Р Е Ш Е Н И Е
№ 2677, 05.07.2018 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На
16.05.2018 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ТАНЯ БУКОВА
при участието на
секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 6793 по описа за 2017 година и за да
се произнесе взе предвид следното :
Ищецът
Р.В.Р. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, представляван от пълномощника
му адвокат Л.К., твърди, че е собственик на лек автомобил марка „Алфа Ромео”,
модел „Жулиета”, цвят черен, бензинов двигател, рег. № ***, както и че за същия
имал сключен със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД договор за
имуществена застраховка „Каско” във формата на застрахователна полица № ***, по
който дължимата застрахователна премия е платена в срок. Твърди се още, че на
16.10.2016 г., около 16.20 ч., на първокласен път І–6, километър 218 +, метър
760, в участъка между гр. *** и с. *** автомобилът претърпял пътнотранспортно
произшествие, като при управление в завой излезнал от пътя и се блъснал в
крайпътни дървета, вследствие на което бил увреден до степен, която го прави
негоден за ползване. За настъпилото произшествие ищецът уведомил
застрахователното дружество, което образувало щета, по която отказало плащане
на застрахователно обезщетение, с оглед на което и въз основа на така
очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да осъди ответника да му
заплати част от дължимото му по договора застрахователно обезщетение в размер
на 1500 лева. Претендира присъждане на разноски.
Частичен
иск с правно основание чл. 405, ал. 1 Кодекс за застраховането.
Ответникът
“ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище в
гр. София и адрес на управление – ул. „Стефан Караджа” № 2, представляван от пълномощника
му адвокат Д.С.С., не оспорва, че на 17.10.2016 г. в дружеството е заведено
уведомление-декларация за щета по полица № ***от Р.Р., във връзка с което е
образувана преписка по щета № ***, но твърди, че водачът на автомобила е
управлявал застрахованото моторно превозно средство по начин, който може да се
определи като действия,
Продължение на решение по гр. д. № 6793/17 г. на РСПд
– стр. 2/8
извършени с груба
небрежност, които са предизвикали застрахователното събитие –
местопроизшествието е настъпило на завой, на път І-6, км 218+160, на място с
обозначена максимална скорост от 50 км/час, пътните условия са били тежки –
хлъзгав и мокър път, което предполага движение на автомобила с по-нииска
скорост от максималната, като водачът е управлявал автомобила със скорост
по-висока от максимално допустимата за местопроизшествието, с оглед на което
съгласно т. 14.5 от Общите условия към застраховка „Каско” на МПС е налице
изключение от застрахователното покритие по полицата; размерът на
претендираното обезщетение не е съобразен с действителната стойност на вредите
към датата на събитието; автомобилът не е увреден изцяло, поради което моли
съда да отхвърли предявени иск като неоснователен. Претендира присъждане на
разноски и на възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Съдът
като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :
Не е налице спор, а и се установява от представеното с
исковата молба заверено копие на Свидетелство за регистрация Част І № *** г.,
че ищецът е собственик на лек автомобил марка “Алфа Ромео”, модел „Жулиета”
рег. № ***, както и че на 08.09.2016 г. последният е сключил със „ЗАД АРМЕЕЦ”
АД договор за имуществена застраховка на описания лек автомобил във формата на
Комбинирана застрахователна полица № ***за застраховки „КАСКО” и „ЗЛОПОЛУКА” с
клауза “П” /пълно каско/, със срок на действие от 00:00:00 ч. на 09.09.2016 г.
до 23:59:59 ч. на 08.09.2017 г., неразделна част от който са Общи условия за застраховка на моторни
превозни средства „Каско” /заверен препис на които е приет като доказателство
по делото – листове 26 – 35, наричани по-долу в настоящото изложение ОУ/,
покриваща пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС от авария,
произлязла от сблъскване на МПС помежду им или с други подвижни и неподвижни
предмети, от удар с хора и животни, от препятствия по пътното платно като
земни, скални маси и други, нарушена цялост на пътното покритие, падащи дървета
и клони, падащи предмети от сгради и летателни тела /раздел III т. 12
във връзка т. 8. подточка 8.3 от действащите към 16.10.2016 г. ОУ/, с оглед на
което съдът приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение,
чийто източник е сключен на 08.09.2016 г. договор за имуществена застраховка
съгласно чл. 399 Кодекс за застраховането КЗ/, по силата на който в правната
сфера на всяка от страните по него са възникнали редица права и задължения, в
това число и задължение съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ за ответника при настъпване
на застрахователно събитие за заплати застрахователно обезщетение в уговорения
срок.
Не се спори, също така, а и видно от представените с
отговора на исковата молба писмени доказателства : на 17.10.2016 г. ищецът
подал в „ЗАД Армеец” АД Уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на
МПС” по полица № ***, в което той е заявил следната информация : „Дата , място
и
Продължение на решение по гр. д. № 6793/17 г. на РСПд
– стр. 3/8
описание
на събитието : На 16.10.216 с. *** водачът губи контрол над автомобила и излиза
извън пътя и се удря странично в дърво. При настъпване на събитието МПС е
управлявано от : Р.Р. .... Събитието е регистрирано ... Видими
деформации/увреждания по МПС в следствие на описаното по-горе събитие : Предна
и задна дясна врата, покрив, панорамен, дясно странично огледало, предно стъкло
напукано, дясна предна рамка на покрив...”; въз основа на това уведомление в дружеството
е образувана преписка по щета № **, по която на 18.10.2016 г. е извършен оглед
на автомобила, при който са констатирани повреди по следните негови части -
преден десен калник, предна броня, челно стъкло, предна дясна врата, дясно
огледало, 3 бр. лайсни за предна дясна врата, дръжка за предна дясна врата,
тапицерия предна дясна врата, уплътнение на стъкло- предна дясна врата, 2 бр.
лайсни към задна дясна врата, люк стъклен таван, 3 бр. лайсни за таван, таван,
предна дясна колона, рамка за дясна врата, десен панел, преден десен подкалник PVC, средна
дясна колона, уплътнение на врата, преден капак, въздуховод пред въздушен
филтър, подробно описани в опис-заключение по щета № *** от 18.10.2017 г., като
въпреки тези констатации ответникът отказал плащането на застрахователно
обезщетение, мотивирайки се, че са налице предпоставки за освобождаването му от
задължението за изплащане на такова, тъй като застрахованото МПС е управлявано
от водача му с несъобразена скорост, по мокър и хлъзгав път, въпреки наличието
на пътен знак B26 - Забранено движение със скорост, по-висока от
означената.
Налице е спор дали застрахователят основателно е отказал
плащането на застрахователно обезщетение.
Съобразно чл. 408, ал. 1 КЗ застрахователят може да
откаже плащането на застрахователно обезщетение само : 1 при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от
друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със
закон.
В унисон с твърдението на
ответника констатира се при прочита на общите условия към договора за
имуществена застраховка, че едни от основните задължения на застрахования по
договора са тези – да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър
стопанин, да предприема всички обичайни и разумни предохранителни действия и
мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди, както и да спазва стриктно
правилата за движение съгласно Закона за движение по пътищата и подзаконовите
актове по прилагането му /раздел ХІ, б. А, т. 50.2, т. 50.3 и т. 50.5/, като за
обезпечаване изпълнението на тези договорни задължения в раздел IV
са предвидени и изключените рискове, какъвто съгласно т. 14.5 съставляват и „...умишлени
или с
Продължение на решение по гр. д. № 6793/17 г. на РСПд
– стр. 4/8
груба небрежност действия на застрахования, член на
неговото семейство, негов служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС,
превозваните с МПС лица, чиито действия за предизвикали застрахователното
събитие.”
Като доказателство по делото е приет и заверен препис
на Протокол за ПТП № ***, съставен на 16.10.2016 г. от младши автоконтрольор Л.Г.
при РУ - *** във връзка с ПТП, произтекло на същата дата, на път I-6 км 218 +160м *** с лек автомобил марка „Алфа Ромео”,
модел „Жулиета” /УЧАСТНИК 1/, собственост на Р.Р. и управляван от него, в който
са отразени следните обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП :
„Водачът на ППС1 поради движение с несъобразена скорост по мокър и хлъзгав път
в завой губи контрол над автомобила и излиза в дясно от пътя и се удря в
крайпътни дървета”, както и са описани следните видими повреди по автомобила –
„...предна дясна врата, задна дясна врата, таван, люк на таван и др....”, като
в графата : „Взето административно отношение“ е отбелязано, че на водача на
автомобила – Р.Р., е съставен акт за административно нарушение по чл. 20 ал. 2
Закон за движението по пътищата /ЗДвП/.
Процесният протокол за ПТП съставлява официален
свидетелстващ документ, тъй като е съставен от длъжностно лице, в кръга на
службата му и по определените в закона - Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда
за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Информационния център към Гаранционния фонд, форма и ред, поради което
съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК се ползва с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в съдържанието му
изявление на длъжностното лице – съставител, а така също и с материална
доказателствена сила относно самото удостоверително изявление. Обвързващата
доказателствена сила на протокола, обаче, не освобождава съда от задължение да
изследва механизма на произшествието и причините за него с други доказателства,
в който смисъл е и трайната съдебна практика /така решение № 85 от 28.05.2009
г. по т. д. № *** от 2008 г., ІІ т. о., решение № 711 от 22.10.2008 г. по т. д.
№ *** от 2008 г./, с оглед на което и предвид оспорването му от ищеца следва да
бъдат обсъдени събраните в хода на производството в тази насока доказателства.
Според показанията на разпитаните по делото свидетели
:
св. М.Х. – *** на ищеца, пътувал на задната седалка на
автомобила на ищеца в момента на инцидента : около 4 часа след обяд, на един от
завоите, малко след *** автомобилът излезнал от пътя; не валял дъжд в този
участък, но било влажно, защото асфалтът бил хлъзгав – два-три часа по-късно,
когато приятелката му дошла от ***, за да го прибере установил, че
туристическите й обувки се пързалят по настилката; когато не шофира не
наблюдава толкова концентрирано пътя; доколкото си спомня имало знак единствено
само за ограничение на скоростта или 50 км или 70 км. ведна след десния завой и
преди левия, който автомобилът не могъл да вземе; няма представа за скоростта
на движение на автомобила непосредствено преди
Продължение на решение по гр. д. № 6793/17 г. на РСПд
– стр. 5/8
инцидента,
но съобразно възприятията му автомобилът се движел с нормална скорост –
движението му не било нито рисково, нито бързо; веднага след инцидента с техния
автомобил катастрофирал джип, а след това се завъртяли още два автомобила,
шофьорът на втория от които заявил, че карал с 60 км/ч;
св. А.К. – *** на ищеца, пътувал на предната седалка на
автомобила на Р. на ***г. : непосредствено преди инцидента, точно след десния
завой, преди левия завой, на който се случил инцидентът, видял пътен знак за
ограничение на скоростта, за който, без да е сигурен, на база на възприет
разговор по-късно същия ден, при който се коментирало, че шофьорът карал със
скорост от 70 км/ч, заявява, че ограничението било за 70 км/ч; според
възприятията му ищецът управлявал автомобила със скорост от 80 км/ч преди да
види знака, след което намалил скоростта; било влажно време, настилката била
хлъзгава и мокра.
Съобразно заключението на вещото лице инж. В.С. по
допуснатата по делото съдебна автотехническа експертиза : най-вероятен от
техническа гледна точка е следният механизъм на процесното ПТП - ищецът е
управлявал лекия автомобил по платното за движение на път I-6 с посока от гр. *** към с. ***, като при навлизане в
ляв завой скоростта на автомобила била около 79 км/ч при технически
съобразената скорост с пътноклиматичната обстановка за преминаване през завоя
около 75,28 км/ч, в резултат на скоростта автомобилът напуснал от дясно платното
за движение и навлезнал в площ с дървета, където с дясната страна контактувал с
част от тях; на мястото на процесното ПТП платното за движение е разделено с
непрекъсната разделителна линия към пътна лента за насрещно движещите се и две
пътни ленти по посока на автомобила,
разделени с прекъсната линия, като преди мястото на ПТП пътните знаци са както
следва: А4 – Последователни опасни завои, първият от които е наляво, А15 –
Опасност от хлъзгане, B 26 – Забранено
е движение със скорост, по-висока от означената (50 км/ч); при изчисление на скоростта
на движение на автомобила експертът е ползвал данни за автомобила от официалния
производител, където масата на автомобила е посочена при пълен резервоар, като евентуална
разлика от 50 кг в теглото на автомобила би дала разлика в резултата след
втория знак след запетаята от получената стойност по отношение на скоростта на
автомобила.
Като доказателства по делото бяха приети и
възпроизведени на хартиен носител като преписи заверени от ответника електронни
документи, съставляващи снимки на мястото на ПТП, изготвени от представител на
застрахователя няколко дена след процесното ПТП – на 23.10.2016 г., за нуждите
на образуваната в дружеството преписка по щета № по щета № ***, част от тях
възпроизведени и послужили на вещото лице инж. С. за изготвяне на неоспореното
заключение по допуснатата по делото САТЕ, в това число и снимка на пътните
знаци преди мястото на ПТП /снимка на лист 125 горе/, видно от която преди
мястото на ПТП са поставени следните пътни знаци : А4 – Последователни опасни
завои, първият от които е наляво, А15 – Опасност от хлъзгане, B 26 – Забранено е движение със скорост, по-висока от
означената
Продължение на решение по гр. д. № 6793/17 г. на РСПд
– стр. 6/8
(50
км/ч). Така възпроизведеният на хартиен носител като препис електронен документ
съставлява допустимо съгласно чл. 184, ал. 1 ГПК доказателствено средство, като
въз основа на съдържащата се в него информация настоящият състав намира
показанията на свидетелите К. и Х. относно наличните пътни знаци преди мястото
на ПТП за заинтересовани и пристрастни, а показанията на св. Х. - и за
колебливи, поради което не ги кредитира.
Ето защо и въз основа на описаната в Протокола за ПТП
схема на пътния инцидент, както и базирайки се на неоспореното заключение на
вещото лице, съдът приема, че процесното ПТП е произтекло по описания в
протокола за ПТП механизъм – при навлизане в ляв завой със скорост на движение
на автомобила от 79 км/ч, вследствие на която скорост автомобилът напуснал
дясното платно за движение и навлезнал в
площ с дървета, където с дясната част контактувал с част от тях, както и че
основна причина за произшествието е несъобразената с пътноклиматичната
обстановка скорост на автомобила за преминаване през завоя, във връзка с което
на ищеца е бил съставен и акт за установяване на административно нарушение по
чл. 20, ал. 2 ЗДвП, вменяващ задължение на водачите на пътни превозни средства при
избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.
В закона липсва дефиниция на понятието „груба
небрежност”, като в раздел XVIII
„Дефиници“, т. 17 от ОУ към договора за имуществена застраховка се съдържа неизчерпателен
списък на действия или бездействия, които се квалифицират като „груба
небрежност” – „....преминаване през железопътен прелез при спуснати, започнали
да се спускат или да се вдигат бариери, независимо дали от съответното
устройство се подават светлинни или звукови сигнали, забраняващи навлизането в
прелеза; преминаване през железопътен прелез при забранителен звуков и/или
светлинен сигнал, независимо от това налични ли са бариери и от положението им;
навлизане и преминаване през наводнени участъци; движение на МПС с незатворени
врати и капаци; движение на товарно МПС с вдигнат кош или свалена хидравлична
помпа; необезопасяване на МПС срещу самопотегляне; управление с гуми, чиито
технически характеристики не съответстват на законовите изисквания и сезонните
условия; паркиране в непосредствена близост до строителни обекти и всички други
случаи, в които вредата е вследствие от самонадеяното поведение на водачите
и/или неполагане на минимално дължимата грижа за предпазване на застрахователното
МПС от вреди.”
Според трайната съдебна практика небрежност е налице
тогава, когато длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно
изпълнение, неполагайки онази грижа, която дължи добрият стопанин при
конкретните обстоятелства. Грубата небрежност се различава от обикновената само
по степен и представлява по-засилена форма на небрежност – неполагане на
грижата,
Продължение на решение по гр. д. № 6793/17 г. на РСПд
– стр. 7/8
която
би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително
по-елементарна степен на загриженост /решение № 348/11.10.2011 г. по гр. д. №
387/2010 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 184/24.02.2016 г. по т. д. № ***/2014 г.
на ВКС, ІІ ТО/. В застрахователното право една от формите на дължимата грижа,
която застрахованият следва да предприеме е да предпазва застрахованото
имущество от вреди – аргумент от чл. 395, ал. 1 КЗ и чл. 395, ал. 4 КЗ,
съобразно които застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди, като при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение,
ако събитието е следствие от неизпълнение на това задължение и само ако изрично
е предвидил това в договора. Неизпълнение на задълженията на застрахования,
свързани с предпазване на застрахованото имущество от вреди увеличават носения
от застрахователя риск, тъй като създават по-голяма вероятност от настъпване на
застрахователно събитие.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗДвП участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, като установи
се по-горе в настоящото изложение от снимката на пътните знаци преди мястото на
ПТП и от заключението на вещото лице инж. С., че въпреки въведеното с пътен
знак B26
ограничение на скоростта от 50 км/ч, касаещо
процесния участък, в нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗДвП ищецът е управлявал
застрахования автомобил със скорост от 79 км/ч, превишавайки максимално
допустимата скорост на движение с 29 км/ч, като така избраната от него скорост
на движение в разрез с изискването на чл. 20, ал. 2 ЗДвП не е била съобразена и
със състоянието и релефа на пътя, за който свидетелите безпротиворечиво и
категорично дадоха показания, че е бил хлъзгав, а според другия поставен на
мястото преди ПТП знак А4, в участъка е имало последователни опасни завои.
Именно така избраната от самия ищец скорост на движение е единствената причина
автомобилът да не премине през левия завой на пътя, да напусне пътното платно и
да се удари в крайпътните дървета. Или в случая е налице както противоправно поведение
на ищеца, изразяващо се в грубо погазване на правилата за движението по
пътищата, така и бездействие по отношение на задълженията му по договора за
имуществена застраховка, регламентирани в раздел ХІ, б. А, т. 50.2, т. 50.3 и
т. 50.5 – да използва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, да предприема
всички обичайни и разумни предохранителни действия за предпазване на
застрахованото МПС от вреди, както и да спазва стриктно правилата за движение
по ЗДвП, като именно само неизпълнението на тези задължения е довело до
настъпването на застрахователното събитие. Следователно има и
причинно-следствена връзка между неизпълнението на горните договорни задължения
и настъпването на застрахователното събитие, в това число и с обема на
произлезлите от него вреди – ако ищецът бе изпълнил задълженията си по
договора, съответно бе съобразил скоростта на движение с пътната обстановка и
пътните знаци не би се
Продължение на решение по гр. д. № 6793/17 г. на РСПд
– стр. 8/8
стигнало
до увреждане на автомобила му, поради което съдът приема, че неизпълнението на
горните договорни задължения е съществено с оглед интереса на застрахователя, а
от тук в разрез с твърденията на ищеца приема, че е налице основание по смисъла
на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ за отказ за плащане на застрахователно обезщетение,
поради което предявеният частичен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 270 лв. депозитни разноски по
производството, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищецът следва да бъде осъден
да заплати на ответника и възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на
200 лв., определено в съответствие с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за плащането
на правната помощ, като се вземе предвид и обстоятелството, че делото не е
елементарно от правна страна, а разглеждането му продължи повече от 3 съдебни
заседания.
По изложените съображения съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.В.Р. с ЕГН **********,***,
частичен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекс за застраховането за
осъждане на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление - ул. „Стефан Караджа“ № 2, да му
заплати сумата от 1500 лева, представляваща част от дължимо по сключен помежду
им договор за имуществена застраховка във формата на Комбинирана
застрахователна полица № ***/08.09.2016 г. за застраховки „КАСКО” и „ЗЛОПОЛУКА”
на лек автомобил марка “Алфа Ромео”, модел „Жулиета” рег. № *** застрахователно
обезщетение поради увреждането на последния до степен, която го прави негоден
за ползване вследствие на пътнотранспортно произшествие, произтекло на 16.10.2016
г., на път I-6, км 218 плюс 160 м, в участъка между гр. ***, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Р.В.Р. с ЕГН **********,***, да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес
на управление - ул. „Стефан Караджа“ № 2 : сумата от 270 лева депозитни
разноски по производство; сумата от 200 лв. възнаграждение за защита от
юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ :/П/ Т. БУКОВА
Вярно
с оригинала!
ДГ