РЕШЕНИЕ
№ 2185
гр.Русе, 19.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 20ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4335 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците И.С.С.
и Г.Д.С. са предявили срещу ответника М.Б.И. *** иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Поддържат,
че на 06.06.2016г. по силата на Договор № 96-00-32/06.06.2016г. за
покупко-продажба на държавно жилище, сключен между тях и Областния управител на
Област Русе, придобили правото на собственост върху следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 63427.12.26.16.2, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Русе, одобрени със заповед №
РД-18-71/24.11,2006г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр.Русе,
кв.„О ч, бл., вх., ап., с площ от 62,04 кв.м., ведно със съответния процент
идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при
граници: на същия етаж 63427.12.26.16.3, 63427.12.26.16.1, под обекта - няма,
над обекта - няма.
Молят
съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение
на М.Б.И. с ЕГН:**********, че са
собственици на площ (стая) от 10,71 кв.м., обособена с преградни стени и
фактически присъединена към имот с идентификатор 63427.12.26.16.1, която площ
(стая) представлява част от собствения самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.12.26.16.2, съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Русе, находящ се в гр.Русе, кв.„О ч, бл., вх., ап., целият с площ
от 62,04 кв.м., при граници: на същия етаж 63427.12.26.16.3, 63427.12.26.16.1,
под обекта - няма, над обекта - няма, намира се в западната му част и е с
изглед на север, както и на прилежащото към самостоятелен обект с идентификатор
63427.12.26.16.2, както и ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ, което по описание в оценителен
протокол от 05.04.1997г. на Института по земеделие и семезнание „Образцов
чифлик" - Русе, представлява избено помещение № 2, с площ от 8,82 кв.м.,
при граници: от изток - изба № 1, от запад - изба № 3 и комплекс, от север -
изба № 3 и коридор, от юг – комплекс. Молят съда да осъди ответницата да им
предаде владението върху описаните имоти, претендират и разноски по делото.
В срока
за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил такъв от ответника, чрез неговия процесуален представител, в който
заявява, че оспорва предявения иск и развива пространни съображения за неговата
неоснователност. Моли за отхвърляне на предявения иск изцяло, както и да му
бъдат присъдени разноските по делото. Заявява доказателствени искания.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. Допусната е и назначена съдебно-техническа
експертиза, изпълнена от вещото лице инж.К.В.К., приета от съда и неоспорена от
страните.
Съдът,
след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и. на
основание чл. 235 от ГПК приема
за установени следните обстоятелства:
Принадлежността
на правото на собственост е една от предпоставките за уважаване на
ревандикационния иск.. Освен това правото на собственост не се погасява с
неупражняването му. Искът по чл.108 от ЗС е иск
на невладеещия собственик срещу лице, което владее без основание. Необходимо е
да са налице три кумулативно съществуващи предпоставки, за да е успешен изхода
по този законов текст: ищецът да е собственик, предмет на иска; ответникът да
държи или владее тази собственост, а така също и. това владеене или държане да
е без основание. При пълно и главно доказване, в тежест на ищеца бе да установи
по безспорен и категоричен начин, че е собственик на претендираните реални
части от имота и че ответникът ги държи или владее тези части без основание..
Искът
за ревандикация по чл. 108 ЗС
съдържа две части: признаване за установено по отношение на ответника, че
ищецът е собственик на имота и. връщане на владението върху имота на
собственика му.. С оглед на тази особеност, ако ищецът докаже да е носител на
претендираното право, но ответникът не владее имота, искът следва да се уважи
само в установителната част и. да се отхвърли в частта за предаване на владението..
В хода
на процеса относно предпоставките, визирани в чл. 108 от ЗС се
установи, че на 06.06.2016г. по силата на Договор № 96-00-32/06.06.2016г. за
покупко-продажба на държавно жилище, сключен между И.С.С. ***, ищците придобили
правото на собственост върху недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор 63427.12.26.16.2, съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Русе, одобрени със заповед № РД-18-71/24.11,2006г. на
Изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр.Русе, кв.„О ч, бл., вх., ап.,
с площ от 62,04 кв.м., ведно със съответния процент идеални части от общите
части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при граници: на същия етаж
63427.12.26.16.3, 63427.12.26.16.1, под обекта - няма, над обекта - няма.
Установено е и не се спори, че И.С.С. *** и като такъв е настанена в описания
недвижим имот през 2004г. по силата на договор наем. След като закупуване на
имота ищците установили, че квадратурата, посочена в документа за собственост и
в схемата, издадена от Агенция по кадастъра, е по-голяма от действителната
площ, която ползвали. Започнали ремонт
на жилището, като при сваляне на старата мазилка, открили зазидана врата в
източната част на жилището откъм апартамента на ответницата. Тогава се
усъмнили, че зазиждането на вратата и отнемането на стаята от техния апартамент
и присъединяването й към съседния не е извършено по съответния ред и въз основа
на одобрени архитектурни проекти. До този извод достигнали от факта, че
действителната площ и граници (очертания) на жилището им, не отговаряли на
площта и границите (очертанията), съгласно кадастралната му схема. Считат,
че тази стая принадлежи към техния имот,
а ответницата не е придобила правото на собственост върху нея, следователно я
държи без правно основание.Освен това ответницата ползвала и избеното помещение,което
се явява прилежащо към жилището им.
Действително избеното помещение не било изрично описано в договора за
покупко-продажба, но нямало друго складово помещение и доколкото избата се
явява прилежаща част (принадлежност) към един самостоятелен жилищен обект,
какъвто е апартаментът им, то считат че са
придобили право на собственост и върху принадлежащото към този жилищен
обект избено помещение, дори това да не е изрично посочено в договора, по
силата на който придобили собствеността. Съгласно трайната практика на
Върховния касационен съд, лицето, което извършва разпореждане с притежаван от
него самостоятелен обект в жилищната сграда (в случая Държавата), не може да
запази правото на собственост върху складовото помещение, принадлежащо към
самостоятелния обект. В тази връзка по делото е представено копие на оценителен
протокол от Института по земеделие, от който е видно, че към процесното жилище
принадлежи избено помещение № 2 с площ от 8,82 кв.м.
Видно от заключението на приетата по делото СТЕ,
действителната площ на жилището на ищците съгласно извършеното архитектурно
заснемане е в размер на 51,33 кв.м.. Приблизително толкова е посочено в
настанителната заповед – 51,80 кв.м. Площта на мазата в документите е 8,22
кв.м. Общо площта на жилището с мазата е 60,00 кв.м., което е с 2 кв.м. по
малко от посоченото в документа за собственост. От друга, според заключението
на вещото лице, действителната площ на жилището на ответницата е значително
по-голяма от посоченото в настанителната й заповед. От изложеното в заключението на вещото лице и
от представените писмени доказателства, съдът формулира извод, че действително
измерената на място застроена площ на жилището на ищците е по-малка от площта,
посочена в документа им за собственост и в схемата на самостоятелния обект, а
площта на жилището на ответницата е по-голяма от посочената в тези два вида
документи. По делото са налични в
достатъчен обем доказателства, че спорната площ се владее от ответницата и то без
правно основание, доколкото по делото не бяха представени документи, доказващи
правото й на собственост върху тази площ. Не бяха представени и одобрени
архитектурни проекти, от които да е видно, че процесната площ е придадена към
жилището на ответницата на законно основание и съобразно действащите нормативи
и правила.
Изложеното
налага извод, че във времето назад е било
извършено преграждане на процесната
стая, чрез зазиждане на врата и придаване на това пространство към апартамента на ответницата, което обаче е извършено
абсолютно незаконосъобразно и поради това не може да доведе до придобиване на
правото на собственост.
По
делото е представена и приета кадастрална схема
на
имота на ответницата, която не е оспорена по надлежния ред и поради това по отношение
на нея действа презумпцията на чл.2, ал.5 от ЗКИР, съгласно който данните в
кадастъра за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, са
доказателство за обстоятелствата, до които се отнасят, до доказване на
противното. В настоящия случай, противното от страна ответницата не бе
доказано. В действителност по делото са представени три схеми на жилището на
ответницата - от дата 23.10.2015г. и от 12.02.2009г., в която посочената площ
на имота е 62,04 кв.м. и от дата 03.04.2009г., в която площта на жилището е
51,85 кв.м. Именно тази втора по ред на издаване схема е послужила при
изготвянето на Договора за покупко-продажба на държавния недвижим имот с праводателя на ответницата,
видно от описаните на втора страница от него документи.
Площта от 51,85 кв.м. е посочена и в съставения акт за държавна собственост и
следващите го документи за прехвърляне на правото на собственост. От заключението на вещото лице се установява, че посочената в документа за
собственост и схемата, площ на жилището на ищцата И.С. е по-малка от
действително измерената на място застроена площ, като разликата е 10,71 кв.м.
Според
установената съдебната практика
предмет на придобиване могат да бъдат единствено самостоятелно съществуващи
вещи. Когато недвижимата вещ е жилище, самостоятелно може да се придобива само
такава част от него, която по силата на архитектурен проект, одобрен съгласно
действащите строителни правила и норми, е обособена и придадена към съседен
недвижим имот. В настоящия случай такова обособяване не е извършено по
надлежния ред, поради което спорната
част не е преминала в патримониума на ответницата, а е неразделна част от
жилището на ищците.
По отношение
на правото на
собственост върху избеното помещение - избените помещения не
са самостоятелни обекти, а принадлежност към жилищата, които са предназначени
да обслужват. Поради това те следват главната вещ, освен ако е постановено или
уговорено друго. В конкретния случай „друго" категорично не е нито
постановено, нито уговорено. Независимо дали това е изрично посочено в
документа за собственост, избеното помещение, отредено към жилището на ищците е
станало тяхна собственост. В този смисъл е и трайната съдебна практика, според
която, ако някое от лицата, които притежават самостоятелен жилищен обект в
сграда прехвърли този обект на трето лице, последното придобива и правото на
собственост върху принадлежащите към жилищния обект обособени помещения в
избата, дори това да не е изрично посочено в договора, по силата на който
придобиват собствеността. В този смисъл са решение №207/16.06.2011г. по гр.д.
№867/2010г. на ВКС, II г.о., решение №707/25.10.20Юг. по гр.д. №48/2010г. на
ВКС, I г.о., решение №138/04.05.2010г. по гр.д. №265/2009г. на ВКС, I г.о.,
постановени по реда на чл.290 ГПК, както и решение №585/06.01.2003г. по гр.д.
№248/2003г. на ВКС, I г.о., решение №293/21.02.2000г. по гр.д. №1275/1999г. на
ВКС, IV г.о.. Сградата е построена с три избени помещения - по едно за всяко от
трите жилища, което се установява и от заключението на вещото лице и след като
тези избени помещения съществуват, не може да им бъде придаван различен правен
статут в зависимост от годината на построяване на сградата. Ето защо съдът
приема, че в конкретния случай избено помещение № 2 се явява принадлежност към
апартамент № 2 и независимо дали това е изрично посочено в документа за
собственост, избеното помещение отредено към жилището на ищците е станало тяхна
собственост.
По
изложените съображения съдът намира, че предявеният ревандикационен иск по чл.108 от ЗС, като
основателен и доказан следва да бъде уважен, тъй като са налице всички законови
предпоставки за неговото уважаване, като се посочиха реалните части на имота на
ищеца, възлизащи на 10,71 кв.м., обособена с преградни стени и фактически
присъединена към имот с идентификатор 63427.12.26.16.1, която площ (стая)
представлява част от собствения самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.12.26.16.2, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Русе, находящ се в гр.Русе, кв.„О ч, бл., вх., ап., целият с площ от 62,04
кв.м., при граници: на същия етаж 63427.12.26.16.3, 63427.12.26.16.1, под
обекта - няма, над обекта - няма, намира се в западната му част и е с изглед на
север, както и на прилежащото към самостоятелен обект с идентификатор
63427.12.26.16.2, както и ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ, което по описание в оценителен
протокол от 05.04.1997г. на Института по земеделие и семезнание „Образцов
чифлик" - Русе, представлява избено помещение № 2, с площ от 8,82 кв.м.,
при граници: от изток - изба № 1, от запад - изба № 3 и комплекс, от север -
изба № 3 и коридор, от юг – комплекс.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в
полза на ищците следва да бъдат присъдени разноските, съгласно приложен списък
по реда на чл.80 от ГПК на
л.194 от делото..
Водим
от горното, съдът
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Б.И. с ЕГН:**********, че И.С.С.
с ЕГН:********** и Г.Д.С. с ЕГН:********** са СОБСТВЕНИЦИ на площ (стая)
от 10,71 кв.м., обособена с преградни стени и фактически присъединена към имот
с идентификатор 63427.12.26.16.1, която площ (стая) представлява част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
63427.12.26.16.2, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Русе, находящ се в гр.Русе, кв.„О ч, бл., вх., ап., целият с площ от 62,04
кв.м., при граници: на същия етаж 63427.12.26.16.3, 63427.12.26.16.1, под
обекта - няма, над обекта - няма, намира се в западната му част и е с изглед на
север, както и на прилежащото към самостоятелен обект с идентификатор
63427.12.26.16.2, както и ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ, което по описание в оценителен протокол от 05.04.1997г. на Института
по земеделие и семезнание „Образцов чифлик" - Русе, представлява избено
помещение № 2, с площ от 8,82 кв.м., при граници: от изток - изба № 1, от запад
- изба № 3 и комплекс, от север - изба № 3 и коридор, от юг – комплекс.
ОСЪЖДА М.Б.И.
с ЕГН:********** да отстъпи СОБСТВЕНОСТТА и предаде ВЛАДЕНИЕТО на И.С.С. с ЕГН:**********
и Г.Д.С. с ЕГН:********** на площ (стая) от 10,71 кв.м., обособена с преградни
стени и фактически присъединена към имот с идентификатор 63427.12.26.16.1,
която площ (стая) представлява част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.12.26.16.2, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Русе, находящ се в гр.Русе,
кв.„О ч, бл., вх., ап., целият с площ от 62,04 кв.м., при граници: на същия
етаж 63427.12.26.16.3, 63427.12.26.16.1, под обекта - няма, над обекта - няма,
намира се в западната му част и е с изглед на север, както и на прилежащото към
самостоятелен обект с идентификатор 63427.12.26.16.2, както и ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ, което по описание в
оценителен протокол от 05.04.1997г. на Института по земеделие и семезнание
„Образцов чифлик" - Русе, представлява избено помещение № 2, с площ от
8,82 кв.м., при граници: от изток - изба № 1, от запад - изба № 3 и комплекс,
от север - изба № 3 и коридор, от юг – комплекс.
ОСЪЖДА М Б.И.
с ЕГН:**********да заплати на И.С.С.
с ЕГН:********** и Г.Д.С. с ЕГН:********** сумата от 1115,25 лева,
представляващи сторени в хода на производството деловодни разноски, съгласно
приложен по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: