Р Е Ш Е Н
И Е
№ 593 10.06.2020 г. Гр.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
СТАРА ЗАГОРА Трети
граждански състав
На 27 май
2020
г.
В публично
заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Диана С.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ Емилия Енчева
гр. дело № 6059 по описа за 2019
година.
Предявен е иск за увеличаване на издръжка с правно основание чл. 150 от СК.
Ищцата
Д.К.С. твърди в исковата си молба, че с ответника по
делото са бивши съпрузи. С влязло в сила решение по гр.д. № 1122 по описа за
2014 г. на PC гр. Стара Загора, бракът им бил прекратен, като упражняването на
родителските права по отношение на детето им Б.З.С., родена на *** г., са
предоставени на неговата майка Д.К.С.. С решението по горепосоченото гражданско
дело ответникът бил осъден да заплаща на малолетното си дете Б.З.С., с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Д.К.С., ежемесечна издръжка в размер
на 120 лв. (сто и двадесет лева), считано от влизане в сила на съдебното
решение на 09.04.2014 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане.
Така определената издръжка от 120 лв. месечно към
настоящия момент се явявала крайно недостатъчна за задоволяване на
най-належащите нужди на детето Б., като се имало предвид поскъпването на
стоките и услугите от датата на определената издръжка до настоящия момент,
включително ел. енергия, вода и др., както и увеличаването на минималната
работна заплата, няколко пъти от 2014 г. досега. Детето навършило 10 години
през месец август т.г. и било във възраст на интензивно израстване. Б. била
ученичка в четвърти клас и й били необходими допълнителни средства за учебни
помагала. От друга страна, средствата за закупуване на храна и дрехи се
увеличили. Твърди, че давала на детето си средно по 2-3 лв. на ден, за да се
храни в училище.
Малолетното дете Б. имало здравословни проблеми със
зъбите. Посещавала ортодонт, през два месеца, който коригирал поставената шина
на зъбите й. За тези стоматологични услуги плащала единствено ищцата Д., като
до този момент лечението на детето струвало около 500 лв.
Освен детето Б. имала още две малолетни деца, които
имала задължение да гледа и издържа. Към настоящия момент ищцата била в платен
отпуск по майчинство и получавала минимално възнаграждение.
Детето Б. посещавало курсове по актьорско майсторство,
за които майката плащала ежемесечно по 40 лв. Ищцата заплащала екскурзиите на
дъщеря си, организирани от училището. Ответникът не осигурявал никакви
допълнителни средства за отглеждане на дъщеря си, включително и средства
свързани със закупуване на дрехи, обувки, извън определената му издръжка от 120
лв. месечно.
От друга страна, ответникът имал възможност да
осигурява на дъщеря си издръжка в размер на 250 лв. месечно, тъй като работил и
получавал високо възнаграждение.
Моли съда да постанови решение, с което да измени
размера на присъдената издръжка, като осъди ответника да заплаща на малолетната
си дъщеря Б.З.С., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Д.К.С.,
ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 250 лв. /двеста и петдесет
лева/, ведно със законната лихва при просрочие, считано от датата на подаване
на исковата молба, до настъпване на законни основания за нейното изменение или
прекратяване. Моли съда да постанови, присъдената издръжка да се заплаща от
ответника до 15-то число на текущия месец, за който се дължи, по следната
банкова сметка ***: UniCredit Bulbank BIG UNCRBGSF IB AN
BG68UNCR76301078282541.
На осн. чл. 242, ал. 1 от ГПК, моли съда да допусне
предварително изпълнение на решението.
Претендира направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника З.Б.С., в който твърди, че подадената искова молба
за увеличение на издръжката е допустима, но частично основателна.
Безспорни по делото били фактите, че ответникът З.Б.С.
е баща на малолетната Б.З. Бинева, на 10 години, родена на *** г. При
прекратяване на брака между ответника З.Б.С. и ищцата Д.К.С. с Решение № 414 от
09.04.2014 г., постановено по гр.д. № 1122/2014 г. по описа на СтРС
родителските права по отношение на детето били предоставени на майката, а
бащата бил осъден да заплаща издръжка в размер на 120 лв. месечно.
Заявява, че единственото обстоятелство, което налага
изменение на присъдената издръжка било това, че размерът на минималната работна
заплата за страната е увеличен. Сочи, че на основание чл. 142, ал. 2 от СК
размерът на минималната издръжка на едно дете е 1/4 от минималната работна
заплата. Следователно от 01.01.2020 г. този минимален размер бил 152,50 лв. на
базата на 610 лв. минимална работна заплата. Това, както и увеличената възраст
на детето, били единствените изменения, за които изразява съгласие, че били
настъпили.
Потвърждава, че от датата на определяне на
първоначалната издръжка - 09.04.2014 г. до сега минали пет години и детето
пораснало, с което нараснали и нейните социално-битови нужди. Тази промяна в
стандарта на живот била отразена и в увеличаването на минималната работна
заплата за страната, което водило след себе си и увеличение на издръжката на
едно дете. В този смисъл било разумно издръжката за детето Б.С., която да
заплаща бащата да бъде увеличена от 120 лв. на 160 лв. месечно (именно поради
увеличената възраст на детето).
Твърди, че периодично се налагали някакви допълнителни
разходи във връзка е лечение на детето или по повод учебния процес, което би
обосновало още 20 лв. допълнително към издръжката, следователно разумен и
съобразен с конкретните обстоятелства размер на издръжката за детето Б.С. бил
180 лв. месечно, което бащата заявява, че е готов да заплаща.
Извън това всички останали твърдения в исковата молба
не отговаряли на истината, поради което заявява, че ги оспорва.
На първо място представените писмени доказателства,
които целели да установят извършени разходи във връзка с различни занимания на
детето нямали връзка с твърденията, изложени в исковата молба.
Твърди, че не бил уведомен и не знаел за
здравословните проблеми на дъщеря си със зъбите. Представен бил фискален бон от
14.11.2019 г. за ортодонтско лечение за сумата от 130 лв., от който от една
страна по никакъв начин не личало, че се отнася за детето Б. и от друга страна
бил за еднократна услуга, нещо което противоречало с изложеното в исковата
молба, в която се твърди, че въпросното лечение на зъбите на детето се
извършвало през два месеца. Очевидно не се заплащали такси за това лечение на
всеки два месеца, поради което твърдението, че лечението струва 500 лв. било
недоказано.
Следващият документ за извършен разход във връзка с
отглеждането на детето бил представеният договор за туристически пакет от
20.10.2019 г., който очевидно целял да докаже, че е платена сума за екскурзия
на детето. Това обаче не се установявало по категоричен начин от представения
документ, тъй като същият не бил подписан от извършващия услугата, а само от
ищцата, което поставяло под съмнение дали въобще се била случила въпросната
екскурзия. Нямало доказателства също така за това, че въобще било платено за
нея, още повече, че датата на договора била и датата на самата екскурзия.
Писмени доказателства за твърдените в исковата молба
посещения на курсове по актьорско майсторство и други разходи, въобще не били
представени, поради което същите оставали недоказани. Правило впечатление, че
реално представените писмени доказателства за направени разходи във връзка с
отглеждането на детето били от месеците октомври и ноември 2019 г., т.е.
непосредствено преди образуване на настоящото дело, т.е. те били създадени
именно и само с цел искане на по-висока издръжка.
Не отговаряло на истината и твърдението в исковата
молба, че от 2014 г. до сега били поскъпнали стоките и услугите, вкл. ел.
енергия, вода и др. Една бърза справка в официалните данни, публикувани в сайта
на НСИ - http://www.nsi.bg/bg/content/, давала информация, че процентът на
потребителския общ разход на домакинствата за периода от 2014 г. до края на
2019 г. не се променял драстично, противно на твърденията, изложени в исковата
молба.
За щастие за отглеждането на детето Б.С. не били
необходими извънредни разходи като например за специално лечение на
здравословни проблеми и други. Именно поради това размерът на издръжката й не
следвало да бъде по-висок от обичайния за дете на тази възраст.
От друга страна размерът на издръжката на дете
следвало да бъде съобразен освен с нуждите на детето, но и с възможностите на
лицето, което я дължи. В конкретния случай се твърдяло, че ищцата има още две
деца, за които да се грижи. Също така още две деца имал и ответникът, за които
изцяло се грижил той. Това били малолетните Георги Запрянов С., роден на ***
г., на 6 години и Александър Запрянов С., роден на *** г., на 7 месеца. За
второто дете в момента изцяло се грижил бащата като включително бил в отпуск на
баща след навършване на 6 месечна възраст на детето от 02.12.2019 г. до
03.06.2020 г. Следователно, ответникът също имал не малки разходи за отглеждане
на другите си две деца, за които полагал и непосредствени грижи.
Твърди също, че не е спрял да се грижи и за дъщеря си Б.,
въпреки постоянните пречки, които му създавала ищцата, която възпрепятства по
всякакъв начин личния контакт на бащата с детето. В редките срещи, които
ответникът успявал да осъществи с дъщеря си Б., той винаги й купувал дрехи,
играчки и други лични вещи. Поради това твърденията в исковата молба в обратен
смисъл били неверни.
Извън трудовите доходи, които получавал ответникът, и
които в момента били по-малко, тъй като той е в "бащинство", З.С. не
разполагал със собствено недвижимо имущество, от което да се издържа и получава
допълнителни доходи. Именно поради това размер на издръжката по-голям от 180
лв. на месец би бил непосилен за него.
Счита, че претендираното увеличение на издръжката от
120 лв. на 250 лв. е необосновано, тъй като не били налице обстоятелства, които
да налагат това. Обоснован и разумен размер на издръжката, която би могъл да
заплаща без особени затруднения била 180 лв., поради което същата следвало да
бъде увеличена до този размер.
Моли съда да отхвърли предявения от Д.К.С., действаща
като законен представител на малолетното дете Б.З.С. иск за увеличение на
издръжката от 120 лв. на 250 лв. месечно, над размера от 180 лв. като
неоснователен и недоказан.
Моли съда да му присъдите направените по делото
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установено следното:
Видно от приложеното удостоверение за раждане, издадено
въз основа на акт № 1636 от 26.08.2009 г. малолетното дете Б.З.С. е родено на ***
г. от родители Д.К.С. и З.Б.С..
Не се спори по делото, а и от приложеното по делото
решение по гр.д. № 1122/2014 г. е видно, че ответникът З.Б.С. е осъден да
заплаща ежемесечна издръжка за детето Б.З.С. в размер на 120 лв., считано от 19.03.2014
г.
От определяне на издръжката са изминали 6 години, през
което време потребностите на детето, както и разноските по отглеждането му са
се увеличили. Налице е и промяна в икономическите условия на страната,
обусловени от ръста на инфлацията, както и промяна на минималната работна
заплата за страната.
При преценка материалните възможности на майката, съдът
се съобрази с представените удостоверения за получаваното брутно и нетно
трудово възнаграждение, от които е
видно, че Д.К.С. не получава брутен месечен доход, тъй като към момента е в
майчинство. В социалния доклад е посочено, че госпожа С. декларира месечен
доход в размер на 610 лева. Видно от представените доказателства, същата има
други две деца, за които полага грижа. Ищцата Д.К.С. не е представила
Декларация СИС, но по делото е представена справка по лице, видно от която
същата през 2017 г. е станала собственик на ½ идеални части от
апартамент с площ 101,890 кв.м., находящ се в гр. Стара Загора.
При преценка материалните възможности на ответника З.Б.С.,
съдът се съобрази с представената декларация СИС, от която е видно, че не
получава доходи от свободни професии, наеми и хонорари, няма движимо и
недвижимо имущество. Същият е представил доказателства, че е в бащинство и че има
и други две деца, за които полага грижи. Ответникът С. притежава фирма, като от
представените годишни данъчни декларации за 2018 г. и 2019 г. е видно, че същата
работи на загуба.
По делото е представена Служебна
бележка № 10/24.02.2020 г., че детето Б.З.С. посещава Театрална
студия „Движение“ при НЧ „Свети Климент Охридски 1858 г.“ – гр. Стара Загора,
за което ежемесечно заплаща такса от 40,00 лева. Представен е касов бон за
ортодонтско лечение в размер на 130 лева с дата 14.11.2019 г., както и Договор
за туристически пакет от 20.10.2019 г. на стойност 36 лева.
По делото е представен социален доклад от Дирекция
„Социално подпомагане” гр. Стара Загора, в който се сочи, че от съобщеното от
страна на двамата родители става ясно, че дължимата за детето издръжка към
момента се заплаща редовно от страна на бащата. Б.С. е на
10 години и 6 месеца. Детето учи в Шесто основно учиище „Свети Никола" -
Стара Загора и е в четвърти „д" клас. По информация на детето, сутрин
нейната баба минавала да я взема й я карала до училище с кола. След обяд се
прибирала или пеша, или отново нейната баба я вземала. Момичето съобщило, че през лятната ваканция ходи на почивка със своите баба
и дядо по майчина линия, обикновено в Равда. В края на лятото, отново с баба си
ходела на почивка в Балкана. Б. казва, че единствено миналото лято е ходила
заедно с баща си на почивка на море в близост до Лозенец. Детето съобщило, че получава подаръци от своя баща с повод - рожден ден и
преди началото на учебната година. Б. посочва, че преди няколко месеца, когато
е гостувала на баща си, той й дал 20,00 лева. По нейни думи, това се е случвало
и преди. От социалния доклад става ясно, че детето посещава ортодонт два
пъти в годината за контролен преглед.
По делото е представен социален доклад от Дирекция
„Социално подпомагане” гр. Раднево, в който се сочи, че бащата на детето З.С.
давал финансови средства на детето си, когато е при него, купувал й дрехи,
учебни помагала и пособия и всичко, което й с необходимо. Г-н С. редовно е
изплащал присъдената му издръжка. Родителите на детето нямали комуникация по
между си, не е налице активна родителска връзка и сътрудничество. Не оспорвал,
че потребностите на дъщеря му Б. се увеличили и са нараснали средствата,
необходими за задоволяването им, но във възможностите му е да изплаща издръжка
в размер не по-голям от 200 лв.
Детето Б.З.С. е родено на *** г. и към
настоящия момент е на почти 11 навършени години.
Съгласно разпоредбата на чл.
142 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което
има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на
лицето, което има право на издръжка се определят съобразно обикновените условия
на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и т.н., а
възможностите на дължащия издръжка – според неговите доходи, имотно състояние и
квалификация. Съгласно чл. 142, ал. 2
от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата /610 лв. от 01.01.2020 г./. Разпоредбата на чл. 150
от СК предвижда възможност за изменение на издръжката при изменение на тези
обстоятелства. При новата нормативна уредба, съдът не е обвързан от определени
максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за
издръжка, може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства
на доходите на родителя. При
изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена.
Изменение на обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на
нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно
наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.
В настоящия случай, безспорно са се изменили социално - икономическите условия в
страната с оглед на инфлационните процеси, както и нуждите
на детето с нарастването на възрастта му - от определяне размера на издръжката
са изминали 6 години, което обуславя нарастването на нуждите, както и е налице
изменение на минималната работна заплата в страната. Към настоящия момент,
определената издръжка се явява такава около минимума, определен в чл. 142, ал. 2 от ГПК, което също е основание за увеличаване размера
на издръжката.
Предвид изложеното съдът намира,
че е налице безспорно трайно изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150
от СК, свързани с нарасналите нужди на детето. С оглед възможността на
родителите да дават издръжка, възрастта, и нуждите му, както и с оглед социално
- икономическите условия в страната, съдът приема, че бащата следва да осигурява ежемесечна издръжка в размер на 200 лв., като в
останалата част предявеният иск до размера на 250 лв. следва да бъде отхвърлен
като недоказан. При разпределяне на тази издръжка
следва да се има предвид, че детето живее при майка си и съжителя й, и ответникът е освободен от полагането на лична грижа и от поддръжката на
домакинството, в което живеят. Ангажиментът за това е поет изцяло от майката и
съжителят й.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника следва да се
присъдят направените от ищцата съдебни и деловодни разноски в размер на 328 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, съразмерно
уважената част от иска
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищцата следва да се присъдят
направените от ответника разноски в размер на 80 лв., съразмерно отхвърлената
част от иска.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка по гр.д. № 1122/2014 г. по описа на РС – Стара Загора, както следва:
ОСЪЖДА З.Б.С., ЕГН **********,*** /със съдебен адрес:*** – адв. Д.К./, да заплаща
ежемесечна издръжка на малолетното дете Б.З.С., ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Д.К.С., ЕГН **********,*** /съдебен адрес:*** –
адв. Н.Я./, в размер на 200 лв. /двеста лева/,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 21.11.2019 г., платими
до 15-то число на текущия месец, до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част до предявените 250 лв. като недоказан.
ОСЪЖДА З.Б.С., ЕГН **********,***, да заплати на Д.К.С., ЕГН **********,***, направените
по делото разноски в размер на 328 лв.,
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д.К.С., ЕГН **********,***, да заплати на З.Б.С., ЕГН **********,***, направените
по делото разноски в размер на 80 лв.,
съобразно отхвърле***та част от иска.
ОСЪЖДА З.Б.С., ЕГН **********,*** да заплати
ДТ върху увеличеният размер на
присъдената издръжка в размер на 115.20 лв.
в полза на Държавата по Бюджета на съда.
Присъдената
сума за издръжка следва да се превежда
по следната банкова сметка на Д.К.С.: UniCredit Bulbank BIG UNCRBGSF IB AN
BG68UNCR76301078282541.
На
основание чл. 242, ал.1 от ГПК ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено, пред Окръжен съд – Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :