РЕШЕНИЕ
№ 134
гр.
Монтана 16 март 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – МОНТАНА, в публично заседание на 26.02.2021 г., троен
административнонаказателен състав:
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при
секретаря Александрина Александрова в присъствието на Прокурор ГАЛЯ
АЛЕКСАНДРОВА, като разгледа докладваното от съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАНД № 59 по описа на АдмС Монтана за
2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета АПК, вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН.
С Решение № 260096/09 11 2020 г.,
по АНД № 1006/2020 г. на районен съд Монтана, е изменено Наказателно
постановление № 26-0000237 от 05.06.2020 г. на Директор на РД „АА“, гр. Враца, с което на Г.И.К.,*** наложено административно наказание „глоба”, за
това че на 26.05.2020 г., като водач на товарен автомобил М*** 1317 от кат. N2, рег. № С*** , извършващ превоз за собствена
сметка /празен/, не представя карта за квалификация на водача.
В законния срок против решението е
подадена касационна жалба от административнонаказаното лице. Позовава се на чл.
76 от ЗАвП, според който текст лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници
и товари с моторни превозни средства от категории М2, МЗ, N2, N3 и с водачи,
които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за
квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на
моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. За
съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни
лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години. Твърди,
че на сайта на ИААА ясно е записано, че всички лични документи се удължават за
срок от 6 месеца. Моли да се вземе предвид, факта, че в посочените
удостоверения, които се издават от Учебните центрове след проведен курс на
обучение и които са на пряк контрол от ИААА, е записано и одобрено от органите
на ИААА: "Настоящето удостоверение е достатъчно доказателство за придобито
периодично обучение в съответствие с изискванията на Наредба № 41 на МТ от 2008
г. и Директива 2003/59". Карта квалификация не е документа удостоверяващ,
че водача е професионално компетентен и същата не може да бъде издадена, ако
водача не е преминал курс на обучение и не представи удостоверение пред
органите на ИААА. Твърди още, че описанието
на нарушението е непълно и неточно, защото съгласно нормата, под която е
въведено административното нарушение, задължението на определените субекти, в
случая на водача е да бъде обучен и респективно да е преминал успешен курс за
професионална компетентност, а волята на АНО следва да бъде ясна и категорична,
а не да се презюмира. Моли да се постанови съдебен акт, с който се отмени
атакуването решение на първоинстанционния съд и отмени Наказателно постановление
№ 26- 0000237/05.06.2020 г., издадено от Директор на Регионална дирекция
,Автомобилна администрация" гр. Враца, като незаконосъобразно и
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. В писмени
бележки поддържа същите съображения.
Ответната
страна не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана
намира жалбата за неоснователна, а
атакуваното решение на РС Монтана за правилно и законосъобразно. Издаденото
наказателно постановление отговаря изцяло на изискванията на закона. Не са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.
Установена е фактическата обстановка, която правилно е описана в диспозитива на
наказателното постановление. Извършеното нарушение е доказано по несъмнен и
категоричен начин. Възраженията, направени с касационната жалба, са правени и
пред районния съд, който ги е обсъдил и правилно отхвърлил. Предлага Решението
на РС Монтана да бъде потвърдено като обосновано и мотивирано.
Жалбата е подадена от надлежна
страна в законоустановения срок, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при
административен съд Монтана след като обсъди наведените в жалбата основания и
при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал.
2 от АПК намира следното.
За да
постанови обжалваното решение и измени издаденото Наказателно постановление,
съставът на Районен съд – Монтана приема жалбата за допустима - подадена в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в съответствие с изискуемото от закона
съдържание, от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за
въззивно обжалване, а разгледана по същество за частично
основателна. На жалбоподателя е съставен АУАН, затова че на 26.05.2020 г. около
11:00 ч. на главен път Е-79 при разклона за с. Т*** като водач на товарен
автомобил М*** 1317 фт кат. N2 с per. № С*** , извършващ превоз за собствена сметка /празен в момента на
проверката/, видно от Заповед за деня № 21/26.05.2020 г. по маршрут В*** - гр.
Монтана, представя удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на
територията на Р България към лиценз № 10640/19.08.2016 г. като в момента на
проверката водачът не представя карта за квалификация на водача. Спорното по
делото е дали е извършено деяние, което да съставлява административно нарушение
по чл. 6 от ЗАНН, правилно ли е определена нарушената и санкционната норма,
правилно ли е определен размера на наказанието, както и дали в хода на
производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до незаконосъобразност на атакуваното НП. При извършената цялостна
проверка за законосъобразност на НП въззивният съд установява, че в хода на
производството не са допуснати процесуални нарушения със самостоятелно
отменително основание, а от събраните по делото доказателства по несъмнен начин
се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, а именно в
момента на проверката не е представил карта за квалификация на водача. Това
обстоятелство се потвърждава от свидетелските показания на Л*** К*** , които
съдът кредитира изцяло, като обективни и безпристрастни. Твърдението на
жалбоподателя, че картата му за професионална компетентност е била иззета от
регионална дирекция С*** не се потвърждава от нито едно доказателство по
делото. Жалбоподателят е представил удостоверение, от което е видно, че е
придобил професионална компетентност за извършване превоз на товари през 2018 г.
Извършеното нарушение касае 26.05.2020 г. и не е за това, че същият не е
правоспособен, а че не носи документ удостоверяващ неговата правоспособност. Ето
защо съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение от
обективна и от субективна страна. Приема, обаче, че Наказателното постановление
е незаконосъобразно, тъй като на жалбоподателя е реализирана отговорност по чл.
93, ал. 2 от ЗАвтП, която норма след извършеното нарушение и влизане в сила на
НП е претърпяла законодателна промяна, а съгласно разпоредбата на чл. З, ал. 2
от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е
по-благоприятна за нарушителя. Безспорно в
случая НП не е влязло в законна сила, поради което промяната на санкционната
норма от законодателя се явява по-благоприятна за жалбоподателя, тъй като
предвижда наказание не 500.00 лева, като е преди промяната, а 100.00 лева. Ето
защо съдът намира, че НП следва да се измени и наложеното наказание на
основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП, във връзка с чл. З, ал. 2 от ЗАНН се намали
на глоба в размер на 100.00 лева.
Предмет на касационна
проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ.
допуснати от съда съществени процесуални нарушения.
При разглеждане на делото
районният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила, правилно е установил фактическата обстановка и
правилное приложил материалният закон.
Възраженията в касационната жалба
по отношение на допуснатите съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените
правила, касаещи пълното и точно описание на нарушението, са навеждани и пред
въззивната инстанция, която инстанция мотивирано и обосновано е изложила
съображения защо не приема същите за основателни. Съображенията на въззивния
съд са логични, последователни и в съответствие със събраните по делото
доказателства и се споделят изцяло от настоящия състав без необходимост от
тяхното повтаряне и към които този касационен състав на Административен съд
Монтана, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 46, ал. 2 от ЗНА, препраща.
В допълнение към мотивите на
въззивния съд, следва да се посочи, че в съставения АУАН, касаторът е
отбелязал, че е забравил да вземе документа, за който е констатирано, че не
носи към момента на проверката, т.е. извършеното деяние като обективен факт не
е оспорено. Действително, за да получи карта за квалификация,
преди това водачът следва да е преминал изискуемото се обучение. Това
обстоятелство не дерогира задължението на същия водач при извършване на съответния
превоз да носи в себе си документа, който на отделно основание се изисква от
законодателя.
Неоснователно и неотносимо
е възражението, че на сайта на ИААА е посочено, че всички лични документи се
удължават за срок от шест месеца. В случая, каквото и удължаване на срока да е
предвидил законът, то е без правно значение за касатора, тъй като към момента
на проверката неговата Карта за квалификация не е с изтекъл срок – същата е
валидна от 30 04 2018 до 10 02 2023 г., а нарушението е установено на 26 05 2020
г., видно от същата. От друга страна касаторът не подкрепя с доказателства
твърдението си за това, какво е обявено на сайта на ИААА, като същевременно
съдът установява, че на него изрично е направено разграничение между личните
документи на лицата и Картата за квалификация на водача, а именно „на основание
чл. 4 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., срокът на валидност
на Карта за квалификация на водача, изтичащ след 13.03.2020 г. се удължава с
един месец от отмяната на извънредното положение, който е обявен до 13.05.2020
г. /удължаването на срока на валидност на картата важи само за територията на
Република България/.”
Неоснователно е
възражението, че волята на АНО не е ясна и не е пълно и точно описанието на
нарушението, тъй като изрично, ясно и точно в НП е посочено, че водачът не
представя карта за квалификация на водача, а самата нарушена норма /чл. 18, т.
5 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз
на пътници и товари за собствена сметка/ е еднозначна. Установеното и описано
нарушение е било напълно ясно за касатора, предвид направеното в съставения
АУАН възражение, а именно, че е забравил да вземе Картата си за квалификация.
Съдът счита, че за случая
не са налице и основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението
не се отличава с белези, които да обуславят по-ниска степен на обществена
опасност от останалите такива от същия вид.
С оглед на изложеното касационната инстанция намира решението на въззивния
съд за правилно.
От гледна точка
валидността и допустимостта на съдебния акт, последният има качествата на
такъв.
Мотивиран от горното
и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА като
правилно Решение № 260096/09 11 2020 г., по АНД № 1006/2020 г. на районен съд
Монтана.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: