Р Е Ш Е Н И Е №261652
07.06.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 1185/2020г. по описа на същия съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по исков спор .
Искове на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. № *********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България ЕИК *********, седалище и адрес:
гр. София 1715, район “Младост”, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14, представлявано от заместник – управителя си Д. Д.,
депозирани против Б.Н.С., ЕГН **********,*** .
Според
изложеното, между страните имало сключен договор за потребителски заем № ***********. По силата на договора, ищецът предоставил на ответника паричен кредит в
размер на 1500.00 лв., които ответната страна могла да усвоява чрез нарочна
кредитна карта, която С. активирал на дата 20.12.2017г. Договорена била лихва
като възнаграждение на кредитора и такси за обслужване на кредита за използвания период; ответника се задължил да
заплаща минимална погасителна вноска, съставляваща променлива величина. С.
преустановил обслужването на кредитната карта на дата 01.10.2018г.
Останали
за плащане 1572.23 лева от главницата,
275.45 лева от договорната лихва, начислена за период от 01.10.2018г до
08.03.2019г. , и законната лихва за забава в размер на 82 лева за периода от 08.03.2019 год. – 11.09.2019 год., за
които суми ответното дружество се
снабдило със заповед за плащане под № 8508/01.10.2019г. , издадена по ч. гр.
дело № 15283/2019 год. по описа на Районен съд – Пловдив, І бр.състав.
Заповедта била връчена на С. по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК , затова кредиторът
, на което дружество са дадени указания по реда на чл. 422 от ГПК, иска
установяване на вздемането си по договора в размерите , посочени по – горе. В
условията на евентуалност, се иска осъждане на ответника да заплати същите суми
на същото основание, както и присъждане на разноските по спора.
Ответникът е оспорил иска; отговорът му е подаден в срока по чл. 131 от ГПК. Отрича съществуването на договора, защото не бил подписан от
ответника; ако такъв е сключен ,
възразява, че е недействителен на основанието по чл. 26 от Закона за
задълженията и договорите, чл. 22 от Закона за потребителския кредит, и 146 от
Закона за защита на потребителите. Отрича изискуемостта на вземанията - не била обявена предсрочна такава, тъй като
исковата молба била връчена на особен
представител. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Допустим
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК и чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД, чл.79 и чл. 86 от ЗЗД,
съединен с осъдителен иск на същото основание и между същите страни.
Вещото
лице по техническата експертиза дава заключение , че шрифта , с който договора
е изпълнен , е 11.5 пункта , а общите условия към него – с шрифт 11.6
пункта.
Вещото
лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че С. е усвоил общо
1700.72 лева от отпуснатия му кредит, начислени са му 155.01 лева такси, 472.40 лева
възнаградителна лихва . От тези суми остават за плащане съгласно договора
1572.23 лева от главницата , 375.45 лева кредиторово възнаграждение и 82.11
лева лихва за забава за периода от 08.03.2019г до 11.09.2019г.
Исковете
са допустими като установителни – има
идентитет между вземането, така, както е посочено в заповедта за изпълнение –
от една страна, и исковата молба, от
друга. Спазени са сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК. По отношение на
допустимостта на исковете съдът следва да отбележи също така, че след като е
допустим установителния иск, съдът не може да се произнесе по съществото на
осъдителния такъв, освен ако производството
по главния такъв се прекрати.
Съдът,
като се запозна с изложените от страните факти и ангажираните доказателства, съобрази по същество следното:
Съществуването на договора , от който
кредиторът черпи права , се доказва
- при условията на пълно главно доказване – от приложеното и неоспорено
касателно доказателствената си годност копие от същия на л. 38 от делото. Макар
да е сключен по повод друг договор за кредит между същите страни ( под
номер ***********) , на практика документа ,
озаглавен „ приложение „ всъщност съставлява самостоятелен договор за
потребителски кредит, доколкото съществените му елементи са напълно различни от
тези , залегнали в договора ***********;
без значение е, че общите условия на двата договора са закрепени в един и същ
документ. Приложението не е подписано от
ответната страна , но са подписани общите условия. Доколкото и вещото лице дава
заключение , че от картовата сметка има усвоени суми ( а договорът за заем е
реален ), и С. е застраховал плащанията по кредитната карта , то съдът следва
да приеме , че договора е сключен и самата карта като вещ е предадена на
ответната страна. Следователно за длъжника възниква облигационното задължение
да върне полученото и лихвите към него.
Договорът
попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит и следва да се подчинява на закрепените там
правила за потребителска защита на кредитополучателите, определени съобразно
редакцията на закона към датата на сключване на договора, ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) ,
договора следва да е написан в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, в два екземпляра – по един за всяка
от страните по договора, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от
12 пункта. Той трябва и да съдържа поне
реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В случая договорът
е писмен, съдържа посочване на общия
размер на кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, и условията за прилагането му. Тъй като
лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора , неприложими към същия
са изискванията за: посочване на индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, и периодите, условията
и процедурите за промяна на лихвения процент,
методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а. Има информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Има информация за наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, и срока, в който това право може да бъде упражнено.
Договорът
обаче е изпълнен със шрифт, по – малък от изискваните 12 пункта , което важи както за приложението със
договорените специални условия , така и
за общите такива на ищеца за този вид
кредити. Независимо от малката разлика, изразяващи се в части от мерната
единица „пункт“, това обстоятелство
релевира недействителност на целия договор по реда на чл. 22 от ЗПК , тъй като
нормата на чл. 10 ал. 1 от ЗПК е ясна и целта и смисъла на закона не позволяват
ограничителното й тълкуване. Не се
откри и такова противоречие с
правилата за потребителска защита, закрепени в Закона за защита на
потребителите, което да води до нищожност на отделни клаузи от договора.
Потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита .
Друго
възражение на ответната страна е , че вземанията на ищеца по договора не са
обявени да са изискуеми – липсвала предсрочна изискуемост. Съдът не го споделя. Предвид специфичния
характер на ползвания кредитен продукт, в него липсват изрично уговорени срокове
за връщане на усвоената част , договорена е единствено минимална погасителна
вноска в определен размер, дължима всеки
месец – докато се плати всичко дължимо по договора. Вноската не погасява
цялото задължение на длъжника , а самия договор е без срок. Затова не се касае
за изискуемост, при която длъжникът губи привилегията на предварително
договорен срок; при липса на договорни срокове , той трябва да
бъде поканен. Това е направено с поканата на л. 40 от делото, получена
лично от С.. Съдът не отрича
изискуемостта на цялото вземане.
Каква е обаче чистата стойност на кредита,
като се има предвид , че претенцията за главница надхвърля договорения между страните
максимален кредитен лимит?
От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира, личи, че до 07.09.2018г С. е усвоил общо 950 лева от разрешения
кредитен лимит; до същата дата е погасил 128.47 лева от тази главница. Ако
приемем, че това погасяване увеличава разполагаемата част/ неусвоения остатък
от лимита, това означава , че към тази дата ответника е имал право да изтегли
още 678.47 лева. Изтеглени са обаче 700 лева, с 21.53 лева повече от разрешения
лимит. Тъй като договорът между
страните не предвижда възможност кредитния лимит да бъде увеличен чрез
конклудентни действия на длъжника (напр. неразрешени транзакции), последната
сума не е дадена на договорно основание и в тази част иска за главницата следва
да бъде отхвърлен.Отделно, пак от същото заключение ( таблицата на л.116 ) личи
, че в главницата са включени и три такси на обща стойност от 50.70 лева, за
които няма данни да са платени от С. , и
които също не са част от чистата стойност.
Затова съдът приема , че чистата стойност на
този кредит е 1500 лева , до който сума искът е основателен; за разликата от 72.23
лева ( 50.70+21.53) до пълния предявен
размер от 1572.23 лева , той следва да
бъде отхвърлен.
Разноските
се понасят от ответника пропорционално
на уважената част от иск.
По
списъка по чл. 80 от ГПК , размера на направените от ищеца разноски е общо 688.67
лева по двете производства, дължат му се
съобразно уважената част 535.32 лева ( 688.67/1929.68*1500 лева). Ответникя е
бил представляван от назначен от съда особен представител, собстевни разноски
не е направил.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплати на бюджета на съдебната власт разноските,
направени за техническа експретиза, доколкото същата е потвърдила тезата на
ответника за недействителност на договора и част от иска е отхвърлена.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено, че в отношенията
между страните, Б.Н.С., ЕГН **********,***, дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. № *********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България ЕИК *********, седалище и адрес: гр. София 1715, район “Младост”, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14, сумата от
1500 лева – чиста стойност на главница
по договор № ***********, за която е
издадена заповед за плащане № 8508/01.10.2019г.
по ч. гр. дело № 15283/2019 год. по описа на Районен съд – Пловдив, І
бр.състав, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаването на
заявлението в съда – 26.09.2019г до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете в частите, представляваща сума от 275.45 лева договорна лихва, начислена
за период от 01.10.2018г до 08.03.2019г. ,
законна лихва за забава в размер на 82 лева за периода от 08.03.2019 год. – 11.09.2019 год., както и
над размер на главницата от 1500 лева до пълния предявен размер от 1572.23
лева, като неоснователни.
Осъжда Б.Н.С., ЕГН **********,***, да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция, рег. № *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А клон България ЕИК *********, седалище и адрес: гр. София 1715, район “Младост”, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14,,
сумата от 535.32 лева разноски по делата
, включително ч. гр. дело 15283/2019г, ПРС.
Осъжда БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Франция, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А клон България
ЕИК *********, седалище и адрес: гр.
София 1715, район “Младост”, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София сграда 14, да
заплати по бюджета на съдебната власт, чрез сметката на РС Пловдив за
депозитите, сумата от 175 лева
възнаграждение на експерт.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен
съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ