Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 28 февруари 2017год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І
отделение, 7 състав, в публично съдебно заседание на 07 февруари две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖОРЖ ГИГОВ
При секретаря И.А., като разгледа
докладваното от съдия Гигов гр.дело №6208/2015год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е от В.П.Д. против „И.к.”АД иск с
правно основание чл.99 във вр. чл.79,ал.1 ЗЗД за
заплащане на сумата в размер на 646 649.93лв. представляваща неизплатена
част от продажната цена на прехвърлени вземания по договор за цесия от
22.10.2014год.Претендира
разноски-държавна такса и разноски.
Ищецът в исковата молба се позовава на
договор за цесия от 22.10.2014год. и на споразумение от 16.02.2015год.,че
страните са констатирали частично изпълнение на задълженията на цесионера за плащане към цедента
в размер на 253 500лв.,извършено чрез три банкови превода,като уговореният
падеж на задължението за плащане на остатъка от договорената продажна цена до
пълния размер от 900 149.93лв. е 30.03.2015год., но на падежа не е платена
сумата от 646 649.93лв.
Ответникът – „И.к.”АД оспорва изцяло
предявеният иск, както по основание,така и по размер.Счита се,че с приемането
на законови промени, в частност чл.59,ал.5,т.2 вр. с
ал.6 ЗБН процесният договор за цесия от
22.10.2014год. се явява недействителен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността и действието му се отлага до изпълнението на окончателната
сметка за разпределение.Счита се, че не е настъпил прехвърлителният
ефект на договора и не е възникнало
задължение за плащане по него.
Заявява възражение за нищожност на споразумението
от 16.02.2015год. на основание чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД,което не е годно да породи
правни последици, предвид възприетото на 16.02.2015год. в чл.1 – че е настъпил прехвърлителния ефект на процесния
договор за цесия, тъй като същата е осчетоводена, съгласно издадено от КТБ удостоверение,уговореният
краен срок за плащане в чл.3 – 30.03.2015год.,както и в чл.5 ,поради
противоречие на императивна правна норма на чл.59,ал.5 и ал.6 ЗБН, влязъл в
сила от 28.11.2014год. Банково удостоверение №728/06.02.2015год. е издадено от
квесторите на банката с уверение, че прихващането е осчетоводено, но не е посочена датата на
осчетоводяването, което осчетоводяване е само една техническа дейност и по
никакъв начин не удостоверява,че цесията е породила целения резултат. Квесторите
не могат да извършват разпоредителни действия с имуществото на банката поради
изрична законова забрана за такива действия, а именно: от датата на решението
за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание
чл.36,ал.2 ЗКИ не могат да се извършват разпоредителни сделки и действия с
имущество на банката, с изключение на
извършването на обичайни разноски, насочени към неговото запазване и
управление/чл.3,ал.2 ЗБН/. Банково бордеро – WO 144162 е с дата 06.11.2014год.,
но не може да се направи категоричния извод това датата на осчетоводяване ли е или датата на
бордерото. Дори на тази дата да е
извършено осчетоводяването,пак се попада в хипотезите относно неговата
действителност,предвид на обстоятелството,че това е обявената дата на неплатежоспособност към
момента на завеждане на настоящия иск.
След преценка доводите на страните и
доказателствата по делото с оглед разпоредбата на чл.235,ал.2 ГПК съдът приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Представени са договор за цесия от
22.10.2014год., между страните,споразумение към договора за цесия от
16.02.2015год. протокол от 21.10.2014год.,уведомление по чл.99 ЗЗД до КТБАД от В.Д.
от 22.10.2014год.и 30.10.2014год.,писмено уведомление по чл.103 ЗЗД от
22.10.2014год. и от 30.10.2014год. от „И.к.”АД до КТБ АД да се считат за
уведомени за извършеното прехвърляне на
вземане и да приеме настоящото, като изявление за прихващане на насрещни
задължения от „И.к.”АД, а именно да бъде отразено прихващане на вземането със
задължението на „И.к.” АД към КТБ АД по договор за банков кредит с реф.№10807/06.04.2012год. в размер на 7 000 000
лв. с падеж 15.12.2014год. Двете насрещни вземания се компенсирали до размера
на по-малкото от тях, а именно 1 183 296.47лв. плюс начислените лихви
от 08.10.2014год. до момента на прихващането.Представено е удостоверение
изх.№728/06.02.2015год. на КТБ АД до В.Д.,че прихващането е осчетоводено.
Съгласно заключението на вещото лице – Г. по
извършената съдебно-счетоводна експертиза/ССЕ/ „К.Т.Б.”АД – в несъстоятелност
на 06.11.2014год.е осчетоводила прехвърляне на вземане в размер на
1 184 401.20лв. от сметката на В.П.Д. с IBAN ***нкова
сметка на „И.к.”АД с IBAN ***.
По информация от КТБ”АД не се съдража информация
за извършени плащания от „Инфраструктуерна К.”АД в
полза на В.Д..
Прехвърлянето на вземане по чл.99 ЗЗД
представлява договор между кредитора по едно облигационно отношение и трето
лице – нов кредитор, по силата на който вземането преминава върху цесионера и има действие за длъжника от деня на
съобщаването на цесията от цедента на длъжника.
Длъжникът не е страна по договора за
прехвърляне на вземането, но действието на цесията спрямо него има за последица
правото на цесионера да иска изпълнение от длъжника и
съответно задължение на длъжникът да престира на цесионера.След съобщаването на цесията по реда на
чл.99,ал.4 ЗЗД старият кредитор се счита заменен от новия кредитор, но без
обаче длъжникът да е страна по договора между цедента
и цесионера.В случая има вземане за процесната сума и това вземане е прехвърлено от ищеца на ответното
дружество, като затова е е уведомена КТБ АД- в несъстоятелност.
На дата 06.11.2014год. УС на БНБ е взел
решение за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност от „КТБ”АД, а с
решение №664/22.04.2015год. по т.д.№7549/2014год. на СГС, VІ-4 състав е обявена
неплатежоспособността на „КТБ”АД, открито е производство по несъстоятелност и
банката е обявяване в несъстоятелност,прекратена е дейността на предприятието
на банката и са прекратени правомощията на нейните органи.
Съгласно чл.3,ал.2 ЗБН от датата на решението
за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание
чл.36,ал.2 ЗКИ не могат да се извършват разпоредителни сделки и действия с имуществото
на банката с изключение на извършването на обичайни разноски,насочени към
неговото запазване и управление. От същата дата не могат да се извършват
действия и сделки, насочени към събиране,
предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката,както и към изпълнение
на нейни парични задължения,независимо от начина на изпълнение,като по силата
на чл.3,ал.3 – действия и сделки, извършени в нарушение на забраните,
установени в ал.2, - са нищожни по
отношение на кредиторите на несъстоятелността. С посочената разпоредба са визирани,както
действия на банката,така и действия, насочени срещу нея и което означава,че
доколкото прихващането е способ за погасяване на задължения/погасяват се
насрещни,еднородни,изискуеми вземания до размера на по-малкото от тях/,може да
се приеме че ще бъде нищожно изпълнение на задължение на банката заявено чрез
прихващане, което предполага активно действие на кредитор.
С решение по т.д.№2216/2015год. на САС от
03.07.2015год. е определена датата на неплатежоспособността – 20.06.2014год.,
която е и датата, на която банката е поставена по специален надзор от
БНБ.Обявяването на решенията на УС на БНБ №73 от 20.06.2014год. и допълващото
го решение №74 от 22.06.2014год. в търговския регистър, съгласно които в
резултат на спиране на плащанията към клиенти „КТБ”АД е поставена под специален
надзор,като са спрени изпълненията на задължения и е ограничена банковата й
дейност и огласяването на тези решения в
публичното пространство,както и затварянето на банката за клиенти в същият този
период, са факти и обстоятелства известни за гражданите и търговците, следователно и за
ответното дружество е бил налице безспорен факта за знание за неплатежоспособността на банката. Прихващането
е от дата -22.10.2014год. извършено от
ответника със вземане, придобито от него
по договора за цесия от 22.10.2014год. – при знание от ответника
- И.к.”АД за неплатежоспособността на банката – КТБ” АД.
Съгласно разпоредбата на чл.59,ал.3 ЗБН
прихващането може да бъде обявено за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността,
ако кредиторът е придобил вземането и задължението си - преди датата на решението за откриване на
производството по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането
или задължението е знаел,че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност.
При това положение - не е
възникнало към настоящият момент задължението за ответното дружество за
плащане на процесната сума към ищцовата страна,
с оглед, че предстои последващо
установяване на наличието на евентуално
ликвидни, изискуеми, безспорни вземания и последващо погасяване на
конкретните насрещни вземания до размера на по-малкото от тях. Налице са
фактическите състави на нормите на чл.59,ал.5,т.2 и т.6 ЗБН - действието
на прихващането - се отлага до
изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл.104, а при продажба
на банката ,като предприятие прихващането има действие - след одобряване на сделката от съда по
чл.91,ал.3
Предвид на това е основателно възражението
на ответното дружество за нищожност на
споразумението от 16.02.2015год. между
В.П.Д. и „И.к.”АД, в частта относно уговореният краен
срок заплащане в чл.3 – 30.03.2015год.,както и чл.5 на основание чл.26,ал.1,пр.1 ЗЗД поради
противоречие с чл.59,ал.5,т..2 и т.6
ЗБН.С оглед на изложеното исковата претенция в размер на 646 649.93лв., на ищцовата страна
против ответното дружество следва да
бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Водим
от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск
с правно основание чл.99 във вр. чл.79,ал.1 ЗЗД на В.П.Д., ЕГН-**********,***,съдебен адрес:***,кантора
415 против „И. К.”АД, *** за заплащане
на сумата
646 649.93лв.,представляваща незаплатена част от продажната цена по
прехвърлени вземания по договор за цесия от 22.10.2014год., като неоснователен
и недоказан.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: