№ 115
гр. Варна, 09.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
Членове:Петър Митев
Деян Ив. Денев
като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно частно
наказателно дело № 20223100600199 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 342 и сл. от НПК и е образувано въз основа на
частна жалба на адв. Гроздан Грозев от АК-София, процесуален представител Г.В. Г. срещу
Определение № 119/30.11.2021г на Районен съд – Девня, с което частният тъжител Г. е
осъдена да заплати на подсъдимия Ж.М.П. направени в производството разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лева.
По същество в жалбата сe моли за отмяна на постановения съдебен акт с довода, че
същия е неправилен относно признатите съдебни разноски за адвокатски хонорар, в размер
на 3500лева, в полза на подсъдимия Петров, като се сочи, че присъдените разноски са в
прекомерен размер, тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност и в
чиято връзка участие4то на защитника е минимално с оглед изхода на делото още в
началната му фаза..
По реда на чл.322 от НПК е постъпило писмено възражение, което е било относимо
до виждането на повереника за възобновяване на делото, в което е посочено ,че нормата на
чл.190 е императивна и сторените разноски се дължат, така както е постановил съда.
След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция намери за
установено следното:
С Определение № 313 от 30.11.2021 г. наказателното производство по НЧХД №
286/2021 г. по описа на Районен съд-Девня, образувано по частна тъжба на Г.В. Г. срещу
подс. Ж.М.П. е било прекратено на основание чл.250,ал.,т.1вр. с чл.24,ал.5,т.5 НПК поради
неявяване на частния тъжител и неговия повереник без уважителни причини в съдебното
заседание на посочената по горе дата.
По делото е представено пълномощно и договор за правна помощ от 24.11.2021г
между адв. Б.Б. в качеството му на защитник и подсъдимия Ж.М.П.. В договора за правна
помощ е посочено, че Ж.П. е заплатил за оказаната услуга- правна помощ по наказателното
1
производство е заплатил сумата 3500 /три хиляди и петстотин лева/.
С прекратителното си определение ДРС не се е произнесъл по въпроса за разноските,
като е сторил това по късно с атакуваното определение предмет на настоящото
производство по реда на чл.306,ал.1,т.4 НПК. Както бе посочено и по горе Районен съд-
Девня е осъдил частния тъжител, да заплати на подсъдимия направените от същия разноски
за воденото частно наказателно производство.
С посоченото ВОС намира, че подадената частна жалба е срещу акт подлежащ на
въззивна проверка по реда на глава XXII НПК, същата е депозирана от правно
легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което се явява допустима, като
разгледана по същество настоящата въззивна инстанция я намира и за неоснователна по
следните съображения:
Съгласно чл. 190, ал.1 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или
наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела, образувани по тъжба
на пострадалия до съда, се възлагат в тежест на частния тъжител.
В настоящия случай, е налице влязло в сила определение за прекратяване на
наказателното производство по НЧХД № 286/2021 г. по описа на Районен съд-Девня,
образувано по частна тъжба на Г.В. Г. срещу подс. Ж.М.П. на основание чл.250,ал.,т.1вр. с
чл.24,ал.5,т.5 НПК предвид и което разноските следва да се възложат на частния тъжител
инициирал образуването на производството, приключило по описания ред.
При така установеното, ВОС намира, че наведените във въззивната жалба от страна
на адв. Гроздан Грозев от АК-София, процесуален представител Г.В. Г. не могат да бъдат
споделени по изтъкнатите съображения.
Разпоредбата на чл. 190, ал.1 от НПК не предизвиква спор в практиката. На съда са
известни ТР №6 от 06.11.2013 г. по т.д.6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и ТР №3 от 13.05.2010 г.
по т.д.№5/2009 г. на ОСК на ВАС където понятията посочени в Закона за адвокатурата се
свързват с фактическата и правна сложност на делото, очертаваща необходимите усилия за
защитника при оказване на дължимата се правна помощ на доверителя. Тя от своя страна се
определя от обема на делото, участието му в проведените съдебни заседания за изясняване
на фактическите обстоятелства, поставените за решаване по делото правни проблеми,
отстояваната позиция по спора за крайното му разрешаване, но съгласно чл.36, ал.4 от
Закона за адвокатурата е недопустимо по наказателни и граждански дела с нематериален
интерес, размерът на възнаграждението да се уговаря с оглед изхода на делото. В този
смисъл и посочените разпоредби предпоставят изискване за справедливост и обоснованост
на размера на адвокатското възнаграждение не само по отношение на доверителя, а и
спрямо онези страни в процеса, които биха го дължали, без това да се явява неоправдано
тежка последица за тях. В противен случай, в хипотезата на прекомерен адвокатски хонорар
би се стигнало до ограничаване правото на защита на насрещната страна под страх от
понасяне на разноските при неблагоприятен изход на процеса. Като краен резултат това би
довело до злоупотреба с процесуални права, необосновано възпиране на страните да търсят
2
правата си по съдебен ред и дори до своеобразен отказ от правосъдие. Не на последно място
Конституцията на РБ и НПК гарантират правото на адвокатска защита на всеки гражданин и
същата има пряко действие и непосредствена приложимост, дерогирайки правилата, които
са в нейно несъответствие. В НПК не се съдържа изрична разпоредба относно намаляване
или отхвърляне на адвокатския хонорар поради прекомерност, срок и начин на плащане. Не
е налице и каквато и да е препращаща норма към правила уредени в друг кодекс.
Изискванията в посочените по горе тълкувателни решения не са относими към
присъждането на разноските по наказателни дела. Ето защо, то съдът следва да разгледа и
реши въпроса според императивната разпоредба на чл. 190 НПК, дори и да не са налични
доказателства за сторения разход, макар че случая не е такъв и това станало в хода на
водения процес.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 341, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 4 и
чл. 190, ал. 1 и 2 от НПК , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 119/30.11.2021г на Районен съд – Девня по НЧХД
№286/21, с което частният тъжител Г.В. Г. е осъдена да заплати на подсъдимия Ж.М.П.
направени в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лева,
въз основа на Договор за правна защита и съдействие
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3