Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
22.05.2017 Град Карлово
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
Районен съд първи
граждански състав
На десети май две
хиляди и седемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима
Вангелова-Петрова
Секретар:
Снежана Данчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 140 по описа за 2017 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по обективно съединени искове с
правно основание член 357 от КТ, член 128 от КТ и член 221, ал. 1 от КТ.
Ищецът - П.Д. З. твърди, че със Заповед
№4/17.01.2017г. издадена от ответното дружество му било прекратено, на
основание по чл.327 ал.1 т.2 КТ, трудовото правоотношение, поради забавяне
изплащането на трудовото възнаграждение. При прекратяване на трудовия договор,
ответникът му дължал сума от 13 697.28 лева, ведно с обезщетение по чл.
221 ал.1 от КТ, в размер на 461.92 лева. Поради неизплащане редовно трудовото му
възнаграждение подал молба до ответника и същият му прекратил на основание чл.
327, ал.1, т.2 от КТ, като неизплатеното трудово възнаграждение възлизало в
размер на 13 697.28 лева и обезщетение по чл. 221, ал.1 от КТ в размер на
461.92 лева. Сочи за наличие на правен интерес да предяви настоящия иск срещу
ответното дружество за осъждане да му изплати процесната сума.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да изплати на ищеца сумата от 13 697.28 лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от време от
17.01.2014г. до 17.01.2017г. по 380.48 лева всеки месец, както и обезщетение по
чл. 221, ал.1 КТ в размер на 461.92 лева, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, считано от подаване на исковата молба до изплащане на
претендираната сума. Претендира за направените по делото разноски.
Ответното
дружество – „В.и. „Р.Д.“ АД град К. не взима становище по така предявените
обективно съединени искове.
От събраните по делото доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От
представената по делото Заповед № 4 от 17.01.2017г. се установява, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено на основание член 327, ал. 1, т. 2
от КТ, считано от 17.01.2017г.
По
делото е изслушано заключение на вещото лице Р.М. по назначена
съдебно-счетоводна експертиза, което не се оспори от страните и съдът го
възприема, като обективно, безпристрастно и компетентно.
Съгласно
заключението на вещото лице, низплатеното трудово възнаграждение на ищеца за процесния период
01.01.2014г. – 17.01.2017г., след удръжка на всички дължими осигурителни
вноски, здравни осигуровки и ДОД е в общ размер на 9851.22 лева, помесечно и в
размер, както следва: януари 2014г. в
размер на 302.73 лева; февруари 2014г. в размер на 304.02 лева; март 2014г. в
размер на 304.20 лева; април 2014г. в размер на 331.45 лева; май 2014г. в
размер на 339.29 лева; юни 2014г. в размер на 309.73 лева; юли 2014г. в размер
на 309.73 лева; август 2014г. в размер на 309.73 лева; септември 2014г. в
размер на 331.45 лева; октомври 2014г. в размер на 312.10 лева; ноември 2014г.
в размер на 294.05 лева; декември 2014г. в размер на 294.05 лева; януари 2015г.
в размер на 303.42 лева; февруари 2015г. в размер на 295.50 лева; март 2015г. в
размер на 286.13 лева; април 2015г. в размер на 295.50 лева; май 2015г. в
размер на 295.50 лева; юни 2015г. в размер на 295.50 лева; юли 2015г. в размер
на 362.22 лева; август 2015г. в размер на 346.70 лева; септември 2015г. в
размер на 0.00 лева; октомври 2015г. в размер на 0.00 лева; ноември 2015г. в
размер на 155.23 лева; декември 2015г. в размер на 361.21 лева; януари 2016г. в
размер на 400.36 лева; февруари 2016г. в размер на 346.76 лева; март 2016г. в
размер на 182.87 лева; април 2016г. в размер на 402.34 лева; май 2016г. в
размер на 402.34 лева; юни 2016г. в размер на 276.15 лева; юли 2016г. в размер
на 0.00 лева; август 2016г. в размер на 0.00 лева; септември 2016г. в размер на
88.52 лева; октомври 2016г. в размер на 207.58 лева; ноември 2016г. в размер на
402.34 лева; декември 2016г. в размер на 402.34 лева и януари 2017г. в размер
на 190.32 лева.
След завеждане на
исковата молба - 08.02.2017г. до представяне на заключението, не са извършвани плащания от ответното
дружество към ищеца, т.е. към дата на входиране на заключението, неизплатеното
трудово възнаграждение на ищеца за процесния период 01.01.2014г. – 17.01.2017г.
е в общ размер на 9851.22 лева.
Съгласно заключението,
начислено е обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в брутен размер на 513.24 лева и
сума за получаване в размер на 461.92
лева.
Въз
основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи от правна страна:
Съдът
намира, че между страните П.Д. З. и
„В.и. „Р.Д.“ АД град К. е било налице трудово правоотношение. Ищецът е бил
приет на работа в ответното дружество и правоотношенията между страните са били
прекратени именно по реда на трудовото законодателство. Предвид изложеното
настоящия спор се явява трудов спор, следва да бъде разглеждан като такъв и
претендираните права произтичат от едно съществувало между страните трудово
правоотношение.
Съгласно член 245, ал. 2 от КТ във връзка с член 128
от КТ - работодателят е длъжен да плаща на работника или служителя договореното
възнаграждение за извършена работа в установените срокове. Безспорно е
установено, че към датата на подаване на исковата молба, ответникът не е
изплатил своевременно и в пълен размер дължимите трудови възнаграждения за
периода от месец февруари 2011г. до месец февруари 2013г., помосечно посочени в
исковата молба. Съгласно член 245, ал.2 от КТ, разликата до пълният размер на
трудовото възнаграждение остава изискуема и се заплаща с лихва, равна на
основния лихвен процент за съответния период.
Установи се по безспорен начин, че дължимата от
ответника сума за начислено и неизплатено трудово възнаграждение за процесния
период възлиза на 9851.22 лева. Ищеца претендира
сумата от 13 697.28 лева. Съдът възприема заключението като професионално
изготвено, обективно и безпристрастно и вещото лице е отговорило изцяло на
поставената му задача. Ответника не ангажира доказателства да е заплатил тази
сума, като в негова тежест е доказването на факта на плащането, който факт за
ищецът е отрицателен. Не плащайки своевременно възнаграждението, ответникът е
изпаднал в забава. Ето защо, съдът намира иска за заплащане на дължимото
трудово възнаграждение за посочения период за основателен, но за доказан до
размера определен от вещото лице - 9851.22 лева. За разликата над 9851.22 лева до пълният предявен
размер от 13 697.28 лева, искът следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Съгласно разпоредбата на член 221, ал.1 от КТ, при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без
предизвестие в случаите по член 327, ал. 1, т. 2, работодателят му дължи обезщетение в размер
на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно
трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно трудово
правоотношение. Не се спори, че трудовият договор между страните е бил безсрочен.
Доказано е по несъмнен начин основанието за прекратяване – по заявление на
работника, подадено на основание член 327, ал.1, т.2 от КТ. От заключението на
приетата и неоспорена експертиза се установява дължимия размер на обезщетението
възлиза в размер на 461.92 лева. Ответникът, при негова доказателствена тежест
не ангажира доказателства да е платил посочената сума, поради което искът за
заплащане на обезщетение по член 221, ал.1 от КТ се явява основателен и доказан
по размер, в съответствие с установеното от вещото лице. Ето защо, следва да
бъде уважен, като основателен и доказан.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
Ищецът претендира разноски за производството, поради
което и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да му се присъдят такива в
размер на 100.00 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се
осъди ответника да заплати, с оглед уважаване на предявените искове, държавна
такса по сметка на ВСС в размер на 444.05 лева общо по двата иска, както и
направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 40.00
лева, заплатени от бюджета на съда.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА,
на основание член 128 от КТ „В.И. „Р.Д.““ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от П.К.Г. да заплати на П.Д. *** с ЕГН
********** сумата 9851.22 (девет осемстотин
петдесет и един лева и двадесет и две стотинки) лева, представляваща дължими и
неизплатени трудови възнаграждения за периода от 17.01.2014г. – 17.01.2017г., ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска - 08.02.2017г. до окончателното плащане на сумата, КАТО за разликата
над 9851.22
лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение до пълният предявен размер от 13 697.28 лева, ОТХВЪРЛЯ исковете
като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на основание член
221, ал.1 от КТ „В.И. „Р.Д.““ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от П.К.Г. да заплати на П.Д. *** с ЕГН
********** сумата 461.92 (четиристотин шестдесет и един лева и деветдесет и две
стотинки) лева, представляваща обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието.
ОСЪЖДА „В.И. „Р.Д.““ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от П.К.Г. да заплати на П.Д. *** с ЕГН
**********, направените по делото разноски в размер на 100.00 лева.
ОСЪЖДА „В.И. „Р.Д.““ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от П.К.Г. да заплати по бюджета на ВСС,
по сметка на Районен съд – К., държавни такси в размер на 444.05 лева.
ОСЪЖДА „В.И. „Р.Д.““ АД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от П.К.Г. да заплати по бюджета на ВСС,
по сметка на Районен съд – К., разноски в размер на 40.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд Пловдив, в двуседмичен срок от обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
С. Д.