Решение по дело №1943/2023 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 661
Дата: 20 декември 2023 г.
Съдия: Дария Иванова Митева Маринова
Дело: 20234430201943
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 септември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 661
гр. Плевен, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева М.а
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева М.а Административно
наказателно дело № 20234430201943 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

С наказателно постановление № 391 /21.08.2023 г. на Директор на
Регионална Дирекция по горите-гр.Ловеч, на Л. В. И. с ЕГН **********, с
адрес с.К.,ул ***,общ.Плевен са наложени на основание чл. 84, ал.1 пр2 от
ЗЛОД следните административни наказания: глоба в размер на 300,00 /триста
/ лева за нарушение на чл.43ал3,пр.2,т1 , на основание чл. 94, ал.1 вр с чл 84
ал1,пр2 от ЗЛОД лишаване от право на ловуване за срок от три години .
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят , който
го обжалва в срок и чрез адв. Д.Д. –АК-гр.Плевен и сочи,че същото е
незаконосъобразно и неправилно поради допуснати нарушения на
материалния закон и съществени нарушения на процесуалния правила.
Изводите на административно наказващия орган са неправилни поради
допуснати нарушения на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила довели до постановяването на
незаконосъобразен административен акт.
В конкретния случай твърденията както на актосъставителя, така и на
административно наказващия орган, че е извършил ловуване по смисъла на
чл.43 от ЗЛОД без да притежавам надлежно разрешително за ловуване и в
тъмната част на денонощието когато това е забранено са лишено от
доказателства навежда доводи процесуалния представител на
жалбоподателят.
1
Единствения установен надлежно факт от описаната в акта и наказателното
постановление фактическа обстановка, който жалбоподателят и неговият
процесуален представител не отричат е, че на 01.06.2023 год. в 02.10 ч. бил
спрян за проверка от автомобил на МВР при входа на с.К., Община Плевен и
при извършената от полицейските служители проверка на задната седалка на
автомобила марка Ленд Ровър с ДК№ **** е намерена карабина Уинчестър
за която жалбоподателят има издадено надлежно разрешително за носене и
съхранение, в която е имало патрон в цевта и два в пълнителя и на предната
седалка до водача е имало уред за нощно виждане, с описана в наказателното
постановление марка и сериен номер.
Счита,че погрешно и подвеждащо е описанието, че оръжието което е
намерено в автомобила който управлявал жалбоподателят е било сглобено,
тъй като най-вероятно е известно на административно наказващия орган, че
ловните карабини не се носят разглобени с оглед вида на огнестрелното
оръжие. Задължението му е било да обезопаси оръжието със съответното
заключващо устройство, но нарушаването на това правило не води до извод
за допуснато нарушение по чл.43 от ЗЛОД,което води до нарушение от
страна на административно наказващият орган на материалния закон.
Незаконосъобразно при съществено нарушаване на правилата за определяне
на вида и размера на наказанието административния орган е взел в пред
съставени срещу жалбоподателят актове за административни нарушения от
2005 год.. На първо място актовете за установяване на административни
нарушения не са безспорен административен акт от който могат да
произтекат директно последиците посочени в чл.53 ал.1 от ЗАНН именно
налагането на административно наказание.
В този смисъл счита,че административно наказващия орган е направил
грешна преценка и е утежнил незаконосъобразно обществената опасност на
жалбоподателят и е нарушил принципа за обективност и безпристрастност от
който да се ръководи при издаване на административния си акт.
На второ място дори и да се приеме, че има влезли в сила административни
актове с които е установено, че жалбоподателят е извършил нарушения на
нормативни разпоредби, то срока който е изминал от извършване на тези
нарушения е достатъчно дълъг за да бъдат заличени както последиците от
извършване на нарушението така и тези свързани с наложеното наказание
съобразно личността на жалбоподателят.
При това положение счита, че допуснатите нарушения от материално правен
и процесуално правен характер при издаване на наказателното постановление
са съществени, правят същото незаконосъобразно, поради което то следва да
бъде отменено.
Административно наказващият орган РДГ-грЛович редовно призовани се
представляват от юрк. А.П. и юрк.Й.,същите пледират пред съда ,че НП е
правилно и законосъобразно,че са налице доказателства за извършеното от
жалбопадателят нарушение на чл чл.43ал3,пр.2,т1от ЗЛОД.
Молят съда да бъде потвърдено НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
2
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок, считано от
връчването на препис от атакуваното НП, произтича от процесуално
легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно
обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество,Основателна.
По фактите: В АУАН и атакуваното НП е отразена следната фактическа
обстановка: 01.06.2023г., в землището на с. К., община Плевен, на земен път -
място с географски координати 43.482548 — северна ширина и 24.738434 —
източна дължина, като ловец притежаващ Ловен билет № ****, заверен за
2023г. и Членска карта № ****, издадена от Ловно сдружение - Плевен,
ловува по смисъла на чл. 43, ал. 3, предложение второ, т. 1 от Закона за лова и
опазване на дивеча като извършва движение, управлявайки автомобил „Ленд
Роувър“ с регистрационен № **** по земен път в землището на с. К., с
извадено от калъф и сглобено ловно оръжие - карабина „Уинчестър“, калибър
30-06, № 31AMR04291, с монтиран оптичен прицел марка „Шмид — Бенд“,
намиращо се зад водача на горепосочения автомобил, без да притежава
разрешително за лов. Оръжието е заредено с един патрон в цевта и с два в
пълнителя. При проверката няма открит убит дивеч или разпознаваеми части
от дивеч.
С това си деяние деецът виновно е нарушил чл. 84, ал. 1, предложение второ
от Закона за лова и опазване на дивеча, във връзка с чл. 43, ал. 3,
предложение второ, т. 1 от същия закон, поради което и на основание: чл. 96,
ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания,
От събраните по делото писмени доказателстваделото преписката на
административно наказващия орган, а именно: НП №391/21.08.2023г.; АУАН
№391/03.08.2023г.; Справка за влезли в сила НП на жалпоподателя по ЗЛОД;
Справка от информационната система на ИАГ; Констативен протокол рег.
№166/01.06.2023г.; Доклад от А. В. за констатирани нарушения; Заповед
№ЗАП-4-05.01.2022г. на ИАГ; Заповед от 16.09.2011г. на МЗ,Писмо изх.
№РДГ08-10950/26.10.2023г. на РДГ-Ловеч; Писмо изх.№64/27.10.2023г. на
ЛРД-Плевен; Писмо изх. №РДГ08-11001/27.10.2023г. на РДГ-Ловеч; Писмо
изх.№2074-1/27.10.2023г. на ДГС-Плевен; Разрешително за индивидуален лов
серия СЗ №164897/11.05.2023г. на ТП ДГС-Плевен; 3бр.снимки; Разпечатка
на карта на ловно-стопанските региони ТП – ДГС-Плевен от 2015г., от
показанията на свидетелите А. В. В.,И. Р. –служители на РДГ,Е. С.,К. Д. –
полицейски служители, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка,подробно преразказана от тях и съвпадаща с описаната такава в
АУАН и НП.
3

От показанията на свидетелят А. В. ,се установява,че на описаната в акта дата
01.06.2023г в 0,2 часа през нощта получил обаждане от служители на Първо
РУ-Плевен, че в землището на с.К. са спрели автомобил, в който е имало
сглобена и извадена от калъфа пушка - карабина, заредена с патрон в цевта и
два патрона в пълнителя. Отишли на мястото, на което им било посочено с
колегата му св. И. Р.. Там ги чакал патрулен автомобил. Запознали се със
ситуацията. Служителите от полицията завели колегата му св. И. Рашовски
на мястото, където се е намирал автомобилът, за да установи с GPS
координатите, където се е намирал автомобила. Служител на МВР им
представили пушката да я видят.
За случая служителите на РДГ-гр.Ловеч , съставили констативен протокол
,след констативния протокол бил съставен и АУАН. Твърди пред съда,че
полицейските служители са им обяснили ,че автомобилът е бил на разклона
за с.Бръшляница, в земен път до горски масив и след като ги е забелязал, е
тръгнал и те са преценили, че трябва да го спрат на осветено място.
Адвокат Д.Д. след като предявява снимка, приложена към доказателствата
по делото от РДГ , на която пише „място на установява на нарушението,
посочено в КП“. Пита св.В.,дали би казал дали това е земен път които се
вижда на смиката,свидителят В. отговаря,че е земен път до гориста местност.
При разпита си свидетеля Е. С., твърди че работи в полицията. Въпросната
вечер бил наряд с колегата му К. Г. Д. по маршрут, утвърден от началника на
РУ. На връщане от с.Бръшляница, в местността „Бишилица“, която се намира
на киломътр и половина от с.К., забелязали на около 30м., вдясно от пътя,
паркиран джип марка Ленд Роувър. Той бил водач на автомобила. Понеже се
движели с по-висока скорост, подминали пресечката и започнали да връщат
назад, за да извършат проверка. Тогава джипа запалил, включил светлините,
излезал на пътя и се отправи към с.К.. Умишлено не го спрели, тъй се
намирал на завой, нямало видимост и било тъмно . Изчакали автомобила да
влезе в селото за добра видимост и там спрели джипа. Попитали го поради
каква причина е паркирал в тази горска местност. Заяви, че е на лов за
хищници. Попитали го дали има оръжие в автомобила и жалбоподателят не
отрекъл че има оръжие. Извършили проверка на автомобила с протокол за
проверка на вещи и МПС, по образец на ЗМВР. Зад шофьорската седалка
4
намерили ловна карабина с пълнител с три патрона и зареден патрон в цевта.
Попитали жалбоподателят има ли документи, с които извършва ловна
дейност. Казал, че няма за посочената дата и час разрешително за
индивидуален лов на хищници, който се издава за месец. Представил им
членка карта, билет за ловна дружина с.Мечка и разрешително за носене на
оръжие, което потвърждавало , че карабината е законно притежавана.
Карабината била с оптичен прибор, а на предната седалка се намирал прибор
за нощно виждане, който можел да се присъедини към оптиката. С протокола
за доброволно предаване взели оръжието на лицето. Уведомили оперативна
дежурна част и съответно служителите на Горско стопанство - Ловеч, които
на място съставили констативен протокол за извършеното нарушение.
В хода на съдебното следствие е разпитан и св. К. Г. които е полицейски
служител в Първо РПУ-грПлевен,същият твърди ,че вечерта били на работа
с колегата му св.Е. С.. Патрулирали в района, съгласно графика, утвърден от
началника им. Движейки се по пътя между с.Бръшляница и с.К. на около 500-
600 метра от разклона, който е на пътя Плевен-Никопол забелязали отстрани
на пресечка в местността „Беширица“ джип „Ленд Роувър“.
Автомобила бил паркиран с фаровете по посока нивата. Джипа с които бил
жалбоподателят като ги забелязал дал назад и тръгнал полицейския
автомобил,пропуснали го и го последвали. Не го спрели веднага, тъй като
било тъмно, на завой и другото, че е редно да е в населено място, на осветен
участък от пътя. След като влезе в с.К. след бензиностанцията го спрели.
При извършената проверка се установило едно лице в автомобила. На задната
седалка имало пушка с оптика, уред за нощно виждане, което можело да се
прикрепи към пушката.Пушката била извън калъфа, с патрон в цевта и
отделно имала три патрона в патрондаша. Жалбоподателят им представил
разрешително за оръжие,а обиска на автомобила го извършили с протокол за
обиск. Жалбоподателят ,каза че е бил на лов за хищници, но нямал
разрешение да извършва такъв лов към датата и часа на проверката. Всички
други разрешителни имал.След което уведомили дежурния и РДГ-гр.Ловеч.
Разпитан е в хода на съдебното следствие и свидетелят И. Р. горски
инспектор в РДГ-Ловеч.
Същият твърди пред съда, че на посочената дата през нощта му звъннал
колегата и му казал, че патрул на полицията е спрял превозно средство, в
5
което е намерено ловно оръжие извадено от калъф със заредени патрони.
Казал му да заминава за К., където е спрян въпросния автомобил. Отишли на
мястото и видяли лицето, което била спряно за проверка., видяли оръжието.
Полицейските служители го завели на мястото, където са го видели спрелият
автомобил . Мястото се намирало между селата К. и Бръшляница. Отстрани
на 30 метра от асфалтовия път в една горичка. След като се върнал отново на
мястото където бил спрян жалбоподателят в с.К. съставил констативен
протокол за това, че въпросното лице извършва лов по смисъла на Закона за
лова, като се движи със заредено и непоставено в калъф ловно оръжие.
Впоследствие колегата му А. В. съставил АУАН.
Споделя св. Рашовски ,че със служебен GPS е измерил координатите от
мястото където е бил заведен от полицейският патрул,където се е намирал
жалбоподателят със джипа си и тези данни ги записал в констативния
протокол в присъствието на жалбоподателят. Твърди че жалбоподателят е
нямал никакво разрешително за лов. Представил си билета и членската карта.
Съдът кредитира техните показания като логични,последователни и
съответстващи на останалите в преписката писменни доказателства.
Фактическа обстановка по делото е установена въз основа на събраните от
съда писмени доказателства и свидетелски показания.
Въз основа на така установеното, съдът счита, че жалбата е
основателна.
Видно от приобщения към доказателствата по дело АУАН, същият е
съставен за това, че Л. И. ловува без надлежно оформено писмено
разрешително за лов, с личното си ловно оръжие, без да е убил дивеч. Това
описание на нарушението е възпроизведено и в обстоятелствената част на
наказателното постановление, като според административно наказващия
орган, с това деяние "виновният" е нарушил чл. 84, ал. 1пр.2 от ЗЛОД, което е
обусловило наложените санкции. Съгласно цитирания текст наказва се този,
който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с билет за
лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън определените в
разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч. Основното за всички,
предвидени в санкционната норма хипотези, е да се установи по какъв начин е
осъществено ловуването и да се посочи като правно твърдение в кой от
легалните видове лов попада. Според правилото, регламентирано в чл. 43, ал.
2 от ЗЛОД ловуването е разнообразна дейност, проявена като убиване,
улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне,
укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит
дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от
птици - обект на лов, а съобразно ал. 3 - ловуването е и престой или движение
на лица извън населените места с извадено от калъф и сглобено ловно
оръжие, независимо дали е заредено или не, както стъпни капани, примки с
6
метално въже и електрически звуковъзпроизвеждащи прибори за привличане
на дивеча. В настоящия случай както в АУАН, така и в наказателното
постановление е възпроизведен дословно общият текст на чл. 84, ал. 1 от
ЗЛОД, без да е посочено какво е конкретното действие, въздигнато от закона
като административно нарушение, извършено от наказания като нарушител.
При това положение, настоящият състав приема, че при издаването на НП
административно наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съобразно която следва да има пълно описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В НП
липсва каквато и да било фактическа обстановка, в която да са описани ясно
и точно обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Налице е едно
бланкетно обвинение. На практика, са посочени част от правните норми, без
установените в обективната действителност факти да са приведени към
хипотезите на тези правни норми. Правната норма обаче поначало посочва
общо признаците на състава на административното нарушение, а чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват да се посочат конкретни факти и
обстоятелства, които, като се подведат под съответната правна норма,
осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. За
действителната фактическа обстановка съдът може да направи само
предположение след запознаване със събраните доказателства в хода на
въззивното производство. Без да е налице обаче такава в НП и да се
предполага какво е имал предвид при издаването му административно-
наказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на
предположения, е недопустимо. Изводите на административно наказващия
орган са неправилни поради допуснати нарушения на материалния закон и
при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до
постановяването на незаконосъобразен административен акт.
Съобразно разпоредбата на чл.52 ал.4 от ЗАНН преди административно
наказващия орган да се произнесе по образуваната от него преписка въз
основа на валидно съставен акт за установяване на административно
нарушение административно наказващия орган следва да провери акта с
оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо да извърши и
разследване на спорните обстоятелства. Едва след като е извършил
действията предписани му в чл.52 ал.4 от ЗАНН административно
наказващия орган може да издаде наказателното постановление след като е
установил, че нарушителя е извършил деянието виновно и не са налице
обстоятелствата по чл.28 и чл.29 от ЗАНН.
В конкретния случай твърденията както на актосъставителя, така и на
административно наказващия орган, че жалбоподателят е извършил ловуване
по смисъла на чл.43 от ЗЛОД без да притежавам надлежно разрешително за
ловуване и в тъмната част на денонощието когато това е забранено са лишено
от доказателства.
Единствения установен надлежно факт от описаната в акта и наказателното
постановление фактическа обстановка, който жалбоподателят не отрича, че
7
на 01.06.2023 год. в 2.10 ч. бил спрян за проверка от автомобил на МВР при
входа на с.К., Община Плевен и при извършената от полицейските служители
проверка на задната седалка на автомобила ми марка Ленд Ровър с ДК№ ****
е намерена карабина Уинчестър за която имал издадено надлежно
разрешително за носене и съхранение, в която е имало патрон в цевта и два в
пълнителя и на предната седалка до водача е имало уред за нощно виждане, с
описана в наказателното постановление марка и сериен номер.
При издаване на наказателното постановление административно наказващия
орган не е изпълнил задължението си по чл.52 ал.4 от ЗАНН и не е извършил
проверка на направеното от жалбоподателят възражения в акта за
установяване на административното нарушение, че е ловувал до 24 часа на
31.05.2023 год. до когато е имал издадено разрешително за лов на вреден
дивеч.
Административно наказващия орган не е проверил дали възражението му е
основателно, дали е издавано такова разрешително от която дата и за какъв
период от време, въпреки, че издадените разрешителни за лов след изтичане
на срока за който са издадени се предават на ловния организатор в ЛРС
Плевен, които на свой ред ги предава в съответната дирекция по горите в
чиято територия е Ловното сдружение.
Погрешно и подвеждащо е описанието, че оръжието което е намерено в
автомобила който управлявал е било сглобено, тъй като служебно е известно
на административно наказващия орган, че ловните карабини не се носят
разглобени с оглед вида на огнестрелното оръжие.
Задължението на жалбоподателят е било да обезопаси оръжието със
съответното заключващо устройство, но нарушаването на това правило не
води до извод за допуснато нарушение по чл.43 от ЗЛОД.
При определяне на вида и размера на наказанието за нарушението което
административно наказващия орган е наложил същия е взел в пред вид
тежестта на административното нарушение, неговия обществено опасен
характер, както и личността ми като нарушител като е приел, че в случая
обществената опасност на личността ми е завишена с оглед на
обстоятелството, че през2005 год. срещу мен има съставени два акта за
установяване на административни нарушения по Закона за лова и опазване на
дивеча
Незаконосъобразно при съществено нарушаване на правилата за определяне
на вида и размера на наказанието административния орган е взел в пред вид
съставени срещу жалбоподателят актове за административни нарушения от
2005 год. на първо място актовете за установяване на административни
нарушения не са безспорен административен акт от който могат да
произтекат директно последиците посочени в чл.53 ал.1 от ЗАНН именно
налагането на административно наказание. В този смисъл административно
наказващия орган е направил грешна преценка и е утежнил
незаконосъобразно обществената опасност на личността на жалбоподателят и
е нарушил принципа за обективност и безпристрастност от който да се
ръководи при издаване на административния си акт.
8
На второ място дори и да се приеме, че има влезли в сила административни
актове с които е установено, че жалбоподателят е извършил нарушения на
нормативни разпоредби, то срока който е изминал от извършване на тези
нарушения е достатъчно дълъг за да бъдат заличени както последиците от
извършване на нарушението така и тези свързани с наложеното наказание
съобразно личността ми.
При това положение съдът счита, че допуснатите нарушения от материално
правен и процесуално правен характер при издаване на наказателното
постановление са съществени, правят същото незаконосъобразно, поради
което следва бъде отменено изцяло.
При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена от
процесуалния му представител.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения
в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. В този
специален случай легитимиран да получи присъдената от съда сума е не
защитаваната страна, а самия адвокат. В този смисъл - Решение № 8011 от
23.06.2020 г. по адм. д. № 2450/2020 на Върховния административен съд;
Определение № 5716 от 18.05.2020 г. по адм. д. № 13722/2019 на Върховния
административен съд; Определение № 5326 от 05.05.2020 г. по адм. д. №
2563/2020 на Върховния административен съд; Решение № 5246 от
30.04.2020 г. по адм. д. № 8497/2018 на Върховния административен съд и
др.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако размерът на дължимото възнаграждение
не е определен между страните с договора (както е в настоящия случай) този
размер се определя от съда, като следва да бъде справедлив и обоснован. За
определяне на конкретно дължимия размер съдът съобрази следните
обстоятелства:
- към момента на сключване на договора и към момента на провеждане
на откритото съдебно заседание, в което е оказана адвокатска защита и
съдействие - 05.05.2022 г. е в сила нова редакция на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която в чл. 18, ал. 2,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 предвижда минимален размер на дължимото
възнаграждение при дела с материален интерес до 1000 лева равен на 100
лева;
- вида на оказаната адвокатска защита и съдействие – представителство
в едно открито съдебно заседание. По делото са налице доказателства,че
жалбата не е изготвена от адвоката, доколкото видно от нейния текст тя е
подадена от наказаното лице .Освен това към нея е представено пълномощно.
. Констатира се, че процесният случай не поставя за обсъждане
непознати въпроси по приложението на материалния и процесуалния закон.
9
По делото са проведено едно открито съдебно заседание и са разпитани двама
свидетели. Изложени са обстойно доводи от адвоката за отмяна на
процесното наказателно постановление, като и представена подробна жалба
която подържа.
- материалният интерес. В случая наложената административна санкция
е глоба в размер на 300 лева.
С оглед гореизложеното, справедливият и обоснован размер на
адвокатското възнаграждение, който следва да се присъди е 300 лева.
Този размер на възнаграждението е законосъобразно определен и
същевременно представлява достойно заплащане за доказано положения от
адвоката труд, без същевременно да се допуска неоснователно обогатяване за
сметка на държавен орган.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 391 /21.08.2023 г. на
Директор на Регионална Дирекция по горите-гр.Ловеч, на Л. В. И. с ЕГН
**********, с адрес с.К.,ул ***,общ.Плевен са наложени на основание чл. 84,
ал.1 пр2 от ЗЛОД следните административни наказания: глоба в размер на
300,00 /триста / лева за нарушение на чл.43ал3,пр.2,т1 , на основание чл. 94,
ал.1 вр с чл 84 ал1,пр2 от ЗЛОД лишаване от право на ловуване за срок от
три години като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална Дирекция по горите-гр.Ловеч на основание чл.
63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 18ал2вр с чл7 ал2т1 отНаредбата за минималните
адвокатски възнаграждения и чл38от ЗАдв да ЗАПЛАТИ на Л. В. И. с ЕГН
**********, с адрес с.К.,ул ***,общ.Плевен сумата от 400 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана защита и съдействие.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10