Р Е
Ш Е Н
И Е №
99
гр. Силистра, 31.10.2019 г.
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
Административен съд гр.Силистра, в открито
съдебно заседание на трети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в
състав: Павлина Георгиева-Железова, при участието на секретаря Румяна Пенева,
разгледа докладваното от съдията АД № 188 / 2019 г. по описа на Административен
съд Силистра, и за да се произнесе, взе предвид следното :
Постъпила е жалба от ЕТ “***“ ЕИК *********
от гр. Силистра, ***
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 272-ФК /
05.08.2019 г. на началника на отдел
„Оперативни дейности" Варна, главна дирекция "Фискален
контрол" в ЦУ на НАП за запечатване на търговски обект – бензиностанция,
находяща се в с. Айдемир, ул „Бешовица“ № 1 и забрана достъпа до нея за срок от
14 дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС).
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186, ал. 1 от Закона за данък добавената стойност
/ЗДДС/.
Въз основа на релевирани доводи за
незаконосъобразност поради нарушения на материалния закон и несъответствие с
целта на закона, се претендира за отмяна на заповедта и за присъждане на
разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
уточнява, че дори да е липсвала дистанционна връзка между нивомерната система и
НАП, жалбоподателят е действал правомерно като е използвал законовата
алтернатива за ръчно въвеждане на данните, така както е посочено в процесния
протокол от проверка.
Ответната страна, чрез юрисконсулт 0.,
оспорва жалбата като неоснователна. Не претендира юрисконсултко възнаграждение.
Съдът, въз основа на събраните
доказателства, приема за установено следното:
Оспорва се заповед № 272-ФК / 05.08.2019
г., издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1. б.
"г" от ЗДДС от началника на отдел
„Оперативни дейности" Варна, главна дирекция „Фискален контрол" в ЦУ
на НАП за запечатване на търговски обект – бензиностанция, находяща се в с.
Айдемир, област Силистра, ул. „Бешовица“ № 1 и забрана достъпа до нея за срок
от 14 дни.
Принудителната административна мярка е
наложена след извършена документална проверка, обективирана в протокол (ПИП) сер. АА № 0304250 / 01.08.2019 г. (л. 46), при която е констатирано, че в периода
от 01 до 14 май, 2019 г., в нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, ЕТ „***“, в качеството на лице по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС (всяко регистрирано и
нерегистрирано по ЗДДС лице), извършващо продажби на течни горива, не
е подал чрез дистанционна връзка на Националната агенция за приходите
данните по 9 броя доставки на течни горива.
Посоченият протокол, както към момента на
съставянето му на 01.08.2019 г., така и в съдебно заседание при цененото му, не
е оспорен, поради което се ползва с материална доказателствена сила и
удостоверява, че фактите, вписани в него, са се случили така, както са
отразени.
Приобщените доказателства – протоколи от
извършени проверки от дружеството, отговарящо за изправността на нивомерната
система – АД „Галилео.БГ“, удостоверяват проверки и резултати за изрядност в
период, различен от процесния 01-14 май 2019 г., а именно – 03.07.2019 г. и
02.08.2019 г. и не опровергават удостовереното в протокола обстоятелство за
неподаване на изискуемите се данни.
Основният факт по изпълнителното деяние –
неподаване на данни за количество доставени горива чрез дистанционна връзка до
НАП, е отрицателен факт, който прехвърля доказателствената тежест на страната,
която се ползва от насрещния положителен. В тази връзка жалбоподателят не е
ангажирал доказателства, оборващи констатациите по неоспорения констативен
протокол. В резултат следва да се приеме, че действително в посочения период от
01 до 14 май 2019 г. търговецът на горива ЕТ „***“ е осъществил състава на
нарушение като не е изпълнил задължението си по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС да
подава данни за доставените горива чрез дистанционна връзка до НАП по начин,
който да обезпечи възможност за проследяването им.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд Силистра, намира жалбата за частично основателна по
отношение срока на налагането й, поради следните съображения:
По делото не се спори, че заповедта е
издадена от материално компетентен орган по приходите съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за Националната агенция
за приходите в изпълнение изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС.
При издаване на заповедта са спазени
изискванията за форма на административния акт. Мотивирана е чрез въведени
фактически и правни основания, вписани в оспорената заповед, и съдържащи се в
административната преписка.
В административното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които биха могли да
компрометират съдържанието на волеизявлението. Обезпечено е правото на участие
на жалбоподателя.
Съгласно чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки, каквато е процесната.
Материалните
предпоставки, включени в хипотезата на приложената норма на чл. 186, ал. 1 от
ЗЗДС са: търговец на горива, който не спази реда или начина за подаване на
данни по чл. 118
от ЗДДС в Националната агенция за приходите като не подаде по дистанционна
връзка до НАП данни за количеството получено гориво. Процесните обстоятелства
попълват посочения фактически състав, поради което за административния орган е
възникнало правомощието да наложи процесната принудителна административна
мярка.
Обстоятелството,
че към момент, следващ инкриминирания, т.е. към 02.08.2019 г. и 03.07.2019 г. (приложени протоколи, съставени от АД
„Галелео.БГ“ - л. 30 и л. 31) нивомерната
система работи и е изрядна, не опровергава констатацията в заповедта за
налагане на ПАМ и съответно в протокола по чл. 40 от ДОПК, че в периода от 01
до 14 май 2019 г. не са подавани данни чрез дистанционна връзка, тъй като се
касае за различни периоди.
В
обобщение съдът намира, че е установено извършеното нарушение на задължение по
чл. 118, ал. 6 от ЗДДС и в полза на административния орган е възникнало
правомощие за налагане на принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект.
По
отношение срока на налагането на ПАМ:
Като мотиви за определяне на 14-дневен срок
за запечатване на търговския обект са приети обстоятелствата – наличие на
непогасено публично задължение, надвишаващо 1000 лева към датата, следваща
документалната проверка-02.08.2019 г., и „АУАН № F500462 / 17.07.2019 г. за друго
нарушение на Наредба № Н-18/2006 г.“ и в тази връзка е изведен извод за
поведение на лицето, насочено към неспазване на установения правов ред в
страната и отклонение от данъчното облагане.
Така формулираните от административния орган
изводи са недоказани и необосновани. Вписаното в акта обстоятелство – публично
задължение на жалбоподателя към 02.08.2019 г. в размер на над 1000 лева не
обосновава извод за нарушаване на правовия ред. В тежест на административния
орган е да посочи връзката между това обстоятелство и предметния обхват на
оспорената заповед, което по преписката не е сторено. Не е посочено и за какво
публично задължение става въпрос, на какво основание е възникнало то, изискуемо
ли е, с какъв падеж. Независимо от това,
по делото е представено удостоверение, издадено една седмица преди датата,
визирана в заповедта, като не е ясно правното й значение (вероятно – моментът предхождащ
предстоящата дата 05.08.2019 г., на която е издадена процесната ПАМ) от 24.07.2019 г. по чл. 87, ал. 11 от ДОПК за липса на публични задължения към посочената дата. От една страна,
възникването на публично задължение (за
което по делото няма доказателства),
удостоверено като дължимо за период от десетина дни, без наведени от органа
аргументи за значението на това обстоятелство, както и за произхода на
задължението и връзката му с предмета на делото, не обосновават извод за
системно или тенденциозно нарушаване на установения правов ред. От друга
страна, съдът приема цитирания факт на публично задължение в размер над 1000
лева като недоказан поради липса на посочени и представени доказателства от
страна на издателя на акта.
На следващо място, цитираният в заповедта за
налагане на ПАМ АУАН № F500462
/ 17.07.2019 г. не е приложен след изрично разпореждане за представяне на
цялата административна преписка. При това положение следва да се приеме, че
съобразените данни, обусловили срок за налагане на мярката от 14 дни са
необосновани.
След изключване на посочените факти за
наличие на публично задължение в размер на над 1000 лева, но при установеността
на извършено нарушение на задължението по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, настоящият
състав намира за необходимо срокът на налагане на мярката да се намали до 10
дни. При това положение ще е налице пропорционалност между превантивната и
предупредителна мярка спрямо установеното нарушение. Въпреки, че за период от
14 дни подаването на данни до НАП за количествата получени горива е било
компрометирано, то за същите горива НАП е получила данни от доставчиците на течни
горива спрямо бензиностанцията. Търговецът ЕТ „***“ е създал, съхранил и отчел
деветте доставки на гориво чрез посочените в заповедта фактури по начин, който
сочи за редовно водено счетоводство и за отчитане на доставките по начин, който
да обезпечи адекватно удостоверяване на дължимите данъци. Поради това, съдът
намира, че финансовата дисциплина е нарушена, но до степен, съответстваща на
принудителна мярка – запечатване за срок от 10 вместо 14 дни. По този начин принудителната административна мярка се явява необходима за постигане на
целта на закона като е съразмерна по тежест с установените факти и
преследваната цел (чл. 6, ал. 2 от АПК).
Обобщавайки гореизложеното, съдът намира,
че издадената заповед следва да се отмени в частта, надхвърляща 10-дневния срок
за налагането й, а в останалата част да я потвърди.
Съобразно изхода на спора искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски следва да се уважи за половината от
постигнатия резултат - 50 % от 500 лева (50 лв. ДТ и 450 лв. – адвокатски хонорар).
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 предл. второ АПК, Административен съд Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „***“
ЕИК ********* Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
272-ФК / 05.08. 2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейности" Варна,
Главна дирекция „Фискален контрол" в ЦУ на НАП за запечатване на търговски
обект – бензиностанция, находяща се в с. Айдемир, ул „Бешовица“ № 1 и забрана
достъпа до нея В ЧАСТТА, в която мярката е наложена за срок, надвишаващ 10 (десет) дни.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „***“ ЕИК
********* против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
272-ФК / 05.08. 2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейности" Варна,
Главна дирекция „"Фискален контрол" в ЦУ на НАП за запечатване на
търговски обект – бензиностанция, находяща се в с. Айдемир, ул „Бешовица“ № 1 и
забрана достъпа до нея В ЧАСТТА, в която мярката е наложена за срок от 10 (десет)дни включително.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ ДА
ЗАПЛАТИ на ЕТ „-***“, ЕИК *********
разноски в размер на 250 (двеста
и петдесет)
лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му с препис за страните.
СЪДИЯ: