Р Е Ш Е Н И Е
№ 190
гр. Велико
Търново, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на седемнадесети
септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
При участието на секретаря С.Ф.и прокурора от ВТОП Невена Орманджиева разгледа
докладваното от съдия Калчев касационно
НАХД № 10166/2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Постъпила е касационна жалба от „Джордан ЦЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Ниш“ № 6, вх. А, срещу Решение № 203/14.04.2021 г., постановено по НАХД № 1694/2020 г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 503293-F516971/06.04.2020 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите /ЦУ на НАП/. Касаторът счита, че противно на приетото от съда, съдържанието на съставения АУАН и на НП сочи, че на дружеството е вменено извършването на няколко деяния по неизпълнение на задължението му за отпечатване на пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет, като било нарушено правото на защита на лицето да узнае в извършването на какво точно нарушение е обвинен и каква е съответно наложената санкция за всяко едно от тях. Твърди, че приложима в случая е разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, а не на ал. 2 от нормата. Сочи, че липсвали мотиви защо наложената санкция е в размер над минимума. Претендира приложимост на чл. 28 от ЗАНН с оглед липсата на настъпили вредни последици. Иска отмяна на решението и потвърденото с него НП, и присъждане на направените разноски за производството пред ВТРС.
Ответникът по
касационната жалба – ЦУ на НАП, чрез пълномощника си оспорва жалбата като
неоснователна в представен писмен отговор. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за основателна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С Решение 203/14.04.2021 г., постановено по НАХД № 1694/2020 г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново е потвърдено Наказателно постановление № № 503293-F516971/06.04.2020 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, с което на „Джордан ЦЦ“ ЕООД, за нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с § 21, ал. 2 от ПЗР на НИД на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и на основание чл. 185, ал. 2 вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева. За да постанови този резултат районният съд е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения. Посочил е, че при извършена проверка от контролните органи на 11.10.2019 г. било установено, че за дата 04.09.2019 г. дружеството има регистрирани продажби, а от въведеното в експлоатация фискално устройство „TREMOL-ZM-KL“ не е отпечатан Дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за съответната дата – 04.09.2019 г., което се потвърждавало от разпечатка на справка „КЛЕН“ за тази дата. Съдът е констатирал, че правилно административнонаказващият орган е определил приложимите материални разпоредби на чл. 39, ал. 1 във връзка с § 21, ал. 2 от ПЗР на НИД на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Изложил е доводи, че не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Отхвърлил е възраженията на жалбоподателя, че в НП са посочени множество на брой бездействия в продължителен период от време, поради което следвало да се състави за всяко нарушение отделен акт. Според въззивния съд е видно от обстоятелствената част на НП, че жалбоподателят е наказан за това, че на 04.09.2019 г. не е издал дневен финансов отчет, след като за този ден е имал регистрирани продажби, а посочването на други дати, за които наказващият орган твърди да има подобни нарушения по никакъв начин не нарушава правата на жалбоподателя. На последно място, съдът е приел, че правилно е определена и санкционната разпоредба, а размерът на наложената санкция е съответен на установеното нарушение, поради което не следва да се изменя.
Решението е неправилно. В АУАН и НП нарушението е описано по следния начин: „На 11.10.2019 г. в 13:10 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – механа „Петлето“, находящ се в гр. В. Търново, местност „Пишмана“ № 90, стопанисван от „Джордан ЦЦ“ ЕООД, ЕИК *********. При проверката е установено, че в обекта има инсталирано и въведено в експлоатация фискално устройство модел „TREMOL-ZM-KL“, с индивидуален номер на фискалното устройство ZK121084 и индивидуален номер на фискалната памет 50149161, регистрирано в НАП с потвърждение № 3893088/01.02.2018 г. При извършената проверка се установи, че за дата 04.09.2019 г. дружеството има регистрирани продажби, а от фискалното устройство не е отпечатан Дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за съответната дата – 04.09.2019 г. ФУ не поддържа функциите за автоматично генериране на дневни финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет за всеки работен ден. Горното се потвърждава от разпечатка на справка „КЛЕН“ за дата 04.09.2019 г. С оглед гореизложеното задълженото лице не е спазило реда – да отпечатва Дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет при приключване на работния ден, през който има регистрирани продажби във ФУ. Съгласно разпечатани справки „КЛЕН“ за дати 22.07.2019 г., 31.07.2019 г., 13.08.2019 г., 03.09.2019 г., неразделна част от Протокол за извършена проверка № 0015046/11.10.2019 г., горецитираното нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ е извършено многократно през изследвания период.“. В цитирания Протокол за извършена проверка № 0015046/11.10.2019 г. е посочено, че „За дати 22.07; 31.07;13.08; 03.09 и 04.09.2019 г. във ФУ има регистрирани продажби, но не и Z-отчет за приключване на деня. Същото представлява нарушение на Наредба Н-18/2006 г. на МФ.“
При така описаното настоящият състав счита, че въззивният съд неправилно е приел, че нарушението, за което е санкционирано дружеството, е извършено на дата 04.09.2019 г., като е игнорирал посочването в НП на идентични нарушения, извършени от дружеството на още четири дати и изричното позоваване на протокола от извършената проверка, в който отново е посочено неизпълнение на задължения на пет дати. Очевидно случаят касае извършването на няколко еднородни нарушения, като санкционирано с оспореното НП е само едно от тях. Кое от тях обаче е санкционирано не става ясно, като в тази насока е недопустимо волята на АНО да се извлича по тълкувателен път. От описанието на нарушението в АУАН и НП е видно, че в периода от 22.07.2019 г. до 04.09.2019 г. вкл. са извършени пет нарушения /чрез бездействие/ на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, изразяващи се в неотпечатване на Дневен финансов отчет, като за прецизност следва да се подчертае, че в случая не би могло да се говори за приложение на нормата на чл. 26 от НК и продължавано административно нарушение. Нормите на НК не могат да се тълкуват разширително и да се прави аналогия между продължавано престъпление и т.нар. "продължавано" административно нарушение. В административно-наказателното производство се прилагат правилата на НК и НПК, но това става само за определени неуредени случаи, изрично посочени в чл. 11 и чл. 84 от ЗАНН. На още по-силно основание това е недопустимо, защото има предвиден специален текст. Съгласно чл. 18 от ЗАНН изрично е предвидено, че за всяко отделно нарушение се налага отделно наказание. От фактическа страна в НП са описани пет нарушения, но безспорно е също така, че за вменените нарушения е наложено едно наказание. С налагането на едно наказание – имуществена санкция за няколко извършени нарушения, е нарушена императивната норма на чл. 18 от ЗАНН, изискваща налагане на едно отделно наказание за всяко нарушение и поотделно изтърпяване на всяко едно наказание. За разлика от НК, ЗАНН не допуска кумулиране на наказанията при реална съвкупност на деянията. Това нарушение прави напълно неясна волята на наказващия орган за кое точно административно нарушение е ангажирана отговорността на касатора и му е наложено административно наказание, което безспорно нарушава правото му на защита. Така допуснатото процесуално нарушение е съществено и не може да бъде санирано в хода на съдебното производство с изменение на наказателното постановление, тъй като това би довело до недопустима подмяна на волята на наказващия орган чрез избор от страна на съда за кое от описаните административни нарушения да наложи административно наказание и в какъв размер. Горното води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и обуславя отмяната му само на това основание.
При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, както и потвърденото с него НП.
Въпреки този изход на делото и направеното искане,
съдът намира, че в полза на касатора не следва да се присъждат претендираните
по делото разноски в размер на 300 лв. Дружеството е било представлявано пред
въззивния съд от *** Х.К., но в представения Договор за правна защита и
съдействие № 916260 /л. 32 от делото/ не е посочено договорено възнаграждение,
нито пък е отразено, че такова е платено. Доказателства за заплащане на
адвокатско възнаграждение не са представени и до приключване на делото пред
настоящата инстанция. Искането е неоснователно.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 203/14.04.2021 г., постановено по НАХД № 1694/2020 г. по описа на Районен съд гр. Велико Търново и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 503293-F516971/06.04.2020 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „Джордан ЦЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Ниш“ № 6, вх. А, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Джордан
ЦЦ“ ЕООД за присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.