Р
Е Ш Е
Н И Е
№ гр.Царево 08.07.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Царевският районен съд, гражданска колегия І-ви
граждански състав, в съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди
и деветнадесета година в състав :
Председател: Мария Москова
при секретаря Петранка Бъкларова,
като разгледа докладваното от съдия Москова
гр. дело № 61/2019г. по описа
на съда, за да се произнесе съобрази:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от А.А.С. ЕГН ********** ***, против С.Х.А. ЕГН ********** ***.
С исковата молба ищецът предявява иск по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК вр.чл.228 вр.чл.232 ал.2 от ЗЗД за установяване на вземането по
издадената в негова полза заповед за изпълнение
срещу ответника по ч.гр.д.№ 514/2018г. на РС-Царево за сумата в размер на 2100.00 лева, представляваща
неплатена наемна цена по Договор за наем от 01.05.2017г. за периода от
01.11.2017г. до 31.05.2018г., ведно със
законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че по силата на сключен договор за наем от
01.05.2017г. в гр.Плевен за собственият му недвижим имот, находящ се в ***в
качеството си на наемодател е предоставил за временно и възмездно ползване
срещу заплащане на ответника С.Х.А. в качеството му на наемател гореописаният
недвижим имот. Заявява, че договорът е сключен за срок от две години считано от
01.05.2017г. при месечна наемна цена в размер на 300.00 лв. платима по банков
път, по сметка на наемодателя до 10-то число на текущият месец. Излага, че
договорът е подписан лично от него в качеството му на наемодател и лично от С.Х.А.
в качеството му на наемател. Твърди, че за срока на действие на договора ответникът А. не му е изплатил и е останал
задължен към него със сумата от 2100.00лв., представляваща наемна цена за
периода 01.11.2017г. до 31.05.2018г.
Моли съда да постановите решение, с
което да признае за установено, че съществува изискуемо вземане на ищеца по отношение на ответника за сумата в размер
на 2100.00 лева, представляваща незаплатени наемна цена по Договор от
01.05.2017г. за периода от 01.11.2017г.
до 31.05.2018г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на
сумата, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разноските в
заповедното и исковото производство.
В срока по ГПК, особеният
представител на ответника е депозирал отговор, с който взема становище за
неоснователност и недоказаност на исковата молба. Твърди, че в представения
договор за наем съществуват неясноти както по отношение на вида на имота, така
и по отношение на срока на договора. Моли предявения иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
В с.з. ищецът, редовно призован, се
представлява от надлежно упълномощен процесуален представител –адв.В., чрез
който поддържа исковата молба и моли исковата претенция да бъде уважена изцяло
като основателна и доказана.
В с.з. ответникът чрез особения си представител адв.Х.
поддържа писмения отговор, с който взема становище за неоснователност и
недоказаност на иска и моли исковата
претенция да бъде отхвърлена.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна и
правна страна следното:
От
представения по делото Договор за наем от 01.05.2017г. се установява, че на 01.05.2017г. в гр.Плевен страните са
сключили договор за наем, по силата на който ищецът в качеството си на
наемодател е предоставил собствения си недвижим имот, находящ се в *** за
временно и възмездно ползване срещу заплащане на ответника С.Х.А. в качеството
му на наемател. Съобразно чл.2.1 от Договора, същият е сключен за срок от две
години, считано от 01.05.2017г. при месечна наемна цена в размер на 300.00 лв.
платима по банков път, по сметка на наемодателя до 10-то число на текущият месец,
съгласно чл.3.1 и 3.2 от договора.
По делото не се представиха
доказателства от страна на ответника същият да е заплатил на ищеца дължимите по
Договора от 01.05.2017г. месечни наемни
вноски за периода от 01.11.2017г. до 31.05.2018г., в размер общо на 2100.00
лева, като дори няма твърдения в тази насока.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Договорът за наем (уреден в чл. 228 - 239 от ЗЗД), чийто обект може да
бъде, както недвижим имот, е двустранен (защото създава задължения и за двете
страни), възмезден (срещу престацията на наемодателя наемателят дължи насрещна
престация), консенсуален (страните по него са обвързани, щом постигнат
съгласие), неформален (няма законово изискване за форма за действителност, в
която следва да бъде сключен) договор, с който наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ, а наемателят да му плати определена цена,
която в практиката се нарича наем. За действителността му не е нужно да бъде
извършен в писмена или нотариална форма, достатъчно е да е налице съгласие
между страните, което може и да не бъде облечено в специална форма. Понеже с
този договор не се прехвърлят вещни права върху наетата вещ, той има само
облигационно действие, т. е. наемателят е само държател на наетата вещ, която
той държи за своя праводател. Тъй като този договор не е сделка на разпореждане,
а на управление, в качеството на наемодател може да се изяви и несобственик на
вещта, например - ползвател или владелец. Характерна особеност на този договор
е наемният срок, но той може да бъде сключен и без определен срок, но за не
повече от десет години. Наемната цена е съществено условие на този договор -
ако не е определена, тя трябва поне да е определяема. Обичайно с договора се
уговаря и как се дължат вноските - преди, по време или след изтичане на
договора, а ако това не е уговорено, дължи се след ползването.
В конкретния случай от представения
по делото Договор за наем от 01.05.2017г.
безспорно се установява, че между страните е възникнало валидно наемно
правоотношение, по което ищецът е предоставил на ответника ползването на процесния
имот за срок от две години, срещу насрещното задължение на наемателя да заплаща
уговорената наемна цена, платима месечно в уговорени размери и срокове.
Изводът, че имотът е бил предоставен от ищеца на ответник за ползване, се
налага и от приложения към Договора от 01.05.2017 година Приемателно-предавател
протокол, подписан от двете страни.
Наемната цена през периода от за
периода от 01.11.2017г. до 31.05.2018г., включително, в размер общо на 2100
лева е била изискуема към 15.11.2018г., когато ищецът е подал заявлението по
чл.410 от ГПК предвид уговорените срокове за заплащането на наема, и макар да
липсват данни дали към тази дата договорът все още е обвързвал страните или е
бил прекратен поради изтичане на срока.
По делото не се представиха
доказателства от страна на ответника същият да е заплатил на ищеца дължимите по
Договора от 01.05.2017г. месечни наемни
вноски за периода от 01.11.2017г. до 31.05.2018г., в размер общо на 2100.00
лева, като дори няма твърдения в тази насока.
След като ищецът е изпълнил задълженията
си по един валиден договор за наем като е предоставил за ползване процесното
жилище, а ответникът – наемател по договора – не е заплащал наема за
претендирания период, съдът намира, че искът за признаване за установено
съществуването на това парично задължение е основателен и доказан и като такъв
следва да бъде уважен, както и законната лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до
окончателното й изплащане.
Предвид
разясненията, дадени в ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съдът следва да се
произнесе с осъдителен диспозитив и по направените в заповедното производство
разноски, които съдът намира за доказани в пълния им размер от 442.00 лева,
която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид направеното искане от ищцовата страна,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния
съдебни и деловодни разноски в настоящото производство за доплатена държавна
такса в размер на 42.00 лева, за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева и за депозит за особен представител в размер на 300 лева, или общо сумата
в размер на 742.00 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че по
отношение на С.Х.А. ЕГН ********** ***, съществува вземане за А.А.С. ЕГН **********
***, за сумата в
размер на 2100 /две хиляди и сто/ лева, представляваща неплатена наемна цена по
Договор за наем от 01.05.2017г. за периода от 01.11.2017г. до 31.05.2018г.,
ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 15.11.2018г.
до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение №*** по ч.гр.д.№ *** на РС-Царево
ОСЪЖДА С.Х.А. ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ на А.А.С. ЕГН **********
***, сумата в размер на 442.00 лева , представляваща разноски в
заповедното производство по частно гр. дело № 514/2018 г. на РС-Царево и сумата
в размер на 742.00 лева, представляваща
разноски по настоящото исково производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Бургас, в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: