№ 179
гр. К., 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20235510100304 по описа за 2023 година
Предявен е иск от С. Д. П. с ЕГН **********, живущ в гр. К., ж.к.“
*****“ ****** чрез адв. И. Н., АК-С.З. против Г., И.ска гражданка, родена на
****** г. с адрес за призоваване с. Д.С., ул „********, общ. П.Б., с правно
основание в чл. 49 СК.
В исковата молба ищецът сочи, че на *******. в гр. К. с ответницата
сключили граждански брак, който бил първи и за двамата. От брака нямали
родени деца. Установили да живеят на квартира в жилището на нейна
приятелка А.Г.М. в с. Д.С. на адреса, посочен за нея по горе в исковата молба.
През първите години след сключването на брака, взаимоотношенията им били
нормални и живеели в разбирателство.
През последните десетина години имали протИ.речия и пререкания по
много семейни въпроси, поради което през 2012г. и решили да се разделят.
Той се установил да живее в жилището на майка му в гр. К..
Твърди, че от 2012 г. до настоящия момент с ответницата не
поддържали връзка. През изтеклите години, откакто не живеели заедно, тя
периодично се прибирала от И. в България. По време на престоя й в България,
съпругата му не го търсила.
Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, формален,
лишен от смисъл и съдържание и запазването му не било в интерес за тях и
за обществото.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като
дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината;
семейното жилище - квартира, в която живеели в с.Д.С., било собственост на
трето лице и няма претенции за ползването му. След прекратяването на брака
желае да възстанови предбрачното си фамилно име - Ч..
1
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата.
На същата са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията
към нея.
В откритото съдебно заседание по делото ищецът, редовно призован се
явява лично и чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба.
Ответницата, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален
представител.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено, че страните са сключили граждански
брак на ******* г. в гр. К. /удостоверение за сключен граждански брак,
издаден въз основа на акт за сключен граждански брак № *** от ******* г.,
на община К./.
По делото се събраха гласни доказателства.
Свидетелят А.И.К., без родство със страните, сочи, че познава страните.
Работили заедно в И., бил на сватбата им в гр. К.. Живеели в село Д.С., но
били разделени от доста години, ищецът се преместил в град К., а
ответницата заминала за И., като пак е идвала в България. Съпрузите не
поддържали връзка. Ищецът бил категоричен в решението си за развод.
От така приетите за установени факти и обстоятелства, съдът
прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 49 от СК предвижда, че всеки от съпрузите може да
иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Дълбокото и
непоправимо разстройство е един сложен факт, извод за който прави съдът,
въз основа на конкретните факти от жИ.та на съпрузите. Съдебната практика
многократно е давала определение кога в рамките на една брачна връзка е
налице дълбоко и непоправимо разстройство. Най-общо, бракът между
съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен, когато общността между
съпрузите е напълно и окончателно разрушена, когато липсва и минимална
наличност на изискуемото от морала и закона съдържание на една нормална
брачна връзка-иначе казано, налице е формално съществуване на брачната
връзка, която е изпразнена от необходимото според закона и морала
съдържание. В конкретния случай, може да се направи извод за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака на страните по делото. Този извод съдът
прави въз основа на събраните по делото доказателства, които сочат, че
същите от 2012 г. не живеят заедно. Между съпрузите е изчезнало
усещането за общност и семейна принадлежност, при което всеки е започнал
свой жИ.т, отделно от другия. Всичко това е довело до изпразване на
брачната връзка от необходимото по закон и морал съдържание, до загуба на
взаимността, доверието и взаимното уважение. Съдът, освен това, намира, че
няма възможност за запазване или възстановяване на брачната връзка, тъй
като дълбокото разстройство е трайно и окончателно, без възможност за
преодоляване. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не
съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака. Ето защо,
2
съдът прави извод за наличие на дълбоко и непоправимо разстройство на
брака. В този си вид той е ненужен на страните и обществото, поради което и
следва да бъде прекратен.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира,
че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения
материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това
състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не могат да се
постигнат целите на брака и той съществува само формално. Брачната криза и
настъпилата фактическа раздяла водят до извода, че не може да се очаква
възстановяване на нормални съпружески отношения между страните, поради
което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите и
обществото.
ОТНОСНО ВИНАТА:
Съдът счита, че не дължи произнасяне по въпроса за вината за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака, тъй като ищецът
по делото в исковата си молба заявява, че не желае съдът да се произнася по
този въпрос.
ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И
РЕЖИМА НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ:
От брака си съпрузите нямат родени деца, поради което съдът не следва
да се произнася по този въпрос.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
В исковата молба ищецът сочи, че семейното жилище на съпрузите
било квартира в с. Д.С.. Няма претенции за ползването му. Затова съдът не
следва да се произнася по този въпрос.
ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ:
В чл. 53 от СК е предвидено, че съпругът може да възстанови
фамилното си име преди брака. Съгласието или протИ.поставянето на
съпруга - първоначален титуляр на фамилното име, вече е ирелевантно.
Поначало, ако съпругът, който е приел новата брачна фамилия, не заяви
желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, се запазва
брачната фамилия.
В настоящото производство ищецът е заявил, че желае да възстанови
фамилно си име преди сключването на брака и занапред да носи фамилията
Ч..
По разноските в производството:
На осн. чл. 329 ал.1 от ГПК направените от страните разноски по делото
остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
Следва да бъде присъдена окончателна държавна такса в размер на
40,00 лв., платима от страните по равно по сметка на РС- К..
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
3
ПРЕКРАТЯВА сключения на ******* г. в град К. граждански брак
между С. Д. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. К., ж.к.“*****“ ****** и Г.,
И.ска гражданка, родена на ****** г. с адрес: с. Д.С., ул. „********, общ.
П.Б., като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса
за вината.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругът да носи
предбрачното си фамилно име – Ч..
ОСЪЖДА С. Д. П. с ЕГН **********, с адрес: гр. К., ж.к.“*****“
****** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на
Районен съд – К. 20,00 лв. /двадесет лева и 00 стотинки/ окончателна
държавна такса по допускане на развода.
ОСЪЖДА Г., И.ска гражданка, родена на ****** г. с адрес: с. Д.С., ул.
„********, общ. П.Б., да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт, по
сметка на Районен съд – К. 20,00 лв. /двадесет лева и 00 стотинки/
окончателна държавна такса по допускане на развода.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - С.З. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4