М О Т И В И към присъдата по н.о.х.д. № 580/2015 г.
Русенската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимите в престъпленията
както следва:
Й.Г.Г.:
по чл. 142, ал.3, т.5, вр, ал.2, т.2 и т.7 пр.1, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, за това че
на
15.09.2014г. ***** като съизвършител, в съучастие с Г.Г.Г. ***, С.Р. ***, като
непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, И.Й.Г. ***,
като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи
постъпките си и Р.Г. ***.*****, също като съизвършители, отвлякъл Г.Й.С.,***, като деянието е извършено от пет
лица, с користна цел и освобождаването
на отвлечения било поставено в
зависимост от изпълнението на определено условие от страна на трето лице-съпругът
на отвлечената И.И.С.,*** да им даде сумата от 20 000 лева и
по чл.142а ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК за това, че
на
15.09.2014г.*****по пътя Русе-*****, ***** *****, в
***** и в землището на *****, ***** *****, като
съизвършител, в съучастие с Г.Г.Г. ***, С.Р. ***, като непълнолетен, но
след като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, И.Й.Г. ***,
като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи
постъпките си и Р.Г. ***.*****, също като съизвършители, протИ.законно лишил от
свобода Г.Й.С.,***.
И.Й.Г.:
по
чл. 142, ал.3, т.5, вр, ал.2, т.2 и т.7 пр.1,
вр.ал.1, вр.чл.63, ал.2,т. 2, вр.чл.20, ал.2 от НК за това, че
на
15.09.2014г. ***** като непълнолетен,*****,
но след като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, като
съизвършител в съучастие с Р.Г. ***.*****, С.Р. ***, като непълнолетен, но след
като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, Й.Г.Г. ***
и Г.Г.Г. ***, също съизвършители,
отвлякъл Г.Й.С.,***, като
деянието е извършено от пет лица, с користна цел и освобождаването на отвлечения било поставено в зависимост от изпълнението
на определено условие от страна на трето лице- съпругът на отвлечената И.И.С.,
ЕГН********** да им даде сумата от 20 000 лева. и
по чл.142а ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.63
ал.1 т.3 от НК, за това, че
на 15.09.2014г.***** по пътя
*****-***** ***** *****, в *****
и в землището на ***** ***** *****,
като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи
постъпките си, като съизвършител, в съучастие с Й.Г.Г. ***, С.Р. ***, като непълнолетен, но след като
разбирал свойството и значението на извършеното
и могъл да ръководи постъпките си, Г.Г.Г. *** и Р.Г. ***.*****, също
като съизвършители, протИ.законно лишил от свобода Г.Й.С.,***.
С.Р.Г.:
по чл. 142, ал.3, т.5, вр, ал.2, т.2 и т.7 пр.1,
вр.ал.1, вр.чл.63, ал.2,т. 2, вр.чл.20, ал.2 от НК за това, че
на
15.09.2014г. в *****, като
непълнолетен, *****, но след като разбирал свойството
и значението на извършеното и могъл да
ръководи постъпките си, като съизвършител в съучастие с Р.Г. ***.*****, И.Й.Г. ***,
като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи
постъпките си, Й.Г.Г. *** и Г.Г.Г. ***, също съизвършители, отвлякъл
Г.Й.С.,***, като деянието е извършено от пет лица, с користна цел и освобождаването на отвлечения било поставено в зависимост от изпълнението
на определено условие от страна на трето лице -
съпругът на отвлечената И.И.С., ЕГН********** да им даде сумата от 20 000
лева и
по чл.142а ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.63
ал.1 т.3 от НК за това, че
на
15.09.2014г.*****по пътя *****-***** ***** *****, в ***** и в землището на ***** **********,
като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи
постъпките си,като съизвършител, в
съучастие с Й.Г.Г. ***, И.Й.Г. ***, като
непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, Г.Г.Г. ***
и Р.Г. ***.*****, също като съизвършители, протИ.законно лишил от свобода Г.Й.С.,***;
Р.Г.Г.:
по чл. 142, ал.3, т.5, вр, ал.2, т.2 и т.7 пр.1, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК за това, че
на
15.09.2014г. в *****, като съизвършител, в съучастие с Й.Г.Г. ***, С.Р. ***,
като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи
постъпките си, И.Й.Г. ***, като непълнолетен, но след като разбирал свойството
и значението на извършеното и могъл да
ръководи постъпките си и Г.Г. ***.*****, също като съизвършители, отвлякъл Г.Й.С.,***, като
деянието е извършено от пет лица, с користна цел и освобождаването на отвлечения било поставено в зависимост от изпълнението
на определено условие от страна на трето лице-съпругът на отвлечената И.И.С.,*** да им даде сумата от 20 000 лева и
по чл.142а ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК за това, че
на
15.09.2014г.***** по пътя Русе- ***** ***** *****,в ***** и в землището
на ***** обл.В.*****,като съизвършител,в съучастие с Й.Г.Г. ***, С.Р. ***, като непълнолетен, но
след като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, И.Й.Г. ***,
като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи
постъпките си и Г.Г. ***.*****, също като съизвършители, протИ.законно лишил от
свобода Г.Й.С.,*** и
Г.Г.Г.
по чл. 142, ал.3, т.5, вр, ал.2, т.2 и т.7, пр.1, вр.ал.1, вр.чл. 20, ал.2 от НК, за това, че.
на
15.09.2014г. в *****, като съизвършител, в съучастие с Й.Г.Г. ***, С.Р. ***,
като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи
постъпките си, И.Й.Г. ***, като непълнолетен, но след като разбирал свойството
и значението на извършеното и могъл да
ръководи постъпките си и Р.Г. ***.*****, също като съизвършители, отвлякла Г.Й.С.,***, като деянието е извършено от пет
лица, с користна цел и освобождаването
на отвлечения било поставено в
зависимост от изпълнението на определено условие от страна на трето
лице-съпругът на отвлечената И.И.С.,*** да им даде сумата от 20 000 лева,
по чл.142а ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК за това, че
на
15.09.2014г.в *****,по пътя Русе-*****, *****
*****, в ***** и в землището на *****, обл.В.*****, като съизвършител,в
съучастие с Й.Г.Г. ***, С.Р. ***, като
непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, И.Й.Г. ***,
като непълнолетен, но след като разбирал свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи постъпките
си и Р.Г. ***.*****, също като съизвършители, протИ.законно лишила от
свобода Г.Й.С.,*** и
по
чл. 198, ал. 1 от НК за това, че
на
15.09.2014г. в град Русе, отнела чужди движими вещи -
пари в брой сумата от 400 евро /782.33 лв/, мобилен телефон марка „Самсунг”,
лична карта и дамско портмоне от изкуствена кожа, всичко на обща стойност
799.33 лева от владението Г.Й.С., с намерение протИ.законно да ги присвои, като употребила за това сила.
В съдебно заседание обвиненията се поддържат от прокурора както са внесени,
който предира за ефективни наказания лишаване от свобода на осъжданите
подсъдими Й., Р. и Г. Г. и условни за неосъжданите С.Г. и Р.Г..
Всеки от подсъдимите и защитника им считат, че обвиненията са недоказани и пледират
за оправдателни присъди, като само подсъдимият Р.Г.Г. твърди, че въобще не е
участвувал или присъствувал при осъществяването на инкриминираните събития, а
останалите поддържат, че пострадалата е тръгнала и пътувала доброволно с тях,
не е отвличана или протИ.законно
лишавана от свобода и не и е отнемано имущество.
След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните,
съдът прие следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Й.Г. ***.*****, с
начално образование, женен, не работи. Осъждан e по н.о.х.д. №
189/96 г. на РС-***** за престъпение по чл. 343в от НК на наказание 600 лв.
глоба след настъпилата през 2003 г. реабилитация право за осъждането му по
н.о.х.д. № 176/2000 г. на РС-Кубрат за кражба на обществено порицание. Второто
наказание не е изпълнено. Баща е на
подсъдимия И.Й.Г. и съпруг на подсъдимата Г.Г..
Подсъдимият И.Г.
е роден на ***г. ***** има
начално образование, неженен, не работи, неосъждан, син на подсъдимия Й.Г. и на подсъдимата Г. Г., не се е водил на отчет в ДПС при РУ-*****.
Подсъдимият С.Г. е роден на ***г. в ***. Има
основно образование не е неженен. Към инкриминирания период е неосъждан като реабилитиран по право за осъждането му по н.о.х.д. № 313/2011 г. престъпленията
по чл. 216 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 4 вр. чл. 20 ал. 1 т. 2 от НК на РС-*****.
Междувременно, обаче, на 9.08.2014 г. е бил осъществил престъплението по 325
ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 63
ал. т. 4 от НК - едро хулиганство, за
което е бил признат за виновен с влязла в сила на 16.04.2015 г. присъда по
н.о.х.д. № 320/2013 г. на РС-*****. Води се на отчет в ДПС при РУ-*****.
Подсъдимият Р.Г.
е роден на *** ***.*****. Има
начално образование, неженен, не работи. Осъждан е общо 11 пъти за престъпления от общ характер, вкл.
тежки умишлени такива /кражби, транспортни, документно/, вкл. и на ефективно
наказание лишаване от свобода. Баща е на
подсъдимия С.Г. и брат на подсъдимия Й.Г..
Подсъдимата Г.Г.
е родена ***** без образование, омъжена, не работи. Осъждана е четири пъти за престъпления от общ характер /валутно,
две кражби и документна измама/ като не търпяла ефективно наказание лишаване от
свобода. Майка
на е на подъсдимия И.Г. и съпруга на подсъдимия Й.Г..
Пострадалата свидетелка Г.С. и свидетеля И. С. били съпрузи и имали от
брака си двама сина и две дъщери - свидетелките
Н.С.
и В.С..***. Св. И.С. бил първи братовчед на подсъдимата Г.Г. /майките им били сестри/. Подсъдимите Й. и Г. Г. имали постоянното си местоживеене ***.
*****. Наред с подсъдимия И. Г. Г. имали и син на име „Г.“. Четиримата, както и
останалите подсъдими и роднините им – свидетели, принадлежали към ромския
/цигански/ етнос в страната.
През
2012г. дъщерята на св. Г.С. и И.С. -
св. В.С. /тогава *****/, била сгодена по ромските обичаи за сина на подсъдимите Й.Г. и Г.Г. „Г.”. Годежът бил предшествуван, подготвен и осъществен в
съответствие с ромските традиции в страната - била уговорена сума за „продажба“
на момичето в размер на 30 000 лв. и след постигане на „споразумението“ и
заплащане на сумата 23 000 лв. имало мащабни ритуал и празнество. Било
уговорено същинската сватба да се извърши позкъсно, след заплащането на
остатъка от 7 000 лв. от родителите на момчето на родителите на момичето.
Свидетелката В. С. живяла няколко месеца на семейни начала със сина на
подсъдимите Й. и Г. Г. в *****, в общо домакинство с всички тях, като в този
период пътувала със съгласието на родителите си /като непълнолетна/ с тях и в
чужбина, след което ги напуснала и се прибрала при родителите си в *****. Връщането и
станало от Швейцария с автобус направо в дома при родителите й.
След
завръщането й, подсъдимите Г. и Й. Г.
започнали да търсят родителите на св. В.С., като настоявали да си уредят отношенията след разваления
годеж. Г. поддържали, че
трябва да им бъдат върнати платените пари или св. В.С. да се върне в техния дом в ***** за да продължи да живее с Г.. Родителите на В.С. не били съгласни и на двата варианта. Поставян бил въпроса
за т.н. „мешере“ - традиционен за ромската общност способ за решаване на
възникнали лични или имуществени спорове, заместващ и имитиращ съдебна
институция, но бившите „сватове“ не постигнали споразумение за този вариант.
След
това подсъдимият Й.Г. няколко пъти минавал със
своя автомобил покрай дома на св. В.С. *** и
заплашвал, че ще отвлече някой от семейството й, ако не им дадат исканата сума.
През
м. септември 2014г., с цел отново да потърсят начин за уреждане на въпроса с
разваления годеж, подсъдимите Г. и Й. Г. решили да
потърсят съдействието на живеещия също в ***** брат на подсъдимата Г. - св. Т.П., по
прякор”Б.”, чрез когото да осъществят отново среща със св. Г.С. и съпругът
й св. И.С.. Така
на
15.09.2014г. рано сутринта петимата подсъдими тръгнали с два автомобила от ***** към *****. Подсъдимият Р.Г. управлявал л.а.”Мерцедес”Е320 на цвят тъмносин металик с рег. № ОВ 8330 ВА, който
тогава бил собственост на св. Д.Б.. Подсъдимият Й.Г.
управлявал л.а.”Мерцедес” S-класа, с неустановен по делото регистрационен номер, на цвят сив металик.
Около
07 часа подсъдимите с двете коли пристигнали в ***** и се
срещнали със св.Т.П.. От него, обаче, разбрали, че бившата им „снаха“ е
вече омъжена за друго лице. Тогава подсъдимите решили да осъществят претенциите си като отвлекат и да откарат в ***** или в *****, където живеело семейството на подсъдимия Р.Г., св. Г.С.
или член от нейното семейство, като поискат за
освобождаването им парично обезщетение, което да възмезди „разходите“ по
годежа.
Подсъдимите се насочили с автомобилите към *****, където
живеели пострадалата и и семейството й. Подсъдимият Й.Г. обикалял с неговия автомобил
в района на *****” в *****, а подс. Р.Г. с управлявания от него автомобил, в който се возели още сина му подсъдимия С.Г., подсъдимата Г.Г. и нейният син – подсъдимия И.Г., се
насочили в посока към *****”. Докато
обикаляли с автомобилите из града, подсъдимите поддържали
връзка помежду си по мобилните си телефони.
По същото време, около
07,50 часа
на 15.09.2014г., св. Г.С. излязла
сама от дома си на ***** и тръгнала по същата улица в посока *****”. Носела портмоне, в
което имала 4 банкноти от по 100 евро, мобилен
телефон марка”Самсунг”, стар
модел, със СИМ-карта на МТЕЛ в него с ******* и
личната й карта, като парите и
тези вещи възлизали общо на стойност 799,33лв. Възнамерявала да отиде до сградата на
„Енерго Про”, за да заплати консумираната електрическа
енергия от семейството си. Св. С. минала покрай Кооперативния пазар, след което пресякла на светофарите двете
платна на бул.”Цар Освободител” и тръгнала по левия тротоар по булеварда в
посока към Кръговото движение.
Около
08,15 часа, в момента, в
който наближила павилиона за закуски на фирма”*****”, намиращ
се точно срещу сградата на Строителния техникум, срещу
св. С. *** се
задал лекият автомобил ”Мерцедес”Е320 с рег. № ОВ
8330 ВА, управляван от подсъдимия Р.Г.. Возещата се
вътре подсъдима Г.Г. видяла движещата се по тротоара св. С. и съобщила
за това на другите подсъдими. Веднага
подс. Р.Г.
спрял колата до бордюра,ф а от вътре
изскочили подсъдимите И.Г.С.Г. и Г.Г.. Двете момчета веднага хванали св. С. под мишниците. Тя се съпротивлявала, но единият от тях я държал отзад за
косата, другият й запушвал с ръка устата, подсъдимата Г.Г. също също хванала
св. С. и тримата я вкарали
насила на задната седалка на колата. Там
пострадалата била обградена от седналата от едната й страна подсъдима Г.Г., а
от другата - подсъдимия И.Г.. Подсъдимия С.Г. седнал отпред до баща си, който седял на шофьорското място, а двигателят на автомобила работел.
Веднага
след това подсъдимият Р.Г. потеглил с колата към изхода
на града в посока за София, а подсъдимият И.Г. се обадил на баща си, за да му съобщи какво
са направили и да му обясни къде се намират.След това и подсъдимият Р.Г. по телефона се обадил на брат си подсъдимия Й.Г., като
му казал, да тръгва със своя автомобил след тях,тъй
като са хванали св. С.. После се обърнал към нея и й казал, че ако нейното семейство не плати
20 000лв., няма
да я върнат, а той щял да я изнасили. Малко след това
св. С. видяла, че зад тях се движел другият автомобил
„Мерцедес”, управляван от подсъдимият Й.Г..
Междувременно
в движещия се автомобил, възползувайки се от създалото се
положение на пострадалата в присъствието на останалите описани подсъдими подсъдимата
Г.Г. измъкнала със сила портмонето с парите и
телефона от ръцете на св. С. и ги прибрала.
Малко
по-късно подсъдимият Р.Г. се обадил отново по телефона
на брат си подсъдимия Й.Г. и му казал да ги изпревари със своя автомобил, както и да внимава много да не ги хванат
и да не ги спрат катаджии. Подсъдимият Й.Г.
ги изпреварил и така двете коли напуснали ***** покрай хижа”Приста”, като се движели бързо в посока към *****
**********.
Описаните действия на подсъдимите при насилственото вкарване на
пострадалата С. в автомобила и отвеждането й били наблюдавани
от св. Г.М.. Свидетелят по същото време се намирал в тролей от градския
транспорт и от там видял, как подсъдимите насила вкарали св.С. в автомобила и я отвлекли. Веднага /в 08.16ч./ позвънил
от своя мобилен телефон с ******* на телефон 112 и съобщил за случилото се, като посочил и номера на лекия
автомобил, управляван от подсъдимия Р.Г.. Поведението
на подсъдимите било възприето и от св. С.Н., която по това време работела като
продавачка в павилиона за закуски на фирма”*****”.
Автомобилите
с петимата подсъдими св. С.
се движели с голяма скорост към *****, като по пътя двамата водачи - Р.
и Й. Г. поддържали връзка по мобилните си телефони.
След
известно време едната от дъщерите на св. С. - св. Н.С. позвънила от своя телефон на майка
си, но подсъдимата Г.Г., у
която бил телефонът на св.С., не отговорила на
позвъняването. Св.Н.С.
продължила да прави опити да се обади на своята майка, но
тя не отговаряла. През
това време подсъдимата Г. показвала телефона на св. С. и я питала, кой я търсел. Св.С. й обяснила, че това е дъщеря й, но подсъдимата Г. продължила да не отговаря на
повикванията.
От
разговорите между подсъдимите св. С. разбрала,че
пътуват към ***** обл.В.*****. През
целия път от двете й страни на задната седалка били подсъдимата Г. и нейният син – подсъдимия И. Г.. Това, както и високата скорост на
движение поддържана от подсъдимия Р. Г., правело напълно невъзможно св.С.
да слезе автомобила.
Когато
пристигнали в *****, двете
коли с подсъдимите отишли до на подсъдимия Р.Г. и семеството му. Последният вкарал
управлявания от него автомобил вътре в двора на къщата. По нареждане на подсъдимата Г.Г. св.
С. слязла от колата, при което видяла, че в двора на непознатата за нея къща
били всичките петима подсъдими. Те я вкарали в
една стая на първия етаж в къщата и останали при нея, за
да я пазят да не избяга. В
10,06часа подсъдимата Г. Г. се обадила по телефона на брат
си - св.Т.П. - и му казала, че
са отвлекли св. С. ***. В стаята подсъдимия Р.Г. отново казал на св. С., че
докато нейният мъж не им плати 20 000лв., те
нямало да я пуснат да си ходи, а ако
не получели парите, той самият щял
да я изнасили. От своя страна подсъдимата Г. й казала, че мъжът й имал срок от два часа, в който трябвало да даде на нея или на
обв.Й.Г. поисканата сума, в противен случай подсъдимите
Р.Г.
и Й.Г. щели да я изнасилят.
Подсъдимата Г. държала телефона на св. С.. Последният периодично звънял, тъй като св. Н.С. продължавала да търси майка си. При едно от тези
позвънявания подсъдимата Г. Г. отговорила и съобщила на св. Н.С., че
майка й е при тях, както и че щели
да я освободят, само ако получели сумата
от 20 000лв. от св. И.С..
Малко
по-късно подсъдимата Г. Г. отново набрала номера на св. Н.С., като поискала да разговаря със св. И.С.. Св. Н. С.
дала телефона на баща си и подсъдимата Г. Г. казала и на него, че трябва да й
плати 20 000лв., за
да пуснела жена му да се прибере, след
което затворила.
След
този разговор, св. И.С.
уведомил по телефона служители от Второ РУП-Русе, че жена му е била отвлечена, откъдето бил препратен да се ообърне към
Първо РУП-Русе, на чиято територия
било извършено престъплението.
Междувременно, след като държали около половин час св. С. в стаята в
къщата в *****, петимата подсъдими извели пострадалата от там. Отново
я вкарали насила в л.а. ”Мерцедес” Е 320 с рег.№ ОВ 8330 ВА. Този
път на шофьорското място седнал подсъдимият Й.Г.. Заедно със св. С. в автомобила
се качили подсъдимите И.Г. и С.Г., които седнали от двете й страни на
задната седалка, както и
подсъдимата Г.Г., която
седнала на предната седалка до шофьора.
Подсъдимият Й.Г. потеглил и след като пътували около десетина
минути, спрял в една непозната за св. С. ***
землището на ***** **********. Всички
слезли от автомобила и подсъдимата Г. Г.
заявила, че щели да стоят там, докато роднините на св. С. не донесели исканата сума. После
подсъдимите И.Г. и С.Г.
вкарали св. С. в една
постройка в гората и останали при нея, за да
я пазят, а подсъдимата Г.Г.
и мъжът й - подсъдимия Й.Г.
тръгнали с автомобила към *****.
Междувременно сред съседите на св. С.
*** се разчуло какво се е случило с жена му и те се
насъбрали на улицата пред дома му. В
този момент от там минал и З.С. - вуйчо на св. И.С., заедно
със своя познат О. И.. З.С. видял събраните хора пред
дома на племенника си и отишъл при него, за
да разбере,какво се е случило. След като св. И.С. му
разказал, как е била отвлечена св. С., З.С.
от своя мобилен телефон се обадил на телефон 112 и подал сигнал за отвличането, като разказал това,което
успял да разбере от племенника си. Малко по-късно на телефон 112
се обадил и познатият на З.С. - О. И.
с допълнителни подробности за случилото се.
Междувременно, след като св. Т.П. научил от
сестра си - подс. Г. за стореното от нея и останалите подсъдими, той се притеснил и решил да отиде в дома
на св. С., за да разговаря с нейните роднини. Там заварил на място св. И.С., дъщерите
му и неговата майка, която била леля
на св.Т.П.. Те
започнали да го обвиняват, че
той също е замесен в отвличането на св. С.
и му съобщили, че
неговата сестра и нейните роднини са им поискали откуп. Тогава
свидетелят Т.П.
се обадил по телефона на подсъдимата Г.Г.
и я попитал, защо е отвлякла св.С.. Пуснал звукът на
телефона на високоговорител, за да
чуват всички, какво ще каже тя. При това подсъдимата Г. Г. заявила, че
св.С. и семейството й им дължали 20 000лв. и
докато не й ги дадат, нямало
да пуснат св.С..
Докато
св. Т.П. водел
разговора с роднините на св. С. в дома им, там дошъл св. С.Т. - ******* ***** за
да провери подадените в полицията по-рано през деня сигнали за отвлечена жена. След като разговарял с роднините на отвлечената и със св. Т.П., последният поел ангажимент да
отиде до *****, където
предполагал,че се намира св.С. ***. Св. Т.П.
обещал на св.Т.,че
след като пристигнат в града, св. С. ще отиде в
полицията, за да даде обяснения по случая.
После
св. Т.П., заедно със своите братя - св. С.П. и З.П. отишли в дома на сестра си - подсъдимата Г. Г. ***. Там освен нея били и подсъдимите Й. и Р. Г.. Св. Т. П.
попитал, къде е св. С.. Подсъдимата Г. Г.
първоначално му казала, че не
знае нищо. След като св.Т.П. й се скарал, тя си
признала, че са я оставили в гората по пътя между *****
и *****. Тогава св.Т.П. поискал от нея да го заведе на мястото. Двамата се качили в неговия автомобил и потеглили
в посока към *****, като подсъдимата Г. му показвала пътя.
През това време
св. С. стояла в
постройката в гората, като подсъсимите С.Г. и И.Г. я пазели да не
избяга. Те неколкократно
разговаряли по мобилните си телефони с родителите си и питали, дали роднините на св.С. са донесли исканата сума. След един от тези разговори подсъдимия И.Г. казал на св.С., че очаквали да получат откупа до два
часа. През цялото
време двамата обвиняеми били в постройката при св. С. и тя нямала
никаква възможност да я напусне.
Когато
св.Т.П.
и подсъдимата Г.
стигнали до мястото в гората, където
се намирала св.С. с другите двама обвиняеми, подсъдимата Г. слязла от автомобила и
извикала по име сина си, като
му казала да излязат навън. Подсъдимите И.Г.
и С.Г. излезли пред постройката и видели отпред подсъдимата Г. Г. и св.Т.П.. После подсъдимият И.Г. се върнал вътре и казал на
св. С. да излезе и
тя навън. Когато С. видяла, че на мястото е дошъл и св.Т.П.,***, се
зарадвала. Пред нея св.Т. П. започнал да
се кара на сестра си за стореното от нея и другите подсъдими, но Г. Г.
му заявила, че не се страхувала от полицията и че
ако отново срещнела някой от семейството на св. С., пак
щяла да го отвлече. На въпросите на св.Т.П.
дали някой я е бил изнасилил или да
се е гаврил с нея св. С. му обяснила, че
не са се случвали такива неща, а че
само са я заплашвали.
След това по покана на св. П.
св. С. се качила. Седнала на задната седалка. В същата кола, отново на
задната седалка се качили и седнали и подсъдимите И.Г., С.Г. и Г. Г., първите двама -
отзад, а Г. - отпред.
Докато
пътували в посока към *****, св. С. казала на
св. Т.П., че са й взели портмонето с пари и лична
карта, както и мобилния телефон.
От
своя страна св. П. се обадил по телефона на своя брат св. С.П., който заедно с междувременно пристигналия им и трети им брат - З.П. - чакали
завръщането им в ***** и му казал, че е
намерил св. С. и че заедно с нея ще се приберат в *****.
Когато
стигнали пред къщата на подсъдимите Г. в
гр.*****, св. Т.П. и тримата подсъдими - И.Г., С.Г. и Г.Г. слезли от колата, а св. С.
останала да чака вътре.
Преди
да тръгнат обратно за Русе, подсъдимата Г.
дала на братята си, а те предали на С. в
автомобила само портмонето с личната карта й. Сумата от 400 евро, с
левова равностойност от 782.33 лв. и мобилния телефон на
пострадалата не била върната от подс. Г. Г. на пострадалата.
По
обратния път към ***** св. Т.П.
и братята му разговаряли помежду си и със св. С., като
неколкократно подчертали, че не
одобрявали и намирали за неправилна постъпката на
сестра си подс. Г.. След
като стигнали в *****, пострадалата била откарана от
св. П. в дома й, където
я чакали нейните роднини. След това тя отишла в Първо РУ-Русе, за да даде обяснения за случилото се.
Съдът намира тази фактическа обстановка за доказана по несъмнен и
категоричен начин въз основа съвкупния анализ на доказателствата по делото, а
именно:
свидетелските
показания на Г.С., Г.М., С.Н., И.С., Н.С., В.С., Т.П., С.П., С.Т., С.С., С.Н., С.К., Д.Д., Д.Б., С.П., В.М., Й.Щ., Й.Г. и допусната по искане на защитата М.И.Н.,
писмените
доказателства и доказателствени средства по делото: удостоверение
за раждане, копие от договор за покупко-продажба на
МПС, копие от дневника за получени и предадени
сигнали и разпореждания в ОДЧв Първо РУ при ОДМВР-Русе, протокол
за очна ставка, писмо-справка от
тел.112, с приложен СД, справка
от Сектор Пътна полиция при ОДМВР-Русе, удостоверение
за семейно положение за Г.С., характеристични
справки от ИДПС за подсъдимите И.Г.
и С.Г., заверено копие от страница на Книга за
получаване на сигнали и издаване на разпореждания в ОДЧ при ОДМВР-Русе”, справки от извършени ОИМ, справки за абонати, входящи и изходящи повиквания от
мобилните оператори,анализ на приложените справки от мобилните оператори, свидетелства за съдимост, декларации и
техническа и съдебно-ценова експертизи.
Тези доказателства са непротИ.речиви и
допълващи се помежду си в насока обосноваваща горните фактически констатации.
Те съвпадат и с частите от обясненията на подсъдимите Й.Г., съпругата му Г.Г.,
сина им И.Г. и брата на Г. – Р.Г. /единствено подс. С.Г. е ползувал правото си
да не дава обяснения/, обхващащи предисторията на инкриминираните действия на
подсъдимите, неуредените им финансови отношение и взаимни претенции,
посещението им в ***** в на инкриминираната дата, срещата им с пострадалата,
отпътуването на последната с тях до ***** и след това местонахождението й в *****.
Разликата е по всички твърдени от обвинението факти и обстоятелства, визиращи
съставомерните признаци на вмненените им престъпления, а именно, че
пострадалата против съгласието й е била лишено от възможността си да се
придвижва по своя воля, против волята и е било отведена от местоживеенето й по
посочения начин и на посочените места и отвличането й е било поставено в
зависимост от изпълнение на условието
съпруга й да заплати на подсъдимата Г. Г. сумата 20 000 лв. Само по отношение
подс. Р.Г. се отрича въобще участието му в инкриминираните събития в ***** до
отвеждането на пострадалата в ***** и *****.
Бил се напил от предния ден и останал в *****. Тези обяснения на тези
подсъдими кореспондират с поддържаната от тях, както и подс. С.Г. и защитника
им
защитна теза от фактическа и правна страна, че пострадалата е тръгнала
доброволно с тях за ***** и *****, че причина и цел на процесното и пътуване не
било поставеното условие съпругът и да заплати сумата от 20 000 лв., че не
й е взимано насила процесното имущество, както и че петия подсъдим -Р.Г. - че въобще не участвувал в
инкриминираните събития до довеждането на пострадалата в *****.
Доказателствата по делото изцяло
опровергават тази защитната теза като цяло и в детайлите й, касаещи всеки от
подсъдимите.
В тази насока несъстоятелна тезата за липса на каквито и да било преки
доказателства в подкрепа на обвинението, вкл. в оспорваните му от защитата на
подсъдимите съставомерни детайли. Такива преки доказателства се явяват
показанията на свидетелката С. изцяло по процесната фактическа обстатновка,
както и свидетелите Г.М., С.Н., И.С., Н.С., В.С., Т.П., С.П., С.Т., С.С., С.Н. за възприетите от тях детайли от общата картина. По визиращите
съставомерните признаци за процесните престъпления тези показания не съдържат
партИ.речия, а взаимно се подкрепят. Статута на свид. С. като пострадала по
никакъв начин не елиминира същността на показанията й като основно
доказателствено средство, а могат да са повод за презицна проверка относно
достоверността им, която съдът е извършил, срез съпостяване и изследването им в
светлината на останалите доказателства по делото. Същевременно тези гласни доказателства се подкрепят иццяло
и от косвени такива - съдебнотехническата експертиза относно обажданията на
горепосочените свидетели на телефон 112, препратени към полицията и справките
от мобилните оператори за местонахождението на телефоните ползувани от подсъдимите при провежданите от
тях гореизложени разговори /т. 2 л. 51 и сл. от дос. пр., т. 3 л. 23 и сл. от
дос. пр., свидетлите Й. Г./. Последните също потвърждавата местонахождението на
подсъдимите Г. и Й. Г., както и свидетелите Т.П. и пострадалата С. по
гореописания
начин на 15.09.2014 г. в *****, ***** и *****, както и на подсъдимите И.Г. и С.
***, докато „охранявали“ оставената там под техен надзор от подсъдимите
пострадала С..
Защитната теза за несъставомерността на деянията на всеки от подсъдимите и
по двете обвинение в протИ.зоконно отвличане и лишаване от свобода се
опровергава от показанията на пострадалата св. С., изцяло подкрепени в това
отношение от всички останали доказателства по делото освен обясненията на
подсъдимите и то само по уличаващите го съставомерни обстоятелства, особено показанията
на свидетелите И.С., Н.С., Т. и С. П., извлеченията от проведените телефонни
мобилни връзки приложени по делото, приложената документация относно
местонахождението на ползуваните от подсъдимите мобилни телефони в ходи на
гореописаните събития, обстоятелството, че подсъдимата Г. Г. е завела св. С. и Т.
П. точно на местото, където се е намирала /оставена от подсъдимите под контрола
на двама от тях както се посочи /, безспорното установяване и съвпадение на
доказващите мотива на извършеното от подсъдимия обстоятелства /предходния годеж
и размера на дадените, респ. търсени обратно суми/. Свид. П. изрично
опровергава твърденията на подс. Г.Г.,че не е взимала, респ. връщала процесните
лични вещи на пострадалата – в негово присъствие в съответствие с показанията
на С.П. е видял подсъдимата да връща на пострадалата портомоне и лична карта.
За мобилния телефон пък подсъдимата протИ.речИ. твърди, че пострадрадалата го
била забравила и същевременно, че въобще не е имала телефон.
Тезата за неучастието на подсъдимия Р. Г. в доказателствен аспект е
базирана единствено на неговите и на останалите подсъдими обяснения. /Впрочем
рутинна практика в ромските общности обединяването на усилията на участниците в
задружна престъпна дейност за избягване на по-тежката наказателна отговорност
тези от тях, които са с множество минали оисъждания/. Наред с принципната
недостоверност на обясненията на всички подсъдими по всички обосноваващи
обвинението факти и обстоятелства,
специално по въпроса за авторството на подсъдимия Р. Г. във вменените му
престъпления тези обяснения се
опровергава от изричните показания на пострадалата С., явяващи се пряко
доказателства, и изцяло подкрепящите я редица косвени гласни, писмени и веществени
доказателства, сочещи на тяхната достоверност в това отношение, а именно показанията на св. И.С., Н.С., Т. и С. П., М.,
Т., С., Н., Б., Н., Й. Г., съвпадението
на ползувания от подс. Р. Г. автомобил и неговия, приложените по делото
извлечения от осъществените връзки между мобилните телефони на подсъдимите и
свидетелите както се описаха и правилно са интерпретирани от представителя на
обвинението по делото, записите и техническата експертиза на телефонните
обаждзания на телефон 112 от посочените свидетели. В същата насока е и
обстоятелството, че пострадалата е била отведена в *****, по местоживеенето на
този подскъдим, а не в *****, където живеели „сватовете“.
Доводите на защитата на подсъдимите, че доказателствата относно
местонахождението на ползуваните от подсъдимите мобилни телефони на
онкриминираните места само по себе си не доказва че и самите подсъдими са били
там от формално логическа гледна точка са напълно издържани. Тези справки
обаче, съобразно изложеното се явяват само част от доказателствата по делото,
като бидейки косвени такива, изцяло съвпадат и подкрепят останалите, вкл.
показанията на пострадалата С. и останалите горепосочени преки участници и
очевидци в инкричминираните събития.
Доказателствата по делото вносят съмение единствено по обстоятелството дали
и кой от бившите „сватове“ е искал да отнесе имуществения им спор произтичащ от
годежа до т.н. „мешере“. Твърденията на пострадалата С., че въобще не е
получавала горепосочената сума от 23 000 лв. при годежа на дъщеря й В. С.
/поддържани от останалите свидетели
членове на самйството й/, както и че последната не е сгодявана отново за други
лица се опровергават от деталните и
достоверни показания на св. Т. П., тезата че са взели обратно дъщеря си защото
подсъдимите Г. я водели да краде не звучи достоверно при изявлението на самата С.
в съдебно заседание, че те пък просят в чужбина и намират това за нормално и
законно, на съпруга на С. - св. И. С., че при годежа „не е имало купуване на
булка“ протИ.речи на показанията на самата им дъщеря, че годежът е минал по
ромските традиции, при които ноторно е известно, че това е основен елемент. Най-сетне
напълно недостоверно е пострадалата да е била тази която е настоявала за
„мешере“ при очевидните предпоставки, че основанието за получената от
семейството и сума за „продажбата“ на дъщеря им е отпаднало, което предпоставя
илми връше на вече получена сума, или възмездяване за „загубата“ на
„сватовете“. От друга страна твърденията на подсъдимите, че усилено и
многократно търсели начин да уредят с бившите си „сватове“ имуществените
въпроси по неосъществената сватба и дадените пари за годежа се потърждават от
гласните доказателства по делото, специално показанията на св. Т. П. и косвено
от ноторно известния факт, че такива заплащания за обичайни за годежите в
ромските общности. При тези доказателства
съдът приема за установено, че основния мотив за действията на подсъдимите
е бил недоволството им от връщането на св. В. С. при родителите й виждането им,
че платената на така отпадналото основание сума от 23 000 лв. следва да им
бъде възстановена, както и че упоритостта им е била стимулирана и отказа на
пострадалата и семейството за доброволно уреждане на възникналата ситуация.
При тази фактничска установеност съдът прие следното
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По отношение подсъдимия Й. Г.Г..
Подсъдимият, като пълнолетно и вменяемо физическо лице, е годен субект на
наказателна отговорност.
По описания начин, място е време подс. Й. Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на
престъплението
по чл.142, ал.3, т.5, вр, ал.2, т.2 и т.7 пр.1,
вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, като
на
15.09.2014г. ***** в съучастие с подсъдимите Г.Г. и Р.Г., И.Г. и С.Г., последните двама като непълнолетни, но разбиращи свойството и значението
на извършваното и умеещи да ръководят постъпките си, като съизвършители, отвлекли пострадалата Г. С.. Деянието е било извършено
от пет лица, с користна цел и
освобождаването на отвлечената било поставено в зависимост от изпълнението
на определено условие от страна на трето лице - съпругът й
И.И.С.
да им даде сумата от 20 000 лева.
Изпълнителното деяние на това престъпление е
осъществено чрез действията на подсъдимите по насилственото вкарване на св. С.
на задната седалка на автомобила, управляван от подсъдимия Р.Г. и по
принудителното й преместване в пространството и отвеждането й до място, където
тя не е желаела да отива. По този начин пострадалата е била лишена от
възможността сама да определя местоположението си в пространството. Както се
изложи, подсъдимият Г. активно е участвувал в цялостната организация и
непосредственото провеждане на „акцията“, като участвувал в търсенето на С.,
след това в „ескортирането“ и осигуряването на отвелия я автомобил по пътя към *****.
Налице са квалифициращите обстоятелства по чл.142
ал.2 т.2 и т.7 от НК-„деянието е извършено от две и повече лица”,тъй като в
изпълнителното деяние са участвали петимата подсъдими, както и „отвличането е с
користна цел”, тъй като чрез него подсъдимите са се стремели да набавят имотна
облага в размер на 20 000 лв. за подсъдимите двама от тях - Г. и Й. Г..
Законосъобразен е доводът на прокурора, че имуществения спор и претенции между
бившите „сватове“, респ. виждането на подсъдимите Г., че имат да получават пари
от пострадалата е без значение за съставомерността на деянието, а само за
преценката на обществената опастност на деянието и дееца в светлината на
мотивите за извършеното и манталитета и традициите на извършителите, което има
значение за тежестта на следващата се санкция.
Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл.142
ал.3 т.5 от НК - „освобождаването на отвлечения е поставено в зависимост от
изпълнение на определено условия от страна на трето лице”, тъй като подсъдимите
са поставили като условие за освобождаването на св. С. получаването от тях на
откуп в размер на 20 000лв. от св. И.С..
Подсъдимите И.Г. и С.Г. са извършили
престъплението като непълнолетни, навършили *****, но като са разбирали
свойството и значението на извършеното и са можели да ръководят постъпките си.
От субективна страна подсъдимият Г. е извършил
престъплението при пряк умисъл, като са съзнавал нежеланието на св.С. да се
качи в автомобила, управляван от подс. Р. Г. и да пътува с тях до *****, но
въпреки това са упражнили спрямо нея принуда, за да я преместят против волята й
в пространството.
При индивидуализацията
на наказанието на този подсъдим за това престъпление съдът отчете като
отегчаващи отговорността му обстоятелства
миналото му осъждане и проявената упоритост, а като смекчаващи – липсата
на обичайно съпътствуващите такива отвличане бруталност и посегателства върху
жертвата, лесния отказ на подсъдимите от отвличането след намесата на св. П. и
останалите горепосочени роднини, специфичните традиции, манталитет и
светоусещане, присъщи на етническата общност, към която принадлежат подсъдимите
и пострадалата и семействата им, както и във връзка с тях -установения по
делото техен основен мотив -
възстановяване на значителните им „разходи“ за изгубената впоследствие
„снаха“. Съдът намира, че по отношение на този подсъдим са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, както и че за конкретното престъпление
и най-ниския размер на предвидено в закона основно наказание - десет години
лишаване от свобода – се явява несъразмерно тежък. Ето защо при условията по
чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК определи размера на наказанието на този подсъдим за
това престъпление под минимално установения, а именно 6 години лишаване от
свобода.
Комулативно предвиденото наказание конфискация е неприложимо поради
липса на доказателства за имущество на този подсъдим.
По описаните начин, време и място подсъдимият Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на
престъплението
по чл.142а ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК,
като
на
15.09.2014 г., ***** по пътя *****-***** ***** *****, в ***** и в землището на ***** обл.В.*****, в съучастие с
подсъдимите Г.Г., Р.Г., И.Г. и С.Г., последните двама като непълнолетни, наказателноотговорни по см. на чл. 31
ал. 2 от НК, като
съизвършители, протИ.законно лишили от свобода пострадалата Г. С..
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимите
чрез действия -поставянето на С. в бързо движещ се автомобил между две лица, задържането
й в помещения в ***** и в землището на *****, където постоянно е била
охранявана от подсъдимите, в резултат на които пострадалата св. С. е била
лишена от възможността свободно да се придвижва в пространството, без да е
налице законово основание за това. Както се изложи, подсъдимият Й.Г. активно е
участвувал в цялостната организация и непосредственото провеждане на „акцията“,
като участвувал в търсенето на С., след това в „ескортирането“ и осигуряването
на отвелия я автомобил по пътя към *****.
Подсъдимите
И.Г. и С.Г. са извършили престъплението като непълнолетни, но като са разбирали
свойството и значението на извършеното и са можели да ръководят постъпките си.
От субективна
страна подсъдимият е извършил
престъплението при пряк умисъл, като е съзнавал нежеланието на св. С. да пребивава
с тях в автомобила по пътя от ***** до ***** и в помещенията в ***** и в
землището на същия град и желанието й да
се прибере при семейството си в *****.
При индивидуализацията на
наказанието на този подсъдим за това престъпление съдът отчете като отегчаващи отговорността му обстоятелства
миналото му осъждане и проявената упоритост, а като смекчаващи - липсата на обичайно съпътствуващите
такива отвличане бруталност и посегателства върху жертвата, лесния отказ на
подсъдимите от отвличането след намесата на св. П. и останалите горепосочени
роднини, специфичните традиции, манталитет и светоусещане, присъщи на
етническата общност, към която принадлежат подсъдимите и пострадалата и
семействата им, както и във връзка с тях -установения по делото техен основен
мотив - възстановяване на значителните
им „разходи“ за изгубената впоследствие „снаха“. Съдът
намира, че по отношение на този подсъдим са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, както и че за конкретното престъпление и най-ниския размер на предвидено в
закона наказание лишаване от
свобода се явява несъразмерно тежък. Ето защо при
условията по чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б“ от НК му наложи наказание пробация,
обхващащо пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност два пъти седмично за срок от две години; задължителни срещи с
пробационен служител за срок от две години; включване в курсове за
професионална квалификация, програми за обществено въздействие за срок от две
години и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 120 часа годишно
за две поредни години.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК на този подсъдим следва да бъде определено
едно общо наказание
ШЕСТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което съгл. чл. 60 и 61 от
ЗИНН следва се изтърпи при първоначален СТРОГ
РЕЖИМ в затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП.
По отношение на подсъдимия Р. Г.Г..
Подсъдимият, като пълнолетно и вменяемо физическо лице, е годен субект на
наказателна отговорност.
По описания начин, място е време подс. Р. Г. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на
престъплението
по чл.142, ал.3, т.5, вр, ал.2, т.2 и т.7 пр.1,
вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, като
на
15.09.2014г. ***** в съучастие с подсъдимите Г.Г., Й.Г., И.Г. и С.Г., последните двама като непълнолетни, но разбиращи свойството и значението
на извършваното и умеещи да ръководят постъпките си, като съизвършители, отвлекли пострадалата Г. С.. Деянието е било извършено
от пет лица, с користна цел и
освобождаването на отвлечената било поставено в зависимост от изпълнението
на определено условие от страна на трето лице - съпругът й
И.И.С.
да им даде сумата от 20 000 лева.
Изпълнителното деяние на това престъпление е
осъществено чрез действията на подсъдимите по насилственото вкарване на св. С.
на задната седалка на автомобила, управляван от подсъдимия Р.Г. и по
принудителното й преместване в пространството и отвеждането й до място, където
тя не е желаела да отива. По този начин пострадалата е била лишена от
възможността сама да определя местоположението си в пространството.
Налице са квалифициращите обстоятелства по чл.142
ал.2 т.2 и т.7 от НК -„деянието е извършено от две и повече лица”,тъй като в
изпълнителното деяние са участвали петимата подсъдими, както и „отвличането е с
користна цел”, тъй като чрез него подсъдимите са се стремели да набавят имотна
облага в размер на 20 000 лв. за подсъдимите двама от тях - Г. и Й. Г..
Законосъобразен е доводът на прокурора, че имуществения спор и претенции между
бившите „сватове“, респ. виждането на подсъдимите Г., че имат да получават пари
от пострадалата е без значение за съставомерността на деянието, а само за
преценката на обществената опастност на деянието и дееца в светлината на
мотивите за извършеното и манталитета и традициите на извършителите, което има
значение за тежестта на следващата се санкция.
Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл.142
ал.3 т.5 от НК - „освобождаването на отвлечения е поставено в зависимост от изпълнение
на определено условия от страна на трето лице”, тъй като подсъдимите са
поставили като условие за освобождаването на св. С. получаването от тях на
откуп в размер на 20 000лв. от св. И.С..
Подсъдимите И.Г. и С.Г. са извършили
престъплението като непълнолетни, навършили *****, но като са разбирали
свойството и значението на извършеното и са можели да ръководят постъпките си.
От субективна страна подсъдимият Р. Г. е извършил
престъплението при пряк умисъл, като са съзнавал нежеланието на пострадалата да
се качи в автомобила, управляван от него и да пътува с тях до *****, но въпреки
това са упражнили спрямо нея принуда, за да я преместят против волята й в
пространството.
При индивидуализацията
на наказанието на този подсъдим за това престъпление съдът отчете като
отегчаващи отговорността му обстоятелства
миналите му осъждания и проявената упоритост, а като смекчаващи –
липсата на обичайно съпътствуващите такива отвличане бруталност и посегателства
върху жертвата, лесния отказ на подсъдимите от отвличането след намесата на св.
П. и останалите горепосочени роднини, специфичните традиции, манталитет и
светоусещане, присъщи на етническата общност, към която принадлежат подсъдимите
и пострадалата и семействата им, както и във връзка с тях -установения по
делото техен основен мотив -
възстановяване на значителните им „разходи“ за изгубената впоследствие
„снаха“, респ. стремежа на този подсъдим да помогне в това отношение на сестра
си и съпруга й. Съдът намира, че по отношение на този подсъдим са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, както и за конкретното
престъпление и най-ниския размер на предвидено в закона основно наказание -
десет години лишаване от свобода – се явява несъразмерно тежък. Ето защо при
условията по чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК определи размера на наказанието на този
подсъдим за това престъпление под минимално установения, а именно 5 години
лишаване от свобода. По-ниския размер в сравнение с този на съпрузите подсъдимите
Г. се обосновава с инициативата и лидерската роля на последните и разбираемия
стремеж на Р. Г. да и помогне, макар и в тази незаконна форма.
Комулативно предвиденото наказание конфискация е
неприложимо поради липса на доказателства за имущество на този подсъдим.
По описаните начин, време и място подсъдимият Р. Г. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.142а ал.1
вр.чл.20 ал.2 от НК, като на
15.09.2014 г., ***** по пътя
*****-***** ***** *****, в *****
и в землището на ***** обл.В.*****, в
съучастие с подсъдимите Г.Г., Й.Г.,
И.Г.
и С.Г., последните двама като непълнолетни,
наказателноотговорни по см. на чл. 31 ал. 2 от НК, като
съизвършители, протИ.законно лишили от свобода пострадалата Г. С..
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимите
чрез действия -поставянето на С. в бързо движещ се автомобил между две лица,
задържането й в помещения в ***** и в землището на *****, където постоянно е
била охранявана от подсъдимите, в резултат на които пострадалата св. С. е била
лишена от възможността свободно да се придвижва в пространството, без да е
налице законово основание за това.
Подсъдимите И.Г. и С.Г. са извършили
престъплението като непълнолетни, но като са разбирали свойството и значението
на извършеното и са можели да ръководят постъпките си.
От субективна
страна подсъдимият е извършил
престъплението при пряк умисъл, като е съзнавал нежеланието на св. С. да пребивава
с тях в автомобила по пътя от ***** до ***** и в помещенията в ***** и в
землището на същия град и желанието й да
се прибере при семейството си в *****.
При индивидуализацията на
наказанието на този подсъдим за това престъпление съдът отчете като отегчаващи отговорността му обстоятелства
миналото му осъждане и проявената упоритост, а като смекчаващи - липсата на обичайно съпътствуващите
такива отвличане бруталност и посегателства върху жертвата, лесния отказ на
подсъдимите от отвличането след намесата на св. П. и останалите горепосочени
роднини, специфичните традиции, манталитет и светоусещане, присъщи на
етническата общност, към която принадлежат подсъдимите и пострадалата и
семействата им, както и във връзка с тях -установения по делото техен основен
мотив - възстановяване на значителните
им „разходи“ за изгубената впоследствие „снаха“, респ. стремежа на този подсъдим да им помогне. Съдът намира,
че по отношение на този подсъдим са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, както и че за конкретното
престъпление и най-ниския размер на предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежък.
Ето защо при условията по чл. 55 ал.
1 т. 2 б. „б“ от НК му наложи наказание пробация,
обхващащо пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност два пъти седмично за срок от две години; задължителни срещи с
пробационен служител за срок от две години; включване в курсове за
професионална квалификация, програми за обществено въздействие за срок от две
години и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 120 часа годишно
за две поредни години.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК на този подсъдим следва да бъде определено
едно общо наказание
ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, което съгл. чл. 60 и 61 от ЗИНН следва се изтърпи при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затворническо
заведение от ЗАКРИТ ТИП.
По отношение на подсъдимата Г. Г.Г..
Подсъдимата, като пълнолетно и вменяемо физическо лице, е годен субект на
наказателна отговорност.
По описания начин, място е време тази подсъдима е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението
по чл.142, ал.3, т.5, вр, ал.2, т.2 и т.7 пр.1,
вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, като
на
15.09.2014г. ***** в съучастие с подсъдимите Й.Г. , Р.Г., И.Г.
и С.Г., последните двама като непълнолетни, но разбиращи
свойството и значението на извършваното и умеещи да ръководят постъпките си, като съизвършители, отвлекла пострадалата Г. С..
Деянието
е било извършено от пет лица, с користна цел
и освобождаването на отвлечената
било поставено в зависимост от изпълнението на определено условие от
страна на трето лице - съпругът й
И.И.С.
да им даде сумата от 20 000 лева.
Изпълнителното деяние на това престъпление е
осъществено чрез действията на подсъдимите, вкл. на Г.Г. както ес описаха, по
насилственото вкарване на св. С. на задната седалка на автомобила, управляван
от подсъдимия Р.Г. и по принудителното й преместване в пространството и
отвеждането й до място, където тя не е желаела да отива. По този начин
пострадалата е била лишена от възможността сама да определя местоположението си
в пространството.
Налице са квалифициращите обстоятелства по чл.142
ал.2 т.2 и т.7 от НК-„деянието е извършено от две и повече лица”,тъй като в
изпълнителното деяние са участвали петимата подсъдими, както и „отвличането е с
користна цел”, тъй като чрез него подсъдимите са се стремели да набавят имотна
облага в размер на 20 000 лв. за подсъдимата Г.Г. и съпруга й - подсъдимия
Й. Г.. Законосъобразен е доводът на прокурора, че имуществения спор и претенции
между бившите „сватове“, респ. виждането на подсъдимите Г., че имат да
получават пари от пострадалата е без значение за съставомерността на деянието,
а само за преценката на обществената опастност на деянието и дееца в светлината
на мотивите за извършеното и манталитета и традициите на извършителите, което
има значение за тежестта на следващата се санкция.
Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл.142
ал.3 т.5 от НК - „освобождаването на отвлечения е поставено в зависимост от
изпълнение на определено условия от страна на трето лице”, тъй като подсъдимите
са поставили като условие за освобождаването на св. С. получаването от тях на
откуп в размер на 20 000лв. от св. И.С..
Подсъдимите И.Г. и С.Г. са извършили
престъплението като непълнолетни, навършили *****, но като са разбирали
свойството и значението на извършеното и са можели да ръководят постъпките си.
От субективна страна подсъдимата Г. е извършила
престъплението при пряк умисъл, като са съзнавала нежеланието на св. С. да се
качи в автомобила, управляван от подс. Р. Г. и да пътува с тях до *****, но
въпреки това са упражнили спрямо нея принуда, за да я преместят против волята й
в пространството.
При индивидуализацията
на наказанието на тази подсъдима за това престъпление съдът отчете като
отегчаващи отговорността й обстоятелства
миналото й осъждане и проявената упоритост, а като смекчаващи – липсата
на обичайно съпътствуващите такива отвличане бруталност и посегателства върху
жертвата, лесния отказ на подсъдимите от отвличането след намесата на св. П. и
останалите горепосочени роднини, специфичните традиции, манталитет и
светоусещане, присъщи на етническата общност, към която принадлежат подсъдимите
и пострадалата и семействата им, както и във връзка с тях -установения по
делото основен основен мотив -
възстановяване на значителните им „разходи“ за изгубената впоследствие
„снаха“. Съдът намира, че по отношение на тази подсъдима са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, както и че за конкретното престъпление
и най-ниския размер на предвидено в закона основно наказание - десет години
лишаване от свобода - се явява несъразмерно тежък. Ето защо при условията по
чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК определи размера на наказанието й за това престъпление
под минимално установения, а именно 6
години лишаване от свобода.
Комулативно
предвиденото наказание конфискация е неприложимо поради липса на доказателства
за имущество на този подсъдим.
По описаните начин, време и място подсъдимата Г. Г. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението
по чл.142а ал.1 вр.чл.20 ал.2 от НК,
като
на
15.09.2014 г., ***** по пътя *****-***** ***** *****, в ***** и в землището на ***** обл.В.*****, в съучастие с
подсъдимите Й.Г., Р.Г., И.Г. и С.Г., последните двама като непълнолетни, наказателноотговорни по см. на чл. 31
ал. 2 от НК, като
съизвършители, протИ.законно лишила
от свобода пострадалата Г. С..
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимите
чрез действия -поставянето на С. в бързо движещ се автомобил между две лица,
задържането й в помещения в ***** и в землището на *****, където постоянно е
била охранявана от подсъдимите, в резултат на които пострадалата св. С. е била
лишена от възможността свободно да се придвижва в пространството, без да е
налице законово основание за това.
От
субективна страна подсъдимата е извършила престъплението при пряк умисъл, като
е съзнавала нежеланието на св. С. да пребивава с тях в автомобила по пътя от *****
до ***** и в помещенията в ***** и в землището на същия град и желанието й да
се прибере при семейството си в *****.
При индивидуализацията на
наказанието на тази подсъдима
за това престъпление съдът отчете като отегчаващи
отговорността й обстоятелства
миналото й осъждане и
проявената упоритост, а като смекчаващи -
липсата на обичайно съпътствуващите такива отвличане бруталност и посегателства
върху жертвата, лесния отказ на подсъдимите от отвличането след намесата на св.
П. и останалите горепосочени роднини, специфичните традиции, манталитет и
светоусещане, присъщи на етническата общност, към която принадлежат подсъдимите
и пострадалата и семействата им, както и във връзка с тях -установения по
делото техен основен мотив -
възстановяване на значителните им „разходи“ за изгубената впоследствие
„снаха“. Съдът намира, че по отношение на тази подсъдима са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
както и че за конкретното
престъпление и най-ниския размер на предвидено в закона наказание лишаване от свобода се явява
несъразмерно тежък. Ето защо при условията по чл.
55 ал. 1 т. 2 б. „б“ от НК й наложи наказание пробация,
обхващащо пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност два пъти седмично за срок от две години; задължителни срещи с
пробационен служител за срок от две години; включване в курсове за
професионална квалификация, програми за обществено въздействие за срок от две
години и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 120 часа годишно
за две поредни години.
По описаните начин, място и дата подсъдимата Г.Г. е осъществила от обективна и субективна
страна и състава
на престъплението
по чл.198 ал.1 от НК,тъй като
на
15.09.2014г. в град Русе, отнела чужди движими вещи -
пари в брой сумата от 400 евро с левова равностойност 782.33 лв, мобилен
телефон марка „Самсунг” , лична карта и дамско портмоне, всичко на обща
стойност 799.33 лева от владението Г.Й.С.,
с намерение протИ.законно да ги присвои, като употребила
за това сила. Упражнената от подсъдимата принуда под формата на сила се изразила в
издърпването на отнетите вещи от ръцете на св.С..
Видно от действията
й, тя е сторила това умишлено, водена
от желанието си да се обогати неправомерно.
При индивидуализацията на подсъ димата
за това наказание съдът отчете като смекчаващи отговорността й обстоятелства липсата на обичайно съпътствуващите
такива отвличане бруталност и посегателства върху жертвата, лесния отказ от
отвличането след намесата на св. П. и останалите горепосочени роднини,
специфичните традиции, манталитет и светоусещане, присъщи на етническата
общност, към която принадлежат подсъдимите и пострадалата и семействата им,
както и във връзка с тях - установения
по делото основен мотив - възстановяване на значителните им „разходи“
за изгубената впоследствие „снаха“. Като отегчаващи
отговорността й обстоятелства отчете миналото
й осъждане и проявената упоритост, както и естеството на това престъпление като ексцес и
ненужно допълнително посегателство върху жертвата. Съдът
намира, че по отношение на тази
подсъдима за това
престъпрление са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, но конкретно за случая не е налице комулативно
предвиденвата в чл. 55 от НК
предпоставка, а именно и най-ниския размер на предвидено в
закона наказание да
се явява несъразмерно тежък. Ето защо определи
наказанието за това престъпление в минималноустановения размер от три години.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК на тази подсъдим следва да бъде определено
едно общо наказание
ШЕСТ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което съгл. чл. 60 и 61 от
ЗИНН следва се изтърпи при първоначален СТРОГ
РЕЖИМ в затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП.
По отношение на подсъдимия И.Й.Г..
По описаните начин, място и време подсъдимият И. Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението
по 142, ал.3, т.5, вр, ал.2, т.2 и т.7 пр.1,
вр.ал.1, вр.чл.63, ал.2,т. 2, вр.чл.20, ал.2
от НК, като ,
на
15.09.2014г. ***** в съучастие с подсъдимите Г.Г., Й.Г., Р.Г. и С.Г., като
съизвършители, отвлекли пострадалата Г. С..
Деянието
е било извършено от пет лица, с користна цел
и освобождаването на отвлечената
било поставено в зависимост от изпълнението на определено условие от
страна на трето лице - съпругът й
И.И.С.
да им даде сумата от 20 000 лева.
Изпълнителното деяние на това престъпление е
осъществено чрез действията на подсъдимите, в които този подсъдим пряко
участвувал съобразно изложеното, по насилственото вкарване на св. С. на задната
седалка на автомобила, управляван от баща му - подсъдимия Р.Г. - и по принудителното й преместване в
пространството и отвеждането й до място, където тя не е желаела да отива. По
този начин пострадалата е била лишена от възможността сама да определя
местоположението си в пространството.
Налице са квалифициращите обстоятелства по чл.142
ал. 2 т. 2 и т. 7 от НК - „деянието е извършено от две и повече лица”, тъй като
в изпълнителното деяние са участвали петимата подсъдими, както и „отвличането е
с користна цел”, тъй като чрез него подсъдимите са се стремели да набавят
имотна облага в размер на 20 000 лв. за подсъдимите двама от тях - Г. и Й.
Г.. Законосъобразен е доводът на прокурора, че имуществения спор и претенции
между бившите „сватове“, респ. виждането на подсъдимите Г., че имат да
получават пари от пострадалата е без значение за съставомерността на деянието,
а само за преценката на обществената опастност на деянието и дееца в светлината
на мотивите за извършеното и манталитета и традициите на извършителите, което има значение за тежестта на следващата
се санкция.
Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл.142
ал.3 т.5 от НК - „освобождаването на отвлечения е поставено в зависимост от
изпълнение на определено условия от страна на трето лице”, тъй като подсъдимите
са поставили като условие за освобождаването на св. С. получаването от тях на
откуп в размер на 20 000лв. от св. И.С..
Подсъдимият И.Г. е извършил престъплението като
непълнолетен, навършил *****, но като разбирал свойството и значението на
извършеното и е можел да ръководи постъпките си.
От субективна страна подсъдимият И. Г. е извършил
престъплението при пряк умисъл, като е съзнавал нежеланието на пострадалата да
се качи в автомобила, управляван от него и да пътува с тях до *****, но въпреки
това са упражнили спрямо нея принуда, за да я преместят против волята й в
пространството.
При индивидуализацията
на наказанието на този подсъдим за това престъпление съдът отчете като
отегчаващи отговорността му обстоятелства
миналите му осъждания и проявената упоритост, а като смекчаващи –
липсата на обичайно съпътствуващите такива отвличане бруталност и посегателства
върху жертвата, лесния отказ на подсъдимите от отвличането след намесата на св.
П. и останалите горепосочени роднини, специфичните традиции, манталитет и
светоусещане, присъщи на етническата общност, към която принадлежат подсъдимите
и пострадалата и семействата им, както и във връзка с тях -установения по
делото техен основен мотив -
възстановяване на значителните им „разходи“ за изгубената впоследствие
„снаха“, естественото и особено
специфично за етноса повлияване на този подсъдим от родителите му - подсъдимите
Г.. Съдът намира, че по отношение на този подсъдим са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, както и за конкретното престъпление и
най-ниския размер на предвидено в закона основно наказание - две години
лишаване от свобода се явява
несъразмерно тежък. Ето защо при условията по чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК определи
размера на наказанието на този подсъдим за това престъпление под минимално
установения, а именно една година и шест
месеца лишаване от свобода.
По описаните начин, време и място този подсъдим е осъществил от
обективна и субективна страна състава на
престъплението
по чл.142а ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.63 ал.1
т.3 от НК,
като
на
15.09.2014 г., ***** по пътя *****-***** ***** *****, в ***** и в землището на ***** обл.В.*****, в съучастие с
подсъдимите Г.Г., Й.Г.,
Р.Г. и С.Г., последният като непълнолетен, наказателноотговорен по см. на чл. 31 ал. 2
от НК, като
съизвършители, протИ.законно лишили от свобода пострадалата Г. С..
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
чрез действия -поставянето на С. в бързо движещ се автомобил между две лица,
задържането й в помещения в ***** и в землището на *****, където постоянно е
била охранявана от подсъдимите, в резултат на които пострадалата св. С. е била
лишена от възможността свободно да се придвижва в пространството, без да е
налице законово основание за това.
Подсъдимят И.Г. е извършил престъплението като
непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е
можел да ръководи постъпките си.
От субективна
страна подсъдимият е извършил
престъплението при пряк умисъл, като е съзнавал нежеланието на св. С. да пребивава
с тях в автомобила по пътя от ***** до ***** и в помещенията в ***** и в
землището на същия град и желанието й да
се прибере при семейството си в *****.
При индивидуализацията на
наказанието на този подсъдим за това престъпление съдът отчете като отегчаващи отговорността му обстоятелства
миналото му осъждане и проявената упоритост, а като смекчаващи - липсата на обичайно съпътствуващите
такива отвличане бруталност и посегателства върху жертвата, лесния отказ на
подсъдимите от отвличането след намесата на св. П. и останалите горепосочени
роднини, специфичните традиции, манталитет и светоусещане, присъщи на
етническата общност, към която принадлежат подсъдимите и пострадалата и
семействата им, както и във връзка с тях -установения по делото техен основен
мотив - възстановяване на значителните
им „разходи“ за изгубената впоследствие „снаха“, както и повлияването му от родителите му – подсъдимите Г..
Съдът намира, че по отношение на този подсъдим са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, както и че за
конкретното престъпление и най-ниския размер на предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежък. Ето защо при условията по чл. 55 ал.
1 т. 2 б. „б“ от НК му наложи наказание пробация,
обхващащо пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност два пъти седмично за срок от две години; задължителни срещи с пробационен
служител за срок от една година и шест месеца; включване в курсове за
професионална квалификация, програми за обществено въздействие за срок от една
година и шест месеца и включване в курсове за професионална квалификация,
обществено въздействие за срок от една година и шест месеца.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК на този подсъдим следва да бъде определено
едно общо наказание една година и шест месеца.
В съответствие с искането на прокурора на основание чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието следва да се отложи
за изпитателен срок от три години.
По отношение на подсъдимия С.Р.Г..
По описаните начин, място и време подсъдимият С. Г. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението
по 142, ал.3, т.5, вр, ал.2, т.2 и т.7 пр.1,
вр.ал.1, вр.чл.63, ал.2,т. 2, вр.чл.20, ал.2
от НК, като ,
на
15.09.2014г. ***** в съучастие с подсъдимите Г.Г., Й.Г., Р.Г. и И.Г., като съизвършители, отвлекли пострадалата Г. С..
Деянието
е било извършено от пет лица, с користна цел
и освобождаването на отвлечената
било поставено в зависимост от изпълнението на определено условие от
страна на трето лице - съпругът й
И.И.С.
да им даде сумата от 20 000 лева.
Изпълнителното деяние на това престъпление е
осъществено чрез действията на подсъдимите, в които този подсъдим пряко
участвувал съобразно изложеното, по насилственото вкарване на св. С. на задната
седалка на автомобила, управляван от баща му - подсъдимия Р.Г. - и по принудителното й преместване в
пространството и отвеждането й до място, където тя не е желаела да отива. По
този начин пострадалата е била лишена от възможността сама да определя
местоположението си в пространството.
Налице са квалифициращите обстоятелства по чл.142
ал. 2 т. 2 и т. 7 от НК - „деянието е извършено от две и повече лица”, тъй като
в изпълнителното деяние са участвали петимата подсъдими, както и „отвличането е
с користна цел”, тъй като чрез него подсъдимите са се стремели да набавят
имотна облага в размер на 20 000 лв. за подсъдимите двама от тях - Г. и Й.
Г.. Законосъобразен е доводът на прокурора, че имуществения спор и претенции
между бившите „сватове“, респ. виждането на подсъдимите Г., че имат да
получават пари от пострадалата е без значение за съставомерността на деянието,
а само за преценката на обществената опастност на деянието и дееца в светлината
на мотивите за извършеното и манталитета и традициите на извършителите, което има значение за тежестта на следващата
се санкция.
Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл.142
ал.3 т.5 от НК - „освобождаването на отвлечения е поставено в зависимост от
изпълнение на определено условия от страна на трето лице”, тъй като подсъдимите
са поставили като условие за освобождаването на св. С. получаването от тях на
откуп в размер на 20 000лв. от св. И.С..
Подсъдимият С.Г. е извършил престъплението като
непълнолетен, навършил *****, но като разбирал свойството и значението на
извършеното и е можел да ръководи постъпките си.
От субективна страна подсъдимият С. Г. е извършил
престъплението при пряк умисъл, като е съзнавал нежеланието на пострадалата да
се качи в автомобила, управляван от него и да пътува с тях до *****, но въпреки
това са упражнили спрямо нея принуда, за да я преместят против волята й в
пространството.
При индивидуализацията
на наказанието на този подсъдим за това престъпление съдът отчете като
отегчаващи отговорността му обстоятелства
миналите му осъждания и проявената упоритост, а като смекчаващи –
липсата на обичайно съпътствуващите такива отвличане бруталност и посегателства
върху жертвата, лесния отказ на подсъдимите от отвличането след намесата на св.
П. и останалите горепосочени роднини, специфичните традиции, манталитет и
светоусещане, присъщи на етническата общност, към която принадлежат подсъдимите
и пострадалата и семействата им, както и във връзка с тях -установения по
делото техен основен мотив -
възстановяване на значителните им „разходи“ за изгубената впоследствие
„снаха“, естественото и особено
специфично за етноса повлияване на този подсъдим от баща му и подсъдимите Г..
Съдът намира, че по отношение на този подсъдим са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, както и за конкретното престъпление и най-ниския
размер на предвидено в закона основно наказание - две години лишаване от
свобода се явява несъразмерно тежък. Ето
защо при условията по чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК определи размера на наказанието
на този подсъдим за това престъпление под минимално установения, а именно една
година и шест месеца лишаване от свобода.
По описаните начин, време и място този подсъдим е осъществил от
обективна и субективна страна състава на
престъплението
по чл.142а ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.63
ал.1 т.3 от НК, като
на
15.09.2014 г., ***** по пътя *****-***** ***** *****, в ***** и в землището на ***** обл.В.*****, в съучастие с
подсъдимите Г.Г., Й.Г.,
Р.Г. и И.Г., последният като непълнолетен, наказателноотговорен по см. на чл. 31
ал. 2 от НК, като
съизвършители, протИ.законно лишили от свобода пострадалата Г. С..
Изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
чрез действия -поставянето на С. в бързо движещ се автомобил между две лица,
задържането й в помещения в ***** и в землището на *****, където постоянно е
била охранявана от подсъдимите, в резултат на които пострадалата св. С. е била
лишена от възможността свободно да се придвижва в пространството, без да е
налице законово основание за това.
Подсъдимят С.Г. е извършил престъплението като
непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е
можел да ръководи постъпките си.
От субективна
страна подсъдимият е извършил
престъплението при пряк умисъл, като е съзнавал нежеланието на св. С. да пребивава
с тях в автомобила по пътя от ***** до ***** и в помещенията в ***** и в
землището на същия град и желанието й да
се прибере при семейството си в *****.
При индивидуализацията на
наказанието на този подсъдим за това престъпление съдът отчете като отегчаващи отговорността му обстоятелства
миналото му осъждане и проявената упоритост, а като смекчаващи - липсата на обичайно съпътствуващите
такива отвличане бруталност и посегателства върху жертвата, лесния отказ на
подсъдимите от отвличането след намесата на св. П. и останалите горепосочени
роднини, специфичните традиции, манталитет и светоусещане, присъщи на
етническата общност, към която принадлежат подсъдимите и пострадалата и
семействата им, както и във връзка с тях -установения по делото техен основен
мотив - възстановяване на значителните
им „разходи“ за изгубената впоследствие „снаха“, както и повлияването му от баща му и подсъдимите Г..
Съдът намира, че по отношение на този подсъдим са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, както и че за
конкретното престъпление и най-ниския размер на предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежък. Ето защо при условията по чл. 55 ал.
1 т. 2 б. „б“ от НК му наложи наказание пробация,
обхващащо пробационните мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с
периодичност два пъти седмично за срок от две години; задължителни срещи с
пробационен служител за срок от една година и шест месеца; включване в курсове
за професионална квалификация, програми за обществено въздействие за срок от
една година и шест месеца и включване в курсове за професионална квалификация,
обществено въздействие за срок от една година и шест месеца.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК на този подсъдим следва да бъде определено
едно общо наказание една година и шест месеца.
В съответствие с искането на прокурора на основание чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието следва да се отложи
за изпитателен срок от три години.
Следва да се присъдят деловодните разноски на държавата, като по тези за
служебни защитници на досъдебното производство произнасянето следва да се
извърши по реда на чл. 306 ал. 1 т. 4 от НК след заплащането им от НБПП.
Причини за извършването на престъпленията са ниското правосъзнание на всеки
от подсъдимите, слабите им морално волеви задръжки и специфичните,
несъблюдаващи действуващото в страната законодателство, традиции и манталитет
на етническата общност, към която принадлежат подсъдимите и останалите замесени
в случая лица.
По тези съображения съдът се произнесе с присъдата си.
Председател:
Член съдия: