№ 32437
гр. София, 01.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20241110174246 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. №
405580/12.12.2024 г., подадена от „Дефиго“ ЕООД срещу „Овербилд“ ООД.
Съдът намира, че искът за признаване за установено, че в полза на
„Дефиго“ ЕООД съществува търговско право на задържане на движима вещ –
сондажна машина марка: Вермер, модел: D20x22, сериен
№1VR4180L171000293 е недопустим. Установителният иск попринцип е
допустим относно всякакви граждански права или правоотношения, когато
съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице интерес от установяването, а ал. 4 на
същата разпоредба сочи, че иск за пораждане, изменение или прекратяване на
граждански правоотношения може да се предяви само в предвидените в закон
случаи. Не е налице законова разпоредба, която да предвижда иск за
установяване съществува търговско право на задържане на движима вещ.
Даже напротив, съгласно практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, изразена
в Решение № 201 от 17.10.2013 г. по гр.д. 2329/2013 г., ВКС, II г.о. правото на
задържане както по чл. 91 ЗЗД, така и по чл. 72, ал. 3 ЗС може да се предяви
единствено като възражение на заявена претенция за връщане на вещта, но е
недопустимо да бъде предявено като самостоятелен иск. Правото на
задържане както по чл. 72, ал. 3 ЗС, така и по чл. 91 ЗЗД и чл. 315 ТЗ отлага
изпълнението на задължението за връщане на вещта до заплащане на
съответните разноски за вещта, съответно правен интерес от предявяване на
възражение за задържане е налице само по предявен осъдителен иск за
връщане на тази вещ. Това е единственият допустим вариант за предявяване и
приемане за разглеждане на възражение за право на задържане, както по чл.
72, ал. 3 от ЗС, така и по чл. 91 ЗЗД и чл. 315 ТЗ. Недопустимо е и
самостоятелно предявяване на възражение за право на задържане, ако не е
предявен в същото или отделно производство иск или възражение за
вземането за разноските за тази вещ (в този смисъл е и практиката на ВКС по
отношение на правото на задържане, изразена в Решение № 882 от 08.07.2008
г. по гр. дело № 4074/2007 г., на ВКС, ІІ г. о, решение № 201 от 17.10.2013 г. по
гр. дело № 2329/2013 г. на ВКС, ІІ г. о.).
Поради изложеното исковата молба следва да бъде върната и
1
производството по делото прекратено в посочената част.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 130 ГПК, настоящият
състав на Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 405580/12.12.2024 г., подадена от
„Дефиго“ ЕООД срещу „Овербилд“ ООД В ЧАСТТА по предявения иск за
признаване за установено, че в полза на „Дефиго“ ЕООД съществува
търговско право на задържане на движима вещ – сондажна машина марка:
Вермер, модел: D20x22, сериен №1VR4180L171000293 като НЕДОПУСТИМ
и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 74246/2024 г. по описа на СРС,
II ГО, 77 състав В ПОСОЧЕНАТА ЧАСТ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца пред Софийски
градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните .
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2