Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1157/28.6.2018г. град Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд Варна, Пети наказателен състав,
на двадесет и девети май,
две хиляди и осемнадесета година,
в публично съдебно заседание в следния състав:
председател съдия Георги Митев,
секретар Радостина И.а,
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1611 по описа на съда за 2018 година,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0000334/12.03.2018 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация” гр. Варна, с което на „О.И.”ЕООД, ЕИК *********, представлявано
от Л.А.Т., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
5000 лева на основание чл.97 ал.1 предложение последно от Закона за
автомобилните превози за извършено нарушение на чл.91б ал.1 т.1 от Закона за
автомобилните превози.
Да се изпратят съобщения на Областен отдел
„Автомобилна администрация” гр. Варна и на „О.И.”ЕООД.
Решението подлежи на касационно обжалване
с касационна жалба в
14-дневен срок от получаване на съобщението,
че мотивите към решението са
изготвени пред Административен съд гр.Варна по реда на Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението,
административно-наказателната преписка да се върне на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона
за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по жалба на „О.И.”ЕООД срещу Наказателно постановление № 23-0000334/12.03.2018 г. на началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация” - гр.Варна, с което за нарушение
на чл.91б ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/ на основание чл.97
ал.1 предложение последно от Закона за автомобилните превози на „О.И.”ЕООД е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 5000 лева.
С жалбата се моли за отмяна на наказателното
постановление, като се сочи, че при издаването му са нарушени разпоредбите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са допуснати съществени нарушения на процесуалния и
материалния закон. Дружеството не е извършило вмененото му нарушение и е
санкционирано неправилно. Сочи се, че е била изискана информация, записана в картата
на водача, за такива случаи е предвидена в закона изрична норма – чл.91в т.2
пр.2 от ЗАвтП, за нарушаването на която има нарочна разпоредба – чл.104 ал.7 от
ЗАвтП.В наказателното постановление не било извършено правилно описание на
нарушението, което възпрепятствало санкционираното дружество от възможността да
разбере точно за кое нарушение му е наложена санкцията, като по този начин се
ограничавало правото му на защита, което правело наказателното постановление
издадено в противоречие с материалния закон.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се явява, представлява се от адв.А. И. от Адвокатска
колегия Варна, редовно упълномощен. По същество адв.И. моли съда да уважи
жалбата и да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата
страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител, който
оспорва жалбата и моли съда наказателното постановление да бъде потвърдено.
С оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 19.02.2018 г. в гр.Варна,
ул."Тролейна" № 48, в сградата на Областен отдел"Автомобилна
администрация" гр.Варна, старши инспектор Й.Р.Й., при извършване на проверка
установил, че превозвачът „О.И.”ЕООД не е представил за проверка от служителите на Областен
отдел"Автомобилна администрация" гр.Варна изисканата с покана изх. №
12-00-4-00-868/1/16.01.2018г., в точка 5 – информацията, извлечена от паметта
на картата на водача В. П. П. за периода от 01.09.2017 г. до 30.11.2017 г., в
който период е констатирано извършването на международен обществен превоз,
попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 г. от водача на МПС Скания, категория N 3, с рег.№ СВ 6183 АТ, собственост на превозвача, оборудвано с дигитален
тахограф. Извършеното управление на автомобила от водача се потвърждава от
направената разпечатка с програма TDCS от предоставената информация от
паметта на тахографа.
При тази констатация, св.Й.Й.
- старши инспектор приел, че въззивникът е извършил
нарушение на чл.91б ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози и съставил
срещу него Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ серия А-2017,
№ 244928 от 19.02.2018 г. и така поставил началото на административно-наказателното
производство. Актът бил съставен в присъствието на упълномощеното лице П. В. И.а,
която се запознала със съдържанието му и го подписала без възражения, като
получила препис от него. Писмени възражения срещу АУАН не постъпили и в срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и
обжалваното наказателно постановление на началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация” - гр.Варна, в което били възприети изцяло
фактическите и правните констатация, направени от актосъставителя, било прието,
че дружеството е нарушило чл.97б ал.1 т.1 от ЗАвтП и му било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лева на
основание чл.97 ал.1 предложение последно от ЗАвтП.
Наказателното постановление било връчено на
представляващия дружеството на 22.03.2018 г. В законоустановения 7-дневен срок,
на 29.03.2018 г. чрез Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация”
–гр.Варна, въззивното дружество депозирало жалба до Районен
съд Варна срещу наказателното постановление.
Описаната фактическа
обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства, а именно:
-
писмените
доказателствени средства, съдържащи се в административно-наказателната преписка
- справка за нарушител; Заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията; Писмо изх.№
12-00-00-868/1/ от 16.01.2018 г. на главния секретар на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“; Покана изх.№ 12-00-00-868/13/ от 18.01.2018 г.;
приемно-предавателен протокол от 29.01.2018 г.; разпечатки от информационната
система на ИА“Автомобилна администрация“; заверени копия от карта на водача В. П.,
свидетелства за регистрация на ППС влекач Скания с
рег.№ СВ 6183 АТ; разпечатки от тахограф, пълномощни, пощенски плик;
-
разпечатка от
програмата TDCS, представена в
съдебно заседание от процесуалния представител на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ Варна;
приети и приложени към делото на основание чл.283 от НПК;
-
гласни
доказателствени средства – свидетелските показания на актосъставителя Й.Р.Й.,
дадени в съдебно заседание.
Съдът кредитира изцяло посочените доказателствени
средства като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, като взе предвид
становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от
надлежна страна – юридическо лице, спрямо което е издадено атакуваното
наказателно постановление, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на
наказателното постановление и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган - началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” Варна, съгласно
Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията. АУАН също е съставен от компетентно лице - инспектор
в Областен отдел „Автомобилна администрация” Варна.
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление са съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН. Както в АУАН,
така и в наказателното постановление се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват нарушението, вменено във вина на въззивника, посочени
са дата и място на извършване, както и нарушените законови норми.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност съдът счете, че въззивното
дружество не е извършило нарушението, за което е привлечено към
административно-наказателна отговорност по следните съображения:
С наказателното постановление въззивникът е наказан за това, че е нарушил разпоредбата на чл.91б ал.1 т.1 от ЗАвтП. Съгласно посочената норма превозвачите и собствениците на автогари са длъжни да предоставят на служителите от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за проверка всички документи, свързани с превозите на пътници и товари. В случая обвинението е за това, че не е предоставена информацията, извлечена от картата на водача В. П.. Съгласно чл.38 ал.1 т.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на съвета превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение на подробните данни за скоростта най-малко един път на 28 дни - за данните от паметта на картата на водача. Съгласно чл.2 §2 б.”н” от Регламент 165/2014 на ЕП и Съвета „извличане" от дигитален тахограф означава копиране, заедно с електронния подпис, на част или на пълен набор от файловете с данни, записани в електронната памет на бордовото устройство или в паметта на картата за тахограф, при условие че при този процес не се изменят или изтриват записани данни. Същата дефиниция за "извличане" като процес на копиране на част или на цялата записана информация от паметта на тахографското оборудване е дадена и в §1 т.8 от Допълнителните разпоредби на НАРЕДБА № 12 от 5.01.2007 г. за изискванията за задължителна употреба на контролните уреди за регистриране на данните за движението на автомобилите и работата на екипажите, както и функционалните и техническите изисквания към тях. Следователно информацията от картата на водача, представляваща файловете с данни не е документ, както очевидно са приели актосъставителя и административно-наказващия орган. Съгласно теорията и константната съдебна практика документът по същество представлява писмено изявление на конкретно лице, което е неговия автор. Видно от дефинициите за „извличане“ от паметта на картата на водача в цитираните по-горе нормативни актове същото не представлява писмено изявление на конкретно лице, а файлове с данни.
В контекста на изложеното по-горе непредставянето на
информация от паметта на картата на водача не попада в хипотезата на чл.91б ал.1 т.1 от ЗАвтП. Горното е видно и от предвидената от законодателя изрична законова разпоредба
- чл. 91в т.2 от ЗАвтП предвиждаща
задължение за съхранение и предоставяне на информацията, извлечена от паметта
на дигиталния тахограф и от картата на водача, като нарочна санкция при
неизпълнение на това задължение – несъхранение или отказ за предоставяне на
разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача
за период 365 дни е предвидена в чл.104 ал.7 от ЗАвтП. Но въззивникът не е бил привлечен към административно-наказателна
отговорност по чл.91в т.2 от ЗАвтП и съответно наказан с наказателното
постановление по чл.104 ал.7 от ЗАвтП. Волята на актосъставителя и
административно-наказващия орган е безспорно ясна - санкцията е наложена за непредставяне
на документи (което е видно както от обстоятелствената част "не предоставя
за проверка от контролните органи", така и от посочената като нарушена
норма в наказателното постановление и санкционна такава/. От друга страна не е
спорно по делото, че извлечение от картата на водача В. П. не е било
предоставено на проверяващите. Дали обаче това се дължи на факта, че
извлечените данни от картата на водача не се съхраняват (първото изпълнително
деяние визирано в нормата на чл. 104 ал.7 от ЗАвтП) или се
съхраняват, но се отказва да бъдат предоставени на контролния орган (втората
форма на изпълнителното деяние) може само да се предполага, като този въпрос по
обясними причини (обвинението е било за друго нарушение) изобщо не е бил изследван
в административно-наказателното производство - липсват обяснение от въззивника
за причините, поради които не се предоставят информацията от картата на водача,
поради което и съдът не може да изрази становището си досежно това било ли е
извършено нарушение по чл. 104 ал.7 от ЗАвтП или не.
С оглед на всичко изложено
съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е издадено в нарушение на
материалния закон и като такова следва да бъде отменено.
Водим от гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: