№ 11863
гр. С.. 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110169116 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от Й. М. М., ЕГН .... срещу
„В. БГ ЕООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С.. ул. „Д. Х..“
№ ..., представлявано от З.Р, установителни искове за прогласяване
нищожността на клаузата от Договор за паричен заем № .../30.04.2022 г.,
предвиждаща заплащането на такса са бързо разглеждане на искането за заем,
като противоречаща на закона, евентуално на добрите нрави и евентуално
поради това, че е неравноправна клауза, както и осъдителен иск за осъждане
на ответника да заплати сумата от 226,54 лева (след допуснато изменение на
размера на предявения иск по реда на чл. 214 ГПК), недължимо платена по
нищожна клауза от Договор за паричен заем № .../30.04.2022 г., предвиждаща
заплащането на такса са бързо разглеждане на искането за заем, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.12.2023 г. до
окончателното плащане.
Ищецът Й. М. М. извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че с ответника са сключили Договор за паричен заем №
.../30.04.2022 г., по силата на който са му предоставени в собственост заемни
средства в размер на 160 лв., които следва да бъдат върнати в срок до
30.05.2022 г., при уговорен лихвения процент 40,99 % и ГПР 49,6 %. В
договора било предвидено, че заемателят се задължава да заплати такса за
бързо разглеждане в размер на 36,13 лв. Поддържа, че е погасил сумите по
заема в уговорения срок. На 07.05.2022 г. между страните бил подписан
Анекс за допълнителна сума в размер на 160 лева сумата за експресно
разглеждане в размер на 72,59 лева. На същата дата бил подписан Анекс 2 за
сумата от 100 лева и сумата за експресно разглеждане в размер на 94,49 лева.
Отново на 07.05.2022 г. бил подписан Анекс 3 за сумата от 1140 лева и такса
1
за експресно разглеждане в размер на 245,22 лева. На 10.05.2022 г. бил
подписан Анекс 4 за допълнителна сума от 270 лева и такса за експресно
разглеждане в размер на 148,18 лева. На 11.05.2022 г. били подписани още
два анекса – за сумата от 200 лева с такса за екпресно разглеждане в размер
на 216,32 лева и за сумата от 60 лева с такса за експресно разглеждане в
размер на 226,54 лева.
Поддържа, че договорът за заем е нищожен, тъй като информацията за
ГПР е неточно посочена, доколкото при изчисляване на размера не е
включена дължимата такса да бързо разглеждане, което своя страна може да
се приравни на липса на посочен в договора ГПР. Счита също така, че
клаузата в договора за заем, с която заемателят се задължава да заплати такса
за бързо разглеждане е нищожно поради противоречието и с чл. 10а, ал. 2
ГПК, тъй като разглеждането на искането за кредит представлява дейност по
усвояване и управление на кредита, а не е допълнителна услуга по смисъла на
чл. 10а, ал. 1 ЗПК. При условия на евентуалност твърди, че посочената клауза
противоречи на добрите нрави, и евентуално е неравноправна клауза. Поради
изложеното моли съдът да прогласи нищожността на клаузата, с която е
уговорена такса за бързо разглеждане, като предявява и частичен иск за
връщане на платената сума по нищожната клауза в размер на 5 лева, от общо
471,76 лева (изменен по реда чл. 214 ГПК – за сумата от 226,54 лева).
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът
оспорва иска. Твърди, че е в невъзможността да изрази становище относно
съществуването или не на твърдения договор за заем, доколкото същият не е
представен с исковата молба. Изследва пространно характера на представения
към исковата молба разчет на плащанията, като разяснява доказателствената
стойност на частния свидетелстващ документ. Поддържа, че предявените
искове почиват на предположения. Поради изложеното моли предявените
искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове при
условията на евентуалност с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1 и 3 ЗЗД и чл.
146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП и обективно съединен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание
чл.26 , ал. 1, пр.1 и 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 ЗЗП е докаже, че между
страните е сключен Договор за заем № .../30.04.2022 г., с посоченото
съдържание, чиято клауза, според която заемателят се задължава да плати
такса за бързо разглеждане, противоречи на закона и добрите нрави, както и
твърденията си за нищожност на договора за заем. В тежест на ответника е да
докаже, че клауза, според която заемателят се задължава да плати такса за
бързо разглеждане, предвидена в Договор за заем № .../30.04.2022 г. и
анексите към него, е индивидуално уговорена, както и че е равноправна.
2
По исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в негова тежест е
докаже, че е заплатил претендираните суми на основание оспорените клаузи
от договора за паричен заем. В доказателствена тежест на ответника е да
установи, че е налице основание за получаването на сумата.
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните факти и обстоятелства включени в предмета на спорното
право: че между страните е сключен Договор за паричен заем № .../30.04.2022
г., както и че са подписани 6 броя допълнителни анекси; задълженията на
ищеца по договора са изцяло погасени - 1150 лева главница, 27,93 договорна
лихва, вкл. и такса експресно разглеждане в размер на 226,54 лева;
Сключеният между ищеца и ответното дружество договор е
потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за
потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в
разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне
на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен
период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е
писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Настоящият състав намира, че клаузата за заплащане на възнаграждение
за експресно разглеждане е нищожна. Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Таксата
за експресно разглеждане на заявлението за сключване на договор не попада в
приложното поле на чл. 10а ЗПК, тъй като е свързана с действия по
усвояването /предоставянето/ на кредита (така и Решение № 2164 от
02.05.2023 г. по в. гр. д. № 5692 / 2022 г. на Софийски градски съд; Решение
№ 4852 от 20.09.2023 г. по в. гр. д. № 10667 / 2022 г. на Софийски градски
съд).
Отделно от това, от съдържанието на договора се установява, че
посоченият по ГПР е 49,6 %, но в същия не е включена таксата за експресно
разглеждане, а с включване на последната ГПР ще възлиза над 50 ℅, от което
следва, че целият договор е недействителен на основание чл.22 ЗПК вр. чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, а оттук на основание чл.23 ЗПК се дължи само чистата
стойност на кредита, т.е. само главницата (в който смисъл са Решение № 3868
от 13.07.2023 г. по в. гр. д. № 62 / 2023 г. на Софийски градски съд; Решение
№ 2764 от 31.05.2023 г. по в. гр. д. № 5265 / 2022 г. на Софийски градски съд).
Таксата за експресно разглеждане, ако се приеме, че не противоречи на
чл.10а, ал.2 ЗПК, то следва да се разгледа като разход по кредита, който
следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите - ГПР, който на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва, в противен случай и на
основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са нищожни. Дефиницията на
понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително
3
лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички
други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариални такси. С нарушаване на изискването по чл.19 ЗПК за
оповестяване на всички разходи по кредита е в противоречие с императивната
разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от това нарушение е
недействителност на договора, съгласно нормата на чл. 22 ЗПК. С оглед на
това и на основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита (определение №
50685 от 30. 09. 2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на ВКС, ГК, III ГО,
постановено по реда на чл. 288 ГПК). Съгласно формираната
непротиворечива съдебна практика при недействителност на договора за
потребителски кредит, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. (решение № 50259 от 12. 01. 2023 г. по гр. д. № 3620/2021
г. на ВКС, ГК, III ГО; решение № 50174 от 26. 10. 2022 г. по гр. д. №
3855/2021 г. на ВКС, ГК, IV ГО).
По обусловения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е разпределено да докаже пълно и главно по
делото, че между страните има сключен договор за потребителски кредит, по
който са изплатени задълженията в полза на ответника, в който случай
ответникът следва да докаже, че получената сума е на валидни договорни
клаузи. С оглед приетото по-горе съдът приема, че е налице недействителност
на клаузата от договора за експресно разглеждане, като с оглед отделеното за
безспорно обстоятелство, че ответникът е заплатил за тази такса сумата от
17,96 лева, то обусловеният иск за сумата от 17,96 лв. се явява изцяло
основателен.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на
ищеца възниква право на разноски. Същият е заплатил държавна такса в
размер на 100 лева.
Претендира се и адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.
2, т. 1 ЗАдв. в размер на общо 960 лв. съгласно договор за правна защита и
съдействие. Своевременно релевираното от процесуалния представител на
ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно. Съдът
приема, че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу
определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове,
интересът, върху който следва да се определи минималният размер на
адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове – в този
смисъл е определение № 29 от 20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа
на ВКС, II т. о., поради което минималното адвокатско възнаграждение,
4
изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 480 лв. с
ДДС. В този смисъл и при съобразяване цената на предявените искове,
свързания им предмет, липсата на фактическа и правна сложност на делото,
срочното му разглеждане пред първоинстанционния съд без участие на
процесуални представители на страните, настоящият съдебен състав приема,
че в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. Съдът приема, че този вид
съдебни производства не следва да се превръщат в източник на генериране на
съдебни разноски, надхвърлящи многократно материалния интерес по делата,
като следва да се съблюдава разпоредбата на чл. 3 ГПК.
Отделно от гореизложеното, следва да бъде отбелязано, че при
разглеждане въпроса относно дължимия размер за предоставената правна
помощ следва да бъдат взети предвид и фактическата и правна сложност на
делото, и в тази връзка извършените процесуални действия по осъществяване
на защитата, които според настоящия съдебен състав не оправдават
присъждане на адвокатско възнаграждение в претендирания размер.
Съгласно възприетото в решение по дело С-438/22 от 25.01.2024 г. на
ЕС, съобразно което чл. 101, параграф 1 ДФЕС във вр. чл. 4, параграф 3 ДЕС,
националният съд дължи да откаже да приложи тази национална правна
уредба, която противоречи на така цитираните разпоредби и съгласно, която
адвокатът и клиентът не могат да договорят възнаграждение в по-нисък
размер от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация
на адвокатите, като от друга страна съдът няма право да присъди размер по-
нисък от определения в наредбата такъв.
Предвид изложените по-горе съображения, според настоящия съдебен
състав справедлив размер за дължимото адвокатско възнаграждение срещу
предоставената безплатна правна помощ е определеният такъв в размер на
480 лева.
Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на
безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА , обвързват съда и той не дължи проверка
за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на
искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без
данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по
чл. 36, ал. 2 ЗА
В този смисъл е и съдебната практика - ч.т.д.№ 195/2012г. на 2 т.о., по ч.гр.д.
№ 2266/2016г. на 1 г.о. ч.т.д.№ 2492/2018г. на 2 т.о. и по ч.т.д.№ 47/2021г. на
2 т.о. на ВКС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявения от Й. М. М., ЕГН: .... гр.С..
жк. Х...а .., вх, ет, ап, срещу В....БГ ЕООД, ЕИК: ...., гр.С.. ул. Д. Х.. № ..., че
5
клаузата в Договор за паричен заем № .../30.04.2022 г., предвиждаща
заплащане на такса за експресно разглеждане е нищожна на основание чл.26,
ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.10а, ал.2 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД В....БГ ЕООД, ЕИК: ....,
гр.С.. ул. Д. Х.. № ..., да заплати на Й. М. М., ЕГН: .... гр.С.. жк. Х...а .., вх, ет,
ап, сумата от 226,54 лв., представляваща недължимо платена сума по
нищожна клауза за такса за експресно разглеждане по Договор за паричен
заем № .../30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2023г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В....БГ ЕООД, ЕИК: ...., гр.С..
ул. Д. Х.. № ..., да заплати на Й. М. М., ЕГН: .... гр.С.. жк. Х...а .., вх, ет, ап,
разноски по делото в размер на 100 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗАдв. В....БГ
ЕООД, ЕИК: ...., гр.С.. ул. Д. Х.. № ..., да заплати на еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: ..., ф.д. № 24/2021г. по описа на 24 състав на
СГС, разноски по делото в общ размер на 480 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6