Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, … юли 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-6 състав, в публичното заседание на втори юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
при
участието на секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от съдия
Радева т.д. № 4716 по описа за 2016 г. на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.208 КЗ (отм.).
Постъпила е искова молба от „К.Г.К.“ ООД срещу З. „О.“
АД, в която се твърди, че между ищеца и ответника е сключен застрахователен
договор, представляващ договор за имуществена застраховка „Пожар и природни
бедствия“ - секция 1, „Индустриален пожар“, обективиран
в полица №0110-610-2013-0003, в полза на „Търговска банка“ АД, за срок от 12
месеца, считано от 08.03.2013г. до 07.03.2014г. Твърди, че застраховката е
сключена с цел обезпечаване на задълженията на ищеца към банката - кредитор,
произтичащи от договор за кредит № 1026.1211/ 20.02.2012г. С оглед постигнатото
съгласие, предмет на застраховката са активи на ищеца, представляващи
производствени сгради, находящи се в с.Кънчево,
местност „Манда гьол“, застраховани за стойност от
1 410 000лева; други ДМА, находящи се в
същото село, застраховани за стойност 27 165 лева„балансова стойност“ и
необходими разходи на стойност 1 000лева. Твърди, че на 20.06.2013г. е
настъпило застрахователно събитие - пожар – в производствените сгради,
собственост на ищцовото ТД. Образувано е ДП срещу
неизвестен извършител и същото е приключило с постановление за прекратяване от
17.01.2014г. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие ищецът е предявил
претенции пред ответника -застраховател за заплащане на застрахователно
обезщетение в размер на сумата 1 438 165 лв. Твърди, че на 27. 01. 2014г. е
представил на застрахователя всички документи, необходими по заведена щета вх.
№ 17/21.06.2013г. Твърди, че ответникът е следвало да му заплати дължимото
обезщетение в 15- дневен срок, а именно на 27. 01.2014г. Твърди, че на
14.03.2014г. е получен отказ за заплащане на претендирано
застрахователно обезщетение и в него са обособени 6 основни позиции за постановения отказ. Твърди, че ответникът не е
имал основание да не изпълни своето задължение, тъй като не е налице нито една
от предпоставките, посочени от него, в постановения отказ за заплащане на
дължимо обезщетение. Твърди, че не е налице която и да е от хипотезите на
чл.21 КЗ /отм./, освобождаваща застрахователя от задължение да плати
обезщетение. Моли съда да уважи иска и му присъди съдебно заявената сума от
1 438 165 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба, като претендира и разноските по това дело.
В срока за отговор ответникът ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“
А, ЕИК********оспорва претенцията и прави следните възражения: твърди, че искът
не е допустимо, тъй като за ищеца липсва материална легитимация да предяви иска
и това е така, тъй като трето ползващо се лица по застрахователното
правоотношение е банката-кредитор на ищеца, на която ответникът е заплатил
дължимото обезщетение. При условие на евентуалност, ако съдът приеме, че ищецът
разполага с надлежна легитимация да дири плащане на обезщетението, прави
следните възражения: застрахователното събитие не е възникнало по описания от
ищеца начин и това е така, тъй като служители на ищцовото
дружество с действията си са увеличили риска от настъпване на събитието и и
пожарът и щетите са следствие на действия и груба небрежност на управителя на
ищеца, поради неупражнен контрол за пожарната безопасност на обекта; обектът не
е отговарял на нормативните изисквания за пожарна безопасност; оспорва
обстоятелството, че посочените лица, които работят в ищцовото
дружество са полагали извънреден или нощен труд; твърди че е налице принос от ищеца, чрез неговите
работници и обезщетението следва да се редуцира; оспорва причинно-следствената
връзка между пожара и описаните като нестъпили щети, като твърди, че част от
тези щети не са в пряка причинно-следствена връзка със застрахователното
събитие; оспорва размера на претенцията и твърди, че действителната стойност на
активите е по-ниска и е налице надзастраховане;
оспорва да е унищожено цялото имущество, налице са запазени части, чиято
стойност следва да се приспадне и поради наличието на самоучастие
обезщетението следва да се редуцира.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
На 24.11.2008 г. третото лице „К.Г.“
ООД е продал на дружеството-ищец
недвижим имот, представляващ обособен производствен обект „Цех с. Кънчево“, в „Манда гьол“ в землището на с. Кънчево, заедно с построените
в имота масивна сграда – цех, трафопост, метален навес, склад с гараж и др.
В имота съгласно строителната
документация (акт за приемане на конструкцията, удостоверение за въвеждане в
експлоатация, удостоверение за завършен груб строеж) е изградена пристройка към
производствения обект и е извършено преустройство на съществуващата сграда в
цех за транжиране и преработка на птиче месо с площ от 1210 кв.м.
На 03.02.2012 г. е издадено разпореждане от РУ
към ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ за отстраняване на
констатирани несъответствия с изискванията за пожарна безопасност, изразяващи
се в липса на досие за създаване на организация за пожарна безопасност, липса
на дневник за изключване на електрическото захранване, не са актуални плановете
за евакуация, липса на дневник за пожарогасителите, недостатъчност на
противопожарни уреди. На 20-22.03.2012 г. управителят на дружеството-ищец е
издал заповеди в изпълнение на дадените му противопожарни предписания. По
делото са представени, утвърдени от последния, противопожарна инструкция, план
за осигуряване на противопожарна и аварийна безопасност при ремонти, план за
евакуация и план за действие при пожар. В отделен дневник са положили подпис
работниците на дружеството, затова, че са запознати през 2013 г. с плана за
предотвратяване и ликвидиране на аварии. Воден е и дневник за контрол и
наличието на пожарогасителите на територията на цеха за разфасовка и преработка
на пилешко месо. Приложена е и книга за проведен инструктаж на работниците и
служителите по безопасност и хигиена на труда и противопожарна безопасност.
На 20.02.2012 г. ищецът и третите лица М.Д.М.и
И.М.Т.са сключили договор за кредит с „Т.Б.Д“ АД, по силата на който банката
предоставя на кредитополучателя сума в размер на 500 000 лв. до 05.07.2013
г. за финансиране на оборотни средства за текущи разплащания, свързани с
дейността на дружеството, както и за заплащане на публични задължения. Съгласно
чл. 5.1.1., ал. 1 от договора юридическото лице –кредитополучател
учредява в полза на кредитора си особен залог върху търговското предприятие по
баланса му към 30.09.2011 г., включително и върху недвижимите имоти, машини
оборудване и др. В чл. 5.1.3 е уговорено, че кредитополучателят застрахова
предоставеното обезпечение. При настъпване на застрахователно събитие
застрахователят следва да заплати на банката сумата по застрахователната
полица.
На 07.03.2013 г. страните по делото са
сключили договор за застраховка „Пожар и природни бедствия“ във формата на
застрахователна полица на производствени сгради и други ДМА, находящи се в с. Кънчево, местност „Манда
гьол“, като общата застрахователна сума е в размер на 1 438 165 лв.
(1 410 000 лв. за сградите и 27 165 лв. за материалните активи).
Уговорено е, че в случай на застрахователно събитие застрахователят ще изплати
полагащото се обезщетение на „Т.Б.Д“ АД. Част от създадената договорна връзка
са и ОУ на ответника-застраховател.
Страните са се съгласили, че в случай на застрахователно събитие с
имущество, предмет на тази застраховка, застрахователят ще изплати дължимото
обезщетение на „Търговска банка“АД до размера на задълженията на застрахования
към нея, считано към датата на събитието. Предвидено е самоучастие
във всяка щета в размер на 10 % .
Представените общи условия на ответника /ОУ/
дефинират съответните покрити рискове, начина на формиране на застрахователното
обезщетение съгласно които –
застрахователни суми и лимити на отговорността III – чл.4, т.2, б.“Б“ при застраховка
насгради, машини, съоръжения и всякакъв вид
оборудване и инвентар се прилага възстановителна стойност на актива, която е
стойността, за която имущества от същия вид, качество и мощност като
застрахованите могат да бъдат доставени, построени или произведени отново към
момента на сключване на застраховката.
Съгласно чл. 2 от приложимите общи
условия на застрахователя не се покриват щети от палеж и други злоумишлени
действия. От разпоредбите на ОУ в секция I
“Индустриален пожар“ се установява, че застрахователят покрива пълна загуба или
частична вреда от пожар, вкл. последиците от гасенето му.
С разпоредбата на чл.3 от ОУ се уреждат
случаите, при които застрахователят не следва да покрива щети. С разпоредбата
на чл.21 от ОУ се сочи, че при неизпълнение на някои от задълженията на
застрахования по чл.20, застрахователят може да прекрати договора или да откаже
изцяло или отчасти заплащане на обезщетение.
Съгласно представената по делото заповед
№ 484/17.06.2013 г. на управителя на дружеството-ищец от 22:00 часа на
19.06.2013 г. до 6:00 часа на 20.06.2013 г. в извънредна нощна смяна следва да
работят А.М.А., Г. М.О. и З.А.Р., а ръководител е Б.Г.С..
Видно от съставения от управителя на
ищеца протокол от 20.06.2013 г. на
същата дата около 01:00 часа в производствения цех в с. Кънчево възникнал
пожар. Въпреки предприетите мерки от дежурните работници и пожарните екипи,
производствената сграда и оборудването в нея са изцяло унищожени.
На 24.06.2013 г. ищецът е предявил пред
ответника претенция за заплащане на застрахователно обезщетение в максималния
размер по застрахователната полица, а именно – 1 438 165 лв.
От застрахователното дружество са
съставили констативен протокол на същата дата, в който са описани щетите върху
застрахованото имущество – опожарена сграда.
Във връзка с настъпилото застрахователно
събитие е образувано досъдебно производство на 20.06.2013 г., което е
прекратено на 17.01.2014 г. В мотивите е прието, че не са събрани доказателства
за извършено престъпление.
На 14.03.2014 г. ищецът е получил от
ответника писмен изричен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение с
позоваване на нарушение от страна на застрахования на общите условия по
договора. В писмото са изброени нарушенията обусловили процесния
отказ, а именно - нарушаване на чл. 3,
ал.1, т. 1 и т.3, чл. 3, ал. 2, чл. 20, т. 5 и 6, както и чл. 5.
С писмо от 29.01.2015 г. ответникът е
уведомил ищеца, че е преразгледал случая и е определил, че поради драстично надзастраховане допустим размер на обезщетението би бил
500 000 лв.
По делото са представени заверени от
ответника преписи от образуваната по щета преписка по застрахователна полица
№0110-610-2013-00003 8лист 330398 от делото/, в която е включена и
кореспонденцията между застрахователя и бенефициера-банка.
От представените от ответника доказателства по тази преписка се установява, че
щетата е оценена на 853 982,08лв. Представена е и счетоводна справка,
изготвена от банката-кредитор на ищеца, съобразно която вземането на банката,
произтичащо от договора за банков кредит е сумата от 650 993,07лв,
формирана като сбор от дължима главница от 500 000лева , възнаградителна лихва в размер на 6 833,33лева за
периода от 05.05.2015г. до 28.05.2015г. и възнаградителна просрочена лихва в размер на
144 159,74лева за периода от 05.07.2014г. до 28.05.2015г., включително. Преписката
съдържа и разменена между застрахователя и бенефициера
кореспонденция. От писмо от застрахователя до банката-бенефициер,
с копие до настоящия ищец, от 14.03.2014г./датата не се чете ясно/ става ясно,
че въз основа на представените по преписката документи, застрахователят е
заявил, че е налице нарушение на чл.3,т.1, т.3; чл.3, ал.2; чл.20, т.4 и т.6;
чл.5 от ОУ, без да направи изричен отказ за заплащане на застрахователното
обезщетение. На 30.12.2014г. бенефициерът изисква
отговор за причините за отказ на застрахователя да плати обезщетението.
Впоследствие, по нова молба на банката
от 05.01.2015г., застрахователят дава отговор на 29.01.2015г. до банката, че е
преразгледал преписката, отчел е драстично надзастраховане,
което е упоменато в експертния доклад / част от преписката по щетата/ и е
приел, че допустимият размер на застрахователното обезщетение е сумата от
500 000лева.
На 20.07.2015 г. ответникът и „Т.Б.Д“ АД
са сключили споразумение, съгласно което предвид настъпването на процесното застрахователно събитие до края на юли 2015 г.
на банката ще ѝ бъде изплатено застрахователно обезщетение в размер на
500 000 лв. в качеството на трето ползващо се лице. С погасяването на
посочената сума се уреждат правоотношенията по отношение на застрахователното
събитие, като банката сочи, че занапред няма да има финансови претенции по процесната застрахователна полица.
От разпита на свидетеля Х.Л.И., работил
в дружеството-ответник като вещо лице по застрахователните щети, се установява,
че е извършил оглед на подадена щета от „К.г.к.“ за пожар през 2013г. Първия
път един ден след пожара, а следващия 3-4 дни след него. Обектът е голяма
промишлена сграда птицекланица, състояща се от
няколко основни части, има хладилни камери, офис част, съблекални за
работниците, и производствена част, където са машини свързани с обработката на
пилетата. Сградата е с метална конструкция, правена на няколко етапа, в едната
част с хладилните камери и е с по- нагъсто стени, а производствената част е
по-широко хале, с метални конструкции, метални ферми и цялата е облечена в термо-панели, това е покрив и фасади. След пожара сградата
е била тежко пострадала, но 30 % от сградата, където са хладилните камери, била
по-малко засегната. В основата на производствената част цялата конструкция била
паднала до земята, а самата сграда била деформирана. Пожарът бил засегнал
основната сграда на площадката, производствената част. Пораженията били в
средата на сградата, където имало помещение като кухня, където били разположени
скари и там се извършвало предварително печене на пилешкото месо. Като вероятно
огнище на пожара сочи кухнята и по-конкретно помещението със скари. Според него
сградата не отговаряла на изискванията, тъй като е третирана още самото начало
на фаза „Проектиране“, като сграда с влажни процеси, неособено опасно
производство. Има процеси, отговарящи на по-високи категории и тя е следвало да
бъде оборудвана по друг начин, да е изградена по друг начин. Примерно, металните
конструкции не са обезопасени и съгласно нормативите се изисква пожаро-защита на конструкцията. Тук няма такава пожаро- защита, а са използвани горими
панели, т.е. сандвич панел- състои се от огъната ламарина, от едната страна и
огъната ламарина, от другата страна, а в средата е топлоизолация. Видът на
топлоизолацията определя вида на поведението на този панел при пожар. Той може
да е горим, негорим или нещо по средата. Панелите били с ПУР, полиоретанова пяна, която е горима,
но ако се добавят химически добавки, тя става трудно горима.
Панелът има пожарен сертификат. Това са масово използваните 3- слойни панели за строителството. Те са горими,
поради което се е разпрострял огънят. Ако са били негорими бетонови елементи,
пожарът е щял да се е локализирал само в кухнята и нямало какво да го
разпространи повече, но тук е горяло и по конструкцията.
От разпита на свидетеля А.М.А., работил
в дружеството-ищец като скараджия, се установява, че
в работното му помещение се е запалил пожарът. Изведнъж пламнали 3 скари. Преди
работа скарите са били почистени. Неговата смяна е започнала в 22:00 часа. В
помещението е работил с две жени – Г.М. и З.. При запалването на скарите, първо
изключил аспирацията и с пожарогасителя
е опитал да изгаси огъня. Отишъл да търси друг пожарогасител и като се върнал
установил, пожарът се е бил разраснал, поради което не могъл да влезне вътре. Двете работнички с него
на смяна отишли при пазача с поръчение да се обади на пожарната. После
свидетелят и колежките му се върнали да гасят пожара, но нищо не можело да се
направи. Проведен му е бил инструктаж. Скарите са били пълни с месни продукти,
от които изтичала мазнина в специален улей. След около 20 минути дошла
пожарната. Те се забавили 20 минути и докато те дойдат, половината от нещата
изгорели. Село Кънчево е на 12 км от Казанлък и с кола се пътува минимум 20
минути. Помещението изгоряло докрай. Пожарът бързо се е разраснал.
От разпита на свидетеля З.А.Р., се
установява, че същата е била на работа при запалване на пожара. Пламъкът е бил
разпален от скарите. След запалването минала с колежката през стаята и излезли
навън, а колегата ѝ А. се върнал да гаси. Нейната работа е да опакова
месата, след като са изпечени в другата стая.
От разпита на свидетеля Г.О., се
установява, че същата е била на работа при запалване на пожара. Била е на
опаковането , когато е избухнал пожарът. Това се е случило около 1 часа.
Колегата им А. им се е обадил, че е избухнал пожар на скарите. Последният е
правел опити за овладяване на пожара. През това време свидетелката и колежката
ѝ са съобщили на охраната, която от своя страна се е обадила на
пожарната. След като те изгасили пожара, нищо не е било останало от сградата.
Твърди, че пожарът е тръгнал от запалването на скарата към аспирацията. Твърди,
че конструкцията на сградата е от PVC.
Като доказателство по делото е приложено
ДП№ЗМ-948/2013 година, което е прекратено.
В хода на досъдебното производство са
разпитани същите лица, които са разпитани и в хода на съдебното дирене по това
дело.
Съобразно протокол за разпит на свидетел
от 24.06.2013г., проведен от разследващ полицай И. И., се установява, че
свидетелят А. е дал различни показания от тези, дадени в хода на настоящето
производство. Пред разследващия полицай свидетелят А. е заявил, че е бил нощна
смяна на работа. Около 1,00 часа на 20.06.2013 година е пекъл на скарата
пилешко филе. „Скарите са три и са големи, промишлени. Някъде с размери 1,20м
на 80см“. Бил махнал всичко от скарите, но не ги изключил от тока. „Вървяла“ и
аспирацията. Отишъл в съседното помещение, където правят каймата, за да
претегли готовата продукция. Оставил на кантара касетките и видял, че в помещението,
където са скарите, се вижда огън. Отишъл веднага в друго съседно помещение, където
е таблото на скарите и аспирацията и изключил аспирацията. Твърди, че е
изключил и скарите. Отишъл при скарите. Огънят бил обхванал скарите и
аспирацията. Взел пожарогасител и започнал да пръска аспирацията и скарите.
Помещението побеляло от дим. В един момент огънят спрял по скарите, но
аспирацията продължавала да гори. Свършил му пожарогасителят. Нещо започнало да
пука, кабелите – да дават късо. Казал на друг работник (Р.) да не пръска с
водата, за да не го „удари“ токът. Когато всички започнало да пука, разбрал, че
нищо не може да се направи и побягнали с останалите навън. Въпреки намесата на
останалите работници и на пожарната, пожарът не бил погасен.
Съгласно заключението на вещото лице П.Д.
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът приема и не е
оспорено от страните, е прието, че фактура № **********/19.03.2013г. , издадена
от „Б.и с.“ ООД с получател „К.Г.К.“ООД на стойност 32,21лв. е редовно и
своевременно осчетоводена от „Б.и с.“ ООД по сметка „Вземания от клиенти“,
включена е в Дневник за продажби по ДДС за 03.2013 г., отразена е в съответната
Справка - декларация по ДДС за 03.2013г. и данните са подадени в ТД на НАП с
Уведомление вх. № 2400-1443226/ 15.04.2013г. В счетоводството на „Б.и с.“ООД е
отразено, че на 19.03.2013г. фактурата е заплатена в брой на каса от страна на
получателя „К.Г.К.“ООД и вземането на „Б.и с.“ ООД по процесната
фактура в размер на 32,21лв. е изцяло закрито.
Според вещото лице на 20.06.2013г. е
настъпило застрахователното събитие пожар, при което са унищожени изцяло
производствените сгради и други материални активи. Заведена е преписка по щета
№ 0110-610-0002-2013. С преводно нареждане за кредитен превод от 10.08.2015г.
от банкова сметка ***“ОЗК - Застраховане“АД в „Т.Б.Д“АД е изтеглена сума в
размер 500 000лв., която на същата дата е постъпила в банкова сметка *** „Т.Б.Д“АД
в същата банка. Преводът е извършен на основание: „щета № 011061000022013“.
Като за бележки е отбелязано, че ѝ е представен „Отчет по сметка“ № 1321
от 10.08.2015г (парагон) от банковата сметка на
ЗАД“ОЗК - Застраховане“АД в Т.Б.Д“АД, с който се удостоверява изтеглянето на
сумата 500 000лв. и заверяването на сметка с титуляр „Т.Б.Д“АД в същата банка.
На експертизата е предоставен мемориален ордер № 1853 от 10.08.2015г. относно
счетоводните операции, извършени по повод плащането на сумата в размер 500
000лв. - същата е осчетоводена по дебит на сметка 433 “Разчети за парични
потоци“ и по кредит на сметка 503“Разплащателна сметка в левове“ на основание:
„ плащане по щета № 011061000022013, ID 2673886, претенция ID 70980;
ББ/ДБ/1321/10.08.2015г.“
Съгласно заключението на вещото лице
проф. д-р инж. В.С.С. по допуснатата съдебна пожаро -техническа експертиза, което съдът приема и не е
оспорено от страните, е прието, че в конкретния случай пожарът (горенето) е
възникнало на скарите за печене. На това място в помещението единственото горимо вещество в момента на възникване на горенето е била
отделената мазнина при печенето на месото. От направената справка в справочната
литература вещото лице е установило, че пламната
температура за повечето мазнини от животински произход е в границите tпл= 270 - 330 °С; температурата на възпламеняване е с 3 до
6 °С по-висока от пламната температура и температурата
на самовъзпламеняване е в границите tCB™ = 340 - 360 °С.
Вещото лице проф. С. е приел, че
представа за обстановката при възникване на пожара дават показанията на
свидетеля А., който заявява , че е махнал всичко от скарите, но не е изключил
тока, вървяла и аспирацията. Отишъл в съседното помещение, където правят кайма,
за да изтегли готовата продукция… Огънят бил обхванал скарите и аспирацията. В
резултат на това проф. С. достига до извод, че
единственото горимо вещество, което се е
намирало върху скарите е била мазнината от печеното месо, а възможният източник
на запалване е скарата, върху която не е имало месо,което да отнема топлина и
която скара се е нагряла до температура в интервала между 270-300 градуса по
Целзий. В резултат на това е възникнало запалване на мазнината като горенето се
е интезифицирало от действащата към този момент
аспирация.
Съобразно заключението по експертизата
при изключване на електрическото захранване и при действаща аспирация от
създадените въздушни потоци температурата на скарата е щяла да се понижи под пламната температура на мазнината. По този начин ще се
наруши триъгълникът на горене, тъй като ще бъде елиминиран източника на запалване.
Вещото лице е дало становище, че
изискванията за пожарна безопасност към процесната
сграда са посочени в Глава четвърта, Обекти с производствено предназначение,
Раздел I, Общи изисквания на Наредба № 2 Противопожарни строително-технически
норми. Съгласно чл. 31, Таблица 4 производството в процесната
сграда се отнася към категория „В“ по пожарна опасност. В Чл. 32, ал. 1 от
същата наредба е посочено, че броят на етажите, степента на пожароустойчивост
и допустимата площ между брандмауерите в
производствени сгради в зависимост от пожарната им опасност се определят по
Таблица 5. В Таблица 5 е посочено, че процесната
сграда е от IV-та степен на пожароустойчивост и може
да бъде само на един етаж при най-голяма допустима площ между брандмауерите 2 000 т2. От приложените в кориците на делото
документи става ясно, че панелите, от които е била изградена сградата отговарят
на изискванията за IV степен на пожароустойчивост. От
намиращите се в кориците на делото и в кориците на досъдебното производство
материали не става ясно имало ли е изградени брандмауери,
разделящи сградата на площи от 2 000 т2. В Чл. 5, ал. 4 на Наредба № 2 за ПСТН
е посочено: „В сгради от всички степени на пожароустойчивост
се допуска използването на неносещи фасадни панели с горим или трудногорим пълнеж при условие, че през 30 ш2 се оформят
участъци, защитени от всички страни с негорим материал, който не позволява
разпространението на горенето към съседни участъци в течение на 15 min.“ От изнесеното по-горе следва, че не може да се
направи еднозначен извод дали сградата е отговаряла на изискванията за пожарна
безопасност.
Според вещото лице от материалите,
съдържащи се в кориците на делото става ясно, че пожарогасителите са отговаряли
на противопожарните стандарти към момента на възникване на пожара. Всички пожарогасители
в обекта са били обслужени и приведени в съответствие с действащите изисквания
на 19.03.2013 г. от специализирана фирма „Б.и с.“ ООД, за което са издадени
Протокол № **********/19.03.2013 г. и фактура № **********/19.03.2013 г.
Съгласно експертизата оставянето на скарите
включени и без продукти за термична обработка върху тях способства за
възникване на пожара. Продуктите за термична обработка при поставянето им върху
скарата охлаждат работната повърхност за известно време. След това протича процес
на нагряване на продуктите за термична обработка докато тяхната температура се
изравни с тази на работната повърхност. Ако тази температура е равна или
по-висока от пламната температура на отделящите се
мазнини възниква пламъчно горене на мазнината и на
продукта, намиращ се върху работната повърхност на скарата.
Съобразно заключението на вещото лице
наличието на непочистена животинска мазнина по електрическите скари способства
възникване и разпространение на горене. Отделилата се при печенето мазнина частично
се е оттекла в събирателния съд и частично е останала отложена върху работната
повърхност на скарите. Липсата на продукция върху работната повърхност на
скарите е довела до бързо повишаване на температурата до и над пламната температура на мазнината, което е довело до пламъчно горене. Горенето се е разпространило към
събирателния съд и е било интензифицирано от включената аспирация.
В Наредба № 1з-2377 за правилата и
нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите няма изрично
изискване електрическите уреди да не се оставят включени без наблюдение
особено, ако същите имат автоматика. В такива случаи трябва да се спазват
изискванията за пожарна безопасност посочени от производителя в паспорта на
конкретния уред. В материалите, съдържащи се в кориците на делото и в кориците
на досъдебното производство не са приложени технически паспорти на процесиите
скари. В процесния случай очевидно става дума за
скари с регулируема температура в широки граници и термозащита.
Вещото лице е изразило становище, че
като се имат предвид физико-химичните и пожароопасни
свойства на животинските мазнини очевидно скарите са били настроени неправилно
на по-висока от необходимата за изпичане на продукцията. Следователно при
правилна настройка на работната температура на скарите не е било проблем да
бъдат оставени включени без наблюдение.
За да се предотврати възпламеняване
съобразно заключението скарите е трябвало да бъдат настроени на работна
температура по-ниска от пламната температура на
отделящата се при печенето мазнина.
Съгласно заключението в Наредба № 2 за
ПСТН няма изискване към покриви, изпълнени от трислойни самоносещи
панели. Записаното в Чл. 10, ал. 2 изискване се отнася за трудногорими
топлоизолации, а не за покриви от самоносещи
трислойни панели. В материалите, съдържащи се в кориците на делото и в кориците
на досъдебното производство няма информация за начина на изпълнение на процесната сграда и в частност на покрива.
В дадените пред съда обяснения от в.л.
/лист 302 -303 от делото/ малкото време, през което работникът А. е отсъствал
от помещението доказва по недвусмислен
начин, че температурата на скарите е била във всички случаи по-висока от 270
градуса Целзий. Ако температурата не е била по-висока от посочената, не би
могло възможно скарите да се подпалят. В.л. изключва и възможността мазнината
по скарите да е била в малко количество и това е така, тъй като тогава не би
могло да се стигне до запалване. Мазнината е била достатъчно, за да пламне
пожарът и вероятно след запалване на мазнината се е запалил и контейнерът, в
който тя се събира и оттам тръгва и се разраства пожара. В.л. дава категоричен
отговор на въпроса, че щом на скарите няма продукция, следва да се изключват,
ако до тях няма човек и това няма да възпрепятства повторното им загряване, тъй
като чугунът изстива бавно.
По делото е изслушана и тройна пожаро-техническа експертиза.
В тази тройна експертиза вещите лица са изготвили варианти
на заключението, съобразно свидетелските показания, дадени в хода на
досъдебното наказателно производство и тези, дадени в хода на този процес.
Свидетелските
показания, дадени от същите лица пред органа на досъдебното производство не
могат да бъдат кредитирани, макар и обективирани в
официални свидетелствуващи документи и това е така,
тъй като тези доказателствени средства не са събрани
по реда на ГПК. Протоколите за дадени в досъдебното производство свидетелски
показания не са годни доказателствени средства за
установяване на определени факти, а установяват единствено, че такива показания
са дадени в досъдебното производство по конкретни обстоятелства, поради това
съдът ще интерпретира единствено вариантите, изготвени от вещите лица, въз
основа на събраните в хода на настоящето съдебно дирене доказателства.
Съгласно заключението на вещите лица
проф. д-р инж. В.С., инсп. М.М.
и инж. Б. П.по допуснатата тройна съдебно-техническа експертиза, което съдът
приема и не е оспорено от страните, е прието, че най-вероятната причина за
възникване на пожара са самовъзпламеняване на наслоени
върху скарата мазнини и остатъци от пилешко месо или претоварване на ел.
инсталацията, захранваща ел. скари, поради използване на по - могъщи скари.
Вещите лица сочат, че настъпване на пожара е могло да бъде предотвратено,
посредством изключване на ел. скари след приключване на печеното или чрез хвърляне
на негоримо одеяло върху възпламенените скари или запалилата се ел. инсталация.
Вещите лица за достигнали до извод, че към момента на въвеждането в
експлоатация на сградата, последната не е отговаряла на действащите нормативни
изисквания за пожарна безопасност, тъй като няма АПГИ- автоматично
пожарогасителна инсталация; пожарогасителят, с който е гасено е отговарял на
противопожарните стандарти, но предприятието най-вероятно не е било оборудвано
с всички необходими пожарогасителни уреди и средства (негоримо одеяло).
Съобразно експертизата оставянето на
включени ел. скари в обекта, без върху тях да има продукти за термична
обработка, е способствало за възникване и разпространение на пожара;
непочистената животинска мазнина по ел.скари е способствала за възникване на
пожара; включените скари не е следвало да се оставят без наблюдение; причината
за възпламеняване на абсорбаторите е възникналото пламъчно горене на /върху скарите, разположени под тях.
Вещите лица дават пространни отговори на
всички, поставени им въпроси, като изрично подчертават разликите в показанията
на свидетелите, дадени в хода но досъдебното производство и в настоящия процес,
особено тези на свидетеля А.А..
Съобразно експертизата панелите, от
които е бил изготвен покрива на сградата, съгласно изискванията на Наредба № 2
за ПСТН, не е било задължително да бъде изграден от негорими ивици. По
действащата наредба № 1з-1971 за СТПНОБП е задължително изграждане на такива
ивици. Фактът, че покрива на сградата не е изграден от негорими ивици и липсата
на АПГИ е способствал за по-бързото разрастване на пожара. За къс период от
време (няколко минути, в зависимост основно от силата на вятъра) пожар в такива
предприятия облицовани с термозащитни панели тип „Арктик” се разраства на големи площи и обхваща почти
напълно
Съгласно заключението на вещите лица
инж. М.П., инж. Х.С. и проф. д-р С.А. по допуснатата съдебно-оценителска
експертиза, което съдът приема и не е оспорено от страните, е прието, че в
резултат на пожар 20.06.2013г са възникнали щети по производствен обект „Цех за
месопреработка“ с адрес с. Кънчево, община Казанлък.
Обектът представлява сграда с ивични основи и
единични фундаменти, стоманена конструкция и покривна конструкция - метални
ферми. Оградните стени и покривното покритие са от термопанели /с полимерно покритие, клас антибактериални/,
включително и хладилни камери. Дограмата е алуминиева, със специални врати за
хладилните камери. Настилките са изпълнени съгласно проектната документация.
Ел., ВиК, климатични и хладилни агрегати са налични.
ЗП 1565 кв.м /ЗП преустройство 1210 кв. м и ЗП ново строителство 355 кв.м/,
година на застрояване - 2009 г. Металната конструкция на сградата е напълно
унищожена. Под действие на високата температура всички стоманени ферми и колони
са се деформирали и паднали, разрушавайки обособените вътрешни помещения.
Покривните и фасадни термопанели са намерени напълно
изгорели и деформирани. Относително запазени са: източната фасадна стена и
прилежащите ѝ две помещения, заедно с трафопоста разположен на северната
фасада. Запазени са и външните части на разположените по източната и западната
фасади ОВ инсталации.
В Удостоверение № 314/29.07.2013г. на
Община Казанлък, масивна сграда - цех с площ 1226 кв.м, на един етаж; склад с
гараж с площ 60 кв.м; метален навес-14 кв. м и метален навес към трафопоста -
15 кв.м са съборени и в имота не съществуват отпадъци. В резултат на пожара от
20.06.2013г са възникнали щети на активи - 31 бр машини
и съоръжения. След пожара машините и съоръжения са напълно унищожени, под
действие на високата температура и същите са неизползваеми.
Според експертите пазарната стойност на
увреденото имущество към датата на възникване на пожара – 20.06.2013г. – е сумата
от 1 119 299,62лева, определена по метода на вещната стойност, като
щетата на сградите е сумата от 934 013,35лв след приспадане на 10% самоучастие; пазарната стойност на машините и съоръженията,
определена по метода на пазарните аналози
е сумата от 22 162лева, а стойността на щета за тях е сумата от
19 945,80лева, след приспадане на 10% самоучастие.
Стойността на запазените части и елементи от опожарения имот, изчислена на база
процент на увреждане на сградата е сумата от 154 602,61лева.
Вещите лица са посочили, че
необходимите средства за възстановяване на сградите и имуществото е сумата от
1 119 399,62лева и за машините и съоръженията – 22 162лева –
общо сумата от 1 221 561,62лева. В дадените пред съда, в о.с.з. на
02.06.2020 година, пояснения от вещите лица, се установява, че стойността на
запазените части е включена в пазарната и възстановителна стойност на активите.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл.208 КЗ (отм. ) - искане за заплащане на застрахователно
обезщетение.
Относно материалната легитимация на ищеца (въпрос по
основателността на иска, а не по неговата допустимост).
От установените по делото доказателства следват два извода:
че ищецът е страна по два договора – договорът за имуществена застраховка,
обвързващ го със застрахователя – ответник и договор за банков кредит -
обвързващ го с ползващото се от договора за застраховка трето лице – бенефициерът- банката - кредитор на ищеца. Предмет на имуществената
застраховка са активи, които попадат в даденото на банката обезпечение, гарантиращо
вземанията и, произтичащи от банковата сделка.
Съобразно договора за застраховка ползващото се от
застрахователно обезщетение лице е банката-кредитор на настоящия ищец.
Съгласно чл.199а КЗ(отм.), намиращ приложение в
настоящия случай, при настъпване на застрахователното събитие за застрахователя-стипулант възниква задължение да заплати на бенефициера застрахователно обезщетение до размер на
непогасената част от дълга и именно в този смисъл следва да се тълкува специалното
условие на полицата, а именно, че застрахователят ще изплати дължимото
обезщетение на „Търговска банка“ АД до размера на задълженията на застрахования
към нея, считано към датата на събитието. Чрез подобно ограничаване на
имуществената отговорност на застрахователя спрямо третото лице, намира израз признатият
застрахователен интерес на кредитора- бенифициер,
който съществува доколкото има непогасено вземане, произтичащо от банковата
сделка. След погасяване на това вземане, чрез плащане, за бенефициера-кредитор
на обещателя, застрахователният му интерес отпада.
Законът предвижда, че след погасяване на дълга,
застрахователният интерес съществува за застрахования-длъжник и поради това
предвижда заместване по закон на бенефициера със застрахования длъжник- обещател за остатъка
от застрахователното обезщетение.
Ето защо възражението на ответника за липса на
материална легитимация на настоящия ищец не може да бъде споделено и съдът го
отхвърля като неоснователно.
Ищецът е легитимиран да дири обезщетение от своя
застраховател.
Относно възраженията за неизпълнен договор – конкретни
форми на нарушение на текстовете от ОУ.
От приложената преписка по щетата се установява, че
ответникът е възразил на ищеца и на неговия кредитор за неизпълнение на
договора – чрез посочване на конкретни форми на нарушения на ОУ на
застрахователя, които са част от регулацията, съществуваща между страните, тъй
като са част от договорната връзка.
Впоследствие, чрез извършеното плащане на бенефициера на застрахователно обезщетение ответникът е отстъпил
от тази си позиция, като чрез извършеното плащане, е признал основателност на
заявената застрахователна претенция. Ето защо настоящият състав приема, че
възраженията за неизпълнен договор, включително и такива, основаващи се на
нормата на чл.211 КЗ(отм.) се явяват неоснователни, поради което следва да
бъдат отхвърлени.
Останалите възражения : за наличие на надзастраховане; за наличие на съпричиняване
и самостоятелното оспорване на размера на обезвредата,
касаят размера на претенцията
По възражението за наличие на надзастраховане.
Съобразно възприетото от ВКС надзастраховане
по см. на чл.204, ал.1 КЗ (отм.) е превес на застрахователната стойност,
посочена в полицата, над действителната или възстановителната стойност, към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Действителна е стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество /чл. 203, ал. 2 КЗ /отм./, а възстановителна - цената за
възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка
/чл. 203, ал. 3 КЗ /отм./. Съгласно чл.200 КЗ /отм./, предмет на
застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право,
което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на
така очертания предмет, при обикновената имуществена застраховка максималният
размер на вредите, които могат да настъпят, може предварително да бъде
определен, поради което застрахователната сума не трябва да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото – чл.203, ал.1 КЗ
/отм./, като не се допуска надзастраховане- чл.204,
ал.1 КЗ /отм./. Съобразно чл.203, ал.4 КЗ /отм./ страните по застрахователния
договор могат да договорят застрахователна стойност под действителната
/възстановителната стойност. В тази насока е и трайната практика на ВКС,
постановена по реда на чл.290 ГПК - решение №37 от 23.04.2009г. по т.д.№
667/2008г. на ВКС, І ТО, решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009г. на
ВКС, I ТО, решение № 22 от 26.02.2015г. по т.д.№ 463/2014г. на ВКС, ІІ ТО,
решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение №
235 от 27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 141/
18.10.2015г. по т.д. № 2140/2014г. на ВКС, I ТО и решение № 1678 11.05.2016г.
по т.д. № 1869/2014г. на ВКС, II ТО. В нея се приема, че застрахователното
обезщетение по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент
на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането, съответно възстановителната стойност, която е цената на
възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Следователно, застрахователната сума съставлява една максимална горна граница
на дължимото обезщетение за срока на действие на договора, но не винаги подлежи
на изплащане в пълен размер При настъпване на застрахователно събитие в срока
на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на
настъпване на събитието, като доказването на размера на вредата е в тежест на
застрахования по имуществената застраховка. Ако застрахователната сума е под
размера на вредата, дължимото застрахователно обезщетение ще е до размера на
застрахователната стойност.
В настоящия случай възражението на ответника за
наличие на надзастраховане е без значение и това е
така, тъй като неговата отговорност е ограничена от законодателя в рамките на
действителната стойност на щетата, поради което възражението се явява неотносимо към размера на обезщетението.
По възражението за наличие на съпричиняване.
Настоящият съдебен състав намира това
възражение за основателно и това е така, тъй като както заключението от
единичната пожаро-техническа експертиза, така и от
заключението от тройната пожаро-техническа
експертиза, правят изводи, че единственото горимо
вещество, което се е намирало на скарите е била животинската мазнина от
печеното месо, а възможният източник на запалване е скарата, която е била
нагрята в интервал от 270 до 300 градуса по Целзий(единичната експертиза – лист
292 от делото), а съобразно тройната такава, възможната причина за възникване
на пожара е самовъзпламеняване на наслоени върху
скарата мазнини и остатъци от пилешко меса или претоварване на ел. инсталацията,
захранваща електрическите скари, поради използване на по- мощни скари.
И в двата случая се касае за последици
от човешко поведение, което е причинило: натрупване на мазнина и/ или остатъци
от месото за печене (бездействие на работника, отговарящ за скарите) или
активно действие на отговорното за монтиране на по-мощни от допустимото скари
за печене, за което действие е отговорен управителят на дружеството - ищец. Съпричиняването е налице, тъй като без някоя от горепосочените
причини за възникване на пожара, такъв не би възникнал.
Пожар не би възникнал, ако на скарата
не е била натрупала животинска мазнина, респективно месо, както не би възникнал
пожар и ако скарите работеха в допустимата мощност. В тази връзка съдът държи
да отбележи, че не кредитира показанията на свидетеля А.А.,
дадени в настоящето производство. Това е така, тъй като съпоставени с протокола
за разпит, създаден като официален удостоверителен документ, в рамките на
досъдебното производство, се установява, че тези показания, съпоставени с
официалния документ, съставен от длъжностно лице, в кръга на неговата служба,
се установят коренно различни неща. В протокола от ДП, както е посочено и по-
горе, свидетелят признава, че е оставил скарите без надзор, без месо върху тях
и без да ги изключва, докато в това производство дава показания, че скарите
внезапно пламнали, а върху тях имало месо за печене. Това явно противоречие в
дадените показания по това дело и тези обективирани в
протокола за разпит, дават основание на съда да не кредитира показанията на
свидетеля А., а следва да се отбележи и това, че същите се намират в логическо
противоречие с изводите от пожаро-техническите
експертизи.
Ето защо съдът приема, че ищецът има участие в
причината за възникване на пожара и това участие е на 50 %. Това означава, че
определеното му възнаграждение следва да бъде редуцирано, на основание чл.51,
ал.2 ЗЗД.
По размера на обезщетението.
Както е посочено и по-горе заключението
от трайната техническа експертиза определя възстановителна стойност на щетата –
общо сумата от 1 221 561,62лева. От тази сума
следва да бъде приспаднато заплатеното на кредитора на ищеца обезщетение в
размер на сумата от 500 000лв. Основание затова е фактът, че с тази стойност е
заплатено задължение на ищеца към банката-кредитор и със сумата от
500 000лева е намален неговия пасив. От остатъка от тази операция – сумата
от 721 561,62лева следва да бъде приспаднато 10% самоучастие
в размер на 72 156,16лв. Резултатът от 719 405,46лв следва да бъде
намален със стойността на запазените части в размер на 154 602лева(същите
могат да бъдат използвани при възстановяване на сградата). В резултат на това
остатъкът от обезщетението е сумата от 564 803,46лв. Тази сума следва да
се раздели на 2, тъй като процентът на съпричиняване на вредоносния за ищеца резултат е 50%, както
съдът е посочил по- горе.
Следователно, дължимото от ответника
застраховател обезщетение на ищеца е сумата от 282 401,73лева, в който
размер претенцията се явява основателно предявена и доказана.
Ищецът претендира разноски по делото,
като представя списък по чл.80 ГПК, съобразно който направените разходи са в
общ размер на 59 526,60лева – за заплатена държавна такса и депозити за
вещи лица.
Ответникът претендира разноски, за
които представя списък в общ размер на сумата от 106 150лв.
По отношение на адвокатското
възнаграждение на ответника в размер на 104 000лв ищецът е направил
своевременно възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
По възражението за прекомерност.
Цената на иска е 1 438 165лв.
Съобразно Наредба №1/2004г. на ВАС,
чл.7, ал.2, т.6, при интерес от 1 000 000 лв. до 10 000 000 лв. - 21 530 лв. плюс 1 % за
горницата над 1 000 000 лв. В настоящия случай
минималното възнаграждение за адвоката е сумата от 25 911,65лв.
Уговореното и платено от ответника възнаграждение надхвърля тази сума повече от
4 пъти. Макар делото да се характеризира с фактическа сложност, да са проведени
повече от 3 съдебно заседания, то уговореният и платен адвокатски хонорар
следва да бъде редуциран до размер на сумата от 65 000лв. Следователно разноските, които
съдът ще вземе предвид, за ответника, са общо в размер на 67 850лв и на
тази база ще се произнесе, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Съдът приема, че дължимите от ответника
на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК , разноски са в размер на сумата от
11 688,80лв, а дължимите от ищеца на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, разноски са в размер на 54 526,80лв.
Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.208 във връзка
с чл.199а КЗ(отм.) З. „О.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
със съдебен адрес ***, чрез адв. С.Е.С., да заплати
на „К.Г.К.“ ООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление *** Загора, п.к.
1600, бул.““**************, сумата от 282 401,73лева (двеста
осемдесет и две хиляди четиристотин един лева и 73с.), представляваща застрахователно
обезщетение по застрахователна полица №0110-610-2013-0003 със срок на действие
от 08.03.2013г. до 07.03.2014година, ведно със законната лихва върху тази сума,
начиная от 15.06.2016г. до окончателното заплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения до предявения размер от
1 438 165лева, поради неоснователността му.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, З.
„О.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „К.Г.К.“
ООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление *** Загора, п.к. 1600,
бул.““**************, сумата от 11 688,80лева, представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „К.Г.К.“
ООД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление *** Загора, п.к. 1600,
бул.““**************, да заплати на „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 54 526,80лева,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: