РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Кюстендил, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Йоана Н. Такова
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело №
20251500500028 по описа за 2025 година
„*******“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„***************“ № ***, чрез пълномощника адв. И. Д. от АК Кюстендил, със съдебен
адрес гр. К., ул. „***************“ № *, обжалва Решение № 1160 от 05.12.2024 г.
постановено от Районен съд – Кюстендил по гр.д. № 977 по описа за 2024 г. на същия съд.
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт РС – Кюстендил е признал за незаконно
и отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Р. К. М., извършено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ със Заповед № 3-94/01.03.2024г. на работодателя
„********“ ЕООД ; осъдил е „********“ ЕООД да заплати на Р. К. М.: на основание чл. 220,
ал. 1 КТ сумата от 101.14 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на
предизвестието при прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 23.04.2024 г.; на основание чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал.1 КТ, сумата в размер на 1 011.37 лева, представляваща
обезщетение на ищеца за времето от 01.03.2024г. до 30.04.2024г., включително, през което е
останал без работа поради незаконното му уволнение; на основание чл.128, т.2 КТ, сумата от
0.20 лева, представляваща разликата от изплатеното на ищеца месечно трудово
възнаграждение за месец януари 2024г. до дължимия размер на трудовото му
възнаграждение за този месец.
С посоченото решение КнРС е отхвърлил предявения на основание чл.128, т.2 КТ иск
„********“ ЕООД да заплати на Р. К. М. сумата в размер на 10 лева, представляваща
разликата от изплатеното на ищеца месечно трудово възнаграждение за месец февруари
2024г. до дължимия размер на трудовото му възнаграждение за този месец, поради плащане,
както и е отхвърлил предявения на основание чл.224, ал.1 КТ иск „********“ ЕООД да
заплати на Р. К. М. сумата от 10.00 лева, представляваща обезщетение за неизползвания от
ищеца платен годишен отпуск от 10 дни през 2023г., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска – 23.04.2024 г, поради плащане; респ.на основание чл.224,
ал.1 КТ е осъдил „*******“ ЕООД да заплати на Р. К. М. сумата от 48.16 лева,
1
представляваща обезщетение за неизползвания от ищеца платен годишен отпуск от 3 дни
през 2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
23.04.2024 г.
С първоинстанционното решение на основание чл.78, ал.1 ГПК „********“ ЕООД е
осъдено да заплати на Р. К. М. сумата от 1 333 лева, представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, както и на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на
Районен съд - Кюстендил, сумата от 380 лева, представляваща дължима държавна такса,
както и сумата от 335 лева – възнаграждение за вещото лице по допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
Въззивникът обжалва постановеният от Районен съд – Кюстендил съдебен акт в частта,
с която се уважават част от исковите претенции, а именно - исковата претенция по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от КТ; исковата претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, както и
служебно направеното прихващане на обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1
КТ с това по чл. 220, ал. 1 КТ, както и в частта за разноските, релевирайки доводи за
неговата неправилност и необоснованост, като постановено при неправилно прилагане на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, основаващо
се на вътрешно протИ.речиви мотиви.
Навежда пространни съображения за неправилност на решението в частта, в която е
признато прекратяването на трудовия договор за незаконосъобразно. Намира протИ.речие
между изложеното в мотивите, че порокът на действието по прекратяване на трудовото
правоотношение е изначален и се състои в непосочване фактическата причина за
прекратяване на договора, и същевременно допускане до разпит на свидетел за доказване
именно на тези основания. Твърди се, че в първоинстанционното производство е допуснато
нарушаване на принципа на равнопоставеност на страните. Подчертава, че ищецът не сочи
нито с исковата молба, нито на по-късен етап факти, които да опорочават, отлагат или
погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, и счита, че по делото било
извършено недопустимо обръщане на доказателствената тежест като ответникът е доказвал
законосъобразност на заповедта, а не обратното. Сочи, че първоинстанционният съд не е
допуснал по реда на чл. 176 ГПК разпит на ищеца, поискан с цел установяване на
обстоятелствата дали ищецът е бил запознат с причините, поради които е прекратен
договорът.
Същевременно не се споделя констатацията на решаващия състав, че прекратяването
на договора е резултат от субективната преценка на работодателя или трети лица, че
работникът държи неправомерно лични вещи на работното си място. Аргументира се, че е
налице договорно задължение за работодателя с обслужвания обект, от което приема, че
произтича ситуацията на обективна невъзможност, като за ищеца счита, че е била налице
възможността да оспори законността на прекратяването от гледна точка на това договорно
задължение на работодателя, за което е бил надлежно уведомен, което обаче той не е
направил, а в исковата молба изложил неверни твърдения, че не знае причините за
отстраняването му. Поддържа, че съдебният състав, в разрез с диспозитивното начало, е
направил служебна проверка на законовите предпоставки за прекратяването, допускайки по
този начин съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото проверката
следва да се основава на очертания с исковата молба предмет на спора.
Счита, че районният съд е тълкувал превратно закона, приемайки че работодателят не
може в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ да прави преценка за възможността трудещият
се да изпълнява работата. Допълва, че решението е необосновано, предвид липсата на
изложени мотиви в насока поради каква причина не се кредитират свидетелските показания.
Уточнява, че причината за обективната невъзможност е изричното искане от страна на
възложителя НОИ за обект РАЦ, с. Н., да бъде отстранен конкретният служител, което е
било заложено в самия договор за осъществяване на охранителна дейност.
Възразява срещу извършеното от съдебния състав служебно прихващане по иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ с обезщетението по иска с правно
основание чл. 220, ал. 1 КТ, с аргумента, че такова прихващане може да се извърши след
2
изрично направено възражение от ответника, не от ищеца, и каквото не е било заявено.
Счита, че районният съд необосновано е присъдил на ищеца обезщетение за два месеца, и
твърди, че съдът се е произнесъл „свръхпетитум“ в тази част, като се аргументира с
наличието на частичен отказ от иска от страна на ищеца, заявен с молба от 04.11.2024г., с
която се претендира обезщетение за един месец.
Оспорва като незаконосъобразен и вътрешно протИ.речив извода на
първоинстанционния състав, че обезщетение се дължи само за периода от изтичане на срока
за предизвестие до започване на работа и оспорва присъденото обезщетение по иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл. 225 ал. 1 КТ за срок, който не започва от
деня на прекратяване на договора.
С оглед заявените оспорвания, възразява и срещу решението в частта му, в която е
осъден да заплати изцяло претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско
възнаграждение, както и разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което
се отхвърлят исковите претенции. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба от
насрещната страна Р. К. М. чрез процесуалния й представител адв. А. Т., в който се изразява
становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба, и се твърди, че
първоинстанционният акт не страда от сочените от въззивника пороци.
Иска оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно. Претендират се разноските във въззивното
производство.
Окръжният съд е приел въззивната жалба за допустима като изхождаща от страна в
първоинстанционното производство, подадена в срок и насочена срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която
проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната
жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл
са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд
е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като
обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.
Районният съд е обявил с Определение № 1226/06.09.2024г. за безспорни фактите, че
е бил налице сключен трудов договор между страните Р. К. М. и „********“ ЕООД,
прекратен със Заповед № 3-94/01.03.2024г. От последната е видно,че трудовото
правоотношение между страните по договор № 3-33/31.01.2023 г. е прекратено на основание
чл.328, ал.1, т.12 от КТ поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор,
считано от 01.03.2024 г. В първоинстанционното производство е представено предизвестие
отстрана на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, връчено на
01.03.2024г., а също и справка от НАП, ТД-София, от която е видно, че ищецът е сключил
трудов договор с друг работодател, считано от 30.04.2024г
От районния съд са събрани гласни доказателства - разпитан е свидетелят К. Р.в Х. –
3
охранител по СОТ към Охранителна фирма „********“ ЕООД. Същият сочи, че в началото
на месец февруари 2024 г. му се обадила К. Х. – началник-отдел „******************“ към
ТП на НОИ Кюстендил и го запознала с обстоятелството, че ищецът М. – охранител към
ответното дружество на обекта, е сложил свои лични вещи – ел. уреди: хладилник,
микровълнова печка, и други, в служебното помещение, което създава затруднения на
служителите към ТП на НОИ да изпълняват служебните си задължения. Свидетелят заявява,
че изготвил докладна записка до управителя на фирмата и го уведомил писмено за случая.
Твърди, че при разговор с г-жа К. Х. тя го помолила ищецът да бъде преназначен на друг
обект, на което свидетелят отговорил, че няма други обекти за охрана към ТП на НОИ освен
в Кюстендил и Невестино, а решението следва да бъде взето от управителя.
Видно от заключението на вещото лице М. В., начисленото брутно трудово
възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец - февруари 2024 г., е в
размер на 1 011,37 лв., формирано от основна заплата – 933 лв. и нощен труд – 78,37 лв., а
среднодневното брутно трудово възнаграждение е 48,16 лв. Отбелязано е, че служителят не
е представил трудовата си книжка след изтичане на изискуемия период и не е удостоверил
оставането си без работа, поради което не му е изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 КТ, а
това обезщетение би било в размер на 1 011,37 лв. На 19.06.2024 г. на ищеца били изплатени
следните суми: 433,44 лв. с посочено основание „обезщетение чл.224/2023/2024 г./“ и
допълнително пояснение „7 дни 2023/3 дни 2024 г.“; 910,23 лв. – обезщетение по чл.220,
ал.1. на същата дата били изплатени и сумите от 253,33 лв., 154,81 лв. и 910,23 лв. С
Постановление № 193 от 12 октомври 2023 г. за определяне размера на минималната работна
заплата за страната от 1 януари 2024 г. е определен размер на минималната месечна работна
заплата за страната от 933 лв.
Предвид изложената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното от
правна страна:
С решение №346/23.07.2010г. по гр.дело № 468/2009г. на ВКС, IV г. о.,е прието, че
във всички случаи на прекратяване на трудовото правоотношение следва да има яснота
/мотиви/ за основанието, на което се извършва, както с оглед защитата на работника или
служителя, така и поради правните последици. Работодателят е този, който трябва да
установи законността на заповедта за уволнение, което включва и наличие на основанието,
на което е прекратено трудовото правоотношение. От значение е именно основанието,
посочено в заповедта за уволнение, а не друго, макар и обективно да е съществувало към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Следователно, от значение е
заповедта да е мотивирана.
Няма законова пречка мотивите в заповедта да се изчерпват и с цитиране на правната
норма, тогава, когато тя не предполага различни фактически основания, но важното е от
съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото
основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и е въпрос на правна
квалификация коя е приложимата правна норма.
От значение е в рамките на изложените мотиви работникът или служителят да
разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото
правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали са се
осъществили, като ги подведе под съответна правна норма и въз основа на това да заключи
дали уволнението е законосъобразно.
В случая единствено е посочено, че „причина за прекратяване на трудовия договор е
поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор“.
Индивидуализация на волеизявлението следва да се посочи в писмената заповед за
уволнение( съгласно чл.335 КТ трудовият договор се прекратява писмено), при което
устното запознаване или знание на уволнения служител е ирелевантно, т.е.не е налице
нарушение на процесуалните правила поради неуважаване на искане на работодателя по
реда на чл.176 ГПК ищецът да даде обяснения дали знае за причината за прекратяване на
трудовото правоотношение.
4
Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните, на
посоченото в нея основание е незаконосъобразна, дори и при преценка на гласните
доказателства, тъй като посочените в показанията на свидетеля факти не могат да бъдат
подведени под хипотезата на чл.328,т.12 КТ .
Обективна невъзможност по смисъла на чл.328,т.12 КТ означава, че е създадена нова
фактическа обстановка при изпълнението на трудовите задължения, било за работодателя,
било за работника по трудовото правоотношение, при която реалното изпълнение на
трудовия договор е станало невъзможно. В случая, работодателят е разполагал с
възможностите да прекрати трудовото правоотношение на друго основание, включително
при условията на чл.190 КТ, ако е преценено, че поведението на ищеца представлява тежко
нарушение на трудовата дисциплина. Не е налице обективна невъзможност по смисъла на
чл.328,т.12 КТ като основание за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като
служителят не е бил в такава невъзможност , която да му пречи за изпълнение на
задълженията му.Работодателят не е квалифицирал правилно фактическата обстановка,
поради което неправилно е посочил основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, а това обуславя незаконосъобразността на оспорената заповед за
уволнение.
В процесния случай трудовият договор е прекратен със заповед № 3-94/01.03.2024 г.
като в същата е вписана дата на прекратяване на трудовия договор – 01.03.2024 г.; връчена е
на същата дата, на която е връчено и предизвестие за прекратяване на трудовия договор.
Следователно трудовото правоотношение е прекратено в хипотезата на чл.335,ал.2,
предл.второ КТ /при неспазване на срока за предизвестие/, а с оглед датата на връчване
такова въобще не е изтекло, поради което обезщетение се дължи в установения от
експертизата размер 1011,37лв., но с оглед данните за частичното заплащане – на сума от
910,23лв., дължимата сума е определена на 101,14лв.
Първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, предвид твърдяното от въззивника прихващане, тъй като е приел, че обезщетение
за оставане без работа се дължи не за два месеца ( за които е установено оставането без
работа на Р.М. – т.е. за периода от уволнението до започване на работа по друго
правоотношение- 01.03.2024г.-30.04.2024г), а само за един месец предвид компенсиране на
част от този период -1 месец, със сума, представляваща обезщетение в размер на 1-
месечното брутно трудово възнаграждение, като не е налице и произнасяне „свърхпетитум“,
тъй като КнРС се е съобразил с направеното в такава насока искане на ищеца и допуснатото
изменение – срвн.молба вх.№12673 от 04.11.2024г. и протокол от о.с.з.на 06.11.2024г.по
гр.дело №977/2024г.на КнРС .
При тези данни правилно са били възложени и разноски за адвокатско
възнаграждение в тежест на работодателя в полза на ищеца.
С оглед изложеното, атакуваното решение в обжалваната му част се явява
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора за настоящата инстанция при усл.на чл.81 от ГПК
въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски в размер на сумата 1200лв.,
представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение (срвн.договор за правна
защита-л.29 от гр.д.№28/2025г.на КнОС).
По изложените съображения, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1160 от 05.12.2024 г., постановено по гр.дело № 977 /
2024 г. на Районен съд – Кюстендил , в частите, в които: е признато за незаконно и е
5
отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Р. К. М., ЕГН **********, от с.
П., общ. Н., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ със Заповед № 3-94/01.03.2024г.
на работодателя „*********“ ЕООД, гр.С.,ЕИК *********, и същото дружество е осъдено да
заплати на Р. К. М. с посочени данни) на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ,
сумата в размер на 1011.37 лева, представляваща обезщетение на ищеца за времето , през
което е останал без работа поради незаконното му уволнение и на основание чл.78, ал.1 ГПК
- сумата от 1 333 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение,
респ.по сметка на Районен съд - Кюстендил, сумата от 380 лева държавна такса и разноски
в размер на 335 лева – възнаграждение за вещото лице .
В останалата си част решението по гр.дело № 977 / 2024 г. на Районен съд –
Кюстендил е влязло в сила като необжалвано.
Настоящото решение може да се обжалва с касационна жалба в 1-месечен срок от
връчването му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6