Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 06.01.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 7019 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 14.01.2020г.,
постановено по гр.д. № 77033/2018г. на СРС, ГО, 50 състав, са уважени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу М.П.К. по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 2 134, 62
лева – цена на доставена топлинна енергия в имот, находящ се
в гр. София, жк “*****, абонатен номер 183648, ведно със законна лихва от
23.08.2018г. до изплащане на вземането; за сумата от 264, 84 лева - мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2016г. до 09.08.2018г.;
за сумата от 32, 92 лева – цена на услугата за дялово разпределение за периода
от 23.08.2015г. до 30.04.2017г., ведно със законна лихва от 23.08.2018г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 56272/2018г. по описа на СРС,
ГО. Със същото решение са отхвърлени предявените искове, както следва: за
главница за доставена топлинна енергия за разликата над сумата от 2 134,
62 лева до пълния предявен размер от 2 198, 75 лева и за периода от
01.05.2015г. до 22.08.2015г.; иска за мораторна лихва за забава за сумата над
264, 84 лева до пълния предявен размер от 283, 09 лева; иска за цена на
услугата дялово разпределение за сумата над 32, 92 лева до пълния предявен размер
от 44, 44 лева и за периода от 01.05.2015г. до 22.08.2015г. и иска за мораторна
лихва за забава в размер на 9, 98 лева върху главницата за цена на услугата
дялово разпределение за периода от 15.09.2016г. до 09.08.2018г.
Срещу решението,
в частта, в която са уважени предявените
искове за установяване съществуването на вземане в размер на 32, 92 лева,
представляваща стойност на услугата дялово разпределение и за обезщетение за
забава върху главницата за доставена топлинна енергия, е подадена въззивна
жалба от ответницата М.П.К.. В жалбата са релевирани оплаквания за допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост
на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на
материалния закон. Конкретно се твърди, че ищецът не е доказал, че дяловото
разпределение било извършено в съответствие с нормативната уредба.
Основателността на тази претенция била обусловена от установяване на следните
кумулативни предпоставки: доказване на договорения размер на услугата за дялово
разпределение на топлинна енергия, което ответникът се е съгласил да заплаща;
че ответникът е поел задължение за заплащане възнаграждение в полза на ищеца;
размера на възнаграждението, а също и датата, на която задължението е трябвало
да бъде изпълнено. В случая обаче по делото не било доказано какъв е
договореният размер на възнаграждението, какви конкретно услуги са извършени,
както и каква е реално стойността на тези реално предоставени услуги, поради
което изводите за основателност на предявения иск били необосновани. Освен
това, жалбоподателят обръща внимание на обстоятелството, че нормативната уредба
ясно разграничава двете хипотези: „реален отчет” и „сума за дялово
разпределение”, като на практика това били различни по вид вземания,
произтичащи от различни правопораждащи юридически факти. Вземането за „дялово
разпределение” имало договорен характер, което не кореспондирало с предмета на
спора, който именно е доказването на реално потребена енергия. Въззивникът
счита, че уважаването на иска на различни от твърдените от ищеца факти и
признаването на различно от претендираното от ищеца вземане е недопустимо, тъй
като би било нарушение на диспозитивното начало в процеса. Посочено е още, че
договорът за извършване на услугата дялово разпределение не е актуален за
исковия период, поради което не може да се приеме, че цените, посочени в него,
са приложими за процесния период. Не бил установен ред и начин на заплащане на
услугата дялово разпределение, което било самостоятелно основание за отхвърляне
на предявения иск.
По отношение на иска за обезщетение за забава в размер
на законната мораторна лихва, се излагат съображения за недоказаност на същия,
тъй като ищецът не е представил доказателства относно датата на публикуване на
сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не е установил
изпадането на ответника в забава за процесния период. С оглед изложеното
поддържа, че не е доказан факта на поставянето му в забава по отношение на
изпълнение на задължението за заплащане на сумите по чл. 32, ал. 2 от Общите
условия. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в
обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове за
цена за услугата дялово разпределение, както и претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да се отхвърлят в цялост.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна – „Т.С.”
ЕАД, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Третото лице-помагач " Н." ЕАД не изразява
становище по постъпилата въззивна жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.
149 ЗЕ и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че
ответницата е потребител на топлинна енергия за исковия период, поради което
дължи заплащане на доставената в имота топлинна енергия. Приел е за основателно
релевираното възражение за погасяване на част от вземането по давност, поради
което е уважил предявените искове за стойността на доставена топлинна енергия и
за цена на услугата дялово разпределение за периода от 23.08.2015г. до
30.04.2017г. Вземането за обезщетение за забава върху главницата за цена на
доставената топлинна енергия е признато за дължимо единствено върху непогасената
част от главното парично задължение. Претенцията за акцесорното вземане за
лихва за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение е
отхвърлена в цялост по съображения за липса на доказателства за поставяне на
ответника в забава по реда и начина, установен в чл. 36, ал. 2 от Общите
условия.
Правилно е прието от районния съд, че според нормата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по
реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение
между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на
топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия;
стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Безспорно е на етапа на въззивното производство, че:
процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която
се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответницата
М.П.К. е собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, жк “*****,
абонатен номер 183648 и има качеството на потребител на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла §
1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битови клиенти
съгласно §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.
153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г./; че
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Т.С." ЕАД.
По предявената претенция за установяване
съществуването на вземане за стойността на услугата дялово разпределение
настоящият съдебен състав приема следното:
Всички дейности и обществени отношения, свързани с
топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на
енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването
на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Според чл.
139, ал. 2 ЗЕ /в редакция – изм., ДВ, бр. 74 от 2006г./, дяловото
разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. След
изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл.
139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не
са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.
139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна
енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на
клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено
лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
В случая по делото е установено, че на 06.11.2007г. между "Т.С." ЕАД, от
една страна, като възложител и "НЕЛБО ИНЖЕНЕРИНГ" ООД, от друга
страна, като изпълнител, е бил сключен договор при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от ЗЕ, за срок от 3 години,
по силата на който изпълнителят
се задължил да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сграда - етажна собственост с
повече от един потребител, а възложителят - да му заплаща извършваната услуга
за всеки изравнителен период, съгласно ценоразпис - Приложение № 2, въз основа
на броя обслужвани имоти и
броя средства за дялово разпределение. Цената се определяла първоначално при сключване на
договора и се актуализирала ежегодно до 30.09. за следващата година.
С договор от 18.10.2002г., сключен между
"НЕЛБО ИНЖЕНЕРИНГ" ООД, в
качеството на изпълнител, и етажна собственост на сграда, находяща се в гр.
София, жк “Люлин”, бл. 7338, вх. А, в качеството на възложител, фирмата за
дялово разпределение е приела да извърши монтаж на индивидуални топлинни разпределители
и термостатни винтили, както и да извършва дялово разпределение на топлинната
енергия и да отчита ежемесечно индивидуалните разпределители и водомери за
топла вода. Съгласно чл. 2, раздел IV от договора, годишната абонаментна такса
за отчитане на топлинен разпределител и водомер за топла вода е 6 лева и е
дължима в началото на всеки отопителен сезон.
От заключението на неоспорената
съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно и обективно, се
установява, че за исковия период в топлоснабдявания имот е имало монтирани два
броя индивидуални разпределители, монтирани на 2 броя радиатори /единият
радиатор е затапен/. В имота е имало и два броя монтирани водомери за топла
вода.
По делото са приети изготвените от “Н.”
ЕАД индивидуални справки за отопление и топла вода за процесния имот /талони за
отчет на уредите за дялово разпределение за сезон 2015 - 2016г. и за сезон
2016г. - 2017г., подписани от абоната/, съдържащи данни за дяловото
разпределение на топлинната енергия за исковия период, както и изравнителни
сметки, за същия период. Тези документи не са оспорени от ответницата и въз
основа на същите се установява на първо място, че в топлоснабдения имот е
извършвана услугата дялово разпределение за целия процесен период /има реален
отчет на монтираните уреди за разпределение и водомери/, както и че за същия
период в имота е имало монтирани два броя индивидуални уреди за измерване и два
броя водомери за топла вода.
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД *** от
2008г., както и чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД ***, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, и чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД ***,
одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, потребителите /клиентите/ заплащат
на доставчика както сумите за потребление на топлинна енергия, така и сумите за
извършване на услугата “дялово разпределение” от избрания от тях търговец, като
стойността й се формира от: 1/. цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и
3/. за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от
търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от
продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано
с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая и въз основа на съвкупната
преценка на доказателствата по делото, въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за имота на
ответницата, поради което претенцията за заплащането й е установена в своето
основание. Стойността на услугата за процесния период – 23.08.2015г. –
30.04.2017г. е в размера, определен от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, а именно – в размер на 32, 92 лева. Това заключение не е оспорено
от ответника и следва да бъде кредитирано като пълно, ясно и обосновано. Така
определеният размер е съобразен и с обичайната цена за обслужване на партида и за отчитане на уредите за дялово разпределение, вкл. водомер за
топла вода, както и с цените, определени в сключения между етажната собственост
и фирмата за дялово разпределение договор от 2002г. Установява се, че според клаузата на чл. 1, раздел V
от договора, същият се сключва за срок от пет години. Неоснователни са
изложените във въззивната жалба доводи, че договорът с фирмата за дялово
разпределение е прекратен с изтичане на предвидения петгодишен срок, поради
което ищецът не може да претендира изпълнение на договорно задължение за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, както и че не е ясен
размерът на дължимата от потребителя цена за предоставянето на услугата. И това
е така, тъй като по делото са представени изготвените от третото лице-помагач дялови
разпределения за топлоснабдявания имот за исковия период, което обстоятелство,
обсъдено наред с липсата на доказателства за изявления на етажната собственост,
че счита договора за прекратен, води до извод, че договорът е бил мълчаливо
продължен с конклудентни действия, което приложимата нормативна уредба не
забранява.
По предявените искове за установяване
съществуването на вземане за обезщетение за забава в размер на законната
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия:
По делото е установено, че ищцовото дружество не е начислявало лихва за забава върху прогнозните сметки /т.е. върху сумите по всяка месечна фактура/. Обезщетението за забава се претендира за сумата, дължима въз основа на обща фактура от 31.07.2016г., издадена по реда на чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016г., т.е. въз основа на фактура, издадена след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, която отразява потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Въззивникът релевира доводи, че предявеният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е неоснователен, тъй като липсват доказателства, че потребителят е бил поставен в забава от ищцовото дружество, като се позовава на правилата, установени в нормата на чл. 32, ал. 2 от Общите условия от 2014г. В случая обаче към началната дата на претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – 15.09.2016г., са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД ***, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР. А според клаузата на чл. 33, ал. 2 от приложимите Общи условия /от 2016г./ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията на ответника за заплащане стойността на доставената енергия са възникнали като срочни, поради което поставянето на потребителя в забава не е обусловено от отправяне на покана от страна на кредитора. В случая е приложима нормата на чл. 84, ал. 1, изр. 1-во от ЗЗД, поради което ответникът е в забава след изтичане на определения в чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016г. 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят фактурата. Срокът за заплащане на сумата, отразена в общата фактура от 31.07.2016г., изтича на 14.09.2016г., т.е. считано от 15.09.2016г. ответникът е в забава за изпълнение на паричното задължението. По тези съображения предявеният иск е установен по основание, а размерът на претенцията върху непогасената част от главницата за топлинна енергия възлиза на определената от първоинстанционния съд сума – 264, 84 лева.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
По отношение
на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски
в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
С оглед цената на предявените искове и на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11634
от 14.01.2020г., постановено по
гр.дело № 77033/2018г. по описа на СРС, ГО, 50 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА М.П.К., ЕГН **********,*** да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******, седалище и адрес на управление *** Б, на
основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 100 /сто/ лева – съдебни
разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено
от ищеца трето лице-помагач "НЕЛБО" АД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.