№ 258
гр. Пловдив, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Миглена Ил. Площакова
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело №
20245300900075 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба,
подадена на 01.02.2024 год. от Б. И. П. против ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс груп“ ЕАД. Предявени са обективно съединени осъдителни искове
за присъждане на парични обезщетения за неимуществени и имуществени
вреди, претърпени от ищцата, вследствие на пътно-транспортно
произшествие.
Исковата претенция се основава на следните фактически
обстоятелства:
Твърди се, че на 22.11.2022 год. около 14,05 ч. ищцата П. като водач на
л.а. „Деу Матис“ с рег. № *** станала участник в пътно-транспортно
произшествие, осъществило се на път II-86, км. 8+500. То настъпило в
светлата част на деня, при ясна видимост, без наличие на мъгла, при сухо и
добро състояние на пътната настилка и налична пътна маркировка. Причина
за произшествието станал водачът на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № *** –
С.Т.Ф., която при движение по посока от гр. Пловдив към гр. Асеновград
навлязла в насрещната пътна лента, където настъпил сблъсък с л.а. „БМВ Х5“,
както и челен сблъсък с управлявания от ищцата л.а. „Деу Матис“.
Поведението на С.Ф. било противоправно – същата неправомерно навлязла в
насрещната пътна лента при наличие на движещи се по нея леки автомобили,
с което нарушила разпоредбите на чл. 25, ал. 1, чл. 42, ал. 1, т. 2 и чл. 42, ал. 2,
1
т. 2 от ЗДвП.
Вследствие на сблъсъка на ищцата били нанесени телесни увреждания,
а именно счупване на тялото на лява бедрена кост, закрито; контузия на
гръдния кош, счупване на пето, шесто и седмо ребро вдясно; фрактура на
ляво крило на сакрума от Ес1 до Ес3 - на ниво Ес1 по предна и задна
повърхност; на Ес3 и Ес3 – само на предна повърхност.
След инцидента ищцата била транспортирана с линейка и приета по
спешност в „УМБАЛ Св. Георги“ ЕАД. На същата дата претърпяла операция
на лява бедрена кост с проведено открито наместване с вътрешна фиксация.
Болничният престой продължил 7 дни. На 28.11.2022 год. П. била изписана за
домашно лечение с препоръки в продължение на 90 дни да не стъпва на
оперирания крак. В периода до 19.07.2023 год. ищцата ползвала отпуск поради
временна неработоспособност.
През първите месеци от домашното лечение ищцата била на легло и
разчитала изцяло на помощта на близките си. Болките в счупеното бедро и
ребра били постоянни и изключително силни, водели до невъзможност за
нормален сън и налагали ежедневен прием на обезболяващи медикаменти.
Поради силни болки в областта на гръбнака ищцата постъпила в
ревматологично отделение, където й била поставена диагноза ентезопатия на
гръбначен стълб с множествена локализация. Ищцата счита това усложнение
за намиращо се в пряка причинно-следствена връзка с произшествието.
Наред с това ищцата била в тежко психическо състояние, от което се
развили обриви по тялото, косопад и афти. На 29.03.2023 год. П. постъпила за
ново тридневно болнично лечение поради острите болки в гръбнака, които
водели до затруднено самообслужване. И към момента на сезирането на съда
П. не била напълно възстановена. Изпитвала постоянни болки в областта на
счупения крак и лявата става, които понякога били нетърпими, трудно се
придвижвала и куцала. Силните болки и дългият оздравителен процес се
отразили на психичното здраве на П., която страдала от безсъние, постоянен
стрес, страх от пътуване, депресия.
За лечението си ищцата направила разходи, подробно описани по пера в
исковата молба, в общ размер на 2 660,94 лв.
По отношение на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № *** била налице
застраховка „ГО“, сключена с ответното дружество. На 07.12.2022 год. ищцата
отправила писмена молба-претенция до дружеството за изплащане на
обезщетение, но до момента на подаването на исковата молба застрахователят
не е определил и изплатил обезщетение.
Предвид изложените обстоятелства ищцата Б. И. П. моли да бъде
постановено решение, с което ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД
2
бъде осъдено да й заплати обезщетение за неимуществените вреди в размер
на 300 000 лв. /съобразно изменението на иска, допуснато с протоколно
определение от 23.01.2025 год./, ведно със законната лихва от 07.12.2022 год.
до окончателното плащане, както и сумата 2 660,94 лв. обезщетение за
претърпени имуществени вреди, също ведно със законната лихва, считано от
07.12.2022 год. до окончателното плащане. Ангажирани са доказателства.
Претендират се сторените по делото разноски, както и адвокатско
възнаграждение за предоставената й безплатна правна помощ.
Ответникът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД е подал
отговор на исковата молба в двуседмичния срок по чл. 367 ГПК.
Признава се наличието на валидна и действаща към 22.11.2022 год.
застраховка „ГО“ по отношение на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. номер ***.
Не се оспорва и обстоятелството, че пред дружеството е заявено искане
за изплащане на застрахователно обезщетение на 07.12.2022 год., по което не е
изплатено обезщетение. Липсата на плащане се обосновава с непредставяне на
поисканите от застрахователя доказателства, свързани с изясняване на
механизма на произшествието.
Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Счита,
че не са налице предпоставките за ангажирането на деликтната отговорност на
застрахования - към исковата молба не са представени доказателства за
виновното и противоправното му поведение, както и за това да са причинени
вреди, които да са в резултат на настъпилото застрахователно събитие.
Представения с исковата молба протокол за ПТП с пострадали лица според
ответника не установява по надлежен начин механизма на произшествието.
Оспорва се твърдението, че описаното усложнение в здравето на ищцата,
свързано с ревматологични проблеми, е в причинна връзка с произшествието.
Ответникът счита, че това усложнение, констатирано месеци след
произшествието, е причинено от автоимунно заболяване и липсва обективна
причина, поради която то да се свърже с процесното ПТП.
Възразява се срещу иска за имуществени вреди както по същите
съображения, развити във връзка с претенцията за неимуществените вреди,
така и поради това, че представените разходно-оправдателни документи не
доказват относими и необходими за лечението на П. разходи.
Въведено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с
поведението на пострадалата с твърдение, че същата е пътувала без поставен
обезопасителен колан, което е довело до получаването на описаните в
исковата молба травми или е допринесло за техния по-сериозен характер.
Исковете се оспорват и по размер. Ответникът счита, че претенцията за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е силно завишена и не
3
отговаря на критерия по чл. 52 ЗЗД.
Оспорва се претенцията за лихви с довод, че не е била посочена банкова
сметка за плащане и документи, свързани с основателността на претенцията.
Допълнителната искова молба не е постъпила в двуседмичния законов
срок по чл. 372 ГПК.
Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса на застраховането, вр. чл. 45, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД. Акцесорното
искане за законна лихва е с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 429, ал. 3
КЗ. Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е с
правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съдът е сезиран с редовна искова молба, с която са предявени
процесуално допустими искове. Цената на иска за неимуществени вреди
обосновава родова подсъдност на ОС като първа инстанция. Поради връзка
между делата, на ОС е подсъден и иска за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди. Спазена е и местната подсъдност по постоянния адрес на
пострадалия към датата на събитието и съответно по мястото на настъпване на
застрахователното събитие по чл. 115, ал. 2 ГПК.
Представени са доказателства, които не се оспорват от ответника, че
преди образуването на делото ищецът е заявил пред ответното дружество
писмената си застрахователна претенция, което е условие за допустимост на
иска.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
С доклада по делото съдът е приел за ненуждаещо се от доказване
наличието на застрахователно правоотношение с ответното дружество
досежно гражданската отговорност на водача на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег.
№ ***. А за безспорно между страните е прието отправянето от страна на
ищеца на застрахователна претенция спрямо ответното дружество, която е
получена от него на 07.12.2022 год.
Приет по делото е констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
688, съставен на 22.11.2022 год. от служител на сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Пловдив. От него се установява, че орган на власт е посетил
мястото на произшествие, осъществило се на път II-86, км 8+500. Служителят
на Пътна полиция е констатирал настъпването на произшествие с участие на
три превозни средства: л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № ***, управляван от
С.Т.Ф., застрахован със застраховка „ГО“ в „Булстрад“, валидна до 10.05.2023
год.; л.а. „БМВ Х5“ с рег. № *** и л.а. „Деу Матиз“ с рег. № ***, управляван
от Б. И. П., с валидна към датата на произшествието застраховка „ГО“. Най-
4
общо са описани видимите материални щети по превозните средства.
Посочени са имената на пострадалите при произшествието лица. Сред тях под
номер две е посочена ищцата Б. И. П.. В графа „Обстоятелства и причини за
ПТП“ е посочено следното: участник № 1, а именно л.а. „Фолксваген Поло“,
при извършване на маневра, свързана с изпреварване, навлиза в лентата за
насрещно движение и се удря последователно в насрещно движещите се
участник № 2 /л.а. „БМВ Х5“ и участник № 3 /л.а. „Деу Матиз“/. Посочено в
протокола за ПТП е, че е започнало разследване по ЗМ № 155/ 22.11.2022 год.
От служебно събраните данни се установява, че образуваното във връзка
с произшествието ДП № 155/ 2022 год. по описа на Сектор „Разследване на
престъпленията по транспорта“ при ОД на МВР – Пловдив не е приключило.
Въз основа на издадено съдебно удостоверение, ищецът е представил заверени
преписи от материали по ДП, сред които е и протокол за оглед на
местопроизшествие, изготвен на 22.11.2022 год. и фотоалбум към него,
необходими за работатапо допусната експертиза. В протокола е посочено, че
местопроизшествието е било запазено до момента на огледа.
Предвид липсата на приключило с влязла в сила присъда наказателно
производство не е налице хипотеза на чл. 300 ГПК. Поради липсата на
присъда досежно деянието, всички обстоятелства, свързани с произшествието
и включени в състава на деликтната отговорност подлежат на пълно главно
доказване в рамките на настоящото гражданско производство, което е указано
изрично на страните с доклада по делото.
Във връзка с механизма на произшествието по делото са събрани на
първо място гласни доказателства.
Разпитана като свидетел е М. Х., която е участвала в произшествието
като пътник в лекия автомобил, управляван от Б. П.. Нейното име е едно от
имената на трите пострадали при произшествието лица. Свидетелката е
дългогодишна позната на ищцата, от едно село са и на 22.11.2022 год., се
прибирали заедно от работа, мивайки по Асеновградско шосе и околовръстния
път на гр. Пловдив към с. ***, където живеят. Пътували в светлата част на
деня, около 14 часа, по Околовръстен път на гр. Пловдив в посока с. Първенец
с автомобила на Б. П. – л.а. „Деу“, като П. управлявала автомобила, а
свидетелката била на предна пътническа седалка. По този маршрут двете жени
пътували ежедневно на път за и от работа. Свидетелката определя ищцата
като добър и внимателен шофьор. Както винаги, и в процесния случай двете
пътуващи били стриктни и имали поставени предпазни колани. Движението
било натоварено, лентите за движение и в двете посоки били заети. Не се
движили бързо, били в колона. Малко след разклона за село Марково
свидетелката видяла по средата на платното, между двете ленти за движение
срещу техния автомобил да се движи светлосив „Фолксваген“, който
5
изпреварвал и се движел по-бързо. Докато забележи, че идва срещу тях,
насрещният автомобил ги ударил, всичко станало много бързо. Разяснява, че
от двете страни на пътя имало мантинели и нямало възможност да се отбие
вдясно, инцидентът се случил след ремонта на околовръстното шосе. Ударът
бил от страната на шофьора. Пред тях се движел голям джип „БМВ“, който
ограничавал видимостта на свидетелката пред него. Х. чула, без да има
възможност да види, че насрещно движещият се автомобил „Фолксваген“
първо застъргал джипа, движещ се пред л.а. „Деу“, а после се ударил и в тях.
Автомобилът им се завъртял, без да помни как точно и се установил в банкета.
По делото е изготвено и прието заключение по допуснатата
автотехническа експертиза. Експертът се е запознал с всички доказателства
по делото, в т.ч. протокол за ПТП, протокол за оглед ма произшествие и
фотоалбум към него, анализирал е и гласните доказателства. Произшествието
е настъпило на 22.11.2022 год. около 14,05 ч. Л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. №
***, управляван от водача С.Т.Ф., се е движил по южната пътна лента по
платното за движение по път II-86 по посока от запад на изток и се е ударил
последователно с л.а. „БМВ Х5“ с рег. № ***, управляван от А.Г. и л.а. „Деу
Матиз“ с рег. № ***, управляван от Б. П., които автомобили са се движили по
северната пътна лента в посока от изток на запад срещу л.а. „Фолксваген“.
Произшествието е настъпило на прав участък от пътя при движение през деня,
при добра видимост на дневна светлина, пътната настилка е била суха. В
зоната на км. 8+500 л.а. „Фолксваген“ с предната си лява част е започнал да
навлиза в северната, насрещна за посоката му на движение пътна лента, като в
този момент автомобилът е отстоял на не по-малко от 29,09 м. от създаващата
се конфликтна точка с л.а. „БМВ“, респ. по отношение на времето – на 1,53
сек. преди настъпване на първия удар и 1,79 сек. преди настъпването на
втория удар. Водачът на л.а. „БМВ Х5“ реагирал на променената траектория
на л.а. „Фолксваген Поло“ с навлизане в северната пътна лента и отклонил с
волан автомобила надясно. Въпреки това в резултат на скорости и пресичане
на траектории настъпил приплъзващ удар в лявата част на л.а. „БМВ“.
Нанесени върху този автомобил били увреди, като задиране на боята и
отслояване по задна лява джанта. Това сочело на извод, че първият удар се
характеризирал с минимална загуба на кинетична енергия, т.е. с минимална
загуба на скорост. След настъпването на първия удар, л.а. „БМВ“ продължил
движението си и спрял, след което бил преместен от водача му до позиция,
отразена в протокола за оглед. След удара в л.а. „БМВ“, л.а. „Фолксваген“
продължил движението си и настъпил втори за него удар, който бил челен,
блокиращ, в предната лява част на л.а. „Фолксваген“ с предната лява част на
л.а. „Деу Матиз“. Последвали ротации за двата автомобила, обратни на
часовниковата стрелка. Според изчисленията на експерта в констативната част
6
на заключението скоростта на л.а. „Деу Матиз“ в момента на удара е била
около 51,66 км/ч, а скоростта на движение на л.а. „Фолксваген“ е била около
68,44 км/ч. И двете скорости са в рамките на разрешените при движение извън
населено място, при липсващи данни по делото за въведени допълнителни
ограничения за скоростта.
Минималните отстояния на л.а. „БМВ“ и л.а. „Деу Матиз“ от местата на
ударите с л.а. „Фолксваген“ попадат в опасните им зони на спиране, което
според експерта води до категоричния извод, че водачите им не са имали
техническа възможност да спрат преди мястото на ударите, а дори и да са
имали възможност да спрат, предвид насрещната посока на движение на л.а.
„Фолксваген“ удар отново е било възможно да настъпи. Настъпването на
удара е следствие на скорости и пресичане на траектории в конфликтна точка.
Достатъчно условие за предотвратяване на произшествието е водачът на л.а.
„Фолксваген“ да не навлиза в насрещната за нея пътна лента по начин и в
момент, когато това не е било безопасно.
Несъмнено се установи по делото, че при произшествието на ищцата са
причинени множество телесни увреждания. Обстоятелството, че същата е
пострадала, е отразени още в протокола за ПТП, съставен на мастото на
произшествието – тя е посочена сред пострадалите при произшествието лица.
От гласните доказателства се установява, че е прегледана от екип на Спешна
медицинска помощ и превозена до лечебно заведение.
От представената епикриза, издадена от УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД -
КОТ /Клиника по ортопедия и травматология/ се установява, че Б. П. е
постъпила на болнично лечение на 22.11.2022 год. в 17,30 ч. Анамнезата е
снета по данни на пациента и от медицинска документация – след ПТП е с
наранено ляво бедро и не може да се движи. Поставената окончателна
диагноза е счупване на тялото /диафиза/ на бедрената кост, закрито, а
придружаващите наранявания са контузия на гръдния кош, множество
счупвания на ребра, закрито; други повърхностни травми на корема, долната
част на гърба и таза. В деня на приема й е направена операция по наместване
на фрактурата на бедрото с вътрешна фиксация под обща анестезия. Изписана
е на 28.11.2022 год. с указание да не стъпва на оперирания крак в продължение
на 90 дни.
Представени по делото са и две епикризи за болнично лечение на
ищцата в ревматологично отделение на УМБАЛ „Пълмед“ ООД в периода от
08.02.2023 год. до 10.02.2023 год. и в периода от 29.03.2023 год. до 29.03.2023
год.
Приети са и болнични листове, от които се установява, че П. е била в
отпуск поради временна неработоспособност в периода от датата на
7
произшествието до 19.07.2023 год. /осем месеца/.
След завеждането на исковата молба, в хода на делото е представена и
епикриза от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, гр. София, от която се
установява, че в периода от 13.11.2024 год. до 20.11.2024 год. П. е била на
болнично лечение, наложено от „лошо зараснала фрактура“. Извършена е
операция по отворено наместване на фрактура на бедрена кост с вътрешна
фиксация. При изписването е препоръчан покой и щадящ режим на
оперирания крайник. След това оперативно лечение П. е била в отпуск поради
временна неработоспособност за период от 37 дни, начиная приема й в
клиниката по ортопедия и травматология до 19.12.2024 год.
Медицинската документация е обект на подробен анализ от допуснатите
по делото две медицински експертизи.
Заключението по допусната съдебно-медицинска експертиза, възложена
на специалист в ортопедията и травматологията, е изготвено от д-р М. след
запознаване с писмените доказателства по делото, документите, постъпили от
НОИ и личен преглед на ищцата. Според експерта уврежданията, които е
получила Б. П. при произшествието на 22.11.2022 год., са:
- закрито счупване в долната трета на лява бедрена кост;
- контузия на гръден кош със счупване на пето, шесто и седмо ребро;
- фрактура на лявото крило на кръстната кост.
Ищцата е била откарана по спешност в Спешното отделение на УМБАЛ
„Св. Георги“ ЕАД, където след преглед от травматолог, хирург, неврохирург,
интернист и анестезиолог и направени рентгенови снимки, КАТ и ехография
на корем се е установило закрито счупване на бедрената кост, контузия на
гръден кош със счупване на три ребра, фрактура на лявото крило на кръстната
кост. Лечението е било оперативно по отношение на фрактурата на лявото
бедро и консервативно по отношение на останалите травми и усложнения. В
резултат на уврежданията на П. е причинена болка със силно изразен
характер. Травмата е довела до болеви усещания, които са намалявали бавно с
времето. Отчетено е, че болката е субективен фактор, с различен праг при
всеки човек и е невъзможно да се доказва с обективни изследвания.
Страданията, които е изтърпяла са били силно изразени поради
продължителността на лечението, засягането на най-голямата кост в
човешкото тяло /бедрената/ и затрудненото обслужване по време на
лечението. Периодът на възстановяване на бедрената кост все още не е
приключил към момента на клиничния преглед – 22.10.2024 год. /две години
след произшествието/. При извършения от експерта клиничен преглед се
установило, че П. се придвижва с накуцваща походка, използвайки помощно
средство – патерица тип „канадка“. Установено е наличието на оперативни
8
цикатрикси в областта на ляво бедро и хипотрофия на мускулатурата на същия
крак. Споделила е оплаквания от болки в ляво коляно при промяна на времето
и продължително натоварване.
Експертът е отчел, че поради оплаквания от силни болки, скованост и
ограничена подвижност на гръбначния стълб, П. е била приета в УМБАЛ
„Пълмед“ в ревматологично отделение на 08.02.2023 год. /представена е
описаната по-горе епикриза/. Поставената диагноза е ентезопатия на
гръбначния стълб с множествена локализация и придружаващи заболявания –
остеопороза след менопауза. При извършените рентгенографии се установила
торакална спондилоза и начална коксартроза. Изписана е два дни по-късно, но
поради продължаване на същите оплаквания е приета отново на 29.03.2023
год. в същото лечебно заведение. Д-р М. разяснява, че ентезопатията
представлява заболяване на меките тъкани – връзки и сухожилия, намиращи
се около ставите, които се дължат на дегенеративни изменения в тях,
възпаления и след травми. Характеризира се с болки и ограничени движения в
ставите; лечението е с противовъзпалителни и болкоуспокояващи
нестероидни противовъзпалителни, физиотерапия; рядко се стига до
оперативно лечение.
За причинените телесни увреждания ищцата е била в отпуск поради
временна неработоспособност /по болест/ за период от 240 дни /осем месеца/.
Спазвала е постелен режим два месеца. Започнала е раздвижване в
оторизирано заведение на петия месец. Многократно е преглеждана от
ортопед-травматолог, като към м. 06.2023 год. /седем месеца след инцидента/
е отбелязано придвижване с две патерици и ограничени движения в лявото
коляно. В амбулаторен лист от м. 09.2023 год. /10 месеца след инцидента/ е
отбелязано придвижване с една патерица и ограничено движение в лявото
коляно.
При преглед на последните рентгенови снимки от м. 09.2024 год. д-р М.
е констатирал недобър калус и счупване от „умора“ на трите най-горни винта,
държащи заключващата плака. На лицето предстои оперативно лечение за
частично отстраняване на метални тела и допълнително укрепване на костта
/към датата на заключението това лечение е предстояло, а е реално проведено
на 13.11.2024 год./.
Според д-р М. всички описани в исковата молба разходи са били
необходими за лечение на травмите и техните усложнения. Изключение
правят медикаментите Нурофен стоп колд, Грипекс макс, триплексан,
упсарин, спирива и Кавинтон, които са за други заболявания.
По искане на ищцата освен медицинска травматологична експертиза е
допусната и медицинска ревматологична експертиза. Доктор С. след
9
запознаване с медицинската документация и личен преглед на ищцата,
извършен през м. 11.2024 год., също е установил, че П. се придвижва с
накуцваща походка, с оплаквания от болки в областта на лява колянна става и
скованост в трите отдела на гръбначния стълб, засилващи се при
продължително натоварване и при влошаване на метеорологичните условия.
Тези болки водят до влошаване на функционалния капацитет и силно
затруднение при извършване на ежедневните дейности, причиняват както
физически болки, влошена активност и качеството на живот, така и
психически стрес. За експерта е налице основание да се обоснове извод за
наличие на пряка връзка между физическите увреждания при произшествието,
които са наложили продължително лечение и възстановяване и развилата се
след произшествието и диагностицирана ентезопатия. Това заболяване често
се асоциира в медицината с натоварване и стрес върху ставите и мускулните
сухожилия и може да бъде провокирано от травма. От значение за развитието
на заболяването е обстоятелството, че ищцата е прекарала продължително
време в обездвижено състояние, което е могло да спомогне за развитието на
дегенеративни промени в ставите на гръбначния стълб. Стресът, ограниченото
движение и хроничната болка са известни в медицината тригери за мускулно-
скелетни възпалителни заболявания. Ентезопатията на гръбначния стълб е
заболяване, което засяга областите, където сухожилията, мускулите или
връзките се прикрепят към костта /ентези/. Характерът на заболяването е
дегенеративно-възпалителен, което означава, че може да възникне възпаление
в зоната на прикрепването, съпътствано с микротравми или дегенеративни
промени в тъканите, като резултат от хронично натоварване или повтарящи се
микротравми. Симптомите на заболяването включват болка, скованост,
ограничена подвижност в засегнатите участъци на гръбначния стълб, където
сухожилията и мускулите се прикрепват към гръбначния стълб. Болката може
да варира от лека до силна, като често се усилва при физическа активност,
продължително стоене, седене или резки движения. Заболяването често е
хронично и се развива бавно, като прогресията му зависи от физическата
активност, тежестта на травмите, наличие на съпътстващи заболявания и
своевременността на лечението. Прогнозата за пълно излекуване на
етезопатията на гръбначния стълб е несигурна, тъй като заболяването е
хронично и изисква продължително лечение и рехабилитация. При адекватно
и своевременно лечение, включващо противовъзпалителна терапия,
физиотерапия, кинезитерапия, може да се постигне значително облекчаване на
симптомите и подобрение на функционалното състояние. Въпреки това
вероятността за пълно излекуване е твърде малка, а пълното изчезване на
болката е трудно постижимо.
В съдебно заседание д-р С. разяснява, че хронифициране на
10
ентезопатията при ищцата по медицински критерии е налице, тъй като от
дебюта на заболяването са изминали повече от 6 месеца. Според него именно
травматичните увреждания при ПТП са водеща причина, стартирали са цялата
причинно-следствена връзка, за да се стигне до ентезопатията. Вторичната
причина е залежаването, причиняващо постоянен натиск върху гръбначния
стълб и ентезите. На конкретизиращи въпроси в съдебно заседание д-р С.
определя вероятността да е налице причинно-следствена връзка между
травмите от произшествието и ентезопатията на около 80%.
За неимуществените вреди на ищцата – болките, страданията и
неудобствата, са събрани гласни доказателства.
В показанията на св. Х. се съдържат данни освен за механизма на
произшествието и за част от неимуществените вреди на П. в моментите
непосредствено след произшествието. Тя свидетелства за това, че след
сблъсъка ищцата е била неадекватна, зашеметена, не е чувала и не е реагирала
на нищо. Хора са я извадили извън колата, тя охкала и болката й била видима.
Когато я оставали на земята, започнала да охка повече и затова я придържали
до идването на линейката. В линейката казала на свидетелката, че всичко я
боли, но продължавала да бъде като неадекватна.
Свидетелят И.П., съпруг на ищцата, разкрива преките си наблюдения
относно периода на лечение и оздравяване на П.. Разбрал за катастрофата в
деня на инцидента от позната, която работела в болницата и веднага отишъл
на място. Открил съпругата си легнала на болнична носилка, очакваща
снимка - била с отворени очи, но сякаш не го виждала не отговаряла на
въпросите му. Същия ден я оперирали, като преди това било изискано от
лекаря да бъде заплатена стойността на имплантите – планка и винтове. На
следващия ден в болничната стая пострадалата вече дошла на себе си.
Споделяла, че всичко я боли, особено областта на гръдния кош при всяко
вдишване поради счупените ребра. В първите няколко дни от болничния
престой постоянно имало придружител с нея. След изписването лечението
продължило у дома. Няколко месеца пострадалата не трябвало да стъпва на
счупения крак. Водели я до тоалетна и баня, като с помощта на синовете й я
слагали на специален тоалетен стол на колелца и след това я връщали в
леглото, носели я на ръце, когато се налагало да посещава лекари и да ходи на
прегледи. Личният лекар идвал за смяна на превръзките. Впоследствие
започнала да ползва патерици, за да се придвижи от стая в стая. Първото й
слизане на двора било пет-шест месеца след произшествието. Болките й били
особено силни при влошаване на времето. Появили се болки в гръбнака,
каквито преди инцидента не е имала. Осем месеца П. била в болнични. На
деветия месец се върнала на работа и продължила да изпълнява работата на
опаковчик във фабрика за кроасани, но вече можела да работи само седнала.
11
След инцидента не управлявала автомобил, но също се страхувала да се вози в
автомобил, управляван от друг. Свидетелят не би могъл да каже в момента на
разпита /две години след произшествието/, че П. е възстановена – било
абсурдно да върви бързо и да тича, ползвала помощно средство, за да се качва
по стълби, а тъй като живеели на втори етаж, стълбите били за нея голямо
препятствие. Трудно изпълнявала домакинските си задължения, бързо се
изморявала, съпругът й се включвал в пране, чистене, готвене, простиране.
Преди била физически много активна, помагала в земеделската дейност, с
която се занимавало семейството /гледали лозя и овошки/, но сега това било
невъзможно. Имплантите й не били премахнати, а това се препоръчвало от
лекарите. Имало медицинска препоръка за нова операция, включваща
присаждане на нова кост. След инцидента се променила, била постоянно
нервна и тревожна.
По делото е приета и съдебна психологична експертиза. Пред експерта
П. е споделила за постоянни болки, проблеми със съня, трудности при
пътуване с автомобил. В личностен план е отчетена повишена
чувствителност, склонност към вълнения, плачливост, тревожност. Според
експерта П. е психично здрава, без нарушения в психичните сфери, вкл.
емоционално-волевата, липсват данни за психични разстройства, не се е
наложило психиатрично лечение и психологично консултиране, не е приемала
медикаментозна терапия за безсъние или лечение с антидепресанти.
Психическите страдания са нормална човешка реакция на напрегнатост и
вътрешно притеснение. Прогнозата е за намаляваща негативна симптоматика,
П. е обднадеждена за бъдещето.
При така събраните доказателства, съдът приема следното от правна
страна:
Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, при застраховка
“гражданска отговорност” увреденото лице, спрямо което застрахователят е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на изискванията на чл.
380 КЗ за предварително отправяне на писмена претенция.
В хода на производството по иск с такава квалификация следва да бъде
установено от една страна осъществяването на деликт, а от друга страна
наличието на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и
застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.
По настоящото дело се установиха и двете предпоставки, необходими, за
да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Установи се наличието на валиден застрахователен договор по
застраховка „Гражданска отговорност” към 22.11.2022 год., сключен между
12
собственика на л.а. „Фолксваген Поло“ с рег. № *** и ответното
застрахователно дружество.
На базата на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено осъществяването на всички елементи от фактическия състав на чл.
45 ЗЗД, които са породили деликтната отговорност на водача на лек
автомобил „Фолксваген Поло“ към ищцата.
Чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП предвижда, че всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората
и да причинява имуществени вреди.
Според чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение. Според ал. 2 ЗДвП при извършване
на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
движат по нея.
Съобразно чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП водач, който ще предприеме
изпреварване, е длъжен да се убеди, че има видимост, свободен път на
разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната
лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да
намалява скоростта или да изменя посоката на движение. Според ал. 2 ЗДвП
водач, който изпреварва, е длъжен когато при изпреварване навлиза в пътна
лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или
пречки за превозните средства, движещи се по нея.
Установи се от доказателствата по делото, че застрахованото лице
С.Т.Ф., като водач на застрахования при ответника автомобил, противоправно
е нарушило правилата за движение по пътищата. Ф. е навлязла в лентата за
насрещно движение, по която се е движил автомобилът, управляван от
ищцата, създала е и е реализирала опасност за движението. Допустимо е било
да навлезе в лентата за насрещно движение, но само след като се съобрази с
насрещно движещите се автомобили, като пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея. В случая Ф. е навлязла в лентата за
насрещно движение без да пропусне насрещно правомерно движещите се л.а.
„БМВ Х6“ и л.а. „Деу Матиз“. Данните от показанията на св. Х. сочат, че л.а.
„Фолксваген“ е бил в лентата за движение на л.а. „Деу“ като част от маневра
13
по изпреварване. Ф. е предприела маневрата без да е бил осигурен свободен
път на разстояние, достатъчно за изпреварване и заемане място в пътната
лента пред изпреварваното пътно превозно средство. С поведението си Ф. е
създала опасност и пречка за движението на насрещно движещия се л.а. „Деу“
и тази опасност е реализирана. С това свое поведение водачът на
застрахования при ответника л.а. е нарушил правилата за движение по
пътищата и е реализирал сблъсък с автомобила, в който е пътувала ищцата.
Вината на делинквента, автор на неправомерно поведение, се
предполага до доказване на противното, а противното не се установи по
делото.
При произшествието на ищцата са нанесени множество фрактури – на
бедрена кост, на три ребра и на кръстна кост, които са наложили намеса на
екип за спешна медицинска помощ, оперативно лечение, болничен престой,
продължителен отпуск поради временна неработоспособност, значителни и
интензивни болки, продължителни неудобства и страдания. Въз основа на
заключението на медицинската експертиза, изготвена от д-р М., несъмнено
доказана е причинно-следствената връзка между деянието и
непосредствените телесни увреждания на П. – без настъпването на сблъсъка с
автомобила, управляван от Ф., П. не би получила констатираните травми;
единственото достатъчно условие да бъде избегнато произшествието е л.а.
„Фолксваген“ да не навлиза в лентата за насрещно движение.
Според становището на ответника, изложено в хода по същество, спорни
по делото са две основни обстоятелства, свързани с уврежданията на ищцата:
на първо място – наличието на причинно-следствена връзка между деянието и
диагностицираното на 08.02.2023 год. /два месеца и половина по-късно/
заболяване ентезопатия на гръбначен стълб и на второ място – наличието на
причинно-следствена връзка между деянието и неуспешното зарастване на
фрактурата на бедрената кост, наложило повторна операция през 2024 год.
Въз основа на заключението по ревматологичната експертиза, съдът
приема за установено наличието на причинно-следствената връзка между
преките травми от произшествието и развилото се впоследствие
ревматологично заболяване ентезопатия. Обективни данни за ентезопатията
не са съществували преди произшествието, видно от изисканата от НЗОК
справка за извършени прегледи и изследвания на ищцата. От показанията на
св. П. се установява, че съпругата му преди произшествието е била активна и
дейна и никога не се е оплаквала от болки в гърба. Заболяването е
диагностицирано официално два месеца и половина след произшествието и
оттогава е хронифицирало. Налице е вероятност, определена от експерта д-р
С. на около 80%, за наличие на връзка между травматичните увреждания и
развилата се ентезопатия. Тази връзка е в две направления – както пряка, от
14
травматичните увреждания на тялото и множеството микротравми, довели до
възпаления в зоните на прикрепване на сухожилия, мускули и връзки към
костта на гръбначния стълб, така и вторична, в резултат на наложилото се
обездвижване за лечение на фрактурите, което допълнително е утежнило
състоянието и е спомогнало за развитието на дегенеративните промени в
гръбначния стълб. Дори експертът да не оценява вероятността за наличие на
причинна връзка като 100% категоричност, а определя вероятността за
наличие на подобна връзка като 80-процентова, съдът отчита, че медицината
не е наука, характеризираща се с еднозначност, точност и категоричност,
каквито са напр. физиката, механиката и математиката, тъй като не може да се
абстрахира и игнорира спецификите на всеки организъм, който има строго
индивидуални характеристики. При тази принципна липса на възможност в
науката медицина да се правят еднозначни и категорични изводи, сочената от
експерта вероятност от над ¾ за това да е налице причинна връзка между
ентезопатията и травмите от произшествието за съда е достатъчна, за да
обоснове извод за доказана причинно-следствена връзка. Възражението на
ответника, че заболяването ентезопатия се дължи на автоимунно заболяване,
което няма връзка с травмите от катастрофата, не се доказа.
По втория спорен въпрос – за наличието на причинно-следствена връзка
между травмите и продължителния и все още неприключил оздравителен
процес, наложил второ оперативно лечение през 2024 год., съдът приема, че
възражението на ответника за прекъсната причинно-следствена връзка поради
неправилно лечение и използвани некачествени импланти, е недоказано.
Установените от д-р М. въз основа на снимки, датиращи от м. 09.2024 год.,
недобър калус и счупване от „умора“ на трите най-горни винта, държащи
заключващата плака, както и посочения в епикризата от 2024 „дебриколаж“ не
могат да обосноват извод за използвани некачествени импланти и неправилно,
некомпетентно извършена първа хирургична интервенция. Според
разясненията в с.з. счупването на винтовете се дължи на умората на метала,
която е обективен физичен процес, който се влияе от йонни взаимодействия,
вибрации и множество други фактори. Чупенето на планки, пирони и винтове
е често срещано в ортопедията и не се свързва от експерта с грешки при
лечението или при избора на материал за имплант. Поради това съдът не
възприема доказан доводът на ответника за прекъснат причинно-следствен
процес между вредите на ищцата, вследствие на бавния възстановителен
процес, недобро калциране на костта и необходимостта от втора операция по
смяна на имплантите, извършена две години след произшествието. Причинно-
следствената връзка между противоправно причиненото произшествие и
значителните болки и страдания, продължили много по-дълго от обичайния
оздравителен процес от около шест месеца, е установена като непосредствена
15
и пряка, непрекъсна от обективни външни фактори.
Ето защо съдът приема за установено осъществяването на всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, които са породили деликтната
отговорност на водача на лекия автомобил към ищеца – противоправно
виновно деяние, вреда, причинно-следствена връзка.
При определянето на размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, съдът се ръководи от принципа на справедливост,
залегнал в чл. 52 ЗЗД. В тази връзка се съобразиха всички обстоятелства,
установени по делото, в тома число дългата продължителност, степента и
интензитета на болките и страданията от причинените множество фрактури,
всяка от които на самостоятелно основание съставлява средна телесна
повреда; притесненията и неудобствата от това ищцата да бъде обгрижвана и
зависима от грижите на близките си; обстоятелството, че е била в болница
четирикратно, че се е наложило оперативно лечение и имплантиране на чужди
метални тела, а впоследствие замяната им с нови посредством ново
оперативно лечение; че се е налагало да бъде обездвижена у дома в
продължение на осем месеца, през които е трябвало да ползва помощни
средства за придвижване – количка и патерици; обстоятелството, че две
години и половина след произшествието П. не се е възстановила, начинът й на
живот е променен и поставен в зависимост от неустойчивост в походката,
лесна уморяемост; обстоятелството, че върху основните травми се е
насложило дегенеративното хронично заболяване ентезопатия, което по
правило е нелечимо и ще съпътства П. до живот, но все пак би могло да се
повлиява благоприятно от рехабилитация, физиотерапия, кинезитерапия,
медикаменти. Отчита се отражението на травмите върху психиката на ищцата,
която е изпитала много тревоги, страхове, но и това, че все пак травмите не са
нарушили емоционално-волевите й способности и не са довели до
патологични отклонения в психичната сфера и П. е останала психично здрава
и обнадеждена за бъдещето.
При съблюдаване на посочените обстоятелства, съдът приема, че при
прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, обезщетението следва
да се определи на 90 000 лв.
По повдигнатите от ответника възражения за съпричиняване на
вредоносния резултат с поведението на пострадалата, следва да се посочи, че
от неопроверганите показания на св. Х., П. е била с поставен предпазен колан
в момента на произшествието. Поради това възражението остана напълно
недоказано и справедливото обезщетение не подлежи на редуциране. Предвид
липсата на основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на дължимото
обезщетение, в полза на Б. П. следва да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 90 000 лв. За разликата до пълния
16
претендиран размер от 300 000 лв. искът следва да се отхвърли като
неоснователен и недоказан.
Обезщетението следва да бъде присъдено ведно със законната лихва.
Според нормата на чл. 429, ал. 2 КЗ в застрахователното обезщетение се
включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице, при условията на ал. 3. Според ал. 3 от чл. 429
КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Не се установява застрахованият да е
уведомил застрахователя за произшествието. Поради това законната лихва се
дължи от застрахователя от датата на предявяването на застрахователната
претенция от увреденото лице. Това, според представените доказателства, е
сторено на 07.12.2022 год., видно от входящия номер на писмената претенция
– л. 14 от делото. Поради това и обезщетението за неимуществени вреди
следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от 07.12.2022 год.
По исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди:
Претендира се обезщетение в размер на 2660,94 лв., което да покрие
разходите на ищеца за проведеното лечение.
За направените от ищеца разходи са ангажирани писмени доказателства.
На първо място – представени са фактура, издадена на името на ищцата
в деня на произшествието от лечебното заведение, където е проведено
оперативното лечение – УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД и фискален бон към нея за
стойността на закупените от нея импланти – заключваща плака и заключващи
самонарезни винтове на стойност 1720 лв. Несъмнено е, че поставените
импланти са били абсолютно необходими за извършването на оперативното
лечение по открито наместване на фрактурата на бедрената кост и
заплащането на стойността им според показанията на свидетеля е било
изискано от медицинския екип преди пристъпване към оперативното лечение.
Представени са фактури и фискални бонове от 28.11.2022 год. – деня на
изписването на ищцата от УМБАЛ „Св. Георги“ за заплатените потребителски
такси в размер на 34,80 лв. и за транспорт с линейка на стойност 72 лв., който
разход е обоснован с оглед фрактурата на бедрото, на ребрата и на кръстната
кост, водещи до извод за невъзможност за транспорт с обикновен лек
автомобил. По фактура от 29.11.2022 год. е заплатена такса в размер на 15 лв.
17
за копие от образното изследване, несъмнено необходимо за продължаващото
наблюдение на състоянието на ищцата от ортопеди. Тези разходи също са
свързани с процеса на лечение.
Останалите платежни документи касаят закупуването на медикаменти и
помощни средства, заплащане на контролни изследвания, такси, заплатени на
УМБАЛ „Пълмед“ за последващите болнични престои. Всички тези разходи
според заключението на д-р М. имат отношение към получените травми с
изключение на конкретно посочените медикаменти, които са свързани с
лечение на други заболявания и по изчисления на съда са на стойност 108,14
лв. Така исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди са
доказани до размер на 2552,80 лв. Тази сума следва да се присъди в полза на
ищцата, ведно със законната лихва от 07.12.2022 год., а за разликата до пълния
претендиран размер от 2660,94 лв. следва да се отхвърли.
Обезщетението за имуществени вреди следва да се присъди по
изложените по-горе съображения, ведно със законната лихва, считано от
08.09.2022 год.
По въпроса за разноските:
Предвид уважаваното на молбата на ищцата за освобождаването й от
държавна такса, същата не е сторила разноски за внасяне на такса. Ищцата не
е освободена от разноски и е направила разноски за събиране на
доказателства, като е внесла депозити за изготвените експертизи в общ размер
на 2604,87 лв. Съдът приема, че всички разноски, сторени от ищцата, следва
да се възложат върху ответното дружество, независимо от частичното
отхвърляне на иска. От една страна разноските са свързани с доказването на
исковете по основание, а основателността им е несъмнено установено по
делото въз основа на тези доказателства. От друга страна разноските са
направени преди увеличаването на размера на иска за неимуществени вреди
по реда на чл. 214 ГПК, а за първоначално предявения размер от 80 000 лв.
искът се приема за изцяло доказан. Ето защо в полза на ищцата ще се
присъдят всички сторени разноски в размер на 2 604,87 лв.
На ищцата е предоставена безплатна правна помощ при условията на чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА /л. 150/. Предвид уважаването на исковете, на основание
чл. 38, ал. 2, предл. последно ЗА, дължимото за тази помощ адвокатско
възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на адвокатско дружество
„Й. и Е.“, с което е сключен договорът. При определяне на размера на
възнаграждението съдът съобрази обстоятелството, че по делото са проведени
шест открити съдебни заседания, изслушани са четири експертизи и двама
свидетели, не е налице влязла в сила присъда, поради което всички
обстоятелства подлежат на пълно главно доказване от ищцовата страна. Така
18
адвокатското възнаграждение върху основателната част от исковете се
определя на 7 850 лв., като предвид обстоятелството, че правната помощ е
осъществена от регистриран по реда на ЗДДС субект, върху него е дължимо и
ДДС и общият размер на възнаграждението е 9 420 лв.
Според нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси в полза на съда. Поради това ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметката на Окръжен съд – Пловдив, сумата 3702,11 лв. държавна такса,
дължима върху уважената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
О С Ъ Ж Д А Застрахователно еднолично акционерно дружество
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1000, община Столична, район
Триадица, ул. „Позитано“ № 5, да заплати на Б. И. П., ЕГН **********, с
адрес село ***, община ***, следните суми:
сумата 90 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени от П., вследствие на
пътно-транспортно произшествие, осъществило се на 22.11.2022 год. около
14,05 ч. на път II-86, при километър 8+500, причинено виновно и
противоправно от водача на лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ***,
по отношение на който е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност” към деня на събитието, сключена с ответното застрахователно
дружество, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, считано от 07.12.2022 год. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за неимуществени вреди за разликата над
присъдената сума от 90 000 лева до пълния претендиран размер от 300 000
лева;
сумата 2 552,80 лева обезщетение за имуществени вреди, изразяващи
се в разходи за лечение, сторени от П. във връзка със същото пътно-
транспортно произшествие, осъществило се на 22.11.2022 год., ведно със
законната лихва, считано от 07.12.2022 год. до окончателното плащане, като
19
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за имуществени вреди за разликата над присъдената сума
от 2 552,80 лв. до пълния претендиран размер от 2 660,94 лв.;
сумата 2 604,87 лева разноски по делото.
О С Ъ Ж Д А на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА Застрахователно
еднолично акционерно дружество „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1000,
община Столична, район Триадица, ул. „Позитано“ № 5 да заплати на
„Адвокатско дружество „Й. и Е.“, рег. по ф.д. № 10724/2007 год. на СГС,
БУЛСТАТ *********, сумата 9 420 лева с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставената на ищцата безплатна правна помощ.
О С Ъ Ж Д А Застрахователно еднолично акционерно дружество
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1000, община Столична, район
Триадица, ул. „Позитано“ № 5, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд - Пловдив
сумата 3 702,11 лева държавна такса, определена върху уважената част от
исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
20