Решение по дело №1549/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 211 от Закон за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Е.З.Г. *** против заповед № 8121К-4510 от 17.05.2023 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“.

Според жалбоподателя оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че неправилно е определено материално-правното основание за издаването ѝ и наложеното наказание. Сочи се, че на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание за извършване на шест броя дисциплинарни нарушения, без да са спазени сроковете по чл.195 от ЗМВР по отношение на всяко едно от деянията. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените в съдебното производство разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител – юриск. С., моли да се отхвърли жалбата като неоснователна. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права и законни интереси непосредствено са засегнати от заповедта, и в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването ѝ, извършено на 22.05.2023 г. Ето защо, съдът намира жалбата за допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Към датата на издаване на оспорваната заповед инспектор Е.З.Г. е изпълнявал длъжността разузнавач IV-та степен в сектор 01 към отдел 11 при ГДБОП-МВР (акт за встъпване в длъжност на л. 25).

От събраните по делото доказателства се установява, че по повод извършена тематична проверка в сектор БОП - Пловдив по МЗ 8121з-773/17.06.2022г. е изготвен доклад рег. № 1266р-25393/03.10.2022г. от проверяваща комисия, в който са налични данни за допуснати от Е.З.Г. дисциплинарни нарушения. Същите се изразяват в неизпълнение от служителя в периода на проверката (28.04.2020г.-13.06.2022г.) на писмени резолюции на началника на сектор БОП „Пловдив-град“ по разпределени му за работа преписки с вх. № №: 126600-4857/30.03.2020г. (с резолюция от 28.04.2020г.), 126600-10261/29.06.2020г. (с резолюция от 16.07.2020г.), 126600-17304/19.10.2020г. (с резолюция от 13.11.2020г.), 126600-2735/09.02.2021г. (с резолюция от 24.02.2021г.), 123240-102/25.01.2022г. (с резолюция от 24.02.2022г.) и 126600-5006/16.03.2022г. (с резолюция от 01.04.2022 г.) По отношение на тези преписки, е посочено, че инспектор Г. не ги е приключил в определеният му с резолюциите срок и не е докладвал на началника на сектора за резултата от проверките, което е довело до забавяне на изпращането им в съответната прокуратура.

Със своя заповед per. № 8121 К-821/02.02.2023г. министърът на вътрешните работи е образувал дисциплинарно производство по чл. 205, ал. 1 от ЗМВР във връзка с постъпили предварителни данни с предложение peг. № 1266р-1989/19.01.2023г., изготвено в изпълнение на докладна записка рег. № 8121р-26308/13.12.2022г. на дирекция „Човешки ресурси“ при МВР. Заповед peг. № 8121 К-821/02.02.2023г. е връчена на инспектор Г. на 08.02.2023 г., видно от отбелязване върху същата и след отправена до него покана peг. № 1266р-3979/08.02.2023г., в която на служителя е даден и срок за представяне на писмени обяснения и възражения.

Дисциплинарно-разследващият орган (ДРО) е приобщил към дисциплинарното дело кадрова справка с peг. № 1266р-4719/16.02.2023г., справка с peг. № 1266р-4799/16.02.2023г. за ползван от Г. отпуск, протокол с peг. № 12324р-272/27.01.2021г. за проведено обучение на инспектор Г. с Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по заявителски материали за престъпления от общ характер, с положен подпис на служителя за запознаване със същите на 20.01.2021г.; длъжностна характеристика на длъжността „разузнавач VI-IV степен“ и формуляр и протокол за запознаване със същата (подписан от Г. на 02.06.2021г.); протокол с рег. № 1266р-7905/16.03.2023г. за приобщаване на доказателства по дисциплинарното производство, видно от който са изискани и приобщени копия от преписките, възложени за изпълнение на инспектор Г..

Резултатите от проверката на ДРО са обективирани в обобщена справка peг. № 1266р-8830/24.03.2023г. и в становище с peг. № 1266р-9379/30.03.2023г., в които ДРО след анализ на фактическата обстановка и материалите по производството е установил, че:

1. По преписка с номер УРИ № 126600-4857/2020г. е разпределена на инспектор Г. на 28.04.2020г. и срока за проверка и доклад до началника му е бил до 28.05.2020г., като служителят е работил по сигнал и в срок е снел сведение от заявителя на 21.05.2020г., но материалите не са изпратени в РП – Пловдив и до установената като компетентна структура - ОДМВР Пловдив. От страна на ДРО е прието, че едногодишният срок за налагане на дисциплинарно наказание от извършване на нарушението по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР (28.05.2021г.), дори удължен с 60 работни дни по чл.195, ал. 3 от ЗМВР (времето, през което инсп. Г. е бил в законоустановен отпуск - 60 р.д. платен от 01.06.2020г. до 09.04.2021г.), е изтекъл на 20.08.2021г. Направен е извод, че на служителя не следва да се налага дисциплинарно наказание, поради изтекъл срок по чл. 195, ал. 1, вр. с ал. 3 от ЗМВР
2. По преписка с номер УРИ № 126600-10261/29.06.2020г. е поставена резолюция за Г.: „за изпълнение и доклад“ от 16.07.2020г. със срок 30 дни, който е изтекъл на 16.08.2020г. Установено е, че липсват данни, инспектор Г. да е изготвил докладна записка до началника си за резултата от извършената проверка (в случая, че не са налице данни за извършено престъпление от общ характер). От страна на ДРО е прието, че едногодишният срок за налагане на дисциплинарно наказание от извършване на нарушението по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР (16.08.2021г.), дори удължен с 46 работни дни по чл. 195, ал. 3 от ЗМВР (времето, през което Г. е бил в законоустановен отпуск 46 дни платен - от 21.08.2020г. до 13.08.2021г.), е изтекъл на 21.10.2021г., поради което е направен извод, че на служителя не следва да се налага дисциплинарно наказание, поради изтекъл срок по чл. 195, ал. 1, вр. с ал. 3 от ЗМВР.
3. По преписка с номер УРИ № 126600-17304/19.10.2020г. е поставена резолюция за г-н Г.: „за проверка и доклад“ от 13.11.2020 г., срока за доклад е изтекъл на 13.12.2020г. Липсват данни служителят да е изготвил докладна записка до началника си за резултата от извършената проверка. ДРО е приел, че едногодишния срок за налагане на дисциплинарно наказание от извършване на нарушението по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР (13.12.2021г.), дори удължен с 43 работни дни по чл.195, ал. 3 от ЗМВР (времето, през което Г. е бил в законоустановен отпуск - 43 платен за времето от 14.12.2020г. до 10.09.2021г.), е изтекъл на 16.02.2022г. По тази преписка, ДРО е счел, че на служителя не следва да се наложи дисциплинарно наказание, поради изтекъл срок по чл. 195, ал. 1, вр. с ал. 3 от ЗМВР.
4. По преписка с номер УРИ 126600- 2735/09.02.21г., са установени данни за проведени от инспектор Г. действия по снабдяване с информация за образувана в Отдел „КП“ при ОДМВР - Пловдив преписка № 489700-667/21г. по описа на Отдел „КП“ при ОДМВР – Пловдив. Материали от извършената проверка в Отдел „КП“ при ОДМВР - Пловдив са изпратени в Районна прокуратура - Пловдив с мнение за прекратяване. По образуваната пр. № 3483/21г. е постановен отказ за образуване на досъдебно производство. При извършена от ДРО справка е установено, че преписката е завършила с Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от дата 23.04.2021г. От ДРО не са установени данни за изготвена от Г. докладна записка до началника му за резултата от извършената проверка и е прието, че след като е било установено, че за същия случай е образувана преписка в ОДМВР Пловдив, служителят е трябвало да изпрати материалите по компетентност. Направен е също така извод, че едногодишният срок за налагане на дисциплинарно наказание от извършване на нарушението по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР (09.02.2021 г. - 09.03.2022 г.), дори удължен с 39 работни дни по чл.195, ал. 3 от ЗМВР (времето, през което Г. е бил в законоустановен отпуск - 31 платен и 8 в болничен), изтича на 09.05.2022 г., поради което на служителят не следва да се налага дисциплинарно наказание, поради изтекъл срок по чл. 195, ал. 1, вр. с ал. 3 от ЗМВР.
5. По преписка с вх. № 123240-102/25.01.2022г. е разпределена на Г. с резолюция от началника му на 24.01.2022г. На същата дата, както и на 19.07.2022 г. инсп. Г. е снел обяснение от сигналоподателя. Липсват данни служителят да е изготвил докладна записка до началника си за резултата от извършената проверка и материалите не са докладвани в компетентната прокуратура. ДРО е приел, че едногодишния срок за налагане на дисциплинарно наказание от извършване на нарушението по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР (24.02.2023 г.), дори удължен с 9 работни дни по чл. 195, ал. 3 от ЗМВР (времето, през което инсп. Г. е бил в законоустановен отпуск-9 дни платен от 18.04.2022г. до 31.05.2022г.), изтича на 10.03.2023г., поради което на Г. не следва да се наложи дисциплинарно наказание, поради изтекъл срок по чл. 195, ал. 1, вр. с ал. 3 от ЗМВР.
6. Преписка с вх. 126600-5006/16.03.2022 г. е разпределена на инспектор Г. на 01.04.2022г. Липсват данни, инсп. Г. да е изготвил докладна записка до началника си за резултата от извършената проверка, поради което ДРО е приел, че Г. е извършил нарушение на служебната дисциплина.

С оглед така обективираното в становището на ДРО, същият е стигнал до извод, че с поведението си инспектор Г. е извършил само едно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2. т. 1. пр. последно от ЗМВР, съставомерно по чл. 200. ал. 1. т. 11 от ЗМВР (не са изпълнени резолюции на началника на сектора от конкретна дата, 01.04.2022г., с които на служителя е разпоредено да приключи преписка с УРИ 126600- 5006/16.03.2022 г. в определения в чл. 9, ал. 2 от ВП срок, с което е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Вътрешните правила), за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание". Посочено е от ДРО, че не са налице основанията на лицето да се търси дисциплинарна отговорност за системни нарушения, тъй като не са налице условията за системност, съгласно § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР. По отношение на сроковете за налагане на последното дисциплинарно наказание ДРО е счел, че същите не са изтекли. Деянието е прието за маловажно, с оглед характера на сигналите, по които са образувани преписките и ненастъпването на неблагоприятни за подателите им и за трети лица последици. За смекчаващи вината обстоятелства са приети по-малката укоримост на деянието с оглед работата на Г. по преписките, както и обстоятелството, че срокът за доклад по същите е инструктивен. Взети са предвид и липсата на данни за настъпили вредни последици и доброто поведение на служителя по време на изпълнение на службата му в МВР. В тази връзка ДРО е предложил, на основание чл. 197, ал. 1, т. 1 и вр. с чл. 198, ал. 2 от ЗМВР, на инспектор Г. да бъде наложено дисциплинарно наказание „мъмрене“ за срок от 1 (един) месец за извършено нарушение на служебната дисциплина по чл. 194. ал. 2. т. 1. пр. последно от ЗМВР „неизпълнение на ... разпорежданията на ... преките ръководители“ във връзка с чл. 5, ал. 2 от Вътрешните правила за организацията на работата в МВР по ЗМ за престъпления от общ характер, утвърдени със заповед № 8121з-780/24.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. На основание чл. 198, ал. 3 от ЗМВР, ДРО е предложил инспектор Г., да бъде предупреден, че при извършване на друго маловажно нарушение в срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

До Е.Г. е отправена покана с рег.№ 1266р-8882/27.03.2023г. да се запознае с обобщената справка и с материалите от дисциплинарното производство и да даде допълнителни обяснения или възражения относно посочените в обобщената справка фактическа обстановка, правна квалификация на деянието и предложеното наказание, както и да представи допълнителни обяснения или възражения в срок от 24-часа. Поканата е връчена на Г. на 28.03.2023г., видно от отбелязване върху същата, като лицето не е предоставило допълнителни обяснения и възражения в указания му срок.

На 24.04.2023 г. министърът на вътрешните работи е поставил резолюция върху обобщената справка и върху становището, в която посочва, че не е съгласен с изводите и предложенията на ДРО, за което ще изложи нарочни мотиви (л.170 по делото). В същите, при направено позоваване на чл. 13, ал. 5 от Инструкция № 81213-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, е прието, че деянията на инспектор Г. по всяка една от посочените 6 преписки не могат да се квалифицират като маловажни, съобразно критериите по чл. 198, ал. 2 от ЗМВР, респ. нито едно от извършените от служителя дисциплинарни нарушения не е маловажно. Прието е за безспорно установено, че служителят е извършил шест отделни дисциплинарни нарушения по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. посл. от ЗМВР. Обсъдено е в мотивите на ДНО, че нарушенията и по шестте преписки са осъществени от служителя, чрез бездействие, което е продължило от момента на изтичане на определения с резолюция срок от 30 дни, доколкото именно тя въвежда задължение за активно поведение на служителя, до откриване на нарушението при извършването на тематична проверка, приключила с доклада pег. № 1266р-25393 от 03.10.2022г. на комисията, което определя и крайния момент на извършване на нарушенията на 03.10.2022г. ДРО е установил също, че до приключване на дисциплинарното производство срещу Г. с обобщена справка от 24.03.2023г., той все още не е изготвил докладна записка за резултата от възложената му проверка. За да достигне до тези изводи, ДНО е извършил анализ на фактическата обстановка и материалите по производството, при който е установил следното:

1. По преписка с вх. № 126600-4857/30.03.2020 г. инспектор Г. не е докладвал на началника си събраните материали по проверката. ДРО неправилно е посочил в обобщената си справка, че служителят е нарушил чл. 9, ал. 2, изр. второ, във вр. с ал. 3, предл. първо и чл. 10 от Вътрешните правила, тъй като сигнала, въпреки че съдържа данни за престъпление от общ характер, не е заведен като заявителски материал. Според ДНО, разпоредената проверка е по реда на чл. 5, ал. 2 от Вътрешните правила и едва след приключването ѝ, и след като в хода на проверката се установят данни за извършено престъпление от общ характер, сигналът се завежда като ЗМ. В конкретния случай, в така неизготвената от служителя докладна записка, той е трябвало да опише обстоятелството, че в друга структура на МВР вече е образувана проверка по случая, с оглед преценка на ръководителя на структурното звено за изпращане на материалите на „компетентната“ структура. Вместо това, инспектор Г. е продължил да бездейства, с което е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Вътрешните правила - след изтичането на 30 дневния срок за приключване на проверката, не е изготвил докладна записка за резултата от нея. Видно от протокол от 27.01.2021г. за проведено обучение и запознаване на служителите в сектор „БОП-Пловдив, Пазарджик, Смолян“, инспектор Г. е запознат с Вътрешните правила на 27.01.2021 г. В тази връзка от ДНО е констатирано, че за времето от 28.05.2020г. до 03.10.2022г., като не е изготвил докладна записка до началника на структурното звено за резултата от проверка по сигнал с вх. № 126600-4857/30.03.2020г., служителят е бездействал, с което е допуснал дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. последно от ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР (не е изпълнена резолюция на началника на сектора от 28.04.2020г., с която на служителя е разпоредено да извърши проверка по реда на чл. 5, ал. 2 от Вътрешните правила в тридесет дневен срок и да изготви докладна записка за резултата от нея), за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“. Прието е от ДНО, че дисциплинарна отговорност за виновно бездействие може да бъде търсена от служителя за периода от 27.01.2021г. (когато е запознат с разпоредбите на Вътрешните правила) до 03.10.2022г.
2. По преписка с вх. 126600-10261/29.06.2020г. в приобщените към дисциплинарното производство материали не се установяват извършени действия от инспектор Г.. Служителят не е приложил доказателства за изготвена кореспонденция и за проведен разговор между него и подателя на сигнала. Като неотносими са приети твърденията на ДРО, че в сигнала не се съдържали данни за извършено престъпление, както и че той нямал характера на заявителски материал. Прието е от ДНО, че за времето от 16.08.2020г. до 03.10.2022г., като не е извършил нито едно действие по преписката и не е изготвил докладна записка до началника на структурното звено за резултата от проверка по конкретния сигнал, инспектор Г. е допуснал дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. посл. от ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Посочено е, че дисциплинарна отговорност за виновно бездействие може да бъде търсена от служителя за периода от 27.01.2021г. (когато е запознат с разпоредбите на Вътрешните правила) до 03.10.2022г.
3. По преписка с вх. № 126600-17304/19.10.2020г. е констатирано, че служителят не е извършвал действия по проверката, нито е изготвил докладна записка до началника на сектора. Прието, е за безспорно установено, че за времето от 13.12.2020г. до 03.10.2022г., като не е извършил нито едно действие по преписката и не е изготвил докладна записка до началника на структурното звено за резултата от проверка по сигнал с вх. № 126600-17304/19.10.2020 г., служителят е допуснал дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. посл. от ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Посочено е, че дисциплинарна отговорност за виновно бездействие може да бъде търсена от служителя за периода от 27.01.2021г. (когато е запознат с разпоредбите на Вътрешните правила) до 03.10.2022г.
4. По преписка с рег. № 126600-2735/09.02.2021г. е разпределена на инспектор Г. с резолюция от 24.02.2021г. В сведението си, дадено от служителя по дисциплинарното производство на 20.02.2023 г., той е заявил, че е провел разговор с подателя на сигнала, от който е установил, че по същия случай е подаден сигнал и в отдел Криминална полиция при ОДМВР-Пловдив. В същото сведение, инспектор Г. твърди, че е провел и разговор със служители на отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР-Пловдив, като не посочва нито дата, нито имената на служителя, с който е разговарял. От разговора е установил, че има образувана преписка в отдела, по която са снети обяснения от няколко лица и са съставени протоколи за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР. За тези свои действия инспектор Г. не е съставил протокол, справка, докладна записка или друг документ, доказващ кога, както и че изобщо е провел тези разговори. В тази връзка от ДНО е прието за безспорно установено, че за времето от 24.03.2021г. до 03.10.2022г., като не е извършил проверка по реда на чл. 5, ал. 2 от Вътрешните правила по възложената му преписка и не е изготвил докладна записка до началника на структурното звено за резултата от нея, служителят виновно е бездействал, с което е допуснал дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. посл. от ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“.
5. По преписка с peг. № 123240-102/25.01.2022г., разпределена на служителя с резолюция от 24.01.2022г. Г. са снети обяснения от подателя на сигнала на 24.01.2022г. и на 19.07.2022г., в което той е заявил, че не желае по случая да бъде образувано досъдебно производство. Не са установени доказателства от ДРО, че служителят е изготвил докладна записка до началника на структурното звено за резултата от проверката. Прието е за безспорно установено, че за времето от 20.07.2022г. до 03.10.2022г., като не е изготвил докладна записка до началника на структурното звено за резултата от извършена проверка по преписка с peг. № 123240-102/25.01.2022г., разпоредена му с резолюция от 24.01.2022г., служителят виновно е бездействал, с което е допуснал дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. посл. от ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание.
6. По преписка с peг. № 1266р-8430/29.03.2022г. е възложена на Г. с резолюция от 01.04.2022г. На 16.05.2022г. служителят е изготвил писмо до подателя на сигнала, отговор на което е получил на 03.06.2022г. В хода на дисциплинарното производство ДРО не е установил доказателства, затова че инспектор Г. е изготвил докладна записка до началника на сектор БОП-Пловдив, за наличието или липсата на данни за извършено престъпление от общ характер. Прието е за безспорно установено, че за времето от 04.06.2022г. до 03.10.2022г., като не е изготвил докладна записка до началника на структурното звено за резултата от извършена проверка по преписката, служителят виновно е бездействал, с което е допуснал дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. посл. от ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание“.

В мотивите на ДНО е изложено, че не е налице маловажност на нито едно от констатираните дисциплинарни нарушения. Нарушенията са посочени като „системни“ по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР (три или повече нарушения, извършени в продължение на една година), което ги квалифицира като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. посл. от ЗМВР, съставомерно по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

Мотивите на ДНО са предявени за запознаване на Е.Г., видно от направено от същия отбелязване върху тях на 27.04.2023г. След отправена до него нарочна покана peг. № 8121 р-8825/25.04.2023г. служителят е запознат мотивите и със съдържанието на доклад peг. № 1266р-25393/03.10.2022г. на ГДБОП, което е видно от протокол peг. № 1266р- 12429/02.05.2023г. В предоставеният му за това 24-часов срок, Г. не е представил писмени обяснения или възражения по тях.

Въз основа на така установените факти и изложените мотиви с рег. № 8121р-8823/25.04.2023г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената в настоящото съдебно производство заповед, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“, считано от датата на връчване на заповедта и служителят е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 201, ал. 1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

В хода на съдебното производство се представиха писмени данни за имената и длъжностите на лицата, поставили писмените резолюции по преписките, за които ДНО твърди, че жалбоподателят не е провел действия по изпълнение.

При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна – същата е издадена от компетентен орган, на когото съгласно чл. 204, т. 1 от ЗМВР е предоставено правомощие да издава заповеди за всички наказания по чл. 197 за държавните служители на изпълнителски длъжности, какъвто служител е и жалбоподателят. Административният акт е издаден в предвидената от закона форма при спазване на процесуалните правила и на материалноправните норми. В мотивите на акта е посочено какво приема дисциплинарно наказващия орган и въз основа на какви доказателства. Оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. В заповедта са посочени нарушителят, мястото и времето на извършване на нарушението, както и всички останали реквизити. Описано е нарушението, което е прието за извършено, като същото е квалифицирано като нарушение по чл.200, ал.1, т.11 ЗМВР и същото попада в приложното поле на чл.208 ЗМВР, поради което дисциплинарното производство законосъобразно е започнало без издаване на изрична заповед.

Съдът намира, че административният орган е спазил императивните правила относно провеждането на дисциплинарната процедура и не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да налага отмяна на оспорената заповед само на това основание.

Дисциплинарно наказващият орган е съобразил установените от дисциплинарно разследващия орган факти, имащи значение за доказване на извършените нарушения, като за констатациите жалбоподателят е бил уведомен и му е била предоставена възможност да даде обяснения и да представи доказателства. Такава възможност му е предоставяна и на останалите фази от дисциплинарното производство, т.е. същото е проведено без да е нарушено правото му на защита.

Резултатите от проверката са обобщени в справка, изпратена на дисциплинарно наказващия орган, който съгласно изискването на чл. 206, ал. 4 ЗМВР е събрал и оценил всички доказателства и при правилно позоваване на чл. 13, ал. 5 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР е изложил изводите си в писмени мотиви.

В съответствие с нормата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на дисциплинарното наказание жалбоподателят е поканен (л.168) да се запознае с допълнително постъпили материали по дисциплинарната преписка, с мотивите на министъра на вътрешните работи и да даде писмени обяснения/възражения.

С оглед така изложеното, съдът намира за напълно неоснователни и недоказани твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и конкретно за пропускане на срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно посочената разпоредба дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като тези срокове не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск. Дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а за установено – когато материалите по дисциплинарното производство постъпят при компетентния ДНО – чл. 196 от ЗМВР. Съдът намира, че са спазени сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, доколкото двумесечният срок следва да се брои от откриването на дисциплинарното нарушение – 31.03.2023 г., когато пред органа, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е постъпило писмо с № УРИ 1266р-9616/31.03.2023г. (л. 12), съдържащо материалите по дисциплинарното производство.

Относно спазването на едногодишния давностен срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР, съдът намира, че от установените в хода на дисциплинарното производство данни е видно, че задължението, чието неизпълнение е довело до ангажиране на дисциплинарната отговорност на оспорващия, е възложено със съответната резолюция на прекия началник на дати 28.04.2020 г., на 16.07.2020 г., на 13.11.2020 г., на дата 24.02.2021 г., на дата 24.01.2022 г. и на 01.04.2022 г. Тези резолюции, считано от датата на поставяне, го задължават да осъществи проверка в указания 30-дневен срок и да изготви докладна до началника си, съответно да изпрати материалите по компетентност, което безспорно не е било сторено и към датата на извършения доклад. Така описаното в заповедта към всяко нарушение изпълнително деяние, изразяващо се в неизпълнение на разпорежданията на преките ръководители, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, се осъществява чрез бездействие за всяко едно от тях. Трайна е практиката на съда, че когато нарушението се изразява в бездействие (неизпълнение на възложени функции и задължения), то това нарушение е продължавало за определен период от време, вкл. до откриването му. Безспорно при бездействие нарушението се извършва във всеки един момент до неговото откриване или до извършване на определеното действие.

В конкретния случай и шестте нарушения се изразяват в бездействие, продължили от момента на възлагането им - 28.04.2020 г., 16.07.2020 г., 13.11.2020 г., 24.02.2021 г., 24.01.2022 г. и на 01.04.2022 г., продължило до момента на установяването им с доклад от 03.10.2022 г., тъй като за всички тях е установено, че не са извършени дължимите действия и към тази дата. Следователно бездействието на служителя за едногодишния срок от 17.05.2022г. до 17.05.2023 г. (т.е. времето от 17.05.2022 г. до 03.10.2022г. – когато нарушенията са установени) попада в едногодишния срок по чл. 195, ал.1 ЗМВР, поради което същият е спазен.

Спазено е в този смисъл и изискването на чл.12, ал.2 във връзка с чл.12, ал.1, т.4 от Инструкция № 8121з-877 от 6 юли 2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните работи, в случаите по ал. 1, т. 4 сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР не трябва да са изтекли за всяко едно от дисциплинарните нарушения, включени в системността. При квалифицирането на дисциплинарното нарушение се прилагат правилата за системност, за установени три или повече нарушения, извършени в едногодишен период, за всяко от които не е наложено дисциплинарно наказание.

Съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя за направеното в правните основания на административния акт препращане към нормата на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. От инспектор Г. са допуснати шест отделни дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. посл. от ЗМВР, всяко от които органът посочва като съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. В тази връзка е и направената обвръзка в правните основания на акта с така посочената норма.

В жалбата, с която е сезиран съда не се прави оспорване на фактите и обстоятелствата по вменените на жалбоподателя дисциплинарни нарушения, както и не се сочи Г. действително да не е извършил същите, с оглед на което съдът намира, че оспорваната заповед е издадена при спазване на правилата за провеждане на дисциплинарното производство и е в съответствие с материално-правните разпоредби на закона.

Не се доказаха и направените в съдебното производство възражения на жалбоподателя по отношение лицата поставили резолюции по конкретните преписки, възложени на Г., по които се твърди да е налице бездействие от негова страна. Възражения в тази връзка не са направени в дисциплинарното производство, въпреки отправяните до служителя покани за даване на такива. Не са представени доказателства в подкрепа на посочените твърдения на жалбоподателя. Отделно от това, пред настоящия съд се представиха доказателства, че на жалбоподателя са възлагани за изпълнение преписки от преките му ръководители.

След като в дисциплинарното производство са събрани доказателства за преписки, възложени за изпълнение на инспектор Г., по които безспорно не се доказва да са проведени действия по изпълнение от служителя, то правилно в мотивите на оспорвания акт е прието, че се установяват множество деяния, които се характеризират като неизпълнение на дадени разпореждания и неизпълнение на служебните задължения от страна на жалбоподателя. Правилно дисциплинарно-наказващият орган е преценил, че всяко едно от установените нарушенията на посочените дати се квалифицира като такова по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. При това положение приложима е разпоредбата на чл. 201, ал. 1, т. 2 ЗМВР, съгласно която за системни нарушения на служебната дисциплина се налага наказание забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години.

ДНО е спазил изискванията на чл.206, ал.2 и ал.4 от ЗМВР, като е изпълнил задължението си да оцени всички събрани доказателства - при определяне на вида и размера на отделните дисциплинарни наказания е обсъдил тежестта на нарушенията и настъпилите вредни последици, обстоятелствата, при което са извършени, вината и цялостното поведение на държавния служител по време на неговата служба. Поради това е определил минималния законов срок на наказанието.

Предвид изложеното жалбата срещу заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция от ответната страна за заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 211 от ЗМВР, Административен съд – Пловдив, XIV състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.З.Г., ЕГН ********* с адрес: *** срещу заповед № 8121К-4510 от 17.05.2023 г. на министъра на вътрешните работи.

ОСЪЖДА Е.З.Г., ЕГН ********* с адрес: *** да заплати на Министерство на вътрешните работи сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Съдия: