РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. Пловдив, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Миглена Ил. Площакова
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело №
20215300900486 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба,
подадена на 05.07.2021 год. от Н. Д. М. против ЗД „Бул Инс“ АД. Предявени
са обективно съединени осъдителни искове за присъждане на парични
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от ищцата,
вследствие на пътно-транспортно произшествие.
Исковата претенция се основава на следните фактически
обстоятелства:
Твърди се, че на 15.01.2021 год. около 17,40 ч. ищцата Н. М. се е
движела като пешеходец в гр. Пловдив по бул. „Дунав“ до № 80. Водачът на
л.а. „Ровър 200“ с рег. № **** В. Г. Д. нарушил правилата за движение по
пътищата, отнел предимството на движещата се по пешеходна пътека
пешеходка Н. М. и я блъснал. Вследствие на инцидента ищцата пострадала,
като получила следните травматични увреждания: счупване на рамото на
раменната кост; фрактура хумери декстра; гърчове, припадъци и др. След
инцидента била настанена в Клиника по ортопедия и травматология при
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД Пловдив в състояние с оток, деформация и
патологична подвижност в дясна раменна кост; не можела да движи дясната
1
си ръка. Направени й били необходимите изследвания и М. била подложена
на оперативно лечение, изразяващо се в поставяне на метална остеосинтеза на
дясна раменна кост. Ищцата направила разходи за закупуването на металните
импланти, като заплатила и потребителска такса, в общ размер на 1354,80 лв.
Била изписана на 19.01.2021 год. с окончателна диагноза: счупване на рамото
на дясна раменна кост; фрактура хумери декстра. Назначена й била
медикаментозна терапия и дадени указания да носи имобилизираща шина за
срок от 45 дни.
В деня на изписването от Клиниката по ортопедия М. била настанена в
Клиниката по неврология към „УМБАЛ Св. Георги“ ЕАД поради множество
случаи на причерняване, припадъци и падания, настъпили в дните след
произшествието. При извършените изследвания се установило, че при опити
за вертикализация, на М. често й прилошава и колабира. Назначено й било
медикаментозно лечение. Поставена й била окончателна диагноза „други
неустановени гърчове“ и била изписана на 26.01.2021 год. с назначена
медикаментозна терапия и препоръки за спазване на ХДР.
В резултат на произшествието ищцата търпяла силни болки и много
страдания, не се чувствала добре физически и емоционално. Дълго време
трябвало да спазва постелен режим и да не се натоварва физически. В
периода на възстановяване не била в състояние да се грижи за себе си, поради
което трябвало да разчита на грижите на близките си за елементарните си
нужди от ежедневието. Травмираният десен горен крайник дълго време бил
обездвижен, което създавало особен дискомфорт. Раздвижването му било
съпроводено с много болки и страдание. Вследствие на произшествието
настъпило общо влошаване на здравословното състояние, появили се
припадъци, придружени със загуба на съзнание. Преди инцидента ищцата
била в добро за възрастта си здравословно състояние, била жизнерадостна и
активна. След инцидента била лишена от обичайния си начин на живот и от
възможността да излиза навън.
По отношение на л.а. „Ровър 200“ с рег. № **** била налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество със срок на
валидност от 04.01.2021 год. до 03.01.2022 год. Ищецът предявил писмената
си претенция пред застрахователното дружество за изплащане на
обезщетение с писмо, получено на 03.02.2021 год., но към момента на
2
подаването на исковата молба обезщетение не е било заплатено.
Предвид изложените обстоятелства ищцата Н. М. моли да бъде
постановено решение, с което ЗД „Бул Инс“ АД бъде осъдено да й заплати
обезщетение за неимуществените вреди в размер на 50 000 лв., частично от
общодължимата сума от 60 000 лв., както и сумата 1 354,80 лв., обезщетение
за претърпени имуществени вреди. Двете обезщетения се претендират ведно
със законната лихва, считано от 22.01.2021 год. до окончателното плащане, а
при условията на евентуалност, считано от 03.02.2021 год. /съобразно
уточнението, направено с молбата, постъпила по делото на 30.07.2021 год./.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД е подал отговор на исковата молба в
двуседмичния срок по чл. 367 ГПК /преди спирането на производството по
делото и съответно преди постановяването на влезлия в сила акт на
наказателния съд/.
Възразява се срещу редовността на исковата молба, тъй като не е
изпълнено изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК и не е посочена банкова сметка,
по която да се извърши плащането.
Оспорват се предявените искове по основание и размер. Ответното
дружество оспорва описания в исковата молба механизъм на произшествието,
твърдението, че е настъпила вреда да ищцата, както и наличието на пряка
причинно-следствена връзка между произшествието и описаните вреди.
Оспорва се иска за неимуществени вреди по размер, като е посочено, че ако в
процеса се докаже претенцията по основание, то справедливото обезщетение
за описаните вреди би било в размер на 10 000 – 15 000 лв.
Въведено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пешеходеца, който не е съобразил поведението си с приближаващия
автомобил и е предприел пресичане в момент, в който се е намирал в
опасната му зона за спиране.
Оспорва се претенцията за законна лихва с твърдението, че
застрахователят не е уведомен от водача на лекия автомобил за настъпилия
пътен инцидент.
Признава се, че е получил писмената застрахователна претенция от
ищцата на 03.02.2021 год. От този момент за него е започнал да тече
тримесечният срок за произнасяне по претенцията и едва след това би могъл
3
да изпадне в забава.
В срока за представяне на допълнителна искова молба такава не е
постъпила. В първото по делото с.з. ищцовата страна изложи твърдение, че е
подала допълнителна искова молба по електронен път, но не установи това
свое твърдение.
В първото по делото съдебно заседание, проведено след приключването
на наказателното производство, пълномощникът на ответното дружество
заявява, че не оспорва иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди по основание, а само по размер. В хода по същество ответната страна
изразява становище, че справедливият размер на обезщетението, което се
дължи на ищцата за претърпените болки и страдания, е в размер на 35 000 лв.,
което подлежи на намаляване поради съпричиняване.
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса на застраховането, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД. Акцесорното искане за
законна лихва е с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е с
правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Съдът е сезиран с редовна искова молба, с
която са предявени процесуално допустими искове. Цената на иска за
неимуществени вреди обосновава родова подсъдност на ОС като първа
инстанция. Спазена е и местната подсъдност по местонастъпването на
застрахователното събитие и по постоянния адрес на пострадалия по чл. 115,
ал. 2 ГПК. Ищецът е освободен от държавна такса: първоначално с нарочно
определение по чл. 83, ал. 2 ГПК, а впоследствие, с оглед приключването на
наказателното производство, по силата на закона – чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК,
поради което такса не е внесена и не е изисквана.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
С доклада по делото съдът е оповестил като безспорно между страните
и ненуждаещо се от доказване наличието на застрахователно
правоотношение с ответното дружество досежно гражданската отговорност
4
на водача на л.а. „Ровер 200“ с рег. № ****.
Безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е и
отправянето от страна на ищцата на застрахователна претенция спрямо
ответното дружество, която е получена от него на 03.02.2021 год.
Установява се по делото по несъмнен начин, в т.ч. и от служебно
изисканото наказателно дело, наличието на одобрено от съда споразумение
по НОХД № 6358 / 2022 год. по описа на РС – Пловдив, с което В. Г. Д. е
признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.
последно, б. а, пр. второ, вр. ал. 1, б. б, пр. второ, вр. чл. 342, ал. 1 НК, в това,
че на 15.01.2021 год. в гр. Пловдив на бул „Дунав“ при управление на МПС –
л.а. марка „Ровър“, модел 200, с рег. № **** е нарушил правилата за
движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2, чл. 116, чл. 119, ал. 1 ЗДвП и по
непредпазливост е причинил на Н. Д. М. средна телесна повреда, изразяваща
се в раздробено счупване на дясната раменна кост, причиняващо трайно
затрудняване на движението на горен десен крайник, като деянието е
извършено на пешеходна пътека.
Според чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за
решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. Ето защо и на
основание чл. 300 ГПК, настоящият съдебен състав приема за установено по
делото и ненуждаещо се от доказване по см. на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, че В.
Г. Д., при управление на посоченото превозно средство, противоправно и
виновно е причинил средна телесна повреда на ищцата Н. М., изразяваща се в
раздробено счупване на дясната раменна кост, причиняващо трайно
затрудняване на движението на горен десен крайник, като деянието е
извършено на пешеходна пътека.
От представената епикриза, издадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр.
Пловдив се установява, че на 15.01.2021 год. в 19,20 ч. Н. М. е постъпила за
лечение след претърпяно ПТП с оток, деформация и патологична подвижност
на дясна раменна кост, при запазена инервация. Поставената окончателна
диагноза е счупване на тялото /диафиза/ на раменната кост /закрито/;
фрактура хумери декстра. След извършени изследвания е извършена
операция под обща анестезия по открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация. Протекъл е гладък следоперативен период и пациентът е изписан
на 19.01.2021 год. Препоръчано е да се правят превръзки на оперативната
5
рана на 3-4 дни, конците да се свалят на 14-тия ден, да носи шина общо 45
дни.
Приета по делото е фактура, придружена с фискален бон, издадени на
15.01.2021 год. от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, от които е видно, че ищцата е
закупила и заплатила на лечебното заведение сумата 1320 лв. за 2 бр.
еластичен, интрамедуларен солиден пирон за фрактури на улна, радиус и
хумерус.
На 20.01.2021 год., ден след изписването й от клиниката по ортопедия,
М. е приета отново в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, Клиника по неврология,
където е била на лечение до 26.01.2021 год. Според данните от снетата
анамнеза още в клиниката по ортопедия М. е имала неколкократни падания
при опити да отиде до тоалетна на фона на ниско артериално налягане; на
20.01.2021 год. сутринта след ставане от сън отново й е причерняло и се
свлякла на земята, без да губи съзнание. Описани са проведените
изследвания. Поставената окончателна диагноза е други и неуточнени
гърчове. Предписан е диетичен хранителен режим и препоръка към ОЛП да
проследява общото й състояние, а при нужда – да бъде прегледана от
невролог. Представени са доказателства /фактура от 26.01.2021 год. и
фискален бон към нея/ за заплащането на сумата 34,80 лв. потребителска
такса за шест дни болничен престой, каквато е продължителността на престоя
в клиниката по неврология.
Приети по делото са представените от ищцовата страна писмени
доказателства – амбулаторни листове за множество прегледи от лекари
ортопеди, както и за насочване и провеждане на рехабилитационни
процедури и лечебна физкултура.
От епикриза, издадена от МБАЛ „Св. Каридад“ се установява, че в
периода от 03.08.2021 год. до 06.08.2021 год. М. е била на болнично лечение
по повод на оплаквания от болки, оток и ограничени движения на дясното
рамо. На 04.08.2021 год. й е била извършена операция.
От приетите по делото болнични листове е видно, че ищцата е била във
временна неработоспособност за периода от произшествието до 26.08.2021
год.
Според заключението по допусната съдебно-медицинска експертиза,
изготвена от специалист в областта на ортопедията и травматологията,
6
ищцата М. е получила следните увреждания вследствие на произшествието от
15.01.2021 год. – закрито счупване на тялото на дясна раменна кост. На
15.01.2021 год. е проведено оперативно наместване на фрактурата на дясна
раменна кост и фиксиране с метални тела – TEN /титаниеви еластични
пирони/. Поставена й е митела /фиксатор за ръка/. Проведена е лечебна
физкултура. През месец август 2021 год. е направена операция за
отстраняване на металните импланти.
Вещото лице е извършило преглед на ищцата на 04.04.2023 год. /две
години след произшествието/, при който е установило, че в момента на
прегледа М. е „напълно възстановена“ с пълен обем на движение на дясната
раменна става с леки ограничения в екстензия и вътрешна ротация и то само в
крайните отвеждания. Констатиран е оперативен цикатрикс в областта на
дясно рамо и лекостепенна хипотрофия на мускулатурата на десен горен
крайник. М. е споделила пред експерта оплаквания от болки при натоварване
и при промяна на времето. Поради дългия период на лечение и настъпилите
контрактури /ограничен обем на движенията/ в дясната раменна става е имало
по-дълъг възстановителен период и всички следващи от това усложнения –
болки, проблеми при самообслужването. Те са в причина връзка с травмите.
Според експерта настъпилите след инцидента случаи на припадъци и
причернявания не показват връзка с процесното произшествие – след
извършени редица изследвания в клиниката по неврология през м. 01.2021
год. не е установена причината им. Припадането на М. се е дължало на
снижаване на кръвното налягане. При приема на ищцата в болнично
заведение не е имала анемия, тя е приета с много висок хемоглобин. Според
констатациите на вещото лице ищцата е постъпила в Клиника по кардиология
на УМБАЛ „Св. Георги“ на 01.02.2021 год., където след направени редица
изследвания не е доказан сърдечен произход на припадъците и М. е изписана
на следващия ден – 02.02.2021 год. Отново според констатациите на вещото
лице М. е била в отпуск по болест с решение на ЛКК и ТЕЛК в продължение
на 9 месеца. Съдът кредитира заключението досежно продължителността на
неработоспособността, като приема, че представените болнични листове до м.
08.2021 год. не обхващат пълния период на неработоспособност.
Според експерта направените разноски, за които се претендира
обезщетение, са били напълно необходими по вид и количество за
7
оздравителния процес; те са били предписани и препоръчани от лекуващите
лекари и са в причинно-следствена връзка с произшествието.
За претърпените от ищцата болки и страдания са събрани гласни
доказателства.
Св. К. Ц. познава ищцата от 10 години, били са колеги преди
пенсионирането на М. през 2013 год., а след това поддържат приятелски
отношения. Знае за претърпян от М. пътен инцидент в средата на януари,
както и обстоятелствата, при които е настъпил – ищцата се е прибирала от
работа след края на работния ден и е била блъсната от лек автомобил на
пешеходна пътека в гр. Пловдив, на второто колело на панаира. Свидетелката
има впечатления за състоянието й от деня след произшествието, когато я е
посетила в болницата. Била обездвижена в леглото, имала синина на главата,
била уплашена и притеснена. Пострадала основно ръката й, която била с
поставен имплант. Знае, че след изписването й от Клиниката по ортопедия, е
била преместена за изследвания в Клиника по неврология. *** на М. й
помагал в дома след изписването от болница в процеса на възстановяване.
След изписването й свидетелката посетила ищцата у дома й. Съдът кредитира
показанията на св. Ц. и в тази тяхна част, въпреки заявеното от свидетеля М.,
че не е виждал свидетелката у дома му, тъй като той не изложи твърдение да е
бил по 24 часа в денонощието неотклонно вкъщи. Ц. насочила ищцата към
рехабилитация при познати и знае, че тя е провеждала не една, а множество
рехабилитационни процедури. Била в болнични между шест месеца и една
година. Понастоящем работела, но вече с ограничено работно време. Според
преценката на свидетелката ищцата не е възстановена на 100% - не може да
използва пълноценно дясната си ръка, не може да я вдига изцяло; има
опасения при пресичане. Но благодарение на това, че е с бодър дух, не се е
предала и е все пак „възстановена донякъде“.
Свидетелят Х. М. е *** на ищцата. Спомня си ясно пътният инцидент,
който е претърпяла *** му. След като бил уведомен за произшествието от
неин колега, отишъл в болницата. М. била много уплашена, видимо я боляла
главата и ръката, плачела и била притеснена. Още в болницата имала нужда
от помощ – ходел той и нейни приятелки. Докато била в болницата,
претърпяла инцидент – след операцията на рамото, докато отивала до
тоалетна, паднала и си ударила главата. По този повод от Ортопедията била
8
прехвърлена в Неврологията. Възстановителният процес започнал още в
болницата. У дома освен свидетелят й помагали и нейни близки, а тя се
притеснявала, че трябва да ги ангажира със себе си. В продължение на 45 дни
била с превръзка на ръката и тогава бил най-трудният период. В продължение
на около половин година имала нужда от чужда помощ – не можела да си
готви, да почиства след себе си, да се къпе. Посещавала рехабилитация, което
й помогнало много при възстановяването. Върнала се на същата работа 10
месеца след инцидента, но при по-малка заетост. Според преценката на М.
ищцата все още не била възстановила на 100% двигателната способност на
дясната си ръка – не можела да достига неща, които били нависоко. И
психологически не била така добре като преди произшествието, била по-
уплашена и тревожна, по-колеблива, по-трудно вземала решения, понижено
било самочувствието й, имала нужда от окуражаване. Притеснявала се, когато
й се налага да пресича, а понеже продължавала да работи на същото място, й
се налагало ежедневно да преминава през мястото на произшествието.
Паметта й не била толкова добра, имало някакво объркване у нея. Все още
изпитвала болки в ръката, най-вече при домакинска работа, изморявала се по-
лесно, в т.ч. и психически, поради което преминала на облекчен режим на
работа, при четиричасов работен ден, което се отразило и на доходите й.
Във връзка с възражението за съпричиняване на вредоносния резултат,
въведено своевременно от ответника, по делото е разпитан очевидецът на
произшествието, водач на л.а. „Ровър“ с рег. № **** и е допусната
автотехническа експертиза.
Свидетелят В. Д. ясно помни инцидента от 15.01.2021 год. – прибирал
се от работа, движел се бавно в посока от Карловско шосе към Панаира в гр.
Пловдив. На т.нар. малко колело на Панаира се приготвил да завие надясно.
Пред него имало две коли и един камион. Спрели, за да преминат
пешеходците и тръгнали бавно. Свидетелят погледнал отляво, нямало никого,
потеглил и вниманието му било концентрирано да следи камиона пред себе
си и да не тръгне някой отдясно да пресича. При пешеходната пътека усетил
удар отляво. Спрял, излязъл от колата и видял седнала жена на платното.
Заявява, че изобщо не е видял пешеходката преди удара. Според свидетеля,
пешеходката му казала, че видяла автобус и се затичала. Изразила пред Д.
предположение, че й е счупена ръката, нямала видими увреждания по главата.
Било сумрак, преди здрачаване, времето било сухо, било пуснато уличното
9
осветление.
Заключението по автотехническата експертиза е изготвено след
запознаване с материалите по делото, в т.ч. и приложеното НОХД №
6358/2022 год. и съдържащите се в него записи от видеокамери за
наблюдение. Според заключението на инж. Т. П., което съдът кредитира като
обективно и безпристрастно, ударът между л.а. „Ровър“ и пешеходката М. е
настъпил в дясната /южна/ лента на южното платно за движение на бул.
„Дунав“ в гр. Пловдив, като е описано местоположението на конфликтната
точка спрямо възприетия ориентир. Ударът е настъпил в предната лява част
на л.а. „Ровър“ – преден ляв калник в областта над предно ляво колело и
съответно в дясната част на тялото на пешеходката М.. Скоростта на
движение на лекия автомобил преди реакцията на водача и задействането на
спирачната система и в момента на удара е била 22 км/ч, а скоростта на
движение на пешеходеца е била 9,8 км/ч, която отговаря на средната скорост
на бързо бягане за лице на нейната възраст. Ударът е настъпил върху
маркирана пешеходна пътека през тъмната част на деня, при изкуствена
светлина, осигурена от уличното осветление и фаровете на автомобила. В
момента, в който М. е навлязла по пешеходната пътека на южното платно за
движение, водачът на лекия автомобил В. Д. е имал видимост към
пешеходката. В същия момент и пешеходката е имала видимост към
автомобила. Когато пешеходката е предприела пресичане /навлязла е/ по
южното платно на бул. „Дунав“, същата е била на разстояние 9,27 м. от
мястото на сблъсъка, а водачът на автомобила е бил на 21,02 м. Навлизането
на М. по пешеходната пътека на платното за движение е на място, по начин и
в момент, когато водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност
да спре преди мястото на удара. Но водачът на автомобила В. Д. не е реагирал
своевременно и не е задействал спирачната система на управлявания от него
автомобил. След около 2,92 сек. поради липса на реакция от страна на водача
е настъпил удар между л.а. „Ровър“ и пешеходката. След удара пешеходката е
отхвърлена и е паднала на платното за движение на място, което е видно от
записа на камерите за наблюдение, след което водачът й е помогнал да се
измести от платното на тротоара. Едва след удара водачът е задействал
спирачната система на автомобила. Поради това според заключението от
техническа гледна точка поведението на пешеходката не е в причинно-
следствена връзка с настъпването на удара. Изрично е посочено
10
обстоятелство, което е установено и с влезлия в сила съдебен акт, а именно,
че в района на произшествието е изградена и маркирана с хоризонтална
маркировка и с пътен знак пешеходна пътека.
При така събраните доказателства, съдът достига до следните
фактически и правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, при застраховка
“гражданска отговорност” увреденото лице, спрямо което застрахователят е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.
380 КЗ за предварително отправяне на писмена претенция. Писмена
претенция пред застрахователя е отправена от ищеца и получена от
застрахователя на 17.11.2021 год. Ето защо, прекият иск на пострадалия
спрямо застрахователното дружество е допустим.
В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде
установено от една страна осъществяването на деликт, а от друга страна
наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и
застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.
По настоящото дело се установиха и двете предпоставки, необходими,
за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Безспорен между страните факт е наличието на валиден застрахователен
договор по застраховка „Гражданска отговорност” към 15.01.2021 год.,
сключен между собственика на л.а. „Ровър 200“ с рег. № **** и ответното
застрахователно дружество.
На базата на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено осъществяването на всички елементи от фактическия състав на
чл. 45 ЗЗД, които са породили деликтната отговорност на водача на лекия
автомобил В. Г. Д. към ищеца.
Установи се въз основа на одобреното от съда споразумение, имащо
характер на влязла в сила присъда, че застрахованото лице В. Г. Д. като водач
на застрахования автомобил виновно и противоправно е нарушил правилата
за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2, чл. 116, чл. 119, ал. 1 ЗДвП,
вследствие на което е настъпил сблъсък на пешеходна пътека между
управлявания от Д. автомобил и пешеходката Н. М., при което й е причинена
11
средна телесна повреда, изразяваща се в раздробено счупване на дясната
раменна кост, причиняващо трайно затрудняване на движението на горен
десен крайник. На ищцата е направена операция по открито наместване на
фрактурата, при която са използвани метални импланти. Вследствие на
операцията е останал траен цикатрикс в областта на раменната става. Ищцата
е изпитвала силни болки и страдания. Седем месеца по-късно ищцата е
претърпяла втора операция по оперативно отстраняване на имплантите. Била
е неработоспособна за срок от девет месеца. Не се доказа по категоричен
начин наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и
хипотония с временна загуба на съзнание, както и анемичен синдром, в
каквато насока е заключението по приетата експертиза. Това състояние е
констатирано единствено при първоначалния болничен престой през м.
01.2021 год. Не е проследявано във времето, М. не е посещавала специалисти
в тази област с конкретно оплаквания и в търсене на квалифицирана помощ.
В периода на лечение и възстановяване от причинената й фрактура
ищцата е претърпяла неимуществени вреди – болки, страдания, неудобства.
След изписването й от болница М. се е нуждаела от чужда помощ и подкрепа,
която й е била оказвана от *** й и от нейни приятелки. Това несъмнено е
създавало неудобства, безпокойство и дискомфорт. Ползването на
имобилизираща митела е продължило около 45 дни, но след това се е
наложила и е провеждана активна рехабилитация в продължение на месеци.
Вещото лице медик от една страна сочи, че е налице пълно възстановяване.
Този извод обаче не се възприема буквално и безрезервно от съда, тъй като
сам д-р М. сочи в заключението си, че са налице леки ограничения в
екстензия и вътрешната ротация, както и че все още, повече от две години
след произшествието, е налице лекостепенна хипотрофия на мускулатурата.
От гласните доказателства се установи, че ищцата все още не може да
използва ръката си както преди, има трудности в това да поставя вещи на
високи места, да я извива назад, което движение затруднява ежедневното й
обличане и събличане, оплаква се от болки и дискомфорт при натоварване и
при промяна на времето. След произшествието се чувства по-лесно уморяема
и е редуцирала трудовата си натовареност.
При съблюдаване на посочените обстоятелства, съдът приема, че при
прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, обезщетението следва
да се определи на 50 000 лв.
12
По повдигнатото възражение за съпричиняване: Съдът приема
възражението на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат
за недоказано и неоснователно.
Както е посочено в мотивите по т. 7 от Тълкувателно решение № 1 /
23.12.2015 год. на ОСТК на ВКС, съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения –
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Възражението за съпричиняване в конкретния случай е свързано с
фактическото твърдение на ответника, че ищцата, като пешеходец, не е
съобразила поведението си с приближаващия автомобил и е предприела
пресичане, когато се е намирала в опасната му зона за спиране.
Установено по неоспорим начин с одобреното от съда споразумение е,
че произшествието е настъпило на пешеходна пътека, както и че увреждането
на ищцата е в качеството й на пешеходец. Нормата на чл. 116 ЗДвП,
съдържаща се систематично в раздел 22 – Поведение на водачите към
пешеходците, възлага върху водачите на превозни средства да бъдат
внимателни и предпазливи към пешеходците. Установи се, че водачът на
лекия автомобил е имал възможност да възприеме пешеходката в момента на
навлизането й на пътното платно и е имал техническа възможност да спре
преди мястото на удара. След като е имал техническа възможност да спре, той
е длъжен да го направи, за да осигури преминаването на пешеходеца по
пешеходна пътека. Въпросът на ответната страна към експерта, формулиран в
с.з. - дали ако пешеходката се бе движила със спокоен ход /4,4 км/ч/, а не
тичайки със скорост 9,5 км/ч, би могла да премине през уличното платно след
подминаването на автомобила и положителният отговор от експерта на този
въпрос, не обосновава извод за съпричиняване. Според нормата на чл. 114
ЗДвП на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на пътното платно и
да пресичат плътното за движение при ограничена видимост. Подобни
нарушения на правилата не са извършени от ищцата. Видимостта не е била
ограничена – платното за движение е било осветено от уличното осветление и
фаровете на автомобила. Навлизането на М. на пътното платно не е било
13
внезапно. Същото е било заснето от камера за видеонаблюдение и записите
сочат, че преминаването й през процесната пешеходна пътека е било част от
непрекъснато й пресичане на бул. „Дунав“, първо през южното му платно,
впоследствие през разделителния остров и накрая северното платно на
булеварда.
Според чл. 113, ал. 1 т. 1 от ЗДвП при пресичане на платното за
движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки,
като преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства и да не удължават ненужно пътя
и времето на пресичане, както и да не спират без необходимост на платното
за движение. В случая ищцата е имала видимост към л.а. „Ровър“ и е можела
да прецени, че той също има видимост към нея и може да съобрази
движението си с нейното преминаване и да я пропусне, което е бил длъжен да
стори. Тя не е удължила ненужно пътя и времето на пресичане. Напротив,
движела се е бързо, със скорост 9,8 км.ч.; не е спряла върху пътеката преди
мястото на удара.
Отразената в мащабната скица от заключението на експерта лека дъга
наляво в движението на пешеходката, която дъга обаче попада изцяло върху
маркираната с хоризонтална маркировка пешеходна пътека тип зебра, не е
допринесла за настъпването на сблъсъка, тъй като според разясненията на
експерта в с.з., дори ако ищцата се бе движила по абсолютно права линия или
по дъга в обратната посока на извивката, отново би настъпил сблъсък, но с
друга /по-задна/ част на автомобила. Не следва да се пропуска
обстоятелството, че водачът на автомобила е признат за виновен конкретно в
нарушаването на правилото за движение по пътищата, регламентирано в чл.
119, ал. 1 ЗДвП, според който при приближаване на пешеходна пътека
водачът на нерелсово превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре. След като водачът на л.а. „Ровър“ е имал възможност да
забележи пешеходеца и от момента на стъпването му на пешеходната пътека
до мястото на съприкосновение е имал възможност да намали и спре, но не го
е сторил /поради отвлеченото му внимание вдясно, както сам заявява Д./,
причината и вината за произшествието лежи изцяло върху него, а
поведението на М. не е неправомерно, в нарушение на правилата за
движение. След като не е налице неправомерно поведение на пешеходеца,
14
съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е налице.
Така, определеното от съда като справедливо обезщетение в размер на
50 000 лв. не подлежи на редуциране на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради
обстоятелството че не се установи съпричиняване на вредоносния резултат с
поведението на пострадалия. По изложените мотиви предявеният иск за 50
000 лв. следва да бъде уважен изцяло.
Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва.
Според сега действащата норма на чл. 429, ал. 2 КЗ в застрахователното
обезщетение се включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря
за тяхното плащане пред увреденото лице, при условията на ал. 3. Според ал.
3 от чл. 429 КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките
на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Не се установява виновният водач да е
уведомил застрахователя за настъпването на събитието. Установява се, че
ищецът е уведомил застрахователя за произшествието и за това, че има
претенция за изплащане на обезщетение за вреди на 03.02.2021 год.
Доколкото обезщетение не е предложено, законната лихва се дължи от
застрахователя от датата на предявяването на застрахователната претенция от
увреденото лице.
Поради това и обезщетението за неимуществени вреди следва да се
присъди ведно със законната лихва, считано от датата на получаването на
застрахователната претенция на М. от ответника - 03.02.2021 год., а искането
за присъждане на законна лихва за периода от 22.01.2021 год. до 02.02.2021
год. следва да се остави без уважение.
По исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди:
Претендира се обезщетение в размер на 1354,80 лв., което да покрие
разходите на ищцата за проведеното лечение. За направените от М. разходи
са ангажирани писмени доказателства. Представените фактури и фискални
бонове, са издадени от лечебното заведение, в което ищцата е лекувана след
15
произшествието. Установяват се разходи за закупуване на метални пирони,
които са били вложени при откритото наместване на фрактурата. Заплатена е
и потребителска такса за болничен престой. От епикризите и от заключението
по медицинската експертиза се установява, че закупените от ищцата
импланти са били приложени при операцията и са били необходими за
лечение на фрактурата. Заплащането на потребителска такса за болничен
престой е било необходимо във връзка с осигуреното болнично лечение.
Така, констатираните разходи във връзка с проведеното лечение са в
общ размер на 1354,80 лв., които следва да се присъдят в полза на ищцата.
Обезщетението за имуществени вреди за разходи, всички извършени преди
датата на отправянето на застрахователната претенция, следва да се присъди
по изложените по-горе съображения, ведно със законната лихва, считано от
03.02.2021 год., а за периода от 22.01.2021 год. до 02.02.2021 год. искането за
присъждане на законна лихва ще се остави без уважение.
По въпроса за разноските:
На основание чл. 83, ал. 1 ГПК ищцата е освободена от такси и
разноски, поради което не е сторила разноски, внесени по сметка на съда.
Предоставена й е безплатна правна помощ от адвокат при условията на чл.
38, ал. 2 от ЗА, въз основа на договор, сключен на 10.02.2021 год., преди
последното изменение на Наредба № 1 МРАВ. Предвид уважаването на
исковете, на основание чл. 38, ал. 2, предл. последно ЗА, дължимото за тази
помощ адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на адв.
П. К. в размер, определен в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
МРАВ, в редакцията й към момента на сключването на договора, върху
уважения размер, а именно в размер на 2070,64 лв. без ДДС /пар. 2а/.
Доколкото са представени доказателства, че упълномощеният адвокат К. е
регистрирана по ЗДДС, то върху възнаграждението следва да се начисли ДДС
в съответствие с пар. 2а от Наредбата и същото да се присъди в размер на
2484,77 лв.
Според нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси в полза на съда. Поради това ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметката на Окръжен съд - Пловдив сумата 2054,19 лв. държавна такса,
16
дължима върху уважената част от иска. От бюджета на съда са изплатени
възнаграждения за експертите в общ размер 582,50 лв., които предвид
пълното уважаване на исковете следва да се възложат върху ответника.
Предвид обстоятелството, че исковете на ищцата се уважават изцяло, в
полза на ответната страна не се присъждат разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
О С Ъ Ж Д А „ЗД „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК 831 830 482, със седалище и
адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ №
87, да заплати на Н. Д. М., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул. „Дрин“ № 46
сумата 50 000 лева, частичен иск от сумата 60 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от М., вследствие на
пътно-транспортно произшествие, осъществило се на 15.01.2021 год. около
17,40 ч. в гр. Пловдив, бул. „Дунав“, причинено виновно и противоправно от
В. Г. Д., при управление на лек автомобил марка „Ровър“, модел „200“ с рег.
№ ****, по отношение на който е била налице валидна застраховка
„Гражданска отговорност” към деня на събитието, сключена със ЗД „Бул
Инс“ АД, които неимуществени вреди се изразяват в болки и страдания,
вследствие на средна телесна повреда, изразяваща се в раздробено счупване
на дясната раменна кост, причиняващо трайно затрудняване на движението
на горен десен крайник, както и сумата 1 354,80 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение,
ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди, считано от 03.02.2021 год. до
окончателното плащане,
като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на законна
лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, считано
от 22.01.2021 год. до 02.02.2021 год.
О С Ъ Ж Д А „ЗД „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ №
17
87 на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката на Окръжен съд - Пловдив сумата 2 054,19 лева
държавна такса и сумата 582,50 лева разноски за експертиза, изплатени от
бюджета на съда.
О С Ъ Ж Д А „ЗД „БУЛ ИНС““ АД, ЕИК 831 830 482, със седалище и
адрес на управление гр. София 1407, район Лозенец, ул. „Джеймс Баучер“ №
87, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на
АДВОКАТ П. Д. К., личен номер **********, с адрес ****, сумата 2 484,77
лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение, определено
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в редакцията й към датата на сключването на
договора за правна защита и съдействие.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
18