Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Велики Преслав, 06.12.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велики Преслав в публично
заседание на осми ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Стефанова
Като разгледа докладваното от съдия Стефанова гр. дело № 14
по описа за 2021 година на Районен съд – Велики Преслав при секретаря Гергана Савова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени положителни установителни
искове, с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2,
вр. чл. 79 от
ЗЗД, вр. чл.
9 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД от ЗЗД от „........” С.А., Р.Ф.чрез „........“
С.А. – клон Б. гр. с., представлявано от Д.Т.Д.срещу Р.Д.П.,*** за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца претендираните с исковата молба суми. В условие на
евентуалност, ако съдът отхвърли исковата претенция, поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането по кредита, предявява осъдителна претенция
за същите суми. В
молбата си до съда, ищецът заявява, че по ч. гр. д. № 463/2020 год. му е издадена заповед за
изпълнение № 260018/ 02.10.2020 год. срещу ответника за следните суми: 1092,33 лева - представляваща главница по Договор за потребителски кредит PLUS-14402724; 89.73 лева -
представляваща договорна лихва по кредита за периода от 20.08.2019 год. до 20.01.2020 год.; 95,66 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 20.09.2019 год. до 16.09.2020 год., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
вземането, като са присъдени и извършените в заповедното производство
разноски. Релевира, че на
09.01.2017 г. бил сключен договор за потребителски кредит между ищцовото
дружество, в качеството на кредитодател и ответника, в качеството на
кредитополучател. Изложено е, че с договора е отпуснат заем в размер на 4000
лева за срок от 36 месеца, при равни месечни вноски в размер на по 197,01 лева,
обхващащ периода от сключване на договора до 20.01.2020 год. Отразено е, че ответникът
преустановил редовното обслужване на кредита на 20.08.2019 г., към която дата
са били заплатени общо 30 погасителни вноски. Ищецът е акцентирал, че съгласно
договорните клаузи при забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер па действащата законна
лихва за периода на забавата. Излага, че при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска (в
случая 20.09.2019 год.), вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени по договора надбавки, ведно с
дължимото обезщетение за забава. Предвид изложеното, претендира уважаване на
установителната претенция в пълен размер. В условие на евентуалност, ако съдът
отхвърли исковата претенция, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост
на вземането по кредита, моли съда да приеме,
че е предявен осъдителен иск. Претендира присъждане на
сторените в заповедното и в настоящото производство разноски. В проведеното по делото съдебно заседание поддържа претенциите си.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата
на чл. 131 от ГПК, ответникът не депозира отговор на исковата молба.
В съдебно заседание същият, редовно призован не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 463/2020 год. по описа на РС – Велики Преслав в полза на ищеца е издадена заповед
за изпълнение № 260018/ 02.10.2020 год. срещу ответника за следните суми: 1092,33 лева - представляваща главница по Договор за потребителски кредит PLUS-14402724; 89.73 лева -
представляваща договорна лихва по кредита за периода от 20.08.2019 год. до 20.01.2020 год.; 95,66 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 20.09.2019 год. до 16.09.2020 год., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
вземането, като са присъдени и извършените в заповедното производство
разноски. Заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като на ищеца са дадени указания да предяви иск за установяване на
вземането си по заповедта. Съобщение с
посочените указания е връчено на кредитора по издадената заповед за изпълнение на дата 21.12.2020 год., а исковата
молба
е подадена на 07.01.2021
год. (пощ. Клеймо от 06.01.2021 год.), поради което исковата
претенция се явява процесуално допустима.
От представения договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № PLUS-14402724/ 09.01.2017 год., сключен между ищцовото дружество и ответника, е видно, че ищецът е предоставил на
ответника сумата от 4000 лв., кредит. В договора е уговорен срок за погасяване на кредита от 36
месеца (падеж на последната вноска 20.01.2020 год.), при
размер на вноските от 197,01 лева. ГПР възлиза на 40,
08%, а ГЛП – на 31,
43%. Със същия договор е уговорено и
заплащането на застрахователна премия на стойност 806,40
лева и такса ангажимент в размер на 140 лева, с
отразена обща стойност на плащанията – 7092,36 лева.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът напълно кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че ответникът е получил по сметката си сума в размер на 3860 лева (при отпуснат кредит от 4000
лева е приспадната сумата от 140 лева – такса ангажимент). Вещото лице е
посочило, че кредитът е усвоен на 10.01.2017 год. Констатирано е, че по кредита
са извършени плащания в общ размер на 5910,30 лева, като ищецът е погасил
изцяло 30 месечни погасителни вноски, от които 3042,07 лева – главница, 2196,23
лева – лихви и 672 лева – застраховки. Експертът е изчислил, че остатъкът от
задължението по договора, възлизащ на общо 1182,06 лева се разнася по следния
начин: 957,93 лева – главница, 89,73 лева – лихва, 134,40 лева – застраховка.
Размерът на претендираната главница от 1092,33 лева е изчислен като към сумата
от 957,93 лева е прибавена стойността на застраховката от 134,40 лева. Вещото
лице е изчислило и размерът на възнаградителната лихва по месеци при ГЛП от 10%
като същата за целия период на кредита възлиза на 727,01 лева., а размерът й за
периода от 20.08.2019 год. до 20.01.2020 год. е 28.55 лева. Вещото лице е
посочило, че при този размер на договорната лихва, ако се вземат предвид
направените плащания по кредита на стойност 5910,30 лева, то по кредита не са
останали непогасени задължения, доколкото общият му размер би възлизал на
5533,41 лева (4000 лева главница, 727,01 лева лихви и 806,40 лева –
застраховки). Съгласно заключението размерът на мораторната лихва върху
главницата за претендирания период възлиза на 96,33 лева, а върху главницата и
застраховката – на 109.84 лева. Вещото лице е достигнало до извод, че ГПР в
размер на 40.08% е изчислен правилно, като е акцентирал, че при изчисляването
му с калкулатор за ГПР, размерът е по-малък от посочения в договора.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
На първо място, в исковата молба се твърди, че тъй като
длъжникът преустановил плащането на вноските по кредита на 20.08.2019 год., то
на осн. чл. 5 от Договора, вземането на ищцовото дружество станало предсрочно
изискуемо от 20.09.2019 год. С оглед така наведеното от ищеца твърдение, следва
да се отбележи следното: По своята същност обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изрично изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Видно от материалите по делото крайният падеж на
задължението е настъпил на 20.01.2020 год., която дата безспорно предхожда датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.09.2020 год.), поради
което към 29.09.2020 год. всички неплатени анюитетни
вноски по процесния договор за кредит вече са били изискуеми. Обстоятелството дали дружеството е уведомило длъжника за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита преди датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда, е без правно значение в конкретния случай.
По отношение на претендираната такса ангажимент в размер
на 140 лева:
Съдът намира, че уговорената еднократна такса ангажимент
в размер на 140 лева е нищожна на осн. чл. 21, ал. 1 от ЗПК, тъй като
е уговорена в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която
забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Видно от т. 2 от
договора кредитополучателят заплаща такса ангажимент, срещу което кредиторът
сключва договора при фиксиран лихвен процент по см. на § 1, т. 5 от ЗПК при
съдържащите се в документа условия, размери и срокове. Отбелязано е, че таксата
се заплаща от кредитополучателя още при отпускане на кредита и директно се
удържа от общия размер на кредита. Тъй като определянето на лихвения процент,
включително дали е фиксиран или не, е свързан с условията на договора, то
следва да се приеме, че касае усвояването на кредита. Както по-горе беше
отбелязано, обаче, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояването на кредита. Т. е. в настоящия случай,
кредиторът не предоставя допълнителна услуга на длъжника по смисъла на чл. 10а,
ал. 1 от ЗПК, но изисквайки
заплащане на посочената такса ангажимент, той реално заобикаля забраната
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. По тези
съображения клаузата, с която е уговорена еднократна такса ангажимент в размер
на 140 лева е нищожна на основание чл. 21, ал.
1 във вр. с чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК.
По отношение на претенцията за заплащане на
сума в размер на 134,40 лева -застраховка
по договора, която сума е включена в размера на претендираната
главница от общо 1092,33 лева, съдът намира следното:
Съгласно т. 2 от процесния договор кредиторът
е поел задължението да заплати на застрахователния агент „Д.С.“ ЕАД
дължимата
от заемателя застрахователна премия, която последният се е задължил да я върне
разсрочено на кредитора. По делото, обаче,
не са представени надлежни писмени доказателства, от които да се установява нито че застрахователната премия е
заплатена от ищцовото дружество, нито че е заплатена именно по
отношение на ответната страна, поради което не може
да се направи и извод за валидност на полицата. Липсват доказателства за
осъществено плащане, както и досежно размера на същото, поради което претенцията за горната сума
следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Нещо повече, от
направена служебна справка в Търговския регистър се установява, че ищцовото
дружество е било едноличен собственик на капитала на застрахователния агент „Д.С.“
ЕАД, ЕИК: *********, който е със статус заличен търговец от 05.12.2017 год. Т.е. безспорно са
налице данни, че кредиторът е обвързан към застрахователя като
застрахователен агент, а Кодексът за застраховане забранява изрично на
обвързания агент, да събира премии и да извършва плащания към потребителите на
застрахователни услуги. Освен това, с уговарянето на това допълнително
възнаграждение, съдът намира, че се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. На основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка
клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
По отношение на претендираната възнаградителната лихва:
В
представения Договор за потребителски кредит е договорен годишен лихвен процент
от 31,43% и ГПР 40,08 %. Така
уговорената възнаградителната лихва надвишава повече от 3 пъти законната лихва по просрочени задължения. Трайно е
прието, че няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на
възнаградителна лихва над размера на законната лихва, която е определена с ПМС
№ 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на
БНБ плюс 10 процентни пункта Максималният размер на договорната лихва (била
възнаградителна или за забава) е ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД, съгласно
който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото
то не противоречи на добрите нрави. Прието е, че ако договорната лихва
надвишава трикратно размера на законната лихва,
а по обезпечен заем - двукратния размер
на законната лихва, то е налице неравноправие, тъй като в този
случай така определеният размер на възнаградителната лихва съществено превишава
нейната обезщетителна функция по повод предоставеното ползване на заемната сума
(Решение № 906/30.12.2004 г. по Г. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.;
Решение № 378/18.05.2006 г. по Г. д. № 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение №
1270/09.01.2009 г. по Г. д. № 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение №
901/10.07.2015 г. по Г. д. № 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о.).
В
съответствие с препращащата разпоредбата на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, размерът
на законната лихва е определен с ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в сила от
01.01.2015 г. и се равнява на ОЛП на БНБ плюс 10 процентни пункта. Към момента
на сключване на договора основният лихвен
процент /ОЛП/ на БНБ е бил 0, 00 % и до настоящия момент е в същия процент.
Поради това най-високата стойност, която е имала законната лихва за периода на действие на договора
от момента на сключването му е 10, 00%.
С клаузата, с която е уговорена възнаградителна
лихва, надвишаваща 3 пъти законната лихва по просрочени задължения (още
повече, че в случая е сключена и застраховка „Защита на плащанията“, т.е.
кредитът се явява обезпечен и лихвата не би следвало да бъде повече от 20%) се
нарушават изискванията за еквивалентност на престациите, поради което тя не
отговаря на изискванията за добросъвестност, същата е сключена в нарушение
на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Нещо
повече, клаузата, с която е уговорена възнаградителна лихва в толкова висок
размер се явява и неравноправна съгл. чл. 143, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. Нормата на
чл. 146, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП гласи, че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Посочено е, че не са уговорени индивидуално клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им. Предвид изложеното, съдът намира, че процесната
клауза не е уговорена индивидуално, а е част от предварително изготвени и
типови условия на дружеството, поради което потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието й. Поради гореизложеното и на осн. чл. 146, ал. 1
от ЗПК клаузата се явява нищожна като неравноправна и в съответствие с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД следва да бъде
заместена по право от повелителни правила на закона , като се приеме дължимост
на лихвата до размера на законната лихва
- 10%.
В настоящия
случай, съгласно заключението на назначената по делото ССчЕ възнаградителната
лихва в размер на 10 % за претендирания период от 20.08.2019 год. до 20.01.2020
год. върху главницата възлиза на 28,55 лева.
Поради недължимост на уговорените суми за застраховка и такса ангажимент, както и редуцирания размер на договорната
лихва до 10%, съдът следва да съобрази извършените от ответника
плащания и да присъди остатъка от дължимата сума. Както беше
посочено по - горе общо получената от ответницата сума е в размер на 4000 лева, от които реално по сметката й са преведени 3860 лева, с приспадната такса
ангажимент.
От падежа на
първата вноска на 20.02.2017 год. ответницата е заплатила 30 броя месечни
погасителни вноски от общо 36, разнесени по следния начин: 3042,07 лева –
главница, 2196,23 лева – договорна лихва и 672 лева – застраховка. Вещото лице
е изчислило, че размерът на договорната лихва за тези 30 месечни вноски при ГЛП
10% възлиза на 698,46 лева. Т.е. за горницата над тази сума до заплатените
2196,23 лева, платените суми за договорно възнаграждение са недължими. С оглед
изложеното по-горе касателно недължимостта на застрахователната премия, то и
сумата от 672 лева е недължимо платена от ответницата.
При изложените вече изводи на съда се оказва, че за целия
период на договора ответницата е дължала сумата от 3860 лева, която реално й е
била преведена – главница, 727,01 лева – договорна лихва при ГЛП 10% или общо
4587,01 лева. Вещото лице е дало заключение, че по кредита са заплатени суми в
общ размер на 5910,30 лева, т.е. с 1323,29 лева в повече от дължимите по
кредита суми.
Ето защо, съдът намира, че кредитът е бил погасен изцяло
преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което исковата
претенция се явява изцяло неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.
Доколкото искът по чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва е акцесорен, с оглед
неоснователността на главния иск, неоснователна е и претенцията за мораторна
лихва и следва да се отхвърли.
Разноски в настоящото производство не се следват.
Така
мотивиран, Районен съд – Велики Преслав:
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „........” С.А., Република Франция, рег. № *********, чрез „........“ С.А. – клон Б. гр. с., ЕИК: ......, представлявано от Д.Т.Д., със седалище и адрес на управление:***, сграда
14 срещу Р.Д.П., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, наст. адрес: гр. В.,
общ. В., обл. Ш., ул. „С.В.“ № 86 положителни
установителни искове, с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2,
вр. чл. 79 от
ЗЗД, вр. чл.
9 от ЗПК
и чл. 86 от ЗЗД от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 1092,33 лева - главница по Договор за
потребителски кредит PLUS-14402724;
89.73 лева - представляваща договорна лихва по кредита за периода от 20.08.2019 год. до 20.01.2020 год.; 95,66 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода от 20.09.2019 год. до 16.09.2020 год., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 29.09.2020 год. до
окончателното изплащане на вземането, дължими по
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
PLUS-14402724/ 09.01.2017 год., сключен
между "........" ЕАД и Р.Д.П., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260018/ 02.10.2020 год. по ч.
гр. д. № 463/2020 год. по описа на РС – Велики Преслав, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Разноски не се присъждат.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ски окръжен съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: