№ 1497
гр. София, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110102285 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК)
и сл.
Образувано е по искова молба на А. Х. М. срещу „..“ ЕАД.
Ищецът А. Х. М. твърди, че е имал сключен договор с ответника за платежни
услуги, във връзка с който му била издадена платежна (дебитна) карта. На 22. 08. 2021
г. (неделя) ищецът провел електронна кореспонденция чрез „WhatsApp“ с непознат във
връзка с обява на ищеца за продажба на хладилник. Непознатият заявил, че за да
получи продажната цена в размер на 150 лева, ищецът трябвало да последва интернет
адрес (линк), където да въведе номера на дебитната си карта и обслужващата карта.
Ищецът последвал предоставения интернет адрес (линк) и описаните в него стъпки,
след което получил съобщение, че банката не одобрява трансакцията. Успоредно с това
видял от мобилното приложение на телефона си, че имало направена трансакция за
парична сума в украинска валута с левова равностойност 3 940 лева и 37 стотинки,
която обаче не е осчетоводена. Отрича да е предприемал подобна трансакция и оспорва
автентичността й. Веднага блокирал платежната карта чрез мобилното приложение и
се свързал с колегата си А.П. и прекия си ръководител Л.В.. По техен съвет се обадил
на „Борика“, които го уведомили, че блокират на централно ниво платежната му карта.
На следващия ден (понеделник) ищецът уведомил и картовия отдел на ответника, че не
желае изпълняването на трансакцията за сумата, равностойна на 3 940 лева и 37
стотинки и че я отменява. По това време банковият превод все още не бил осчетоводен,
а бил в режим на изчакване/обработване. Служителите на ответника А.П. и Е.М.
отговорили, че не могат да спрат нареденото плащане, а трябвало да се види дали
трансакцията ще се осчетоводи и едва тогава да бъде оспорена пред „Мastercard“.
Заявява, че се е оплакал и пред 07 РУ СДВР и че е било образувано досъдебно
производство. Поддържа, че е налице неразрешена платежна операция по смисъла на
чл. 70 ЗПУПС, съответно че платежната операция е трябвало да бъде оттеглена на
1
основание чл. 70, ал. 4 ЗПУПС, но служителите на ответника са бездействали и
преводът е бил осчетоводен два дни по-късно. Иска от съда да осъди ответника да му
заплати сумата 3 940 лева и 37 стотинки, представляваща стойността на неразрешената
платежна операция, а евентуално да осъди ответника да му заплати същата сума като
стойността на отменена платежна операция.
Ответникът „..“ ЕАД намира иска за допустим, но неоснователен. Признава, че
между него и ищеца има сключен рамков договор за платежни услуги, че е издал в
полза на ищеца платежна карта, че е изпълнил трансакция на стойност 62 510
украински гривни, равностойни на 3 940 лева и 37 стотинки, която е била наредена на
22. 08. 2021 г., както и че платежната карта на ищеца е била блокирана на 22. 08. 2021
г. чрез мобилното му банкиране. Твърди, че той (ответникът) е повдигнал „оспорване“
на съмнителната операция пред международната картова организация „Мastercard“ на
25. 08. 2021 г., защото според нейните правила оспорване може да се инициира след
приключването на трансакцията. Освен това твърдят, че ищецът не просто е въвел
номера на дебитната си карта, но освен това е наредил и одобрил (авторизирал)
трансакцията чрез виртуален POS терминал. При това положение прави извод, че
ищецът е разрешил платежната операция според чл. 70, ал. 1 ЗПУПС. Поддържа, че
съгласно чл. 31, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 3 на Българската народна банка
одобрението на операциите с карти се извършва незабавно от авторизационното
система, като в случая „Борика“ АД е одобрило трансакцията веднага след
извършването на автоматична проверка. Прави извод, че при това положение
платежното нареждане е станало неотменимо по смисъла на чл. 85, ал. 1 ЗПУПС.
Отрича блокирането на картата да има характера на изявление за оттеглянето на
операцията. Иска от съда да отхвърли иска изцяло. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Предявени са искове в условията на евентуалност с правна квалификация чл. 79,
ал. 1 ЗПУПС (главен) и чл. 91, ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 84, ал. 5 ЗПУПС
(евентуален).
По главния иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗПУПС в тежест на ищеца е
да докаже, че е уведомил ответника за неразрешената платежна операция без
неоснователно забавяне, но не по-късно от 13 месеца датата на задължаването на
сметката.
Ответникът е възразил, че на основание, чл. 80, ал. от ЗПУПС се освобождава
отговорност и платецът понася всички загуби, ако се установи, че ищецът не е
изпълнил задълженията си умишлено или поради груба небрежност. Посочва, че
съгласно чл. 75, т. 3 от ЗПУПС ползвателят има задължение да положи всички усилия
за запазване на персонализираните средства за сигурност на предоставената му
платежна карта. В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че ищецът е
проявил груба небрежност и не е спазил изискванията на чл. 75, т. 3 от ЗПУПС.
Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС, предвижда, че в случай на неразрешена
платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява
незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-
късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за
операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца има основателни
съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи за това. Когато е
2
необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца възстановява платежната
сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена
неразрешената платежна операция. Вальорът за заверяване на платежната сметка на
платеца е не по-късно от датата, на която сметката е била задължена със сумата на
неразрешената платежна операция.
Между страните не се спори, че е налице валидно сключен рамков договор за
предоставянето на платежни услуги, че във връзка с него ответникът е открил на
ищеца банкова сметка „..“, че ответникът е издал в полза на ищеца и обслужвал
платежна дебитна карта, че на 22. 08. 2021 г. (неделя) чрез платежната карта на ищеца
и виртуален „POS“ – терминал е било наредено плащане в размер на 62 510 украински
гривни, равностойни на 3 940 лева и 37 стотинки, както и че в същия ден ищецът е
блокирал платежната карта чрез приложението за мобилно банкиране. Безспорно се
установява, че ищецът е информирал ответника за извършената неразрешена
транзакция, както непосредствено след извършването и след като се е свързал със
служител на ответника, за което свидетелства представената кореспонденция (л.21).
От приложената по делото интернет кореспонденция е видно, че ищецът
действително е имал обява за продажба на хладилник, като с него се свързало лице,
което поискало да го закупи, като поискало доставката да се извърши чрез доставчика
(превозвача на товари или спедитора) „Leoexpress“. Предоставил съответна интернет
връзка (линк) за достъп, както и му заявил, че е ищецът трябва да последва връзката за
да получи плащането. Интернет връзката изглеждала от външна страна съвсем
достоверна.
Според събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите В.А.Г.-
М.а и К.Л.П. ищецът е продавал хладилник, като предоставил сметката си на купувача,
за да може да получи плащане по нея. Въпреки това, вместо да получи пари по нея, му
били изтеглени средства от сметката. Заявяват, че ищецът се свързал с ответното
дружество, където работел, за да съобщи за ситуацията, откъдето бил посъветван да
блокира картата. Споделя, че от картовия отдел на ответника му заявили, че
трансакцията трябва да бъде изпълнена и след това да бъде обжалвана пред
„Mastercard“. В сходна насока са показанията на свидетеля Първанов. Според тях той
е бил на гости при ищеца. В един момент разбрал, че някой се е свързал с ищеца във
връзка с обявата му за продажба на хладилник. Ищецът получил линк, който изглеждал
достоверен, тъй като имало емблема на фирмата доставчик. На ищеца било съобщено,
че следва да въведе данните на картата си в куриерската фирма, за да бъде посетен от
доставчик, което той направил. Впоследствие ищецът получил съобщение, че от
сметката му били изтеглени пари. Изтеглената сума била в украинска валута. След
това ищецът блокирал картата си. Ищецът още на същия ден съобщил в банката за
измамата. Според свидетеля единственото текстово съобщение (СМС), за което знае,
че е било получено от ищеца, е това за изтеглянето на сумата от сметката.
От представеното извлечение от страна на системата на ответника се установява,
че като метод за удостоверяване на извършената трансакция е посочено двуфакторна
автентикация. По делото е постъпило съобщение от третото по делото лице - „Борика“
АД, в което е посочено, че на 22.08.2021 в 13:29:45 часá, от картата, за която не се
спори, че е на ищеца, е инициирано плащане за сумата от 62 510 UAH, което било
верифицирано от клиента чрез използване на „Динамична + Статична парола“.
Посочено е, че статичната парола се включва в ПИН-плик към картата на клиента, като
се поставя заедно с картата при активиране, а при пазаруване в интернет към
регистрирания телефонен номер на ищеца в системата на банката се изпраща текстово
3
съобщение (СМС), съдържащ еднократна парола за плащане. При плащането е нужно
да се въведат и двете пароли.
Съгласно чл. 2.2 от Приложение № 1 към Общите условия за издаване на
банкови карти от „..“ ЕАД, които условия касаят предоставяне и ползване на услугата
3D секретен код, при извършване на трансакции към интернет търговец, регистриран
за услугата 3D секретен код, виртуалният POS терминал следва да изисква
въвеждането на паролата, която картодържателят ще получи на мобилният номер,
предварително заявен от банката.
При това положение първостепенният съд формира следните изводи.
Предоставянето на платежни услуги посредством терминални устройства (били
те АТМ или POS – терминални устройства, виртуални или реални) има формата на
криптографска система, чиято цел е да изключи възможността трети лица, различни от
ползвателя на платежни услуги, да получат достъп до авоарите му и да се разпоредят с
тях. Казано иначе, криптографската система цели надлежното и сигурно
идентифициране/верифициране на ползвателя на платежни услуги и
автентифицирането на наредената от него платежна услуга. Тази система се състои от
публичен и частен ключ. В разглеждания случай публичният ключ е виртуалното POS
– терминално устройство, до което имат достъп всички потребители на интернет, а
частният ключ е двуфакторната парола, предоставена от ответника (доставчика на
платежните услуги), до която достъп е трябвало да има само ищецът (ползвателят на
платежните услуги). Елементите на двуфакторната парола са ПИН-кодът, който
ответникът е предоставил на ищеца в запечатан плик при сключването на рамковия
договор за платежни услуги ведно с платежната карта, от една страна, и динамичният
3D секретен код, който съгласно приложение № 1 към общите условия (л. 47)
представлява еднократна парола, получена от клиента на мобилен номер,
предварително заявен в банката за извършване на интернет трансакции. Използването
на тази двуфакторна парола в конкретния случай се установява и от писмото от
„Борика“ АД (л. 107).
В разглеждания случай ищецът е въвел своите лични данни, телефонен номер,
данните на платежната си карта (нейният номер, валидността й, CVV/CVC), както и
номерът на платежната си сметка, по която е очаквал, че ще му бъде преведена
продажната цена на хладилника. Понеже привидните преговори за доставянето на
хладилника не са включвали ищецът да заплати доставката (тя е трябвало да бъде за
сметка на привидния купувач), ищецът не е въвеждал ПИН-кода. Независимо от това,
проследявайки предоставената му интернет връзка, в информационната система на
ищеца (била тя компютър или смарт-телефон) е попаднал компютърен вирус (по
смисъла на чл. 93, т. 27 НК). Посредством тази нежелана програма трето неустановено
лице е разкрило ПИН-кода, който ищецът е използвал преди това по други поводи.
Третото лице е могло и да установи паролата за профила на ищеца за „онлайн“ или
„мобилно“ банкиране, ако последният е поддържал такъв. Използвайки всички
събрани от ищеца данни, въпросното трето лице или е създало свой профил в услугата
„онлайн“/„мобилно“ банкиране, или е променило настройките на профила на ищеца по
такъв начин, че динамичният 3D секретен код вече е щял да бъде изпратен като
текстово съобщение на неговия телефонен номер вместо на този на ищеца. Тъкмо
поради тази причина няма противоречие между свидетелските показания, според които
ищецът не е получавал друго текстово съобщение от ответника освен това за
извършената трансакция, и писмото от „Борика“ АД, според което при извършването
на трансакцията е била използвана и динамичната парола, тоест предоставеният от
4
ответника посредством текстово съобщение динамичен 3D секретен код. Този код
действително е бил изпратен от ответника, но не на ищеца, а на въпросното трето лице,
представило се за ищеца. По този начин защитата на криптографската система е била
преодоляна и третото лице се е разпоредило с авоарите на ищеца, създавайки
привидното впечатление у служителите на ответника, че самият ищец се разпорежда с
тях. Ответникът не представи достатъчно убедителни доказателства в противовес на
така възприетата от съда фактическа обстановка и които да установят по категоричен
начин автентичността на платежната операция предвид вменената му с чл. 78, ал. 1
ЗПУПС доказателствена тежест.
Става ясно при това положение, че са били осъществени състави на
престъпления. Както ищецът, така и ответникът са били измамени. За вредите от тези
престъпления съответното трето лице, ако самоличността му бъде установена, следва
да понесе наказателна и гражданска отговорност. Разбира се, разобличаването на
отговорното лице може на практика да отнеме дълго време, а има освен това и
вероятност то да се окаже неплатежоспособно или така и да не бъде разобличено. Тези
неблагоприятни вероятности представляват риск за ищеца и ответника. Затова и
според разбирането на настоящия съдебен състав въпреки употребата на понятието
„отговорност“ в съответните текстове на ЗПУПС (чл. 79 и чл. 80), всъщност става
въпрос не за обективна отговорност, а за правила за разпределяне на рисковете,
свързани със сигурността на предоставяните платежни услуги (чл. 98). Предмет на
настоящото производство е коя от страните следва да понесе въпросния риск.
Според правилата на ЗПУПС разрешена е тази платежна операция, която
ползвателят на платежни услуги е наредил или за чието изпълнение е дал съгласие (чл.
70 ЗПУПС). От приетата от първостепенния съд фактическа обстановка се установява,
че ищецът нито е нареждал, нито е давал съгласие да бъде изпълнен паричният превод
на сумата 62 510 украински гривни, равностойна на 3 940 лева и 37 стотинки.
Следователно платежната операция е била неразрешена по смисъла на закона. Щом
като платежната операция е била неразрешена, рискът („отговорността“) се понася
от платеца, ако умишлено или поради груба небрежност не е уведомил незабавно
доставчика на платежните услуги за нея или ако самият той е действал с измама (чл.
80, ал. 3 – 5 ЗПУПС). В останалите случаи, а по-точно ако платецът не е действал
умишлено с цел да измами доставчика на платежните услуги, нито е проявил груба
небрежност във връзка със запазването на персонализираните средства за сигурност, а
е уведомил незабавно доставчика за неразрешената операция, доставчикът следва да
отмени неразрешената платежна операция съгласно чл. 70, ал. 4 ЗПУПС. Ако
доставчикът на платежните услуги не стори това и неразрешената платежна операция
бъде изпълнена, той понася риска от нея, като възстановява авоарите на платеца (чл.
79, ал. 1 ЗПУПС) и встъпва в правата му срещу делинквента.
В даденият случай липсват данни ищецът да е действал умишлено и с цел да
измами ответника, нито се установява да е действал или/и бездействал грубо небрежно.
Напротив, събрани са единствено доказателства в насока, че ищецът е пострадал от
умела измама, която би могла да въведе в заблуждение и предпазлив човек. Той
уведомил ответника за неразрешената платежна операция в първия възможен работен
ден преди тя да е станала неотменима. Въпреки това ответникът не отменил
неразрешената платежна операция, а я изпълнил. При това положение ответникът
следва да носи риска от изпълнението на неразрешената платежна операция. Главният
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС е основателен. Не се сбъдва
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждането на евентуалния иск, поради което
5
съдът не дължи да го обсъжда и да се произнася по него.
Разноски. При този изход на спора съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК право на
разноски има единствено ищецът. Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК,
съгласно който е заплатил държавна такса в размер на 157,61 лв. и 1 000 лв. адвокатско
възнаграждение. В представения по делото договор за правна помощ е посочено, че
адвокатското възнаграждение е платимо по банков път, но не са представени
доказателства за това, поради което съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден
единствено за разноските за държавна такса.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: .., да заплати
на основание чл. 79, ал. 1 Закона за платежните услуги и платежните системи на ищеца
А. Х. М., ЕГН **********, с адрес: .., сумата в размер на 3940,37 лв., представляваща
възстановяване на средства във връзка с неразрешена платежна операция, извършена
на 22. 08. 2021 г. от банковата сметка на ищеца.
ОСЪЖДА „..“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: .. да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца А. Х. М., ЕГН **********, с адрес: .. сумата в
размер на 157,61 лв., представляваща разноски, сторени в първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6