Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260327
гр.Пловдив, 12.07.2021г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение ХXс, в открито заседание на четиринадесети
юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: Цветелина Георгиева
при секретаря Мая Крушева
и в присъствието на прокурора ……........
......................................., разгледа докладваното от съдията т.д.
№ 59 по описа за 2021г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:
Обективно съединени искове
на основание чл. 422 ГПК във вр. чл.430 от ТЗ.
Предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр.София, ЕИК
*********, като правоприемник на заличената „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД – гр.София, ЕИК ********* против Н.Д.В., ЕГН ********** ***,
„ЕБГ“ ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК *********, „ЕВРОБУРГЕР“ ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК
*********, „ЕУРОБРОКЕРСГРУП“ ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* и „ХОТЕЛ ЕЛИТ
ПАЛАС“ ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК *********, всички с адрес на управление - ул.
Уста Генчо № 6. Първоначалното искане към съда е било да постанови
решение, с което да признае за установено между страните, че ответниците
солидарно ѝ дължат, на основание сключен между тях на 22.04.2008г Договор за
жилищен кредит № 880/R/2008г, ведно с Анекси, следните суми:
496 415,15 евро, ведно със законната лихва, начиная от 06.10.2017г - датата на подаване заявлението за издаване на заповед
пред РС - Пловдив до
окончателното изплащане, представляваща предсрочно дължим остатък от главница;
38 618,25 евро - договорна възнаградителна
лихва за периода 30.08.2016г - 14.09.2017г, вкл.;
2897,52
евро - наказателна лихва за периода 30.08.2016г - 05.10.2017г, вкл.;
6086,45 евро - заемни такси за периода
30.08.2016г - 14.09.2017г вкл.;
166 лева - нотариални такси, като за всички тях е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 15848/2017 г. по описа на РС -
Пловдив, ІХ гр.с. Претендира разноски, вкл. извършените в заповедното
производство, по списък.
Ответникът Н.Д.В., ЕГН **********
*** оспорва исковете и моли
съда да ги отхвърли. Претендира разноски по списък.
Ответникът „ЕБГ“
ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.
Претендира разноски по списък.
Ответникът„ЕВРОБУРГЕР“ ЕООД –
гр.Пловдив, ЕИК ********* оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.
Претендира разноски по списък.
Ответникът „ЕУРОБРОКЕРСГРУП“ ЕООД –
гр.Пловдив, ЕИК *********
оспорва исковете и моли съда да ги
отхвърли. Претендира
разноски по списък.
Ответникът„ХОТЕЛ ЕЛИТ ПАЛАС“ ЕООД
– гр.Пловдив, ЕИК *********
оспорва исковете и моли съда да ги
отхвърли. Претендира
разноски по списък.
Пловдивският окръжен съд като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Първоначалното разглеждане на
спора между страните е било по първоинстанционно дело № 297/2018г по описа на
ПОС, XIII т.с. по което първоначалният
ищец „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД – гр.София, ЕИК
********* е била предявила искове против Н.Д.В., ЕГН ********** ***,
„ЕБГ“ ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК *********, „ЕВРОБУРГЕР“ ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК
*********, „ЕУРОБРОКЕРСГРУП“ ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* и „ХОТЕЛ ЕЛИТ
ПАЛАС“ ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК *********, всички с адрес на управление - ул.
Уста Генчо № 6 да бъде признато за между тях, че ответниците
солидарно ѝ дължат, на основание сключен между тях на 22.04.2008г Договор за
жилищен кредит № 880/R/2008г, ведно с Анекси, следните суми:
496 415,15 евро, ведно със законната лихва, начиная от 06.10.2017г - датата на подаване заявлението за издаване на заповед
пред РС - Пловдив до окончателното
изплащане, представляваща предсрочно дължим остатък от главница;
38 618,25 евро - договорна възнаградителна
лихва за периода 30.08.2016г - 14.09.2017г, вкл.;
2897,52
евро - наказателна лихва за периода 30.08.2016г - 05.10.2017г, вкл.;
6086,45 евро - заемни такси за периода
30.08.2016г - 14.09.2017г вкл.;
166 лева - нотариални такси, като за всички тях е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 15848/2017 г. по описа на РС - Пловдив, ІХ гр.с.
По тези претенции е постановено
решение № 682 от 10.12.2019г, с което съдът:
„ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.Д.В., „ЕБГ“ ЕООД, „ЕВРОБУРГЕР“ ЕООД, „ЕУРОБРОКЕРСГРУП“
ЕООД и „ХОТЕЛ ЕЛИТ ПАЛАС“ ЕООД, че СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕТО на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, за
което длъжниците отговарят в режим на солидарност, в размер на следните суми:
- 24 593.30
евро –
падежирала главница за периода от 30.08.2016г. до 16.10.2019г. и сумата от 1930 евро падежирала главница за периода от 30.09.2013г. до
30.12.2013г.,
дължима по договор за банков кредит № 880/R/2008 от 22.04.2008г., ведно с Анекс № 1 от
27.03.2012г., Анекс № 2 от 06.06.2012г., Анекс № 3 от 06.06.2012г., Анекс № 4
от 31.10.2012г., Анекс № 5 от 28.02.2013г., Анекс № 6 от 10.06.2013г., Анекс №
7 от 10.06.2013г., Анекс № 8 от 27.09.2013г. и Анекс № 9 от 20.12.2013г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 27.04.2018 г. до окончателното
й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 26 523.30
евро до пълния предявен размер от 496 415.15 евро по отношение на Н.Д.В.
ЕГН **********, както и за присъждане на законната лихва върху признатото за
съществуващо вземане за главница, считано от 06.10.2017г.;
- 31
881.94 евро – договорна лихва за периода 30.08.2016 г. – 14.09.2017
г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 38 618.25 евро ;
- 2897.52 евро – наказателна лихва за периода 30.08.2016 г. –
05.10.2017 г. вкл.;
- 6086, 45 евро – заемни такси за периода от 30.08.2016г. до
14.09.2017г., вкл.;
- 166 лева – нотариални такси, за които вземания е издадена Заповед №
11811 от 11.12.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 15848/2017г. по описа
на ПРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕБГ“ ЕООД, „ЕВРОБУРГЕР“ ЕООД, „ЕУРОБРОКЕРСГРУП“ ЕООД и
„ХОТЕЛ ЕЛИТ ПАЛАС“ ЕООД, че СЪЩЕСТВУВА
ВЗЕМАНЕТО на „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ“ АД, за което длъжниците отговарят в режим на солидарност, в размер на
406 314.90 евро, представляваща неплатена
главница, дължима по предсрочно изискуем договор за банков кредит № 880/R/2008 от 22.04.2008г., ведно с Анекс № 1 от
27.03.2012г., Анекс № 2 от 06.06.2012г., Анекс № 3 от 06.06.2012г., Анекс № 4
от 31.10.2012г., Анекс № 5 от 28.02.2013г., Анекс № 6 от 10.06.2013г., Анекс №
7 от 10.06.2013г., Анекс № 8 от 27.09.2013г. и Анекс № 9 от 20.12.2013г., ведно
със законната лихва, считано от 06.10.2017 г. до окончателното й заплащане,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА до пълния
предявен размер от 496 415.15 евро, за което вземане е издадена Заповед №
11811 от 11.12.2017г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 15848/2017г. по описа
на ПРС.“
Страните са осъдени за разноски
съобразно изхода на спора за всяка една от тях.
В отхвърлителните части на
решението е била подадена въззивна жалба от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, по
която с постановено Решение от
17.11.2020г по в.т.д. № 383/2020г по описа на АС – Пловдив в обжалваните части
решението е било обезсилено и делото върнато за ново разглеждане на
първоинстнационния съд, поради неконституиране в спора на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр.София, която
към датата на постановяване на решението вече е била вписана като
правоприемник, на 12.11.2019г, на заличения поради вливане първоначален ищец - “БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД – гр.София.
Решението е обезсилено в обжалваните части и в частите му по присъдените
в тежест на „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ“ АД разноски и е постановено, че с оглед изхода на спра се дължат и
извършените разноски пред ПАС във въззивното производство.
Поради изложените от АС – Пловдив мотити, съдът намира, че новото
разглеждане на делото следва да продължи с ново изслушване на устните
състезания, извършените преди това процесуални действия са валидни, извършени
са пред надлежни страни и имат действие по отношение на тях, без да е
необходимо повторното им извършване. Така, съдът, с определение от 29.01.2021г
по настоящото делото, указа на страните, че спорът е висящ:
по отношение на ответника Н.Д.В. - за разликата над сумата от
26 523,30евро за главница до пълния предявен размер от
496 415,15евро, ведно със законната лихва, а за сумата от
26 523,30евро, ведно със законната лихва, решението е влязло в сила;
по отношение на ответниците „ЕБГ“ ЕООД, „ЕВРОБУРГЕР“ ЕООД, „ЕУРОБРОКЕРСГРУП“
ЕООД и „ХОТЕЛ ЕЛИТ ПАЛАС“ ЕООД е за разликата над сумата от 406 314,90евро главница, ведно със законната лихва, до пълния предявен размер от 496 415,15евро,
ведно със законната лихва;
по отношение на ответниците Н.Д.В., „ЕБГ“ ЕООД, „ЕВРОБУРГЕР“ ЕООД,
„ЕУРОБРОКЕРСГРУП“ ЕООД и „ХОТЕЛ ЕЛИТ ПАЛАС“ ЕООД - за разликата над сумата
от 31 881,94евро договорна възнаградителна
лихва за периода 30.08.2016г – 14.09.2017г вкл. до пълния предявен размер от 38 618,25евро,
а за сумата от 31 881,94евро е влязло в сила.
Със същото определение съдът допълни вече дадените с постановения по
делото проект за доклад указания към ответника физическо лице, че той не излага
никакви обсотятелства защо според него има качеството на потребител по см. на
§13, т.1 от ДР на ЗЗП конкретно по процесния договор, от чието съдържание не
може да се установи да е потребителски договор. Няма и изложени обстоятелства
какво е предназначението на закупената сграда, която като адрес е различна от
посочения от ищеца по делото личен адрес, т.е. той не живее в нея и
следователно не задоволява негови лични жилищни нужди. Преценката за наличието
или липсата на качеството потребител е винаги конкретна, а конкретно по делото,
установяването на това качество е в тежест на ответника В..
Съдът констатира, че предявените установителни искове са редовни и допустими, тъй като, видно от
приложеното
ч.гр.д. № 15848/2017г. по описа на ПРС – ІХ гр.с. възраженията на ответниците са депозирани в срок и също
при спазване от ищеца на преклузивния срок е предявил настоящите установителни
искове.
Поради това съдът дължи произнасяне по съществото на спора, а
именно:
Страните не спорят, че между
ищеца (към онзи момент “БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД и ответника физическо лице като кредитополучател на 22.04.2008г е сключен Договор за
жилищен кредит № 880/R/2008г (Договора), ведно
с Анекс
№ 1 от 27.03.2012г, Анекс № 2 от 06.06.2012г, Анекс № 3 от 06.06.2012г, Анекс №
4 от 31.10.2012г, Анекс № 5 от 28.02.2013г, Анекс № 6 от 10.06.2013г, Анекс № 7
от 10.06.2013г, Анекс № 8 от 27.09.2013г, като ответниците юридически
лица са поели задължения като солидарни длъжници. Така ищецът твърди, че е предоставил на В. като кредитополучател договореният размер от 498 000
евро, който съгласно чл. 2 от Раздел I „ПРЕДМЕТ И ЦЕЛ НА ДОГОВОРА” се отпуска
целево за рефинансиране на кредит № 70298660, отпуснат от „УниКредит Булбанк“
АД, както и за финансиране на покупка на недвижим имот, представляващ жилищна
сграда, находяща се в гр. ***. Страните са уговори и надлежноо учредяване на
договорните обезпечения. Усвояването на кредита е извършено от
кредитополучателя по заемна сметка *** чрез усвояване на посочената сума по
сметка *** на дати,
както следва: 252 000 евро, отпуснати на 30.04.2008г и 246 000 евро,
отпуснати на 13.05.2008г и следва да бъде погасен за 408 месеца, считано от
датата първото по ред погасяване.
В чл. 13 от Договора е уговорен
годишен лихвен процент в размер на 6,15%, формиран от Базовия лихвен процент на
Банката по жилищни кредити в евро, валиден след 15.10.2007г, намален с
промоционален процент от 0,25%, а Базовият лихвен процент се формира от
тримесечния Юрибор плюс надбавка 3,9%. За изчислението на лихвата по договора е
приета стойност на тримесечния Юрибор в размер на 2,5%.
Страните са се съгласили, че лихвата ще се начислява и заплаща ежемесечно
със съответната часг от главницата съгласно Погасителен план, представляващ
Приложение № 1 към Договора за кредит, а при просрочие от кредитополучателя или
солидарните длъжници, на която и да е вноска по главницата, същите дължат
наказателна лихва в размер на сбора от определената възнаградителна лихва и
наказателна надбавка в размер на 4 %.
По отношение на дължимите такси е договорено в чл. 15 от Договора, че
кредитополучателят заплаща на Банката следните такси: б. „а“ - такса за
разглеждане на документи - няма, б. „б‘‘ - еднократна такса за управление в
размер на 0,5 % върху размера на кредита, определен в чл. 1, б. „в“ - месечна
такса за управление на кредита, в размер на 0,095 % от първоначално отпуснатия
кредит, съответно от остатъка за всеки следващ месец, платима ежемесечно на
датата на падеж, ведно с лихвата и съответната част от главницата, включително
и в случаите по чл. 23, ал. 3 от Договора.
Съгласно уговореното в чл. 17, буква „а“ от раздел IV „Обезпечение по
договора” за обезпечаване точното изпълнение на условията по Договора и
срочното издължаване на сумите по кредита, ведно с лихви, включително и
наказателните, както и разноските по събиране на вземанията Кредитополучателят
учредява в полза на Банката първа по ред договорна ипотека върху жилищна
сграда, находяща се в гр. ***; върху Магазин на две нива, находящ се в гр. ***;
върху Ателие № 3, находящо се в гр. ***. Съгласно буква „б“ на същия член
Кредитополучателят учредява в полза на Банката реален залог на вземанията си от
наем с ЕТ „ДАНИ - 2002 – Й.В.“ в размер на 395,00 евро; вземанията от ЕТ „АННА
- 2004- Г.Х.“ в размер на 540,00 евро; вземанията от ЕТ ДЕДАП - Б.Б.“ в размер
на 3 270,00 евро; вземанията от И.Т.Г.в размер на 280,00 евро.
На
27.03.2012г е сключен Анекс № 1 към Договора, в който договарящите се Н.В.,
„ЕБГ“ ЕООД и „ЕВРОБУРГЕР“ ЕООД се съгласяват, че към този момент общата сума на
просрочените задължения е в размер на 7 146,15 евро, като тази сума се отлага
до 30.03.2012г. В Анекса е отразено, че длъжниците длъжници приемат Общите
условия и тарифата на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ", като декларират, че същите
са им предадени при сключване на анекса.
Със
сключването на Анекс № 2 към Договора е уговорена солидарната отговорност по
смисъла на чл. 121-123 ЗЗД на „ЕУРОБРОКЕРСГРУП“ ЕООД, който отговаря за
изпълнението на задълженията на кредитополучателя за заплащане на всички
дължими суми до окончателното му погасяване.
Със
следващият сключен Анекс № 3 към Договора договарят, че размерът на отпуснатия
по Договора кредит се изменя на
501 932,83 евро, като в чл. 1, ал.2 посочват, че сумата се счита за изцяло
усвоена към момента на неговото подписване. Договарят годишен лихвен процент в
размер на 6,9%, равен на Базовия лихвен процент на Банката за кредити,
отпуснати в евро, плюс надбавка от 1,15%, както и че кредитът ще бъде погасен
на 359 месечни вноски.
С Анекс № 4
към Договора страните се съгласяват, че към момента на сключване на Анекса
Кредитополучателят е в просрочие на задълженията си за сума в общ размер на
9 151,83 евро, която сума съгласно чл. 2 от Анекса се отлага до
30.11.2012 г. Страните приемат и нов погасителен план по кредита - видно от чл.
4 от Анекса.
В следващия
Анекс № 5 към Договора се посочва, че Кредитополучателят е в просрочие на
задълженията си за сума в общ размер на 16 042,59 евро, която сума
съгласно чл. 2 от Анекса се отлага до 30.03.2013 г. Във връзка с така сключения
Анекс е съставен и нов погасителен план по кредитното правоотношение.
Със
следващия Анекс № 6 към Договора между страните се уговаря солидарната
отговорност по смисъла на чл. 121-123 ЗЗД на „ХОТЕЛ ЕЛИТ ПАЛАС“ ЕООД,
представлявано от управителя Н.Д.В., като в чл. 1 от Анекса се посочва, че
солидарният длъжник отговаря за изпълнението на задълженията на
Кредитополучателя по Договора и всички сключени към него анекси, включително и
за заплащане на всички дължими суми до окончателното му погасяване.
Със
следващия Анекс № 7 към Договора страните се съгласяват, че Кредитополучателят
е в просрочие за заплащане на сума от 19 689,99 евро, която сума се
прибавя към редовната главница и така общата предоставена на Кредитополучателя
сума се счита за такава в размер на
516 365,41 евро. Уговорено е в чл. 2 от Анекса заплащането на
годишен лихвен процент в размер на 6,9%, който е равен на Базовия лихвен
процент на банката за кредити в евро плюс надбавка 1,15 %. Към датата на
сключване на анекса Базовият лихвен процент на банката за кредити в евро е
равен на 5,75%. Погасяването на кредита е уговорено да бъде извършено на 347
месечни вноски, като крайният срок за издължаване на кредита е 30.04.2042г,
като се състави нов погасителен план.
След
подписването на Анекс № 7 погасявания на задължения по Договора за кредит не са
правени и по този въпрос няма спор между страните.
Със
следващите Анекс № 8 и Анекс № 9 също се постига съгласие за просрочени
задължения съответно от 4 820,29 евро, с отложено плащане до
30.09.2013г и 11 697,82 евро с
отложено плащане до 30.12.2013г.
Ищецът
посочва, че за част от така описаните задължения по кредита се е снабдил със
Заповед за изпълнение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 10947/2016г по описа на PC -гр.
Пловдив, а именно за:
19 950,26 евро –
падежирала главница, ведно със законна лихва от 04.08.2016г;
92 729,05 евро -
възнаградителна лихва за периода
30.12.2013г - 30.07.2016г;
2 953,54
евро - наказателна лихва за периода 30.12.2013г - 30.07.2016г и
4 907,01 евро за
месечни такси за периода 30.09.2015г - 30.07.2016г. След постъпили възражения
от ответниците е инициирал предявяване против тях на установителни искове, по
които е образувано т. д. № 730/2016г по описа на Окръжен съд - Пловдив, което
не е приключило. Постановеното по него решение е обжалвано пред АС – Пловдив, а
неговото решение е допуснато до касационно обжаване с Определение № 702 от
17.12.2020г на ВКС, Второ отделение по т. д. № 1345/2019г.
Тъй като от
длъжниците продължавало да е налице пълно неизпълнение на задълженията ищецът
им изпратил нотариални покани, че ако в рамките на седем работни дни от
получаването им не изпълнят всички свои просрочени задължения, на чл. 60, ал.
2, предл. второ от ЗКИ във връзка с чл. 27, буква “в“ от Договора ще обяви за
предсрочно изискуема цялата сума по кредитната експозиция и ще предприеме
принудителното ѝ събиране. Посочва, че поканите са връчени на длъжниците
на адрес гр. *** на 04.09.2017г, като в дадения срок изпълнение не е извършено
и поради това Банката е обявила задълженята за предсрочно изискуеми на
15.09.2017г. За събирането им подала на 06.10.2017г заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист и по тях било
образувано ч. гр. д. 15848/2017 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив. По
същото, първоначално, заявлението било оставено без уважение, но след това
отказът бил отменен по жалба от ОС – Пловдив с Определение № 2831/28.11.2017г
по ч гр. д. № 2866/2017г и била издадена Заповед за:
496 415,15 евро, ведно със законната лихва, начиная от 06.10.2017г - датата на подаване заявлението за
издаване на заповед пред РС - Пловдив до окончателното изплащане, представляваща предсрочно дължим остатък от главница;
38 618,25 евро - договорна възнаградителна лихва за периода 30.08.2016г - 14.09.2017г, вкл.;
2897,52 евро - наказателна
лихва за периода 30.08.2016г - 05.10.2017г, вкл.;
6086,45 евро - заемни такси за
периода 30.08.2016г - 14.09.2017г вкл.;
166 лева - нотариални такси, както и за разноските по делото за ДТ в размер на
21 283,43лв и юрисконсултско възнаграждение от 150лв.
При
определяне размера на търсената остатъчна главница ищецът е опосочил, че
размерът ѝ представлява разликата между целия размер на дължимата
главница от 516365,41евро и сумата от 19 950,26 евро, дължима падежирала
главница, за която вече е издадена заповед за изпълнение и е предмет на
висящото т.д. № 730/2016г на ОС – Пловдив.
За
претендираната възнаградителна лихва уточнява, че я е начислявала на основание
в чл. 13, ал. 1 от Договора и я претендира за периода 30.08.2016г -
14.09.2017г, вкл. Претендираната
наказателна лихва е начислявана съобразно чл. 14, ал. 3 от Договора, където се
сочи, че „При просрочие от страна на кредитополучателя/солидарният длъжник, на
която и да е вноска по главницата по кредита, какго и при обявяване на кредита
за предсрочно изискуем върху неиздължените суми по главницата за времето на
забава на кредитополучателя/ и солидарният длъжник дължат наказателна лихва в
размер на сбора от определената в чл. 13, ал. 1 лихва и наказателна надбавка в
размер на 4% и за периода 30.08.2016г - 05.10.2017г. Претендираните такси са
помесечни такива по чл.15, б. "в“ от Договора и се претендират за периода 30.08.2016г - 14.09.2017г, включително. Претендираните
нотариални такси са дължими по чл. 3, ал. 2 от Общите условия на „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ” АД, съгласно които клиентът се задължава да заплаща всички разходи
свързани с действия, осъществени по негово нареждане или в негова полза и
всички други разходи свързани със съдебно или извънсъдебно принудително
изпълнение.
Всички ответници са оспорили
предявените искове. Според тях Банката е увеличавала неправомерно, въз основа
на нищожни договорни уговорки дължимите лихви и такси. Възразили са, че
претендираните договорна и наказателна лихва са формирани на база
незаконосъобразното едностранно изменение на договорените условия по сключения
договор, извършено въз основа на нищожни на основание чл. 143, т. 3, т. 9, т.
10, т. 12 и т. 18 от Закона за защита на потребителите и на чл. 26, ал. 1 и ал.
2 от ЗЗД клаузи в договора за кредит, поради не спазването на изискванията на
чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗД и липса на договорна връзка относно методиката за
формиране на лихвата, както и поради прекомерния характер по смисъла на чл. 92,
ал. 2 от ЗЗД на неустоечната лихва за просрочие, чието определяне противоречи и
на изискванията на чл. 143, т. 5 от ЗЗП и на преюдициално заключение по дело №
С 415/11, тълкуващо Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, транспонирана в ЗЗП. Твърдели са, че нищожността на
договорните клаузи е довела до липса на облигационна връзка между кредитора и
кредитополучателя, поради което не е възникнала и солидарна отговорност за останалите
ответници за същото задължение. Сочат, че при упражняване на дейността си
Банката е използвала заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 е,
ал. 2, пр. 1 и пр. 3 във връзка с чл. 68 д, ал. 2, т. 4 и чл. 68г, ал. 4 от
Закона за защита на потребителите, тъй като тя е премълчала и прикрила
съществена информация и не е предоставила своевременно информация за крайната
цена на кредитния продукт. Сочат, че в нарушение на чл. 58 във връзка с чл. 59
от ЗКИ и на добрите банкови практики, на кредитополучателя не е била
предоставена преддоговорна информация, необходима да извърши преценка съобразно
потребностите и финансови възможности дали да сключи Договора, като Банката е
използвала и нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 е, ал.
2, предл. 1 и предл. 3 във вр. с чл. 68 д, ал. 2, т. 4 и чл. 68г, ал. 4 от
Закона за защита на потребителите. Ответниците правят възражения за нищожност,
поради неравноправност на уговорките, постигнати в чл. 13, ал. 5, чл. 14, ал.
3, чл. 15, б. „в”, чл. 23, ал. 2 от Договора, чл. 2, ал. 3 от Анекс № 3 от
06.06.2012г. и чл. 2, ал. 3 от Анекс № 7 от 10.06.2013г, като сочат, че кредитополучателят Н.В. е физическо лице,
което има качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 ЗЗП и на това
основание В. счита, че са налице хипотезите на чл. 143, т. 3, т. 9, т. 10, т.
12, т. 13 и т. 18 от ЗЗП. Според всички ответници едностранното изменяне на
договорната лихва противоречи на добрите нрави и на принципа на справедливостта
по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. За неравноправна и противоречаща на добрите
нрави считат и уговорката, обективирана в чл. 15, б. „в” от договора,
предвиждаща заплащането на месечна такса за управление на кредита от 0,095%
върху размера на отпуснатия кредит, съответно от остатъка на непогасената
главница и в този смисъл е извършена и законодателна промяна – чл.10 а от ЗПК,
а освет това считат, е че комисионата за управление се дължи в по-малък размер
от претендирания. Възразяват, че клаузите на чл. 13, ал. 5 и на чл. 23, ал. 2
от договора, на чл. 2, ал. 3 от Анекс № 3 от 06.06.2012г и чл.2, ал. 3 от Анекс
№ 7 от 10.06.2013г към договора не могат да породят право за Банката да променя
лихвения процент, защото в договора не се съдържа постигнато съгласие въз
основа на какви критерии и при какви условия ще се променя базата, включена в
лихвата и дължимата такса. Кредитополучателят твърди, че не е обвързан от
общите условия на банката, доколкото не е заявил писмено, че ги приема по
смисъла на чл. 298, ал.1, т. 1 от ТЗ. Прави възражение за нищожност и на
клаузата на чл. 14, ал.3 от Договора на основание чл.143, т.5 от ЗЗП и като
противоречаща на добрите нрави. Възразяват, че неоснователно ищецът претендира
кумулативно договорна и наказателна лихва за един и същи периоди. Правят искане
за намаляване поради прекомерност на договорената наказателна лихва. Твърдят,
че уговорките в Анекс № 3 от 06.06.2012г и Анекс № 7/10.06.2013г са довели до
анатоцизъм, тъй като към главницата по кредита се капитализират просрочени
задължения за лихви и такси. Навеждат възражение, че Анекс № 3 и Анекс № 7
представляват спогодба по непозволен договор, която е нищожна съгласно чл. 366 ЗЗД.
Оспорват да е извършено редовно
обявяване на настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по Договора,
която не им е редовно съобщена преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, тъй като не са били налице предпоставките за прилагане
на чл.41, ал.2 от ГПК спрямо Н.В., а по отношение на останалите ответници - чл.
50, ал.2 от ГПК, а оттам неправилно са приложени последиците на чл.47 от ГПК за
всички ответници, като е прието редовното им уведомяване.
По така направените възражения
ищецът се е съгласил, че кредитополучателят В. има качеството на потребител по
смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, но това не се отнася до останалите ответници
юридически лица. По отношение на оспорените от страна на ответниците клаузи на
чл. 13, ал. 5, чл. 14, ал. 3, чл. 15 б. „в“ и чл. 23 от Договора, твърди че
същите са отменени с клаузата на чл. 2 от Анекс № 7/10.06.2013г и претендираните
възнаградителна и наказателна лихва, които са за период, следващ сключването на
Анекс № 7, са изчислени именно на основание Анекс № 7 - прилагано е неговото съдържание досежно
начина на извършване на изчисленията. Според ищеца в сключваните между страните
Анекси към Договора е налице извънсъдебно признание от ответниците за
дължимостта на посочените във всеки един Анекс съответни суми, респ. за
приемането на начина на изчисляването им и определянето на размера им. По
отношение на клаузите относно лихвата псочва, че следва да намери приложение
изключението, предвидено в чл. 144, ал. 3, т.1 от ЗЗП.
Ответиците са заявили поддържане
на възраженията си с допълнителния отговор.
Предмет на произнасяне пред съда
са задълженията на ответниците по отношение на остатък от предсрочно дължима
главница и възнаградителна лихва, по които от всички тях са налице множество
възражения. Първото от тях е свързано с недължимост от ответника В., който се
позовава на закрилата от разпоредби, ползващи го като „потребител“, като
страните не спорят, че той е такъв. При настоящото разглеждане на спора, съдът
уведоми страните, че преценката за това дали едно физическо лице има или няма
качеството „потребител“ е винаги конкретна и зависи от конкретните
обстоятелства по спора, като тежестта за доказването ѝ лежи върху
ответника физическо лице. По нея съдът дължи произнасяне, тъй като това е
въпрос по приложение на правото и той не е обвързан от становищата на страните,
в този смисъл е и Решение № 141/12.05.2020г. по в.т.д.№ 41/2020г. на Апелативен
съд–Пловдив, а изложените от него мотиви са споделени от ВКС в определението
му, с което решението не е допуснато до касационно обжалване - Определение № 268 от 19.05.2021г на ВКС по т. д. № 1606/2020г., II т. о., ТК. Предвид това, съдът изиска от ответника В. да посочи
предназначението на сградата, която е закупена от него с процесния кредит,
доколкото същата се намира на главна търговска улица в гр.Пловдив, а единствено
от съдържанието и предмета на процесния договор не може да се извлече неговия
потребителски характер. Пояснения от ответника В. не бяха извършени, а той се
позова и представи горецитираното Определение № 702 от 17.12.2020г на ВКС,
Второ отделение по т. д. № 1345/2019г, с което е допуснато до касационно
обжалване постановено решение на АС – Пловдив, с предмет установяване дължимост
на суми от ответниците за предходен период по същия договор, което е и служебно
известно на съда – по т.д. т. д. №
730/2016г на ОС - Пловдив. В цитираното определение на ВКС
не е обсъждан въпроса за липсата или наличието на качеството „потребител“ у
ответника В., а е разгледан въпроса по допуснат анатоцизъм със сключените между
страните анекси, възприети от съда като редовни в нарушение на формираната
съдебна практика. В цитираното определение на ВКС не са коментирани и писмените
или други доказателства по делото, от които се извлича качеството „потребител“
и поради това няма яснота дали писмените доказателства по предходното дело са
идентичи с тези по настоящото. По последнот от
страна на ищеца са представени, на л.355 и л.356 от делото, искане да
него от кредитополучателя В. за изготвяне на експертна оценка, в което
сградата, предмет на процесния договор за кредит, находяща се гр.*** е описана като „хотел“. Същото
предназначение е посочено от В. и в негова молба за промяна на параметри до
Банката, към която е налице ръкописно изписан и подписан от него текст за
причините за просрочието на задълженията му и като такива са посочени
затварянето за ремонт на улица „Райко Даскалов“, поправка и ремонт на фоайето
на хотела, подмяна на дограма и т.н. По делото от пълномощника на В. е
представена молба от 10.02.2020г с приложения и снимки, за установяване на
твърденията ѝ, че е насрочена публична продан на сградата, предмет на
покупка с процесния кредит и от тях отново се установява, че сградата е
рекламирана като „хотел“. При така установеното на първо място съдът намира, че
от съдържанието на процесния договор за кредит не се извлича той да е
потребителски, не се установява кредитополучателят физическо лице В., да
използва закупената сграда за задоволяване на собствени нужди, напротив, той е
заявил, че я използва като „хотел“ и сградата е рекламирана като „хотел“.
Поради това съдът намира, че средствата по процесния кредит са използвани от
В., за да извършва търговска дейност, а не за цели, които са извън рамките на
неговата търговска или професионална дейност, т.е. той не попада в
определението за „потребител“ по смисъл на чл. 2, б. "б" от Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори и легалната дефиниця на § 13, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗЗП. Поради
това всички направени от него възражения за недължимост, на основание
разпоредби, даващи потребителска защита са неоснователни.
На следващо място спорен между
страните е въпросът по обявяването им от ищеца на настъпилата предсрочна
изискуемост на задълженията по процесния договор, което съдът намира за
нередовно. Видно от вписаните в ТРРЮЛНЦ обстоятелства за дружеството ответник „ЕБГ“ ЕООД се установява, че е посочен
телефон и факс, а за ответника „ХОТЕЛ ЕЛИТ ПАЛАС“ ЕООД от 2011г е вписан
електронен адрес и мобилен телефон. По отношение на ответника физическо лице в
поцесния Договор също е посочен телефон, като ищецът дори не твърди да е направил
опит да използва тази общодостъпна информация, за да доведе до знанието на
ответниците обявената от него предсрочна изискуемост. С оглед установеното съдът намира, че в
съответствие с разрешенията на т.18 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК предсрочната изискуемост не е
била надлежно обявена и не е настъпила на сочената
от ищеца дата 15.09.2017г.
Едновременно
с това в съответствие с разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 8 от
02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС и Решение № 10 от
25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о., ТК, съдът следва да вземе
предвид настъпилите в хода на производството факти от значение за правилното му
решаване, като един от тях е настъпване на предсрочната изискуемост в хода на
исковото производство с връчване на препис от исковата молба на ответните
страни. По настоящото дело преписът от исковата молба е получен от всички
ответници на 02.07.2018г, която дата следва да се приеме за датата на обявяване
на ответниците на настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията им. От нея
насетне от тях се дължи остатъкът от предсрочно изискуемата главница, а до този
момент се дължат падежиралите вноски.
Размерът на дължимата главница следва да бъде определен като се вземе
предвид, че между страните няма спор, а и се установява от приетите счетоводни
експретизи, че плащания по задълженията по кредита не са извършвани от
30.12.2013г, от която дата и за настъпилите последващи задължения на
ответниците вече е издадена Заповед за изпълнение, въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10947/2016г по описа на PC - гр.
Пловдив, по който установителните искове са предмет на т. д. № 730/2016г по
описа на ОС – Пловдив а именно за: 19 950,26 евро – падежирала
главница, ведно със законна лихва от 04.08.2016г и 92 729,05
евро - възнаградителна лихва за периода
30.12.2013г - 30.07.2016г.
Видно от приложеното от ищеца извлечение от търговските си книги на л.44
от делото и справката по чл.366 от ГПК на л.60 от делото се установява, че по
настоящото дело ищецът претендира вноски по дължима главница с настъпил падеж,
първата от които е с падеж 30.08.2016г. Пак в извлечението като просрочени
вноски, послужили като основание на ищеца да обяви предсрочната изискуемост са
посочени вноските, първата с падеж 30.08.2016г и последната просрочена вноска с
падеж 30.08.2017г. Ищецът е уточнил, че по настоящото дело от целия размер на
дължимата му предсрочно главница от 516365,41евро към датата на предсрочната
изискуемост 15.09.2017г е извадил вече присъдената му главница от
19 950,26 евро и остатъкът от 496415,15евро го претендира с настоящия иск
– остатъкът е формиран от сбора на останалите дължими вноски за главница,
първата от които е с падеж 30.08.2016г. За яснота, ако се използва номерацията
на вноските по приетия по делото първоначален погасителен план, вноската с
падеж 30.08.2016г е с № 100, а посочената последна просрочена вноска с падеж
30.08.2017г е с № 122 – вноските от № 100 до № 122, вкл. са тези, кито ищецът
счита за забавени и даващи му основание да обяви предсрочна изискуемост. По
тези вноски от него се е претендирала в заповедното производство договорна
възнаградителна лихва в ощ размер от 38 618,25 евро, от която при
първоначалното разглеждане на делото е присъдена 31 881,94 евро, за тази сума решението е
влязло в сила и спорът е останал висящ за разликата до пълния претендиран
размер от 38 618,25 евро.
За конкретно дължимия размер главница съдът намира, че същият следва да
бъде определен на база годишен лихвен процент от 6,9%, увеличен едностранно и
еднократно от ищеца съобразно договорките на страните от първоначално
договорения такъв в размер на 6,15%, което увеличение съдът не намира за
прекомерно и като такова противоречащо на добрите нрави; към задълженията за
главница следва да се добави сумата от 5447,88 евро, представлявала левово
задължение по кредитната карта по сключен Договор 0001/07.05.2008 06.06.2012г,
за което ответниците са се съгласили да бъде закрито в лева, превалутирано е в
евро в размер от 5447,88 евро и включено като задължение по процесния Договор,
но неплатено; не следва да се вземе предвид извършеното прибавянето на
просрочени задължения към редовна главница,
извършено с Анекс № 3 и с Анекс № 7 – извършеното предоговаряне с двата
Анекса е възприето за обвързващо страните с мотивите на постановеното по т. д.
№ 730/2016г по описа на ОС – Пловдив решение, с предмет на произнасяне
процесния Договор, което е обжалвано и е било образувано в.т.д.№ 604/2018г по
описа на АС – Пловдив. Постановеното от него решение е обжалвано с касационна
жалба и е допуснато до касационно обжалване, поради констатирано противоречие с
практиката на ВКС, с Определение № 702 от 17.12.2020г на ВКС, Второ отделение
по т. д. № 1345/2019г за произнасяне по въпроса дали прибавянето на просрочени
задължения към редовна главница,
извършено с Анекс № 3 и с Анекс № 7, представлява анатоцизъм по смисъла на
чл.10, ал.3 ЗЗД и на това основание е недопустимо.
При тези мотиви съдът намира, че следва да определи по размер дължимия
предсрочно остатък от главница в размер на 455 834,03 евро по
заключението на счетоводната експретиза, депозирано пред съда на 10.10.2019г,
л.650 от делото, което като вариант на експретиза съответства на мотивите на
съда. Пак от същото заключение, за дължимите възнаградителни лихви по вноските
с падеж от 30.08.2016 до 30.08.2017 съдът възприе изчислената от вещото лице
помесечна възнаградителна лихва за периода 30.08.2016 – 14.09.2017г, вкл.,
пресметната служебно от съда за този именно период и възлизаща на 37015,07евро.
От нея вече е присъдена сумата от 31 881,94 евро, като сега следва да се присъди разликата от 5133,13евро до
37015,07евро, а до пълния предявен размер от 38618,25 евро искът следва да бъде
отхвърлен.
От възприетия от съда размер на дължим остатък от главница в размер на 455 834,03
евро, следва да се извади вече присъдената с първоначалното решение главница от
26523,30 евро, за която то е в сила спрямо ответника Н.В. и присъдената с
настоящото решение общо дължимата с останалите ответници главница от 49 519,
13евро, съобразно мотивите в следващия абзац, да се уважи за разликата до 379791,60евро, като се постанови солидарна дължимост от В.
наред с останалите ответници юридически лица и се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 496 415,15 евро.
По отношение на ответниците юридически лица постановеното първоначално
решение по делото против тях е влязло в сила за дължима от тях главница в
размер от 406 314,90 евро и сега те следва да бъдат осъдени солидарно за
дължимия остатък от 49 519, 13 евро до възприетия от съда размер от 455 834,03
евро и се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 496 415,15 евро.
Законна
лихва:
Върху главницата се претендира и законна лихва, която съдът намира, че
следва да присъди съобразно даденото разрешение в съдебната практика по Решение
№ 60009 от 2.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2891/2019 г., II т. о., ТК, а именно:
За периода, в който ищецът претендира възнаградителна лихва, а това
обхваща вноските от № 100 с падеж 30.08.2016г до № 112 с падеж 30.08.2017г,
вкл. не се дължи законна лихва върху главниците по тези вноски, които са в общ
размер от 7870,86 евро, съгласно вече коментираното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза на л.650 от делото.
След това за главниците по следващите падежирали вноски от № 113 с падеж
30.09.2017г до № 122 с падеж 30.06.2018г, вкл., за които съдът прие, че не е
била настъпила предсрочна изискуемост, а падежите им са настъпили в хода на
процеса, се дължи законна лихва върху всяка отделна главница до окончателното
изплащане, считано от датата на настъпване на изискуемостта, а това е датата на
падежа ѝ – така за главницата от първата вноска с № 113 от 641,08 евро,
считано от 30.09.2017г; върху 644,37 евро, считано от 30.10.2017г; върху 647,67
евро, считано от 30.11.2017г; върху 650,98 евро, считано от 30.12.2017г; върху
654,33 евро, считано от 30.01.2018г; върху 657,67 евро, считано от 28.02.2018г;
върху 661,04 евро, считано от 30.03.2018г; върху 664,44 евро, считано от
30.04.2018г; върху 667,83 евро, считано от 30.05.2018г и по последната вноска №
122 върху главницата от 671,27 евро, считано от 30.06.2018г. Общият размер на
главниците за този период е 5939,60 евро, като за определяне на размера на
всяка главница съдът възприема приетия по делото и представен с исковата молба
подписан между страните погасителен план, по който те не спорят, че е
действащият между тях погасителен план макар да отразява, че е изготвен при
лихвен процент от 6,15%, при установен по делото действащ лихвен годишен лихвен
процент от 6.9%.
За останалия общ размер на остатък от главница по кредита, дължим от
Н.В., в размер на 365 981,14евро - от 429 310,73 евро се изваждат
7870,86 евро, 5939,60 евро и 49 519, 13евро, съдът прие, че е настъпила
предсрочната му изискуемост и за него ще се дължи законна лихва от 02.07.2017г
до окончателното изплащане.
Разноски:
Постановеното по делото първоначално решение е обезсилено и в частта за
определените дължими разноски от ответниците на ищеца, като е в сила само в
следните осъдителни части:
„ОСЪЖДА Н.Д.В. ЕГН ********** ***, „ЕБГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Пловдив, ул. Уста Генчо № 6, „ЕВРОБУРГЕР“ ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Уста Генчо № 6,
„ЕУРОБРОКЕРСГРУП“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. Уста Генчо № 6 и „ХОТЕЛ ЕЛИТ ПАЛАС“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Уста Генчо № 6 да заплатят общо
на „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление 1784 гр.
София, бул. Цариградско шосе № 115 Е сума в размер на 8293.21 лв.,
представляваща разноски по съразмерност, съгласно приложен списък на разноските
за настоящото настоящото производство и за това по ч.гр.д. № 15848/2017г. по
описа на ПРС – IX гр.с..
ОСЪЖДА „ЕБГ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
ул. Уста Генчо № 6, „ЕВРОБУРГЕР“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. Уста Генчо № 6, „ЕУРОБРОКЕРСГРУП“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Уста Генчо № 6 и
„ХОТЕЛ ЕЛИТ ПАЛАС“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. Уста Генчо № 6 да заплатят общо на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление 1784 гр. София, бул.
Цариградско шосе № 115 Е сума в размер на 60 738.80 лв., представляваща
разноски по съразмерност, съгласно приложен списък на разноските за настоящото
настоящото производство и за това по ч.гр.д. № 15848/2017г. по описа на ПРС – IX гр.с.“
При произнасянето от въззивната инстанция е посочено, че
първоинстанционният съд следва да се произнесе и за дължимите във въззивното
производство разноски, с оглед изхода пред него на спора.
При това положение съдът намира, че следва да определи разноските като
приеме за обща цена на исковете, с които е сезиран в размер на 544017,37 евро и
166лв или общо 1 064 171,50лева и към нея да отнесе като
уважени/отхвърлени размерите по вече постановеното и влязло в сила решение при
предходното разглеждане на делото и по настоящото.
Ищецът претендира разноски по списък - в заповедното производство
32060,15лв, в исквото – 34 888,98лв и във въззивнто – 18653,07лв или общо
85602,02лв. От тях по съразмерност му се дължат 79217,68лв, с влязлото в сила
първоначално решение му са присъдени 69032,01лв и сега следва да му се присъдят
разноски в размер на 10185,67лв, дължими от ответниците при условията на
солидарност, тъй като акцесорното вземане за разноски се подчинява на режима за
дължимост на главното вземане.
Ищецът дължи заплащане
възнаграждение на адв. Е.Г.И. за осъществена от нея защита по реда на чл.
38, ал.1 т.2 ЗА на ответника Н.Д.В., в
заповедното производство и в исковото производство, както и сумата от 450 лв –
разноски за съдебни експертизи. Съобразно отхвърлената част от исковете
адвокатското възнаграждение следва да се определи в размерите по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№ 1 от 2004г за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и същото възлиза на 2911,10лв, за всяко
от производствата.
На ответника Н.В. дължи по съразмерност сумата от 33,56лв
като съдебни разноски за експертизи.
От „ЕВРОБУРГЕР“ ЕООД и „ХОТЕЛ ЕЛИТ
ПАЛАС“ ЕООД се претендират разноски в заповедното производство
от по 5000лв, от които по съразмерност им се дължат 372,92лв, а пред настоящата инстанция
претендират по 9000лв, от които по съразмерност им се дължат 671,25лв.
От ЕБГ“ ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК
********* се претендират разноски пред настоящата инстанция по списък в размер на
9000лв, от които по съразмерност му се дължат 671,25лв.
От „ЕУРОБРОКЕРСГРУП“
ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* се претендират разноски пред
настоящата инстанция по списък в размер на 9000лв, от които по съразмерност му
се дължат 671,25лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД – гр.София, ЕИК *********, като
правоприемник на заличената „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД – гр.София, ЕИК ********* и Н.Д.В., ЕГН ********** ***,
„ЕБГ“ ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК *********, „ЕВРОБУРГЕР“ ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК
*********, „ЕУРОБРОКЕРСГРУП“ ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* и „ХОТЕЛ ЕЛИТ
ПАЛАС“ ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК *********, всички с адрес на управление - ул.
Уста Генчо № 6, че Н.Д.В.,
„ЕБГ“ ЕООД, „ЕВРОБУРГЕР“ ЕООД, „ЕУРОБРОКЕРСГРУП“ ЕООД и „ХОТЕЛ ЕЛИТ
ПАЛАС“ ЕООД дължат при
условията на солидарна отговорност на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД – гр.София, ЕИК ********* на основание
сключен между тях на 22.04.2008г Договор за жилищен кредит № 880/R/2008г, ведно
с Анекс
№ 1 от 27.03.2012г, Анекс № 2 от 06.06.2012г, Анекс № 3 от 06.06.2012г, Анекс №
4 от 31.10.2012г, Анекс № 5 от 28.02.2013г, Анекс № 6 от 10.06.2013г, Анекс № 7
от 10.06.2013г, Анекс № 8 от 27.09.2013г, следните суми:
1.
главница от 49 519,13евро, ведно със законната лихва,
начиная от 02.07.2018г до окончателното ѝ изплащане, представляваща
разлика между дължим остатък от предсрочно изискуема главница в общ размер от
455834,03 евро, от който с постановеното решение № 682 от 10.12.2019г по
настоящото дело, влязло в сила в тази част, е присъдена сумата от
406314,90евро, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер
от 496415,15 евро, ведно със законната лихва, като неоснователен;
2.
5113,13 евро - договорна възнаградителна лихва за периода
30.08.2016г - 14.09.2017г, включително, представляваща разлика между сумата от 31881,94 евро –
присъдена възнаградителна лихва с постановено решение № 682 от 10.12.2019г по
настоящото дело, влязло в сила в тази част и сумата от 37015,07евро, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 38 618,25евро, като
неоснователен, като за посочените суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№ 15848/2017г по описа на РС - Пловдив, ІХ гр.с.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД – гр.София, ЕИК *********, като
правоприемник на заличената „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД – гр.София, ЕИК ********* и Н.Д.В., ЕГН **********
***, че Н.Д.В. на основание сключен между тях на 22.04.2008г Договор за
жилищен кредит № 880/R/2008г, ведно с Анекс № 1 от 27.03.2012г,
Анекс № 2 от 06.06.2012г, Анекс № 3 от 06.06.2012г, Анекс № 4 от 31.10.2012г,
Анекс № 5 от 28.02.2013г, Анекс № 6 от 10.06.2013г, Анекс № 7 от 10.06.2013г,
Анекс № 8 от 27.09.2013г ѝ дължи сумата от 379791,60евро, представляваща
разлика между остатък от предсрочно дължима главница в общ размер от
455834,03евро, от който се приспада присъдената с постановеното решение № 682
от 10.12.2019г по настоящото дело, влязло в сила в тази част, главница от
26523,30евро и присъдената с настоящото решение по предходния диспозитив
главница от 49 519,13евро, като главницата от 379 791,60евро се
дължи от Н.Д.В. солидарно с „ЕБГ“ ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК *********,
„ЕВРОБУРГЕР“ ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК *********, „ЕУРОБРОКЕРСГРУП“ ЕООД –
гр.Пловдив, ЕИК ********* и „ХОТЕЛ ЕЛИТ ПАЛАС“ ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК *********,
всички с адрес на управление - ул. Уста Генчо № 6, последните дружества вече
осъдени с постановеното решение № 682 от 10.12.2019г по настоящото дело, влязло
в сила в тази част, ведно
със законната лихва, както следва: върху главници по вноски от № 113 до № 122, включително, а
именно - върху 641,08 евро, считано от 30.09.2017г; върху 644,37 евро, считано
от 30.10.2017г; върху 647,67 евро, считано от 30.11.2017г; върху 650,98 евро,
считано от 30.12.2017г; върху 654,33 евро, считано от 30.01.2018г; върху 657,67
евро, считано от 28.02.2018г; върху 661,04 евро, считано от 30.03.2018г; върху
664,44 евро, считано от 30.04.2018г; върху 667,83 евро, считано от 30.05.2018г;
върху 671,27 евро, считано от 30.06.2018г; върху 365981,14евро, представляваща предсрочно дължим остатък от
главница, считано от 02.07.2018г – датата на настъпване на предсрочната
изискуемост, като законната лихва върху всички посочени суми се
дължи до окончателното им изплащане и ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата до пълния предявен размер от 496 415,15евро, ведно със законната лихва, като
неоснователен, за която главница е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 15848/2017г
по описа на РС - Пловдив, ІХ гр.с
ОСЪЖДА Н.Д.В., ЕГН ********** ***, „ЕБГ“ ЕООД – гр.Пловдив,
ЕИК *********, „ЕВРОБУРГЕР“ ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК *********, „ЕУРОБРОКЕРСГРУП“
ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* и „ХОТЕЛ ЕЛИТ ПАЛАС“ ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК
*********, всички с адрес на управление - ул. Уста Генчо № 6 при условията на
солидарност да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр.София, ЕИК ********* сумата от 10185,67лв, представляваща
разлика между вече присъдените
разнски в общ размер от 69032,01лв с
постановеното решение № 682 от 10.12.2019г по настоящото дело, влязло в сила в
тази част и дължимите разноски в размер на 79217,68лв за приключилите заповедно, искво и въззивно производства, по
съразмерност.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД – гр.София, ЕИК ********* да заплати на Н.Д.В., ЕГН ********** *** сумата от 33,56лв за
извършени съдебни разноски по съразмерност пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД – гр.София, ЕИК ********* да заплати на адв. Е.Г.И., личен № **** от АК – ***, като пълномощник на Н.Д.В., ЕГН
**********, възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗА, както следва:
сумата
от 2911,10лв, дъжимо възнаграждание по съразмерност в
заповедното производство и сумата от 2911,10лв за дължимо възнаграждение по съразмерност пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр.София, ЕИК ********* да заплати на „ЕБГ“ ЕООД –
гр.Пловдив, ЕИК ********* сумата от 671,25лв за извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция по
съразмерност.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр.София, ЕИК ********* да заплати на „ЕВРОБУРГЕР“ ЕООД
– гр.Пловдив, ЕИК ********* сумата от 372,92лв за извършени съдебни разноски по съразмерност в заповедното
производство и сумата от 671,25лв за съдебни разноски по съразмерност пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр.София, ЕИК ********* да заплати на „ЕУРОБРОКЕРСГРУП“
ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* сумата
от 671,25лв за извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция по
съразмерност.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр.София, ЕИК ********* да заплати на „ХОТЕЛ ЕЛИТ
ПАЛАС“ ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* сумата от 372,92лв за извършени съдебни разноски по съразмерност в заповедното
производство и сумата от 671,25лв за съдебни разноски по съразмерност пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: