Р
Е Ш Е
Н И Е
N 108
гр.Русе, 13.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в публичното
заседание на 2 юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН ДАМАСКИНОВ
ПАЛМА
ТАРАЛАНСКА
при секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от председателя в.т.д.
N216 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е въззивно, по
чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С.А. Париж, Франция, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“
С.А. Клон България, ЕИК204915054, чрез юрисконсулт П. П., против решението на
Районен съд-Русе, постановено по гр.д.№6162/2019г., в частта, с която са
отхвърлени предявените на основание чл.422 ГПК искове по отношение на М.Т..
Излагат се
оплаквания за неправилност на решението, които се свеждат до нарушение на
материалния закон и необоснованост. Иска се да бъде отменено от въззивния съд и
отхвърлените искове-уважени, както и присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Насрещната страна-въззиваемият М.Т. чрез особен представител адв. Б.Г.,***
е подала отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната
неоснователност и иска решението да бъде потвърдено.
След като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта на
решението, както и на правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба,
Окръжният съд намира за установено следното:
Жалбата е подадена
в законния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради
което е допустима и подлежи на разглеждане.
Решението е валидно и допустимо.
Безспорно е установено от представените доказателства,
че на 02.08.2018 г. между "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр. София, чийто правоприемник е ищецът "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. ", Париж,
Франция и М.Т. е сключен Договор за кредит CARD-16288844, за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-16288844. В изпълнение на договора дружеството е уведомило
„Технополис България“ЕАД за договора и е заплатило на последното чрез
издадената кредитна карта на Т., сума в размер на 1979лв. Част от договора е и
сертификат /л.23/ за застраховка „Закрила на плащанията“, според който „Кардиф
Животозастраховане“, Клон България и „Кардиф Общо застраховане“ Клон България
удостоверяват, че срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат
кредитополучателя по застраховка „Закрила на плащанията“. Част от договора е и
сертификат /л.33/ и ОУ, за застраховане на Т. с покрити рискове по пакет
„Защита на плащанията по кредитни карти“. Безспорно е установено, че Т. е
получил от въззивника кредитна карта с лимит 2500лв., чрез която е заплатена
стоката на стойност 1979лв., както и че не е заплатена нито една от дължимите
суми.
В решението, предмет на обжалване, основното,
което районният съд е приел, е че договорът противоречи на чл.10, ал.1 ЗПК, тъй
като шрифта, на който е отпечан е размер 10, поради което недействителен и кредитополучателя дължи чистата стойност, на
основание чл.23 ЗПК. Отделно от това е прието нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като ГПР е посочен само като абсолютна стойност, което води до
нарушение на изискването за сключване на договора по ясен и разбираем
начин-самостоятелно основание за нищожност на договора. Установителния иск е
уважен за сумата 1979лв.-заплатена цена на закупена от стока, като е отхвърлен
за останалата част от заявената главница, включваща застраховка,
застрахователни премии и такса обслужване. Отхвърлени са и установителните искове
за договорна лихва и обезщетение за забава за периода 4.01.2019г.-11.07.19г.
Отхвърлени са предявените в условия на евентуалност осъдителни искове, като в
тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Настоящия състав, намира, че решението в
обжалваните части е правилно и следва да бъде потвърдено, по следните
съображения:
Основното оплакване във въззивната жалба се
свежда до неправилен извод на съда за недействителност на договора. Сочи се, че
неправилно е прието от съда, че шрифтът е Garamond, размер 10, базирайки се на собствени общи знания,
без използването на специални знания. Това оплакване съдът намира за
неоснователно. Не се твърди от въззивника, че размера на шрифта е различен от
приетия от районния съд размер-10, не е поискано и допускане на експертиза пред
въззивния съд, в жалбата не е налице и позоваване на допуснато от съда
процесуално нарушение. Настоящия състав изцяло възприема приетото от районния съд. Дори и да се счете,
че е налице възможна грешка при извършване на сравнението между размера на
шрифта, или че отклонението е незначително, което при самостоятелна проверка
въззивният съд констатира, че не е така, то нарушение на изискването относно
размера на шрифта категорично е налице по отношение на приложените към договора
сертификат за застраховка и ОУ за застрахователна програма „Защита на
плащанията Плюс“, както и сертификат №CARD-16288844
и ОУ, които са съставени в още по-нечетлив и малък размер шрифт. Изискването на
чл.
10, ал. 1 ЗПК за сключването на договора по ясен и разбираем начин и с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт се отнася до всички елемента на договора.
В случая сертификатите са подписани от кредитора и ответника и в тях се
съдържат уговорки относно посочената в договора за кредит, включена в
погасителната вноска и дължима от ответника застрахователна премия, поради
което настоящият съдебен състав намира, че същите съставлява елемент и са част от
договора, по отношение на който трябва да са спазени посочените законови
изисквания. Аналогично е положението и по отношение на посочените ОУ.
Неоснователно е оплакването във въззивната
жалба и по отношение на противоречието на чл.10, ал.1 ЗПК относно минималния размер
на шрифта и Директива 2008/48 ЕО. Според настоящия състав не е налице такова
противоречие. Директива 2008/48 ЕО е транспонирана в българското
законодателство със ЗПК. Въведеното в чл.10, ал.1 ЗПК изискване за размера на
шрифта-не по-малък от 12, на който следва да е изготвен договор за
потребителски кредит, не е в противоречие с нея. Държавите-членки не могат да
се отклоняват от хармонизационните разпоредби на Директивата, но няма забрана в
националното законодателство да се предвидят по-завишени изисквания и по-строги
стандарти от тези, заложени в нея, с оглед осигуряване на по-добра защита на
потребителите.
Ето защо съдът намира, че решението на
първоинстанционния съд е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Решението
не подлежи на
касационно обжалване, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Мотивиран така, на
основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №300 от 24.02.2020г., постановено по гр.д.№6162/2019г. по описа на РРС
в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: