Р Е Ш
Е Н И Е
№ …
гр. София, 04.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен
състав, в публичното заседА.е на пети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №4887 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218 ал.1 вр. чл.196
и сл. ГПК отм. вр. пар.2
ал.1 ПЗР на ГПК.
С решение №160/21.06.2016 г. по гр.д.
№967/2016 г. на Върховния касационен съд, І ГО, е отменено решение №6425 от
14.09.2015 г., постановено по гр.д. №1869/2007 г. по описа на СГС, ІV-в състав,
и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния
съд.
Въззивното производство е образувано по въззивна
жалба на ищеца Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“
срещу решение от 30.03.2007 г. по гр.д. №10455/2005 г. на Софийския районен
съд, 40 състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя и Л.Т.Б. срещу
С.К.Й. иск с правно основА.е чл.108 ЗС за предаване
владението на следния недвижим имот, намиращ се в гр. Банкя, а именно: УПИ XL-2402, кв.201 по плана на Банкя, м. „Тенев баир“, с площ от
1076 кв.м., при грА.ци: от
две стрА. – улици, УПИ XL-2403
и УПИ ХХХІХ-2407.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно и
постановено в несъответствие с материалния закон. Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът е
придобил процесния недвижим имот на основА.е изтекла в негова полза 5-год. придобивна
давност. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна С.К.Й. в срока за отговор по чл.218г ГПК отм. оспорва жалбата и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Ответникът
Л.Т.Б. не взема становище по
жалбата. Не претендира разноски.
Третите
лица помагачи Г.К.Ц. и М.П.Д. не вземат становище по жалбата.
С
определение, постановено по гр.д. 8022/2016 г. по описа на СГС, ІІІ-в въззивен състав, на основА.е
чл.120 ГПК отм. като ищец по делото е конституирана **********.
Образувано е и по въззивна
жалба на ищеца С.О.срещу решение от 30.03.2007 г. по
гр.д. №10455/2005 г. на Софийския районен съд, 40 състав, с което е отхвърлен
предявеният от А.К.Ч., заместена в хода на производството от Сдружение с
нестопанска цел „Американски университет в България“ и Л.Т.Б.срещу С.К.Й., иск
с правно основА.е чл.108 ЗС за предаване владението
на следния недвижим имот, намиращ се в гр. Банкя, а именно: УПИ XL-2402, кв.201 по плана на Банкя, м. „Тенев баир“, с площ от
1076 кв.м., при грА.ци: от
две стрА. – улици, УПИ XL-2403
и УПИ ХХХІХ-2407.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно.
Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че ответникът е придобил процесния недвижим
имот на основА.е изтекла в негова полза 5-год. придобивна давност. Оспорва ответникът да владял имота,
считано от 03.07.1996 г. Релевира и възражение за
нищожност на договора, обективиран в нот. акт №161, т.LХХІ, н.д. №14226/1996 г., поради противоречие със
закона – разпоредбата на чл.59 ЗТСУ, и за недействителност на основА.е чл.40 ЗЗД. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи
предявения иск. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна С.К.Й. в срока за отговор по чл.218г ГПК отм. оспорва жалбата и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Ответникът
Л.Т.Б. не взема становище по
жалбата. Не претендира разноски.
Третите
лица помагачи Г.К.Ц. и М.П.Д. не вземат становище по жалбата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувА.я
съдебен акт и събрА.те по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
СРС, 40 състав, е сезиран с искова молба
от А.К.Ч., с която срещу С.К.Й. е предявен иск с правно основА.е
чл.108 ЗС за следния недвижим имот, а именно: дворно място, съставляващо УПИ ХХV-2402,
кв.201 по плана на Банкя, м. „Тенев баир“, с площ от 1076 кв.м., при грА.ци: от две стрА. – улици, УПИ XL-2403
и УПИ ХХХІХ-2407. В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на описА.я по-горе недвижим имот на основА.е
наследство, останало от наследодателите и Е. М.Ч.иИ.К.Ч.,
и реституция по ЗВСОНИ. Твърди още, че М.П.Д. е придобила от ищеца и брат и И.К.Ч.,
действащи чрез пълномощника им Г.К.Ц., процесния
недвижим имот по силата на договор за покупко-продажба, инкорпориран в нот. акт за продажба на недвижим имот №160, т.LІV, н.д. №10839/30.05.1996 г., а ответникът е придобил процесния недвижим имот от М.П.Д. с договор за
покупко-продажба, обективиран в нот.
акт за продажба на недвижим имот №161, т.LХХІ,
н.д. №14226/03.07.1996 г. Ищецът поддържа, че сделката, по сила на която заедно
с брат и са се разпоредили с описА.я недвижим имот е
нищожна поради липса на съгласие, а пълномощното, с което Г.К.Ц. се
легитимирала, не е достатъчно конкретно, за да даде такава представителна власт
за извършване на разпоредителни сделки, т.е. сделката е извършена от лице без представителна
власт. Също така излага съображения, че процесната
сделка е нищожна, тъй като е привидна – прикрива дарение, противоречи на закона
– накърнява принципа за еквивалентност на престациите,
накърнява добрите нрави, както и пълномощникът се е договорял
във вреда на представлявА.я продавач. По тези
съображения счита, че сделката не е породила вещно-транслативен
ефект и ответникът упражнява фактическа власт върху имота без основА.е.
Ответникът С.К.Й. е оспорил
предявения иск. Релевирал е и възражение за изтекла в
негова полза от 1996 г. придобивна давност.
С определения, постановени в о.с.з.,
проведено на 23.03.2006 г., на основА.е чл.174 ГПК
отм. Г.К.Ц. и М.П.Д. са конституирА. като трети лица
помагачи на страната на ответника.
С определение, постановено в о.с.з.,
проведено на 10.10.2006 г., първоинстанционният
съд на основА.е чл.120 ГПК отм. е конституирал като
ищци Л.Т.Б. и Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“.
С постановеното по делото решение,
СРС, 40 състав, е отхвърлил предявения иск, като е приел, че договорът за
покупко-продажба, с който ответникът е придобил процесния
недвижим имот, е нищожен поради липса на представителна власт, но ответникът е
придобил имота на основА.е изтекла в негова полза
5-годишна придобивна давност.
Видно
е от представения по делото нот. акт за право на
собственост на недвижим имот, добит чрез обстоятелствена проверка, №19, т.IX,
рег.№220, н.д. №327/1928 г. на нотариус при Софийския окръжен съд, М.Т.Х.е
признат за собственик по силата на придобивна давност
на следния недвижим имот: празно място – борова гора, находяща
се в с. Банкя, м. „До селото”, на площ от около 85 дка, при съседи: дол, път,
мера и собствен имот на М.Х..
Видно от представения нот. акт за
продажба №74, т.VIII, н.д. №1402/01.05.1930 г. на Първи нотариус при Софийски
окръжен съд, М.Т.Х.и съпругата му Д.М.Т. са продали на Е. К.Ч.а един хотел, находящ се в чертите на с. Банкя, състоящ се от разни стари
постройки върху 99,4 кв.м., с общо застроено и незастроено пространство от
8 915,04 кв.м., образуващи квартали по плана на с. Банкя, при съседи: шосе
София-Банкя, площад при каптажа и от три стрА. - М.Т.,
с новопроектирА. улици.
По делото е представен нотариален акт
за дарение на недвижим имот №35, т.XVIII, н.д. №3326/22.10.1941 г. на Първи
нотариус при Софийски областен съд, с който М.Т.Х.е дарил на дъщеря си Е. К.Ч.а
от целокупния, притежаван от него недвижим имот, находящ
се в чертите на с. Банкя, състоящ се от изкуствено засадена гора и посадени
овощни градини, състоящ се целия от 220 дка, в местността, наричана по-рано
„Под селото”, „Над селото” – „Къси дол”, а сега „На върха”.
Представени
са акт за завземане на недвижим имот за държавен, б.с. на Е. К.Ч.,
№1970/22.04.1953 г. за следния недвижим имот: Борова гора, овощна градина и
ливада общо от около 110 дка в с. Банкя, м. „Тенев баир“ и акт за завземане на
недвижим имот за държавен, б.с. на Е. К.Ч., №1971/23.10.1950 г. за следния
недвижим имот: вила за живеене в с. Банкя, както и удостоверение
№ДИ94-Е-2/17.03.1992 г., издадено от отдел „Държавни имоти“ при ОбНС – Банкя, от което се установява, че посочените по-горе
имоти са отчуждени от Е. К.Ч..
Видно
е от представеното удостоверение за наследници №950 от 24.07.1995 г., издадено
от СО, район „Средец“, М.Т.Х.е починал на 06.10.1943 г., и оставил следните
наследници по закон: Е. К.Ч.-дъщеря, починала през 1995 г.
Видно
от представеното по делото удостоверение за наследници №457 от 08.05.2001 г.,
издадено от СО, район „Средец“, Е. М.Ч.е починала на 12.02.1995 г. и е оставила
следните наследници по закон: А. К.Ч.-дъщеря и И.К.Ч.-син, починал през 1999 г.
По
делото е представена заповед №РД-57-881 от 10.11.1995 г. на кмета на **********,
с която е наредено да се отпише от актовите книги за държавни и общински имоти
в ТОА „Банкя” и да се предаде на наследниците на Е. К.Ч. владението на имот с
площ от около 230 дка, при новообразувА. грА.ци: от север – кръстовището
на ул. „Майор ПА.ца” с ул. „Иван Вазов”, църковния
имот, ул. „Майор ПА.ца”, от запад – каптажа
/минерална вода/, частни имоти, от юг – градоманско
дере, от изток – ул. „Сливница”, имота на МНО /нова сграда/, частни имоти,
наследствени частни имоти, от североизток – ул. „Иван Вазов” до кръстовището с
ул. „Майор ПА.ца”, без летния театър. В заповедта е
посочено, че имотът е бил одържавен по ПМС №2274/1950 г. на основА.е
ЗОЕГПНС, за което са били съставен актове за държавна собственост №1971/1950 г.
и №1970/1953 г. Представено е и удостоверение №77-00-414/19.12.1995 г.,
издадено от СО, район „Банкя“, в което е посочено, че описА.я
по-горе недвижим имот е отписан от книгите за държавна и общинска собственост.
Представено
е пълномощно, нот. заверено на 28.03.1995 г. от
завеждащия Консулската служба при Посолството на Република България в Париж, с
което И.К.Ч. е упълномощил сестра си А. К.Ч. да го представлява при
възстановяване на собствеността му, лично и като наследник на Е. К.Ч., върху
недвижими имоти, вещни права и други имущества на територията на Република
България; да управлява имотите, както намери за добре, като ги стопА.сва с грижата на добър стопА.н и ги отдава под наем на когото намери за добре и
при условия, каквито намери за добре.
Представено
е и пълномощно, нот. заверено, рег. №13330/15.08.1995
г. от ІІ-ри нотариус при СРС, с което А. К.Ч., действаща лично и като
пълномощник на И.К.Ч., е упълномощила Г.К.Ц. със следните права: да
представлява навсякъде, където е необходимо, упълномощителите
във връзка със събиране на всички необходими документи за доказване правото им
на собственост върху всички техни имоти в гр. Банкя, както и документите,
необходими за продажба на имотите; да представлява упълномощителите
при водене на преговори за продажба на съсобствените
им имоти в гр. Банкя, при условия и купувач, определени от нея, като сключва
предварителни договори за продажба на тези имоти при условия и купувач,
определени от нея; да получи от името и за сметка на упълномощителите
договорената от нея цена за недвижимите имоти в гр. Банкя; да извърши продажба
в нотариална форма на недвижимите имоти на упълномощителите
в гр. Банкя при определен от нея купувач, като тя определи и всички останали
условия на сделката – цена, начин на плащане и др.; да полага подписи от името
и за сметка на упълномощителите пред всички държавни оргА. в Република България при упражняване на правата по
пълномощното, както и да преупълномощава избран от
нея адвокат.
Представено
е пълномощно, нот. заверено на 22.09.1995 г. от
завеждащия Консулската служба при Посолството на Република България в Париж, с
което И.К.Ч. е упълномощил сестра си А. К.Ч. да се разпорежда с всички съсобствени имоти, намиращи се на територия на Република
България, като тя определя всички условия на сделките – цена, начин на плащане,
купувач и др., както и тя да получава продажната цена; да преупълномощава
избрано от нея лице; потвърждава действителността на пълномощното, дадено и със
заверка от Консулската служба на Република България в Париж и на пълномощните,
дадено от нея на Г.К.Ц..
Като
доказателство по делото е прието нотариално завещА.е,
изготвено на 13.04.1995 г. от нотариус с нотариална кантора в Ница, Франция, с коетоИ.Ч. в присъствието на двама свидетели, е конституирал
като свой универсален заветник А.М.К..
Видно
от представения по делото нот. акт за продажба
недвижим имот №160, т.LІV, н.д.
№10839/30.05.1996 г., А. К.Ч. и И.К.Ч., чрез пълномощника им Г.К.Ц., са продали
на М.П.Д. следния недвижим имот: Реална част от празно дворно място в гр.
Банкя, представляващо имот с пл. №1897, нанесен в кадастрални листове №А-2-9-А,
№А-2-9-Б, м. „в.з. Банкя-Иваняне“, целият с площ от 227 815 кв.м.
Видно
от представения по делото нот. акт за продажба на
недвижим имот №161, т.LХХІ, н.д.
№14226/03.07.1996 г., М.П.Д. е продала на ответника следния свой собствен
недвижим имот: Дворно място в гр. Банкя с площ от 1000 кв.м., което място е
част от дворно място с площ от 5220 кв.м. и е част от имот с пл. №1897, нанесен
в кадастрални листове №А-2-9-А, №А-2-9-Б, м. „в.з. Банкя-Иваняне“, целият с
площ от 227 815 кв.м.
От
представеното по делото удостоверение за наследници №1047 от 25.03.2005 г.,
издадено от СО, район „Оборище“, се установява, че И.К.Ч. е починал на
11.02.1999 г. и е оставил следните законни наследници: А. К.Ч.-сестра.
По
делото е представено удостоверение, изходящо от ищеца, от 08.05.2000 г., с
което е удостоверила, че е получила от пълномощника и Р.Е.всички суми,
предадени му срещу съответните разписки от Г.К.Ц..
С
уведомление ищецът е уведомила Г.К.Ц., че на основА.е
чл.41 ал.1 ЗЗД оттегля изцяло дадените и пълномощния за разпореждане с
недвижими имоти, представляващи нейна лична собственост или чиято собственост е
в процес на възстановяване.
По
делото представен и нот. акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по регулация №8, т.І, н.д. №35/07.06.2000 г. на нот. Д.Ч., с който ответникът е признат за собственик върху
следния недвижим имот, придаден по регулация от общински имот към собствения му
парцел ХХV-2402 в кв.201а по плана на гр. Банкя, целият с площ от 1076 кв.м., а
именно: 1. Незастроено дворно място с площ от 73 кв.м. и 2. Незастроено дворно
място с площ от 3 кв.м.
Представено
е саморъчно завещА.е от 31.10.2001 год., с което А.К.Ч.
е завещала „Теневия баир“ в гр. Банкя на общината в гр. Банкя, парични суми,
бижута и идеални части от друг определен имоти на различни лица, а останалото
си наследство на Американския университет в България.
От
представените заявление на кмета на СО и кмета на район „Банкя“, рег.
№Д-332/12.01.2007 г., и съдебно удостоверение, издадено от СРС, изх.
№191/12.01.2007 г., се установява, че С.О.е приела завета от А.К.Ч. по
саморъчно завещА.е от 31.10.2001 г.
Видно
от представеното удостоверение за родствени връзки №14/12.01.2005 г., издадено
от СО, район „Витоша“, М.П.Д. е дъщеря на Г.К.Ц..
Представени
са удостоверение за декларирА. данни, изх.
№240020-0020/31.03.2006 г., издадено от СО, ПАМТД, отдел „МДТ“ – Банкя, на
името на ответника и приходни квитанции за платени от него данъци.
Видно
е от представения договор от 19.10.2006 г., нот.
заверен от нот. В.Б., рег.№24296/19.10.2006 г., А.М.В.,
по баща К., е прехвърлила на Американски университет в България наследствените
си задължения, права и фактически отношения, завещА. и
от И.К.Ч. със завещА.ето му от 13.04.1995 г., за
сумата от 1 000 000 щ.д., като последната е била преведена на прехвърлителката на 06.12.2006 г. /нареждане за превод във
валута от посочената дата/.
По
делото представено удостоверение, издадено от СО, район „Оборище“, изх.
№АУ-94-00-79/18.09.2006 г., от което се установява, че А.К.Ч. е починала на
28.07.2006 г. и оставила за свой наследник Л.Т.Б..
От
приетото в първоинстанционното производство
заключение на СТЕ от 19.06.2006 г., което съдът кредитира напълно, се
установява, че процесният имот представлява УПИ ХL-2402 в кв.210а по действащия и регулационен план на
гр. Банкя, СО, и е част от възстановеният със заповед №РД-57-881/10.11.1995 г.
имот с обща площ от 227 815 кв.м. Вещото лице сочи още, че към 30.05.1996
г. средната пазарна цена на процесния недвижим имот е
4050,00 лв.
Видно
от представените решение от 28.02.2013 г., постановено по в.гр.д. №3814/2012 г.
по описа на САС и определение №235 от 14.02.2014 г., постановено по гр.д.
№5973/2013 г. по описа на ВКС, ІV ГО, предявеният от Американски университет в
България срещу С.О.иск с правно основА.е чл. 42,
б. „а“ ЗН за обявяване нищожност на
завета относно „Тенев баир“ в гр. Банкя, направен от завещателя А.К.Ч. със
саморъчно завещА.е от 31.10.2001 г., е отхвърлен като
неоснователен.
Видно
от приетото във въззивното производство заключение на
СТЕ, което съдът кредитира напълно, процесният УПИ
попада в грА.ците на имота
по описА.я по-горе нот. акт
№35/1941 г., представлява и част от имота, описан в т.1 б. „а“ на описА.я по-горе нот. акт №160/1996
г., като регулационните отношения за имота са уредени с нот.
акт №8/07.06.2000 г., описан по-горе.
От
приетото във въззивното производство допълнително
заключение на СТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че процесният недвижим имот представлява част от имотите, описА. в нот. акт №35, т.ХVІІ,
н.д. №33261/22.0.1941 г. и протокол №3, р.І от 10.11.1947 г. на общинската
комисия за ТПС в с. Банкя. Към 30.05.1996 г. и 03.07.1996 г. за територията,
където впоследствие е бил нанесен процесният имот, е действал РП на гр. Банкя за разширение
на парк „Д.Б.“. Вещото лице сочи още, че
имотът може да се третира като дворущнорегулационен
парцел след влизане в сила на заповед №РД-09-50-251/12.05.1998 г. на гл.
архитект на гр. София, а частите от имота, които попадат извън грА.ците на имота по описА.я нот. акт №35/1941 г., са
с площи съответно 3 кв.м. и 73 кв.м., и са придадени към имота по регулация,
съгласно описА.я по-горе нот.
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация №8, т.І, н.д.
№35/07.06.2000 г. на нот. Д.Ч..
От
показА.ята на свид. Й.В.се
установява, че семейството на ответника е оградило процесния
недвижим имот, почиствали са го, като са правели и планове за застрояването му,
а бащата на ищеца засадил имота с овощни дървета и др. насаждения.
От
показА.ята на свид. К. Й.
се установява, че още от закупуването на имота от ответника през 1996 г. се е зА.мавал с него – поставена е
веднага ограда, почистен е, направени са насаждения, направен е и проект на
къща.
Други относими доказателства не са ангажирА..
При извършената проверка по реда на
чл.208 и 209 от ГПК отм., въззивният съд констатира,
че първоинстанционното производство е частично
недопустимо като постановено по отношение на ненадлежна страна – СНЦ
„Американски университет в България“. При смърт на страна в производството
съдът е длъжен да конституира по гражданското дело всички лица, за които знае,
че претендират да са призовА. към наследяване /по
закон или по завещА.е/. Съдът няма задължение да
конституира като процесуален правоприемник на починалата в хода на делото
страна само онзи претендент, чиито твърдения изначално изключват предпоставките
на възможното /по закон/ правоприемство. Съдът не е
длъжен и не следва да решава спора между тези лица, кой е действителният
правоприемник на починалата страна, в производството по чл.120 ГПК отм. В тези
случаи с акта си по същество на спора съдът ще прецени процесуалната
легитимация на конституирА.те наследници и ще
прекрати производството по отношение на тези, които не се легитимират като
правоприемници на починалия. Когато това стане в хода на въззивното
производство, въззивният съд следва да обезсили първоинстанционното решение по отношение на тях и да
прекрати производството по делото предвид липсата на процесуалните предпоставки
по чл.120 от ГПК отм.
В конкретния случай се установи, че
с описаното по-горе саморъчно завещА.е от 31.10.2001
г. А.К.Ч. е завещала имотите, находящи се в гр.
Банкя, м. „Тенев баир“ на Община Банкя, т.е. **********. Валидността на
разпореждането в тази му част е оспорена от Сдружение с нестопанска цел „Американски
университет в България“, като с описаното по-горе влязло в сила съдебно решение
от 28.02.2013 г. по гр.д. 3814/2012 г. по описа на САС, е отхвърлен предявеният
от Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в България“ срещу С.О.иск
по чл.42 б. „а“ ЗН за прогласяване нищожността на завета на „Теневия баир“ в
гр. Банкя, направен от завещателя А.К.Ч. в полза **********. На основА.е чл.220 ал.1 ГПК отм. влязлото в сила решение е
задължително за стрА.те и техните наследници и
правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други общини и учреждения в Републиката, поради което и на основА.е чл.16 ал.2 ЗН като страна в производството следва
да участва заветникът **********, а не универсалният
наследник по завещА.ето - Сдружение с нестопанска цел
„Американски университет в България“. Съгласно разпоредбата на чл.120 ГПК отм.,
правоприемника на правата на А.К.Ч. е лицето, в полза на което е извършено
конкретно частно завещателно разпореждане и не може
да се приеме, че Сдружение с нестопанска цел „Американски университет в
България“ се явява правоприемник на завещателя върху процесния
недвижим имот, т.е. изключена е съвместната материалноправна,
респ. процесуалноправна легитимация, на С.О.и Сдружение с нестопанска цел „Американски
университет в България“ /решение №190/31.03.2009 г. по гр.д. №1904/2008 г. по
описа на ІІ ГО на ВКС/.
Поради изложеното, следва да се
приеме, че въззивникът Сдружение с нестопанска цел
„Американски университет в България“ неправилно е бил конституиран като
правоприемника на ищеца А.К.Ч., поради което първоинстанционното
решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от Сдружение с нестопанска цел „Американски
университет в България“ иск с правно основА.е чл.108
ЗС, се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а
производството по делото – прекратено в тази му част.
Според чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което
я владее или държи без да има основА.е за това.
Основателността на предявения иск предполага кумулативната наличност на
следните предпоставки: 1/ ищецът да е собственик на претендирА.я
имот; 2/ процесният имот да се владее или държи от
ответника /да се намира във фактическата му власт/ и 3/ ответникът да владее
или държи имота без правно основА.е. Тежестта на
доказване на първите две обстоятелства лежи върху ищеца, а на третото /основА.ето за владение/ – върху ответника. При това, за
установяването на твърдяното право на собственост ищецът следва да проведе едно
главно доказване, което за да
постигне целта си – формиране на сигурно убеждение у съда в надлежното
осъществяване на всички пораждащи правото му на собственост факти, следва да
бъде пълно. Ответникът може да проведе насрещно и то непълно доказване, което
има за предмет установяването на такива факти, които изключват възможността за
осъществяването на правопораждащите факти и
разколебават сигурността в надлежното им настъпване, като по този начин
осуетяват пълното им доказване.
По делото не е спорно, а и се установява от събрА.те
по делото доказателства, че са налице предпоставките за реституция в полза на Е.
К.Ч.а иИ.К.Ч. по отношение на процесния
недвижим имот по чл.1 ал.1 ЗВСОНИ – реституционният ефект е настъпил по право,
с влизане в сила на закона.
Основните спорни обстоятелства по делото са свързА.
с релевирА.те в исковата молба възражения относно
действителността на разпоредителната сделка, въз основа на която ответникът се
легитимира като собственик на процесния недвижим
имот.
По въпроса какво следва да
е необходимото съдържА.е на пълномощното, за да е
налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя, са налице задължителни указА.я,
обективирА. в т.1 ТР № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС,
според които за упълномощаване с последиците по чл.36 ал.2 ЗЗД за валидно
разпореждане с имущество на упълномощителя,
необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за
овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име, без да е
нужно да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид сделки или действия на
разпореждане, нито техни елементи - определено имущество, цена /стойност/ и
пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и огрА.ченията на учредената за
пълномощника представителна власт за разпореждане изцяло се определят от изявената
за това воля на упълномощителя в пълномощното, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл.39 ал.1 ЗЗД.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че процесният договорът за покупко-продажба, по силата на
който ответникът се легитимира като собственик на имота, не е недействителен на
релевираното от ищеца основА.е
по чл.42 ал.2 ЗЗД, че сделката е извършена без представителна власт - извън
нейните предели. Процесният договор за
покупко-продажба от страна на продавача А.К.Ч. е бил сключен от пълномощник,
разполагащ с представителна власт да се разпорежда с имуществото на упълномощителя при условия и спрямо лица, каквито намери за
добре, и в този смисъл за притежаваната от нея 1/2 ид.ч.
от процесния недвижим имот сделката е действителна.
За останалата 1/2 ид.ч., собственост на И.К.Ч.,
извършеното от страна на пълномощника Г.Ц. /която от своя страна е била преупълномощена от А.К.Ч./ следва да се приеме, че валидно
овластяване на пълномощника не е било налице, доколкото даденото от И.К.Ч.
пълномощно от 28.03.1995 г. не се отнася до разпоредителни действия, а само до
такива по възстановяване на собствеността върху имоти в Република България, стопА.сване и управляване на
същите, завеждане на дела, теглене на суми от банкови сметки и „всички права на
генерален пълномощник по смисъла на закона“, което със сигурност не сочи на
ясно и еднозначно заявена воля на упълномощителя за
извършване на разпоредителни правни сделки или действия от негово име чрез
пълномощника по смисъла на т.1 ТР №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно събрА.те по делото доказателства обусловят извода, че макар
и от името на И.К.Ч. договорът за покупко-продажба на собствената му 1/2 ид.ч. от имота да е бил сключен от пълномощник без
представителна власт, договорът е произвел действие, тъй като по реда на чл.42
ал.2 ЗЗД същият е бил потвърден от мнимо представлявА.я.
По този начин последният се е отказал от възможността да се позове /вкл. и пред
съда/ на установената в негова полза недействителност, при което по силата на
потвърждаването са настъпили правните последици на сделката такива, каквито
биха били при наличие на надлежно учредена представителна власт още при
сключването и /т.2 ТР №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. Изводът, чеИ.Ч.
е упражнил потестативното си право да потвърди
сключеният от негово име без представителна власт договор за покупко-продажба
следва от изрично заявената му воля, обективирана в описаното
по-горе пълномощно, изх. №2140/22.09.1995 г., заверено от завеждащия
Консулската служба на Република България в Париж, с което И.К.Ч. едновременно е
упълномощил сестра си А.К.Ч. да се разпорежда от негово име и за негова сметка
с всички техни съсобствени имоти на територията на
Република България, като определя всички условия на сделките - цена, начин на
плащане купувач и други, а заедно с това е потвърдил и действителността на
пълномощните, дадени от нея на Г.К.Ц., с които последната е била преупълномощена от името на И.К.Ч., както и с правата,
дадени на А.К.Ч. с това пълномощно. Това пълномощно сочи на валидно извършено
потвърждаване в предписаната от чл.42 ал.2 ЗЗД форма за валидност, поради което
и като се има предвид, че за притежаваната от А.К.Ч. 1/2 ид.ч.
от процесните имоти договорът за покупко-продажба между стрА.те
е бил сключен от пълномощник с надлежно учредена представителна власт, следва
да се приеме, че сделката като цяло е действителна и е произвела присъщия си транслативен ефект, прехвърляйки правото на собственост в
полза на купувача.
Неоснователно е релевираното възражение за нищожност поради придивност. При симулацията две стрА.
сключват правна сделка, но участниците
в нея уговарят, че не желаят
правните последици на сделката. Симулативният договор е нищожен, независимо от това, че
не прикрива никаква друга сделка
/абсолютна симулация/ или прикрива
някаква друга сделка и каква /относителна симулация/. Съгласно чл.17 ал.1 ЗЗД, при разкриване
на симулация на даден договор, следва да се
приложат правилата относно прикритото съглашение, ако са налице изисквА.ята
за неговата действителност. Единственият начин едната
страна да установи по съдебен
ред привидността на сключената сделка
чрез писмен документ, свидетелстващ затова. Това е т.нар. „обратно писмо” /contre letter/. Изискването за представяне на обратно писмо
важи само за стрА.те по
привидната сделка и за техните правоприемници.
То не се
изисква, когато искът, респ. възражението, се предявява от лица, чиито
интереси сделката накърнява, включително и наследници на праводателя
по нея –
чл.165 ал.2 ГПК. В тежест на
страната, която се позовава на симулация е да докаже,
че действителната воля на стрА.те,
които са участвали в договора, не е такава, каквато
е отразено в него. Ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, не е ангажирал никакви
доказателства за относителна симулация на процесния
договор за за прокупко-продажба - не се установи намерение за сключване на
сделка, различна от изповяданата от нотариуса.
Неоснователно е възражението на ищеца,
че сочения договор за покупко-продажба е нищожен на основА.е
чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД - поради противоречие със закона. В пълномощното, подписано на 15.08.1995 г., А.К.Ч.
изрично е овластила Г.К.Ц. да продаде имотите в гр.
Банкя, като определи както купувача, така и всички останали условия по
договора, в това число и цената. В тази
връзка чл.9 ЗЗД определя свобода на договарянето, позволяваща на двете стрА. да направят конкретна преценка относно потребността
от насрещните престации и тяхната взаимна
еквивалентност и също така при продажбата се определя, че държавната такса се
заплаща въз основа на данъчната оценка, дори ако договорената цена е по-ниска от
нея, с което законодателят допуска че цената на един недвижим имот по волята на
стрА.те може да бъде по-ниска от данъчната оценка, а
тя обичайно е по данъчната оценка на имота и какъвто и настоящия случай, което
обаче не противоречи на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.26
ал.1 пр.3 ЗЗД, нищожни са договорите, които накърняват добрите нрави.
Накърняване на добрите нрави е налице, когато с оглед установените в обществото
норми на поведение и общоприетия морал, договорът се явява несъвместим с тях.
Добрите нрави не са писА. и конкретизирА.,
а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Договарянето между
роднини само по себе си не противоречи на морала и на приетото в обществото
норми на поведение.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че процесният договорът за покупко-продажба не е
недействителен на релевираното от ищеца основА.е – поради противоречие с добрите нрави.
Неоснователни се явяват и възраженията, че договорът за покупко-продажба е нищожен на основА.е чл.40 вр. чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД - доколкото имотът е бил продаден за цена, многократно по-ниска от пазарната му стойност, с оглед на което се твърди, че пълномощникът на продавачите се е сговорил с купувачите във вреда на упълномощителите си. От приетото в първоинстанционното производство заключение на СТЕ се установи, че уговорената от пълномощника продажна цена на имота е значително по-ниска от действителната цена на имота към момента на сключване на договора, а продажбата е извършена на цена по данъчна оценка. Както е посочено в мотивите на т.3 ТР №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, фактическият състав, пораждащ недействителността по чл.40 ЗЗД се състои от два елемента:
обективен - договорът, сключен от /чрез/ представителя и насрещната страна по него /третото лице/ е във вреда на /уврежда/ представлявА.я, като във всички случаи се има предвид обективно увреждане на интересите на представлявА.я, което не е незначително, като не е необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване /например: договор, сключен при неизгодни за него условия; имуществото му е неоправдано обременено с уговорени тежести или договорът поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения /под модалитет/, нетипични за конкретния тип договори; предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт, както и най-различни други хипотези и
субективен – „споразумяване“ между представителя
и насрещната страна по договора /третото лице/ за увреждането на представлявА.я, което се свежда до недобросъвестност на
представителя и насрещната страна по договора /третото лице/ относно
увреждането на представлявА.я. Тази недобросъвестност
също не се предполага, а подлежи на доказване от страна на представлявА.я
предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички
случаи - към момента на сключването на договора.
По въпроса за преценката дали един договор за продажба на недвижим
имот е сключен във вреда на упълномощителя и само
разликата между продажната и действителната цена ли е от значение за това дали
увреждането не е незначително е формирана практика в решение №1 от 27.02.2018
г. на ВКС по гр. д. №1471/2017г., III ГО,
в което е посочено, че представляващият винаги трябва да действа в интерес на представлявА.я, и ако същият е овластен
да продаде недвижимо имущество без други указА.я, да
действа с грижа на добър стопА.н при договоряне на цената /решение №439/2012 г. по гр.д.
№23/2011 г. на ВКС, І ГО/. Прието е още, че противоречи на установената
практика на ВКС увреждането да се свежда единствено до фрапантна разлика между
цената, на която имотът е бил продаден и тази, на която би следвало според
пазарните условия, без да се обсъдят всички относими
към преценката на интереса обстоятелства. Посочено е още, че продажната цена
като величина не е единственият критерии за увреждане, в този смисъл са решение
№361/2011г. по гр.д. №1077/2010 г. на ВКС, І ГО, решение №21/2015 г. по гр.д.
№3529/2014 г. на ВКС, І ГО, при това не всяко разминаване в договорената по
данъчна оценка цена и реалната стойност на имотите предпоставя
извод за сговаряне във вреда на представлявА.я.
Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя
се извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързА.
с интереса на представлявА.я и мотивите на
представителя да го сключи. Увреждането на интереса по чл.40 ЗЗД ще има и
когато предоставените на упълномощителя права са
упражнени превратно, макар и в рамките на представителната власт и от това е
произтекла вреда. В чл.40 ЗЗД не се предполага недобросъвестност на третото
лице, поради което упълномощителят, позоваващ се на
тази недобросъвестност, по правило следва да я установи по реда на пълното и
главно доказване.
В случая е установено, че уговорената от пълномощника продажна
цена е значително по-ниска от пазарната цена на имота към момента на сключване
на договора, като имотът е бил продаден на данъчната оценка. Този факт обаче
сам по себе си не обуславя извод, че пълномощникът е злоупотребил с оказаното
му доверие и е нарушил правилата на морала, споразумявайки се с насрещната
страна във вреда на представлявА.я. Хипотезата на
чл.40 ЗЗД е налице само в случай, че между представителя и насрещната страна по
сделката е било постигнато съгласие, насочено към увреждане на представлявА.я, при което и двете стрА.
са имали субективното намерение за постигане именно на този резултат. По делото
не са събрА. каквито и да е доказателства, въз основа
на които може да се направи извод, че при сключване на договора купувачът и
пълномощникът на продавача са действали с общото намерение да увредят
последния. Напротив, следва да се има предвид, че в хипотезите, когато
представителят е продал имота на цена значително по-ниска от пазарната,
наличието на вреда за представлявА.я зависи от
вътрешните им отношения /съдържА.ето на обвързващия
ги договор за мандат или на другите уговорки между тях/. Когато и във
вътрешните им отношения представителят е имал правомощието да определи
продажната цена по своя преценка, какъвто е разглеждА.я
случай и третото лице е добросъвестно /данни за обратното не са събрА./ – не се е споразумяло с него, сключеният договор е
действителен, но представителят отговоря пред доверителя за вредите от
неполагането на дължимата грижа при упражняването на предоставената му
представителна власт. Ако при същите условия третото лице е било
недобросъвестно – споразумяло се е във вреда на представлявА.я,
договорът е недействителен, поради което вредите са други и двете стрА. по недействителния договор отговорят пред представлявА.я за обезщетяването им /решение №65 от
21.03.2017 г. по гр.д. №639/2016 г. на ВКС, ІV ГО/.
Освен това,
следва да се отбележи, че за въззивника С.О.липсва
възможност за релевиране на възражението за
недействителност по чл.40 ЗЗД, тъй като има качеството на заветник.
Правото да бъде заявено правоизключващото процесуално
възражение с правна квалификация по чл.40 ЗЗД е наследимо
и може да бъде упражнено от всеки един от универсалните правоприемници /по
закон или по завещА.е/, съобразно дела му от
наследството. Заветникът обаче не е универсален
правоприемник – учредяването на завета създава частно правоприемство.
Той е кредитор на наследството и получава само това имущество, което е предмет
на завета /може да иска само изпълнение на завета/. Други права, освен вещните,
ако не са му изрично завещА., не са предмет на
завета, поради което той не може да ги упражнява от името на завещателя.
Неоснователно е и възражението на въззивника С.О.за нищожност на договора за покупко-продажба
поради противоречието му с разпоредбата на чл.59 ЗТСУ отм. ОгрА.чението, установено в посочената норма, намира приложение
само по отношение на части от дворищнорегулационни
парцели, но не и по отношение на имоти, включени с уличнорегулационния план в
парцел за обществено мероприятие /решение №116 от 16.10.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 5044/2016 г. на І ГО/.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав
приема, че сключеният договор за покупко-продажба, по силата на който ответникът
се легитимира като собственик, е действителен и е породил присъщите му правни
последици, т.е. породил е вещно-транслативен ефект.
Правото на собственост е било придобито от ответника въз основа на валидно деривативно придобивно основА.е, т.е. към момента на смъртта си А.К.Ч. не е била
собственик на имота. Това означава, че и С.О.не се легитимира като собственик
/правоприемник/ на процесния имот въз основа на
извършеното в нейна полза частно завещателно
разпореждане.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния
съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение на СРС следва да
бъде потвърдено в частта, в която е отхвърлен искът по отношение на Л.Т.Б..
С оглед
изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата
страна на основА.е чл.78 ал.3 ГПК следва да се
присъдят разноски във въззивното производство в
размер на сумата от 300,00 лв., представляваща депозит за вещо лице и сумата от
580,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда на чл.38
ЗА.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение от 30.03.2007 г., постановено по гр.д. №10455/2005 г.
по описа на СРС, 40 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Американски университет в България, гр.
Благоевград, ул. „Г.И.– **********срещу С.К.Й.,
ЕГН **********, адрес: ***, иск с правно основА.е
чл.108 от ЗС за предаване владението върху следния недвижим имот, намиращ се в
гр. Банкя, а именно: УПИ XL-2402,
кв.201 по плана на Банкя, м. „Тенев баир“, с площ от 1076 кв.м., при грА.ци: от две стрА. – улици, УПИ XL-2403
и УПИ ХХХІХ-2407 и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО В ТАЗИ ЧАСТ.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
ОСЪЖДА **********, адрес: гр. София, ул. „**********да
заплати на С.К.Й., ЕГН **********,
адрес: ***, на основА.е
чл.78 ал.3 ГПК сумата от 300,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА **********, адрес: гр. София, ул. „**********да
заплати на адв. А.Т., адрес: ***,
на основА.е
чл.78 ал.3 ГПК вр. чл.38 ЗА сумата от 580,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението е
постановено при участие на третите лица-помагачи на страната на ответника Г.К.Ц.
и М.П.Д..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му на стрА.те.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.