№ 104
гр. Свиленград, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200370 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по жалба от ИЛ. Д. К. с ЕГН **********, живущ в гр.Х., ул. Г.... чрез
пълномощника си адв.К. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, Серия К №3153646 издаден от ОД на
МВР - Хасково, с който за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание – "Глоба" в размер на 50 лева.
В подадената жалба се оспорва издадения електронен фиш ЕФ като незаконосъобразен и
неправилен , без да се излагат конкретни съображения в тази насока,като единствено се
твърди,че били нарушение правилата предвидени в Наредба №8121з-532. Също се твърди,че
не било доказано авторството на деянието.Жалбоподателя, моли съда да постанови
решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен.
Претендират се присъждане на направените по делото разноски за адвокат по реда на
ЗА.
В съдебно заседание пред Районен съд – Свиленград, жалбоподателят, редовно
призован,не се явява.Представлява се от адв.К.,който поддържа жалбата по изложените в
нея доводи,като допълва,че снимката на разположения полицейски автомобил не давал
представа относно неговият рег.номер,което според жалбоподателя нарушавал Наредбата,а
липсата на доказателства на връчения ел.фиш,нарушавало правото на наказаното лице да
посочи лицето което е управлявало действително МПС.
Пълномощника заявява ,че се отказва от претенцията си за разноски по делото.
Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно призовани, не
изпращат представител по делото и не представят становище по жалбата.
Страна Районна прокуратура Хасково,ТО Свиленград,редовно призована ,не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
1
Свиленградският Районен Съд, за да се произнесе по основателността й и след като
се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното
наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:
На 05.08.2019г. в 18,03 часа, било установено и заснето с автоматизирано техническо
средство TFR1-M 656 движение на лек автомобил марка „ПЕЖО 407 2.2 ХДИ", с
регистрационен номер Х 2972ВН със скорост от 72км./ч. – над разрешената за движение в
населено място в гр. Свиленград, кв.Изгрев по ул.“ Сан Стефано” до блок 8 в посока
магазин Зора от 50 км/ч. и е посочено превишение от 22 км/ч./двете стойности преди
приспадане на допустимата грешка от 3км/ч./.
От извършената Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер, се
установило, че автомобилът с посочения по – горе регистрационен номер е лек по своя вид
и същият е регистриран на името на ИЛ. Д. К..
Въз основа на тези констатации е издаден процесния електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, като за нарушител
бил вписан жалбоподателят .
В описателната част на електронния фиш е вписано движение с установена скорост от
69км./ч. – превишаване с 19 км/ч. /и двете стойности след приспадане на допустимата
грешка от 3 км/ч/.
За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство №
TFR1-M 656, а за място на нарушението – гр. Свиленград, кв.Изгрев по ул.“ Сан Стефано”
до блок 8 в посока на движение към магазин Зора.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя срещу подпис на дата 11.05.2022г.
според отбелязването в справката за нарушител/водач, като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е
даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на
лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС.
В указания срок, жалбоподателят не е представил в ОДМВР - Хасково Декларация по
чл. 188 от ЗДвП и не е направил възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата -
05.08.2019г., когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол
съгласно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година,
издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като
доказателство по делото.
От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на
АТСС - 05.08.2019г, времето (15.45 часа до 18.30 часа) и точното местонахождение на
мястото за контрол, където е използвана системата – гр.Свиленград,ул.Сан Стефано в
кв.Изгрев до бл.8 , за ограничението на скоростта въведено с общото ограничение от закона
/съгласно чл.21,ал.1 от ЗДвП /- 50 км/ч разрешена скорост, режима на измерване -
стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броят на
установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.
ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз
основа на направените записи от системата, общо налични са 2 броя снимки за конкретния
клип, на които е виден автомобила и неговия рег.номер. От същите се установява, че е
заснет автомобил с държавен регистрационен № Х 2972 ВН в процес на отдалечаване от
мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 72 км/ч, съответно
наказуема установена скорост – 22 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и
разрешена такава от 50 км.ч., въведена за населени места, като превишението е 19 км/ч.
(след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч).
От представения Протокол № 4-52-18/12.10.2018 година, издаден от Лаборатория за
проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена
2
периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който
съответства на одобрения тип.
В публичния регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е
общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от
Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020
година. Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото)
е от датата 24.02.2020 година.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения
по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред
съответния местно компетентен Съд – Районен съд - Свиленград.
Приета е и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят има издадени
множество ЕФ за нарушения на ЗДвП.
Налична е и снимка на разположението на полицейският автомобил заснел процесното
нарушение,както и Протокол №8/19,справка за регистрирани нарушения на максимално
разрешената скорост от техническото средство, справка касателно собствеността на
процесния автомобил.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед с рег №8121з-172 от
29.02.2016г.на Министъра на Вътрешните работи е утвърдил образци на електронни
фишове/приложен екземпляр от него по преписката/.
Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към АНП писмени
доказателства.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства,
приложени в Административнонаказателната преписка (АНП), както и допълнително
представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се
оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак –
авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие писмените доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на
процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му,
като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения
факт на управление на МПС със скорост над разрешената, въведена с разпоредбата на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
По отношение на приложения снимков материал от заснет на 05.08.2019г. клип с
техническо средство № TFR1-M 656 съображения ще бъдат изложени по – долу в
изложението на правните изводи.
На това място следва единствено да бъде отразено законовото положение, че
снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като
изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява
веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова
бе приобщено по делото.
При така установените фактическа обстановка съдът намира от следното правна
страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8
ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на връчването на санкционния акт от
АНО/справка за нарушител /водач/, поради което е процесуално допустима.
3
За пълнота на съдебният акт ,следва да се посочи,че въпреки от страна АНО се
твърди,че е налице плащане на наложената глоба по оспорения фиш в придружителното до
съда писмо,то от справката за нарушител /водач се установява,че не е налице такова
плащане, но хипотетично дори и да се приеме,че е налице от страна на жалбоподателя
плащане на глобата предмет на обжалвания ЕФ,съдът намира жалбата за допустима в
предвид разпоредбата на чл.189,ал.9 от ЗДвП,която предвижда,че при плащане на глобата,
наложена с електронен фиш, в срока по ал. 8 се дължи 70 на сто от нейния размер. Глобата,
наложена с електронен фиш, който е бил обжалван и потвърден от съда, се дължи в
пълен размер.
При това положение следва да се приеме,че дори да е налице извършено плащане на
наложената глоба по ЕФ издаден по реда на чл.189 от ЗДвП, е неприложима разпоредбата
на чл. 79б. ,ал.2 от ЗАНН ,която гласи-В случаите в които е извършено плащане от страна
на жалбоподателя , наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената
глоба /имуществена санкция ,съгласно ал.4 от датата на плащането,тъй като ЗДвП се явява
специален закон спрямо общия /ЗАНН/ по аргумент на ал.14 на чл.189 от ЗДвП,която
разпоредба гласи,че за неуредените в този закон случаи по съставянето на актовете,
издаването и обжалването на наказателните постановления и фишове и по изпълнението на
наложените наказания се прилагат разпоредбите на Закона за административните
нарушения и наказания.
Иначе казано,доколкото ЗДвП предвижда и при извършено плащане на наложената
глоба по реда на чл.189,възможност на жалбоподателя да обжалва ЕФ,като съответно ако се
потвърди ЕФ и същият влезне в сила/ал.10 на чл.189,т.3 от ЗДвП - Влизат в сила
електронните фишове, които са обжалвани, но са потвърдени или изменени от съда/,той
дължи разликата до пълния размер на глобата,то общите разпоредби на ЗАНН в този случай
не важат.
Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за неоснователна по следните
съображения:
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установено с АТСС
№ 656 (радар) на основание издаден против него ЕФ.
Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т.
63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
АТСС. ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити,
изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Тъй като разпоредбата е
специална по отношение на разпоредбите на общия административно-наказателен процес -
конкретно чл. 57 от ЗАНН, поради което при преценка формалната законосъобразност
следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е.
процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими са ЕФ,
независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт - аргумент от чл.
189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това материализиращ и констативния такъв (Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН)). При наличие в ЕФ на посочените в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обективни признаци, наред с вписаните данни в обстоятелствената
част на ЕФ - цифровите стойности на разрешената - максимално допустима скорост на
движение, на засечената с АТСС и конкретното й превишение, както и твърдените за
осъществени съществени елементи от административно-наказателния състав на чл. 182, ал.
1, т. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и вменен в отговорност на жалбоподателя. По този начин
Съдът приема, че описанието на нарушението съдържа всички релевантни обективни
признаци, поради което е удовлетворено това изискване за реквизита по чл. 189, ал. 4 от
4
ЗДвП. Т.е. самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно достатъчни за наказаното лице за
да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира адекватно
защитата си.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал процесния
ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на МВР,
на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И
тук отново, изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен
реквизит, Съдът приема че е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който фигурира
вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в структурата на МВР. Посочването на
дата на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП,
но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по
форма, съдържание, реквизити и процедури по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и процедура (включително срокове) за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ.
Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№
1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 34 от
ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилага по аналогия при липса на изрична
разпоредба. Дори и да се приеме обратното, релевантно в случая е че към датата на връчване
на ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една година от
извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по ЗДвП извън изключенията
с предвидена по-дълга давност).
Мобилното средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на Закона за
измерванията, притежава надлежното Удостоверение № 4835, издадено от БИМ и е
регистрирано във водения Регистър, констатация от служебната проверка на Съда в същия -
общодостъпен на интернет- страницата на органа и видно от наличното по делото
Удостоверение. Същото Съдът приема, че е в съответствие с метрологичните изисквания,
технически изправно и преминало последваща проверка, както се установява от приетите
доказателства от АНП. Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа наименованието
на АТСС, използвано за измерване на скоростта, както и номерът му. В този смисъл няма
нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в кориците на
делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба, но в случая това е ирелевантно,
тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не
отговаря на критериите, посочено в ал. 2 на чл. 6 това не представлява нарушение на
цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин е установено
нарушението.
ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че при връчване на ЕФ, АНО
няма задължението да представя и наличния снимков материал на нарушителя, който се
прилага към АНП.
От приложените по делото доказателства се установява, че след съобщаването на ЕФ
на жалбоподателя, той не е посочил друго лице като извършител на нарушението при
съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, което изключва предвидената в
цитираната разпоредба възможност за анулиране на Фиша и в тази връзка не може да се
приеме доводът на процесуалният представител на жалбоподателя,че било нарушено
правото на наказаното лице да посочи друго което е управлявало МПС през процесния
5
ден,тъй като не му е бил връчен процесния ЕФ,тъй като същият в законно предвидения
срок е подал жалба в съда, който срок се припокрива с дадената му от закона
възможност да представи декларация с данни на лицето извършило нарушението и за
която възможност същият е бил уведомен.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално основание,
поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение от
категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на
санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи
на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесният ЕФ не страда от формални
недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
Според Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., - Във
връзка с използването на мобилни технически средства правилата трябва да бъдат
достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.
Именно във връзка с горното Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т.
д. № 1/2013 г., в чл.165 от ЗДв.П бе приета нова ал.2 - При изпълнение на функциите си по
този закон определените от министъра на вътрешните работи служби: т.6. (нова - ДВ, бр. 85
от 2004 г., изм., бр. 10 от 2011 г.) имат право за установяване на нарушенията на правилата
за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното
превозно средство.
Т.7. (нова - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм., бр. 54 от 2017 г.) имат право да извършват
контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със
средства за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на
средствата за видеозаснемане.
Във следващата алинея на същият текст е вменено в задължение на министъра на МВР
да приеме наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата.
Такава наредба е факт - Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР и е изменена от
16.01.2018г. , като с нея се уреждат липсващите правила в нашето законодателство относно
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата.
Именно чрез стриктното спазване на тази наредба и разписаната в нея процедура би
се гарантирало правото на контролните органи да използват АТТС от една страна, а от
друга биха се гарантирали правата на гражданите да са осведомени за реда и начина на
ползване на тези средства.
Що се отнася до доводът наведен в съдебно заседание от страна на адв.К.,че доколкото
от снимката на полицейският автомобил не се установявал неговият рег.номер,то това
обстоятелство обосновавало допуснато съществено процесуално нарушение,съдът намира
:Приложена е по преписката снимка на разположението на уреда на патрулния полицейски
автомобил, с който се извършва заснемането, съобразено с изискването в Наредба. Но дори
и при липса на подобна снимка, Съдът би възприел тази липса като несъществен и
неоказващ влияние върху констатациите, направени с контролния уред, пропуск. Липсата на
снимка на разположението на уреда за контрол на скоростта не накърнява правото на защита
на санкционираното лице. По делото има събрани достатъчно доказателства, от които може
да се направи обоснован извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на Наредба № 8121з-
532 от 12.05.2015 година при използването на АТСС за контрол на скоростта - мобилна
6
камера за контрол на скоростта TFR 1-М № 656. При установеното правилно и пълно
попълване на реквизитите в Протокола за използване на АТСС, както и представените 3
броя снимки от клип, липсата на снимката на разположението на АТСС не е от естество да
внесе обосновано съмнение относно извършеното нарушение. В този смисъл са и Решение
№ 43 от 19.02.2018 година на Административен съд - Хасково по КАНД № 245/2017 година,
докладчик Съдията Росица Чиркалева-Иванова, Решение № 1075 от 13.01.2020 година на
Административен съд - Хасково по КАНД № 1284/2019 година, докладчик Съдията
Антоанета Митрушева, Решение от 29.01.2021 година по КАНД № 1036/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Павлина Господинова и др.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
От обективна страна, с оглед разпечатаните показания на техническото средство,
приложения снимков материал (надлежно и годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес), Съдът приема, че са установени точния час на
нарушението, регистрационния номер на автомобила, посоката и скоростта на движението
му, както и мястото на нарушението. Тези доказателства, обсъдени в съвкупност с данните
от съдържанието на Протокола за използване на АТСС и разпечатка от системата с
регистрирани нарушения, Съдът приеме, че доказват обективните признаци на нарушението
- скоростта на движението на автомобила и превишението на максимално разрешената
скорост в пътния участък. Видно от Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година, в него изрично е отбелязано обстоятелството, че ограничението на
скоростта е в следствие на факта, че мястото на нарушението е в населено място. При така
попълнените данни в Протокола, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа
правна квалификация на нарушението, като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Ето защо
използваното АТСС законосъобразно е приведено в работен режим на твърдяното място и
време, технически изправно е, поради което административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя е законосъобразно ангажирана по коментирания специален правов ред. Въз
основа на същите, Съдът приема за установено, че на 05.08.2019 година в град Свиленград,
област Хасково, на улица „Сан Стефано” до блок 8 в кв.Изгрев, собственикът на процесното
МПС е управлявал собственият си лек автомобил марка „ПЕЖО 407 2.2 хди", с
регистрационен номер Х2972 ВН (собствеността на автомобила се доказа от справка в
централната база на КАТ, приложена в кориците на делото) със скорост 72 км/ч/преди
приспадане на допустимата грешка/, при ограничение на скоростта, регламентирано в чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, предвиждащ забрана за движение със скорост, по-висока 50 км/ч.
Несъобразяването на скоростта на движение с разрешената за съответния пътен участък, са
фактите, изпълващи хипотезата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и основание за прилагане на
санкцията на чл. 182, ал. 1, т. 2 от същия закон, съобразно констатираното превишение от 19
км/ч/след приспадане на допустимата грешка/, над разрешената – 50 км/ч спрямо
установената на движението на МПС – 69 км/ч, след приспадане на допустимата грешка +/-
3 км/ч, отразена и видно от разпечатката на системата за видеоконтрол.
По делото липсват доказателства, които да опровергават факта на извършеното
нарушение, за което е издаден процесният ЕФ. Ето защо всички съвкупно изложени
оплаквания в насоката, която цели жалбоподателя, не се явяват основателни.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че извършеното редуциране
на фактически измерената скорост от 72 км/ч с 3км/ч до приетата за установена скорост от
69 км/ч е в интерес на жалбоподателя, тъй като изключва неблагоприятни за него последици
от допустима грешка на измерване с техническото средство № 656 (радар). Освен това така
извършеното редуциране на фактически измерената скорост е в съответствие с основния
принцип в административно-наказателното право наказание да се налага само тогава, когато
нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния случай обсъждането редуциране
не води до промяна на правната квалификация на нарушението или до друго основание за
7
налагане на различно наказание.
По отношение на мястото на извършване на нарушението, същото е посочено коректно
с текстово описание и координатите, индивидуализиращи точно определено място на
извършване. От приложените доказателства, както и от изготвения от полицейските
служители Протокол, също се установява точното място, на което е извършено
нарушението, както и посоката на движение, а така също датата и точния час,
регистрационният номер на автомобила, и останалите реквизити на акта; налице е и пълно
описание на нарушението. Иначе казано мястото на нарушението съвпада с мястото на
установяване на нарушението. Съгласно на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година Протоколът по ал. 1 (използване на мобилно АТСС) се попълва при всяка
смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно
АТСС се отбелязва началото и края на контролирания участък. Такъв Протокол по делото е
представен, както вече бе посочено. В действителност в същият липсва отбелязване на
началото и края на контролирания участък, но горното изискване Наредбата въвежда
единствено при контрол във време на движение, какъвто не е настоящият случай. По делото
има събрани достатъчно доказателства, от които може да се направи обоснован извод, че са
спазени изискванията на ЗДвП и на посочената Наредба при използването на АТСС за
контрол на скоростта - мобилна камера за контрол на скоростта TFR 1-М № 656.
Видно от снимковия материал, който Съдът приема за надлежно доказателства става
ясно, че процесното МПС е категория В съгласно чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. С
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година е въведено
изискването при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за контрол на
скоростта, Протоколът по ал. 1 на същата норма да се попълва за всяко място за контрол и
да се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Като част от АНП по делото е
представен Протокол за използване на АТСС, съставен по образец – Приложение към чл. 10,
ал. 1 от посочената Наредба. По делото има събрани достатъчно доказателства, от които
може да се направи обоснован извод, че са спазени изискванията на ЗДвП и на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година при използването на АТСС за контрол на скоростта -
мобилна камера за контрол на скоростта TFR 1-М № 656. В този смисъл е и Решение № 43
от 19.02.2018 година на Административен съд - Хасково по КАНД № 245/2017 година,
докладчик Съдията Росица Чиркалева-Иванова.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в конкретика
мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от страна на контролен орган
през времетраенето на неговата работа, а само включване и изключване, физическото
присъствие на контролния орган на мястото на контрол не оказва влияние върху работата на
техническото средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
В случая не е трябвало да се пристъпи към съставяне на АУАН, респ. НП, тъй като
процесният ЕФ е издаден в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение първо от
ЗДвП. ЕФ за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато
нарушението бъде установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, какъвто е и настоящия случай.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението – извършено е виновно,
при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на извършваното
и е могъл да ръководи постъпките си – въпреки знанието на установеното с разпоредбата
на чл. 21, ал.1 от ЗДвП ограничение е предприел управление на автомобила без да съобрази
скоростта си на движение с изискванията на тази разпоредба.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
В конкретния случай скоростта е превишена с 19 км/ч (стойност, получена след
приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение),
8
поради което за нарушението е приложима санкцията по т. 2 от разпоредба на чл. 182, ал. 1
от ЗДвП. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост във
фиксирано допустим размер точно фиксирано по размер наказание – „Глоба” от 50
лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Така наложеното с обжалвания ЕФ наказание Съдът намира за правилно с оглед
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание - да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.
Процесното административно нарушение не разкрива пред настоящия Съдебен състав
характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално нарушение - на просто
извършване. Като релевантен аргумент се отчита и се цени характерът на обществените
отношения, засегнати от конкретната простъпка - административнонаказателна, с оглед
сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с
охраняването публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9 от
ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка
за незаконосъобразност на НП./в тази насока Решение №1075/13.01.2020г. постановено по
КАНД №1284 по описа на Административен съд – Хасково за 2019г./.
Относно разноските в настоящото производство :
С оглед изхода на делото,съдът намира,че не се дължат разноски на жалбоподателя,а от
страна на АНО не се претендират такива.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.9 вр. с ал.2,т.5 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал.
8 от ЗДвП, Съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилен и законосъобразен Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство , Серия К №3153646
издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на ИЛ. Д. К. с ЕГН **********, живущ в гр.Х.,
ул. Г.... за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание – "ГЛОБА" в размер на 50
лева .
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9