№ 149
гр. София , 18.05.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЮЛИАНА В. ИЛИЕВА
и прокурора ЕМИЛ МАРГАРИТОВ ИВАНОВ
Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Частно
наказателно дело № 20211110206947 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:30 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ К. Л. А., се явява лично.
За него в залата се явява служебен защитник адв. Р.К., редовно уведомена
при усл. на чл.178, ал.8 от НПК (по телефон).
СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ при липса на процесуални пречки,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОВЕРЯВА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
К. Л. А., роден на 22.08.1971г. в гр.София, българин, български гражданин,
разведен, осъждан, със средно образование, без данни за трудова заетост, с
постоянен и настоящ адрес: гр. София, ж.к. „Дружба-1”, бл.117, вх.В, ет.2, ап.42, с
ЕГН: **********.
Самоличността е проверена по данни от л.к. № *********/2020г., изд. от
МВР – София.
СЪДЪТ разясни правата на обвиняемия в настоящето производство, вкл.
правото им на отвод.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си. Няма да правя отвод на изброените
лица.
ЗАЩИТНИК АДВ. К.: Нямаме искания за отводи на съдията, прокурора и
секретаря. Представям и моля да се приеме по делото постановление за
прекратяване на наказателно производство 08.03, видно от което за деяние, за
което се води досъдебно производство за случило се на 27.10.2020г. събитие
досъдебното производство е прекратено спрямо подзащитния ми, тъй като той не
е участвал изобщо в деянието.
ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме. Нямам искания по доказателствата.
1
СЪДЪТ намира, че са налице изискванията на закона,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТКРИВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ докладва молба от защитника адв. Р.К. от 13.05.2021г. с правно
основание чл.65 от НПК чрез нейното прочитане.
(Прочете се)
СЪДЪТ на осн 283 и 286
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства,
вкл. и тези, които са приложени към молбата.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ЗАЩИТНИК АДВ. К.: Моля да отмените наложената мярка за
неотклонение домашен арест и евентуално, ако прецените, че е необходима за
наказателното производство да определите мярка за неотклонение подписка по
съображения, подробно изложени в молбата.
Подзащитният ми в изтеклите два месеца изпълнява стриктно мярката и е
съдействал на разследващите и считам, че мярката е изпълнила превантивната си
функция и не е нужна повече.
Ако счетете, че за нуждите е необходима мярка за неотклонение, то моля да
вземете предвид обстоятелството, че целта на мерките е провеждане на ефективен
наказателен процес, която може да бъде изпълнена с по-лека мярка за
неотклонение „подписка”.
Такава би била подходяща, тъй като мярката домашен арест е тежка и
непропорционално на преследваните цели в закона спрямо подзащитния ми.
Видно от представените доказателства той живее с болната си майка, която
е с 98% неработоспособност, инвалид с увреждания. Живее и се издържа от
нейната пенсия и обстоятелството, че не може да се грижи за нея и
невъзможността да полага труд и да се грижи за прехраната, действа потискащо
на психиката му, в резултат на което е викана спешна помощ няколко пъти на
адреса.
Доколкото деянието, за което е повдигнато обвинение е извършено на
15.08.2020г. и е продължено осем месеца, като прокуратурата е бездействала и
впоследствие е наложена мярка домашен арест. С оглед на това считам, че така
наложената мярка не гарантира нормалното участие в процеса, а се превръща в
неоправдана репресия.
За подзащитния ми няма данни да се укрива. Няма опасност от това и не е
налице тази предпоставка. По отношение на опасността от извършване на
престъпление следва да се прецени обстоятелството за изминалия дълъг период от
процесното деяние и тези почти четири години от извършване на деянието, за
което той е осъден и е изтърпял наказание. Фактът, че това не са тежки умишлени
2
престъпления, за които е осъден, както и липсата на връзка между престъпния
състав на настоящото деяние и тези, за които е осъден и считам, че мярката е
изиграла своето значение, а с поведението си е декларирал, че няма намерение да
извършва друго поведение.
Моля да наложите мярка за неотклонение подписка, тъй като не разполага
със средства за парична гаранция. Или да отмените мярката домашен арест.
ОБВИНЯЕМИЯТ В ЛИЧНА ЗАЩИТА: Нямам какво да допълня към
казаното от адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата. Смятам, че не са налице основания за
изменение на мярката за неотклонение домашен арест, която е взета спрямо
обвиняемия К.А.. Същата се явява законосъобразна и единствена адекватна за
ограничаване на реална опасност от извършване на ново престъпление.
А. е привлечен към наказателна отговорност за тежка умишлена престъпна
дейност хулиганство, извършено в условията на опасен рецидив.
Отначало на изтърпяване на мярката за неотклонение домашен арест до
момента е изминал период от малко над два месеца, ако в конкретния случай
мярката домашен арест може да продължи до осем месеца.
Относно твърдението на защитата, че определената мярка за неотклонение
по отношение на обвиняемия създава невъзможност на същия за трудова
ангажираност, то следва да се отбележи, че и към дата на определянето ѝ същият е
бил безработен, съгласно посоченото от защитата в съдебно заседание на
09.03.2021г. в производството по чл.64 от НПК.
По отношение на твърдяно влошено здравословно състояние на обвиняемия,
видно от приложената към молбата за изменение на мярката за неотклонение
медицинска документация, фишове от посещения на екип на ЦСМП, се
установява, че здравословното състояние на обвиняемия не е налагало неговата
хоспитализация.
Определената мярка за неотклонение домашен арест по отношение на
обвиняемия не ограничава възможността на същия да полага грижи за своята
майка, която е болна, доколкото двамата обитават един и същи адрес. Ако е
необходимо същата да бъде придружена от сина си при посещение на лечебно
заведение, то това може да бъде осъществено след разрешение на съответния
орган обвиняемият да напусне домашния си адрес. Необходимостта същият да
полага грижи за своята майка е следвало да изиграе превантивна роля
обвиняемият да не осъществи престъплението, за което е привлечен към
наказателна отговорност.
Начинът на извършване на деянието и висока степен на обществена
опасност на дееца вече са обсъждани при първоначалното обсъждане на мярката
за неотклонение и по никакъв начин не са разколебани от новосъбраните
доказателства. Все още съществува реална опасност от извършване на ново
престъпление от страна на обвиняемия А..
При така изложените съображения считам, че не са налице основания за
изменение на взетата спрямо обвиняемия К.А. мярка за неотклонение „домашен
3
арест”.
СЪДЪТ предоставя на осн. чл.297, ал.1 от НПК дава последна дума на
обвиняемото лице.
ОБВИНЯЕМИЯТ В ПОСЛЕДНА ДУМА: ако може подписка. Аз по
принцип ходех, помагах. Не се водих на работа, но взимах пари. Пенсията на
майка ми е 300.00 лева, а токът е 100.00 лева и нещо. Няма пари за храна. Не съм
извършвал престъпление.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание, и след неговото приключване
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е по чл.65 вр. чл.62, ал.2 от НПК и е
инициирано от адв. Р.К. – защитник на обвиняемото лице К.А. по досъдебно
производство № 3382-ЗМК-1391/2020г. по описа на 07 РПУ – СДВР, прок. преп.
№ 35282/2020г. на СРП.
В хода на съдебните прения защитата подробно излага аргументи за
необходимостта актуалната към момента мярка за неотклонение „домашен
арест”, взета спрямо обвиняемия, да бъде заменена с по-лека такава , като тези
аргументи подробно са изложени в самата молба.
От своя страна представителят на СРП е на мнение, че към днешна дата не
са налице основания мярката за неотклонение да бъде изменяна в по лека.
Становището в лична защита на обвиняемото лице съвпада напълно със
становището на неговия защитник, а в последна дума обвиняемият желае по-лека
мярка за неотклонение.
В производството по чл.65 от НПК съдът осъществява последващ съдебен
контрол върху основанията, които са послужили за определяне на двете най-
тежки мерки за неотклонение – „задържане под стража” и „домашен арест”.
Контролът се осъществява в конкретния случай по силата на чл.62, ал.2 от
НПК.
При този контрол съдебният състав следва да прецени няколко
обстоятелства: какви са характеристиките на обвинението от гледна точка на
неговата наказуемост; има ли обосновано подозрение за авторството или
същото е разколебано или опровергано; налице ли са реална опасност от
укриване или извършване на престъпление; има ли нови обстоятелства, които да
налагат промяна на мярката за неотклонение, като такива може да се явяват
обстоятелствата от медицински характер или срока на задържане , респ.
срокът, в който се търпи мярката за неотклонение „домашен арест”.
Към момента според материалите по досъдебното производство на
18.02.2021г. е изготвено постановление за привличане на обвиняем, което е
предявено на К.А. на 08.03.2021г. и с това постановление прокурор при СРП е
повдигнал и предявил на А. обвинение за престъпление по чл.325, ал.5 вр. ал.1 вр.
чл.29, ал.1, буква „б” от НК – хулиганство при условията на опасен рецидив . Това
е актуалното обвинение, което действа към момента спрямо К.А.. За това
престъпление се предвижда наказание „лишаване от свобода”.
Към момента, с оглед изтеклия период от време, няма събрани
4
доказателства до настоящия момент, вкл. ангажирани от защитата, които да
опровергават това обвинение в пълнотата, която изискват разпоредбите на чл.303
и чл.304 от НПК, поради което съдебният състав счита, че към момента е
обоснована тезата на държавното обвинение за участието на А. в
инкриминираната криминална дейност.
По отношение на новите обстоятелства, то няма доказателствени източници,
които да сочат влошаване на здравословното състояние на обв. К.А. до степен,
която да прави невъзможно за изтърпяване мярката за неотклонение „домашен
арест”.
По отношение на срока като ново обстоятелство, то срокът, в който се търпи
мярката за неотклонение, е максимум осем месеца, а към днешна дата от дата
09.03.2021г., когато е била определена с определение на СРС мярката са изминали
малко над два месеца.
По отношение на реалните опасности, то съдебният състав счита, че
реална опасност от укриване не може да се изведе от материалите по делото, тъй
като обв. К.А. е с установена самоличност, известен е на органите на МВР като
местонахождение и адрес, същият няма данни да е предприемал действия по
укриване си след като е предявено постановлението за привличане като обвиняем,
поради което съдът счита, че тази реална опасност не е налична .
По отношение на втората реална опасност – тази за извършване на
престъпление, то следва да се спомене това, че въведената в закона чл.63, ал.2,
т.1 от НПК презумпция, че при лице, което е привлечено като обвиняем за
престъпление, извършено при условията на опасен рецидив, законът презюмира
наличие на опасност от извършване на престъпление, се явява презумпция
оборима, което означава, че от материалите по делото не трябва да се установява
обратното, т. е. презумпцията трябва да се подкрепи от доказателствения
материал по делото. Видно от справката за съдимост последното осъждане на
обв. К.А. е от 2018г., като изпитателният срок е три години за това осъждане, като
деянието, което се твърди в досъдебното производство в постановлението за
привличане на обвиняем, е извършено в изпитателния срок, но също така по
делото следва да се констатира, че на обвиняемия е била връчена призовка да се
яви в полицейското управление на 08.03.2021г. и той се е явил в това управление
доброволно, не е бил принудително довеждани или издирван, след което е бил
задържан за 72 часа с акт на прокурора, а след това е внесено и искане за вземане
на мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
При така очертаните фактически параметри, този съдебен състав счита, че
реалната опасност от извършване на престъпление , доколкото в изпитателния
срок лицето извършва още едно престъпление, независимо от постановлението на
прокурора за прекратяване на воденото досъдебно производство, цитирано на л.68
от досъд. произв. като висящо наказателно производство, а от друга страна
процесуалното поведение, с което обвиняемият демонстрира съдействие на
полицейските органи за целите на воденото досъдебно производство, според
съдебния състав не е налице такава степен на реализиране на тази реална
опасност, която да налага продължаване на мярката „домашен арест” спрямо
обвиняемия К.А.. Балансът, който се търси в едно наказателно производство
5
винаги трябва да бъде – дали лицето осъществява действия, с които препятства
приключване на наказателното производство, което се води спрямо него или няма
такива действия. Според съдебният състав мярката за неотклонение, която е
възможно най-леката (т. е. „подписка”) и ще обслужи целите на производството,
водено в полицията. Ако лицето предприеме действия, свързани с укриване след
вземане на по-леката мярка за неотклонение, то тогава последиците биха били
различни – визирани са в чл.66 от НПК.
Интензитетът на действалата мярка за неотклонение е в достатъчна степен
като ограничения към днешна дата, за да приучи обвиняемия стриктно да спазва
съответните правила, свързани с необходимото съдействие за приключване на
наказателното производство. Затова и няма основания да се приеме, че тази
презумпция, която действа, е напълно установена от материалите по делото.
Деянието е извършено през месец август 2020г., а привличането е реализирано и
предявено на 08.03.2021г., т. е. отдалеченост във времето има от близо 7 месеца, а
лицето е оказало съдействие на полицията.
Обстоятелството, че след като лицето се явява самостоятелно и без принуда
при полицейския орган и му е предявено обвинение, според съдия с нищо не е
налагало да бъде внасяне на искане за вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража”, респ. за определяне на мярка „домашен арест”, при
положение, че въпреки конкретната презумпция, лицето няма действия, които да
сочат, че ще се укрие от органите на досъдебното производство или ще попречи
на разследването, което се води срещу него.
По тези съображения и на осн. чл.65, ал.4 вр. чл.62, ал.2 от НПК ,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ по молба на защитника адв. Р.К. мярката за неотклонение на К.
Л. А. с ЕГН: ********** – обвиняемото лице по досъдебно производство
№ 3382-ЗМК-1391/2020г. по описа на 07 РПУ – СДВР, прок. преп. № 35282/2020г.
на СРП, от „ДОМАШЕН АРЕСТ” в ПО-ЛЕКА мярка за неотклонение
„ПОДПИСКА”.
ВЪЗЛАГА на началника на 08 РПУ – СДВР, в района на което е
постоянният адрес на обвиняемото лице, да провежда или да възлага действия
по контрол на изпълнението на мярката за неотклонение „ПОДПИСКА” и
своевременно да сигнализира на наблюдаващия досъдебното производство
прокурор за отклонения на лицето от адреса.
ПРЕПИС от определението, след влизането му в сила , да се изпрати на
органите на досъдебното производство – за сведение и изпълнение.
Определението може да се обжалва и/или в тридневен срок от днес пред
СГС, като в случай на жалба и/или протест НАСРОЧВА ДЕЛОТО за
разглеждане пред Софийски градски съд за 27.05.2021г. от 10:00 часа, за когато
защитникът и обвиняемия са уведомени от днес, и се считат за редовно
призовани.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
ПРЕПИС от протокола да се предостави на страните при изразено с
писмено заявление желание от тяхна страна.
Съдебното заседание приключи в 15:10 часа.
Протоколът е изготвен съгл. чл.311 вр. чл.129, ал.1 от НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
7