№ 52
гр. С., 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Търговско дело №
20211800900168 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците М. Й. С., ЕГН **********, гр.Б., обл.С., ул.„Стара планина“ № 39, ЗЛ. Т.
ИВ., ЕГН **********, гр.Б., обл.С., ж.к.„Васил Левски“ № 50, вх. Б ет.1 ап. 3, М. СТ. ИВ.,
ЕГН **********, гр.Б., обл.С., ж.к.„Васил Левски“ № 50 вх. Б ет.1 ап.3 и СТ. СТ. ИВ., ЕГН
**********,с.Т., обл.С., ул.„Райчин Комитина“ № 16, чрез пълномощниците си адв.Й.Д. от
САК и адв.И.Ж. от САК са предявили срещу З.“ АД, ЕИК ., гр.С., бул.“Симеоновско шосе“
№ 67А обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ, вр.
чл.45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ, вр.чл.86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на следните суми:
1. 200 000 (двеста хиляди) лева на М. Й. С., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, търпени вследствие на смъртта на сина С. В. И., починал в
резултат на ПТП от 02.09.2020 г., ведно с лихвата за забава, считано от 02.07.2021 г. -
изтичането на тримесечния срок за произнасяне по застрахователната претенция до
окончателното изплащане на обезщетението;
2. 200 000 (двеста хиляди) лева на ЗЛ. Т. ИВ., представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на смъртта на съпруга С.
В. И., починал в резултат на ПТП от 02.09.2020 г., ведно с лихвата за забава, считано
от 02.07.2021 г. - изтичането на тримесечния срок за произнасяне по застрахователната
претенция до окончателното изплащане на обезщетението;
3. 200 000 (двеста хиляди) лева на М. СТ. ИВ., представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на смъртта на баща С. В.
И., починал в резултат на ПТП от 02.09.2020 г., ведно с лихвата за забава, считано от
02.07.2021 г. - изтичането на тримесечния срок за произнасяне по застрахователната
1
претенция до окончателното изплащане на обезщетението;
4. 200 000 (двеста хиляди) лева на СТ. СТ. ИВ., представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на смъртта на баща С. В.
И., починал в резултат на ПТП от 02.09.2020 г., ведно с лихвата за забава, считано от
02.07.2021 г. - изтичането на тримесечния срок за произнасяне по застрахователната
претенция до окончателното изплащане на обезщетението.
Претендират се и направените по делото разноски за един адвокат, съгл.чл.38, ал.2 от
ЗА и сумата от 200 лева – депозит за САТЕ.
Ищците М. Й. С., ЕГН **********, гр.Б., обл.С., ул. „Стара планина“ № 39, ЗЛ. Т.
ИВ., ЕГН **********, гр.Б., обл.С., ж.к.„Васил Левски“ № 50 вх. Б ет.1 ап. 3, М. СТ. ИВ.,
ЕГН **********, гр.Б., обл.С., ж.к.„Васил Левски“ № 50 вх. Б ет.1 ап.3 и СТ. СТ. ИВ., ЕГН
**********,с.Т., обл.С., ул.„Райчин Комитина“ №16, чрез пълномощниците си адв.Й.Д. от
САК и адв.И.Ж. от САК са предявили срещу З.“ АД, ЕИК ., гр.С., бул.“Симеоновско шосе“
№ 67А обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ, вр.
чл.45 ЗЗД и чл. 497, ал. 1 КЗ, вр.чл.86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на следните суми:
5. 200 000 (двеста хиляди) лева на М. Й. С., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, търпени вследствие на смъртта на сина С. В. И., починал в
резултат на ПТП от 02.09.2020 г., ведно с лихвата за забава, считано от 02.07.2021 г. -
изтичането на тримесечния срок за произнасяне по застрахователната претенция до
окончателното изплащане на обезщетението;
6. 200 000 (двеста хиляди) лева на ЗЛ. Т. ИВ., представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на смъртта на съпруга С.
В. И., починал в резултат на ПТП от 02.09.2020 г., ведно с лихвата за забава, считано
от 02.07.2021 г. - изтичането на тримесечния срок за произнасяне по застрахователната
претенция до окончателното изплащане на обезщетението;
7. 200 000 (двеста хиляди) лева на М. СТ. ИВ., представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на смъртта на баща С. В.
И., починал в резултат на ПТП от 02.09.2020 г., ведно с лихвата за забава, считано от
02.07.2021 г. - изтичането на тримесечния срок за произнасяне по застрахователната
претенция до окончателното изплащане на обезщетението;
8. 200 000 (двеста хиляди) лева на СТ. СТ. ИВ., представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на смъртта на баща С. В.
И., починал в резултат на ПТП от 02.09.2020 г., ведно с лихвата за забава, считано от
02.07.2021 г. - изтичането на тримесечния срок за произнасяне по застрахователната
претенция до окончателното изплащане на обезщетението.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищците твърдят в исковата си молба, че на 02.09.2020г., около 22:55 ч., в гр.Б., обл.
С., С. В. И. управлявал мотоциклет „Жинлун“ с рег. № РВ 6220 X, движейки се по улица
„Рила“ към кръстовището, образувано между ул. „Рила“ и бул. „Цар Освободител“. По
същото време, по булевард „Цар Освободител“ в гр.Б., посока от с. Т., област С. към
кръстовището, образувано между бул.„Цар Освободител“ и улица „Рила“ се движел М. Г. В.,
който управлявал л.а. марка „БМВ“, модел „530 ХД“ с рег. СО 2423 ВР. Приближавайки
2
кръстовището между ул.„Рила“ и бул.„Цар Освободител“, С. И. предприел пресичане на
бул. „Цар Освободител“. В същото време М.В. управлявал лекия автомобил със скорост
около 115 км/ч., многократно превишаваща разрешената за движение скорост за
територията на гр. Б. - 40 км/ч., поради което С. И. не успял да завърши пресичането на бул.
„Цар Освободител“. В резултат на извършеното от М.В. нарушение на правилата на ЗДвП, а
именно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, настъпил удар между управлявания от него
лек автомобил и мотоциклета, управляван от С. И.. Вследствие на настъпилия удар С. В. И.
получил несъвместими с живота травматични увреждания и починал.
За настъпилото пътнотранспортно произшествие бил съставен Констативен протокол
№ 142/ 14.09.2020 г. и образувано досъдебно производство № 41/2020 г., по описа на
ОДМВР - С., пр. пр. № 2638/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура – С., което към
момента не е приключило.
Ищците твърдят, че починалият вследствие на процесното ПТП С. И. е син на М. Й.
С., съпруг на ЗЛ. Т. ИВ. и баща на М. СТ. ИВ. и СТ. СТ. ИВ., към когото били силно
привързани, и изключително тежко понасяли неговата загуба, тъй като той бил тяхна опора
в живота, дарявал ги с обич и грижа. Денят на катастрофата се превърнал в най-тежкия, най-
черния ден в живота на ищците и до сега не можели да се отърсят от преживения шок от
загубата на най-близкия си човек, да осъзнаят и да приемат, че него вече го няма, че си е
отишъл по един толкова нелеп, насилствен начин, неочаквано и безвъзвратно.
Ищците твърдят още, че към датата на ПТП по отношение на увреждащия л. а. марка
„БМВ“, модел „530 ХД“ с рег. СО 2423 ВР е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, валидна от 03.07.2020 г. до 02.07.2021 г., сключена при
ЗК „Лев Инс“ АД, въз основа на която ответното дружество е образувало Щета № 0000-
1000-61-21-7205/05.04.2021 г. ангажираща отговорността на застрахователя и обуславящо
предявения пряк иск срещу него.
Във връзка с подаденото от ищците до ЗК „Лев Инс“ АД писмено заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди в
резултат на възникналото на 02.09.2020 г. ПТП, с писмо Изх. № 4568/19.05.2021г.
ответникът изискал да бъдат представени редица документи от образуваното и
неприключило и към момента досъдебно производство № 41/2020 г., по описа на ОДМВР-
С., пр. пр. № 2 638/2020 г. по описа на Окръжна прокуратура – С.. Ищците твърдят, че някои
от изисканите от ответното дружество документи все още не са налични в кориците на
воденото досъдебно производство и било невъзможно към момента да бъдат представени
поради етапа, в който се намира разследването по досъдебното производство.
Ищците твърдят, че от ответното дружество не е бил определен размер на
обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди вследствие на ПТП от
02.09.2020г. и че с писмо Изх. № 4568/19.05.2021г. били уведомени от застрахователя, че
предвид непредставянето на исканите документи, не е налице основание за изплащане на
застрахователно обезщетение към настоящия момент. За това ищците твърдят, че за тях е
налице правен интерес от предявяване на настоящата претенция.
В отговора на исковата молба ответникът излага следното:
Оспорва твърдението на ищците, че доколкото ищците са наследници на починалия
С. В. И., то следва да им се присъдят парични суми за репариране на неимуществени вреди.
Поддържа, че законът не е въвел презумпция, по смисъла на която с факта на настъпване на
летален изход за дадено лице да настъпват неимуществени вреди за неговите наследници.
Оспорва твърдението, че за ищците са настъпили неимуществени вреди - болки и страдания
в резултат от загуба на близък. Оспорва и твърдението, че между ищците и пострадалия са
съществували отношения на общност, привързаност, обич и доверие, които да са били
прекъснати единствено във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие. Сочи, че
не са налице данни относно естеството и продължителността на поддържаните между тях
отношения.
3
Алтернативно оспорва твърдението за настъпили при ищците неимуществени вреди,
обосноваващи размера на исковите претенции. Счита размера на предявените искове за
неимуществени вреди за неоснователно завишени и прекомерни, както и за предявени в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.
Оспорва твърдението за вина на водача на лек автомобил „БМВ 530 ХД“ с peг. № CO
2423 ВР - М. Г. В., за настъпване на пътнотранспортното произшествие и на вредоносния
резултат.
Алтернативно, в случай че по делото бъде установено виновно поведение на водача
на лек автомобил „БМВ 530 ХД“ с peг. № CO 2423 ВР - М. Г. В., за настъпване на
пътнотранспортното произшествие и на вредоносния резултат, прави възражение за
съпричиняване на произшествието и на вредоносния резултат от починалия С. В. И., с
твърдения, че като водач на мотоциклет „Жинлун“ с peг. № РВ 6220 X в нарушение на
разпоредбите на чл. 20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП не е контролирал непрекъснато превозното
средство, което управлява, като при избиране на скоростта на движение не се е съобразил е
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, е характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост,
за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, а при възникване на
опасност за движението - да намали скоростта и в случай на необходимост да спре; в
нарушение на чл. 47 от ЗДвП, като водач на пътно превозно средство, приближаващо се към
кръстовище, не се е движил с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да
пропусне участниците в движението, които имат предимство; в нарушение на чл. 50 от
ЗДвП не е пропуснал пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство; в
нарушение на чл. 137е от ЗДвП, като водач на мотоциклет, не е използвал защитна каска по
време на движението.
Оспорва по основание и размер предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за
забава, както и началната дата, от която същата се претендира.
Твърди, че на 02.04.2021г. в „З.“ АД е постъпила претенция от М. Й. С., ЗЛ. Т. ИВ.,
М. СТ. ИВ. и СТ. СТ. ИВ. за изплащане на застрахователни обезщетения във връзка с
настъпили вследствие на пътнотранспортното произшествие от 02.09.2020г. вреди и е
образувана преписка по щета № 0000-1000-61-21-7205. Сочи, че от приложеното към
исковата молба копие от писмо Изх. № 4568/19.05.2021г. е видно, че от страна на
застрахователя са изискани допълнително документи, които не са представени по
преписката, поради което на основание чл. 497, ал.1, т.2, хипотеза 2, оспорва твърдението за
дължимост на законна лихва.
Претендира съдебни разноски в общ размер на 655,00 лева: 450 лева –
юрисконсултско възнаграждение, 200 лева – платен депозит за САТЕ и 5 лева – държавна
такса за издаване на съдебно удостоверение.
Третото лице-помагач на страната на ответника – М. Г. В. (водачът на л.а. „БМВ 530
ХД“), чрез адвокат Ганев, преупълномощен от адвокат М., оспорва исковете, като
неоснователни по основание и размер, излага съображения в тази насока.
4
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
За безспорно между страните е прието наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия
автомобил марка „БМВ 530 ХД“ с peг. № CO 2423 ВР, сключена с ответника, и валидно към
дата 02.09.2020 г., както и че настъпването на смъртта на починалото лице С. И. е в резултат
на ПТП.
На 02.09.2020 година, около 22,55 часа в гр. Б., в тъмната част на денонощието, при
нормална видимост, на сухо асфалтово покритие по улица „Рила”, посока от улица „Цар
Освободител” към кръстовището на улица „Рила” с бул.„Цар Освободител”, със скорост от
22,5 км/час се е движил мотоциклет „Жинлун ЖЛ 250“ с рег. № РВ 6220 Х, управляван от С.
В. И.. Платното за движение по улица „Рила” било двупосочно, с обща широчина 6,5 метра.
Преди кръстовището, в дясно на улицата се е намирал на видимо място пътен знак „Б2” –
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”. Мотоциклетистът С. И. не се е
съобразил с указанията на пътния знак „Б2” и без да намалява скоростта на мотоциклета
навлязъл в платното за движение по булевард „Цар Освободител”. Междувременно по
бул.“Цар Освободител“, преди кръстовището с улица „Рила“ се е движел лек автомобил
„БМВ 530 ХД“ с peг. № CO 2423 ВР, управляван от М. Г. В., който възприел навлизането
на моториста и предприел действия за спиране, при което намалил скоростта на движение
на автомобила от 127 км/час на 113 км/час, като последвал удар между лявата странична
част на мотоциклета и челната централна част на лекия автомобил. Вследствие на удара
мотоциклета и мотоциклетиста били отхвърлени в посока напред, по посоката на движение
на автомобила.В резултат на ПТП на място е загинал мотоциклетистът С. В. И..
От заключението по назначената САТЕ, изготвена след запознаване с техническата
документация и изслушване на свидетелските показания по делото се установява, че от
професионална гледна точка причините за възникване на ПТП следва да се търсят в
субективните действия на водачът на мотоциклета - С. В. И., който не се е съобразил с
указанията на пътния знак „Б2”, навлязъл е в лентата за движение по бул.„Цар
Освободител”, където е бил ударен от движещият се по този булевард лек автомобил
„БМВ”. При нормативно допустимата скорост на движение за този пътен участък обаче от
40 км/час, лекият автомобил, управляван от М.В. се е движел със скорост от 127 км/час, т.е.,
при движение със съобразена скорост водачът на лекия автомобил „БМВ” е имал техническа
възможност да предотврати ПТП. От своя страна водачът на мотоциклет „Жинлун ЖЛ 250“
с рег. № РВ 6220 Х - С. В. И. е имал техническа възможност да предотврати ПТП, ако се е
спазил изискването на пътен знак „Б2” - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство”, което в случая не е сторил.
От показанията на свидетеля П.Т.Г. – съседка и близка на ищците от около тридесет
години, преди смъртта на С. И. – син на М., баща на С. и М. и съпруг на З., всички те имали
силна връзка с починалия, преди смъртта си той бил работоспособен и здрав, намирали се в
отлични взаимоотношения, като си помагали и грижели един за друг, били трайно и
взаимно привързани. Ищците приели много тежко смъртта на техния син, баща и съпруг, и
към настоящия момент продължават да скърбят безутешно за него.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
5
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ, а
именно – лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на
претенцията следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до
15 работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ,
освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен,
приложим за настоящия казус.
В настоящия случай допустимостта на предявения иск, съгл. разпоредбата на чл.498,
ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция по
чл.380, ал.1 от КЗ на ищците от 02.04.2021 година, като застрахователят не е извършил
изплащане на застрахователно обезщетение при наличните документи по случая, като е
изискал допълнителни.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай съдът счита за безспорно установено от събраните гласни и
писмени доказателства (САТЕ, материали по ДП, показанията на св.Г.), че причината за
настъпването на описаното с исковата молба ПТП и смъртта на С. И. са били от една страна
субективните действия на последния - водачът на мотоциклета, който не се е съобразил с
6
указанията на пътния знак „Б2” и е навлязъл в лентата за движение по бул.„Цар
Освободител”, при нормална за денонощието видимост, където е бил ударен от движещият
се по този булевард лек автомобил „БМВ”. От друга страна, при нормативно допустима
скорост на движение за този пътен участък от 40 км/час, лекият автомобил, управляван от
М.В. се е движел със скорост от 127 км/час, т.е., при движение със съобразена скорост
водачът на лекия автомобил „БМВ” би имал техническа възможност да предотврати ПТП.
Съдът кредитира в тази насока заключението на вещото лице по СМЕ, като
компетентно, обективно, обосновано, всестранно и пълно, поради което счита, че
предявените субективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди се явяват доказани по
основание, но частично по размер.
В случая съдът счита, че е налице хипотезата на съгл.чл.51, ал.2 от ЗЗД, тъй като за
реализиране на вредоносния резултат и за настъпване на леталния изход за мотоциклетиста
вина носят и двамата водачи на МПС - налице е съпричиняване по 50% от страна както на
водача на лекия автомобил, който ако се е движел със съобразена, а не с превишена скорост
е щял да избегне удара, така и на мотоциклетиста, който е навлязъл в опасната зона на
удара, без да се съобрази със знак „Стоп“ и ако е бил спрял, за да се огледа и възприеме
приближаващия се лек автомобил, е щял да избегне удара, като го пропусне да премине.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на емоционални и психически
болки и страдания, нанесени на ищците в резултат от причинената смърт на техния син,
баща и съпруг при пътния инцидент. Макар и да не са живеели постоянно заедно, всички те
се намирали в отлични взаимоотношения, грижели се един за друг, помагали си и били
силно привързани. Починалият е бил на 61 годишна възраст, но се е намирал в добро
здравословно и работоспособно състояние преди ПТП, причинило смъртта му. От този ден
към момента ищците изпитват постоянна скръб и преживяват тежко и трудно загубата му.
Горното налага извода, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на ищците увреждания налагат определяне на обичайния определян в
практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени
вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в техния патримониум, а именно – обезщетение в размер на по
200000,00 (двеста хиляди) лева.
С оглед приетото от съда съпричиняване от страна на участниците в ПТП към
настъпилия вредоносен и фатален резултат в съотношение 50% за мотоциклетиста и за
водача на лекия автомобил, справедливият и точен размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди следва да се редуцира на сумата в размер на по 100000,00 (сто
хиляди) лева за всеки един от ищците, а предявените субективно съединени искове следва да
се отхвърлят като неоснователни за разликата до пълните предявени размери от по
7
200000,00 (двеста хиляди) лева.
Върху присъдените четири суми от по 100000,00 лева, на осн. чл.409 от КЗ съдът
следва да присъди и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение, считано от датата на изтичане на тримесечния срок, тъй като претенцията до
застрахователя е заведена на 02.04.2021 година, дължимата лихва следва да се присъди от
02.07.2021 година, до окончателното им изплащане.
По отношение на държавните такси и разноски:
Тъй като на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищците са били освободени от съда от заплащане
на такси, но не и от разноски по настоящото производство, с оглед изхода на делото и на
осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда
дължимата държавна такса върху уважените размери на исковете – ДТ в размер на 16000.00
лева, а на осн.чл.78, ал.3 да им заплати сторените разноски от 100,00 лева (от общо
направени 200,00 лева), съобразно уважената част от исковите претенции.
Тъй като видно от представения договор за правна помощ, сключен между ищците и
адвокати Д. и Ж. от САК, същият е за оказване, на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна
адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА
съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобразно правилата на
чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – в размер на по 3530,00 лева /минималният размер по чл.7,
ал.2, т.4 при уважен интерес от по 100000,00 лева/ за всеки един от четиримата ищци,
възлизащи на общата сума от 14120,00 лева, като осъди ответника да я заплати на
пълномощниците, осъществили безплатното процесуално представителство, съобразно
уважената част от исковете, за един адвокат.
Тъй като ответникът е представляван по делото от юрисконсулт и е сторил разноски
по производството, съгл.представен списък по чл.80 от ГПК, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК
ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по равно общата сума от 327,50
лева от общо претендираните 655,00 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ З.“ АД, ЕИК ., гр.С., бул.“Симеоновско
шосе“ № 67А да заплати на М. Й. С., ЕГН **********, гр.Б., обл.С., ул.„Стара планина“ №
39, ЗЛ. Т. ИВ., ЕГН **********, гр.Б., обл.С., ж.к.„Васил Левски“ № 50, вх. Б ет.1 ап. 3, М.
СТ. ИВ., ЕГН **********, гр.Б., обл.С., ж.к.„Васил Левски“ № 50 вх. Б ет.1 ап.3 и СТ. СТ.
ИВ., ЕГН **********,с.Т., обл.С., ул.„Райчин Комитина“ № 16 следните суми:
- 100 000 (сто хиляди) лева на М. Й. С., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, търпени вследствие на смъртта на сина С. В. И., починал в резултат
на ПТП от 02.09.2020 г., ведно с лихвата за забава, считано от 02.07.2021 г. - изтичането на
8
тримесечния срок за произнасяне по застрахователната претенция до окончателното
изплащане на обезщетението;
- 100 000 (сто хиляди) лева на ЗЛ. Т. ИВ., представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на смъртта на съпруга С. В. И.,
починал в резултат на ПТП от 02.09.2020 г., ведно с лихвата за забава, считано от 02.07.2021
г. - изтичането на тримесечния срок за произнасяне по застрахователната претенция до
окончателното изплащане на обезщетението;
- 100 000 (сто хиляди) лева на М. СТ. ИВ., представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на смъртта на баща С. В. И.,
починал в резултат на ПТП от 02.09.2020 г., ведно с лихвата за забава, считано от 02.07.2021
г. - изтичането на тримесечния срок за произнасяне по застрахователната претенция до
окончателното изплащане на обезщетението;
- 100 000 (сто хиляди) лева на СТ. СТ. ИВ., представляващи застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на смъртта на баща С. В. И.,
починал в резултат на ПТП от 02.09.2020 г., ведно с лихвата за забава, считано от 02.07.2021
г. - изтичането на тримесечния срок за произнасяне по застрахователната претенция до
окончателното изплащане на обезщетението,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове В ЧАСТТА ИМ за разликата до пълните им
предявени размери от по 200000,00 (двеста хиляди) лева за всеки един от четиримата ищци.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК З.“ АД, ЕИК ., гр.С., бул.“Симеоновско шосе“
№ 67А да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 16000.00 /шестнадесет
хиляди/ лева, съставляващи дължима за производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА З.“ АД, ЕИК ., гр.С., бул.“Симеоновско шосе“ №
67А да заплати на адвокати Й.Д. и И.Ж. от С. адвокатска колегия общата сума от 14120,00
(четиринадесет хиляди сто и двадесет) лева, съставляваща определено от съда по реда на
чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство за един адвокат по делото за четиримата ищци.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК З.“ АД, ЕИК . да заплати на М. Й. С., ЕГН **********,
гр.Б., обл.С., ул.„Стара планина“ № 39, ЗЛ. Т. ИВ., ЕГН **********, гр.Б., обл.С., ж.к.
„Васил Левски“ № 50, вх. Б ет.1 ап. 3, М. СТ. ИВ., ЕГН **********, гр.Б., обл.С., ж.к.„Васил
Левски“ № 50 вх. Б ет.1 ап.3 и СТ. СТ. ИВ., ЕГН **********,с.Т., обл.С., ул.„Райчин
Комитина“ № 16 общат асума от 100,00 (сто) лева, съобразно уважената част от исковите
претенции.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК М. Й. С., ЕГН **********, гр.Б., обл.С., ул.
„Стара планина“ № 39, ЗЛ. Т. ИВ., ЕГН **********, гр.Б., обл.С., ж.к.„Васил Левски“ № 50,
вх. Б ет.1 ап. 3, М. СТ. ИВ., ЕГН **********, гр.Б., обл.С., ж.к.„Васил Левски“ № 50 вх. Б
ет.1 ап.3 и СТ. СТ. ИВ., ЕГН **********,с.Т., обл.С., ул.„Райчин Комитина“ № 16 да
заплатят на З.“ АД, ЕИК ., гр.С., бул.“Симеоновско шосе“ № 67А общата сума от 327,50
(триста двадесет и седем лева и петдесет стотинки) лева, съразмерно с отхвърлената част
9
от исковете.
Решението е постановено при наличие на трето лице-помагач на страната на
ответника – М. Г. В..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
10