Р Е Ш Е Н И Е №
1423
гр.
Сливен, 05.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на трети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4927 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, че ищцата Г.П.А., ЕГН: **********, не дължи сумата от 156,88
лв., представляваща задължение по Договор за потребителски кредит №
1034119/07.11.2005 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията
по който са прехвърлени на ответното дружество с Договор за цесия от 14.09.2018
г.
Ищцата твърди, че във връзка със събиране на посоченото
вземане е подложена на системен тормоз от служители на ответното дружество.
Излага твърдения, че не е сключвала договор с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, не е усвоявала сумата по кредита, не съществува надлежно сключен договор
за цесия на вземанията по въпросния договор, както и липсва уведомяване до нея
за цесията. Твърди също, че вземанията на ответника са погасени по давност.
Претендира направените по делото разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който се изразява
становище за недопустимост на предявения иск поради липса на местна подсъдност,
както и поради липса на правен интерес у ищцата. Оспорва се твърдението, че
цесията не е съобщена на длъжницата, като се признава обстоятелството, че
процесните вземания са погасени по давност. Предвид обстоятелството, че
ответникът не е дал повод за предявяване на иска се претендират направените по
делото разноски.
В
съдебно заседание ищцата не се явява лично и не изпраща представител.
Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат писмена молба - становище, с която
поддържа предявения иск и моли съда да го уважи и да присъди направените
разноски.
Ответното
дружество, редовно призовано, не изпраща представител.
Сливенският районен
съд като прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От приетите по делото писмени доказателства се
установява, че на 07.11.2005 г. между „ДжетФайненс Интернешънъл“АД (с едноличен
собственик на капитала БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.) като кредитор и Г.П.А. като кредитополучател бил сключен Договор
за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX - 01034119. Съгласно уговореното, сумата по кредита
от 255,00 лв., представляваща стойността на закупен от кредитополучателя
мобилен телефон Нокиа 6030, била изплатена пряко на упълномощения търговски
партньор, като кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита на 8
равни месечни погасителни вноски от по 36,83 лв. всяка и последна девета вноска
с падеж 15.08.2006 г. на стойност 36,86 лв.
С Договор за цесия от 14.09.2018 г. БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България
прехвърлил вземанията си по процесния договор на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД. С пълномощно № 3304/2018 г. цедентът упълномощил
цесионера да уведоми всички длъжници за извършеното прехвърляне на вземания.
С покана за доброволно изпълнение от 26.09.2018 г.
ищцата била поканена от цесионера „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ЕООД да изпълни доброволно задълженията си по Договора за кредит № CREX - 01034119/07.11.2005 г.
По заявление на цесионера било образувано ч. гр. д. №
7083/2018 г. по описа на СлРС, по което срещу ищцата била издадена Заповед за
изпълнение № 4076/28.12.2018 г. за сумата от
156,88 лв. неплатена главница по Договора за кредит, както и лихви и разноски.
Срещу заповедта, длъжницата подала възражение в срок, поради което на заявителя
било указано да предяви иск за вземането си.
Установителен иск не бил предявен и съдът обезсилил
изцяло издадената заповед за изпълнение с Определение от 18.03.2019 г. като
прекратил производството по ч. гр. д. № 7083/2018 г. по описа на СлРС.
С Договор за цесия от 03.05.2019 г. „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД прехвърлило вземанията си по процесния
договор за кредит на ответника в производството „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, като с пълномощно към договора за цесия също от 03.05.2019 г.
цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземанията.
С Уведомително писмо Изх. № УПЦ-П-АКПЗ-БНП/CREX-01034119 от 10.05.2019 г.
ответникът поканил ищцата да заплати доброволно задълженията си по договора за
кредит в срок до 5 дни, като я уведомил, че в противен случай ще предприемат
мерки за принудително събиране по съдебен ред.
Уведомителното писмо било получено на 17.05.2019 г. от
майката на ищцата.
Установеното от фактическа страна мотивира следните
правни изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск
с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК е процесуално
допустим.
Възражението на ответника за местна
неподсъдност на делото е неоснователно, тъй като подсъдността е стабилизирана с
влязло в сила Определение № 172854/22.07.2019 г. по гр. д. № 38582/2019 г. по
описа на СРС.
Неоснователно е и възражението на
ответника за липса на правен интерес у ищцата за предявяване на иска.
Тъй като в исковата молба се излагат
твърдения за предприети от ответника действия за събиране на вземане, за което ищецът е задължено лице, а
последният го оспорва, то между страните е налице
спор за дължимостта
на процесните суми.
Интересът от решаване на правния спор
винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез
които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. В този смисъл
длъжникът по едно вземане не е длъжен да чака същото да бъде предявено по
съдебен ред чрез осъдителен иск или по реда на заповедното производство, за да
реализира своята защита. Не съществува законова пречка длъжникът да поеме
инициативата в процеса, като предяви отрицателен установителен иск по чл. 124,
ал. 1 ГПК, като по този начин препятства възможността на ищеца да го претендира
в бъдеще. В този случай предмет на отрицателния установителен иск не е
установяване липсата на материално право изобщо, а липсата на притезание,
насочено срещу длъжника - ищец.
В случая издадената заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 7083/2018 г. по описа на СлРС по отношение на длъжника е била
обезсилена на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, в която хипотеза постановеният акт
за обезсилване не се ползва със сила на присъдено нещо относно вземането на
заявителя, тъй като основанието за обезсилване е непредявен в срок иск по чл. 422 ГПК, а не установена с влязло в сила решение недължимост на сумите по
издадената заповед за изпълнение в развило се исково производство по чл. 422 ГПК. Само при такава хипотеза би било недопустимо отново да се претендира с
повторно подадено заявление издаването на заповед за изпълнение срещу същия
длъжник за вземане, произтичащо от същото основание, като в случая не е налице
тази хипотеза. Определенията по чл. 415, ал. 5 ГПК каквото е и постановеното от
18.03.2019 г. по ч. гр. д. № 7083/2018 г. по описа на СлРС, не разрешават
материалноправен спор по същество, не се ползват със сила на присъдено нещо и
не препятстват възможността за кредитора да защити правото си на вземане срещу
длъжника /в този смисъл определение № 93 от 24.11.2009 г.
по т. д. № 870/2009 г. на ВКС, I т. о., определение № 43 от 13.02.2012 г. на
ВКС по гр. д. №1537/2011 г., III г. о., ГК/.
Разгледан по
същество, предявеният иск е и основателен.
Видно от представения Договор за кредит
за покупка на стоки или услуги № CREX -
01034119/07.11.2005 г., ищцата - кредитополучател се е задължила да върне
сумата по кредита на 8 равни месечни погасителни вноски от по 36,83 лв. и
последна девета вноска с падеж 15.08.2006 г. на стойност 36,86 лв., като от
тогава за последната вноска е започнала да тече 5 - годишната погасителна
давност, изтекла на 15.08.2011 г. Ответникът не доказа наличие на предпоставки
за спиране и прекъсване на давността. Нещо повече, самият ответник признава
основателността на иска на това основание, доколкото също счита, че вземанията
са погасени по давност.
С оглед изложеното съдът намира, че
процесните вземания са погасени по давност, поради което и предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
всички направените от нея разноски в производството по делото, за които е
представен списък по чл. 80 от ГПК, както следва: заплатена държавна такса в
размер на 50 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева.
Неоснователно е възражението на ответника, че с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото, тъй като макар и след
образуваното ч. гр. д. № 7083/2018 г. по описа на СлРС, по което срещу ищцата е
издадена Заповед за изпълнение № 4076/28.12.2018 г. за сумата от 156,88 лв. неплатена главница по Договора за кредит, както и
лихви и разноски, която е била изцяло обезсилена, ответникът отново с
Уведомително писмо Изх. № УПЦ-П-АКПЗ-БНП/CREX-01034119 от 10.05.2019 г. е
предприел действия по събиране на процесното вземане и така е станал причина за
предявяване на иска за установяване на неговата недължимост.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Г.П.А., ЕГН: **********, с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис - сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, сумата
от 156,88 лв. /сто петдесет и шест
лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща задължение по Договор за
потребителски кредит № CREX-01034119/07.11.2005
г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с Договор за
цесия от 14.09.2018 г. и от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Договор за
цесия от 03.05.2019 г.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда
„Лабиринт“, ет. 2, офис 4 ДА
ЗАПЛАТИ на Г.П.А.,
ЕГН: **********, с адрес ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 410,00
лв. /четиристотин и десет лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: