МОТИВИ към решение по АНД №599/2020г. по описа на КРС:
Районна прокуратура – гр.Кюстендил е
внесла за разглеждане предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание на К.Д. от гр.Скопие, Р.С.Македония за
престъпление по чл.313, ал.1 НК.
В постановлението се твърди, че Д. на
09.04.2019г., в гр. Кюстендил, пред
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Кюстендил, е потвърдил неистина, че
обичайното му пребиваване е в Република
България, в писмена декларация от 10.12.2018г., която по силата на чл.151, ал.5
от Закона за движението по пътищата се дава пред орган на властта – сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, а именно че обичайното му пребиваване е в Република България -
престъпление по чл.313, ал.1 НК.
Представителя на Районна
прокуратура-гр.Кюстендил поддържа обвинението и пледира за приложение на чл.78а НК с налагане на минимално наказание.
Обвиняемият не е взел присъствено участие в съдебното производството.
Защитникът му – адв.В. пледира за налагане на минимално наказание.
Кюстендилският районен съд, след като обсъди събраните в хода на
наказателното производство доказателства както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Обвиняемият К.Д. е роден на ***г. в
гр. Скопие, Република Северна Македония, живущ ***, Република Северна
Македония, с българско и северномакедонско гражданство, със средно образование,
женен, шофьор, неосъждан, ЕГН **********.
Обвиняемият К.Д. бил с македонско и
българско гражданство. На 09.04.2019г. при подаване на документи за издаване на
българско свидетелство за управление на моторно превозно средство пред сектор
„Пътна полиция" при ОД МВР - гр.Кюстендил е потвърдил неистина в писмена
декларация по Закона за движение по пътищата, че обичайното му пребиваване е на
територията на Република България.
Изискването свидетелството за
управление на МПС на лицата да се издава и подновява (заменя) от държавата -
членка на ЕС по обичайното пребиваване на лицата съществува в чл.7, т.1,
б."д" и т.3, б."б" от Директива 2006/126/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 20.12.2006г. Това изискване е транспонирано в чл.151,
ал.5 ЗДвП, според която разпоредба СУМПС се издава на лица, които са установили
обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство
подписват декларация. Както при първоначално издаване на СУМПС, така и при
издаване на ново, лицето - заявител следва да представи декларация, че
обичайното му пребиваване не е в друга държава - членка на ЕС, и че не е
притежател на валидно свидетелство, издадено от държава - членка на ЕС /чл.13,
ал.1, т.6 и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 1-157/01.10.2002г. на МВР. В чл. 12 от
Директива 2006/126/ЕО е дадено определение на понятието "обичайно
пребиваване" - това е мястото, където дадено лице обикновено живее, т.е.
повече от 185 дни през календарната година, поради лични или трудови връзки,
или ако лицето няма трудови връзки, поради лични връзки, които сочат на тясна
обвързаност на лицето с мястото където живее. Следването в университет или
друго учебно заведение не се счита за смяна на обичайното пребиваване.
(Посоченото в Директивата е отразено и в Допълнителните разпоредби на Параграф 6,
т.46 от ЗДвП).
От приложени справки е видно, че К.Д.
притежава постоянен адрес ***. На адреса в с.Раненци, обл.Кюстендил, ул.“Махала
центъра“ №83, на който се води постоянния адрес на обвиняемия К.Д., собственик
на апартамента е свидетелят Пламен Димов Георгиев. Видно от показанията му в
досъдебното производство е, че на този адрес никога не е живял обвиняемият, а
само е регистриран.
Обвиняемият не е пребивавал в
Република България повече от 185 дни през последните последователни 12 месеца,
датата на която е подал документи пред сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
гр.Кюстендил (09.04.2019г.), за издаване на българско свидетелство за
правоуправление на моторно превозно средство и е подписал Декларация по чл.151,
ал.5 и ал.7 от Закона за движение по пътищата.
От назначената съдебно-графическа
експертиза е видно, че подписът положен след „Декларатор“ и ръкописните
попълнения в оригиналната декларация от 09.04.2019г. по чл.151, ал.5 ЗДвП са
изпълнени от К.Д..
Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
доказателства – показанията на разпитаните свидетели, заключението на
графическата експертиза, посочените писмени доказателства и справка за
съдимост.
Релевантните обстоятелства са установени по безспорен и категоричен начин,
а преценката им налага извод, че обвиняемият Д. на 09.04.2019г. в гр.Кюстендил,
пред сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Кюстендил, е потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на закон - чл.151, ал.5 от Закона за движението по
пътищата, се дава пред орган на властта – сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
гр.Кюстендил, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – че
обичайното му пребиваване е в Република България - престъпление по чл.313, ал.1 НК.
Непосредствен обект на престъплението по чл.313, ал.1 НК са обществените
отношения, свързани с реда за създаване на документи.
От обективна страна, изпълнителното деяние се характеризира с действие – декларирал
е в писмена декларация пред съответния орган, че е установил обичайното си
пребиваване в Република България. Обвиняемият е потвърдил неистина,
декларирайки горното, при положение, че това не е сторено.
Субект на престъплението е обвиняемият.
Деянието е извършено виновно, при форма и вид на вината – пряк умисъл.
Обвиняемият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял същите.
Предвид обстоятелството, че за извършеното от обвиняемия деяние се
предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или “глоба” в размер от
100 до 300 лева, с оглед факта, че същият не е осъждан, по отношение на него не
е прилаган института, регламентиран в чл.78а НК и предвид това, че от деянието
няма нанесени и невъзстановени имуществени вреди, съдът прие, че са налице
кумулативно изискуемите се предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.78а НК, предвиждаща освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
С оглед данните по делото, при индивидуализацията на наказанието, съдът
съобрази: степента на обществена опасност на деянието и на дееца, смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства, доходите на обвиняемия и семейното
му положение.
Степента на обществена опасност на деянието не е завишена. Този извод съдът
направи като взе предвид: степента на увреждане на обществените отношения,
времето, мястото, начина на извършване на престъплението. Степента на
обществена опасност на дееца е ниска. Липсват отегчаващи обстоятелства.
Размера на глобата съдът определи при изключителен превес на смекчаващите
над отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно 1 000 лева.
С
така определеното административно наказание съдът прие, че ще се постигнат
целите на наказанието по отношение на обвиняемия и по отношение на останалите
членове на обществото.
Обвиняемият беше осъден да заплати сторените деловодни разноски в размер на
75, 72 лева по сметка на ОСлО при ОП-гр.Кюстендил.
По тези съображения съдът постанови решението си.
Районен съдия: