РЕШЕНИЕ
№ 1322
гр. Русе, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20214520106215 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба от “Профи Кредит България”ЕООД,
със седалище София, чрез юрк. Радина Иванова, с която са предявени обективно и
субективно съединени установителни искове и осъдителни искове срещу М. В. Д. от гр.
Р***, като солидарен длъжник и С. А. М. от с. Г*** В***, Е. А. С. от с. Г*** В***, Г. А. М.
от гр. Р***, Е. А. С. от с. Г*** В***, солидарни длъжници, като наследници на А. С. М.,
бивш жител на с. Г***, област Русе, починал на *** г.
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 ГПК за
съществуването на вземания по Договор за револвиращ заем № ********** от дата
05.07.2013 г., сключен за срок от 48 м. между страните, за сумата 3973,02 лв. – главница,
представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за неплатена
част от заетата сума от общо 4000 лв., като се признава, че ответника е заплатил две пълни и
една частична вноски общо 788 лв., от които платена главница 27,18 лв., съгласно
погасителен план, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.07.2021 г. датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 3930/2021 г. на РРС до
окончателното изплащане.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2
от ЗЗД за сумата от 8368,95 лв. – неплатена възнаградителна лихва за периода 04.11.2013 г.
до 04.08.2017 г., начислена в общ размер 9129,97 лв., от които 76,55 % годишен лихвен
процент, 0,21 % лихвен процент на ден и 101,82% годишен процент на разходите, като
ищеца признава, че ответника е заплатил две пълни и една частична вноски общо 788 лв., от
които за договорно възнаграждение е платена сумата 760,15 лв., съгласно погасителен план.
І.По отношение на иска по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 1 от
ЗЗД вр. чл.4 ЗПК за сумата 3973,02 лв. - главница по Договор за потребителски кредит,
предоставен в размер на общо 4000 лв. Правото произтича от следните обстоятелства: по
1
сключен договор за потребителски кредит “ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД е
предоставило на наследодателя на ответниците А. С. М. сума в размер не по-малък от
претендираната главница, а той, заедно със солидарен длъжник М. В. Д. се задължили да я
върнат съобразно уговорените условия, в срок от 48 месеца; настъпване на основания,
водещи до изискуемост на кредита в претендирания като главница размер - съгласно
погасителния план крайния срок за погасяване на кредита е изтекъл на 04.08.2017 г. Не се
спори между страните и ищеца признава, че ответника му е заплатил сумата общо 788 лв., от
които платена главница 27,18 лв., съгласно погасителен план.
ІІ. По отношение на иска по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от
8368,95 лв. – неплатена възнаградителна лихва за периода 04.11.2013 г. до 04.08.2017 г.,
начислена в общ размер 9129,97 лв. Правото произтича от следните обстоятелства: по
сключен договор за потребителски кредит ищецът е предоставил на наследодателя на
ответниците А. С. М. претендираната по първия иск сума, а той, заедно със солидарен
длъжник М. В. Д. се задължили да я върнат заедно с възнаграждението за ползване на сумата
в общ размер 9129,97 лв., от които 76,55 % годишен лихвен процент, 0,21 % лихвен процент
на ден и 101,82% годишен процент на разходите. Не се спори между страните и ищеца
признава, че ответника му е заплатил сумата общо 788 лв., от които платена сумата за
договорно възнаграждение е 760,15 лв., съгласно погасителен план.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от всички
ответници чрез адв. Р. К., която оспорва исковете, като неоснователни, сочи уговорените в
договора за кредит клаузи за неравноправни, като счита, че кредита не е „револвиращ“, а
представлява предоставяне на „финансова услуга“ по смисъла на пар. 13, т. 12 от ДР на ЗЗП
и кредитополучателите имат качеството на „потребител“. Счита, че има неравноправни
клаузи в договора, които водят до неговата нищожност. Доколкото самия договор е бланков
сочи, че не е бил предмет на предварително договаряне и кредитополучателят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието му. Счита, че уговорените в раздел VI параметри
на заема за обща сума за изплащане, договорено възнаграждение при револвинг и ГПР не са
били съгласувани и индивидуално договорени с ответника и противоречат на разпоредбата
на чл. 143 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК. Счита, че има нарушение на изискването на чл.11 ал. 1 т. 10
ЗПК да се посочи ГПР и общата сума на разходите, като договора е недействителен и на осн.
чл. 22 ЗПК. Счита, че клаузите за ГПР и ГЛП водят до драстично неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, с оглед размера на получения заем
4000 лв. и сумата подлежаща на връщане 13129,97 лв., надвишаваща 4 пъти отпуснатия
кредит, което нарушава изискването за добросъвестност. Счита, че в договора липсва яснота
относно валутата, в която се предоставя. Сочи, че договора е недействителен и поради това,
че не отговаря на формата и шрифта предвиден в чл. 22 ЗПК. Прави възражение за
погасяване на претендираните от ищеца вземания по давност, като счита, че от 04.01.2014 г.
договорът е прекратен и тогава е настъпила предсрочната изискуемост, а заявлението е
подадено в РРС 2021 г., след изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД давностен срок.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 05.07.2013 г. е сключен Договор за потребителски кредит № ********** между
„Профи Кредит България“ЕООД като кредитор, А. С. М. и М. В. Д., като солидарни
длъжници. На основание Общите условия към процесния договор във връзка с чл. 121 - 127
от 3акона за задълженията и договорите М. В. Д., в качеството си съдлъжник по договора за
потребителски кредит, се задължава да отговаря за задължението на А. С. М. при условията,
посочени в договора. Параметрите на сключения Договор за револвиращ заем са както
следва: Общото задължение по договора е в размер на 13 128.97 лв., включващо сума за
изплащане на заема: 4000 лв.; Срок на заема: 48 месеца; Размер на вноска: 269 лв.; Дата на
погасяване: 4-ти ден от месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %): 101.82 %; Годишен
лихвен процент: 76.55 лв.; Лихвен процент на ден: 0.21.
2
Договорът е подписан при Общи условия неразделна част от договора, върху които
няма подпис на кредитополучателя и на съдлъжника, изготвен е в шрифт под 12 и е
нечетлив.
„Профи Кредит България"ЕООД изпълнява задължението си по договора да преведе
на 09.07.2013г. сумата 4000 лв. по посочената от длъжника А. С. М. банкова сметка, видно
от приложеното с исковата молба преводно нареждане (документ за кредитен превод №
6149921 с референция: 270PMWP131900053 от 09.07.2013 г.). От своя страна длъжника
поема задължение да погасява предоставения заем, съгласно погасителен план с определени
48 равни месечни вноски в размер на 269 лв., с падежна дата всяко 4-то число на месеца.
Съгласно Общите условия към Договор за револвиращ заем № ********** длъжниците
дължат на дружеството договорно възнаграждение за отпуснатия кредит. Договорното
възнаграждение по кредита е предварително определено и уговорено да се погасява в
рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение което се
претендира е в размер на 8368.95 лв. за периода от падежа на първата неизплатена вноска -
04.11.2013 г. до датата на падежа на последната погасителна вноска - 04.08.2017 г.
Не се оспорва факта, че от длъжниците са направени девет пълни погасителни вноски
и една частична, видно от приложеното извлечение по сметка към ДР3 № **********, след
което са изпаднали в забава. Крайният срок за погасяване на кредита Съгласно погасителния
план към ДПК № ********** е изтекъл на дата 04.08.2017г., с изтичането на който срок е
настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.
Не се оспорва факта, че длъжникът по договора А. С. М. е починал на *** г. видно от
представеното удостоверение за наследници, издадено от Кметство на с. Г***, Община
С***, Област Русе, и оставил за свои наследници съпруга С. А. М., син Е. А. С., дъщеря Г.
А. М., син Е. А. С..
На 13.07.2021 г. ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което е издадена
Заповед № 2398 за изпълнение на парично задължение на 24.08.2021 г. срещу солидарния
длъжник и наследниците на кредитополучателя, за сумите 3973,02 лв. главница по Договора
за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 13.07.2021 г.
до окончателното изплащане и направените разноски 246,84 лв. държавна такса и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед са постъпили възражения от
длъжниците в срок и ищеца е предявил настоящия иск по чл. 422 от ГПК, съобразно
указанията.
С разпореждане № 4791 от 24.08.21 г. съдът е отхвърлил искането за издаване на
заповед за изпълнение в частта относно сумата договорно възнаграждение в размер на
8368.95 лв. за периода от падежа на първата неизплатена вноска - 04.11.2013 г. до датата на
падежа на последната погасителна вноска - 04.08.2017 г.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се установява, че "Профи Кредит България" ЕООД,
наследодателят на ответниците и съдлъжника са били обвързани от облигационно
правоотношение във връзка със сключени между тях Договор за потребителски кредит №
********** от дата 05.07.2013 г., със срок на действие до 04.08.2017г. при условия и за
суми, така, както е заявено по исковата молба. Съобразно събраните в производството
доказателства, съдът счита, че ищецът е доказал твърденията си по исковата молба, че е бил
изправна страна по облигационната връзка, като е предоставил на ответника сумата от 4000
лв., която той се задължил да върне на 48 месечни вноски. Не се оспорва, че потребителите е
погасили само девет пълни погасителни вноски и една частична в размер 788 лв., от които
само 27,18 лв. по главницата.
Независимо, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла
на чл. 3 ЗКИ, даденото в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК разрешение за необходимостта
3
преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че
счита кредитът за предсрочно изискуем, е приложимо и за процесния случай. Постигнатата
в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при
други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника
кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако финансовата
институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника- кредитополучател. В този
смисъл е Решение № 3 от 17.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1831/2017 г., II т. о., ТК. В него се
приема, че предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем за потребление по чл.
240 от ЗЗД, уредена в нормата на чл. 71 от ЗЗД, представлява преобразуващо право на
кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно волеизявление,
което обаче следва да достигне до насрещната страна и поражда действие, ако са били
налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или
предвидени в закона.
В процесния случай не се установява кредита да е обявяван за предсрочно изискуем.
Ответниците дължат връщане на дължимата сума до изтичане срока на кредита 04.08.2017 г.
В този случай възражението на ответниците за изтекла 5 годишна погасителна давност не е
основателно, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
13.07.2021 г. или преди изтичане на 5 годишния срок на 04.08.2022 г.
В ТР № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК, ВКС, се приема, че
предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на
вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за
последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж
преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно
изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание -договора за кредит. По тези
съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се
претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата
главница, е сключеният договор за кредит. Към момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК 13.07.2021 г. е изтекъл целия срок за връщане на дълга, поради което
претенцията за главница се явява основателна за сумата 3973,02 лв., след приспадане на
вноските платени от ответниците по главницата в размер на 27,18 лв., която ответницата
съдлъжник следва да бъде осъдена да заплати солидарно с наследниците, които отговарят
спрямо наследствения си дял по ¼ всеки или по 993,26 лв.
Спорен по делото въпрос е за валидността на договора за заем в частта му относно
уговорената възнаградителна лихва, като процесуалния представител на ответника
възразява, че са нищожни, клаузите за приложим лихвен процент, поради противоречие с
добрите нрави /чл. 26 ал. 1 пр.3 от ЗЗД/ и поради неспазване на нормите на чл. 11 т. 9 и т. 10
от ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК. Счита, че е сключен договора при явна нееквивалентност
между предоставената услуга и уговорената цена, като се нарушава принципа на
добросъвестност, а ГПР надхвърля пет пъти законната лихва, с което се нарушават добрите
нрави.
Според приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на ВКС,
противоречива на добрите нрави се явява уговорката за възнаградителна лихва,
надвишаваща 5-кратния размер на законната лихва. В процесния случай е уговорен 101,82%
годишен процент на разходите, като с включените допълнителни възнаграждения ГПР
надхвърля пет пъти законната лихва, с което се нарушават добрите нрави. Поради което
клаузата от договора за заем, предвиждаща задължение за ответника за заплащане на
възнаградителна лихва е нищожна като накърняваща добрите нрави, тъй като чрез нея се
излиза извън целения от възнаградителната лихва резултат, изразяващ се във
4
възнаграждение за предоставеното ползване на парични средства, и се стига до
неоснователно обогатяване на заемателя. Съгласно императивната норма на чл.26, ал.4 от
общия закон/ЗЗД/, тази договорна клауза следва да бъде заменена от повелителните правила
на закона, като се приеме, че дължима е единствено и само законната лихва върху
главницата 3973,02 лв., считано от 13.07.2021 г. датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. 3930/2021 г. на РРС до окончателното изплащане.
Съгласно решението по дело № С-472/11 на Съдът на европейския съюз,
националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в
потребителските договори, което се явява основание за извършената проверка за валидност
на клаузите по договора.
По изложените съображения следва да бъдат отхвърлени предявените са осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 8368,95 лв. –
неплатена възнаградителна лихва за периода 04.11.2013 г. до 04.08.2017 г., като
неоснователни и недоказани.
Разноски:
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК: „Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.”
Ищецът има разноски в заповедното производство в размер на 346,84 лева, от които
следва да му се присъдят 110,99 лева и разноски по настоящото дело в размер на 546,84
лева, от които следва да му се присъдят 174,99 лева, съразмерно с уважената част от
исковете. Ответниците имат право на разноски съразмерно с отхвърлената част като
претендират общо сумата 1000 лв. за адвокатско възнаграждение или по 200 лв. за всеки
един от ответниците, по което съдът намира направеното възражение за прекомерност за
неоснователно, тъй като се явява под минимума по Наредба 1 за минималните адвокатски
възнаграждения и следва да се осъди ищеца да им заплати сумата 680 лв. разноски
съразмерно с отхвърлената част или по 136 лв. на всеки един от ответниците.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на осн.чл. 422 от ГПК, съществуването на
вземанията на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх.В срещу М. В. Д., ЕГН
**********, от гр. Р***, ул. „Ф***“ № 2, като солидарен длъжник за сумата 3973,02 лв. /три
хиляди деветстотин седемдесет и три лева и две стотинки/– главница, представляваща
вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за неплатена част от заетата сума
от 4000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.07.2021 г. датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 3930/2021 г. на РРС до окончателното
изплащане.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на осн.чл. 422 от ГПК, съществуването на
вземанията на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
5
управление гр. София, бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх.В срещу С. А. М., ЕГН **********
от с. Г***, ул. „Р***“ № 9, Е. А. С., ЕГН **********, от с. Г***,ул. „Д***“ № 11, Г. А. М.,
ЕГН ********** от гр. Р***, ул. „Ф***“ № 2, Е. А. С., ЕГН ********** от с. Г***, ул. Р***
№ 9, солидарни длъжници, като наследници на А. С. М., бивш жител на с. Г***, област
Р***, починал на *** г., всеки за главница в размер на по 993,26 лв./деветстотин деветдесет
и три лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240,
ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за неплатена част общо 3973,02 лв. /три хиляди деветстотин
седемдесет и три лева и две стотинки/ от заетата сума от 4000 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.07.2021 г. датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. 3930/2021 г. на РРС до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ в останалата част, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК М. В. Д., ЕГН **********, С. А. М., ЕГН
**********, Е. А. С., ЕГН **********, Г. А. М., ЕГН **********, солидарно да заплатят на
„Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* разноски по ч.гр. дело № 3930/2021 г. на
РРС в размер на 110,99 лева и разноски по настоящото дело в размер на 174,99 лева,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
ответниците М. В. Д., ЕГН **********, С. А. М., ЕГН **********, Е. А. С., ЕГН
**********, Г. А. М., ЕГН **********, на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, съразмерно с
отхвърлената част сумата общо 680 лв./шестстотин и осемдесет лева/ разноски за адвокатско
възнаграждение по настоящото дело, съразмерно с отхвърлената част или по 136 лв. /сто
тридесет и шест лева/ на всеки един от ответниците.
Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6