№ ……….
Гр. Варна,
………………... 2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, Трети състав, в
открито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
при секретаря Н.А., като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 1993 по описа на
Административен съд – гр. Варна за 2015 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс, вр. чл. 215 от Закона за устройство на територията.
Образувано е по жалба от Р.С.Я.,
Д.И.Д., И.И.И., И.Г.Д., Е.Г.И., Б.Д.Я., Н.С.Я., М.Н.Я., Г.Н.Я., А.Д.У., Р.Б.Т.,
Ю.Н.Н., К.Й.Т., Е.С.К., П.С.В., И.Д.Т. и М.Т.К. срещу Решение № 2106-14 от
30.03.2015 година на Общински съвет – гр. Варна, с което е одобрен проекта за
подробен устройствен план – план за регулация и застрояване на ж.к. „Ч.“, 19 и
20 м.р. на гр. Варна и план на схемите (Ел и ВиК), обнародван в ДВ бр. 35 от
15.04.2015 година, в частта относно новообразуван УПИ ІІ-54,107 в кв. 31.
Жалбоподателите
се легитимират като съсобственици на посочения имот, образуван от поземлен имот
с идентификатор 10135.2562.54 с площ 260 кв.м. в качеството си на наследници на
Г.Я.Н. по силата Решение по гр.д. 482а/1993 година на ВОС и протокол за въвод
във владение № 43 от 27.05.1999 година на Община Варна. Излагат твърдения за
несъответствие на плана с одобрената кадастрална карта за ПИ 10135.2562.54 в
нарушение на чл. 16, ал. 2 от ЗУТ, и незаконосъобразно определен корекционен
коефициент над максималния в нарушение на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Искат отмяна на
решението в обжалваната част, връщане на преписката на административния орган
за издаване на решение в съответствие с чл. 16, ал. 1 от ЗУТ и присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът
в производството моли жалбата да бъде оставена без уважение. Счита, че планът е
изработен по актуална към датата на заданието кадастрална карта. Предвид
обхвата на плана и направеното от жалбоподателите възражение през м. март 2014
г. намира, че планът е законосъобразен. Моли за присъждане на направените по
делото разноски.
Съобщението за оспорване на решението в
посочената част е обнародвано в ДВ, бр. 42/03.06.2016 г., като в едномесечния
срок не са постъпили заявления за конституиране на заинтересовани страни.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на
страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Предмет на съдебен контрол е Решение
№ 2106-14 от 30.03.2015 година на Общински съвет – гр. Варна, с което е одобрен
проекта за подробен устройствен план – план за регулация и застрояване на ж.к.
„Ч.“, 19 и 20 м.р. на гр. Варна и план на схемите (Ел и ВиК), обнародван в ДВ
бр. 35 от 15.04.2015 година, в частта относно новообразуван УПИ ІІ-54,107 в кв.
31. Съгласно предвижданията на оспорения ПУП-ПРЗ в частта, засягаща имота на
жалбоподателите, за собствения им имот с идентификатор 10135.2562.54 с площ от
260 кв.м и имот на трето лице с площ от 189 кв.м е урегулиран общ УПИ ІІ-54,107
с площ 323,7 кв.м. Доколкото предвижданията на одобрения с оспорения акт
ПУП-ПРЗ засягат правото на собственост на жалбоподателите, за тях е налице
правен интерес от оспорването. Оспореното решение е обнародвано в ДВ бр. 35 от
15.05.2015г., а жалбата е подадена на 11.06.2015 г., в рамките на срока по чл.
215, ал.4 от ЗУТ, поради което е допустима.
Административното производство, в което е
издадено оспореното решение, е образувано с
Решение № 0005/12.08.2005 година на Кмета на община Варна, с което е
разрешено изработването на ПРЗ на ж.к. „Ч.“ в гр. Варна, 19 и 20 м.р., при
спазване на нормативната уредба за устройство на територията и с изискването за
прилагане на чл. 16 от ЗУТ. Решението е обосновано със становище на Главния
архитект на Община Варна и решение на ЕСУТ, взето с протокол № 31/02-03.08.2005
г., с което е прието заданието и е дадено положително становище за допустимост
за изработване на ПРЗ на ж.к. „Ч.“, 19 и 20 м.р. на основание чл. 124, ал. 2,
вр. чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 8 от ЗУТ. Съгласно одобреното задание за
проектиране ж.к. „Ч.“ е изграден през 70-те години на ХХ век въз основа на
цялостен план за регулация и застрояване, като предвиденото по плана
строителство е изградено изцяло, проведено е благоустрояване, озеленяване и
залесяване. Впоследствие е започнало възстановяване на имоти, част от които са
урегулирани по реда на ЗТСУ и ЗУТ и застроени, което е създало напрежение сред
живущите в комплекса. Това е наложило изработване на нов ПРЗ с цел
преструктуриране на комплекса, като по най-целесъобразен начин бъдат
урегулирани улици, квартали, поземлени имоти за застрояване и за други нужди,
при съобразяване с комплексния начин на застрояване на територията. За
незастроените възстановени имоти е предвидено прилагане на чл. 16 от ЗУТ, като
се използва възможността за промяна на местоположението им в обхвата на
проектираната територия, обособят се територии за групиране на възстановените
имоти с цел тяхното застрояване без това да е за сметка на междублоковите
пространства или едроразмерната декоративна растителност. Предвидено е
определяне на площи за озеленяване и обществени паркове, за обществено
обслужване. Съгласно заданието при оразмеряване на територията следва да се
спазят чл. 20 и 21 от Наредба № 7 към ЗУТ, а урегулираните имоти за ново
строителство да се застрояват по нормативите за зона Жм и Жс по чл. 19, ал. 1
от Наредба № 7 към ЗУТ.
Решението
за допускане на изработването на ПРЗ е обнародвано в два местни вестника. Въз
основа на него е възложено изработването на ПРЗ съгласно одобреното задание.
Представеният от изпълнителя вариант на ПРЗ е приет с решение на ЕСУТ, взето с
протокол № 26/05.07.2007 г. с изразени забележки (предварителен проект).
Предварителният проект, преработен по приета кадастрална карта, актуална към м.
февруари 2012 г., е предаден на възложителя на 02.07.2012 г. Проведени са
обществени обсъждания на проекта на 24.10.2012 г. по покана до обществеността,
обнародвана в два местни ежедневника на 17.10.2012 г.
Срещу
проекта, обявен на основание чл. 128, ал. 1 от ЗУТ в ДВ бр. 4 от 15.01.2013 г.,
е постъпило възражение от жалбоподателите в настоящото производство, разгледано
на заседание на ЕСУТ по т. 3 от протокол № 8/07-08.03.2013 г. Възражението не е
уважено, като съгласно изложените мотиви за УПИ ІІ-51, 107, кв. 31, 19 м.р.
съгласно приложената таблица за комасация на имотите, е спазен процента по чл.
16, ал. 1 от ЗУТ. Ново възражение от жалбоподателката Я. е разгледано и на
заседание на ЕСУТ от 07.04.2013 г., със същия резултат. Възражения от
жалбоподателката Я. са разгледани и в производството по издаване на заповед на
Кмета на Община Варна за налагане на строителна забрана за територията,
засегната от проектирането. Със заявление от 14.03.2014 г. до Кмета на район
„Приморски“ при Община Варна жалбоподателите са поискали преработване на
ПУП-ПРЗ на ж.к. „Ч.“ в частта за УПИ ІІ-54,107, кв. 31, за да съответства на
представена скица от КК, в която е отразена площ на имота 260 кв.м. Няма данни
за резултата от това производство. Възражение срещу изработения окончателен
проект на ПУП-ПРЗ е подадено и на 06.04.2015 г. до Кмета на район „Приморски“,
с аналогични твърдения.
Окончателният проект е
предаден през м. август 2013 г., след допълнителни корекции окончателният
проект е предаден на Община Варна на 11.11.2013 г., а схемите към него – в
периода от 30.05.2014 до 20.11.2014 г.
Последни несъответствия в проекта са констатирани на 27.06.2014 г., като
с решение по т. 7 по протокол № 36/25-26.11.2014 г. на ЕСУТ окончателният
проект е приет от съвета. Докладът на Кмета на Община Варна до Общински съвет –
Варна за одобряване на проекта е внесен на 24.03.2015 г.
С оспореното Решение № 2106-14 по протокол № 40 от
заседание, проведено на 30.03.2015 година, Общински съвет – Варна одобрява
проекта за ПУП-ПРЗ на ж.к. „Ч.“ (19 м.р. и 20 м.р.), гр. Варна и план-схемите
за Ел и ВиК , на основание чл. 129, ал.1, вр. чл. 110, ал. 4, чл. 16, ал. 1-5,
чл. 22 и чл. 103, ал. 4 от ЗУТ. Решението е обявено в ДВ бр. 35 от 15.05.2015
г.
По отношение на имота на жалбоподателите от представените с жалбата
доказателства се установява, че в качеството си на наследници на Г.Я.Н. с
Решение по гр.д. 482а/1993 година на ВОС и протокол за въвод във владение № 43
от 27.05.1999 година на Община Варна са признати за собственици на имот от 260
кв. м, част от имот пл. № 2565 по плана на кв. Рупи, гр. Варна. Към момента на издаване на оспорения акт
имотът е нанесен в КККР на гр. Варна като поземлен имот с идентификатор
10135.2562.54 и площ 260 кв.м, а жалбоподателите са вписани като негови
собственици въз основа на решението на ВОС от 08.02.1995 г., за което
представят скица от 13.08.2013 г.
В частта на одобрения ПУП-ПРЗ, относима към имота на жалбоподателите, е
представена таблица за комасация на имотите по чл. 16 от ЗУТ, видно от която за
имот 54 в кв. 8 с площ от 238,6 кв.м и за имот 107 в кв. 8 с площ от 189,7 кв.м
е урегулиран общ УПИ ІІ-54,107 с площ 323,7 кв.м при съсобственост при квоти
55,71 % за имот 54 и 44,29 % за имот 107. Отразеният в таблицата коефициент на
редукция е 24,4 %, съответно площта, отредена за имота на жалбоподателите след
редукцията е 180,3 кв.м.
За
изясняване на обстоятелствата относно оспорения акт е назначена и изслушана
съдебно-техническа експертиза със задача вещото лице, след като се запознае с
материалите по делото и относимата техническа документация при ответника да
даде заключение в каква територия се намира имота на жалбоподателите; налице ли
е за имота на жалбоподателите ПУП – какъв и с какъв административен акт е
одобрен същия, влязъл ли е в сила и какви са неговите предвиждания за имота; приложен
ли е ПУП за имота на жалбоподателите; има ли одобрени предходни ПУП за
територията, в която попада имота на жалбоподателите; влезли ли са в сила и
дали са приложени; налице ли е хипотезата на чл.16 ал.1 от ЗУТ – неприложена
първа регулация по предходен план или територия с неурегулирани поземлени
имоти; съобразени ли са предвижданията на обжалвания план с изискванията на чл.
19, ал. 1 от ЗУТ по отношение на имота на жалбоподателите; какъв процент от
имота на жалбоподателите е отнет при условията на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ за
инфраструктурни обекти; кой е действащия кадастрален план за територията към
момента на приемане и одобряване на оспорения план; с какъв акт е одобрен
действащият КП/КК; обжалваният план в оспорената част изработен ли е върху
актуална кадастрална основа?
Съгласно
заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда като
обективно и компетентно дадено, имотът на жалбоподателите е в границите на
урбанизирана територия – в 19 м.р. по плана на ж.к. „Ч.“ в гр. Варна, за него и
за другия имот, с който са обединени в един УПИ, няма одобрен предходен ПУП. За
територията има действащ ЗРП от 1963 г., влязъл в сила, но неналичен, поради
което не може да се установи дали е приложен. Вещото лице приема, че за имота е
налице хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ – територия с неурегулирани поземлени
имоти. Устройствената зона, в която попада имота на жалбоподателите е Жк –
жилищна с преобладаващо комплексно застрояване с показатели съгласно плана за
средно високо застрояване. Вещото лице е посочило, че съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗУТ при тези обстоятелства размерите на имотите се определят със самия ПУП, без
да се спазват нормите за лице и повърхност. По таблицата за редукция е
изчислило, че от ПИ с площ 239 кв.м са отнети 58 кв.м, което е 24,3 % от площта
на целия имот. ПУП-ПРЗ, одобрен с обжалваното решение, е изработен на база
кадастралната карта на район „Приморски“, одобрена със Заповед №
РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, и последващите
изменения в нея към м. февруари 2012 г., а направените впоследствие изменения
не са отразени в плана, включително това, което е направено със Заповед №
КД-14-03-1683/27.06.2013 г., и което засяга имота на жалбоподателите. В с.з.
вещото лице пояснява, че в КК, на базата на която е изработен плана, липсва
отразяване на попълването на имота с площ 260 кв.м, извършено през м. юни 2013
г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че разгледана по
същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваният
административен акт е издаден от Общински съвет – гр. Варна на основание
чл.129, ал.1 от ЗУТ. Предвид естеството на одобрения с него ПУП-ПРЗ, относно
територия в границите на населеното място гр. Варна, с обхват извън посочения в чл. 128, ал. 3 от ЗУТ,
съдът приема, че същият е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените
му правомощия и в рамките на неговата териториална и материална компетентност. В съответствие с чл. 27, ал. 3, вр. с
ал. 4, вр. с чл. 19, ал. 1, т. 9 от ЗМСМА процесното решение е взето от 43
съветника, съставляващи мнозинство от общинските съветници в Общински
съвет-Варна, общият брой на които е 51. Съдът намира, че оспореното решение на
Общински съвет-Варна е издадено в съответствие с изискването за форма и при
приемането му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила. Кметът на Община Варна въз основа на техническо задание е разрешил на
основание чл. 124, ал. 2 и чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 8 от ЗУТ
изработване на проект на ПУП-ПРЗ. Изработеният проект (в две фази -
предварителен и окончателен) е бил приет от ЕСУТ на Община Варна, съобщен на
заинтересуваните лица в съответствие с чл. 128, ал. 2 от ЗУТ чрез обнародване
на съобщение в ДВ и публикация в ежедневници. Постъпилите възражения са били
разгледани и обсъдени от ЕСУТ при Община Варна, който е взел решение по всяко
едно от тях. В съответствие с чл. 129, ал. 1 от ЗУТ, кметът е изготвил доклад с
предложение за приемане на плана от Общински съвет – Варна.
Оспореното решение е
издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 11 от ЗМСМА, чл. 129, ал. 1 във
връзка с чл. 110, ал. 4, чл. 16, ал. 1-5, чл. 22 и чл. 103, ал. 4 от ЗУТ.
Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, с подробен устройствен план за територии с неурегулирани поземлени имоти,
както и за територии с неприложена първа регулация по предходен устройствен
план се определят необходимите площи за изграждане на обектите на социалната
инфраструктура – публична собственост, на озеленените площи, обединени в зелена
система и на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. За
осъществяване на тези предвиждания с влизане в сила на плана, собствениците на
недвижими имоти прехвърлят в полза на общината процентна част от площта на
имотите си, определена с плана, но не повече от 25%. Ал. 2 предвижда планът да
се изработи на базата на кадастрална карта, одобрена по реда на ЗКИР.
Съдът намира, че за
имота на жалбоподателите е изпълнено условието да е неурегулиран имот. В същото
време за територията, в която попада имотът, е налице
действащ ЗРП от 1963 г., и това изключва констатацията на вещото лице, че
планът се отнася до територия с неурегулирани поземлени имоти. Ако ЗРП от 1963
г. е приложен, изработването и прилагането на план за регулация и режим на
застрояване (ПРЗ) за преструктуриране на жилищни комплекси, е следвало да бъде
извършено при условията на чл. 22 от ЗУТ във връзка с чл. 110, ал. 4 от ЗУТ,
който предвижда урегулиране на поземлените имоти при отчитане на съществуващите
жилищни блокове и на новопредвидените жилищни сгради и нежилищни обслужващи
обекти по чл. 17, ал. 1 и 2 от Наредба № 7/2003 г. със съответните изисквания
за плътност, интензивност на застрояването и необходима озеленена площ. От
друга страна доказателства и твърдения, че действащият ЗРП от 1963 г. не е
приложен, не са представени. Поради това съдът намира, че това обстоятелство не
е установено и не може да се приеме, че е доказана предпоставката за прилагане
на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ
планът да се отнася за територия с неприложена първа регулация. Тежестта на
доказване на това обстоятелство се носи от ответника, тъй като административният орган следва да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му.
Оспореният акт се явява
незаконосъобразен и с оглед неизпълнението на задължението по чл. 16, ал. 2 от ЗУТ относно изработването на ПУП на базата на действащата кадастрална карта. Съгласно чл. 115, ал. 1
и ал. 2 от ЗУТ, за изработване на устройствените планове се ползват данни от
топографски карти, кадастъра, нивелетни планове, специализирани карти и др.
Данните за местоположението, границите, размерите и трайното предназначение и
начина на трайно ползване на поземлените имоти и сградите, както и данни за
собствеността и ограничените вещни права се извличат от кадастъра и имотния
регистър. Както се установява от заключението на вещото лице и
от представените от жалбоподателите доказателства, одобреният ПУП е изработен
върху КК, която е актуална към датата на заданието, но не и към датата на
обжалвания акт, към която дата площта на имота е нанесена в КККР съобразно
документите за собственост в по-голям размер. Това изменение на КККР е влязло в сила
преди одобряване на ПУП, поради което административният орган е следвало да се
съобрази с него, още повече предвид неколкократно подаваните възражения от
жалбоподателите в производството по изготвяне на проекта.
Освен че се основава на неточни и неправилни
данни за площта на имота към датата на издаване на обжалвания акт, това
обстоятелство е довело и до нарушение на чл. 16, ал. 1,
изречение второ от ЗУТ, което гласи, че за осъществяване на предвижданията на
плана с влизането в сила на плана собствениците на недвижими имоти прехвърлят в
полза на общината процентна част от площта на имотите си, определена с плана,
но не повече от 25 %. Видно от таблицата за комасация на имотите процентът на
редукция за имота на жалбоподателите е определен на 24,4 %. Вещото лице
изчислява този процент на 24,3 %. Този процент обаче е определен при площ на
имота от 238,6 кв.м. Предвидената площ за имота след редукцията е 180,3 кв.м,
или от имота на жалбоподателите се отнемат 79,7 кв.м, съотнесени към
действителната площ от 260 кв.м съобразно документите за собственост и
действащата кадастрална карта и регистри, което означава, че с влизането в сила
на плана жалбоподателите би следвало да прехвърлят в полза на общината 30,65 %
от площта на имота си, което е в нарушение на изискването по чл. 16, ал. 1,
изр. второ от ЗУТ и налага отмяна на плана само на това основание. Чл. 16, ал. 4
от ЗУТ предвижда условие новообразуваният урегулиран имот да е с пазарна
стойност не по-малка от пазарната стойност на имотите преди урегулирането им,
което се доказва с решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ. Решението на комисията по чл. 210 от ЗУТ следва да предхожда решението,
с което е одобрен ПУП-ПРЗ по чл. 16 от ЗУТ. Такова решение в преписката не е
представено.
По
изложените съображения, съдът намира жалбата за основателна, а решението на
Общински съвет – гр. Варна за незаконосъобразно в обжалваната част. Предвид
нормата на чл. 173, ал. 2 от АПК в случай че естеството на акта не позволява на
съда решаване на въпроса по същество, следва административната преписка да бъде
върната на административния орган за произнасяне по същество съобразно мотивите
на съда, като органът следва да съобрази както данните за собствеността на
имота от действащите към момента на издаване на решението за одобряване на
ПУП-ПРЗ КККР, така и наличните предходни разработки за територията при
преценката на реда, по който следва да процедира ПУП в отменената с настоящото
решение част.
При този изход на спора
направеното от жалбоподателите искане за разноски, които съобразно представения
списък са в размер на 1270 лева, следва да бъде уважено. Възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно предвид
действителната фактическа и правна сложност на спора и броя проведени съдебни
заседания.
По
гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1, ал. 2 и чл. 173, ал.
2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на Р.С.Я., Д.И.Д., И.И.И., И.Г.Д.,
Е.Г.И., Б.Д.Я., Н.С.Я., М.Н.Я., Г.Н.Я., А.Д.У., Р.Б.Т., Ю.Н.Н., К.Й.Т., Е.С.К.,
П.С.В., И.Д.Т. и М.Т.К. Решение № 2106-14 от 30.03.2015 година на Общински
съвет – гр. Варна, с което е одобрен проекта за подробен устройствен план –
план за регулация и застрояване на ж.к. „Ч.“, 19 и 20 м.р. на гр. Варна и план
на схемите (Ел и ВиК), обнародван в ДВ бр. 35 от 15.04.2015 година, в частта
относно новообразуван УПИ ІІ-54,107 в кв. 31.
ВРЪЩА преписката на Общински съвет – гр. Варна за ново произнасяне съгласно
указанията, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА Общински съвет – гр. Варна да заплати на Р.С.Я. ***, ЕГН **********, Д.И.Д.
***, ЕГН **********, И.И.И. ***, ЕГН **********, И.Г.Д. ***, ЕГН **********, Е.Г.И.
***, ЕГН **********, Б.Д.Я. ***, ЕГН **********, Н.С. ***, ЕГН **********, М.Н.
***, ЕГН **********, Г.Н. ***, ЕГН **********, А.Д.У. ***, ЕГН **********, Р.Б.Т.
***, ЕГН **********, Ю.Н.Н. ***, ЕГН **********, К.Й.Т. ***, ЕГН **********, Е.С.
***, ЕГН **********, П.С.В. ***, ЕГН **********, И.Д.Т. ***, ЕГН ********** и М.Т.К.
***, с постоянно местожителство Ф., сумата 1270 (Хиляда двеста и седемдесет
цяло) лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия: