Определение по дело №423/2020 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 септември 2020 г.
Съдия: Маринела Георгиева Стефанова
Дело: 20203520100423
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 499

 

      гр.Попово, 03.09.2020г.

 

Поповският районен съд, в закрито заседание на трети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА СТЕФАНОВА

                                                                                    

като постави за разглеждане гр.д. № 423 по описа на ПпРС за 2020г., установи следното:

 

          Производството е по реда на чл.140  ГПК.

          Предявен е иск от Т.М.Т. ***, действаща чрез адв.Б.К. от ТАК против П.Н.А.,***.

Съдът намира, че исковата молба е редовна, предявеният иск е допустим, родово и местно подсъден на Поповски районен съд.

          СЪДЪТ ПРАВИ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

В исковата си молба ищецът твърди, че  ответницта са бивши съпрузи, като бракът им бил прекратен с Решение №79/23.05.2019г. по гр.дело №26/2019г. Със същото решение родителските права спрямо роденото от брака  дете А.Т.М.род.на ***год., били предоставени на ищеца, а за майката бил определен режим на лични отношения с детето и съответно определена месечна издръжка, която тя да заплащала. Твърди, че  отношенията му с ответницата не били добри, почти не поддържали връзка.  След постановяване на съдебното решение,  се виждали един път. Първоначално  ответницата се обаждала по телефона на дъщеря им, но тези обаждания с времето станали все по-рядко.

Ищецът твърди, че  не знае  къде  била сега ответницата и  дали има друго семейство. При един от разговорите им, попитал дали ще  подпише декларация за пътуване зад граница на дъщеря им, тъй като срокът и изтича, но тя отказала.

 Твърди се, че от раздялата на страните за детето се грижи ищеца, подпомаган от своите родители. За дължимата от ответницата издръжка, образувал изпълнително дело при ДСИ-РС-Попово, по което ответницата заплатила дължимите издръжки и към момента редовно заплащала такава по негова банкова сметка

***, че дъщеря му се чувствала добре, спокойна била, а  емоционалната им връзка била много силно изградена. Желанието и на двамата  било да могат свободно и периодично да се прибират в Р България, през ваканциите. Поради липса на необходимото съгласие от страна на майката, това било невъзможно.

Поради липсата на диалог с ответницата, нейната незинтересованост от развитието и нуждите на детето им, лишавайки го от правото му на свободно предвижване и най-вече от това да живеели заедно,  ищецът считам че било в  интерес на детето да може да пътува свободно от България за  И. и обратно.

Предвид изложеното,  ищецът  моли съда да постанови решение, с което да разреши  на малолетното дете- А.Т.М.род.на ***год да пътува извън пределите на Република България до Г., придружено от ищеца, нейния баща и законен представител или от упълномощено от нея лице, без да е необходимо за целта съгласието на майката  П.Н.А., както и да се окаже съдействие относно снабдяване на детето с документи за самоличност-паспорт.

В срока и по реда на чл.131 от ГПК ответникът П.Н.А.,  не е депозирал писмен отговор, не представя доказателства, не прави доказателствени искания.

Правната квалификация на исковете – иск по  чл. 127а, ал. 2 от СК във вр. чл. 45 и чл. 76,т.9 от ЗБЛД.

Ищецът носи тежестта да докаже твърдените от него факти, изложени в исковата молба – че  страните са родители на малолетното дете, че между страните съществува разногласие по въпросите, свързани с пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите документи за това, както и че исканото от съда разрешение за заместване съгласието на другия родител, е в интерес на детето, като се УКАЖЕ на ищеца, че в  насроченото съдебно заседание следва да конкретизира за какъв период се претендира да се даде разрешение детето да пътува.

Съдът прецени, че приложените към исковата молба писмени доказателства, както и поисканите от ищеца гласни доказателствени средства, са относими, допустими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати.

С оглед разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДетето следва да бъде уведомена Дирекция “Социално подпомагане” – отдел “Закрила на детето”– гр. Попово за образуваното гражданско дело, както и да се изиска да бъде по делото подробен писмен социален доклад..

Следва да бъде насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, както и да им бъде указана възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.           Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА съдебно заседание на 06.10.2020г –09,30ч., за която дата да се призоват страните.

УКАЗВА на ищеца, че в  насроченото съдебно заседание следва да конкретизира за какъв период се претендира да се даде разрешение детето да пътува.

УКАЗВА  на ответника, че съдът е длъжен да го изслуша, на осн. чл.127а, ал.3 от СК, освен ако не се яви без уважителна причина в насроченото с.з.

УКАЗВА на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА до разпит по двама свидетели на всяка страна, които следва да се водят в насроченото с.з.

ДА СЕ  УВЕДОМИ  на осн. чл.15 ал.6 от Закона за закрила на детето   Дирекция “Социално подпомагане” - отдел „Закрила на детето”-гр.Попово за образуваното производство, както и  да се ИЗИСКА да  бъде представен по делото подробен писмен СОЦИАЛЕН ДОКЛАД.

 

ПРЕПИС от  определението да се връчи на страните  едновременно с призовките за първото по делото  заседание, на осн. чл.140 ал.3 ГПК.

 

 

СЪДИЯ :