Определение по дело №1406/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2591
Дата: 11 юли 2022 г. (в сила от 11 юли 2022 г.)
Съдия: Пламен Атанасов Атанасов
Дело: 20223100501406
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2591
гр. Варна, 08.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501406 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от “Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес управление: гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от
Димитър Борисов Шумаров и Петя Николова Димитрова, действащи чрез адвокат С. З., със
съдебен адрес: гр.С., ул.“Н. Р.“ №**, партер , против Определение №226 от 28.03.2022г. по
ч.гр.д.№750/2022г. на РС Провадия, с което е обезсилена издадената по делото Заповед №628
от 10.08.2021г. за изпълнение по чл.417 от ГПК .
Твърди се с частната жалба, че атакувания съдебен акт е незаконосъобразен и
неправилен, тъй като са спазени дадените указания на заявителя по смисъла на чл.415, ал.5
от ГПК да предяви иска си по чл.422 от ГПК. Сочи се, че действително указанията за
оспорване на вземането от длъжника, респективно за възможността да се предяви иск за
установяване на вземането, са получени на 09.02.2022г., но се поддържа че иска е предявен
на 22.02.2022г., т.е. в срок. Моли се за отмяна на обжалваното определение и присъждане на
разноски.
В срока по чл.276 от ГПК от насрещната страна е постъпил отговор, с който се
поддържа становище за нейната неоснователност. Развити са подробни съображения за
пропускане на срока за представяне на доказателства за предявяване на иска по чл.422 от
ГПК, респективно за правилност и законосъобразност на атакуваното определение. В
условията на евентуалност, в случай че жалбата бъде уважена, се претендира възлагането на
разноските в тежест на съдебният служител допуснал пропуск.
Въззивният съд, при преценка редовността на жалбата, с която е сезиран, констатира
съответствието и с изискванията на чл.275 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна-
заявител по чл.410 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, в преклузивния
едноседмичен срок.
За да се произнесе по същество на жалбата съдът констатира, следното:
Жалбоподателят е инициирал производство за издаване на заповед за изпълнение за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК против длъжника М. ЦВ. Л., като
1
заявлението е уважено, съответно е издадена Заповед №628 от 10.08.2021г.
В срока по чл.414, ал.1 от ГПК от длъжника е постъпило възражение, с което е
оспорена дължимостта на сумите предмет на заповедта за изпълнение.
С Разпореждане от 17.01.2022г., заповедния съд е дал указания на заявителя за
предявяване на иск за установяване на оспореното от длъжника вземане, в едномесечен срок
от съобщението, както и за задължението в същия срок да се представят доказателства по
дело за предявяване на иска. С цитираното разпореждане са указани и негативните правни
последици по чл.415, ал.5 от ГПК, а имено че при непредставяне на доказателства за
предявен иск, заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
Съобщението за въпросното разпореждане е връчено на заявителя на 09.02.2022г.
Междувременно по подадена от длъжника М. ЦВ. Л. частна жалба, се е развило
производство обжалване на разпореждането за незабавно на заповедта, което е приключило
с негативен за жалбоподателката резултат. След връщане на делото от инстанционен
контрол на 25.03.2022г. е извършена съдебна справка, според която заявителя не е спазил
срока да предяви иск за установяване на процесното вземане. С оглед изложеното в
справката, е постановен атакувания в настоящото производство съдебен акт за обезсилване
на заповедта за изпълнение при условията на чл.415, ал.5 от ГПК.
В кориците на заповедното производство е приложена искова молба изходяща от
заявителя, която има за предмет процесната претенцията срещу М. ЦВ. Л., като върху ИМ е
положен вх.№21.02.2022г. и резолюция на съда от 24.02.2022г. за докладването й, след
връщане на делото от ВОС. Според представените писмени обяснения от съдебните
служители, исковата молба не е докладвана своевременно след връщането на делото от
обжалване, поради допуснат пропуск.
При тези данни съставът на въззивният съд намира, че частната жалба е основателна,
като съображенията за това, са следните:
От доказателствата по делото еднозначно се установява, че заявителят е спазил
едномесечният срок за предявяване на иска за установяване на вземането, считано от
уведомяването му са постъпилото възражение на длъжника. Това е така защото
съобщението е получено на 09.02.2022г., а заявителя е представил доказателства за
предявяване на иска на 22.02.2022г., т.е. едномесечният срок по чл.415, ал.4 от ГПК. В
резултат, от което следва изводът, че атакуваното определение, е незаконосъобразно. Като
факта, че съдът не е узнал своевременно, преди постановяване на обжалваното определение,
за спазване на срока, не може да санира незаконосъобразността на съдебният акт.
По така изложените съображения частната жалба, се явява основателна и
обжалваното определение, следва да се отмени, като делото да се върне за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Относно разноските:
С оглед несамостоятелният характер на настоящото производство, разноските по
същото и предвид указанията дадени с т.12 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се
определят от исковият съд при постановяване на крайният му съдебен акт, съобразно изхода
от делото.
За пълнота следва да се посочи, че при евентуален негативен за ответницата резултат
от исковото производство, същата следва да понесе разноските за настоящото производство,
като страната в чиято полза е постановен атакуваният съдебен акт. Това е така защото
въпросното определение е постановено служебно с цел охраняване на права на длъжника, а
основен принцип в правото е, че комуто е ползата, то негови са и разходите за това.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №226 от 28.03.2022г. постановено по ч.гр.д.
№750/2022г. на РС Провадия, с което е обезсилена издадената по делото
Заповед №628 от 10.08.2021г. за изпълнение по чл.417 от ГПК.
Връща делото на първоинстанционният съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3