№ 430
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20251001000400 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 17.04.2025 г. на ответника „Корпоративна търговска
банка“ АД /в несъстоятелност/ срещу решението от 20.03.2025 г. по т. д. № 2000/2018 г. на
Софийския градски съд, VІ-18 състав, с което:
е признато за установено несъществуването на вземания на ответника към ищеца
„Селект Моторс Къмпани“ АД /в несъстоятелност/: 1) произтичащи от договор за
банков кредит от 4.02.2013 г., изменен с анекси, в общ размер на 49 455 924,20 лв., от
които: главница в размер на 24 857 958 евро, с левова равностойност 48 617 940 лв., и
лихви в размер на 428 454,54 евро, с левова равностойност 837 984,20 лв., и 2)
произтичащи от договор за инвестиционен банков кредит от 10.01.2011 г., изменен с
анекси, в общ размер на 27 668 594,09 лв., от които: главница в размер на
13 742 231,18 евро, с левова равностойност 26 877 468,01 лв., и лихви в размер на
181 758,42 евро, с левова равностойност 355 488,57 лв. и такса за управление
222 737,92 евро, с левова равностойност 435 637,51 лв.;
ответникът е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
СГС сумата 771 245,18 лв. – държавна такса и 5 лв. – такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че вземанията на жалбоподателя са
погасени чрез редовно извършени от ответника прихващания, които са породили действие.
Сочи се, че липсвала една от предпоставките на чл. 103, ал. 1 ЗЗД – вземането на
прихващащия да бъде изискуемо, предвид наложената на банката принудителна мярка по
чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ. Поддържа се, че налагането на тази мярка водело до неизискуемост
на паричните задължения на банката. Противно на приетото от съда липсвала и достатъчна
индивидуализация на задълженията на банката в изявленията за прихващане, поради което
те не са породили действие. Твърди се, че чрез признатите прихващания се заобикалял
1
закона относно поредността на удовлетворяване на кредиторите по чл. 94 ЗБН и чл. 4 ЗГВБ
/отм./, за последното от което липсвали и изложени мотиви.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен
акт и да отхвърли предявените искове, както и да му присъди направените разноски по
делото.
Въззиваемият „Селект Моторс Къмпани“ АД /в несъстоятелност/ – ищец по исковете –
чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.
Синдикът на „Селект Моторс Къмпани“ АД /в несъстоятелност/, участващ в
производството на осн. чл. 694, ал. 4 ТЗ, редовно призован, не взема становище по жалбата.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща
към същите. В допълнение и във връзка с оплакванията в жалбата следва да се посочи и
следното:
1. Безспорно установени по делото са следните обстоятелства: 1) с решение от 26.03.2018
г. по т.д. № 897/2017 г. на СГС на осн. чл. 630, ал. 1 ТЗ е открито производство по
несъстоятелност спрямо ищеца „Селект Моторс Къмпани“ АД, обявено в ТР на 2.04.2018 г.;
2) с решение от 29.10.2018 г., обявено в ТР на същата дата, на осн. чл. 710 ТЗ същият е
обявен в несъстоятелност; 3) спрямо ответника „КТБ“ АД с решение № 73/20.06.2014 г. на
УС на БНБ, обявено в ТР на 23.06.2014 г., е бил постановен специален надзор на осн. чл. 115
ЗКИ поради опасност от неплатежоспособност, а впоследствие на същата е отнет лиценза за
извършване на банкова дейност с решение № 138/6.11.2014 г. на УС на БНБ, обявено в ТР на
7.11.2014 г. и спрямо нея е открито производство по несъстоятелност и е обявена в
несъстоятелност при начална дата на неплатежоспособност 20.06.2014 г. с решение от
22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС, изменено с решение от 3.07.2015 г. по т.д. №
2216/2015 г. на САС; 4) в срока по чл. 685 ТЗ с молба от 11.04.2018 г. ответникът „КТБ“ АД е
предявил процесните вземания към ищеца „Селект Моторс Къмпани“ АД, произтичащи от
договор за инвестиционен банков кредит от 10.01.2011 г. и договор за банков кредит от
4.02.2013 г., изменени с анекси; 5) синдикът е включил тези вземания в списъка на приетите
вземания, обявен в ТР на 22.05.2018 г., под условието, че бъдат уважени исковете по чл. 59,
ал. 3 и 5 ЗБН, предявени по т.д. № 760/2017 г. на СГС; 6) срещу тези вземания от длъжника е
било подадено на 29.05.2018 г. възражение по чл. 690 ТЗ; 5) с определение от 19.09.2018 г.,
обявено в ТР на същата дата, по реда на чл. 692 ТЗ съдът по несъстоятелността е оставил без
уважение възражението; 7) настоящата искова молба е била подадена на 2.10.2018 г. в срока
по чл. 694, ал. 6 ТЗ, с която длъжникът е предявил отрицателни установителни искове по чл.
694, ал. 1, т. 1 ТЗ за отричане на същите вземания; 8) по т.д. № 771/2016 г. и т.д. № 760/2017 г.
на СГС от синдиците на „КТБ“ АД са били предявени искове по чл. 59, ал. 3 и 5 ЗБН за
обявяване за относително недействителни на редица изявления за прихващания, извършени
от ответника между придобити от него чрез цесии вземания на вложители с негови
задължения по същите договори за кредит, като исковете са отхвърлени изцяло с влезли в
сила съдебни решения; 9) сумите по изявленията за прихващане погасяват изцяло
задълженията на ищеца по двата договора за кредит – видно от представените
удостоверения с изх. № 9511/23.12.2014 г. и № 9342/18.12.2014 г., издадени от квесторите на
„КТБ“ АД /л. 60 и 61 от делото на СГС/, както и от приетите заключения на ССЕ.
2
2. Спорните въпроси по делото са правни и според наведените от ответника възражения
са следните: 1) дали наложената мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ се отразява на
изискуемостта на вземането на ищеца към банката, като едно от условията за прихващане
по чл. 103, ал. 1 ЗЗД; 2) дали е налице достатъчна индивидуализация на вземанията на
банката в изявленията за прихващане; и 3) дали е налице заобикаляне на правилата на закона
относно поредността на удовлетворяване на кредиторите по чл. 94 ЗБН и чл. 4 ЗГВБ /отм./.
По тези въпроси въззивният съд намира следното:
Несъмнено едно от условията за извършване на прихващане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД е
активното вземане на прихващащия да е изискуемо, а пасивното вземане може и да не е
изискуемо, но трябва да е поне изпълняемо /така ТР № 2/18.03.2022 г. на ВКС – ОСГТК/.
Процесните активни вземания представляват придобити чрез цесии от ищеца вземания на
вложители по договори за паричен влог по смисъла на чл. 421 ТЗ. Вземанията по подобни
влогове са изискуеми per se, тъй като дори и влогът да е срочен, вложителят винаги има
право да го прекрати и да изтегли предсрочно вложената сума. Веднъж налична
изискуемостта на едно вземане се запазва до края на съществуването му, освен в случаите,
когато страните са предоговорили неговата изискуемост /чрез последващо отсрочване или
разсрочване, което е допустимо и след настъпване на изискуемостта/, в който случай се
счита, че изискуемостта въобще не е настъпила. Не съществува обаче възможност вземането
да е било изискуемо през определен период от съществуването си, а след това да престане да
бъде изискуемо. Не е във властта на законодателя да променя това вече придобито качество
на вземането /изискуемостта/, но е в негова власт да променя последиците от настъпването
му – напр. относно дължимостта на породени от забавата акцесорни вземания, възможността
за реалното му изпълнение, както и процесуалния ред за принудително изпълнение.
В тази насока следва да се тълкува и действието на мярката по чл. 116, ал. 2, т. 2 ЗКИ,
налагана от БНБ спрямо банка, поставена под специален надзор – да спре за определен срок
изцяло или частично изпълнението на всички или на някои от задълженията . Мярката е
относима само към действия на самата банка, насочени към реално изпълнение или
негови сурогати, но няма отношение към изискуемостта на задълженията на банката,
която не се променя. Въобще цялостният прочит и систематичното му тълкуване на всички
мерки по специалния надзор сочи, че предвидените в него забрани касаят само действия на
самата банка чрез нейните представители – законни или доброволни. Това е така, защото
поставянето под специален надзор, като индивидуален административен акт, ограничава
само и единствено правната сфера на самата банка, а не и на трети лица. Чрез индивидуален
административен акт не може да се ограничава правната сфера на лица, които не са
участници в административното производство и не са адресати на ИАА. Това касае и
случаите, когато тези трети лица са страни по правоотношения с банката, вкл. нейни
кредитори или нейни длъжници. Спрямо трети лица специалния надзор, а и отнемането на
банковата лицензия, е res inter alios acta. Поради това законът предвижда, че тяхната
правната сфера може да бъде засегната едва със съдебните актове, постановени в
производството по несъстоятелност на банката – неговото откриване и последващо
развитие, в което на третите лица е предоставена възможност за участие в съответната фаза
на процедурата и чрез съответните на интереса им правни способи. Специалният надзор
ограничава правоспособността на банката, като й забранява да извършва определени
действия, а същевременно води и до прекратяване на правомощията на органите й на
управление чрез назначаването на квестор. С това именно са свързани и всички мерки по чл.
116, ал. 2 ЗКИ, които са насочени само към самата банка, а не към трети лица – нейни
длъжници или кредитори. Поради това и чл. 119, ал. 1 ЗКИ предвижда, че последицата от
нарушаване на наложените мерки по чл. 116, ал. 2 ЗКИ е нищожност на действията и
сделките, извършени от банката, а не от кредитори или длъжници на банката.
Вярно е, че законът предвижда при подобна мярка и спиране на изпълнителните
производства срещу имущество на банката /чл. 119, ал. 2/, както и недължимост на лихви за
забава и неустойки по време на специалния надзор спрямо вземания, чието изпълнение е
спряно /чл. 119, ал. 5/, което несъмнено засяга и интересите на кредиторите на банката. От
3
тези две ограничени последици обаче не може да се направи генерален извод, че е отнета
самата изискуемост на вземанията на кредиторите, което би било равнозначно на отнемане
на придобити права и това само по пътя на тълкуване не може да се извлече, а следва да
има изрична разпоредба, каквато в случая липсва /отделен би бил въпросът за нейната
конституционносъобразност и съответствие с ПЕС и международното право/.
Впрочем, всички мерки в специалния надзор на банка са аналогични на мерки, които се
налагат след отнемането на банковата лицензия, за които важат последиците по чл. 3, ал. 2 и
3 ЗБН. Трайна е съдебната практика, че последиците по чл. 3, ал. 2 и 3 ЗБН са приложими
само към действията на самата банка, а не на нейните кредитори или длъжници – така
решение № 239/15.05.2018 г. по т. д. № 986/2017 г. на ВКС, ІІ т.о., решение №
50079/18.01.2023 г. по т. д. № 515/2021 г. на ВКС, ІІ т.о., и др. Алогично е мерките в
специалния надзор да имат по-широко приложно поле и по-тежки последици от мерките
след отнемане на банковата лицензия.
Ето защо процесните активни вземания не са загубили качеството изискуемост след
налагане на мярката по чл. 116, ал 2, т. 2 ЗКИ, поради което с тях е възможно да се извърши
прихващане по реда на чл. 103, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователно е и възражението за липсата на достатъчна индивидуализация на
задълженията на банката в изявленията за прихващане. За тази индивидуализация не е
нужно пасивните вземания да са определени по основание и размер, а е достатъчно да са
определени по основание и определяеми по размер, така че насрещната страна да разбере
срещу какво се прихваща. Такава степен на индивидуализация се съдържа в процесните
изявления за прихващане, което следва и от издадените от ответната банка удостоверения с
изх. № 9511/23.12.2014 г. и № 9342/18.12.2014 г. Пасивните вземания са описани по
основание /съответния договор за банков кредит/, а чрез приложението на правилата на чл.
76 ЗЗД и на установения в договорите ред за погасяване може да се установи кои конкретни
пасивни вземания са погасени. Ето защо в изявленията пасивните вземания са
индивидуализирани в достатъчна степен.
Неоснователно е и възражението, че чрез признатите прихващания се заобикалял закона
относно поредността на удовлетворяване на кредиторите по чл. 94 ЗБН и чл. 4 ЗГВБ /отм./.
Редът за удовлетворяване на кредиторите по чл. 94 ЗБН е приложим само за обявена в
несъстоятелност банка. Към датата на извършване на процесните прихващания ответната
банка не е била обявена в несъстоятелност и целият ЗБН е бил напълно неприложим за нея
и нейните кредитори, на разположение на които са били всички погасителни способи,
предвидени в действащото законодателство, част от които е и прихващането.
Същевременно, този погасителен способ е допустим при определени условия дори и след
откриване на производството по несъстоятелност, както изрично предвиждат и чл. 59, ал. 1
ЗБН и чл. 144, ал. 1 ЗКИ, поради което няма как чрез него да се заобикаля закона.
Противно на доводите на ответника целта на ЗГВБ не е да предвиди ред за
удовлетворяване на кредиторите на банката, а да установи специален гаранционен
механизъм за инвестициите в банкови влогове до определен размер. Използването на този
гаранционен механизъм от правоимащото лице не означава, че за разликата над законовата
гаранция лицето губи всички други правни способи за защита на интересите си.
Същевременно, всички процесни прихващия са извършени преди отнемането на банковата
лицензия с решение № 138/6.11.2014 г. на УС на БНБ, т.е. към датата на извършването им
предвиденият в ЗГВБ механизъм за гаранция на вложителите все още не е бил активиран, за
да може да бъде заобиколен.
Предвид горното процесните прихващания са породили правно действие, като са
погасили задълженията на ищеца към ответника, произтичащи от процесните договори за
банкови кредити. Ето защо не се установява съществуването на предявените от ответника по
реда на чл. 685 ТЗ вземания, което води до основателност на предявените отрицателни
установителни искове.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния
4
съд по отношение на предявения иск въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски за въззивното производство.
На осн. чл. 694, ал. 7 ТЗ, чл. 57, ал. 6 ЗБН и чл. 62, ал. 2 ЗБН ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса за въззивното производство в размер на 385 622,59 лв. (2
% върху 1/4 от цената на иска).
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 20.03.2025 г. по т. д. № 2000/2018 г. на Софийския
градски съд, VІ-18 състав.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД /в несъстоятелност/ с ЕИК –
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, ж.к. „Красно село“ ул. „Дебър“
№ 17, на осн. чл. 694, ал. 7 от ТЗ да заплати държавна такса в размер на 385 622,59 лв. по
сметка на Софийския апелативен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Указва на страните, че при евентуално подаване на касационна жалба към същата следва
да бъде приложено изложение по чл. 280 ГПК и да бъде приподписана от адвокат или
юрисконсулт с приложено пълномощно.
Съобщенията до „КТБ“ АД и до синдика да се връчи на обявените по делото профили в
ЕПЕП на адвоката и синдика, а до ищеца – по общия ред.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5