МОТИВИ
към присъда №24, постановена на 30.04.2019г.
по НОХД №309/2019г. на Търговищки районен съд
Подсъдимият
Х.Х.Г. е предаден на съд за това, че на 07.06.2018г.
в гр. Търговище, след като се сговорил предварително с други неустановени лица,
едно от които се представило като длъжностно лице - инспектор от МВР, както и
че действа по поръка на властта, като изпълнява функции по залавяне на лица,
извършили престъпление, в съучастие като съизвършител
с цел да набави за себе си и за другите неустановени лица имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение у Б.А.Е. *** - че ще участва в провеждана от
служители на полицията акция за залавяне на телефонни измамници
и с това и причинил имотна вреда в размер на 2 616. 00 лева - престъпление по
чл. 210, ал. 1 т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1
във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
В
съдебно заседание представителят на публичното обвинение поддържа обвинението
срещу подсъдимият, така както е повдигнато, като пледира за налагане на
наказание около една година лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде
отложено с изпитателен срок от три години.
Гражданският
ищец поддържа иска си и моли същият да бъде уважен както е предявен.
Подсъдимият
се признава за виновен, признава фактите по обвинителният акт по реда на
чл.371, т.2 от НПК, изказва съжаление за извършеното. Неговият защитник пледира
за минимално наказание.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подс.
Г. не е осъждан - реабилитиран е.
През
месец май 2018г. с подс. Г. по телефон с номер
**********, който ползвал за обяви в интернет се свързал мъж, който се
представил с името И. и чиято самоличност в хода на разследването не е установена,
който обяснил на Г., че е от хората, които се занимават с телефонни измами и го
попитал дали желае да работи с тях, за което да получава и някакво
възнаграждение, като взима пратки от гр.Търговище и ги носи на определено място
извън гр.Търговище. Подсъдимият казал на И. да му се обади след 10 минути, а в
това време той се обадил на свой познат полицейски служител - св. М.С.и му
разказал какво му се е случило и предложил да приеме офертата на И. и да се
включи в измамата, за да помогне измамниците да бъдат
заловени. Св.С. казал на подс.Г. да не се замесва в
подобни схеми и му обяснил, че след като номерът на И. не се изписва на
телефона на подсъдимия, когато И. го търси, какъвто бил случая, няма никакъв
начин измамниците да бъдат разкрити и заловени. Този
ден И. не се обадил на подс.Г. - обадил се след
известно време — в края на м. май — началото на м. юни и последвали няколко
телефонни разговора, в които не ставало въпрос за телефонни измами, а И.
разпитвал подсъдимия как се казва, на колко е години, станало ясно, че знае, че
е безработен. На 07.06.2018г. И. за пореден път се обадил на подс.Г., казал му, че имат работа за него и попитал може ли
да разчитат на него. От своя страна подсъдимият поискал И. да му обясни за
какво става въпрос и му било обяснено, че един човек ще остави една торбичка,
която торбичка той трябвало да вземе и да му я занесе. Подс.Г.
не се заинтересувал какво има в торбичката, но бил наясно, че става въпрос за
нещо нередно, тъй като самият И. му бил обяснил при първият им разговор, че се
занимава с телефонни измами, и въпреки това се съгласил, тъй като вече имал и
компетентно полицейско мнение, че измамниците няма
как да бъдат хванати, а и това бил лесен начин да спечели някакви пари. И.
казал на подсъдимия, че ще го насочва по телефона, къде се намира торбичката,
която трябва да вземе и той тръгнал с автомобила, който ползвал тогава л. а.
„Фолксваген Голф 3“, червен на цвят с рег. № В7118СН. Следвайки указанията на И.,
подс.Г. стигнал до паркинга на хотел „Мизия“ в гр.
Търговище. В това време около 15.00 часа на 07.06.2018г., на стационарния
домашния телефон с номер 8 93 26 на св. Б.А.Е.,*** се обадил непознат и
неустановен в хода на разследването мъж, който се представил като Николай
Петров Иванов - инспектор от МВР, който работел по залавянето на телефонни измамници и в момента бил заловил двама такива измамници, в единия от които бил намерил телефонния номер
на св.Е.. Въпросният Николай Иванов попитал св.Е. била ли е притеснявана от
телефонни измамници и тя му споделила, че преди време
имала такъв случай. След това човекът, представил се като Николай Иванов
помолил св.Е. да съдейства при залавянето на телефонни измамници,
като обяснил, че телефонът и се подслушва от полицията, групата от измамници се следяла от кмета на гр.Търговище и от екип на
„Нова телевизия“ и че блокът, в който се намирал апартамента и се охранявал от
18 полицаи. С обяснението, че се очаква измамниците
да и се обадят по домашния телефон мнимият инспектор от МВР Николай Иванов
поискал св.Е. да му даде номера на мобилния си телефон и тя му го дала -
**********. Веднага след като получил номера на мобилния телефон на св.Е.
представилият се като Николай Иванов и се обадил на него и я попитал колко пари
има в наличност и с какъв номинал са банкнотите. Вярвайки, че съдейства на
полицейски инспектор да залови престъпници св.Е.
добросъвестно му казала, че има 15 банкноти от 10 лева и 120 банкноти по 20
лева общо 2 550. 00 лева. Инспектора я попитал дали няма освен тези пари евро
или злато и тогава св.Е. му споделила, че има и две златни парички от по 0.5
грама всяка. В този момент, докато св.Е. говорила по мобилния си телефон, за да
стане всичко още по убедително, както и бил казал мнимият Николай Иванов по
стационарния домашен телефон на свидетелката се обадил друг мъж, който не е
установен в хода на разследването, който започнал да я обижда и заплашва, казал
и че знае къде живее да приготвя парите, които има, защото в противен случай ще
я убие. След този разговор св.Е. вече била напълно убедена, че мъжът, който и
се представил като Николай Иванов е истински полицейски служител, а другият,
който и се обадил по стационарния телефон е измамник и била готова да съдейства
на Николай Иванов да залови измамника. Така, когато, след като приключил
разговорът с мъжа, който обиждал и заплашвал св.Е. мобилния телефон и се обадил
мъжът, който се представял като полицай Николай Иванов, св. Е. била готова да
направи всичко което той поиска от нея за залавянето на измамника.
Представилият се като полицейски служител Николай Иванов казал на св.Е., че са
проследили току що проведения разговор с измамника, но за да завършат акцията
по залавянето му трябвало да занесе двете златни парички и парите - 2 550. 00
лева на паркинга на хотел „Мизия“ в гр. Търговище. Убедена, че съдейства на
полицията св.Е. сложила парите и златните парички в найлонова торбичка и около
18.00 часа тръгнала към хотел “Мизия“, като през цялото време говорела по
мобилния си телефон и била насочвана по него от мнимия полицай Николай Иванов.
Следвайки указанията, които получавала по телефона св.Е. стигнала до хотел
„Мизия“ и оставила найлоновата торбичка с парите 2 550. 00 лева и двете златни
парички под намиращ се наблизо лилав кош за отпадъци, находящ
се на кръстовището на улиците „Христо Ботев“ и „Стефан Караджа“. След като
оставила парите под коша представящия се като инспектор от полицията мъж, с
когото говорела по телефона и казал да се прибере в къщи да се заключи и да не
казва на никого какво се е случило. Св.Е. изпълнила стриктно дадените указания.
След около 20 минути същият мъж отново се обадил на свидетелката и и казал да
отиде до кошчето, където била оставила парите и златото да си ги прибере.
Междувременно след като св.Е. оставила торбичката с парите и златото под коша подс.Г., който изчаквал указания, получил обаждане от мъжът
представил му се като И. да отиде до въпросния кош и да вземе торбичката,
оставена там от свидетелката. Подс.Г. отишъл при
коша, взел торбичката и с автомобила с който бил, следвайки указанията на И.
потеглил към автогарата в града, където отново по указания на мнимия И. оставил
торбичката до мястото, където обичайно спирали такситата. Така, кога св. Е.
отишла до коша да си прибере оставената половин час по - рано от нея торбичка,
торбичката с парите и златото я нямало, а мъжът представящ се като Николай
Иванов и казал по телефона, че са ги взели в полицията, след което прекъснал
разговора и повече не се обадил. От своя страна подс.Г.,
след като оставил торбичката с парите и златните монети на св.Е. на стоянката на такситата до автогарата видял полицейска кола,
изплашил се и избягал. Според изготвената по делото експертиза общата стойност
на двете златни парички е 66.00 лева.
Подсъдимият
и неустановените в хода на разследването негови съучастници
са използвали в разиграния от тях сценарий образа на длъжностно лице по смисъла
на чл. 93, т. 1, б. „а” от НК - полицейски служител Инспектор от МВР, което
длъжностно лице действа по поръка на властта, като това дава основание техните
деяния в т. ч. и деянието на подс.Г. да бъдат
квалифицирани по чл. 210, ал. 1, т. 1 от НК. Налице е и квалификацията по чл.
210, ал. 1 т. 2 от НК, т. к. подс.Г. е действал след
предварителен сговор в съучастие, като съизвършител с
другите неустановени в хода на разследването лица - Така неустановените лица са
възбудили и поддържали в пострадалата заблуждение, че участва в полицейска
акция за залавяне на телефонни измамнци, като,
единият от тях, представяйки се за длъжностно лице - инспектор от МВР, я убедил
да му съдейства, а другият затвърдил вече възбуденото у нея заблуждение, че
участва в посочената полицейска акция, представяйки се за измамник, който би
могъл да бъде заловен при нея. След като св.Е. в резултат от възбуденото и
поддържано у нея заблуждение, е оставила сумата от 2 616. 00 лева под кош за
отпадъци в центъра на гр. Търговище, подс.Г. е
прекъснал владението на пострадалата върху тази сума, взимайки я оттам, и така
тя е излязла от патримониума й. Престъплението на подс.Г. и на неустановените при разследването негови съучастници е било довършено именно с действията на обв. Г., тъй като в резултат от преместването на предмета
на престъплението от мястото, където той все още е бил във владение на
пострадалата, и излизането му от нейния патримониум й
е била причинена имотна вреда - последният съставомерен
признак от обективна страна за осъществяване на престъплението измама.
По
описания начин подс.Г. и неустановените му съучастници са осъществили т. нар. „последователно“ съизвършителство, като действията им последователно са
осъществили отделните елементи на престъплението измама и в своята цялост са
довели до довършването му.
Горната
фактическа обстановка се доказа категорично от самопризнанието на подсъдимият
по реда на чл.371 от НПК, показанията на свидетелите, експертизата и останалите
писмени доказателства по делото.
По
така описания начин на 07.06.2018г. в гр.Търговище подсъдимият Х.Х.Г., след като се сговорил предварително с други
неустановени лица, едно от които се представило като длъжностно лице -
инспектор от МВР, както и че действа по поръка на властта, като изпълнява
функции по залавяне на лица, извършили престъпление, в съучастие като съизвършител с цел да набави за себе си и за другите
неустановени лица имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Б.А.Е. ***
- че ще участва в провеждана от служители на полицията акция за залавяне на
телефонни измамници и с това и причинил имотна вреда
в размер на 2 616. 00 лева, с което подсъдимият Х.Г. осъществил от обективна
страна състава на престъпление по чл. 210, ал.1, т. 1 и т.2 във вр. с чл.209, ал.1 във вр. с
чл.20, ал.2 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимият виновно под формата на
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното от него деяние - неговата противоправност,
запретеност и наказуемост т.е. подсъдимият е
осъзнавал, че това което върши се преследва и наказва от закона, но въпреки
това е целял и преследвал да се обогати заедно с неустановените при
разследването съучастници посредством въвеждане в
заблуждение, предвиждал е общественоопасните
последици на деянието и е искал настъпването на тези последици.
Предвид
горното съдът призна подсъдимият за виновен по повдигнатото обвинение и прие,
че на същият следва да се определи наказание от една година и шест месеца. За
да определи този размер на наказание съдът отчете смекчаващи обстоятелства –
чисто съдебно минало, съдействие за разкриване на обективната истина, съжаление
за извършеното, пасивната роля при извършване на престъплението. Като
отегчаващо обстоятелство съдът отчете високата стойност на предмета на
престъпно посегателство. Така определеното наказание съдът намали с една трета
и наложи на подсъдимият наказание от една година „лишаване от свобода“. Предвид
чистото съдебно минало на подсъдимият и възможността същият да се поправи и
превъзпита, и на основани е чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на така
определеното наказание, с подходящ изпитателен срок.
С
виновното си и противоправно поведение подсъдимият
причинил на пострадалата Е. имуществени вреди в размер на 2616 лева и бе осъден
да заплати тези вреди ведно със законната лихва от датата на увреждането, като
и разноските по делото за адвокатско възнаграждение.
На
основание чл.189 от НПК, подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на ОДМВР
направените разноски на досъдебното производство, а по сметка на РСТ –
съответната държавна такса върху уваженият иск. Съдът се разпореди с
веществените доказателства, като същите следва да се върнат на лицата, които са
ги предали.
Това
бяха мотивите водили съда при постановяване на присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: