РЕШЕНИЕ
№
гр. Велико
Търново, 15.11.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският районен съд, десети
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесетата
година, в състав:
Районен съдия: Д. Чалъкова
при секретар В. Минчева като разгледа
докладваното от съдията АНД № 1207/2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по
реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № 2019-033096/20.06.2019 год. на Директора на Регионална
дирекция на областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със
седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към КЗП, с което на „Леонардо” ООД,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н "Одесос", ул.
„Кръстю Мирски” № 7, ет. 3, офис № 7, на основание чл.222 от Закона за защита
на потребителите, за нарушение на чл.127, ал.3 от ЗЗП е наложено
административно наказание - имуществена санкция в размер на 500 лева.
С жалбата се навеждат
доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на наказателното
постановление. Твърди се, че наказващият орган не е изпълнил задълженията си да изследва наличието или
липсата на всички обективни признаци на състава на посоченото нарушение, не е
посочена датата на извършване на нарушението и се е позовал единствено на
констатациите на проверяващите лица, отразени в АУАН, при издаване на своя акт.
Алтернативно моли, в случай, че съдът приеме посоченото в НП нарушение за
извършено, да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно
заседание жалбоподателя не изпраща представител, но депозира писмено становище,
с което заявява, че поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното
постановление.
Ответник
жалбата – редовно призован, не изпраща представител. Представя писмено
становище, в което твърди, че нарушението е доказано по безспорен начин. Моли
съда да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление
като правилно и законосъобразно.
Съдът като
разгледа събраните писмени и гласни доказателства по делото, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 01.03.2019
год. служители на РД на КЗП гр. Русе извършват проверка в обект оптика
"Леонардо" в гр. Велико Търново, ул. „Независимост” № 7, стопанисван
от „Леонардо ” ООД гр. Варна. Проверката е във връзка с подадена жалба с вх. №
Р-03-211/28.02.2019 год. от лицето Симеон Желев по повод закупени на 27.02.2019
год. от оптика „Леонардо” в гр. Велико Търново слънчеви очила на стойност 75
лева. Заявил е оплакване, че на 28.02.2019 г. в оптиката му отказали рекламация
на закупените предходния ден слънчеви очила с мотив, че гаранцията не
покрива този проблем /финни драскотини на ляво стъкло на слънчевите очила/.
Изложил е също, че му предложили замяна на стъклата, но следвало да заплати
сумата от 50-60 лв., като поравката ще се осъществи в
рамките на 1-3 месеца. Към жалбата си представя копие от фискален бон, гаранционната
карта и касов бон / от стр. 91-95 от делото/.
Съставен е
констативен протокол № К-2678830/01.03.2019 год., в който е отразено, че в
проверявания обект са запознати със случая и се поддържа регистър на предявени
рекламации, но рекламацията от жалбоподателя Желев за закупени предходния ден
слънчеви очила, не е вписана. Отразено е, че последната рекламация е от
09.02.2019 г. под № 139. Контролните органи предоставили жалбата за
запознаване. Към констативния протокол приложили снимка на регистъра за
рекламации. Не са констатирани други нарушения. В тази връзка указали на
управителя или упълномощено от него лице да се яви на 20.03.2019 г. в 10.30
часа в КЗП РД Русе - офис гр. В. Търново, пл. "Център" 2, ет. 1, стая
№ 107, за да представи писмено становище по жалбата. Констативният протокол е подписан
от присъстващото лице Петя Пеева Пеева – служител в „Леонардо” ООД гр. Варна - обект
в гр. В. Търново, ул. "Независимост", № 7. На 20.03.2019 г. е
съставен констативен протокол към този от
На същата дата
- 20.03.2019 г. лично, в присъствието на упълномощения представител е съставен
и връчен АУАН, в който св. Ж. Куманова, в качеството си на инспектор в РД Русе
КЗП и в присъствието на св. М.З. - извън щатен сътрудник в КЗП установили, че
по повод постъпилата жалба на Желев на 28.02.2019 г. и при извършена от тях
проверка на 01.03.2019 г. в обект Оптика "Леонардо" в гр. В. Търново,
ул. "Независимост", № 7, жалбоподателят бил запознат с рекламацията
на слънчеви очила, закупен продукт на 27.02.2019 г., но в регистъра за
рекламации не била отразена. Последната рекламация на продукт, закупен от
търговеца е отразена на дата 09.02.2019 г. Установили, че в същия регистър е
вписана по-късно рекламацията на слънчевите очила под № 141 от дата 11.03.2019
г. Констатирали са ,че към датата на проверката - 01.03.2019 г. рекламацията,
предявена от Желев на 28.02.2019 г. не е вписана. Изложените факти подвели под
състава на чл. 127, ал.3 от ЗЗП. Отразили, че нарушението е извършена за първи
път. АУАН бил съставен и връчен лично на упълномощено от търговеца лице -
Драгостина Йорданова, което отразило в графа възражения, че такива ще бъдат
представени в срок. Действително в срока постъпило възражение в РД Русе.
На основание
констатациите в акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, в
което по идентичен начин е описано констатираното нарушение. С наказателното
постановление на основание чл.222, вр. чл.127, ал.3 от Закона за защита на
потребителите на дружеството - жалбоподател е наложено административно
наказание - имуществена санкция в размер на 500 лева.
Съдът намира
така описаната фактическа обстановка за установена от събраните по делото
писмени доказателства. В съдебно заседание са разпитани актосъставителят и
свидетелят по акта, чиито показания кореспондират с отразеното в акта и
наказателното постановление.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
допустима, подадена в срок и разгледана по същество, се явява неоснователна.
Актът
и наказателното постановление притежават всички необходими реквизити съгласно
нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени са от компетентни лица,
съгласно заповеди № 290/22.04.2015 г. и № 354 ЛС/22.04.2015 г. и в установените
законови срокове.
От събраните по
делото доказателства се установява по безспорен начин дружеството -
жалбоподател да е осъществил състава на нарушението по чл.127, ал.3 от ЗЗП, а
именно да не впише в Регистъра на предявени рекламации предявена рекламация от
лицето Симеон Желев на слънчеви очила, за които е издаден фискален бон,
гаранционна карта № 1518548/27.02.2019 г. В представения препис - извлечение от
този регистър, последната вписана рекламация е от дата 09.02.2019 г., а под №
141 от 11.03.2019 г. е отразена рекламация на същата стока - слънчеви очила,
предявена на 28.02.2019.
Съгласно чл.122
от ЗЗП основание за предявяване на рекламация от страна на потребителя е всяко
несъответствие на стоката с договореното, включително за стоки втора употреба,
когато след доставката, при първоначалния преглед или при съхранението,
монтажа, изпитванията или експлоатацията са открити несъответствия с договора
за продажба. За търговеца възниква задължение за приемане на рекламация
/отразяването й в специален регистър/ от момента на предявяването й. Без
значение е под каква форма е направена рекламацията – писмена или устна. В
случая е установено безспорно, че рекламацията е била направена на следващия
ден - 28.02.2019 г., от Желев. В становището си до КЗП жалбоподателя не отрича
този факт, дори напротив изложил е, че са предложени варианти за компенсация,
/"не одобрена рекламация"/, тъй като гаранцията е за фабрични дефекти.
Безспорно
е осъществен
състав на административно нарушение
по чл.
127, ал. 3 ЗЗП, според който "При предявяване на рекламация лицата по ал. 1 задължително
я описват в регистъра, като на потребителя се издава документ,
съдържащ датата, номера, под който
рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията.". Не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, относно времето и мястото на нарушението. В този смисъл възраженията на
жалбоподателя в тази посока не намират опора в събраната доказателствена маса и
се явяват не основателни. От съдържанието
на АУАН и НП, според които времето
/датата/ е вписано по начин, неограничаващ правото на защита на
санкционираното лице – при проверка в обекта на 01.03.2019 г. във
връзка с жалба от 28.02.2019 г. в оптика "Леонардо" в гр. В. Търново,
на ул. "Независимост" №7, търговецът не издал на потребителя
документ, съдържащ, датата, номер, под, който е вписана рекламацията в
регистъра , вида на стоката и подпис на лицето , приело рекламацията. Обстоятелството
дали посочената повреда на покритието на стъклото се покрива от издадената
гарнция или не, след проверка
от служителите в търговския обект - не освобождава търговеца от задължението
да впише предявената рекламация от страна на потребителя,
тъй като е имало предявена рекламация с конкретна претенция по смисъла на чл.
124, ал. 1 и чл. 125, ал. 3 ЗЗП. Не се отрича от жалбоподателя, че
клиентът Желев се е явил на следващия ден, след закупуване на стоката в
оптиката на 28.02.2019 г., ведно със стоката.
Независимо от
това дали е основателна или неоснователна предявената рекламация, за търговеца е налице задължение да опише предявяването
й в регистъра по чл. 127, ал. 1 ЗЗП. Липсата на описание в регистъра, воден в търговския обект към момента на предявяването й, сочи на осъществен състав
на нарушение по чл. 127, ал.3 от ЗЗП.
Налице
е
покупко-продажба на стока от конкретен търговски
обект на търговеца, удостоверено с приложен към жалбата до
КЗП фискален бон с данни за дата,
час и обект на продажбата; имало е предявяване на рекламация от страна на клиент
– потребител, която дори да е заявена
без необходим документ – касова бележка /чл. 125, ал. 4, т. 1 ЗЗП/, не е отказана от страна
на търговеца; търговецът е проверил твърденията на потребителя относно покритието
на едно от стъклата на слънчевите очила, но осъществената
рекламация не е отразена в регистъра на предявените рекламации по чл. 127, ал.
2 ЗЗП. Както бе посочено, по-горе в мотивите на съда , а и в становището по проверката, търговското дружество е отразило, че рекламацията не е била основателна,
което също потвърждава относимите факти с установеност за осъществен състав на административно
нарушение. След като потребителят е предявил рекламация и твърдението му е било проверено, неоснователността на заявеното от клиента не
е причина, която да освобождава търговеца
от изпълнение на задължението
му по чл. 127, ал. 3 ЗЗП. Нормата на чл. 127, ал. 3 ЗЗП е категорична – въвежда задължително описване на рекламацията в регистъра, като на потребителя се издава документ. При несъответствие на потребителската стока с договора за продажба
и когато потребителят не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл. 113, той има
право на избор между една от
следните възможности: 1. разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума;
След изтичането на срока по ал.
2 потребителят има право да развали
договора и да му бъде възстановена
заплатената сума или да иска
намаляване на цената на потребителската стока съгласно чл. 114.; включително
чл. 124, ал. 1 ЗЗП/. Нормите не следва
да се тълкуват
изолирано, а съобразно установените правила за гаранция на стоката и удовлетворяването на рекламация.
Предвид
изложеното настоящата инстанция приема, че липсват допуснати съществени нарушения в хода на
административнонаказателното производство, тъй
като критерият за същественост на процесуално нарушение е степента, в която е ограничено правото на защита на санкционираното лице. В
конкретния случай фактите не
разкриват същественост
на допуснати нарушения, а непрецизност, която не ограничава правото
на защита – липсва спор относно датата на осъществяването
му и обстоятелствата относно деянието /чл. 42, т. 3 и т. 4; чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН/. Правната квалификация е точна – основана на установените факти и обстоятелства. В
този смисъл възраженията на жалбоподателя за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност се явяват неоснователни и без опора в доказателствения
материал.
По отношение на
възражението на санкционираното дружество за приложимостта на чл.28 от ЗАНН.
Съдът намира, че критерият за отграничаване на маловажния случай от обикновения
случай на престъпление, посочен в чл.93, т.9 от НК, е меродавен и при
административните нарушения по аналогия, поради липса на дефиниция за маловажен
случай в ЗАНН. Маловажен случай е този, при който извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на другите
смекчаващи обстоятелства, представлява по – ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния
вид. За да се приеме случаят за маловажен, се изхожда преди всичко от размера
на вредните последици, но от значение остават и другите смекчаващи
обстоятелства.
В случая,
административното нарушение е формално, на просто извършване, изразяващо се в
бездействие и настъпването на каквито и да е вреди от него не само няма
отношение към съставомерността, но и техния малък размер или липсата им не
могат да обосноват маловажност на случая. Правилно административнонаказващият
орган се е съобразил с тежестта на нарушението, както и фактът, че се касае за
нарушение, извършено за първи път и в този смисъл е наложил административно
наказание имуществена санкция в предвидения в закона минимален размер.
Предвид
гореизложеното административнонаказващият орган е издал едно законосъобразно и
обосновано НП и като такова същото следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
2019-033096/20.06.2019 год. на Директора на Регионална дирекция на областите
Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол
на пазара” към КЗП, с което на „Леонардо” ООД, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, р-н "Одесос", ул. „Кръстю Мирски” № 7, ет. 3,
офис № 7 на основание чл.222 от Закона за защита на потребителите, за нарушение
на чл.127, ал.3 от ЗЗП е наложено административно наказание - имуществена
санкция в размер на 500 лева, като законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок пред Административен съд гр.
Велико Търново, считано от получаване на съобщението.
Районен
съдия: