Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 02.11.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VI ТО, 5 състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
при участието на
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1548 по описа за 2017 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е главен иск с правно основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 44 ЗЗД и чл. 59, ал. 2 ЗБН, а в условията на
евентуалност искове с правно основание чл. 59, ал. 3 вр. с ал. 4 и чл. 59, ал.
5 ЗБН.
Ищците – А.Д. и К.М., в качеството
им на синдици на „К.т.б.“ АД (н) (Б.та) твърдят, че между Б.та и ответника – „Х.“ АД е сключен Договор за
банков кредит от 04.07.2011 г., съгласно който „КТБ“ АД, предоставя на
ответника банков кредит в размер на 10 000 000 евро. Сочи, че съгласно
извлечение от счетоводните книги на „КТБ“ АД (н.) към 19.10.2014 г.
задълженията на ответника по горния договор са възлизали на 9 939 350. 86 евро,
от които редовна главница в размер на 7 600 000 евро, просрочена главница за
периода от 25.06.2014 г. до 19.10.2014 г. в размер на 1 700 000 евро,
просрочени лихви върху редовна главница за периода от 25.12.2013 г. до
25.06.2014 г. в размер на 354 427.46 евро, текущи лихви върху редовна главница
за периода от 25.06.2014 г. до 19.10.2014 г. в размер на 179 048.61 евро,
текущи лихви върху просрочена главница за периода 25.06.2014 г. до 19.10.2014
г. в размер на 94 355.90 евро и неустойка върху просрочена лихва за периода от
25.06.2014 г. до 19.10.2014 г. в размер на 11 518.89 евро.
Твърдят още, че в деловодството на Б.та
постъпило уведомление с вх. № 9657/22.10.2014 г., с което Е.Г.М.съобщила на КТБ
АД, че по силата на Договор за цесия от 17.10.2014 г. е прехвърлила на „Х.“ АД
вземане в размер на 217 000 лева, произтичащо от Договор за преференциален срочен
депозит № 8052 от 13.05.2005 г. по депозитна сметка IBAN***, представляващо
част от цялото вземане в размер на 396 181.76 лева.
В деловодството на Б.та постъпило и
изявление за прихващане с вх. № 9691/23.10.2014 г. от „Х.“ АД между придобитото
вземане в размер на 217 000 лева и задълженията му към Б.та по Договор за
банков кредит от 04.07.2011 г., до размера на по-малкото.
Синдиците на Б.та намират, че
процесното прихващане е нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността
и не би могло да породи правно действие, тъй като не е спазена предвидената в
чл. 59, ал. 2 ЗБН ред и форма.
В условията на евентуалност и на
отделно основание намират още, че изявлението за прихващане са недействителни
по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като ответникът знаел за
настъпила неплатежоспособност към момента на придобиване на вземането с оглед
на информацията в медиите относно финансовото състояние на Б.та, както и поради
факта, че с Решения № 73 от 20.06.2014 г. и № 74 от 22.06.2014 г. на
Управителния съвет на Българска Народна Б., Б.та е поставена под специален
надзор, които решения са публикувани по партидата на Б.та в Търговски регистър.
В условията на евентуалност намират
също, че изявлението за прихващане е недействително по отношение на кредиторите
на несъстоятелността, тъй като е извършено от длъжника на 23.10.2014 г. - след
началната дата на неплатежоспособността - 20.06.2014 г. (определена с Решение №
1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на САС),
която дата съвпада и с деня, в който Б.та е поставена под специален надзор.
С оглед на изложеното, ищците молят
съда да постанови решение, с което да бъде прогласено за нищожно, а в условията
на евентуалност за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността горепосоченото прихващане, извършено от „Х.“ АД с вземания,
придобити от Е.Г.М..
Ответникът
е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исквете. Не оспорва, че
до ищеца са изпратени уведомления за цесия и за процесното прихващане на
посочените от него дати, както и сключването на договора за цесия. Оспорва
обаче размера на посоченото от ищеца задължение по договора за банков кредит,
като твърди, че е налице предходно прихващане, поради което актуалното му
задължение след двете прихващания е в размер на 11 063.60 евро.
Намира
предявения главен иск за неоснователен, тъй като не са налице противоречия с
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН, която според него е относима към вече
открито производство по несъстоятелност с назначени от съда по несъстоятелност
синдици, а процесните уведомления за прихващане са отправени до квесторите на Б.та,
тъй като към този момент същата е била поставена под особен надзор.
За неоснователни намира и
евентуално предявените искове. Счита, че не са налице предпоставките за
приложението на презумпцията на чл. 59, ал. 4 ЗБН и позоваването на Решение №
73 от 20.06.2014 г. и Решение № 74 от 22.06.2014 год. на Управителния съвет на
БНБ, с които Б.та е поставена под специален надзор не е достатъчно основание да
се счете, че е бил информиран относно финансовото състояние на Б.та, тъй като
целта на поставянето под особен надзор е оздравяването на Б.та. Позовава се на
аналогичен случай, в който Б. е поставена под особен надзор, но по отношение на
нея не е открито производство по несъстоятелност, а са били постигнати целите
на надзора.
Счита също така, че ищците се
позовават на правна норма, която не е действала към момента на съобщаване на процесните
цесии. Излага доводи, че изменението на чл. 59, ал. 5 ЗБН е направено със
Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., обнародван в ДВ,
бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. и с оглед на общите правила да
действие на нормите по време има сила занапред, след като липсва изрична
разпоредба, придаваща му обратно действие. Излага съображения за неприложимост
на чл. 59, ал. 5 ЗБН и в редакцията ѝ преди изменението.
С допълнение към отговора на
исковата молба ответникът представя допълнителни аргументи относно
неоснователността на предявените искове.
Излага доводи относно недопустимост
на предявените искове, тъй като според него чл. 59, ал. 1 във вр. с ал. 3 ЗБН е неприложим спрямо
кредитори, извършили прихващане преди откриване на производство по
несъстоятелност какъвто е процесният случай. Също така, намира, че чл. 59, ал.
5 ЗБН в редакцията си към датата на процесното прихващане визира единствено
прихващания, извършени от Б., а не и такива от кредитори, поради което само
финансовата институция може да бъде надлежен ответник в тук цитираната законова
хипотеза.
С оглед на горното, моли съда да
остави предявените искове без разглеждане като недопустими, респективно да
постанови решение, с което да ги отхвърли и да му присъди разноски.
В законоустановения срок е
постъпила допълнителна искова молба. В нея ищците заявяват, че поддържат
исковата молба. Оспорват изложените от ответника твърдения относно размера на
задължението по договора за кредит. Оспорват доводите на ответника за неприложимост
на чл. 59, ал. 2, 3 и 5 ЗБН.
Считат датата, посочена в договора
за цесия за недостоверна и излагат доводи, че за дата на сключването му следва
да се приеме датата на входиране на уведомлението за цесията в Б.та. Поддържа
становището си, че ответникът е знаел за неплатежоспособността на Б.та и като
допълнителен довод в тази насока сочи, че към момента на придобиване на
вземането, предмет на процесиите прихващания, неплатежоспособността на Б.та е
била обществено известен факт предвид оповестяването от БНБ на 22.10.2014 г. на
т. нар. Доклад за анализа и оценката на активите на КТБ АД, съгласно който Б.та
е с отрицателен капитал, т.е. е неплатежоспособна.
Излага подробни доводи, относно
приложното поле на чл. 59, ал. 5 ЗБН преди и след изменението от 28.11.2014 г.,
като намира, че следва да се приложи по-новата редакция.
Ответникът е депозирал допълнителен
отговор, в
който заявява, че поддържа изложените с отговора на исковата молба и
допълнението към нея възражения и твърдения. Позовава на лансираното в медиите
становище от 21.09.2014 г. на съответни държавни органи относно стабилното
финансово състояние на Б.та. Твърди, че не бил запознат с посочения в
допълнителната искова молба одиторски доклад, поради което няма как да е
информиран и да се приеме, че е могъл да узнае относно неплатежоспособността на
Б.та.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С Решение на СГС, 4-ти състав от
22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г. е обявена неплатежоспособността на „КТБ“
АД с начална дата 06.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност и Б.та
е обявена в несъстоятелност.
По делото е представено Решение от
03.07.2015 г. на САС, трети състав по т.д. по несъстоятелност № 2216/2015 г., с
което е отменено решение на СГС, 4-ти състав от 22.04.2015 г. по т.д. №
7549/2014 г., но само в обжалваната част относно определената датата на
неплатежоспособността и е определена дата на неплатежоспособността 20.06.2014
г. С посоченото решение на СГС Б.та открито е производство по несъстоятелност и
Б.та е обявена в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието на Б.та
и са прекратени правомощията на нейните органи.
На 04.07.2011 г. между „К.т.Б.“ АД
и „Х.” АД, като кредитополучател, е сключен договор за кредит, с който Б.та
отпуска на кредитополучателя банков кредит в размер на 10 000 000 евро, срещу
насрещно задължение на кредитополучателя да погаси главницата на 5 годишни
погасителни вноски, дължими на 25-то число на съответния месец юни в периода от
25.06.2013 г. до 25.06.2017 г., както и да заплаща възнаградителна лихва върху
предоставените му за ползване средства в размер на 7.375 % годишно.
С
договор за прехвърляне на вземания от 17.10.2014 г. Е.Г.М. - Ц.е прехвърлил на
„Х.” АД свое вземане в размер на
250 000 лева, произтичащо от произтичащо от Договор за преференциален
срочен депозит № 8052 от 13.05.2005 г. по депозитна сметка IBAN***.
С
уведомление вх. на „КТБ” АД № 9657/ 22.10.2014 г., Б.та е уведомена, че Е.Г.М.-
Ц.е прехвърлил на „Х.” АД свое вземане в
размер на 250 000 лева, произтичащо от произтичащо от Договор за
преференциален срочен депозит № 8052 от 13.05.2005 г. по депозитна сметка IBAN***.
С
изявление за прихващане вх. № 9691/23.10.2014 г. „Х.“ АД е заявило, че прихваща
придобитото от Е. М. вземане в размер на 217 000 лева, равни на
110 950.33 евро със свое задължение към Б.та в размер на 133 038.59
евро по Договор за банков кредит от 04.07.2011 г., изменен и допълнен с Анекс №
1/29.07.2011 г., до размер на по-малкото.
С
писмо изх. № 8449/12.11.2014 г. КТБ са уведомили „Х.“ АД, че след депозиране на
изявления за прихващане вх. № 9533/20.10.2014 г. и вх. № 9691/23.10.2014 г.
непогасеният остатък по главницата по Договор за банков кредит от 04.07.2011 г.
е в размер на 11 063.60 евро..
Установява се от представеното
извлечение от протокол № 11/20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, че
Управителният съвет е взел решение, с което е поставил „КТБ“ АД под специален
надзор за срок от три месеца, назначени са квестори ограничена е дейността на Б.та
и изпълнението на всички нейни задължения е спряно за срок от три месеца.
С решение по протокол №
23/16.09.2014 г. на Управителния съвет на БНБ е взето решение срокът на надзора да бъде продължен до 20.11.2014
г.
С решение по протокол №
27/06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ е взето решение за отнемане лиценза за извършване на банкова
дейност от КТБ.
При така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдът намира следното:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 3, предложение
трето ЗЗД.
Съобразно
фактическите твърдения на ищците и петитума на предявения главен иск, съдът
намира, че е сезиран с иск по чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД вр. 59, ал. 5
ЗБН. С разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗБН, на която се
позовават синдиците, е уредена единствено форма за действителност на
прихващането, тогава когато то се извършено след като по отношение на Б.та е
открито производство по несъстоятелност, като с нея не се регламентира
специален фактически състав, водещ до нищожност на това едностранно
волеизявление поради неспазване на изискуемата форма. При липса на предписаната
от чл. 59, ал. 2 ЗБН форма е налице фактическия състав на чл. 26, ал. 2,
предложение 3 ЗЗД и предявяваният иск за прогласяване на нищожност в този
случай се урежда от общите правила, от които в специалния ЗБН не са уредени
изключения.
По допустимостта на иска.
Както в теорията, така и в съдебната практика е трайно
установено разбирането, че синдикът като орган на несъстоятелността няма обща
процесуална легитимация да предявява искове от свое име. Въпросът за
легитимацията на синдика е разгледан подробно в Решение № 62/17.07.2009 г. по
т.д. № 39/2009 г. на ВКС, І т.о. и макар това решение да е постановено във
връзка с процесуалната легитимация на синдика в производството по
несъстоятелност по ТЗ, то е приложимо и към банковата несъстоятелност, предвид
еднаквите принципи на уредба правомощията на синдика в двете производства,
както и предвид множеството препратки към ТЗ, които прави ЗБН. В посоченото
съдебно решение на ВКС е прието, че синдикът в производството по
несъстоятелност е орган по несъстоятелността, назначен от съда, който изпълнява
възложените му от закона функции. В изпълнение на правомощията си синдикът е
длъжен да действа както в интерес на длъжника, така и в интерес на кредиторите
на несъстоятелността. Съгласно чл.658 ал.1 т.7 ТЗ (чл. 31, ал. 1, т. 7 от ЗБН – бел. моя)
синдикът участва в производствата по делата на предприятието на длъжника и
завежда от негово име дела, а в предвидените от закона условия може да прави
искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които страна
е длъжникът – чл.658 ал.1 т.6 ТЗ (чл. 31, ал. 1, т. 6 от ЗБН – бел. моя). При тези две групи правомощия синдикът
действа от името на длъжника и упражнява неговите материални и процесуални
права. Синдикът разполага и с правото да предявява отменителните искове по ТЗ,
целящи попълване на масата на несъстоятелността. Според изричното разпореждане
на закона (чл.649 ал.1 ТЗ) отменителен иск може да се предяви от синдика, а при
негово бездействие – от всеки кредитор на несъстоятелността (сходна е
нормата на чл. 60, ал. 3 ЗБН – бел. моя).
С предявяването на отменителен иск е възможно да възникне противоречие между
интересите на длъжника и на кредиторите, поради което синдикът, като орган по
несъстоятелността, действа в обществен интерес. Предоставената му от закона
възможност по чл. 649 ал.1 ТЗ му придава процесуалното качество на субституент
-същият разполага със самостоятелно право на иск, без да е носител на
материалното право, защитавано по исков ред. Правните последици от решението
обвързват синдика и останалите участници в производството по несъстоятелност,
без да е изрично предвидено кредиторите да се конституират като главна страна в
исковия процес. Следователно процесуалната субституция по Търговския закон е
суброгация, поради което правото на иск на синдика съществува само в изричното
предвидените от закона случаи.
От горното може да се заключи, че синдиците на „КТБ”
АД (н) имат право да предявят от свое име, въпреки че не са носители на
материалните права, чиято съдебна защита се търси, само специалните искове по
чл. 3, ал. 3 ЗБН, по чл. 22, ал. 2 ЗБН, по чл. 59, ал. 3 ЗБН и по чл. 59, ал. 5
ЗБН, както
и исковете по чл. 60, по чл. 60а
и по ЗЗД, тъй като с тези искове те
упражняват пред съда свое процесуално право, което е изрично предвидено в
нормите на чл. 60, ал. 3 ЗБН и на чл. 62, ал. 1 ЗБН,.
В случая ищците се позовават на липсата на изискуема
от закона (чл. 59, ал. 2 ЗБН) форма при извършване на процесните прихващания.
При липса на формата по чл. 59, ал. 2 ЗБН е налице фактическия състав на чл.
26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД. В ЗБН липсва норма, която да дава право на синдиците,
да предявят в качеството си на процесуални субституенти иск за нищожност на
тези прихващания поради липса на форма, с оглед на което синдиците не
притежават правото на иск по чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН.
Такова право би имала Б.та, като страна в материалното правоотношение, или трето
лице, чиято правна сфера е засегната от нищожността, т.е., лицата, чието право
е засегнато от нищожното прихващане. Процесуалната легитимация по иска е
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост и при липсата й у
синдиците предявеният от тях иск е
недопустим, поради което производството по него ще следва да бъде прекратено.
Когато бъде прекратено производството по главния иск,
условието, при което е предявен евентуалният иск отпада, поради което съдът
дължи произнасяне по евентуалния иск. Това правило е приложимо и при пасивно
обективно съединяване на искове, каквото има по настоящото дело (така
Определение № 451/08.11.2016 г. по ч.т.д. № 2049/2016 г. на ВКС, І т.о.,
постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК).
Следва да бъде посочено, че и да не отпадаше
вътрешнопроцесуалното условие, при което е предявен евентуалния иск, ищецът има
интерес от разглеждане на евентуалния иск не само при отхвърляне на главния
иск, но и при прекратяване на производството по него, тъй като интересът му е
да получи позитивно решение по някой от предявените искове.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН.
Съгласно чл. 59, ал. 3 от ЗБН прихващането може да
бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, ако кредиторът е придобил вземането и задължението си преди
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, но към
момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по
несъстоятелност. Съгласно приложимата редакция на ал. 4 на чл. 59 от ЗБН, счита се, че кредиторът е
знаел, че е настъпила неплатежоспособност, ако вземането или задължението му е
придобито след датата на вписване на решението на Централната Б. за отнемане на
лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции.
По допустимостта на иска.
Съгласно чл.
60, ал. 3 ЗБН и чл. 62, ал. 1 във р. чл. 60, ал. 3 ЗБН, процесуалано
легитимирани да предявят иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН са синдиците на б.та, които
именно са ищци в настоящото производство, като тази функция към момента се
изпълнява от вписаните в търговския регистър две лица. Ответник е лицето,
направило оспорваните изявления за прихващане, които са едностранни сделки,
поради което ответната страна също е надлежно конституирана.
По основателността на иска.
Фактическият състав на
правото по чл.
59, ал. 3 ЗБН включва следните кумулативни елементи: 1) да е
извършено валидно изявление за прихващане от кредитор към б., спрямо която е
открито производство по несъстоятелност - без значение
дали е извършено преди или след откриване на производството, но ако е извършено
след откриване на производството – да е отправено до синдика на б.та (чл. 59,
ал. 2 ЗБН), като невалидно е и това изявление за прихващане, което не може да
породи материално-правен ефект; 2) преди датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност двете задължения да са съществували и да са
били насрещни и еднородни и вземането на кредитора да е било изискуемо; 3)
вземането на кредитора да е придобито преди датата на откриване на
производството по несъстоятелност, но
кредиторът да е знаел, че Б.та е неплатежоспособна или че е поискано
откриване на производство по несъстоятелност, 4) задължението на кредитора да е
придобито преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, 5)
вземането и/или задължението на кредитора да е придобито след по-ранната дата измежду
датата на подаване молба по чл. 8 от ЗБН и датата на неплатежоспособността,
което изискване логически следва от изискването за знание на един от двата
факта (настъпила неплатежоспособност или подаване молба за откриване
производство по несъстоятелност).
В случая кредиторът „Х.“ АД е отправил изявление за прихващане с
вх. № 9691 на 23.10.2014 г. преди откриване производство по несъстоятелност на
„КТБ“ АД, което е станало с решение от 22.04.2015 г.
Активното вземане, с което е извършено прихващане и вземането на Б.та
към „Х.“ АД са били еднородни, изискуеми и ликвидни преди решението за
откриване производство по несъстоятелност. По тяхното съществуване и размери не
е имало спор между ответното дружество и Б.та, което личи и от писмото на Б.та
с изх. № изх. № 8449/12.11.2014 г., с което тя е признала
насрещното вземане, отразила е счетоводно прихващането и сочи какъв размер от
главницата по кредита на ответника остава непогасен.
Правният ефект на материалноправното изявление за прихващане на две насрещни,
изискуеми и ликвидни вземания (извънсъдебно прихващане) настъпва с факта на
отправяне на изявлението за прихващане, съгласно чл. 104, ал.
1 от ЗЗД и достигането му до насрещната страна, от който момент
насрещните вземания се считат погасени
По въпроса относно момента на придобиване на вземането на
кредитора „Х.“ АД, настоящият състав намира следното: вземането е придобито
чрез договор за прехвърляне на вземане (цесия). Договорът има действие между
страните по него от момента на сключването му – аргумент за противното от чл.
99, ал. 4 ЗЗД, според която законова
норма прехвърлянето има действие за третите лица и за длъжника от момента на
уведомяването на длъжника за прехвърлянето от цедента. Уведомяването на
длъжника не е елемент от фактическия състав на цесията, но същото е необходимо,
за да може цесионерът да събере вземането. До момента на уведомяването му
длъжникът може валидно да изпълни на стария кредитор. Предвид изложеното,
настоящият състав приема, че кредиторът придобива вземането чрез цесия в
момента на сключване на договора. Именно моментът на придобиването е
релевантен, а не моментът на настъпване на материалноправния ефект на
прихващането.
В случая се твърди договорът за цесия между „Х.“ АД и Е. М. да е
сключен на 17.10.2014 г. и именно такава дата е поставена в представения по
делото договор за прехвърляне на вземане. Ищецът е оспорил тази дата с
твърдения, че договорът е антидатиран. Договорът
за цесия е частен документ и поставената в него дата не може да бъде противопоставена
на ищеца. Ответникът е следвало да докаже, че именно посочената в договора дата
е датата на сключването му, съотв. – на придобиване на вземането. Такива
доказателства не са събрани, но пък следва да се приеме, че договорът е сключен
най-късно на 22.10.2014 г., когато Б.та е уведомена за сключването му от
цедента.
Очевидно вземането на кредитора е придобито преди датата на откриване на
производството по несъстоятелност (22.04.2015 г.)
По делото се установи, че решението на Централната Б. за отнемане
на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции
е от 06.11.2014 г., а при служебна справка в търговския регистър се установява,
че това решение е обявено в търговския регистър на 07.11.2014 г. Тъй като както
вземането, така и задължението на кредитора са придобити преди тази дата, то
неприложима в случая е презумпцията за знание по чл. 59, ал. 4 ЗБН. От доказателствата по делото
такова знание у ответника към момента на придобиване на вземането и
задължението също не се установява, предвид следното: Установи се, че в търговския регистър на
23.06.2014 г. е обявено решението на Управителния съвет на БНБ за поставяне на Б.та
под особен надзор. С него е постановено спиране на плащанията
за определен срок и са назначени квестори. С Решение на УС на БНБ № 114 от
16.09.2014 г. е продължен до 20.11.2014 г. срокът, за който Б.та е поставена
под специален надзор, с продължаване на действията на всички произтичащи от
това мерки. Решението е обявено в Търговския регистър по партидата на Б.та на
18.09.2014 г. И двете решения на УС на
БНБ от 20.06.2014 г. и от 16.09.2014 г. са обявени в Търговския регистър преди
датата на извършване на процесното прихващане. С обявяването им същите се
считат, че са станали известни на всички трети лица, включително и на ответника
"Х." АД, по аргумент от чл. 7, ал. 1
от ЗТР. В същото време двете решения на БНБ и тяхното съдържание са
широко оповестени в медиите. Въпреки това, настоящият състав намира, че от
оповестяването на двете решения в търговския регистър и разгласяването им в
медиите, не може да се приеме, че е ответникът е знаел за настъпилата
неплатежоспособност. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗКИ в редакцията преди изменението обн.
ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.Българската
народна Б. задължително отнема издадения лиценз на Б. поради неплатежоспособност,
когато: 1. не изпълнява
повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на Б.та и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на
изискуемите парични задължения в приемлив период от време, или 2. собственият й капитал
е отрицателна величина. Т.е., за да е настъпила неплатежоспособност следва да е
налице поне едно от двете посочени условия, съответно, следва ответникът да е
знаел за настъпването на някое от тези условия. По делото доказателства за
такова знание няма, нито пък се установи някое от насрещните вземания по прихващането
да са придобити след публикуване на решението за отнемане на лицензията на КТБ,
знанието за което решение би означавало знание за неплатежоспособността.
Поставянето под специален надзор изисква
да е налице само опасност от неплатежоспособност – чл. 115, ал. 1 ЗКИ в
редакцията преди изменението обн. ДВ, бр. 62 от 2015 г.,
в сила от 14.08.2015 г., съотв., оповестяването на поставянето под
специален надзор на КТБ означава само разгласяване опасността от нейната неплатежоспособност.
Според чл. 115, ал. 2 ЗКИ в редакцията преди изменението обн. ДВ,
бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г., според който „Опасност от неплатежоспособност
на Б. е налице, когато: 1. отношението й на общата
капиталова адекватност е под определеното минимално равнище, или 2. ликвидните
активи на Б.та по преценка на БНБ няма да бъдат достатъчни, за да може Б.та да
изпълнява задълженията си в деня на тяхната изискуемост, или 3. Б.та не е изпълнила в срок едно или повече
изискуеми задължения към своите кредитори“. И към настоящия
момент Б. може да бъде поставена под особен надзор при опасност от неплатежоспособност
(аргумент от заглавието на Глава 11, Раздел 8 от ЗКИ). Във фактическия състав
по чл. 59, ал. 3 ЗБН присъства знанието за настъпила неплатежоспособност, а не
знанието за опасност от неплатежоспособност. Опасността от неплатежоспособност
е релевантна за иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН, където недействително е извършеното
прихващане след поставянето на Б.та под особен надзор (т.е, при наличие само на
опасност от неплатежоспособност), на не и за иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН.
Съответно – оповестяването на решенията на УС на БНБ за поставяне на КТБ под
особен надзор доказват само знание за опасността от неплатежоспособност. Знание
за неплатежоспособност би се презумирало едва с оповестяването на решението на
БНБ за отнемане лицензията на КТБ за извършване на банкова дейност.
След като не е налице един от
елементите от фактическия състав по чл. 59, ал. 3 ЗБН – знанието за настъпила
неплатежоспособност, искът, предявен на това основание, е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Налице е вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на евентуалния иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Съобразно фактическите
твърдения на ищеца и петитума на предявения евентуален иск, съдът намира, че е
сезиран с иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Съобразно посочената норма
недействително
по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която всеки
от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, е всяко
прихващане, независимо от това кога са възникнали двете насрещни задължения,
което е извършено от кредитор или от Б.та след началната дата на
неплатежоспособността или след датата на поставянето на Б.та под специален
надзор, ако тази дата предшества датата на неплатежоспособността. Според чл.
59, ал. 6 ЗБН, в случаите по ал. 5 действието на прихващането се отлага до
изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104. При продажба на Б.та като предприятие
прихващането има действие след одобряване на сделката от съда по чл. 91, ал. 3.
По допустимостта на иска.
Съгласно чл.
60, ал. 3 ЗБН и чл. 62, ал. 1 във р. чл. 60, ал. 3 ЗБН, процесуалано
легитимирани да предявят иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН са синдиците на Б.та, които
именно са ищци в настоящото производство, като тази функция към момента се
изпълнява от вписаните в търговския регистър две лица. Ответник е лицето,
направило оспорваните изявления за прихващане, които са едностранни сделки,
поради което ответната страна също е надлежно конституирана.
По основателността на иска.
За да бъде
основателен иска на синдиците на Б.та относно съществуването на потестативното
право за прогласяване относителна недействителност на прихващането, следва да
бъдат доказани следните елементи на сложен фактически състав: 1) Б.та да
е в несъстоятелност; 2) Да е налице отправено валидно изявление за прихващане
от кредитор на Б.та с негово вземане към Б.та; 2) Прихващането да е извършено
след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на Б.та
под специален надзор, ако последната е по-ранна.
По делото се установява, че КТБ е в
несъстоятелност, обявена с решението на СГС от
22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2014 г., като определената с въззивно
решение на САС дата на неплатежоспособността е 20.06.2014 г.
Установи се още, че на 23.10.2014
г. ответникът е отправил писмено изявления за прихващане с вх. № 9691/23.10.2014 г. на
свое парично вземане от КТБ, придобито по договор за цесия с Е.Г.М.. Установи
се, че към датата на изявлението за прихващане съществуват юридическите факти,
от които вземанията произтичат – валиден договор за кредит и уведомление за договора
за цесия по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, а по съществуването на насрещните
вземания до размера, посочен в съответното изявление за прихващане страните не
спорят. Прихващането е валидно направено и е
породило своето материалноправно действие, тъй като всяко от двете насрещни
вземания съществуват, същите са еднородни и са ликвидни (безспорни) между
страните. Самите ищци признават в свое писмо изх. №
8449/12.11.2014 г,
че прихващането е породило своя ефект, без да излагат твърдения, че Б.та се е
противопоставила на прихващането.
Спорът между страните е
концентриран единствено в това, дали разпоредбата на чл. 59, ал.5 ЗБН е
приложима към процесното прихващане, тъй като е действаща норма от 28.11.2014
г., т.е., влязла е в сила след извършване на прихващането.
Настоящият съдебен състав намира,
че нормата е приложима към процесното прихващане, предвид следното: Това е
материалноправна норма, уреждаща едно потестативно право на кредиторите на
несъстоятелността на Б.та, следователно, тя може да има действие само занапред,
освен ако в закона изрично не й е придадено обратно действие. Такова обратно
действие на конкретната правна норма не е придавано. Кредиторите на Б.та
придобиват качеството „кредитори на несъстоятелността“ от момента на откриване
производството по несъстоятелност, съответно – синдикът е техен процесуален
субституент от този момент насетне и от този момент стават приложими особените
правила на несъстоятелността. Следователно, потестативното право на кредиторите
да искат обявяване относителна недействителност на извършено прихващане може да
възникне и да бъде упражнено от който и да е от тях или от синдика най-рано при
откриване производството по несъстоятелност, или в случая на 22.04.2015 г.
Упражняването на това право става в обема и при условията на закона, който
действа към момента на възникване, съответно – упражняване на правото. Към
момента на възникване на правата на кредиторите на несъстоятелността и синдика
нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН е действащ закон, поради което възражението на
ответника за неприложимостта й в отношенията с ищците е неоснователно.
Не може да бъде възприето
виждането на ответника, че преценката за приложимостта на чл. 59, ал. 5 ЗБН към
процесното прихващане следва да се извърши към датата на прихващането – 23.10.2014
г. Това е така, защото конститутивният иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН е предоставен
на разположение на кредиторите на несъстоятелната Б. или на синдиците, в
качеството им на процесуални субституенти за защита потестативното право на
кредиторите да искат обявяване относителна недействителност на прихващане с Б.та,
извършено след датата на неплатежоспособността, или датата на поставяне под
особен надзор, ако е по-ранна. Посоченото потестативно право е установено в закона с
цел да не се допусне състояние, при което определен кредитор на Б.та ще бъде
поставен в по-добро положение от останалите при удовлетворяването му при извършване
на разпределение на осребреното имущество по реда на чл. 94 ЗБН. Предвид целта
му, предвидена е само относителна недействителност на прихващането, извършено
след началната дата на неплатежоспособността, т.е., между Б.та и нейния длъжник
действието на извършеното прихващане се запазва, но по отношение на кредиторите
на несъстоятелността, при успешно упражняване на посоченото потестативно право,
прихващането няма действие, освен за сумата, която съответният кредитор би
получил при окончателното разпределение по чл. 104 ЗБН. Качеството на
субектите, на които тази защита е предоставена и нейната цел обосновават извод,
че за относително недействителни могат да бъдат обявени такива правни действия,
които по принцип законът не забранява, но при откриване производство по
несъстоятелност и при определени предпоставки тези правни действия са
неправомерни от гледна точка равнопоставеността на кредиторите и особените
правила в производството по несъстоятелност за тяхното удовлетворяване. След
като прихващането е валидно и поражда действие между кредитора, който го е
заявил и Б.та, от една страна, а от друга, щом възникването на потестативното
право за обявяване относителната му недействителност спрямо кредиторите изисква
открито производство по несъстоятелност, то очевидно ирелевантен за
относителната недействителност е моментът на самото прихващане.
Доколкото прихващането е породило
последиците си на 23.10.2014 г., а определената дата на неплатежоспособността е
20.06.2014 г., то същото е извършено след датата на неплатежоспособността.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че в настоящия случай е възникнало
и съществува потестативно право на кредиторите на несъстоятелността да искат
обявяване недействителност по отношение на тях на извършеното от ответника
прихващане с негови вземания към Б.та, предмет на иска, съответно – това право
може да бъде упражнено от синдиците на Б.та. Искът е основателен и следва да
бъде уважен, при условието на чл. 59, ал. 6 ЗБН.
По
разноските: Право на разноски при този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК имат ищците, но такива, макар да са претендирани,
не се установява да са сторени, включително предвид разпоредбата на чл. 59, ал.
7 ЗБН.
Ответникът следва да бъде осъден да плати дължимата държавна такса, която е
в размер на 4% от стойността на погасените чрез прихващане вземания (217 000
лева), или 8 680 лева, на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
като недопустимо производството по иска с правно основание чл. 26, ал.
2, предложение трето ЗЗД във вр. чл. 59, ал. 2 ЗБН, предявен от синдиците на „К.т.Б.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК ********, гр. София, ул. „********,
чиито функции към датата на решението се изпълняват от К.Х.М., ЕГН ********** и
А.Н.Д., ЕГН **********, против „Х.“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление ***, за прогласяване нищожността,
поради липса на форма, на Изявление за
прихващане с вх. № 9691/23.10.2014
г. на „КТБ“ АД (н.) между вземане на ответника, придобито от Е.Г.М.по
Договор за цесия от 17.10.2014 г. и произтичащо от Договор за преференциален
срочен депозит № 8052 от 13.05.2005 г. и негово ликвидно задължение към „КТБ“
АД (н.)., произтичащо от Договор за банков кредит от 04.07.2011 г.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН, предявен от
синдиците на „К.т.Б.“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК ********, гр. София, ул. „********, чиито функции към датата на решението
се изпълняват от К.Х.М., ЕГН ********** и А.Н.Д., ЕГН **********, против „Х.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, за обявяване недействителността по
отношение кредиторите на несъстоятелността на Изявление за прихващане с вх.
№ 9691/23.10.2014 г. на „КТБ“ АД (н.) между вземане на ответника, придобито
от Е.Г.М.по Договор за цесия от 17.10.2014 г. и произтичащо от Договор за
преференциален срочен депозит № 8052 от 13.05.2005 г. и негово ликвидно
задължение към „КТБ“ АД (н.)., произтичащо от Договор за банков кредит от 04.07.2011
г.
ОБЯВЯВА за относително недействително по
отношение кредиторите на несъстоятелността,
по иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявен от
синдиците на „К.т.Б.“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК ********, гр. София, ул. „********, чиито функции към датата на решението
се изпълняват от К.Х.М., ЕГН ********** и А.Н.Д., ЕГН **********, против „Х.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, Изявление
за прихващане с вх. № 9691/23.10.2014
г. на „КТБ“ АД (н.) между вземане на ответника, придобито от Е.Г.М.по
Договор за цесия от 17.10.2014 г. и произтичащо от Договор за преференциален
срочен депозит № 8052 от 13.05.2005 г. и негово ликвидно задължение към „КТБ“
АД (н.)., произтичащо от Договор за банков кредит от 04.07.2011 г., освен за
частта, която всеки от кредиторите на
несъстоятелността би получил при разпределението на осребреното имущество, като
действието на прихващането в тази му част се отлага до изпълнението на окончателната
сметка за разпределение по чл. 104 ЗБН, на основание чл. 59, ал. 6
ЗБН.
ОСЪЖДА
„„Х.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
да заплати в бюджета на съдебната власт
по сметка на СГС държавна такса в размер на 8 680 лева (осем хиляди шестстотин
и осемдесет лева), на основание чл. 59, ал. 7 от ЗБН.
Решението подлежи на обжалване от страните пред САС,
в прекратителната част – в едноседмичен срок, а в останалата - в двуседмичен
срок от връчването му.