№ 823
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20231000501002 по описа за 2023 година
при участието на секретаря Теодора Ставрева, за да се произнесе, взе предвид следното
:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на
ищеца Л. П. В. чрез адв. И. Г. срещу решение 263548 от 28.12.2022 г. на Софийски градски
съд, ГО - 5 състав по гр.д. 8382/2020 г.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че неправилно е отхвърлен
отрицателният установителен иск за недължимост на сумата от 30 716,77 лева главница по
изпълнителен лист от 04.01.2013 г., издаден по ч.гр.д. 60116/2012 г., 64 състав на СРС, въз
основа на който е образувано и.д. 1051/2013 по описа на ЧСИ М. Б., рег. номер КЧСИ ***.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от адв. П. В. като процесуален представител
на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в който жалбата се оспорва. Жалбата е подадена в срок и е
допустима. Страните не са заявили доказателствени искания.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката поддържа, че
решението следва да се отмени и да се приеме, че ищцата няма задължение към ответника
„ЕОС Матрикс“ ЕООД.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
По делото се установяват следните факти. На основание изпълнителен лист от
04.01.2013 г., издаден по ч. гр. д. N9 60116/2012 г., 64 състав по описа на Софийски районен
съд, с молба от 06.02.2013 г., „БАНКА ДСК" АД е образувала при ЧСИ Б., с per. № ***,
район на действие СГС, изпълнително дело N9 1051/2013 г. По него на 08.02.2013 г. е
наложен запор на банкова сметка на длъжника Л. П. В., ищец по настоящото дело.
Следващото изпълнително действие, извършено от съдебния изпълнител на 15.04.2013 г., е
налагане на запор на лек автомобил, собственост на Л. П. В.. След тази дата в рамките на
1
две години не са извършени никакви изпълнителни действия.
На 15.05.2015 г. по и. д. № 1051/2013 г. на ЧСИ М. Б. е постъпила молба от „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" АД, е ЕИК *********, с която дружеството се конституира като
взискател и притежател на вземането по изпълнителния лист, но и то не е поискало в
продължение на две години от съдебния изпълнител извършване на каквито и да са били
изпълнителни действия.
На 30.10.2017 г. „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" АД прехвърля на „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД чрез цесия вземането, придобито от „БАНКА ДСК" АД. Цесионерът се конституира
като взискател и притежател на вземането с молба, подадена по и. д. № 1051/2013 г. на
13.02.2018 г., след което делото е прекратено от съдебният изпълнител с постановление от
01.07.2019 г.
На 12.08.2019 г. „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, въз основа на Изпълнителен лист от
04.01.2013 г., образува при същия ЧСИ изпълнително дело № 3669/2019 г. Първото
изпълнително действие по това дело е наложен запор на банкови сметки на ищеца,
извършен със запорно съобщение от 04.09.2019 г.
При тези факти въззивният съд достига до следните изводи.
За да е основателен отрицателният установителен иск за несъществуване на вземането
(т.е., че ищецът-длъжник не дължи неговото изпълнение), ищецът следва да докаже
изтичането на предвидените в закона давностни срокове (чл. 110 и чл. 111 ЗЗД), а
ответникът следва да докаже, че същите не са изтекли, тъй като са били спирани и/или
прекъсвани по предвидените в закона начини. Петгодишната давност по настоящото дело е
започнала да тече от 04.01.2013 г., когато е образувано изпълнителното дело.
С тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК за първи
път се приема, че давност за вземането тече по време на изпълнителното производство, но
изпълнителните действия я прекъсват. С т. 10 от тълкувателното решение е обявено за
изгубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г., което приемаше, че давност по време на
изпълнителното производство не тече. Към момента на постановяване на обжалваното
решение по въпроса от кога се прилага посоченото тълкувателно решение е налице
противоречива практика на ВКС, но към настоящия момент на 28.03.2023 вече е
постановено ТР по тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК. След постановяване на
обжалваното решение противоречивата практика, цитирана и във въззивната жалба, е
преодоляна. С това ТР на въпроса прилага ли се нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД в
изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС по задължителен за всички съдилища начин приема, че погасителната давност
не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС
Последното изпълнително действие срещу ищцата по изп.дело №1051/2013 г. е
извършено на 15.04.2013 г., когато е наложен запор върху нейния автомобил. Съгласно чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, ако
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно задължителните разяснения по т. 10
от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е
трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради
т. нар. "перемпция" настъпва ех lege, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти.Дори и да не е издадено постановление от съдебния
изпълнител, изпълнителното производство се счита за прекратено по силата на закона.
Следователно, на 16.04.2015 г. изпълнителното дело следва да се счита прекратено спрямо
2
ищцата, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, по силата на закона.
От 16.04.2015 г. до датата на образуване на ново изпълнително дело № 3669/2019 г. на
същия ЧСИ – 12.08.2019 г. и насочването на изпълнението чрез запор на 04.09.2019 г.,
когато е прекъсната давността, не са изтекли пет години. По това ново изпълнително дело с
молбата за образуване от 12.08.2019 г. кредиторът отново е поискал налагане на запор върху
банкови сметки на ищцата. На 04.09.2019 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на
запор върху банковите сметки на Л. В.. С налагането на запори върху банковите сметки на
ищцата отново е прекъсната давността и е започнала да тече нова давност, поради което към
датата на подаване на исковата молба – 11.08.2020 г. вземането не е погасено по давност.
Според задължителното тълкуване на ВКС, дадено с ТР 3/2020 от 28.03.2023 г. по
тълкувателно дело № 3/2020 г. за и. д. № 1051/2013 г. на ЧСИ М. Б. погасителна давност не е
текла, докато то е било висящо. ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК с
изброените примерни изпълнителни действия, които прекъсват давността, се прилага за
изпълнително дело № 3669/2019 г., образувано след 26.06.2015 г., но от насочването на
изпълнението със запора на 04.09.2019 г. до подаване на исковата молба не е изтекла
погасителната давност и отрицателният установителен иск е неоснователен.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Ответникът не е поискал разноски за въззивната инстанция, поради което не се присъждат.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263548 от 28.12.2022 г. на Софийски градски съд, ГО
- 5 състав по гр.д. 8382/2020 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3