№ 23
гр. Кнежа , 05.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен Г. Тодоров
при участието на секретаря Красина М. Давидова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Административно
наказателно дело № 20211430200047 по описа за 2021 година
на съда и за да се произнесе взе предвид следното :
Й. Г. Г.,с ЕГН ********** чрез адв. С.П. от Адвокатска колегия - гр.С.,личен №
**********,съдебен адрес: гр.С.,бул. „Хр. Б." № **, ет. *, офис *** е предявил въззивна
жалба против Наказателно постановление №21-0285-000054 от 08.02.2021г.,издадено от
Началник РУ към ОДМВР-Пл.,РУ-гр. Кн., К. Д. с правно осн.чл.58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във връзка с чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 от
Административнопроцесуалния кодекс.
Въззивникъат твърди,че в законоустановения срок оспорва пред съда процесното
Наказателно постановление(НП)№21-0285-000054 от 08.02.2021г.,издадено от Началник РУ
към ОДМВР-Пл.,РУ -гр.Кн. К. Д.,връчено му на 12.02.2021г. и иска от съда да отмени
същото,поради неспазване на предписаната от закона форма, съществено нарушение на
административно-производствени правила, противоречие с материалния закон и целта на
закона - отменителни основания по чл.146,т.2,3,4 и 5 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Въззивникът изтъква,че на 13.01.2021г. в 01:00ч. му е издаден Акт за установяване на
административно нарушение Серия GА№311859, за това,че като водач на пътно превозно
средство,което не е моторно, управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, свидетелството за
управление на моторно превозно средство на жалбоподателя е отнето като „доказателство".
1
Той описва ,че на 08.02.2021г., въз основа на горния АУАН от страна на началника на РУ
към ОДМВР-гр.Пл. -РУ-гр.Кн., К. Д. против него е издадено процесното НП№21-0285-
000054,с което му се налага наказание на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал. 1, т. 2 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Въззивникът счита,че на първо място,така издаденото НП разкрива пороци в
задължителните реквизити съгласно чл.57,ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно липсва описание на
обстоятелствата,при които е извършено твърдяното нарушение,както и на
доказателствата, които го потвърждават. Според него описанието на самото нарушение,
датата и мястото на неговото извършване не е достатъчно,за да се приеме наличието на
всички задължителни реквизити по посочената разпоредба, предвид факта, че същите са
изброени отделно един от друг, поради което следва да се приеме, че волята на
законодателя, с оглед спазване на формата на НП, е в него да се съдържа както описанието
на нарушението, датата и мястото, на които е извършено (реквизити,попълнени в
процесното НП),но и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата,които го
потвърждават (реквизити, непопълнени в процесното НП). Изтъква се ,че в този смисъл,
наред с много други са Решение №1876 от 24.10.2013 г., постановено по КАНД №1591 по
описа за 2013г. на Административен съд - гр. Б.; Решение № 965 от 02.06.2016г.,постановено
по НАХД №8200 по описа за 2015г. на Районен съд –гр.Пл.. Според въззивника липсата на
който и да било от предвидените в чл.57,ал.1 от ЗАНН задължителни реквизити обосновава
незаконосъобразност на издаденото при тези нарушения НП.
На второ място според въззивника,издадените срещу жалбоподателя Г. Акт за
установяване на административно нарушение Серия GА №311859 от 13.01.2021г. и
процесното НП,разкриват вътрешни противоречия между фактическата и правната си
страна, така и помежду си,което представлява съществено нарушение на процесуалните
правила по смисъла на чл.146, т. 3 от АПК.
Той изтъква,че както в АУАН,така и в процесното НП от фактическа страна е отразено, че
„Гр.Кн. ,ул 23-ти Септември до дом 7 управлява в посока към ул Р. ла Фиат (бял) с
регистрационен номер ******** след употреба на алкохол установено по надлежния ред с
техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ с фабричен номер АRSМ 0009 който отчете
положителен резултат 1,10 промила в издишания въздух",но от друга страна, в АУАН от
правна страна е описано, че „водач на ППС,което не е моторно управлява с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. ПТП от ЗДвП.
Въззивникът счита,че така установеното противоречие е съществено и не му позволява, да
разбере за какво нарушение му се налага наказание, т.е. дали за управление на моторно
превозно средство след употреба на алкохол и/или наркотични вещества/техни аналози
или за управление на пътно превозно средство след употреба на алкохол.
2
Сочи се, че понятията „пътно превозно средство" и „моторно превозно средство" така, както
са определени в допълнителните разпоредби на ЗДвП се отнасят като „общо към частно".
Описва се ,че съгласно §1,т.10 от допълнителните разпоредби на ЗДвП "Пътно превозно
средство" е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на
хора и/или товари като към пътните превозни средства се приравняват трамваите,тракторите
и самоходните машини,когато се придвижват по пътищата,а от друга страна,съгласно
§1,т.11 от допълнителните разпоредби на ЗДвП "Моторно превозно средство" е пътно
превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите
превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства.
Според него това съотношение между двете понятия е съществено и когато се касае за
нарушаване на общата забрана по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП,съгласно която на водачите се
забранява да управляват пътни превозни средства с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда и/или наркотични вещества/техни аналози. В случая, когато е налице
управление на моторно превозно средство в нарушение на цитираната забрана,ЗДвП
предвижда временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство, временно отнемане на регистрацията на моторно превозно средство,както и
административно наказание „глоба" в размер на 1000 лв. и лишаване от право на виновният
водач да управлява моторно превозно средство (чл.171, т. 1, б. „б" и т. 2а, б. „б", както и чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП).
Според въззивника в случая,когато е налице управление на пътно превозно средство,
което не е моторно, в нарушение на забраната по чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП,не се налагат
принудителни административни мерки, а единствено глоба в размер на 20лв. съгласно
чл.185 от ЗДвП.
Той счита,че във връзка с горното,установеното вътрешно противоречие във фактическото и
правно основание,отразени в АУАН,съставлява съществен порок, препятстващ
упражняването на правото на защита на лицето,по отношение на което е установено
извършването на административно нарушение, като този порок представлява съществено
нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяна на НП, издадено въз основа
на АУАН,в който съществува констатираното противоречие.
На следващо място,според въззивника, налице е противоречие и между установяванията в
АУАН и НП,тъй като видно от гореизложеното, според АУАН той виновно е нарушил
„чл.5,ал.3, т.1 - водач на ППС, което не е моторно управлява с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. ПТП от ЗДвП". Той счита,че според НП, „управлява МПС, трамвай или самоходна
машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда
включително, с което виновно е нарушил чл.5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП" като така се установява,
че веднъж с АУАН е установено нарушение „управление на ППС,което не е моторно", а
3
впоследствие се налага наказание за управление на „МПС, трамвай или самоходна
машина".
Според въззивника са визирани са две различни изпълнителни деяния, които подлежат на
налагане на административно наказание по различни разпоредби на ЗДвП,ала съгласно
установената правна теория и съдебна практика, ролята на АУАН е да се установи
извършването на административно нарушение, подведено под съответната правна
норма, а ролята на НП е да се наложи наказание за така констатираното
административно нарушение,т.е. с НП не могат да се правят нови фактически и правни
установявания, а единствено се налага наказание.
Въззивникът изтъква,че съгласно чл.36,ал.2 от ЗАНН административнонаказателното
производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното
административно нарушение като със съставянето на АУАН на соченото като нарушител
лице се повдига обвинение за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го
белези -деяние, дата и място на извършване, правна квалификация и от този момент за
лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение.
Той счита,че в този смисъл е недопустимо с НП лицето да бъде наказано за
административно нарушение, различно от това посоченото в АУАН и противоречието
между фактическите и правни установявания в АУАН и НП, които имат значение за
приложението на различни състави на административно нарушение,препятства
възможността за упражняване правото на защита на наказаното лице и съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила -отменително основание по чл.146,т.3 от
АПК като в този смисъл, наред много други са Решение № 261 от 02.03.2010 г.,
постановено по КНАХ № 1761 по описа за 2009 г. на Административен съд - гр. Б..
Въззивникът счита по отношение на приложената правна норма на чл. 174,ал.1,т.2 от ЗДвП,
е налице противоречие с материалния закон и целта на закона,което е така, тъй като
разпоредбата на чл.174,ал.1, т. 2 от ЗДвП предвижда изрично, че предвиденото в нея
наказание се прилага единствено в случаите, в които е установено управление на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта между 0.8 и 1.2 на хиляда. Според него противоречието с материалния
закон се разкрива в обстоятелството, че в АУАН е установено управление на „ППС, което
не е моторно" и предвид невъзможността за нови фактически установявания с АУАН,
следва да се приложи разпоредбата на чл.185 от ЗДвП, а не тази на чл. 174, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП.
Въззивникът счита,че по същата причина се разкрива и противоречието на оспореното НП с
целта на закона. Той изтъква,че ролята на налагането на наказания по ЗДвП, които се
прилагат по отношение на водачи, употребили алкохол с концентрация над определения
минимум,е да послужат за наказване на дееца и за неговото превъзпитание и
предотвратяване на бъдещи нарушения, които се извършват при осъществяване на
4
дейност,разкриваща степен на опасност,поради което се изисква правоспособност. Според
него в конкретния случай, при наличието на изрично отбелязване в АУАН, че нарушението
е извършено от водач на пътно превозно средство, което не е моторно, наложеното
наказание не може да изпълни целта си,доколкото управлението на пътно превозно
средство,което не е моторно не разкрива висока степен на обществена опасност и
предвиденото в закона наказание е значително по - малко.
Въззивникът счита,че от изложената фактическа обстановка както в АУАН, така и в НП
става ясно, че е управлявал пътно превозно средство марка ФИАТ, като с оглед спазване
правото на защита е следвало в НП да се отбележи дали превозното средство е конкретно
МПС, трамвай, самоходна машина,друг вид ППС (както е отбелязано в АУАН). Той счита,че
простото изброяване на хипотези от правна норма съдържаща, вместо конкретно посочване
на обективната страна на административното нарушение (в т.ч.вида на превозното
средство), съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, препятстващо
правото на защита(превозни средства с марка „Фиат" може да бъде
автомобил,бус,каравана,селскостопанска техника, мотоциклет,детска количка,индивидуално
електрическо превозно средство и др.)
Въззивникът сочи,че в АУАН е отразено наличието на ПТП, което не е отбелязано в НП и
едновременно с това в АУАН се твърди, че по време на проверката жалбоподателят е
„управлявал" пътно превозно средство, което не е моторно. Изтъква се,че съгласно
общоприетото в практиката, абревиатурата „ПТП" с нея се означава „пътнотранспортно
произшествие", като отбелязването на посочената абревиатура навежда на извод,че по
отношение на лицето, спрямо което е наложено административно наказание,е установено
участие в такова произшествие,но така отразеното във фактическата обстановка също е
невярно,доколкото към момента на извършване на проверката,въззивникът не е бил
участник в ПТП.
Според въззивната страна това противоречие също е съществено, доколкото от издадените
срещу нея АУАН и НП изобщо не може да се разбере в какво нарушение е обвинена и при
какви факти е извършено то,което в съществена степен препятства право й на защита.
Въз основа на гореизложеното,въззивникът иска от съда да отмени Наказателно
постановление(НП)№21-0285-000054 от 08.02.2021г., издадено от Началник РУ към
ОДМВР-Пл.,РУ-гр.Кн., К. Д., връчено му на 12.02.2021г., като неправилно и
незаконосъобразно.
Претендират се направените разноски, за които своевременно се представя списък по реда
на чл.80 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл.144 от
Административнопроцесуалния кодекс.
Към жалбата са представени следните писмени доказателства:
5
1.Надлежно заверено копие от Акт за установяване на административно нарушение Серия
GA№ 311859/13.01.2021г.и
2.Надлежно заверено копие от Наказателно постановление (НП) № 21-0285-000054 от
08.02.2021г., издадено от началник РУ към ОДМВР - Пл., РУ - гр.Кн. К. Д.,връчено на
жалбоподателя на 12.02.2021г.
От страна на въззиваемия са представени следните писмени доказателства:
Наказателно Постановление №21-0285-000054/08.02.2021г. на Началник РУ към
ОДМВР,РУ-Кн.,оригинал на АУАН Серия GA№ 311859/13.01.2021г.,оригинал на Талон за
изследване №0036396 от 13.01.2021г.,Възражение от въззивника чрез адв.Хр. Р. от
САК,пълномощно, Справка за нарушител/водач,копие от описания АУАН,Сведение от
Р.А.,Сведение от Е.М. и справка.
В хода на производството са представени от въззивната страна:договор за правна защита и
съдействие,пълномощно,списък на разноски за общата сума от 742,00лв.,преводи за суми от
338,50лв.,325,00лв. и 82,00лв. свързани със заплатено адвокатско възнаграждение и
командировъчни.
По делото се проведе 1 бр. о.с.з. на 06.04.2021г.
Въззивникът лично и чрез процесуалния си представител,адв.С.П. поддържа жалбата си и
развива доводи за нейната основателност.
Въззиваемият е бил редовно призован,но въпреки това не се яви,не изпрати представител и
не взе отношение по жалбата.
По делото беше разпитан само свидетеля:Е. М. М.,а актосъставителя Р. Л. А. беше заличен
като свидетел по искане на въззивната страна.
Видно от показанията на св.Е. М. М.,обективирани в протокол от о.с.з. на 06.04.2021г.-лист
3 и 4, същия е бил свидетел при съставянето на АУАН на жалбоподателя.
Свидетелят М. каза,че си спомня случая на 13.01.2021г.бил назначен наряд съвместно с
колегата си Р.А. като автопатрул на територията на РУ Кн. и движейки се по маршрута в
гр.Кн. ,около 01,00ч. засекли лек автомобил „Фиат“ на ул.“23-ти септември“ като решили да
го проверят и му подали светлинен и звуков сигнал с цел извършване на
проверка.Свидетелят каза ,че автомобилът бил с Пл.ска регистрация ******** като не си
спомня последните букви от номера му.Водачът на проверявания автомобил се подчинил и
спрял на сигналите им и установили ,че водач е въззивника Й.Г. ,който бил изпробван за
алкохол с Алкотест дрегер и от издишания от него въздух се установила положителна проба
от 1,10 промила като водача отказал медицинско изследване с даване на кръв.Свидетелят
посочи ,че регистрационните табели на автомобила са били свалени,а свидетелят разяснил
6
на водача репатрирането на автомобила как следва да бъде извършено.
Свидетелят посочи ,че този АУАН е бил съставен на въззивника от колегата му Р.А.,а той е
бил свидетел на нарушението.
Съдът дава вяра на показанията на св.М. като ги счита за незаинтересовани,достоверни и
непротиворечиви със събраните по делото писмени доказателства.
След като се запозна по отделно и съвкупно със събраните по делото писмени
доказателства,съдът счита за установена следната фактическа обстановка :
Видно от съдържанието на копие от АУАН Серия GA№ 311859/13.01.2021г., същия е бил
съставен на 13.01.2021г. от актосъставителя Р.А. в присъствието на свидетеля Е.М. на
въззивника Й.Г. на 30г. за това,че на 13.01.2021г.,около 01,00ч. Кн.,ул.“23-ти септември“ до
дом номер 7 управлява в посока към ул.“Р.“ла Фиат/бял/ с рег.№******** след употреба на
алкохол установено по надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ с
фабричен номер ARSM0009 ,който отчел положителен резултат 1,10промила в издишания
въздух.Показанията на уреда са показани на водача и свидетеля.Отразено е,че състоянието
на водача е нормално като е заявил ,че е употребил 3 бр.бира.Бил е издаден талон за
медицинско изследване. Описаното е квалифицирано като административно нарушение на
чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП-водач на ППС ,което не е моторно управлява с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба или след употреба на наркотични
вещества и техни аналози.ПТП от ЗДвП.
Било е иззето като доказателство СУМПС №***********,контролен талон
№***********,СРМПС №********** и 2 бр. рег. Табели с номер ********.Този АУАН е
бил връчен на въззивника на 13.01.2021г. и в него не е записано никакво възражение от
него.
Въз основа на описания АУАН, административно-наказващият орган е издал на въззивника
процесното НП №21-0285-000054/08.02.2021г. на Началник РУ към ОДМВР Пл.,РУ
Кн.,упълномощен с 8121з-515/14.05.2018г. -връчено на въззивника на 12.02.2021г. за
това,че на 13.01.2021г.,около 01,00ч. Кн.,ул.“23-ти септември“ до дом номер 7 управлява в
посока към ул.“Р.“ла Фиат/бял/ с рег.№******** след употреба на алкохол установено по
надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер 7410+ с фабричен номер ARSM0009
,който отчел положителен резултат 1,10промила в издишания въздух.Показанията на уреда
са показани на водача и свидетеля.Отразено е,че състоянието на водача е нормално като е
заявил ,че е употребил 3 бр.бира.Бил е издаден талон за медицинско изследване.
Описаното е квалифицирано като административно нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП-
управлява МПС,трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8
на хиляда до 1,2 на хиляда включително.
7
Предвид това на осн.чл.53 от ЗАНН и чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП на въззивника са наложени
административни наказания глоба: от 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за
12 месеца.
На осн.Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 10 точки като към 08.02.2021г. на водача
остават 26 контролни точки.
Въз основа на описаната фактическа обстановка,съдът стигна до следните правни изводи:
АУАН и процесното НП са били съставени,съответно издадени от компетентни за това лице
и административен орган,което се установи от събраните по делото писмени доказателства
на страните и не се оспорва от въззивника и процесуалния му представител.
Процесното НП е било връчено на въззивнника на 12.02.2021г.,а жалбата срещу него е
подадена на 15.02.2021г.,което е видно от пощенското клеймо на плика и е
регистрирана при въззиваемия с вх.№285000-287 от 18.02.2021г.
Предвид горното въззивната жалба е предявена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява основателна и доказана. Доказателствената
тежест по делото пада върху административно-наказващия орган,който е длъжен по
безспорен и категоричен начин да установи и докаже ,че въззивникът на посочената в
АУАН и процесното НП дата е извършил виновно вмененото му административно
нарушение.
Според настоящият съдебен състав при съставянето на АУАН и при издаването на
процесното НП са било извършени съществени процесуални нарушения от
актосъставителя и от административно-наказващия орган на разпоредбите на
чл.42,ал.1,т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН ,които нарушават правото на
защита на въззивника. Тези нарушения са свързани с това ,че в случая в АУАН е
записано,че административното нарушение е квалифицирано като административно
нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП-водач на ППС,което не е моторно управлява с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба или след употреба
на наркотични вещества и техни аналози.ПТП от ЗДвП,а в процесното НП е записано и е
квалифицирано като административно нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП- управлява
МПС,трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на
хиляда до 1,2 на хиляда включително.
Изложеното води до наличието на неяснота относно установеното и санкционираното
административно нарушение извършено от въззивника,тъй като безспорно се установи ,че е
управлявал МПС лек автомобил „Фиат“ при извършената му проверка от ЗДвП от
полицейските служители на РУ Кн. и е нелогично да е управлявал ППС,което не е
моторно управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
8
употреба или след употреба на наркотични вещества и техни аналози.ПТП от ЗДвП,
както е отразена квалификацията в АУАН и да е извършил ПТП,тъй като за такова липсват
данни и доказателства.
Предвид изложеното,съдът следва да постанови съдебно решение,с което да отмени
Наказателно постановление №21-0285-000054 от 08.02.2021г.,издадено от началник РУ към
ОДМВР -Пл.,РУ - гр. Кн., К. Д. като неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.63,ал.3 от ЗАНН/Обн.ДВ Бр.94 от 2019г./ страните имат
право на разноски като с оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.
Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер на общо
742,00лв., сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение,д.т. и пътни разноски.
По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран
размер. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл.63,ал.3 от ЗАНН препраща към тази на чл.143,ал.1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа,издал отменения акт или отказ.
Съгласно §1,т.6 от допълнителните разпоредби на АПК„поемане на разноски от
административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските
следва да бъдат възложени върху това юридическо лице,от което е част
административнонаказващият орган РУ-Кн., а това е ОД на МВР – Пл. като второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл.43 ЗМВР–в която насока е и Решение
№13009 от 02.10.2019г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
Отменява Наказателно постановление №21-0285-000054 от 08.02.2021г.,издадено от
началник РУ към ОДМВР -Пл.,РУ - гр. Кн., К. Д. като неправилно и незаконосъобразно.
Осъжда ОДМВР-Пл. да заплати на Й. Г. Г.,с ЕГН********** със съдебен адрес: гр.С.,бул.
„Хр. Б." № **, ет.2,офис20,адв.С.П. от Адвокатска колегия- гр.С.,личен №**********
направените деловодни разноски в размер на 742,00лв./седемстотин четиридесет и два лева
9
/,от които 650,00лв./шестотин и петдесет лева/за адвокатско възнаграждение,10лв./десет
лева/държавна такса и 82,00лв./осемдесет и два лева/пътни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Адм.съд-гр.Пл. в 14-т
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
10