заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 200,00 лв. , съгласно
договор за правна защита и съдействие от 08.07.2019 г. /л. 4 от делото/.
Независимо от изричните определения на
съда в тази насока с определяне на срок, ответникът е останал задължен за
сумите: 761,73 лв. - разходи за изготвяне на поисканата от пълномощника на директора на Служба
„Военна полиция“ – гр. София техническа експертиза и 68,81
лв. –пътни и дневни разходи за явяване на вещите лица в открито съдебно
заседание на 18.02.2020 г. или общо 830,54 лева. Сумата е предварително дължима
на основание чл. 76 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, но не е внесена от ответника.
Съобразно това и на основание чл. 77 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, § 1, т. 6 от
ДР на АПК и чл. 20, ал. 1 от ЗВП, Служба „Военна полиция“ с адрес гр. София,
бул. „Тотлебен“ № 34, следва да бъде осъдена да заплати по следната сметка на
Административен съд Велико Търново BG59FINV91503316380661, сумата 830,54
лв., представляваща дължими от службата разноски по делото.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
Отменя по жалба на С.Х.С.
с ЕГН **********, адрес ***, Заповед № ВП-4068/ 03.07.2019 г., издадена от
директора на Служба „Военна полиция“ – гр. София, с която на С.С. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, прекратен е договорът му за военна служба,
същият е освободен от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса при
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Осъжда Служба „Военна полиция“ – гр. София да заплати на С.Х.С. с ЕГН **********,
адрес ***, разноски по делото в размер на 210,00 /двеста и десет/ лева.
Осъжда Служба „Военна полиция“ с адрес гр. София, бул.
„Тотлебен“ № 34, да заплати по сметка на
Административен съд – Велико Търново BG59FINV91503316380661, сумата 830,54 лв. /осемстотин и тридесет лева
и петдесет и четири стотинки/, представляваща дължими от службата разноски в
производството по адм. дело № 402 от 2019 г. по описа на АСВТ.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: