МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД 1114/2011г. ПО ОПИСА НА ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
От Варненска окръжна
прокуратура по отношение на подсъдимия Р.Г.Р.
***, е било възведено обвинение за престъпление по чл.149
ал.5 т.2 пр.2 вр. ал.1 от НК, за това, че на 17.04.2011г. в гр.Варна, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилата 14 години И.Н.Т. ЕГН **********,
като на 25.04.2011г., след извършеното деяние, е последвал
опит за самоубийство от страна на И.Т..
В пледоарията си по съществото на делото
представителят на ВОП поддържа така възведеното обвинение, моли съда да признае
подсъдимия за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода около предвидения
в закона среден размер (дванадесет години), който да редуцира по реда на чл.58а
от НК.
Разпитан пред съда подсъдимият
се признава за виновен и изразява съжаление за стореното. Моли за условна
присъда.
Защитата му пледира за условно наказание или пробация,
позовавайки се на чистото му съдебно минало.
От преценката на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното :
Малолетната И.Т. (родена на ***г.) живеела с
родителите си - Н.М. и Васил Г., дядо си – подс. Р.Р., баба си - Величка Русева и чичо си - Георги Г.
в недовършена сграда на хотел в м-ст „Пробой"26,
кв.”Галата”, Варна. На първия етаж на
сградата били обособени 2 стаи, в
едната от които живеела И., а в другата
- родителите й. В две стаи на втория етаж на сградата живеели подс.Р., жена
му и другия му син.
И. била ученичка в 6 клас в у-ще „Капитан Петко Войвода" в кв.Галата, гр.Варна и имала много
добър успех.
На 17.04.2011г. (Цветница), Р. помолил И.
да го придружи при рязането на дърва.
Тя се съгласила и съобщила на родителите си, че отива с него. Била облечена с
яке, кецове и дънки. На около 5
минути пеша от къщата им, навлезли в
гориста местност, където Р. казал на
внучка си да легне на земята. И.
сложила якето си на земята и седнала на него, след известно време легнала, тъй като предположила, че дядо й ще се забави. Р.
дошъл до нея, много бързо си събул
панталона заедно с бельото, след което
посегнал и разкопчал копчето и свалил ципа на дънките с бельото на внучка си до коленете. След това легнал върху нея гол и
започнал да извършва движения като търкал половия си член по половия орган на детето без да прониква във влагалището й
и след няколко секунди еякулирал между краката й. И. усетила нещо мокро между краката си и бутнала дядо си. Р. се
отдръпнал и тя хукнала да бяга към къщи.
Влязла направо в стаята на родителите
си. Баща й забелязал, че била уплашена и я попитал защо толкова
бързо се върнала, а тя му казала, че видяла змия. Не се осмелила да сподели с родителите си случилото
се. Била била
много объркана. След няколко дни отишла заедно с роднините си в с.Синдел, където правили помен - 9 дни от смъртта на другия й дядо. Наложило се в на 24.04.2011г. И. *** сама с дядо си. По пътя за
гарата тя му казала, че се съмнява да
не е бременна, тъй като цикълът й закъснявал и чувствала гадене. Р. я попитал да не би да е правила секс с момче; тя отрекла. Тогава й обещал да й купи хапче, за да
“й падне бебето”. След като пристигнали, И. се заключила в стаята на родителите
си и решила да изпие две хапчета от предписаните на баща й (против болки
в кръста), защото била чувала, че са “силни”.
На сутринта установила, че хапчетата не й били подействали. Тогава решила да се самоубие. Излязла на
терасата, където намерила празен
буркан от компот, който блъснала в земята, за да се счупи. Взела едно парче
стъкло и с него започнала да си реже
вените на лявата ръка. При появата на кръвта обаче й станало мъчно за родителите, особено за майка й, която наскоро била
загубила баща си, а сега щяла да загуби и нея, затова спряла да си реже вените, отишла в стаята на родителите си и си
избърсала кръвта от ръката в пердето
на прозореца. След това се качила на последния етаж на сградата и гледала морето; решила да се хвърли от там, но се отказала, защото се сетила, че в
училище учели, че само лудите и
психично болните правели така. След това се обадила на телефон 112, за който знаела от училище, за да поиска
съвет какво да предприеме или пък
дали да съобщи на родителите си за случилото
се. В 12:03 И.Т. разказала, че преди
седмица дядо й “я изнасилил”,
съобщила имената си, имената на родителите си и телефоните им и поискала съвет, тъй като не знаела какво да
прави - била сама с дядо си.
Служителката, която приела обаждането започнала
да я успокоява, посъветвала я да си стои в къщи, докато се свърже с полицията. От телефон 112 незабавно
предали съобщението на дежурен
полицейски екип и били предприети мерки по изясняване на случая. В 13:01 часа И. пак позвънила на тел. 112
с молба да се обадят на баща й да му съобщят за случилото се. По този начин подс.Р. бил установен и задържан.
Бил извършен
оглед на обитаваните стаи от малолетната Т. и родителите й стаи (протокол от 25.04.2011г., л.10-20 от ДП), при който
бил иззето парче стъкло с размери 9х4см.,
зацапано с тъмно червеникава течност и един брой
парче от перде с размери 22x17см. със зацапвания с тъмночервен цвят и изготвен
фотоалбум.
От Регионален център 112 Варна били изискани и предоставени 2 броя аудио записи и 3 броя електронни картони на
СД - приложени като ВД по делото (л.61 от ДП), последвано
от оглед на ВД - протокол от 28.04.2011г.
(л.54-56 от ДП).
Според СМЕ при прегледа на И. била установена здрава пръстеновидна девствена ципа недопускаща извършване на полов акт без разкъсване и
повърхностни драскотини по китката на лявата ръка. Липсата на механични увреждания в областта на половите органи на пострадалата
не изключват от медицинска гледна точка да са били извършвани описаните от нея действия. Драскотините са резултат на действие
на предмети с изразен ръб и е възможно да се получат при
извършване на повърхностни срези със счупена стъклена бутилка. По своя вид отговарят да са
получени до 1-2 денонощия преди извършения преглед.
Според СПЕ на И. става ясно, че тя не страда от психично заболяване,
алкохолна и наркотична зависимост. Може
да дава достоверни свидетелски показания по делото и да участвува
в наказателното производство. Могла е да разбира
свойството и значението на извършените спрямо нея блудствени действия, но не е могла
да ръководи постъпките си поради
физическа и психическа незрялост. От психологично
изследване се вижда, че към момента на психологичното освидетелстване И. се намирала в началото на т.нар. ‘пубертетна възраст’, в която се извършват значителни промени в емоционалната, хормоналната и изобщо във физиологичната област - в прехода между
детството и началото на половото съзряване. Нейните реакции и поведение от една страна носят отражението на детството, а от друга
- началото на разсъжденията и поведението на възрастния
човек. Семейната среда не е
достатъчно хармонична и стабилна. Главната опора за нея е майка й, с бащата липсва емоционална връзка. Тя е респектирана от него,
страхува се, не смее да обсъжда
въпроси и да търси мнението му. Поради тази причина е написала писмо, за да не комуникира „очи в
очи". Случилото се с нея
представлява значителен стрес и е формирало
психотравма. За
нея, в този момент, са важни отношенията с връстниците; авторитетът й се изгражда от тяхното възприемане
и одобрение. Тепърва започват да я
вълнуват отношенията с противо-положния пол. Случилото се е формирало чувство на срам,
неудобство, комплекс за малоценност и още повече я отдалечило от приятелите и
връстниците й. И. изпитва огромен
дискомфорт, измъчват я много въпроси, на които не може да се даде отговор поради ниската възраст. В същото време изпитва и огромна агресия, която се
опитва да контролира, но я обръща към
себе си, защото не може да си позволи да я изнесе навън, например към дядо си. Пораженията върху психиката й са въпрос от жизнено важно значение, който следва да
бъде преработен от специалист -
психотерапевт.
Според СПЕ подс.Р. не страда от психично заболяване, алкохолна и наркотична зависимост. На
инкриминираната дата той е бил в състояние на обикновено
алкохолно опиване и е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното деяние и да ръководи постъпките си.
Горната фактическа обстановка се установява от събрания по делото
доказателствен материал: самопризнанията на подсъдимия; показанията на всички разпитани
от съда свидетели; заключението на двете СПЕ и СМЕ; всички писмени материалите
от ДП, както и ВД – приобщени от съда по реда на чл.283 и 284 от НПК. Изброените доказателства са в синхрон
и сочат на единствен и несъмнен правен извод за виновност.
С оглед изложеното и след преценка на коментираните доказателства,
релевантни по делото, по отделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.14 от НПК,
съдът призна за ВИНОВЕН подсъдимия Р.Г.Р. в това, че на 17.04.2011г. в гр.Варна, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилата 14 години И.Н.Т. ЕГН **********,
като след извършеното деяние е последвал на 25.04.2011г.
опит за самоубийство от страна на малолетната Т., поради което и на основание чл.149 ал.5 т.2 пр.2 вр.
ал.1 от НК му наложи наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ШЕСТ ГОДИНИ, което на основание чл.58а от НК НАМАЛИ с 1/3 и определи за ефективно изтърпяване
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, които да изтърпи при строг режим в Затвор.
Съдът взе решението си по
следните правни съображения:
Подсъдимият, като субект на престъплението, е пълнолетен и вменяем.
Посредством осъзнати и планирани действия (пряк умисъл) той извършил блудство –
отърквайки половия си орган у този на детето като така достигнал до възбуждане
и полово удовлетворение. Напълно съзнавал възрастта й поради родството си с
малолетната. С извършеното й нанесъл сериозна психотравма,
в резултат на която И. направила опит за самоубийство чрез прерязване на вените
си. Обмисляла няколко варианта да сложи край на живота си, намерила буркан, погрижила
се да го строши, за да се снабди с остър режещ предмет, след което започнала с
него да осъществява замисъла си. Отказала се от намерението си и звъннала на
112 само защото изпитала съчувствие към майка си и си дала сметка какво ще й
причини, тъй като майката съвсем наскоро била загубила баща си и детето виждало
страданията й. Поради малолетието й то горното следва да се приеме за сериозно
решение да сложи край на живота си. Объркаността на действията й могат да бъдат
обяснени именно с възрастта й.
За да наложи наказанието съдът се съобрази със степента на обществената
опасност на деянието – много висока и дееца - ниска.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира. Приложената докладна
(л.9 от ДП) за регистрация за кражба на мотопед от подсъдимия през 1974г. не
може да се третира в негов ущърб – ако е имало доказано престъпление, то той би
следвало да бъде наказан с влязла в сила присъда. Такава няма (а и да е имало,
то давност отдавна би била изтекла).
Смекчаващо отговорността обстоятелство е чистото съдебно минало на Р..
Т.е. наказанието се определи от съда при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и поради това – малко над минимума. При
задължителното приложение на чл.58а от НК съдът редуцира наказанието с 1/3.
Изтъкнатите от прокурора в обвинителната му реч отегчаващи обстоятелства са
елементи от престъпния състав, поради което и не бяха взети пред вид от съда
при определяне на наказанието, което се извършва по стриктните правила на чл.54
от НК.
Не се взеха предвид и исканията на защитата за условно наказание, тъй като
същото при това престъпление би било абсолютно неадекватно за обслужване и на
двете превенции – индивидуална и генерална, предписани
от закона. Алтернативното искане на наказание “Пробация” изобщо не следва да се
обсъжда, тъй като е невъзможно за налагане предвид наличието на специален
минимум на наказателната разпоредба.
С присъдата съдът се разпореди и по разноските и ВД.
Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ :