Решение по дело №529/2024 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентното ведомство на Република България, срещу Решение №203/07.05.2024г. по АНД №116/2023г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е отменено Постановление за маловажен случай № 149/08.12.2022г. на председателя на Патентното ведомство, с което на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН за нарушение по чл. 127 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/ е предупредено „ТИМ“ ООД от гр. В. Търново и на основание чл. 127, ал. 5 от ЗМГО са отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушението.

Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и съществени процесуални нарушения – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, по същество от касационната инстанция, с което да бъде потвърдено постановлението за маловажен случай, както и да се присъдят в полза на Патентното ведомство разноски за производството.

Ответникът по жалбата – „ТИМ“ ЕООД от гр. В. Търново, чрез *** Д. М., оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение.

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С Решение № 203/07.05.2024г. по АНД №116/2023г. състав на Великотърновския районен съд е отменил Постановление за маловажен случай №149/2022г. на председателя на Патентното ведомство, с което на основание чл. 28, ал. 1 от ЗАНН за нарушение по чл. 127 от ЗМГО е предупредено „ТИМ“ ООД от гр. В. Търново, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай в едногодишен срок от влизане в сила на предупреждението, ще му бъде наложена „имуществена санкция“; на основание чл. 127, ал. 5 от ЗМГО са отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушението. За да постанови този резултат съдът е приел, че актът за установяване на административно нарушение е съставен в нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тъй като е изтекъл визираният в посочената разпоредба едногодишен срок от извършване на нарушението. Оттам е изведен правен извод за незаконосъобразност на обжалваното постановление.

Така постановеното решение е неправилно.

При разглеждане на делото от фактическа страна е било прието за установено, че 21.01.2021г. служители на ОД на МВР – В. Търново за извършили проверка в търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. В. Търново, ул. „Емилиян Станев №9, стопанисван от „ТИМ“ ЕООД. При проверката е било установено, че в търговския обект се предлагат за продажба 15 пакета от по 250 гр. мляно вакуумирано кафе, означено с марка “LAVAZZA CREMA E GUSTO”. На проверяващите органи не са били представени документи, удостоверяващи връзка между посочените стоки и притежателят на регистрираната търговска марка “LAVAZZА”. Стоките са иззети, като е съставен протокол за доброволното им предаване.

Материалите по образуваната прокурорска преписка №43182021г. по описа на Великотърновската районна прокуратура са били изпратени на Патентното ведомство на Република България на 20.04.2022г., където е образувано административнонаказателно производство с издаването на АУАН №46/20.06.2022г. С обжалваното пред районния съд Постановление за маловажен случай №149/2022г. на председателя на Патентното ведомство извършеното е прието за нарушение по чл. 127 от ЗМГО, но е квалифицирано като маловажен случай. На основание чл. 127, ал. 5 от ЗМГО са отнети в полза на държавата стоките, предмет на нарушението.

Решението на районния съд е неправилно, като постановено в противоречие със закона, като съображенията за това са следните:

Необосновано въззивният съд За да отмени постановлението е приел, че не е спазен визираният в чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН едногодишен срок за съставяне на АУАН, смитано от датата на извършване на нарушението. Съгласно ТР № 112 от 16.12.1982 г. по н. д. № 96/82 г., ОСНК институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване - чл. 81 НК, се прилагат и за давността по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания. В чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания наред с другите въпроси е посочено, че за обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 3 НПК изтеклата давност е обстоятелство, което изключва наказателната отговорност. Това налага извода, че възбуждането на наказателно преследване за деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а административно нарушение, прекъсва давността по чл. 34 ЗАНН. Докато продължава предварителното и съдебно производство за това деяние, давността по чл. 34 ЗАНН се спира. В подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл. 33 ЗАНН, която забранява на административнонаказващите органи да образуват административнонаказателно производство, когато за същото деяние е възбудено наказателно преследване. Това означава, че започването или продължаването на административнонаказателното производство зависи от завършването на предварителното или съдебното производство. В тези случаи предвиденият едногодишен давностен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за състоянието на акт, установяващ нарушението, е без значение, тъй като акт не се съставя - чл. 36, ал. 2 ЗАНН. Още повече, че постановлението на наблюдаващият прокурор за прекратяване и пращане по досъдебно производство № ЗМ-17/2021г. по описа на ОД на МВР Велико Търново и прокурорска преписка № 431/21г. на Районна прокуратура Велико Търново е от 25.03.2022г., към който момент даже е изминала повече от една година от извършване на нарушението на 21.01.2021г.

Като е приел друго, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Районният съд е изложил мотиви за отмяна единствено на формално основание предвид приетия за приложим едногодишен давностен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, който предвид гореизложеното не е изтекъл. Липсва произнасяне по същество. Настоящата съдебна инстанция е по правото и не може да обективира фактически изводи, предоставено от законодателя като правомощие единствено на районния съд. Когато спорът не е разгледан по същество, проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК е възпрепятствана. Доколкото въззивният съд е отменил постановлението за маловажен случай без да изложи доводи по съществото на спора, съдът намира, че делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на ВТРС, който след обсъждане на доказателствата и доводите на жалбоподателя за неизвършване на нарушение следва да изложи мотиви по въпросите, свързани с обективната страна на деянието, неговото авторство, правната му квалификация, както и спазени ли са останалите процедурни правила в хода на административнонаказателното производство.

Следва на решаващият състав да се обърне внимание и на необходимостта от самостоятелни мотиви в частта относно отнетите стоки предвид разпоредбата на чл. 127, ал. 5 от ЗМГО, че предметът на нарушението по ал. 1 – 4, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи, като притежателят на марката или упълномощено от него лице може да присъства на унищожаването. Също така на основание чл. 226, ал. 3 от АПК съдът следва да се произнесе по претенциите на страните за разноски, в т. ч. за настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І и чл. 222, ал. 2 от АПК, Административния съд – В. Търново

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 203/07.05.2024г. по АНД/НАХД № 116/2023г. по описа на Великотърновския районен съд.

ВРЪЩА делото на Районен съд Велико Търново за ново разглеждане от друг състав на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.